Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….. / …………...
2020г.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретар Елка
Иванова, като разгледа докладваното от съдия Бажлекова въззивно гражданско дело
№ 2319 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е въззивно и е образувано по жалба на „Енерго-про продажби“ АД –
Варна срещу решение №
4779/08.11.19г., постановено по гр.д. № 915/19г. на ВРС, с което е прието за
установено по отношение на въззивника, че П.Н.П., ЕГН ********** ***, не му
дължи 3564,44лв. стойност на корекция на потребена, неотчетена и
незаплатена ел.енергия за абонатен №
**********, за времето от 08.02.2017г. до 07.02.2018г., за която сума е
издадена фактура № **********/04.06.2019г.; въззивното дружество е осъдено да
заплати на ищеца сумата от 593лв. разноски по делото. В жалбата се излага, че
решението на ВРС е неправилно, с доводи за незаконосъобразност, неправилна и
необоснована преценка на събраните по делото доказателства, както и за
неправилно приложение на материалния закон. Твърди , че е налице правно
основание за възникване на вземането, като претендираната сума е цена на
потребено в обекта на ищеца количество електроенергия и се дължи на основание
чл.50 ПИКЕЕ, вр.чл.200 ЗЗД. Сочи, че в резултат на извършена проверка в
присъствието на двама свидетели е установено е констатирано вмешателство в
тарифната схема на електромера. Настоява, че е установено точното количество
електроенергия, което е доставено до абоната, но не е заплатено, като
дължимостта на сумата се основава на договорните отношения между страните.
Претендира се отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноските по
делото.
В
предвидения срок по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба, с
който последната е оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на
обжалваното решение с присъждане на разноските за въззивното производство.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд,
гражданско отделение – трети състав,
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна
страна следното:
В исковата молба ищецът излага, че е потребител на
доставяна от ответника електроенергия в имота му, находящ се в гр. Варна, ж.к.“Чайка“, бл.7, вх.Г, ет.6,
ап.71. След справка, установил, че му е начислена сумата от 3564,44 лева, след
като служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД направили проверка, съставили
констативен протокол и била извършена корекция на общо начисленото количество
електрическа енергия. Ищецът твърди, че сумата е начислена неправомерно.
Оспорва констативния протокол, както да е доставено и потребено посоченото
количество ел. енергия.
Ответникът е депозирал в срока по член 131 от ГПК
отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на исковете. Твърди,
че е извършена проверка от служители на „Енерго Про – мрежи“ АД, които са
констатирали, че в невизуализиран регистър 1.8.3 има показания за преминала
електроенергия, която не е отчетена и незаплатена от абоната. След извършена
метрологична експертиза е установено, че има намеса в тарифната схема на СТИ.
Поради това и съгласно член 50 от ПИКЕЕ е извършена корекция на потребената
електроенергия за периода. Ответникът твърди, че начислената корекция не е
санкция срещу потребителя, а цена на доставка.
Не се спори между страните, че ищцата е потребител
на електрическа енергия за посочения обект, като заплащането на доставената
енергия се дължи на ответника.
От представения по делото заверен препис от
констативен протокол №
1301248/07.02.2018г. се установява, че на същата дата служители на „Енерго-Про
Мрежи” АД са извършили техническа проверка на СТИ в обект с аб. № **********, находящ се в гр. Варна, ж.к.“Чайка“, бл.7, вх.Г, ет.6,
ап.71, при която е отразено, че е установява наличие на преминала електроенергия
в регистър 1.8.3, с посочени в протокола показания. Електромерът е демонтиран и
е подменен с изправно СТИ.
Изготвена е метрологична експертиза на СТИ от БИМ,
ГД МИУ - РО Варна, за което е съставен КП 1296/28.05.2019г. на ГД „Мерки и измервателни уреди”, РО – Варна, в който е документирано, че е осъществявана външна намеса в тарифната
схема на електромера; наличие на преминала енергия на тарифа Т3, която
не е визуализирана на дисплея.
Електромерът съответства на метрологичните
характеристики и изискванията за точност при меренето.
Със становище за начисление на електроенергия от 31.05.2019г., е
одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия в размер на 20748
кВтч, за периода 08.02.2017г.-07.02.2018г.,
Въз основа на това становище по партидата на
абоната е било начислено допълнително количество електроенергия за посочения
период и в посоченото количество, за остойностяване на която е издадена фактура
№**********/04.06.2019г. за сумата от 3564,44
лева. По делото е
представена процесната фактура, видно от съдържанието на която е, че
начисленото количество електроенергия е с посочено основание „служебно“.
Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната
съдебно-техническа експертиза, включително с обясненията, дадени от него, при
изслушването му в съдебно заседание, елетромерът е от одобрен тип, преминал е метрологична проверка през 2015г., като
метрологичната му годност е 6 години,
налице е натрупано количество електроенергия в регистър 1.8.3, която не се
визуализира, като СТИ е отчело това потребление, налице е софтуерно
препрограмиране на СТИ, изчисленията по корекцията са математически точни. Практически е невъзможно да се
определи началният момент, от който е започнало натрупването на електроенергия
по трета тарифа; СТИ е тарифирано да отчита само по две тарифи.
