Р Е Ш Е Н И Е
№ 188 13.02.2020
г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав
На четвърти февруари година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател: МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар: Райна Жекова
като
разгледа докладваното от съдията Стефанова НАХД № 63 по описа за 2020 година по
описа на БРС и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „Д. и К. И.“ ООД с ЕИК ...със
седалище и адрес на управление гр.Б., ул.“Ц. А.“ №..., представлявано от
управителя Д. Д. И., с ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 114/12.11.2019
г., издадено от директора на Областната дирекция „Безопасност на храните“ (ОД БХ),
с което на дружеството за нарушение на чл.58 ал.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) и на основание чл.437 ал.2 от ЗВМД е
наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
Недоволен
от НП търговецът го обжалва като намира същото за неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва се фактическата обстановка описана в акта и в НП,
твърди се, че не е извършено нарушението. Сочат се аргументи. Алтернативно се
иска да се приложи чл.28 от ЗАНН. Моли се за отмяна на НП.
Редовно призован за открито съдебно заседание жалбоподателят
не се явява. За него се явява упълномощен адвокат. Сочат се нови гласни и писмени
доказателства.
Представителят
на наказващия орган ЮК Н. надлежно упълномощена счита жалбата за неоснователна и
се моли да се потвърди наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно. Ангажират се нови гласни доказателства.
Жалбата
е подадена от надлежно лице посочено в НП като нарушител. Видно от известието
за доставяне на НП на лист №16 от делото същото е била получена на 03.01.2020 г.
Жалбата била входирана в БРС на 08.01.2020 г., следователно е спазен преклузивния
7-мо дневен срок по чл.59 ал.2 ЗАНН. Съдържа изискуемите от закона реквизити и
е предявена пред материално и процесуално компетентен съд и производството е
редовно образувано.
Бургаският
районен съд като съобрази разпоредбите на закона и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На
22.10.2019 г. свидетелката И.И.Н. в качеството й на служител на ТС „БОП“ – Бургас
посетила обект с рег. № 02240330, представляващ склад за търговия с храни,
находящ се в гр.Б., ул.Б.“ № ..., стопанисван от „Д. и К. И.“ ООД с ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр.Б., ул.“Ц. А.“ № ..., представлявано от
управителя Д. Д. И. с ЕГН **********. Било образувано ДП № 4/2019 г. по описа
на сектор БОП и за изясняване на някои факти и обстоятелства е следвало
свидетелят Н. да извърши проверка, чрез извършване на покупка от обекта. За
целта свидетелят Н. отишла до обекта, находящ се в гр.Б., ул.Б.“ № ...,
стопанисван от „Д. и К. И.“ ООД с ЕИК ..., заедно със служители на НАП и КЗП. Свидетелката влязла в
един от фургоните и заварила там свидетеля А. И. и още една жена. Свидетелят Н.
поискала да купи маринована риба. Свидетелят А. И., която по трудов договор и по
длъжностна характеристика работела като общ работник (а не като продавач-консултант)
си помислила, че купувачката е приятелка на собственичката Д. И. и й дала една
кутийка с риба, като й казала и цената от 6,50 лева. Свидетелят Н. дала парите,
взела рибената консерва, но касова бележка не получила. Свидетелката Н. изнесла
от фургона кутийката –прозрачна, пластмасова и забелязала, че върху нея няма поставен
етикет и данни за произход.
След
това във фургона влезли представители на КЗП и НАП.
Свидетелят
Н. ***. В обекта пристигнали свидетелите д-р М., д-р Ж. и д-р И. и трите
инспектори в ОД „БХ“-Бургас. Свидетелката Н. им представила купената от нея
кутийка с маринован сафрид от 600 грама в потребителска опаковка без етикет и
идентификационни маркировка за обозначаване на произхода.
Трите
инспекторки влезли в прилежащите към склада площи и открили там и други асортименти
рибни продукти без идентификационна маркировка за обозначение на техния произход
с общо тегло от 600 кг.
За извършените
действия, на същата дата бил съставен доклад за извършена инспекция в обект за
производство и търговия с храни № 0009064 (лист 14 от делото). Екземпляр от
доклада бил връчена на управителя на дружеството-жалбоподател.
