Определение по дело №2214/2019 на Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Гр. София, 31.03.2022 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и втора година в следния състав         

                                                                           

     СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2214 по описа за 2019 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 692 от ТЗ.

На 11.08.2021 г. са обявени в Търговския регистър по партидата на “Р.М” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК ******, изготвените от синдика Списък на приетите от синдика предявени вземания на кредиторите по чл. 686 от ТЗ и Списък на неприетите от синдика предявени вземания на кредиторите по чл. 686 от ТЗ.

В срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ са постъпили следните възражения: възражение с вх. № 344189/18.08.2021 г., подадено от кредитора “У.” ЕООД; възражение с вх. № 344225/18.08.2021 г., подадено от кредитора “Т.Б.А.Б.” ЕАД; възражение с вх. № 344268/18.08.2021 г., подадено от кредитора “П.И.Б.” АД; възражение с вх. № 344472/20.08.2021 г., с пощенско клеймо от 18.08.2021 г., подадено от кредитора “У.” ЕООД; възражение с вх. № 344473/20.08.2021 г., с пощенско клеймо от 18.08.2021 г., подадено от кредитора “К.З.” АД; възражение с вх. № 344604/20.08.2021 г., с пощенско клеймо от 18.08.2021 г., подадено от кредитора “К.З.” АД; възражение с вх. № 344996/24.08.2021 г., с пощенско клеймо от 18.08.2021 г., подадено от кредитора Държавата чрез НАП.

 

На 21.09.2021 г. са обявени в Търговския регистър по партидата на дружеството изготвеният от синдика Допълнителен списък на приетите от синдика предявени вземания на кредиторите по чл. 688 от ТЗ, и Допълнителен списък на неприетите от синдика предявени вземания на кредиторите по чл. 688 от ТЗ.

 

На 11.08.2021 г. е обявен в Търговския регистър и Списък на приетите вземания по чл. 687 от ТЗ, който не съдържа вземания. Поради липсата на същинско съдържание в същия, съдът не дължи произнасяне по този списък.

 

Съдът, като взе предвид изготвените от синдика списъци, направените възражения, доводите на страните, становищата на синдика и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

По възражение с вх. № 344189/18.08.2021 г., подадено от кредитора “У.” ЕООД:

 

Възражението е процесуално допустимо – подадено е в срок и от легитимирано лице с правен интерес.

Възразилият кредитор “У.” ЕООД е предявил в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ с молба с вх. № 35039/23.03.2020 г., с пощенско клеймо от 20.03.2020 г., вземания срещу длъжника в общ размер на 6 149 546,65 лева, по договор за заем от 03.11.2014 г. и допълнителни споразумения към него от 15.07.2015 г., 24.07.2015 г., 12.05.2016 г., 08.06.2016 г., 15.11.2016 г. и 28.12.2017 г., сключени между “М.Х.” АД и “Р.М” ЕООД, придобити от “У.” ЕООД по силата на договор за цесия от 19.04.2019 г. от цедента “М.Х.” АД, от които: 4 762 194,53 лева – главница, 924 361,41 лева – лихва към 05.04.2019 г., 423 306,18 лева – лихва за периода от 06.04.2019 г. до 19.02.2020 г., 39 684,53 лева – лихва за периода от 20.02.2020 г. до 20.03.2020 г., както и законната лихва върху главницата от 20.02.2020 г. до окончателното й плащане.

Същите са включени от синдика в списъка на неприетите вземания на кредиторите на дружеството.

 

В разглежданото възражение възразилият кредитор възразява срещу неприемането на вземанията му.

Длъжникът не изразява становище по подаденото възражение.

Синдикът е депозирал становище по възражението.

 

Към възражението са представени платежни нареждания с основание заемни средства или по договор за заем, с наредител “М.Х.” АД и получател “Р.М” ЕООД.

Представени са към молбата за предявяване на вземания договора за заем от 03.11.2014 г. и допълнителни споразумения към него от 15.07.2015 г., 24.07.2015 г., 10.12.2015 г., 12.05.2016 г., 08.06.2016 г., 15.11.2016 г. и 28.12.2017 г., сключени между “М.Х.” АД като заемодател и “Р.М” ЕООД като заемател.

Съгласно чл. 1 от договора за заем, заемодателят предоставя на заемателя заем в размер на 30 000 лева срещу задължението на заемателя да върне сумата еднократно или на части, заедно с договорената лихва, в срок до 31.12.2015 г.

Съгласно чл. 3.2. от договора, заемодателят има право върху размера на отпуснатия заем да получи лихва в размер на 8% годишно, за периода от датата на предаването й на заемателя до датата на връщането й на заемодателя.

С допълнителното споразумение от 15.07.2015 г. се увеличава размера на предоставената в заем сума на 1 000 000 лева и се променя размерът на лихвата на 6% годишно за оставащия период на договора.

С последващите допълнителни споразумения се увеличава размерът на предоставената в заем сума, като с допълнителното споразумение от 15.11.2016 г. същият е увеличен до 5 500 000 лева.

С допълнителното споразумение от 28.12.2017 г. срокът за връщане на предоставената в заем сума, ведно с дължимите лихви, е продължен до 31.12.2018 г.

Представен е към молбата за предявяване на вземания и договор за цесия, сключен между “М.Х.” АД като цедент и “У.” ЕООД като цесионер, по силата на който цедентът прехвърля възмездно на цесионера вземането си към “Р.М” ЕООД по договор за заем от 03.11.2014 г. и допълнителните споразумения към него от 15.07.2015 г., 24.07.2015 г., 10.12.2015 г., 12.05.2016 г., 08.06.2016 г., 15.11.2016 г. и 28.12.2017 г., в общ размер на 5 686 555,94 лева, състоящо се от: главница в размер на 4 762 194,53 лева и начислени към 05.04.2019 г. лихви в размер на 924 361,41 лева, ведно с принадлежностите му.

Представено е също уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, изпратено от цедента “М.Х.” АД и получено от длъжника “Р.М” ЕООД, с което последният е уведомен за прехвърляне на вземането.

Във връзка с възражението е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Р.С., от което се установява, че по счетоводни данни на “М.Х.” АД непогасените вземания от “Р.М” ЕООД по договора за заем от 03.11.2014 г. и допълнителните споразумения към него, към датата на договора за цесия от 19.04.2019 г. са следните: неплатен остатък за главница по заема – 4 762 194,53 лева, неплатена договорна лихва – 924 361,41 лева.