Предявен е
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимостта на
процесната сума на ответното дружество, поради което в тежест на ответника е да докаже дължимостта на начислената
сума, а именно, че в резултат на извършената проверка
законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ и ОУ е начислена сумата - предмет на иска - в правилен размер, като количество
електроенергия е реално доставено на ищцата.
В отговора на исковата молба ответното дружество сочи, че сумата е
дължима въз основа на редовен отчет и потребление, който факт обаче е останал
недоказан. Отделно от това се сочи, че количеството електроенергия представлява
корекция по сметка, извършена по реда на член 50 от ПИКЕЕ. Количеството
електроенергия е остойностено след прочитане на невизуализиран регистър на
електромера, като това количество електроенергия е отчетено и от сумарния
регистър.
Съществуващите договорни отношения между страните
се регламентират от действащите Закон за енергетиката, ОУ по договора за
доставка и продажба на електроенергия, одобрени с решение № ОУ–061 от
07.11.2007 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, както и от разпоредбите на ПИКЕЕ,
обнародвани в „Държавен вестник“ брой 98 от 12.11.2013 г.
След изменението на ЗЕ от 2012 г. вече съществува законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане
на потребената електрическа енергия, но само, ако е изпълнил задължението си по
член 98а, алинея 2, точка 6 и по член 83, алинея 1, точка 6 от закона за
предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия.
На съда е служебно известно решение № 1500 от
06.02.2017 г., постановено по адм.д.№ 2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС,
с което ПИКЕЕ са отменени с изключение на член 48 – член 51, като решението е
обнародвано в „Държавен вестник“ брой 15 от 14.02.2017 г. Съгласно член 195,
алинея 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизане в сила на съдебното решение, тоест няма обратно действие. Според член
195, алинея 2 от АПК правните последици от акта се уреждат от компетентния
орган /в случая КЕВР/ в срок до три месеца от влизане в сила на съдебното решение.
Към настоящия момент КЕВР не е уредила правните последици, възникнали от
отменените ПИКЕЕ. Поради това и с оглед действието във времето на решението на
ВАС относно извършената на 07.02.2018 г. проверка на средството за търговско
измерване отменените ПИКЕЕ не представляват приложим закон.
Съгласно изменението на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ
като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл. 83,
ал. 1, т. 6 от ЗЕ, каквото изискване липсва в ОУ на ответника, които не са
представени по делото, но на съда е служебно известно тяхното съдържание/.
Като извод се налага, че едностранната корекцията
на оператора е допустима при наличието
на следните предпоставки: предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка; наличието на правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електроенергия и за извършване на корекция на сметките
за предоставената електроенергия; спазването на правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване. Не се установява
наличието на нито една от трите предпоставки.
За пълнота на изложението следва да се добави, че
предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът на електроенергия може да
извърши корекция в сметката на потребителя, без да се изисква изрично
доказването на виновно поведение от абоната, са изчерпателно изброени в
разпоредбите на член 48 от ПИКЕЕ /действаща към момента на извършване на
проверката/, а те са: липса на СТИ, установено въз основа на метрологична
проверка неточно измерване/неизмерване на СТИ, промяна в схемата на свързване,
надлежно констатирани при извършена по реда на чл. 47 от ПИКЕЕ /отменен към
датата на съставяне на КП/ проверка. В настоящия случай по отношение на
служебно начисленото количество електроенергия за посочения период не е налице
нито една от изброените хипотези. Не е налице и хипотезата на чл. 49 от ПИКЕЕ,
доколкото не е установена повреда или неточна работа на тарифния превключвател
на електромера, както и хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ – несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни. Поради това и не може да бъде обоснован безспорен и категоричен
извод, че констатираното при проверката количество електроенергия в регистър,
който не е активиран за търговски отчет, както и констатираната разлика в
данните между сбора от количествата електроенергия по активираните за търговски
отчет /видими регистри/ и общото количество, отразено в сумарния регистър, е
потребена от абоната, но неотчетена електроенергия.
Законовата възможност за едностранна корекция на
сметка за електроенергия за изминал период не означава автоматично начисляване
на суми за неточно измерена електроенергия, защото това е допустимо само и
единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране
отговорността на потребителя, законово регламентирани, които не са установени.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответното
дружество не е провело успешно пълно и главно доказване на твърденията си, че е
извършило правомерно и при спазване на всички изисквания едностранна корекция
на сметката на ищцата-потребител, което води до извод, че искът е основателен и
следва да се уважи.
Поради съвпадане на правните изводи на двете
инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските: Въз основа на отправеното от
въззиваемата искане, въззивникът следва да бъде осъден да й заплати и
направените пред настоящата инстанция разноски, които са в размер на 450 лева,
заплатени за възнаграждение на един адвокат.
По изложените съображения и на основание чл. 271,
ал. 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4779/08.11.19г., постановено по гр.д. № 9015 по описа за 2019 г. на Районен
съд – Варна.
ОСЪЖДА „Енерго-про продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в град Варна – бул. Владислав Варненчик № 258,
Варна тауърс - Г да заплати на П.Н.П.,
ЕГН **********, сумата
от 450 лева, представляваща сторени в производството пред въззивната инстанция
разноски, на основание член 78 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член
280, алинея 3, точка 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.