РЕШЕНИЕ
№328
05.05.2023г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Ангелина Латунова…………………………………………………………...
Прокурор: …………………………………………………………………………….….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело №222 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл.118 ал.3 , вр. ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от А.М.Ч.,*** против Решение №1012-26-42-1 от 14.02.2023г. на Директор на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващата против Разпореждане №**********-2140-26-40 от 13.01.2023г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно поради противоречия с материално-правните разпоредби, несъответствие с целта на закона и необоснованост.
Излагат се съображения, че в противоречие с материалния закон длъжностното лице по „ПО“ в ТП на НОИ-Хасково не е зачело периодите на майчинствата на жалбоподателката за времето от 01.01.1977г. до 28.09.1977г. и от 01.01.1979г. до 31.12.1979г. с обща продължителност 01г.08м. и 27 дни за действителен осигурителен стаж. Цитира се разпоредбата на пар.9, ал.1 от ПЗР на КСО и се излагат подробни съображения, че както съгласно нормативната уредба действаща по време на периодите, през които оспорващата е била в майчинство – чл.80 от ППЗП, така и съгласно понастоящем действащите норми на чл.9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО и чл. 38, ал.3, т.6 от НПОС времето на неплатен и платен отпуск за отглеждане на дете, бременност и раждане се зачитал за осигурителен стаж. Ето защо това време следвало да бъде зачетено и за действителен осигурителен стаж при пенсиониране При зачитането на периодите на майчинствата на оспорващата , то общия размер на действителният й осигурителен стаж надвишавал минимално изискуемия съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО и условията за пенсионирането й били налице.
По изложените съображения се моли за отмяна на оспореното решение и връщане преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото нея заявление за пенсиониране. Претендират се разноски.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ-Хасково, чрез процесуален представител моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:
На 02.09.2022гана М.Ч. подала заявление с вх. №2113-08-1588/02.09.2022г. до Директор на ТП на НОИ – Хасково, с молба за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението е приложила документи за осигурителен стаж.
С Разпореждане № **********-2140-26-957 от 29.09.2022г., Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.68 ал.1-3 от КСО отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на А.М.Ч.. Разпореждането е получено от последната на 06.10.2022г., видно от известие за доставяне ИД PS 6300 01C4M1 U, като не са представени доказателства същото да е обжалвано.
Със
Заявление вх. №2113-08-2266 от 01.12.2022г.
при ТП на НОИ-Кърджали и вх. № 2113-26-2392 от 15.12.2022г. при ТП на НОИ-Хасково
А.М.Ч. подала ново заявление до Директор на ТП на НОИ – Хасково, за отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението е приложила
документи за осигурителен стаж.
С Разпореждане № **********-2140-26-40 от 13.01.2023г. Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.68 ал.1-3 от КСО отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на А.М.Ч. Разпореждането е било съобщено на адресата си на 06.02.2023г., видно от представеното известие за доставяне ИД PS 6300 01CYVH D.
С жалба вх. №1012-26-42/10.02.2023г. при ТП на НОИ – Хасково, А.М.Ч. обжалвала издаденото разпореждане.
С Решение №1012-26-42-1/14.02.2023г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково отхвърлил жалбата срещу Разпореждане № **********-2140-26-40 от 13.01.2023г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково. Административният орган е приел, че жалбоподателката няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл.68 ал.1-2 от КСО, тъй като има навършена възраст, но няма изискуемия осигурителен стаж от 36 години и 2 месеца, а има 15г. 03м. и 03 дни. Възприето било също, че не са налице и условията за отпускане на пенсия по чл.68 ал.3 от КСО, тъй като жалбоподателката има навършена възраст, но няма изискуемия се действителен осигурителен стаж от 15 години, а има 13г. 06м. 06 дни действителен осигурителен стаж. В тази връзка в решението са изложени съображения, че зачетеният стаж за времето като неработеща майка от 01.01.1977г. до 28.09.1977г. и от 01.01.1979г. до 31.12.1979г. не са действителен осигурителен стаж.
Жалбата срещу същото е подадена чрез административния орган, където е заведена с вх. №1012-26-42-2/22.02.2023г.
Горната
непротиворечива фактическа обстановка се установява от приетите като
доказателства по делото писмени документи, съдържащи се в административната
преписка по издаване на оспорения акт.
При така
установената фактическа обстановка, като взе предвид приобщения по делото
доказателствен материал, доводите и възраженията на страните и като
прецени законосъобразността на
обжалвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от лице с правен интерес, в законоустановения срок
и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Проверяваното в настоящото производство решение изхожда от материално и
териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл. 117, ал.3, вр. ал.1,
т.2, б.„а” от КСО. Потвърденото с оспорения акт разпореждане, с което се
отказва да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, също изхожда
от лице, разполагащо с правомощия по чл.98, ал.1, т.1 от КСО, а именно длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ
- Хасково.
Настоящият съдебен състав обаче намира проверяваното решение за несъответно на материалния закон, при следните съображения:
Не е спорно по делото, че имената А. М.Ч. и А. М.Ч. са имена на едон и също лице.
Законосъобразно административният орган е приел, че спрямо жалбоподателката не са налице основания за пенсиониране по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, тъй като, макар последната да е навършила изискуемата в тези разпоредби възраст, видно е от събраните по делото доказателства, съдържащи се в административната преписка, че към датата на подаване на заявлението си за пенсиониране, тя няма необходимия осигурителен стаж от 36г. и 02 месеца и това не е спорно по делото.