 

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В случая са представени доказателства, че цедентът “М.Х.” АД е уведомил длъжника “Р.М” ЕООД за прехвърляне на възразилия кредитор “У.” ЕООД на вземането по договора за заем от 03.11.2014 г. и допълнителните споразумения към него, както изисква нормата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. С оглед на това съдът намира, че по делото се установява, че прехвърлянето на вземането по заема е породило действия спрямо длъжника “Р.М” ЕООД съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.

Договорът за заем е реален договор и за сключването му следва да са налице при условията на кумулативност два основни елемента от фактическия му състав - постигането на съгласие между страните и реалното предаване на заемната сума. С фактическото предаване на парична сума от заемодателя на заемателя е налице сключен реален договор за заем. В случая с възражението са представени доказателства от възразилия кредитор с оглед твърденията за реално предоставяне на заемната сума. От същите и от заключението на вещото лице С. се установява, че към датата на договора за цесия неплатен остатък за главница по заема е в размер на 4 762 194,53 лева и неплатена договорна лихва е в размер на 924 361,41 лева. Поради горното съдът намира, че следва да се приеме за установено предоставянето на заема и съществуването на вземанията по договора за заем в претендирания размер за главница и неплатена договорна лихва.

Поради основателността на претенцията за главница, съдът изчислява служебно съгласно чл. 162 от ГПК с помощта на калкулатор от интернет сайт – www.calculator.bg, законната лихва върху главницата за процесните периоди, както следва: 423 306,18 лева – законна лихва за периода от 06.04.2019 г. до 19.02.2020 г. (до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност) и 39 684,53 лева – законна лихва за периода от 20.02.2020 г. (от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност) до 20.03.2020 г.

От представените към възражението писмени доказателства се установява прехвърлянето на вземанията към длъжника “Р.М” ЕООД, ведно с всички привилегии, от цедента “М.Х.” АД на цесионера и възразил кредитор “У.” ЕООД, както и уведомяването на длъжника по предвидения в закона ред, поради което следва да бъде зачетено действието на цесията.

Длъжникът, който носи доказателствената тежест за това, не представи и не поиска събиране на доказателства, установяващи погасяването на вземането по договора за заем, прехвърлено на възразилия кредитор.

Поредността на удовлетворяване следва да бъде посочена, доколкото същата се сочи от синдика и за останалите включени в списъка вземания. В случая поредността на удовлетворяване на главницата и лихвите (договорна и законна до датата на откриване на производството по несъстоятелност) следва да бъде по чл. 722, ал. 1, т. 10 от ТЗ, доколкото се касае за вземане по договор за заем, отпуснат от съдружника “М.Х.” АД. Качеството на съдружник в “Р.М” ЕООД на “М.Х.” АД в периода от 09.09.2014 г. до 25.04.2019 г. се установява от служебно извършена справка по партидата на длъжника в поле “Съдружници”, “История”. За законната лихва след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност поредността на удовлетворяване е по реда на чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ.

По изложените съображения съдът намира, че възражението на кредитора “У.” ЕООД е основателно и следва да бъде уважено, като в Списъка на приетите вземания на кредиторите по чл. 686 от ТЗ бъдат включени вземанията по договор за заем от 03.11.2014 г. и допълнителни споразумения към него от 15.07.2015 г., 24.07.2015 г., 12.05.2016 г., 08.06.2016 г., 15.11.2016 г. и 28.12.2017 г., сключени между “М.Х.” АД и “Р.М” ЕООД, придобити от “У.” ЕООД по силата на договор за цесия от 19.04.2019 г. от цедента “М.Х.” АД, в общ размер на 6 149 546,65 лева, от които: 4 762 194,53 лева – главница, 924 361,41 лева – лихва към 05.04.2019 г., 423 306,18 лева – лихва за периода от 06.04.2019 г. до 19.02.2020 г., обезпечение – не, горните с поредност за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 10 от ТЗ, както и 39 684,53 лева – лихва за периода от 20.02.2020 г. до 20.03.2020 г. и законната лихва върху главницата от 20.03.2020 г. до окончателното й плащане – определяем размер, обезпечение – не, с поредност за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ.

 

По възражение с вх. № 344225/18.08.2021 г., подадено от кредитора “Т.Б.А.Б.” ЕАД:

 

Възражението е процесуално допустимо – подадено е в срок и от легитимирано лице с правен интерес.

Възразилият кредитор “Т.Б.А.Б.” ЕАД е предявил в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ с молба с вх. № 35025/23.03.2020 г., с пощенско клеймо от 20.03.2020 г., вземания срещу длъжника “Р.М” ЕООД в размер на 171 000 лева – главница, представляваща стойността на дела на съдружника Й.Г., законна лихва върху главницата от 171 000 лева за периода от 20.03.2020 г. (датата на предявяване на вземането) до окончателното й плащане, 2 970 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

С молби с вх. № 35377/25.03.2020 г. и с вх. № 35384/25.03.2020 г., постъпили по електронна поща, е представено доказателства относно адвокатското възнаграждение.

С молба с вх. № 339473/22.07.2021 г., подадена от “Т.Б.А.Б.” ЕАД, се поддържа подадената молба за предявяване на вземания.

Същите са включени от синдика в списъка на неприетите вземания на кредиторите на дружеството по чл. 686 от ТЗ, а относно повторното предявяване с молбата от 22.07.2021 г. и в списъка на неприетите вземания по чл. 688 от ТЗ.

 

В разглежданото възражение възразилият кредитор възразява срещу неприемането на вземанията му.

Длъжникът изразява становище за основателност на възражението след евентуално положително решение по иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД.

Синдикът е депозирал становище по възражението.

 

Във връзка с възражението са представени от възразилия кредитор писмени доказателства относно вземанията на “Т.Б.А.Б.” ЕАД към съдружника Й.Г., относно прехвърлянето на дружествения дял от капитала на “Р.М” ООД от съдружника Й.Г. на “У.” ЕООД, както и относно предявен иск от “Т.Б.А.Б.” ЕАД против ответниците Й.Г. и “У.” ЕООД с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване за относително недействителен на договор от 12.12.2018 г. за продажба на 10 000 дружествени дяла от капитала на “Р.М” ООД от съдружника Й.Г. на “У.” ЕООД.

По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-оценителска експертиза на вещото лице Р.С., съгласно което стойността на 10 000 дружествени дяла от капитала на “Р.М” ООД – предмет на договора за продажба, към 31.12.2018 г. е в размер на 171 000 лева, съответно към 11.03.2019 г. е в размер на 207 500 лева и съответно към 24.06.2020 г. е в размер на 0 лева.

 

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 607, ал. 1, предл. първо и чл. 616, ал. 1 от ТЗ, производството по несъстоятелност има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите на длъжника. Производството по несъстоятелност се характеризира като универсално принудително изпълнение за удовлетворяване на всички вземания на кредиторите на несъстоятелния длъжник.

В случая възразилият кредитор “Т.Б.А.Б.” ЕАД предявява свое вземане не срещу несъстоятелния длъжник “Р.М” ЕООД, а срещу съдружник в дружеството - Й.Г., прехвърлил своя дружествен дял преди откриване на производството по несъстоятелност. Следователно “Т.Б.А.Б.” ЕАД не установява вземане към несъстоятелния длъжник “Р.М” ЕООД и не може да бъде включен, наред с кредиторите на същия, в кръга на кредиторите, които следва да бъдат удовлетворени по чл. 722 от ТЗ от имуществото на длъжника в производството по несъстоятелност.

Неоснователни са доводите на “Т.Б.А.Б.” ЕАД относно приложението на чл. 517, ал. 3 от ГПК. В тази разпоредба е предвиден ред за изпълнение върху дял от капитала на дружество с ограничена отговорност в индивидуалното принудително изпълнение, образувано срещу съдружника в дружеството. Дори и да има такъв уважен конститутивен иск, какъвто не се твърди в случая, последицата от същия е прекратяване на дружеството с ограничена отговорност и откриване на производство по ликвидация. В това производство по ликвидация отново първо се удовлетворяват кредиторите на самото дружество и едва с остатъчното имущество, съразмерно на дела на съдружника, може да се удовлетвори кредитора в индивидуалното принудително изпълнение. Посочената от възразилия кредитор евентуална възможност от предявяване на иск по чл. 517, ал. 3 от ГПК, както и предявен иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване на недействителност на прехвърлителната сделка за дружествените дялове, не могат да обосноват включването на вземането му към Й.Г. в производството по несъстоятелност на търговското дружество “Р.М” ЕООД (н.).

Поради неоснователността на главната претенция, неоснователна се явява и акцесорната претенция за законната лихва върху претендираната главница, както и за разноските.

По изложените съображения съдът намира, че възражението на “Т.Б.А.Б.” ЕАД се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

 

По възражение с вх. № 344268/18.08.2021 г., подадено от кредитора “П.И.Б.” АД:

 

Възражението е процесуално допустимо – подадено е в срок и от легитимирано лице с правен интерес.

 

По отношение на възражението в частта срещу невключване в списъка на приетите вземания на посочените във възражението обезпечения на вземанията на “П.И.Б.” АД:

Възразилият кредитор е предявил в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ с молба с вх. № 35068/23.03.2020 г., с пощенско клеймо от 19.03.2020 г., вземания срещу длъжника по договор за банков кредит № 000LD-L-000660/20.07.2015 г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 15.10.2015 г., Анекс № 2 от 12.11.2015 г., Анекс № 3 от 08.01.2016 г. и Анекс № 4 от 31.01.2017 г., сключени между банката и “Р.М” ЕООД като кредитополучател, в общ размер на 19 141 551,70 лева, от които 16 067 400 лева – непогасена главница по чл. 4.1. от договора, 245 741,08 лева – непогасена главница по чл. 9.4. вр. с чл. 2 от Анекс № 1/15.10.2015 г. касателно банкови гаранции, 655 094,21 лева - договорна лихва, начислена за периода от 01.10.2018 г. до 24.04.2019 г. включително, съгласно т. 1 от Анекс № 4/31.01.2017 г., 2 359,01 лева - договорна лихва по усвоени банкови гаранции, начислена съгласно чл. 9 от Анекс № 1/15.10.2015 г., за периода от 25.04.2019г. до 26.05.2019 г. включително, 14 160,38 лева - наказателна лихва, начислена за периода от 01.10.2018 г. до 24.04.2019 г. включително съгласно Раздел IX, т. 19 от договора за кредит, 41 646,83 лева - наказателна лихва по усвоени банкови гаранции, за периода от 27.05.2019 г. до 19.03.2020 г. включително, съгласно Раздел IX, т. 19 от договора за кредит, 1 472 845 лева - законна лихва, начислена за периода от 25.04.2019 г. до 19.03.2020 г., 642 245,19 лева – разноски, 60 лева - разноски за връчване на покани.

Същите са включени в списъка на приетите от синдика вземания по чл. 686 от ТЗ с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, като са посочени обезпечения.

Във възражението се поддържа, че вземанията на банката са обезпечени и със следните обезпечения:

- законна ипотека на основание чл. 60, ал. 4 от ЗКИ, вписана в Служба по вписванията – гр. Перник с вх. рег. № 3771 от 28.07.2015 г., акт 41, т. 17;

- особен залог на търговско предприятие на “Р.М” ЕООД, учреден въз основа на Договор за особен залог на търговско предприятие от 20.07.2015г., изменен и допълнен с Анекс № 1/28.07.2015г. и Анекс № 2 от 08.01.2016г., вписан под № 001 в ТРРЮЛНЦ с peг. № 20150727101201, вписан в ЦРОЗ с peг. № 2015072901182, допълнително вписване peг. № 2015081901059, вписан в Служби по вписванията - гр.Р., гр. Русе и гр. Перник;

- особен залог върху движими вещи от 28.07.2015 г., вписан в ЦРОЗ под per. № 2015072900450;

- особен залог на вземания на “Р.М” ЕООД върху всички настоящи и бъдещи сметки, открити или които ще бъдат открити в “П.и.б.” АД, вписан в ЦРОЗ под peг. № 2015072900539;

- особен залог върху настоящи и бъдещи вземания на Обединение “М.Р.” ЕООД, произтичащи от сключени/сключвани в бъдеще от него търговски договори, в това число вземания, описани в Приложение № 1 към Договора за залог на вземане от 31.01.2017 г., вписан в ЦРОЗ под peг. № 2017021400648, с вписано пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ с вх. peг. № 2020010200557;

- особен залог на вземания в размер на 7 316 284,15 лева от “Р.–Р.” ЕАД, ЕИК ******, “П.**” ООД, ЕИК ********, “Т.М.-97” АД, ЕИК ********, “К.П.З.” АД, ЕИК ******** и “******– 58” АД, ЕИК ******, придобити на основание Договор за продажба на вземане от 28.07.2015 г., сключен между “ПИБ” АД като цедент и “Р.М” ЕООД като цесионер, вписан в ЦРОЗ с peг. № 2015072900363, с подновено вписване peг. № 202005221769.

Длъжникът не изразява становище по възражението.

Синдикът е депозирал становище по възражението.

 

Във връзка с обезпечаване на вземанията по договора за банков кредит са представени писмени доказателства към молбата за предявяване на вземанията. Към възражението е представено потвърждение за вписване с peг. № 2020052201769 на ЦРОЗ за подновяване на вписване с peг. № 2015072900363.

 

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ предвижда, че синдикът съставя списък на приетите предявени вземания по реда на постъпването им с отбелязване на кредитора, размера и основанието на вземането, привилегиите и обезпеченията, датата на предявяване. След като задължителен елемент от списъка на приетите от синдика вземания е обезпечението на съответното вземане, то в производството по чл. 692 от ТЗ съдът следва да обсъди възражението за включване на посочените обезпечения на приетите вземания на възразилия кредитор.

Не се спори между страните, че за обезпечаване на вземанията по договора за банков кредит в полза на банката са вписани законни ипотеки и са учредени особени залози.

 

По отношение на посочената от възразилия кредитор законна ипотека на основание чл. 60, ал. 4 от ЗКИ, вписана в Служба по вписванията – гр. Перник с вх. рег. № 3771 от 28.07.2015 г., акт 41, т. 17, се установява, че в молбата за предявяване на вземания кредиторът неправилно е посочил, че същата е вписана в служба по вписванията – гр. Русе, но са посочени имоти в гр. Перник – поземлен имот с идентификатор 55871.513.180 и сграда с идентификатор 55871.513.180.1. Към молбата е представен и препис от законната ипотека. В списъка на приетите вземания синдикът е посочил като обезпечение по договора за банков кредит законна ипотека с вх. рег. № 3771 от 28.07.2015 г., акт 41, т. 17 в Служба по вписванията – гр. Русе, а не в гр. Перник.

Доколкото в производството по чл. 692 от ТЗ съдът следва да установи действителното правно положение, то настоящият състав намира, че чрез подаденото възражение следва да бъде корегирано горното, като в списъка на приетите вземания по отношение на посочените обезпечения в полза на “П.И.Б.” АД в частта за законна ипотека с вх. рег. № 3771 от 28.07.2015 г., акт 41, т. 17, следва вместо “Служба по вписванията – гр. Русе” да се чете “Служба по вписванията - гр. Перник”.

 

По отношение на претендираните обезпечения - особен залог на търговско предприятие на “Р.М” ЕООД, вписан под № 001 в ТРРЮЛНЦ с peг. № 20150727101201, вписан в ЦРОЗ с peг. № 2015072901182, допълнително вписване peг. № 2015081901059, и особен залог върху движими вещи, вписан в ЦРОЗ под per. № 2015072900450, съдът констатира, че същите са посочени като обезпечения на вземането на банката в списъка на приетите вземания, съставен от синдика. Аргументите за липса на пълно описание на залога не могат да бъдат приети, след като същият е посочен изрично в списъка. Повторното им включване в списъка е недопустимо. От друга страна, дали действието на някой от така посочените особени залози е погасено е въпрос, който не може да бъде разглеждан в настоящото производство, с оглед принципа, че в него не може да бъде влошавано положението на възразилия кредитор. Това може да бъде въпрос при последващ етап от развитието на производството по несъстоятелност – разглеждане на сметка за разпределение. Поради горното възражението в тази част следва да бъде оставено без уважение.

 

По отношение на претендираните обезпечения - особен залог на вземания, вписан в ЦРОЗ под peг. № 2015072900539, и особен залог на вземания, вписан в ЦРОЗ под peг. № 2017021400648, с вписано пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ с вх. peг. № 2020010200557, съдът намира, че същите не следва да бъдат приети в производството по несъстоятелност.

Действието на вписването на договора за особения залог има за цел да даде защита на заложния кредитор от конкуренцията на други кредитори и оповестяване на залога на трети лица. Договорът за особен залог е противопоставим на трети лица от вписването му в ЦРОЗ по партидата на залогодателя.

Съгласно нормата на чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ, действието на вписването трае пет години от деня, в който е извършено първоначалното вписване. Това действие може да бъде продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е изтекъл.

В случая особеният залог на вземания под peг. № 2015072900539 е вписан в ЦРОЗ на 29.07.2015 г. и действието на вписването на залога е прекратено с изтичането на законоустановения петгодишен срок, изтекъл на 29.07.2020 г., съгласно изричната норма на чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ.

Особеният залог на вземания с peг. № 2017021400648 е вписан в ЦРОЗ на 14.02.2017 г. и действието на вписването на залога е прекратено с изтичането на законоустановения петгодишен срок, изтекъл на 14.02.2022 г.

По делото не са представени доказателства от възразилия кредитор, който носи доказателствената тежест за това, че в тези срокове е поискано подновяване на вписването на особения залог в ЦРОЗ и респективно да е вписано подновяване на особените залози. Поради това неоснователни са доводите на възразилия кредитор, че процесните вземания са обезпечени с гореописаните особени залози. С изтичането на законоустановения петгодишен срок по чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ, в който особените залози не са подновени, действието на вписването е прекратено и особените залози не могат да бъдат противопоставени на третите лица – кредиторите в производството по несъстоятелност на ответника длъжник “Р.М” ЕООД (н.). Поради горното възражението в тази част е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

 

По отношение на претендираното обезпечение - особен залог на вземания, вписан в ЦРОЗ с peг. № 2015072900363 и подновен вписване peг. № 2020052201769, съдът намира, че същото следва да бъде прието в производството по несъстоятелност. Съгласно нормата на чл. 30, ал. 2, изр. второ от ЗОЗ, действието на вписването на особения залог е продължено с подновяването и е противопоставимо на кредиторите на несъстоятелността. Поради горното възражението в тази част е основателно и следва да бъде уважено, като това обезпечение на вземанията по договора за кредит бъде включено в списъка на приетите вземания.

