РЕШЕНИЕ
№ 2823
гр. София, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20221110169080 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” ГПК.
Образувано е по искова молба на Е. Д. С., ЕГН **********, срещу Д. С. С., ЕГН
**********. Предявен е иск с правно основание чл. 144 СК, обективно кумулативно
съединен с иск по чл. 149 СК за заплащане на месечна издръжка на учащо се пълнолетно
дете от родител в размер на 500,00 лв. месечно, считано от 05.08.2022 г. (датата на
настъпване на пълнолетието на ищеца) до настъпване на законно основание за изменение
или прекратяване на издръжката. Направено е и искане по чл. 146, ал. 1 СК за присъждане
на законна лихва.
В исковата молба се твърди, че ответника е баща на ищцата. Твърди се, че последната е
навършила пълнолетие, като с уточнителна молба се сочи, че учи все още е ученичка в 12-ти
клас в Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“. Твърди,
че е диагностицирана с тежко онкологично заболяване – тумор на лява надбъбречна жлеза,
като с Експертно решение от 03.06.2022г. на ТЕЛК й е призната 100% неработоспособност,
поради което и многобройните й хоспитализации има специфични нужди, за допълнителни
уроци и лекарства. Сочи, че получава стипендия в размер на 35,00 лева и социална помощ в
размер на 345 лева, както и че грижи за нея полага майка й, която от своя страна се грижи и
за двамата и по малки братя. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който се оспорва
искът по размер при твърдения за алиментни задължения на ответника към други две
малолетни и едно непълнолетно дете, както и задължение за заплащане на наем, тъй като
няма собствено жилище. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид относимите доводи и доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 144 СК издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се
1
издържат от доходите си или от използване на имуществото си, ако учат, се дължи, само ако
не съставлява особено затруднение за родителите. Пълна безусловност на задължението в
случая не е налице – трябва да се установи, че детето учи редовно в средно или висше
учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използване на
имуществото си, като даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за
родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които да му позволят без особено затруднение да отделя средства и
за издръжка на пълнолетното си учащо дете.
Ищцата Е. Д. С., ЕГН **********, е дете на ответника и е навършила пълнолетие към
датата на подаване на исковата молба, а и към 05.08.2022 г. (началната дата, от която се
претендира присъждане на издръжка за минало време), като не е навършил двадесет години
към датата на устните състезания по делото (л. 5 от делото). С навършване пълнолетие от
страна на ищеца е прекратило действието си задължението на ответника за издръжка, на
която е осъден с решение № III – 92-101/18.10.2022 г. постановено по гр. д. № 9652/2011 г.
по описа на СРС, ІІІ г.о., 92 с-в (л. 78, л. 79 от делото). От служебна бележка с изх. № 15 от
19.09.2022г., издадена от Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия
„Христо Ботев“, се установява, че ищцата е записан като ученик в 12 г клас в посоченото
учебно заведение за учебната 2022/2023 г., (л. 6 от делото). Същата е редовен ученик през
учебната 2022/2023 година в същото учебно заведение (л. 55-59 от делото). Видно от
представените по делото Експертно решение № 1517 от 092 от 03.06.2022г. на ТЕЛК на
ищцата е призната 100% неработоспособност с чужда помощ, с диагноза – тумор на лява
надбъбречна жлеза. От представените по делото епикризи от УМБАЛ „Н.И.Пирогов“ ЕАД
от 04.06.2021г. ; от УМБАЛ „Царица Йоана Исул“ ЕАД от 23.11.2021г.; от УМБАЛ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД от 04.04.2022г. ; от Болница Токуда, Отделение по гръдна хирургия от
08.12.2021г.; от УМБАЛ „Н.И.Пирогов“ ЕАД от 04.05.2020г. ; от Болница Токуда, Клиника
по гръдна хирургия от 12.01.2022г; от УМБАЛ „Царица Йоана Исул“ ЕАД от 11.03.2022г (л.
11-47 от делото) се установява, че ищцата е диагностицирана с тежко онкологично
заболяване – тумор на лява надбъбречна жлеза, поради което същата е хоспитализирана за
протължителни периоди от време. Майката на ищцата в периода 01.06.2021 г. – 31.07.2023г.