Спорен в настоящото производство е въпросът дали зачетеният стаж за времето като неработеща майка от 01.01.1977г. до 28.09.1977г.(8м и 27 дни) и от 01.01.1979г. до 01.01.1980г.(1г.) следва да бъде зачетен за действителен осигурителен стаж на оспорващата и оттук налице ли са предпоставките на чл.68, ал.3 от КСО за отпускане на ЛПОСВ.
За периода от 01.01.1973г. до 31.05.1989г. административният орган е зачел на жалбоподателката осигурителен стаж от трета категория труд – 15г., 03м. и 03 дни, от който за действителен осигурителен стаж е признал такъв в размер на 13 г., 06 м. и 06 дни, а за непопадащ в приложното поле § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО е счетен стаж за времето като неработеща майка от 01.01.1977г. до 28.09.1977г.(8м и 27 дни) и от 01.01.1979г. до 01.01.1980г.(1г.) 1г. 8м. и 27дни или не е зачетен за действителен осигурителен стаж такъв с обща продължителност о т1г.8м. и 27 дни.
Съгласно разпоредбата на чл.68 ал.3 от КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.
Според §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО, в действащата към настоящия момент редакция, „действителен стаж“ е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.
В §9 ал.1 от ПЗР на КСО изрично законодателят регламентира, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Приложимата материалноправна разпоредба към процесния период е разпоредбата на чл.80 от ППЗП (отм.), която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на ЗП се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по КТ. Към посочения период е била в сила и Инструкция №2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967г. (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск също се зачита за трудов стаж по ЗП (отм.).
От представените по делото доказателства се установява а и между страните по делото не съществува спор относно обстоятелството, че в периода от 01.01.1977г. до 28.09.1977г.(8м и 27 дни) и от 01.01.1979г. до 01.01.1980г.(1г.) оспорващата е била в отпуск по майчинство.
С Постановление на Министерски съвет №61 от 1967г. за насърчаване на раждаемостта (обн. ДВ, бр.2 от 1968г., в сила за посочения период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967г., от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. Размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца.
Понастоящем в чл. 9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО е посочено, че за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски се зачита и времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл.38, ал.3, т.6 от НПОС.
Следователно и при двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действащия КСО, отпускът по майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респ. осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или неработеща, напротив – такова право е признато към процесния период и на неработещата майка, поради което липсва правно основание за приложение на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО.
Със създаването на тази разпоредба, в сила от 01.01.2015г., законодателят не цели отпадане на правото на зачитане на отпуска по майчинство за трудов и осигурителен стаж, поради което неправилно и незаконосъобразно пенсионният орган е отказал на основание §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО да признае процесния период за действителен осигурителен стаж.
След признаването за действителен осигурителен стаж на периода от 01.01.1977г. до 28.09.1977г. и от 01.01.1979г. до 01.01.1980г или с обща продължителност 1г.8м. и 27 дни, действителният осигурителен стаж на М.Ч. безспорно е в размер от повече от 15 години и предвид обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението си за отпускане на ЛПОСВ същата е навършила изискуемата в чл.68, ал.3 от КСО възраст, то са били налице условията и предпоставките на същата разпоредба за отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателката.
Като
е отказал да зачете този стаж за действителен осигурителен такъв, административният
орган неправилно е тълкувал и приложил закона. В този смисъл е трайната и
непротиворечива практика на Върховният административен съд, изразена в Решение
№ 1624 от 21.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11773/2021 г., VI о., Решение № 47
от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6669/2020 г., VI о. , Решение № 1740 от 23.02.2022 г. на ВАС по
адм. д. № 8649/2021 г., VI о., Решение
№ 2477 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5956/2019 г., VI о., Решение № 3450 от 16.03.2021 г. на ВАС по
адм. д. № 13464/2020 г., VI о., Решение
№ 5377 от 3.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 139/2022 г., VI о. и др., която настоящия съдебен състав
споделя.
Ето защо оспореното решение на
Директора на ТП на НОИ – Хасково, макар и
постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при
спазване на административнопроцесуалните правила, следва да бъде отменено
поради несъответствието му с материалноправните разпоредби на закона, и
преписката да бъде върната на
компетентния пенсионен орган при ТП на НОИ - Хасково за ново произнасяне
по подаденото от А.М.Ч. заявление
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при съобразяване с
дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането
на закона.
Предвид изхода на делото, основателна
се явява претенцията на оспорващата за разноски
по делото. Такива, се следват в размер на 500.00 лева, съобразно представения
по делото договор за правна защита и съдействие от17.02.2023г., което и в
минималния предвиден в чл.8, ал.2, т.2 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.172,
ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1012-26-42-1 от 14.02.2023г. на Директор на ТП на НОИ – Хасково, ведно с потвърденото с него Разпореждане №**********/2140-26-40 от 13.01.2023г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ – Хасково.
ВРЪЩА преписката на Ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково за ново произнасяне по подаденото от А.М.Ч. заявление вх. № 2113-26-2392 от
15.12.2022г. при ТП на НОИ-Хасково, за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, съгласно дадените задължителни указания в мотивите на решението
относно тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА
ТП на НОИ – Хасково да
заплати на А. М.Ч., с ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 500.00
(петстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от
съобщението, че е изготвено.
Съдия: