Решение по дело №1297/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу Решение № 154/07.10.2024 г. по АНД № 614/2024 г. по описа на РС – Свиленград, с което е отменен Електронен фиш /ЕФ/ № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/.

Изложени са съображения за отмяна на съдебния акт. Твърди се, че след като пътното превозно средство се е движело по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да има валидна маршрутна карта или валидна тол декларация, е предвидена имуществена санкция за собственика, тъй като не е изпълнил задължението си да декларира преминаването и да заплати дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. Били налице основания Районният съд да преквалифицира деянието, за което ответникът бил санкциониран. Оспорва се твърдението, че за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП не била предвидена възможност за издаване на електронен фиш. Безспорно било доказано извършването на нарушение, същото било описано. Случаят не бил маловажен. За нарушението е предвидена фиксирана по размер санкция, като е указана възможността лицето да заплати компесаторна такса, при която хипотеза то се освобождавало от административнонаказателна отговорност. Моли решението да бъде отменено, а ЕФ – потвърден. Алтернативно – моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира разноски за две съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призован, не изпраща представител. Депозирана е писмена молба, с която твърди, че след като налагането на имуществена санкция във фиксиран размер е непропорционално, то националният съдия бил длъжен да приложи принципа на съответстващото тълкуване и при наличие на обстоятелства за това да наложи наказание под предвидения в закона минимален /в случая твърд/ размер на наказанието. Налице били отегчаващи обстоятелства – изцяло не била платена дължимата пътна такса. Твърди, че с отмяната на ЕФ се постигала неефективност на наказанието и се възпрепятствало превъзпитанието на нарушителите от извършване на противоправни действия от същия вид. Моли оспореното решение да бъде отменено, а ЕФ - потвърден. Моли да бъде изменен размерът на наказанието, ако се приеме, че определеният е непропорционален. Алтернативно – моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение

Ответникът „АИТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. В писмен вид изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Правилно Районният съд приел, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения, препятстващи възможността на лицето да разбере в какво се изразява неговото неправомерно поведение и кое е лицето, което следва да понесе отговорност. Позовава на Решение на СЕС по дело С-61/2023 г. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Алтернативно – да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и твърденията на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: на 15.08.2021 г. в 12:01 ч., е установено от електронната система за събиране на такси чрез устройство № 20351 нарушение, изразяващо се в това, че ППС – товарен автомобил „МАН“, модел „ТГХ“, с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, се е движел в [община], по път А-4 км 83+554, като изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. На основание чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 179, ал. 3б във връзка с чл. 102, ал. 2 и чл. 139, ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП е издаден оспореният ЕФ, с който на дружеството ответник по касация е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева, както и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 133 лева. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събрания и кредитиран от РС – Свиленград доказателствен материал.

РС – Свиленград отменя ЕФ, който краен резултат настоящата съдебна инстанция възприема изцяло.

Правилно е отбелязано в оспореното решение, че в ЕФ са цитирани чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗДвП, от което не става ясно кое е лицето, което следва да бъде наказано – водача на ППС или собственика му, съответно – какъв е видът на наложеното наказание – глоба или имуществена санкция, нито коя е приложимата норма чл. 179, ал. 3а ЗДвП или чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Правилно се сочи и, че за нарушенията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП преди изменението на чл. 189ж ЗДвП от 13.02.2024 г. не може да бъде ангажирана отговорност с издаването на ЕФ.

Не се оспорва в случая, че собственик на ППС е дружеството ответник по касация и, че на същото е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева. Видът на наложеното наказание и неговият размер са установени в чл. 179, ал. 3б ЗДвП, като предвиденият от законодателя размер е фиксиран и не е предвидена възможност за преценка предвид осъществилите се факти, т.е. не се прави разлика дали е налице изцяло или частично неплащане на дължимата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП такса, нито дали това се дължи на умишлени действия и от кого са извършени те или в резултат на грешка и причините за проявата й, нито се съобразяват часът на излизане от Република България на 16.08.2021 г. 06:44 ч и часът на установяване на нарушението на 15.08.2021 г. 12:01 ч, изминатото разстояние, какъв точно е размерът на дължимата пътна такса. При преценка осъществен ли е състав на нарушение и при определяне тежестта на наказанието, съответно – при преценка на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на размера на наказанието, е водещ задължителният за държавите членки, както и за съда, принцип за пропорционалност /Решение на Съда от 22 март 2017 г. по съединени дела C-497/15 и C-498/15/. В случая този принцип е нарушен, вкл. и доколкото са налице съществени процесуални нарушения при издаването на ЕФ, коментирани по-горе.

Предвидено е от законодателя също - при установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП, водачът на ППС, неговият собственик или трето лице да може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административнонаказателна отговорност /чл. 10, ал. 2 ЗП/.

Съгласно Решение на Съда от 21 ноември 2024 г. по дело C-61/23 „член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса “ с фиксиран размер.

Следователно, предвиденият в чл. 179, ал. 3б ЗДвП фиксиран размер противоречи на член 9а от Директива 1999/62/ЕО поради неспазване на принципи за пропорционалност между конкретното нарушение и предвиденото за същото наказание. Националното право следва да остане неприложено. Недопустимо е съдът, приемайки, че безспорно е извършено нарушение, да наложи наказание в размер под установения от законодателя, ако такава възможност не му е предоставена. Не без значение е и фактът, че в случая е определена съответната такса по чл. 10б, ал. 5 ЗП, в размер на 133 лева, която сума е в значително по-нисък размер от определения на предвиденото наказание „имуществена санкция“, т.е. налице е безспорно несъразмерност на задължението и предвиденото наказание при неизпълнението му. В този смисъл, следва да се отбележи и, че размерът на компенсаторната такса, който е определен, е близо 3 пъти по-малък от размера на наложеното наказание, т.е. с плащането му изначално законодателят е приел, че ще бъде постигнат дисциплиниращия ефект спрямо наказаното лице и то ще бъде освободено от административнонаказателна отговорност, като задължението по чл. 10б, ал. 5 от ЗП ще се счита за изпълнено, от което се следва и извод, че наложеното наказание е несъразмерно тежко спрямо извършеното нарушение.

Доколкото направените от Районен съд – Свиленград изводи съответстват на фактическата обстановка и не са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс, то съдът констатира, че постановеното съдебно решение следва да бъде оставено в сила /чл. 221, ал. 2 от АПК/.

С оглед изхода от спора в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Така мотивиран, Административен съд - Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 154/07.10.2024 г. по АНД № 614/2024 г. по описа на РС – Свиленград.

 

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище в гр. София, да заплати на „АИТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.