 

По отношение на възражението на “П.И.Б.” АД в частта срещу включването в списъка на приетите вземания на част от вземанията на Държавата чрез НАП:

Кредиторът с оспорено вземане НАП е предявил в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ с молба с вх. № 35036/23.03.2020 г. и с молба с вх. № 42701/21.05.2020 г. публични вземания срещу длъжника за данъци, такси, осигурителни вноски, имуществени санкции.

Същите са включени от синдика в списъка на приетите вземания по чл. 686 от ТЗ.

 

С разглежданото възражение кредиторът “П.И.Б.” АД оспорва приетите вземания на кредитора Държавата чрез НАП за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци, като претендира намаляването на същите с платените след предявяването задължения за ДНИ и ТБО.

Кредиторът с оспорено вземане не изразява становище по подаденото възражение.

Длъжникът не изразява становище по възражението.

Синдикът изразява становище по възражението.

 

Възразилият кредитор е представил писмени доказателства относно плащания на данък недвижими имоти и такса битови отпадъци.

 

При така установеното съдът приема от правна страна следното:

Данъкът недвижими имоти и таксата за битови отпадъци по ЗМДТ се начисляват ежегодно от съответната община въз основа на декларираните данни – чл. 19 от ЗМДТ за притежаваните недвижими имоти.

От представените от възразилия кредитор писмени доказателства се установяват погасяване на данък недвижими имоти и такса битови отпадъци след предявяването на вземанията от НАП. Представени са доказателства за платена сума от 11 841 лева за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за имоти в гр. Перник. По отношение на имотите в гр. Перник са предявени вземания за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 2019 г. и 2020 г. в общ размер на 11 328,37 лева, от които главница – 11 092,32 лева и лихва към 13.03.2020 г. – 236,05 лева. Поради извършеното плащане същите следва да се считат погасени изцяло.

Представени са доказателства за платена сума от 53 517,66 лева – данък недвижими имоти за имоти в гр.Р. (по протокол за разпределение на ЧСИ Г.И. от 21.01.2021 г.). По отношение на имотите в гр.Р. са предявени вземания за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2019 г. в общ размер на 95 216,81 лева, от които главница – 88 895,26 лева и лихва към 13.05.2020 г. – 6 321,55 лева. Съгласно протокола за разпределение от 21.01.2021 г. и при съобразяване на справката от ОбщинаР. (лист 6 от делото по възражението) е погасен данък недвижими имоти за имотите в гр.Р. в размер на 53 517,66 лева, от които 27 130,55 лева – ДНИ за 2019 г. и 3 496,82 лева - лихва и съответно 22 286,69 лева – ДНИ за 2020 г. и 603,60 лева - лихва. Доколкото в списъка на приетите вземания по чл. 686 от ТЗ е включен ДНИ само за 2019 г. за имотите в гр.Р., то приетите публични вземания следва да бъдат намалени само с платената сума за ДНИ за 2019 г. в общ размер на 30 627,37 лева, от които 27 130,55 лева – ДНИ за 2019 г. и 3 496,82 лева – лихва.

Представени са доказателства за платена сума от 2 702 лева за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за имоти в гр. Русе. По отношение на имотите в гр. Русе са предявени вземания за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2020 г. в общ размер на 795,86 лева – главници. Поради извършеното плащане същите следва да се считат погасени изцяло.

Погасяването на публичните вземания в горепосочените размери следва да бъде зачетено в производството по несъстоятелност на длъжника.

По изложените съображения съдът намира, че възражението на “П.И.Б.” АД е основателно в тази част, като от списъка на приетите вземания бъдат изключени публичните вземания за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за имот в гр. Перник за периода 2019 г. и 2020 г. в общ размер на 11 328,37 лева, от които главница – 11 092,32 лева и лихва към 13.03.2020 г. – 236,05 лева; вземания за данък недвижими имоти за имоти в гр.Р. за 2019 г. в общ размер на 30 627,37 лева, от които 27 130,55 лева – ДНИ за 2019 г. и 3 496,82 лева – лихва; вземания за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за имот в гр. Русе за 2020 г. в общ размер на 795,86 лева – главници.

Възражението е неоснователно в останалата част за горницата над 11 328,37 лева до 11 841 лева за имота в гр. Перник, за горницата над 795,86 лева до 2 702 лева за имота в гр. Русе.

 

По възражение с вх. № 344472/20.08.2021 г., с пощенско клеймо от 18.08.2021 г., подадено от кредитора “У.” ЕООД:

 

Възражението е процесуално допустимо – подадено е в срок и от легитимирано лице с правен интерес.

С разглежданото възражение възразилият кредитор оспорва приетите вземания на кредитора “П.И.Б.” АД, доколкото е проведена публична продан в индивидуално принудително изпълнение по изпълнително дело № 20197650403777 по описа на ЧСИ Г.И., с рег. № 765 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Стара Загора, в която кредиторът е получил удовлетворяване на вземанията си по договор за банков кредит № 000LD-L-000660/20.07.2015 г.

За процесуална икономия съдът препраща относно предявените вземания към изложеното по-горе по възражението на “П.И.Б.” АД, с вх. № 344268/18.08.2021 г.

Кредиторът с оспорено вземане оспорва подаденото възражение.

Длъжникът не изразява становище по възражението.

Синдикът изразява становище по възражението.

 

От възразилия кредитор е представено удостоверение на ЧСИ Г.И. по изпълнително дело № 20197650403777.

Във връзка с възражението е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещо лице Р.С., съгласно което усвоената сума по договор за банков кредит № 000LD-L-000660/20.07.2015 г. по разплащателна сметка с титуляр длъжника е в размер на 21 000 000 лева на 29.07.2015 г., представляваща редовна главница.

Вещото лице дава заключение за неплатени задължения по процесния кредит към 25.04.2019 г., както и за погашения на задълженията чрез изпълнение по реда на ГПК и ЗОЗ. Вещото лице дава заключение, че по предоставена информация от БНБ непогасената главница по кредита към момента на предоставяне на информацията за заключението е в размер на 3 515 650,48 лева, представляваща остатъчна просрочена главница.

