Р
Е Ш Е Н И Е
№
468/20.7.2020г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни, две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдия Юрукова административно дело № 697 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата(ЗДвП), във връзка с чл. 145 и сл.
от АПК. Образувано е по жалба на Й.А.Г.,
чрез адвокат А., против Заповед № 19-0340-000048/07.03.2019г. на началник РУ
Септември при ОДМВР Пазарджик, с която е наложена принудителна административна
мярка по чл. 171, т.2а б.б. от ЗДвП - прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 1 година. Жалбоподателят възразява срещу
наложената му ПАМ. Оспорва се фактическа обстановка, отразена в констатациите
на административния орган, като се твърди, че не отговаря на действителната.
Навежда доводи за антидатиране на часа по АУАН.
Иска се отмяна на заповедта като незаконосъобразна, поради извършено
нарушение на разпоредбите на чл.146 т.3, 4 и 5 от АПК, както и липса на мотиви за
определяне на срока на приложената ПАМ. Моли за присъждане на разноски по
производството.
Ответникът - Началник на РУ Септември при ОДМВР
Пазарджик, ангажира писмено становище по
жалбата. Оспорва същата, като представя аргументи в подкрепа на
законосъобразност на оспорената заповед. Изпраща административната преписка.
Съдът, като разгледа приложената административна
преписка, намери за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срок (административният акт е
връчен на 25.09.2019г., а жалбата е депозирана чрез административния орган на
03.06.2019г.) от адресат на оспорваната ПАМ, поради което е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
От съставения АУАН АА103943/07.03.2019г. се
установява, че на дата 07.03.2019год. около 23.40 часа, в ****, на ул. "****",
Й.Г., като водач на собствения си лек автомобил, с рег.№****, управлява МПС,
като при поканване да бъде изпробван с техническо средство за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта, той е отказал и не е изпълнил предписание
за изследване, за което е издаден ТМИ, с което виновно е нарушил чл. 174, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП. Въз основа на АУАН е
издаден на обжалваният административен акт, с който на основание чл. 22 от ЗАНН, във вр. с чл. 171, т.
2а, б. б. от ЗДвП на жалбоподателя, при
възприемане и възпроизвеждане на посочената по-горе фактическа обстановка, е
наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 1 година, както и отнемане на 2/два/ броя табели с рег.№ ***** и
СРМПС.
Към преписката са представени доказателства за
техническата годност на дрегера, упълномощителна заповед, справка за
нарушител-водач и талон за медицинско изследване, който е връчен на Г. на
07.03.2019г. в 23.50ч. Часът, който трябва да е спазен за явяване в ФСМП гр.
Септември, е нечетливо написан „до 12..не се чете“.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със
Заповед № 312з-74 от 18.01.2017 г. на Директора на ОДМВР - Пазарджик, във
връзка със Заповед № 8121з-48/16.01.2015г. на министъра на вътрешните работи, е
делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради което и
същата се приема за издадена от компетентен орган.
Заповедта за налагане на ПАМ е издадена в писмена
форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Правното основание за
налагане на принудителната административна мярка е чл. 171, т. 2а, б.б.
от ЗДвП, съгласно която за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на
алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози - за срок от 6 месеца до една година.
Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в
заповед, която е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Предпоставка, обвързваща
административния орган да издаде заповед с правно основание по различните
състави на чл. 171 от ЗДвП, е извършено от
правоспособен водача на МПС административно нарушение, съответно на хипотезата
на правната норма, което се установява с акт за административно нарушение
(АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. В случая необходимите
предпоставки за налагане на тази ПАМ са: собственик, който управлява моторно
превозно средство, при отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието. Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП АУАН се ползва с
доказателствена сила до доказване на противното. Доказателствената тежест за
установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху
оспорващия заповедта за прилагане на ПАМ. В тази насока е допуснато
доказателственото искане за назначаване на почеркова и съдебно-техническа
експертизи, гласни доказателства - свидетел, с оглед твърдението на жалбоподателя,
че той не му е съставен АУАН, че не е подписвал АУАН, не му е връчван – нито
ръкописен, нито генерирания от техническото устройство.
Свидетелят К.Д.Н. ***, който е извършил проверката на
жалбоподателя на 07.03.2019г. Споделя, че Г. е бил във видимо нетрезво състояние,
поканен е да бъде тестван до патрулния автомобил, за което той категорично е
отказал. Издадени били документи. Поради загуба на връзка със сървъра е издаден
документи писмено и след това го е принтирал на таблет. Тоест едни и същи АУАН
като бланков номер и съдържание, но написани на ръка и генериран от таблета.