На
31.10.2019 г. свидетелят И.-М. в присъствието на двете инспекторки от ОД „БХ“,
присъствали по време на проверката в обекта и в присъствието на управителя на
дружеството, съставила акт за установяване на административно нарушение № 0002138
от 31.10.2019 г. (лист 13 от делото). В обстоятелствената част на акта,
вписала, че на 22.10.2019г при извършена проверка в обект № 02240330 - склад за
търговия с храни, стопанисван от „Д. и
К. И.“ ООД с ЕИК ..., находящ се на ул.“Б.“ № ... в гр.Б. при извършена покупка
на маринован сафрид в опаковка от 600 грама от служител на ТС „БОП“ се
установило, че се извършва търговия с храни без идентификационна маркировка за
обозначаване на техния произход.
Правната
квалификация на нарушението вписана в акта е по чл.58 ал.1 от ЗВД (само като
абревиатура, без да е изписано цялата наименование на закона). Свидетелят Н. не била въобще вписана
в акта като свидетел–очевидец на нарушението. Екземпляр от акта бил връчен на
управителя на дружеството. В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН било входирано в ОД „БХ“-Бургас
писмено възражение (лист 15 от делото). В него се оспорва приетата в акта фактическа
обстановка като се навеждат твърдения, че магазинът не работел, а служителката
А. И. не е била назначена като продавач, а като общ работник и не е имала право
да продава и да издава касов бон. Освен
това се сочи, че при даденото в акта описание извършеното представлява „маловажен
случай“ на търговия с храни, поради изключително малкото количество и липсата
на други нарушения от същия вид.
Като взел предвид АУАН, възражението по него,
административнонаказаващият орган издал атакуваното НП № 114 на 12.11.2019 г (лист
12 от делото). В него е описана същата фактическа обстановка както в акта. Направена
е същата правна квалификация (като отново е посочена само абревиатурата на
закона), като на основание чл.437 ал.2 от ЗВМД е наложена имуществена санкция в размер на 500
(петстотин) лева.
В
хода на съдебното следствие съдът разпита в качеството на свидетели
актосъставителя И.–М. и свидетелката Н. Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели, като намира същите за безпристрастни, последователни и логични. Съдът кредитира и показанията на
свидетеля Анета И. в частта им, в която същата твърди, че работи по трудово
правоотношение в дружеството-жалбоподател като общ работник, а не като продавач
и няма право да работи с касовия апарат и да продава.
Изложената
фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на
свидетелските показания както и въз основа на прочетените и приобщени към
доказателствата по делото писмени доказателства.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Както
актът, така и наказателното постановление са издадени в законоустановените
срокове. Съдът приема, че и двата акта са издадени от компетентни органи
въпреки, че по делото не бяха представени писмени доказателства относно компетентността
на органа.
От
формална страна обаче, същите не съдържат изискуемите от закона реквизити и при
съставянето им са били нарушени процесуалните правила.
На първо място съдът счита, че описаното в
акта и в НП административно нарушение е несъставомерно по чл.58 ал.1 от ЗВМД.
Съгласно текста на чл.58 ал.1 ЗВМД предназначените за пускане на пазара суровини
и храни от животински произход се маркират със здравна или идентификационна
маркировка за обозначаване на техния произход. Нито в АУАН, нито в НП обаче е
посочено в какво точно е изпълнителното деяние.Твърди, се при контролна покупка
се установило, че в обекта се извършва търговия с храни без идентификационна маркировка за
обозначаване на техния произход. Съгласно легалната дефиниция на
понятието „пускане на пазара“ това е притежание с цел продажба, предлагане за
продажба, самата продажба, разпространение, както и всяка друга форма на
възмездно или безвъзмездно прехвърляне на собствеността върху обекти и/или
продукти, подлежащи на ветеринарномедицински контрол. Подобно описание не е налично
нито в акта, нито в НП, т.е липсва описание на изпълнителното деяние, с което
се твърди, че е извършено нарушението. Подобни факти следва да присъстват и в
двата акта, за да се повдигне „качествено обвинение“ на лицето. Липсата на
достатъчна яснота в тази насока представлява нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
На второ
място свидетел-очевидец на това нарушение е свидетелката Н., която обаче не е
вписана като такава в акта за установяване на административно нарушение. Нещо
повече, същата е подписала доклада за извършена проверка, но той не е официален
документ, който да послужи за установяване на нарушението по смисъла на чл.40
ал.4 ЗАНН. Следователно при неспазване на изискванията на чл.40 ал.1 и липсата
на основанието на чл.40 ал.4 от ЗАНН е съставен актът. От друга страна
административнонаказателното производството пред наказващия орган започва със
съставянето на акта за установяване на административно нарушение. Съставянето
на протоколи за извършени проверки или доклади за извършени инспекции доказват
само извършените действие (ден, час, място и присъствали на действието). Те
обаче не могат да послужат за доказателства или допълване на факти и обстоятелства,
каквито в акта не са били описани изрично. Така например, както е в настоящия
случай, в доклада свидетелите на акта са установили количества храни без
идентификационна маркировка за обозначаване на техния произход в размери
многократно надвишаващи този описан в акта. Освен това за описания в акта
продукт не се е подписал свидетел- очевидец на нарушението.
