№ 150
гр. гр.Несебър, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150101177 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От ищеца „В.и.К.” ЕАД срещу Л. В. С., О. Н. А. и С. В. С. са предявени искове по чл. 79, ал.
1 ЗЗД за присъждане на сумата от 115,62 лв. (по 38,54 лв. за всеки съобразно квотата му в
съсобствеността) – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба,
както и на сумата от 21,59 лв. (по 7,19 лв. за всеки) – лихва върху главницата за периода
26.12.2019г. – 23.10.2022г. Главницата се претендира за потребени ВиК услуги – доставена,
отведена и пречистена вода през отчетен период 01.05.2019г. – 21.09.2021г. до имот, находящ се в
гр. С.В., местност „Ю.п.п.“, ВК „С.д.“, вх. *, п., ап. **, с идентификатор ****, аб. № 989254.
Изложено е, че ищецът и ответниците са страни по валидно възникнало облигационно отношение,
по силата на което за цитирания отчетен период неплатените задължения, съгласно действащите
цени, одобрени от КЕВР, възлизат на 115,62 лв., като за тази сума от ищеца са издадени фактура №
********** от 25.10.2021г. за сумата от 58,73 лв. и фактура № ********** от 25.11.2019г. за
сумата от 56,89 лв. Наведено е, че дължимата по фактурите сума не е заплатена в предвидените
срокове. С тези доводи до съда е отправено искане да уважи претенциите. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответниците е депозиран отговор на
исковата молба, с който се излага, че предявените искове са допустими. Посочва се, че особеният
представител няма връзка с ответниците и не може да представи доказателства. Развиват се
съображения за липса на облигационна връзка с двама от ответниците – О. А. и С. С.. От съда се
иска да отхвърли исковете спрямо тях.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следнoто от фактическа и правна страна:
По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
1
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна,
основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за
процесния период до процесния адрес, на който се намира собствен на ответниците имот (при
посочените в исковата молба квоти), е извършено водоподаване във фактурираните количества.
Ищецът следва да докаже изискуемостта и размера на претенцията си. При установяване на
горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот (на л. 70 – л. 72 от делото) се
установява, че ответниците Л. В. С., О. Н. А. и С. В. С. придобили на 03.07.2014г., при квоти от по
1/3 идеална част за всеки, собствеността върху имот, находящ се в гр. С.В., местност „Ю.п.п.“, ВК
„С.д.“, вх. *, п., ап. **, с идентификатор ****.
Видно от заявление и пълномощно към него (на л. 73 – л. 75 от делото) партидата за
апартамента била прехвърлена по искане на Л. С., която се легитимирала като нов собственик
именно на основание цитирания нотариален акт. В заявлението от нейно име било декларирано, че
притежава имота в съсобственост с други лица – другите двама ответници. От заявлението е
видно, че за имота била открита партида с № 989254. Това се потвърждава и от фактура №
********** от 25.10.2021г. и фактура № ********** от 25.11.2019г. (на л. 22 – л. 23 от делото). От
справка извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер (на л. 8 от делото) е видно, че на
монтирания в имота водомер (1649/122) са правени отчитания на 01.05.2019г., 22.10.2019г.,
27.05.2020г., 02.11.2020г., 24.02.2021г., 28.05.2021г., 21.09.2021г., 31.03.2022г. и 03.06.2022г. При
всеки от отчетите водомерът бил „видян“ от служител на ищеца. Потреление било отчетено
единствено за периодите 01.05.2019г. – 22.10.2019г. (19 куб. м.) и 29.05.2021г. – 21.09.2021г. (11
куб. м. и 10.27 куб. м. „от разпределение“). От справка от карнета на централния водомер в сграда
„С.д.“ (на л. 10 от делото) се установяват и начислените общи количества, потребени в сградата,
вкл. към 21.09.2021г. От фактурите се установява, че посочените количества били остойностени,
като по фактура № ********** от 25.11.2019г. били начислени 56,89 лв. (за 19 куб. м.) и по
фактура № ********** от 25.10.2021г. – 58,73 лв. (за 11 куб. м. и 10.27 куб. м. от разпределение).