Обяснено му било, че трябва да се яви за проба в Спешен център в Септември. При
предявяване на двата варианта на АУАН, посочва, че са това, като той е писал
ТМИ. В ТМИ е поправено времето на 120 минути, до тези минути трябва да се яви в
центъра.
Вещото лице
графолог – Н., по извършената почеркова експертиза е установил, че подписите за
Нарушител в АУАН № 103943 и за получател на акта в разписка в долната част на
документа, не са положени от Й.А.Г..
Вещото лице инж. К., по съдебно-техническата
експертиза е посетил РУ Септември и ОДМВР Пазарджик с оглед техническите
особености и дейности по издаване на АУАН. В системата се съдържа запис на
картон АУАН АА103943/07.03.2019г., което е приложено като извлечение към
заключението. В системата не се оставят следи в колко часа полицейските
служители са разпечатали на таблета.
В конкретния казус, съдът констатира съставен АУАН -
от длъжностно лице в кръга на правомощията му, при подробно описана фактическа
обстановка и посочена правна квалификация на констатираното нарушение на ЗДвП. Същевременно обаче, от
страна на жалбоподателя се представиха и ангажираха доказателства,
опровергаващи фактическата обстановка относно съставяне на АУАН, датата на
съставяне, връчване и подписване на АУАН от нарушителя водач, които влияят на
редовността на съставения АУАН и обективираните в него обстоятелства, въз
основа на който е издадена процесната заповед.
От разпитания по делото свидетел – К.Д.Н., се
установи, че същият е съставил АУАН, поради техническа невъзможност е изписан,
а след това принтиран. Същевременно обаче не се доказва датата и часа на
съставяне, връчването му за подписване и подписване.
От анализа на нормата на 171,т.2а от ЗДП е видно, че
органът действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че
при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната
норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали
да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от
закона съдържание. Административният орган е обвързан да издаде процесната
заповед при редовен АУАН. За да наложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен
съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което
при условията на обвързана компетентност го задължава да наложи посочената
мярка. Същевременно обаче от събраните по делото доказателства не се установи
АУАН да е съставен редовно, така както и описано в него за час и дата е
опровергано с приетите по делото две експертизи, неоспорени от страните.
Липсват доказателства за спазване на процесуалните правила и ред.
С оглед на обсъденото до тук съдът счита, че
ответникът не е доказал наличието на условията, с възникването на които се
обосновава приложението на ПАМ - прекратяване регистрацията на МПС.
Прекратяването на регистрацията на посочените в
заповедта основания е със срок, предвиден от законодателя, от шест месеца до
една година. В заповедта обаче не са изложени мотиви защо административният
орган е приложил ПАМ за срок от 1 година. Липсата на мотиви относно срока, за
който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на
изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Административният орган
действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне срока на
ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази
самостоятелност, като изложи съответни мотиви. След като законодателят е
предвидил срок от шест месеца до една година на ПАМ, то административният орган
следва да обоснове защо определя срок от десет месеца. Съдът не следва да
тълкува съображенията на административния орган, а те следва винаги да бъдат
изложени в мотивите, като съдът следва да преценява дали те съответстват и
обосновават разпореденото в административния акт. Като не е направил това,
административният орган не е обосновал упражняването на предоставеното му
правомощие в съответствие с целта на закона. Изискването за мотивиране на
административните актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за
законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита.
Административният орган следва да изложи мотиви за решението да приложи ПАМ в
посочения срок, за да може съдът да провери и установи дали са налице
основанията за определяне на съответния размер на ПАМ, съответно да провери
дали е спазен принципът на съразмерност и справедливост.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда
намира, че оспореният акт следва да бъде отменен.
Предвид изхода на делото, подлежат на присъждане
направените от жалбоподателя разноски в настоящото производство, които се
установяват в размер на 10 лв. за внесена държавна такса, 300 лева адвокатски
хонорар, 385 лева такси за съдебни експертизи – или общ размер от 695 лева.
Депозитът за свидетел в размер на 20 лева не е усвоен и може да бъде заявен за
възстановяване.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
трето от АПК, Административен съд -
Пазарджик, VI-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Й.А.Г. Заповед №
19-0340-000048/07.03.2019г. на началник РУ Септември при ОДМВР Пазарджик, с
която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а б.б.
от ЗДвП - прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 1 година.
ОСЪЖДА ОДМВР Пазарджик да заплати на Й.А.Г. сума в
размер на 695 /шестстотин деветдесет и пет/ лева съдебно-деловодни разноски.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.
172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ:/п/