На трето място, и в АУАН, и в НП не е посочено
достатъчно ясно и разбираемо по кой закон е конкретното нарушение. Посочената
абревиатура „ЗВД“ (вместо ЗВМД) е неясна за нарушителя и пречи да разбере по
кой закон да търси описаното в акта и в НП нарушение, за да може да се защити.
По този начин са нарушени нормите на чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН, които са
императивни.
Настоящата инстанция
приема на последно място и това, че с
оглед описаното количество на продукта, с който се извършва търговия, като и
неговата ценова стойност е налице е “маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В чл.28 от ЗАНН е
предвидено, че в “маловажни случаи” на административни нарушения
административнонаказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма
следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното
производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на
НК и НПК. Общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл.6 от ЗАНН. В чл.28 и чл.39 ал.1 от ЗАНН, законът се служи с понятията “маловажни” и
“явно маловажни “ нарушения. При извършването на преценката дали са налице
основанията на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно
закана, като отграничи “маловажните” случаи на административни нарушения от
нарушенията обхванати от чл.6 от ЗАНН. Когато деянието представлява “маловажен“
случай на административно нарушение, той следва да приложи чл.28 от ЗАНН.
Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от
административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива
на преценка за целесъобразност. Изразът в закона “може” не обуславя действие
при “оперативна самостоятелност”, а означава възлагане на компетентност. Отнася
се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден
в закона ред, а именно при наличие на основанията на чл.28 от ЗАНН, да не се
наложи наказание и да се отправи предупреждение, от което произтичат определени
законови последици. Настоящата инстанция намира, че в процесния казус е
следвало административно наказващият орган да не налага административно
наказание имуществена санкция на ЮЛ нарушител, а е следвало да отправи
предупреждение, от което да произтекат определени законови последици.
Преценката за “маловажност
на случая” подлежи на съдебен контрол съгласно тълкувателно решение №1 от
12.12.2007 г. на т.н.д.№1/2005 г. В неговия обхват се включва и проверката за
законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че
предпоставките по чл.28 от ЗАНН се налице, но наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради
издаването му в противоречие със закона.
В
настоящия казус
се доказа, че нарушението на дружеството се състои в това, че е извършил търговия с 1
брой консерва от риба в количество от 600
грама, която не е маркирана с идентификационна
маркировка за обозначаване на произхода й. Това нарушение е първо за
дружеството. Степента на обществена опасност е по-ниска в сравнение с обикновените
случаи на административни нарушения от същия вид и с оглед незначителността на
вредните последици го прави „маловажен“
по смисъла на чл.93 т.9 от НК. Преценката за това се извършва на плоскостта на
фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършването на
деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и
моралната укоримост на извършеното. В случая и в акта, и в НП е описан случай,
в който от обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател е била извършена
търговия с храна от животински произход –рибена консерва от 600 грама с цена от
6,50 лева-без да е маркирана с
идентификационна маркировка за обозначение на произхода й. Случаят
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
типични, обикновени случаи от този вид.
При така изложените
по-горе съображения, съдът намира, че административнонаказващият орган е издал
обжалваното наказателно постановление в нарушение на материалния и процесуалния
закон, а наказателното постановление за
незаконосъобразно и като такова следва да бъде безусловно отменено.
Мотивиран
от изложените съображения, Бургаският районен съд на основание чл.63, ал.1
предложение трето от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 114/12.11.2019 г. издадено от директора на Областната дирекция
„Безопасност на храните“ (ОД БХ), с което на „Д. и К. И.“ ООД с ЕИК ...със
седалище и адрес на управление гр.Б., ул.“Ц. А.“ № ..., представлявано от
управителя Д. Д. И. с ЕГН **********, с което за нарушение на чл. 58, ал. 1 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) и на основание чл.437 ал.2 от
ЗВД е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр.Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала:
Р.
Ж.