Видно от Решение № Ц-20 от 28.12.2018г. на КЕВР цената за услугата доставяне вода на
потребителите към 2019г. била без ДДС: 1,399 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води –
0,477 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,619 лв. на куб. м. В Решение № Ц-46 от 30.12.2020г.
цените за 2021г. били определени, както следва: за доставяне - 1,248 лева на куб. м., за отвеждане
на отпадъчните води – 0,467 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,586 лв. на куб. м. Видно от
фактурите различните цени през различните периоди са съобразени, като сумите са начислени в
съответствие с тях.
Налага се извод, че до имот, находящ се в гр. С.В., местност „Ю.п.п.“, ВК „С.д.“, вх. *, п.,
ап. **, с идентификатор ****, аб. № 989254, за процесния период (01.05.2019г. – 21.09.2021г.), е
доставено фактурираното количество вода. По делото не се спори, че между страните е действал
договор за доставка на вода, по силата на който за ответника е открита партида с посочения
клиентски номер. Т. е. съдът намира за доказано по делото, че между страните е възникнала
облигационна връзка, по силата на която ответникът е бил потребител на вода. Съдържанието на
фактурите не е оспорено по делото, поради което съдът приема за доказано, че ответникът е бил
потребител за доставената до цитирания адрес вода. Наред с това не се спори действието на
общите условия, поради което същите са обвързали (по силата на облигационна връзка) ищеца и
ответниците. Тук е моментът да се посочи, че съдът намира за неоснователно възражението за
2
възникнала облигацонна връзка единствено с ответницата Л. С.. Вярно е, че партидата е
прехвърлена по подадено от нейно име заявление, но в случая следва да се има предвид
относимата нормативна уредба - НАРЕДБА № 4 ОТ 14 СЕПТЕМВРИ 2004г. ЗА УСЛОВИЯТА И
РЕДА ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И ЗА ПОЛЗВАНЕ НА
ВОДОСНАБДИТЕЛНИТЕ И КАНАЛИЗАЦИОННИТЕ СИСТЕМИ и Общи условия за
предоставяне на В и К услуги на „ВИК“ ЕАД гр. Б.. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата
потребители на услугите В и К са собствениците, като в чл. 8, ал. 1 от същата Наредба е
предвидено, че получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от
съответния регулаторен орган. Сходна е уредбата и в ОУ, като според чл. 2, ал. 1, т. 1 от тях
потребители на В и К услугите са именно физическите лица – собственици на имоти.
Следователно принципът е, че всички собственици на даден имот са и потребители на В и К
услуги, респ. страни по възникналата въз основа на общите условия облигационна връзка.
Отклонение от това правило е разписано в чл. 59, ал. 3 от Общите условия, където е предвидено,
че собствениците изрично могат да постигнат писмено споразумение помежду си, че имотът ще се
ползва само от един от тях и в такъв случай партидата да бъде открита само на този собственик,
който ползва имота. Настоящият случай не е такъв, тъй като към заявлението за откриване на
партида не е приложено подобно писмено споразумение. Точно обратното – декларирано е, че
собственици на имота са още две лица (другите двама ответници), без да е отбелязано по някакъв
начин, че те няма да го ползват. При това положение подаването на заявление от един от
собствениците е било действие по обикновено управление, свързано с общата вещ и при липсата
на изрично споразумение по чл. 59, ал. 3 от ОУ е обвързало всички съсобственици. Този извод е
напълно в унисон и с разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС, според която всеки съсобственик
участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Ето защо съдът намира, че
облигационната връзка е възникнала между ищеца и тримата ответници и възраженията в
обратната посока са неоснователни.