Вещото лице дава заключение, че към 22.02.2022 г. включително след отчитане на всички постъпили плащания по кредита и тези от принудително изпълнение по ГПК и ЗОЗ, непогасените вземания, предявени в производството по несъстоятелност по процесния кредит, са в общ размер на 3 837 075,43 лева, а именно: 3 269 909,40 лева – непогасена главница по чл. 4.1 от договора, 245 741,08 лева - непогасена главница по чл.4.2 от договора и анекс 1 към него от усвоени банкови гаранции, 128 803,60 лева - неплатен остатък за просрочена лихва към 22.02.2022 г. върху главница по усвоени банкови гаранции, 192 561,34 лева - неплатен остатък за законна лихва по данни на “ПИБ” АД, 203 225,91 лева - изчислен неплатен остатък за законна лихва от експертизата, 60 лева - неплатени разноски и такси за връчване на покани.

Вещото лице дава заключение, че предявените разноски от “ПИБ” АД с молбата от 19.03.2020 г. в размер на 642 245,19 лева са погасени изцяло. Посочва, че при “ПИБ” АД фигурира и неплатен остатък за съдебни разноски – 119 918,52 лева, отнасящи се за периода от 02.08.2021 г. до 22.02.2022 г.

 

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

От представеното по делото удостоверение с изх. № 83522/14.12.2021 г. по изпълнително дело № 20197650403777 по описа на ЧСИ Г.И., се установява, че с оглед проведена публична продан на недвижими имоти на длъжника в гр.Р. и движими вещи, на която за купувач на същите е обявен взискателят и заложен кредитор “П.И.Б.” АД, и след влизане в сила на протокол за разпределение от 21.01.2021 г., вземанията на банката по договор за банков кредит № 000LD-L-000660/20.07.2015 г., възлизащи в общ размер на 19 828 981,75 лева, са погасени и остава непогасена главница в размер на 2 543 184,56 лева.

Неоснователни са доводите на кредитора с оспорено вземане. В производството по чл. 692 от ТЗ съществуването на вземанията на банката не се установява към датата на подаване на молбата за предявяване на вземания, а преценката за размера на вземането се дължи към датата на приключване на съдебното дирене. С оглед на това съдът на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК съобразява настъпилите факти от значение за спорното право. С оглед етапността на производството по несъстоятелност, при настъпили нови факти с правно значение последваща преценка се дължи и при разглеждане на сметка за разпределение по чл. 729 от ТЗ.

Ирелевантни са доводите на възразилия кредитор, че в случая следва да се направи разлика между разноските по ГПК и ЗОЗ, тъй като видно от заключението на вещото лице предявените в настоящото производство разноски са погасени. Натрупани в периода от 02.08.2021 г. до 22.02.2022 г., които не са включени в списъка, не се обсъждат от съда.

С оглед на заключението на съдебно-счетоводната експертиза и при отчитане на погашенията по кредита и тези от принудително изпълнение по ГПК и ЗОЗ, непогасените вземания, предявени в производството по несъстоятелност по процесния кредит, са в общ размер на 3 837 075,43 лева, а именно: 3 269 909,40 лева – непогасена главница по чл. 4.1 от договора, 245 741,08 лева - непогасена главница по чл.4.2 от договора и анекс 1 към него от усвоени банкови гаранции, 128 803,60 лева - неплатен остатък за просрочена лихва към 22.02.2022 г. върху главница по усвоени банкови гаранции, 192 561,34 лева - неплатен остатък за законна лихва по данни на “ПИБ” АД, 203 225,91 лева - изчислен неплатен остатък за законна лихва от експертизата, 60 лева - неплатени разноски и такси за връчване на покани. За горницата над тези суми вземанията на банката следва да бъдат изключени от списъка на приетите вземания, поради погасяването им по реда на ГПК и ЗОЗ.

По изложените съображения съдът намира, че възражението на “У.” ЕООД е основателно, като от списъка на приетите вземания следва да бъдат изключени вземанията на “П.И.Б.” АД срещу длъжника по договор за банков кредит № 000LD-L-000660/20.07.2015 г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 15.10.2015 г., Анекс № 2 от 12.11.2015 г., Анекс № 3 от 08.01.2016 г. и Анекс № 4 от 31.01.2017 г., сключени между банката и “Р.М” ЕООД като кредитополучател, както следва: за горницата над 3 515 650,48 лева до 16 313 141,08 лева – главници (сбора на главниците по чл. 4.1. от договора и по чл. 9.4. вр. с чл. 2 от Анекс № 1/15.10.2015 г. касателно банкови гаранции), за горницата над 128 803,60 лева до 655 094,21 лева - договорна лихва, начислена за периода от 01.10.2018 г. до 24.04.2019 г. включително, съгласно т. 1 от Анекс № 4/31.01.2017 г., 2 359,01 лева - договорна лихва по усвоени банкови гаранции, начислена съгласно чл. 9 от Анекс № 1/15.10.2015 г., за периода от 25.04.2019 г. до 26.05.2019 г. включително, 14 160,38 лева - наказателна лихва, начислена за периода от 01.10.2018 г. до 24.04.2019 г. включително съгласно Раздел IX, т. 19 от договора за кредит, 41 646,83 лева - наказателна лихва по усвоени банкови гаранции, за периода от 27.05.2019 г. до 19.03.2020 г. включително, съгласно Раздел IX, т. 19 от договора за кредит, за горницата над 192 561,34 лева до 1472845 лева - законна лихва, начислена за периода от 25.04.2019 г. до 19.03.2020 г., 642 245,19 лева – разноски.

В останалата част възражението на “У.” ЕООД е неоснователно.

 

По възражение с вх. № 344473/20.08.2021 г., с пощенско клеймо от 18.08.2021 г., подадено от кредитора “К.З.” АД:

 

Възражението е процесуално допустимо – подадено е в срок и от легитимирано лице с правен интерес.

Възразилият кредитор е предявил в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ с молба с вх. № 42588/21.05.2020 г., с пощенско клеймо от 20.05.2020 г., вземания срещу длъжника, както следва: сумата от 24 361 818 лева – неустойка по споразумение от 30.04.2019 г. и решение на едноличния собственик на капитала на “Р.- М” ЕООД от 01.05.2019 г., сумата от 615 812,62 лева – лихва от 20.02.2020 г. до 20.05.2020 г. и лихвата до окончателното изплащане на неустойката.