е получила средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на около 1500 лв. (л.
105 от делото). По отношение на ответника от за периода от м. 08.21г. до м. 07.2023г. от
изготвената по делото справка от НОИ (л. 110 от делото) се установява да е получавал доход
под минималната работна заплата. Ответника представя и трудов договор от 03.02.2023г. с
ИГОР 2-БАНКЯ с които е назначен на длъжност „шофьор“с брутно трудово възнаграждение
в размер на 830,00 лева. Това се потвърждава и от постъпилата по делото справка от НОИ
(л. 111 от делото) За ответника не се установява наличие на собственост върху движимо
имущество и недвижимо имущество (л. 171, л. 165-169 от делото). Видно от удостоверения
за раждане на л. 69 и л.70 от делото ответникът е родител на малолетните Виктор Димитров
С. и Дария Д. С., като със извънсъдебно споразумение ответника се е задължил да заплаща
на двете си неплнолетни деца издръжка в размер на по двеста лева за всяко от децата (л. 80-
82 от делото). Същият е страна по договор за наем на жилище от 22.11.2012 г. с месечна
наемна цена по договора в размер на 160,00 лв. месечно (л. 74-77 от делото).
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. По отношение на същите страната, която носи
доказателствената тежест, следва да проведе главно доказване, което поради това трябва да
бъде и пълно, т.е. такова, което да създаде у съда сигурно убеждение за тяхното
съществуване. В конкретния случай от събраните по делото писмени доказателства, съдът
2
намира, че ответникът би могъл без особено затруднение да заплаща на дъщеря си месечна
издръжка в размер на 100,00 лв.
Като съобрази гореизложеното, съдът счита, че исковете се явяват основателни до размер
от 100,00 лв. месечно, предвид което ответникът следва да бъде осъден да заплаща на
дъщеря си месечна издръжка в размер на 100,00 лв. на основание чл. 144 СК и на основание
чл. 149 СК (безспорно е установено по делото, че ищцата към процесния период е била
записана като редовен ученик и е навършила пълнолетие), считано от 05.08.2022 г. до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване. С оглед
основателността на исковата претенция за заплащане на издръжка, основателна се явява и
акцесорната искова претенция по чл. 146, ал. 1 СК за заплащане на законната лихва за забава
на присъдената издръжка.
Относно изпълнението на решението:
Съгласно чл.242, ал.1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно
предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
Относно разноските по делото:
При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски за уважената част от
исковете, а ответната страна - за отхвърлената част от тях. Ищецът е доказал направата на
разноски по делото в размер на 388,00 лв. платено адвокатско възнаграждение, поради което
и следва да му бъдат присъдени разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 77,60
лв. Ответникът е доказал направата на разноски по делото в размер на 350,00 лв. платено
адвокатско възнаграждение, поради което и следва да му бъдат присъдени разноски на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 280,00 лв. Ищците по иск за издръжка са освободени
от държавна такса, поради което държавната такса по делото за отхвърлената част от
обективно кумулативно съединените искове следва да остане за сметка на бюджета на съда,
а ответникът да бъде осъден да заплати в полза на съда държавна такса върху уважената
част от същите в размер на 72,00 лв. върху издръжката по чл. 144 СК и 16,00 лв. върху
издръжката по чл. 149 СК вр. чл. 144 СК – или общо в размер на 88,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.144 СК и чл.149 СК Д. С. С., ЕГН **********, да заплаща на
пълнолетната си учаща редовно в средно учебно заведение дъщеря Е. Д. С., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 100,00 лв., считано от 05.08.2022 г. до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.144 и чл.149 СК над уважения размер от 100,00 лв. месечно до
пълния предявен размер от 500,00 лв. месечно, като неоснователни.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на
3
решението относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д. С. С., ЕГН **********, да заплати на Е. Д. С.,
ЕГН **********, сумата 77,60 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Е. Д. С., ЕГН **********, да заплати на Д. С. С.,
ЕГН **********, сумата 280,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК Д. С. С., ЕГН **********, да заплати по сметка
на Софийски районен съд сумата 88,00 лв., представляваща държавна такса върху
уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от 16.02.2024 г. (чл. 315, ал. 2 ГПК).
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4