В случая отчитането на процесния водомер е станало на 01.05.2019г., 22.10.2019г.,
27.05.2020г., 02.11.2020г., 24.02.2021г., 28.05.2021г., 21.09.2021г., 31.03.2022г. и 03.06.2022г. Както
се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия, при обекти, имащи сезонен характер е
допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно. Следва да се обърне внимание обаче, че
разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Общите условия дава възможност за отчитане и в рамките на по-
дълги периоди – от една година (в случай на липса на достъп до процесните обекти). С оглед
обстоятелството, че се касае за обект, който се ползва от чужди граждани, то е напълно логично
отчитането да се извърши при условията на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия, а през 2020г. (с
оглед действалото извънредно положение в Република България) и по реда на чл. 24, ал. 4 от
Общите условия. Впрочем подобно отчитане е изцяло в интерес на потребителите, тъй като след
като отчетникът е „видял“ показанията на водомера, на практика са отчетени действително
потребните количества вода. В противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се
начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите условия, които не биха съответствали
на реалното потребление. Налага се извод, че процесното отчитане, макар и (за един от периодите)
при известни отклонения от чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия, е извършено в рамките на
сроковете по чл. 24, ал. 4 от ОУ и са избегнати по-неблагоприятни последици за ответниците
(отчитане по чл. 49 от ОУ), като е отчетено действително потребеното количество вода.
3
Непосредствено след извършване на отчетите са издадени и съответните фактури – на 25.11.2019г.
и 25.10.2021г. (в рамките на до един месец от отчета), като по арг. от чл. 33, ал. 2 от Общите
условия сумите са станали изискуеми на 25.12.2019г. и 24.11.2021г. Очевидно за процесния
апартамент е въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се
полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3
се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на
индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на
отчитане по електронен път. Отразеното в справката и фактурите следва да се кредитира от съда.
Както се установява отчитането е осъществено от служител на „ВИК” ЕАД, който лично е видял
водомера. Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално потребени.
Ето защо се събраха достатъчно доказателства в насока, че количествата вода са потребени
от ответниците. Отчитането е извършено лично от инспектор (който е отразил в карнета, че
водомерът е видян), поради което очевидно е бил наличен достъп до водомера.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на
ответниците са определени и съответните дължими суми за отчетните периоди, като размерът на
задълженията възлиза общо на 115,62 лв. (този размер съответства на приетите цени от водния
регулатор). С оглед изложеното може да се направи извод, че искът за сумата от по 38,54 лв.
(дължими от всеки ответник съобразно квотата му в съсобствеността – арг. от чл. 30, ал. 3 ЗС и чл.
59, ал. 4 от Общите условия) се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответниците в
забава за посочения период – 26.12.2019г. – 23.10.2022г. С оглед изводите на съда във връзка с
иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това издадените
фактури са с краен срок за плащане до 25.12.2019г. и 24.11.2021г., поради което ответниците
действително са изпаднали в забава още към 26.12.2019г. За посочения в исковата молба период
размерът на дължимата лихва е 21,59 лв. (по 7,19 лв. за всеки от ответниците), със съобразяване на
периода 13.03.2020г. – 08.04.2020г., за който не е начислявана лихва, поради което и този иск
следва бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да му се присъдят
разноски – сумата от 100 лв. – платена държавна такса и сумата от 600 лв. – платено
възнаграждение за особен представител на ответниците. Наред с това, съдът намира, че при
определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал.
8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското
възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по
4
настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв.
Т.е. общият размер на осъществените от ищеца разноски в исковото производство е 800 лв.
