№ 1231
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НАДЯ СТ. БАКАЛОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно
наказателно дело № 20241110212076 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
„***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:град София, р-
н ***, ***редставлявано от изпълнителния директор ***, обжалва
наказателно постановление (НП) № 92-02-21/31.07.2024г., издадено от *** –
заместник-изпълнителен директор на Агенция по вписванията, с което е
наложена имуществена санкция от 1 000 лева за това, че на 01.06.2019г.в град
София, като не заявило за вписване обстоятелства по чл.63, ал.4 от Закона за
мерките срещу изпирането на пари, а именно-действителен собственик на
дружеството до 31.05.2019г.в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, е нарушило законоустановения срок по
смисъла на &9, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗМИП и е
нарушило чл.63, ал.6 на ЗМИП, вр.с &9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв.М. П. от САК
поддържа жалбата, в която са развити съображения за настъпила абсолютна
погасителна давност, алтернативно излага съображения по същество за
незаконосъобразност на НП.
Въззиваемата страна, не изпраща представител в о.с.з.и не изразява
становище по жалбата.
1
Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание твърденията
на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
НП е връчено на 01.08.2024г./видно от съобщение за връчване в
административнонаказателната преписа/, жалбата с вх.№ 92-02-
21/14.08.2024г. е подадена в законоустановения, преклузивен срок по
чл.59,ал.2 ЗАНН и се явява допустима и основателна.
Видно от административнонаказателната преписка, АУАН е съставен и
НП е издадено на жалбоподателя, за това, че на 01.06.2019г.в град София, като
не заявило за вписване обстоятелства по чл.63, ал.4 от Закона за мерките
срещу изпирането на пари, а именно-действителен собственик на дружеството
до 31.05.2019г.в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел, дружеството е нарушило законоустановения срок по
смисъла на &9, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗМИП и е
нарушило чл.63, ал.6 на ЗМИП, вр.с &9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП.
Съгласно чл.42, т.3 от ЗАНН, в акта следва да бъдат посочени датата и
мястото на извършване на нарушението. Аналогична разпоредба ЗАНН
съдържа и по отношение на съдържанието на наказателното постановление
–чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, но датата на извършване на нарушението в
конкретния случай, посочена в АУАН и НП е неправилно определена.Срокът,
предвиден за изпълнение на законоустановеното задължение от страна на
дружеството-жалбоподател е до –четири месеца от изтичането на срока по
ал.1 на &9 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗМИП т.е.до 31 май
2019г. включително. В АУАН и НП неправилно е посочена като дата на
извършване на нарушението –датата 01.06.2019г., тъй като този ден през
2019г.е бил неприсъствен, както и 02.06.2019г.-съответно събота и неделя.
Първият присъствен ден, следващ последния ден, в който е била
налице възможност за изпълнение на задължението, е и датата на извършване
на административното нарушение – в случая 03.06.2019г., тъй като
31.05.2019г. е бил петъчен ден, а 01.06.2019г е 02.06.2019г.са били
неприсъствени дни – събота и неделя. Описаното в АУАН и НП нарушение се
осъществява чрез бездействие, с начален момент-първият присъствен ден,
след срока за изпълнение на задължението- следващ последния ден, в който
2
дължимото действие е трябвало и е можело да бъде извършено.
В показанията си, дадени в о.с.з., свидетелката Г.– актосъставител
заявява, че не може да отговори на въпроса, кога е извършено процесното
нарушение.
В случая от страна на АНО не е изпълнено изискването на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН да се посочи правилната дата на извършване на нарушението и е
недопустимо съдът да подменя волята на наказващият или да „поправя“
допуснатите неточности в НП(Решение № 6382/13.11.2020г.на АССГ по адм.д.
№ 7086/2020г.).
Липсата на прецизност относно датата на извършване на нарушението
и непосочването й правилно в АУАН и в НП, създава неясноти за
жалбоподателя относно приетото от административно наказващия орган за
доказано нарушение, кога то е извършено.
По този начин се накърнява правото на защита на нарушителя-
правото му да узнае какво точно нарушение му се вменява, че е извършил и
срещу какво следва да се защити.
Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до
порочност на издаденото НП, тъй като представлява само по себе си
съществено процесуално нарушение.
На следващо място, съдът счете за основателно направеното от страна
на жалбоподателя в депозираната жалба, възражение за изтекла абсолютна
преследвателна давност.
В ЗАНН липсва разпоредба, уреждаща абсолютната давност за
наказателно преследване.Поради това обстоятелство и съобразно
съдържащите се в т.2 на съвместното Тълкувателно постановление №
1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС, задължителни указания относно приложението
на закона, както и с оглед разпоредбата на чл.11 ЗАНН, следва да се приложи
уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност,
регламентирана в Наказателния кодекс. Съгласно чл. 80, ал.1, т.5, вр. чл. 81,
ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността,
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава
с една втора срока по чл. 80, ал.1, т.5 от НК или в продължение на четири
3
години и половина, какъвто срок определено е изтекъл в настоящия случай.
Видно от съставения АУАН, деянието, за което е ангажирана отговорността на
„***“, е извършено на 01.06.2019г. и абсолютната преследвателна давност е
изтекла на 01.12.2023год., а АУАН е съставен на 20.05.2024г., НП – издадено на
31.07.2024г., което налага извод, че обжалваното НП следва да се отмени.
С оглед гореизложеното, следва извод за незаконосъобразност на НП,
налагаща неговата отмяна и на това основание.
С оглед изхода на делото и на основание ч.63д, ал.1 от ЗАНН, в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лева/Списък на разноски – л.24 от делото/.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 92-02-21/31.07.2024г.,
издадено от *** – заместник-изпълнителен директор на Агенция по
вписванията, с което на „***“ АД, ЕИК *** е наложена имуществена санкция
от 1 000 лева за това, че на 01.06.2019г.в град София, като не заявило за
вписване обстоятелства по чл.63, ал.4 от Закона за мерките срещу изпирането
на пари, а именно-действителен собственик на дружеството до 31.05.2019г.в
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, е
нарушило законоустановения срок по смисъла на &9, ал.2 от Преходните и
заключителни разпоредби на ЗМИП и е нарушило чл.63, ал.6 на ЗМИП, вр.с
&9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП.
ОСЪЖДА Агенция по вписванията да заплати на „***“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:град София, р-н ***, ***редставлявано от
изпълнителния директор *** направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 480/четиристотин и осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от страните, считано от
датата на съобщаване, че е изготвено.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5