Същите са включени от синдика в списъка на неприетите вземания на кредиторите на дружеството.

 

В разглежданото възражение възразилият кредитор възразява срещу неприемането на вземанията му.

Длъжникът не изразява становище по подаденото възражение.

Синдикът е депозирал становище по възражението.

 

В настоящото производство са представени писмени доказателства от възразилия кредитор.

 

При така установеното, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Отговорността за плащане на договорна неустойка възниква при наличието на три предпоставки, които са елементи от сложния фактически състав: валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението от страна на длъжника, валидна уговорка за плащане на неустойка поради неизпълнение на договорното задължение.

Съгласно чл. 2 от представеното с молбата за предявяване на вземания споразумение от 30.04.2019 г., сключено между “К.З.” АД и “У.” ЕООД, в случай, че ако до 31.12.2019 г. “У.” ЕООД не изпълни поетото задължение и не бъдат заличени учредените в полза на “Българска банка за развитие” АД ипотеки върху описаните имоти в гр. Русе, собственост на “К.З.” АД, “У.” ЕООД се задължава да заплати на “К.З.” АД сума в размер на по 1 000 евро на квадратен метър от цялата площ на описаните в т. 2 имоти, собственост на “К.З.” АД.

Съгласно представеното от възразилия кредитор решение от 01.05.2019 г. на едноличния собственик на капитала на “Р.- М” ЕООД - “У.” ЕООД, “У.” ЕООД задължава “Р.- М” ЕООД безусловно и при условията на солидарна отговорност на всички евентуални претенции на “К.З.” АД към “У.” ЕООД, които биха настъпили след 31.12.2019 г. в случай, че до тогава не са заличени учредените в полза на “Българска банка за развитие” АД ипотеки върху имотите в гр. Русе, собственост на “К.З.” АД.

Видно от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти, вписан под акт № 121, том 1, вх. рег. № 2610 от 07.03.2019 г. на Служба по вписванията – гр. Русе, за обезпечаване на вземанията на “Българска банка за развитие” АД по договор за банков кредит № 983 от 05.03.2019 г., сключен с “У.” ЕООД, “К.З.” АД е учредило договорна ипотека върху недвижими имоти на дружеството в гр. Русе.

В случая така посочената неустойка не обвързва длъжника “Р.- М” ЕООД. Споразумението от 30.04.2019 г. е сключено между други търговски дружества - “К.З.” АД и “У.” ЕООД. Обстоятелството, че към датата на сключване на споразумението “У.” ЕООД е едноличен собственик на капитала на “Р.- М” ЕООД, не променя този извод, тъй като всяко от двете дружества се характеризира със самостоятелна правосубектност. Следователно поетото задължение от страна на “У.” ЕООД не влече задължение и за длъжника “Р.- М” ЕООД.

Такова задължение за “Р.- М” ЕООД не е възникнало и с приетото решение на едноличния собственик на капитала с решението от 01.05.2019 г., доколкото не е спазена формата за встъпване в дълг по чл. 101 от ЗЗД.

С оглед на горното съдът намира, че не се установява съществуването на уговорена между “К.З.” АД и “Р.- М” ЕООД неустоечна клауза касателно претендираната сума.

Дори да се приеме, че е налице уговорена неустойка между страните, което съдът не споделя по горните съображения, то не се установява валидността на същата.

В случая са противопоставени от синдика доводи за прекомерност на неустойката и сключване на споразумението между свързани лица. С оглед правомощията на синдика по чл. 658, ал. 1, т. 10 от ТЗ да установява кредиторите на несъстоятелността, синдикът участва в производството по разглеждане на възраженията в защита на общия интерес на всички страни по делото по несъстоятелност – кредиторите и длъжника, и може да въвежда доводи и прави оспорвания в настоящото производство. Да се приеме обратното би означавало, че производството по отделно възражение може да бъде водено симулативно между длъжника и свързан (формално или неформално) с него кредитор, при липса на реална процесуална защита от страна на длъжника. Именно това се цели да бъде ограничено с приемането от законодателя на измененията на чл. 694 от ТЗ (изм. ДВ, бр. 105 от 2016 г.), както е посочено в мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон (сигнатура 602-01-31 от 14.06.2016 г.). Съдът приема, че това е и целта на производството по разглеждане на възражения с участието на синдика, длъжника и възразилия кредитор по реда на чл. 692, ал. 3 от ТЗ.

С оглед доводите на синдика за прекомерност на неустойката, следва да бъде обсъдена валидността на процесната неустоечна клауза..

Разпоредбата на чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД установява като нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. Добрите нрави се определят като морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушение е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Накърняване на добрите нрави в обществото като основание за нищожност на договора е налице, когато начинът на извършване и целите на сделката я правят несъвместима с обществената представа за равнопоставеност на страните в гражданския оборот. Правилата на добрите нрави са морална категория, относима и към поведението на добрия търговец (по аргумент от чл. 289 от ТЗ).

Съгласно приетото в т. 3 от Тълкувателно решение от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, и преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.

В случая се касае за неустойка при незаличаване в срок до 31.12.2019 г. на ипотеки, учредени в полза на “ББР” АД на 07.03.2019 г., възлизаща на 1 000 евро на квадратен метър от площта на недвижимите имоти. Не се установява какви вреди, ако не е изискуем банковия кредит и съответно не е осъществено принудително изпълнение върху имотите, биха настъпили за “К.З.” АД от липсата на заличаване на ипотеките в срок до 31.12.2019 г. Не се установява при тази неустоечна клауза и какво е неизпълнението на несъстоятелния длъжник “Р.- М” ЕООД, което се санкционира със същата. Предвиденият размер на неустойката от незаличаване на ипотеките не може да обоснове вредите от това. С такава неустойка длъжникът се поставя в неравностойно положение спрямо кредитора “К.З.” АД, като дължи неустойка, без да е налице някаква насрещна престация от другата страна. С оглед на горното тази клауза води до неоснователно обогатяване на кредитора. Неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и същата се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.

В допълнение следва да се посочи, че представеното от възразилия кредитор удостоверение от ЧСИ И. Х., че за задължения на “У.” ЕООД към “ББР” АД има започнало изпълнително дело № 1769/2021 г. срещу активи на “К.З.” АД – два поземлени имота, не води до промяна на горния извод. Наличието на образувано изпълнително дело и евентуална бъдеща продажба на активи на последното дружество на публична продан не могат да обосноват валидност на неустоечната клауза към датата на сключване на споразумението.

