РЕШЕНИЕ
№ 237
гр. Велико Търново , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Владимир Страхилов
Светослав Иванов
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20204100500848 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 31.08.2020 година, постановено по гр. дело № 804 по описа на
Великотърновски районен съд за 2020 година, предявеният от А. М.П., едноличен
търговец „АМП-А. П.“, гр. Г.О., против В.Г. Г. иск са присъждане на сумата от 108,83 лв.,
от ответника получена въз основа на отпаднало основание по смисъла на чл. 55 от ЗЗД, е
отхвърлен като неоснователен и недоказан. В полза на ответника са присъдени разноски.
Решението е обжалвано от едноличния търговец с искане за отмяната му, за
постановяване на ново, уважаващо претенцията, и за присъждане на разноски за две
инстанции. Позовава се на неправилно приложение на материалния закон. Уредената от
Закона за частните съдебни изпълнители отговорност за вреди не изключвала
приложимостта на института на неоснователното обогатяване за получени при отпаднало
основание суми.
Ответникът по жалбата - В.Г. Г. - излага доводи за безпорочност на решението
в атакуваната част. Претендира разноски за второинстанционното производство.
Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.
271 от ГПК, приема:
1
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение първо във връзка
с чл. 55, ал.1, предложение трето от Закона за задълженията и договорите.
Ищцовата страна - А. М. П., едноличен търговец „АМП-А. П.“, гр. Г.О. -
излага в исковата си молба, че въз основа на издаден по реда на чл. 418 от ГПК в полза на
ОД на МВР, Велико Търново изпълнителен лист, ответникът, в качеството на частен
съдебен изпълнител, образувал изпълнително производство, по повод на което върху
банковата сметка на ищеца в „БАНКА ДСК“-ЕАД, клон Горна Оряховица, бил наложен
запор. На 11.02.2019 година от тази сметка е събрана сумата от 297, 91 лв.: 189,08 лв. били
приведени на взискателя, а разликата – удържана за такси по тарифата на частния съдебен
изпълнител.
Изпълнителният лист, въз основа на който съдебният изпълнител е начислил
и удържал такса, бил обезсилен с определение на Горнооряховски районен съд, добило
законна сила на 26.03.2019 година. Обезсилването на изпълнителния лист имало за
последица отпадане на правното основание, на което ответникът е удържал такси по
Тарифата на частните съдебни изпълнители.
По реда на настоящото производство претендира присъждане на сумата от
108,83 лв., задържана от ответника на отпаднало основание, ведно с направените по делото
разноски.
Ответната страна - В.Г. Г. - оспорва иска с възражение сумата да е събрана
при висящо изпълнително производство. Прекратяването му впоследствие не водело до
задължение начислените за съдебния изпълнител такси да бъдат връщани на длъжника по
изпълнението. Тези такси били част от разноските по делото и ищецът можел да ги търси от
взискателя по изпълнителното производство по силата на чл. 245, ал. 3 от ГПК. Претендира
разноски.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема:
По фактите страните не спорят. Установени са и със събраните по делото
писмени доказателства: ответникът образувал изпълнително производство по изпълнителен
лист на ОД на МВР, Велико Търново против ищеца, върху банковата му сметка наложил
запор, а впоследствие наредил на третото задължено лице - „БАНКА ДСК“-ЕАД, клон
Горна Оряховица, плащане на взискателя за сумата от 189,08 лв., вземане по изпълнителния
лист, и на себе си за сумата от 108,83 лв., такси по съдебното изпълнение. Изпълнителният
лист на взискателя е обезсилен в края на март, 2019 година по реда на чл. 415, ал. 5 от ГПК.
Няма спор, че ответникът не е върнал на ищеца исковата сума.
Изложената фактическа обстановка, от съда възприета за безспорна, налага
извод за неоснователност на предявения иск.
2
Исковата сума е правомерно удържана от ответника и причина за връщането й
няма. Таксите са под режима на възнаграждение на съдебния изпълнител за извършените от
него процедурни действия – аргумент от чл. 78, ал. 1 и 2 от ЗЧСИ. За дължимостта на
такива такси и правото на частния съдебен изпълнител да ги задържи, ако вече са събрани, е
от значение процедурните му действия да са извършени в рамките на висящо и допустимо
от процедурна гледна точка производство. Правото на възнаграждение на съдебния
изпълнител е подчинено на принципа, че придобитите от трето лице права се запазват,
независимо от прекратяване на изпълнителния процес.
Като неоснователен, искът следва да бъде отхвърлен.
Доводите на ответника са неоснователни. Причината процесната такса да бъде
удържана е неизпълнението на задължението му по издадения изпълнителен лист. Фактът
на неизпълнение и свързаната с това необходимост да се образува изпълнително
производство и ответникът да наложи процедурно обезпечение – запор, съставлява правното
основание, на което има право да задържи исковата сума.
Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК сочат, че въззиваемият
има право на разноски, по делото доказани като сума от 300 лв., възнаграждение за един
адвокат за второинстанционното производство. Следва да се присъдят с решението по
делото.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 31.08.2020 година, постановено по
гр. дело № 804 по описа на Великотърновски районен съд за 2020 година.
Осъжда А. М.П., едноличен търговец „АМП-А. П.“, гр. Г.О., ЕИК: *********, да заплати на
В.Г. Г., гр. В. Т., ул. „В. Л.“ № 3, етаж 2, сумата от 300 (триста лева) лв., разноски за
второинстанционното производство, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4