Съобразно квотите в съсобствеността всеки от ответниците следва да заплати по 266,66 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. В. С., родена на **********г., гражданка на Р.Ф., с постоянен адрес в гр.С.В.,
в.с.С.д. бл. Е ет. п., ап. **, БУЛСТАТ: ****, да заплати на „В.и.К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. Б., кв. „П.”, ул. „Г.В.В.” № *, сграда „М.к-.п.”, ет. *, на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 38,54 лв., съотвестваща на коватата й в съсобствеността – 1/3 от цялата
дължима сума - 115,62 лв., представляваща незаплатена стойност по издадени фактура №
********** от 25.10.2021г. и фактура № ********** от 25.11.2019г., за доставена, отведена и
пречистена вода до имот, находящ се в гр. С.В., местност „Ю.п.п.“, ВК „С.д.“, вх. *, п., ап. **, с
идентификатор ****, аб. № 989254, с отчетен период 01.05.2019г. – 21.09.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.10.2022г.
до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 7,19 лв. –
лихва върху главницата съотвестващата на квотата й в съсобствеността – 1/3 от цялата дължима
лихва от 21,59 лв. за периода 26.12.2019г. – 23.10.2022г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 266 лв., съответстваща на квотата й в съсобствеността – 1/3 от цялата дължима сума от 800 лв.,
представляваща разноски в настоящото производство, от които 100 лева държавна такса, 600 лв. –
внесен депозит за особен представител на ответника и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА О. Н. А., родена на **********г., гражданка на Р.Ф., с постоянен адрес в гр.С.В.,
в.с.С.д. бл. Е ет. п., ап. **, БУЛСТАТ: ****, да заплати на „В.и.К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. Б., кв. „П.”, ул. „Г.В.В.” № *, сграда „М.к-.п.”, ет. *, на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 38,54 лв., съотвестваща на коватата й в съсобствеността – 1/3 от цялата
дължима сума - 115,62 лв., представляваща незаплатена стойност по издадени фактура №
********** от 25.10.2021г. и фактура № ********** от 25.11.2019г., за доставена, отведена и
пречистена вода до имот, находящ се в гр. С.В., местност „Ю.п.п.“, ВК „С.д.“, вх. *, п., ап. **, с
идентификатор ****, аб. № 989254, с отчетен период 01.05.2019г. – 21.09.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.10.2022г.
до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 7,19 лв. –
лихва върху главницата съотвестващата на квотата й в съсобствеността – 1/3 от цялата дължима
лихва от 21,59 лв. за периода 26.12.2019г. – 23.10.2022г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 266 лв., съответстваща на квотата й в съсобствеността – 1/3 от цялата дължима сума от 800 лв.,
представляваща разноски в настоящото производство, от които 100 лева държавна такса, 600 лв. –
внесен депозит за особен представител на ответника и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. В. С., роден на **********г., гражданин на Р.Ф., с постоянен адрес в гр.С.В.,
в.с.С.д. бл. Е ет. п., ап. **, БУЛСТАТ: *********, да заплати на „В.и.К.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Б., кв. „П.”, ул. „Г.В.В.” № *, сграда „М.к-.п.”, ет. *, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 38,54 лв., съотвестваща на коватата му в
5
съсобствеността – 1/3 от цялата дължима сума - 115,62 лв., представляваща незаплатена стойност
по издадени фактура № ********** от 25.10.2021г. и фактура № ********** от 25.11.2019г., за
доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ се в гр. С.В., местност „Ю.п.п.“, ВК
„С.д.“, вх. *, п., ап. **, с идентификатор ****, аб. № 989254, с отчетен период 01.05.2019г. –
21.09.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 24.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата от 7,19 лв. – лихва върху главницата съотвестващата на квотата му в
съсобствеността – 1/3 от цялата дължима лихва от 21,59 лв. за периода 26.12.2019г. – 23.10.2022г.,
а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 266 лв., съответстваща на квотата му в
съсобствеността – 1/3 от цялата дължима сума от 800 лв., представляваща разноски в настоящото
производство, от които 100 лева държавна такса, 600 лв. – внесен депозит за особен представител
на ответника и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
БАНКОВА СМЕТКА, по която може да бъде внесена присъдената сума:
ЦКБ – клона Б., IBAN: *** *** *** 1006 *** 00, BIC: ******
Решението може да бъде обжалвано пред Б.ки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6