По изложените съображения съдът намира, че възражението на “К.З.” АД се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

 

По възражение с вх. № 344604/20.08.2021 г., с пощенско клеймо от 18.08.2021 г., подадено от кредитора “К.З.” АД:

 

Възражението е процесуално допустимо – подадено е в срок и от легитимирано лице с правен интерес.

С разглежданото възражение длъжникът оспорва приетите вземания на кредитора “П.И.Б.” АД, с оглед проведена публична продан в индивидуално принудително изпълнение по изпълнително дело № 20197650403777 по описа на ЧСИ Г.И., с рег. № 765 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Стара Загора, в която кредиторът е получил удовлетворяване на част от вземанията си.

За процесуална икономия съдът препраща относно предявените вземания към изложеното по-горе по възражението на “П.И.Б.” АД, с вх. № 344268/18.08.2021 г.

Кредиторът с оспорено вземане оспорва подаденото възражение.

Длъжникът не изразява становище по възражението.

Синдикът изразява становище по възражението.

 

За процесуална икономия съдът препраща към изложените по-горе подробни мотиви касателно оспорените вземания на банката от кредитора “У.” ЕООД.

По същите съображения съдът намира, че възражението на “К.З.” АД се явява частично основателно, като списъкът на приетите вземания следва да бъде изменен относно вземанията на “П.И.Б.” АД, както е посочено по-горе при разглеждането на възражението на кредитора “У.” ЕООД.

 

По възражение с вх. № 344996/24.08.2021 г., с пощенско клеймо от 18.08.2021 г., подадено от кредитора Държавата чрез НАП:

 

Възражението е процесуално допустимо – подадено е в срок и от легитимирано лице с правен интерес.

Както е посочено по-горе, възразилият кредитор е предявил в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ с молба с вх. № 35036/23.03.2020 г. и с молба с вх. № 42701/21.05.2020 г. публични вземания срещу длъжника за данъци, такси, осигурителни вноски, имуществени санкции.

Същите са включени от синдика в списъка на приетите вземания по чл. 686 от ТЗ.

 

Във възражението се поддържа, че публични вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски в общ размер на 798 513,94 лева, от които 718823,43 лева - главници и 79 690,51 лева - лихви, са обезпечени със запори, наложени с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С192225-022-0039672/22.05.2019 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП София, офис “Средни данъкоплатци и осигурители” и Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С192225-022-0087248/26.09.2019 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП София, офис “Средни данъкоплатци и осигурители”, вписани в ЦРОЗ с вписване № 2019081401268 и № 2019120301410.

Длъжникът не изразява становище по възражението.

Синдикът изразява становище по възражението.

 

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

За доказване обезпеченията на предявените вземания, с молбата за предявяване на вземане са представени от кредитора писмени доказателства – постановления за налагане на обезпечителни мерки и удостоверения от ЦРОЗ.

От представените постановления за налагане на обезпечителни мерки изх. № С192225-022-0039672/22.05.2019 г. и изх. № С192225-022-0087248/26.09.2019 г., издадени от публичен изпълнител по изпълнително дело № *********/2018 г., както и от удостоверенията от ЦРОЗ, не могат да бъдат индивидуализирани публичните вземания, които се обезпечават. В постановленията са посочени само главница и лихва като размер, без конкретизиране на основанието на публичните вземания чрез ревизионен акт, декларация, период или др. Следователно по делото не се установява при пълно и главно доказване за кои точно публични вземания и лихви, включително и за кой период, са наложени сочените обезпечителни мерки. Поради това не се установява, че именно предявените в производството по несъстоятелност публични вземания са обезпечени и не следва да бъдат включени като такива с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

По изложените съображения съдът намира, че възражението на Държавата чрез НАП е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

 

В законоустановения седмодневен срок по чл. 690 от ТЗ не са постъпили възражения срещу останалите включени в списъците вземания, поради което същите следва да бъдат одобрени във вида, в който са изготвени от синдика.

 

На основание чл. 674, ал. 2 от ТЗ, след одобряване от съда на списъка с приетите вземания по чл. 692, ал. 1 от ТЗ съдът следва незабавно да свика събранието на кредиторите с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 от ТЗ - определяне реда и начина за осребряване имуществото на длъжника, определяне метода и условията на оценка на имуществото, избор на оценители и определяне на възнаграждението им. Доколкото предвид нормата на чл. 669, ал. 3 от ТЗ първо събрание на кредиторите не е проведено, то с постановяване на настоящото определение по аргумент от разпоредбата на чл.669, ал. 4 от ТЗ, в дневния ред на събранието на кредиторите следва да бъде включена точка за избор на постоянен синдик на дружеството и определяне на възнаграждението му.

Събранието на кредиторите следва да бъде насрочено в кратък срок, при спазване на изискването за публикуване на поканата в Търговския регистър най-малко седем дни преди датата на събранието, съгласно чл. 675, ал. 1 вр. с чл. 619, ал. 4 от ТЗ, и при съобразяване на графика на заседанията. С оглед на това, съдът намира, че следва да свика събрание на кредитори за 10.05.2022 г. от 10,45 часа.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно възражение с вх. № 344225/ 18.08.2021 г., подадено от “Т.Б.А.Б.” ЕАД.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно възражение с вх. № 344268/18.08.2021 г., подадено от “П.И.Б.” АД, в частта по отношение на претендираните обезпечения на вземанията на банката - особен залог на търговско предприятие на “Р.М” ЕООД, вписан под № 001 в ТРРЮЛНЦ с peг. № 20150727101201, вписан в ЦРОЗ с peг. № 2015072901182, допълнително вписване peг. № 2015081901059; особен залог върху движими вещи, вписан в ЦРОЗ под per. № 2015072900450; особен залог на вземания, вписан в ЦРОЗ под peг. № 2015072900539; особен залог на вземания, вписан в ЦРОЗ под peг. № 2017021400648, с вписано пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ с вх. peг. № 2020010200557, както и в частта срещу приемането на вземания на НАП за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за горницата над 11 328,37 лева до 11 841 лева за имот в гр. Перник и за горницата над 795,86 лева до 2 702 лева за имот в гр. Русе.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно възражение с вх. № 344472/20.08.2021 г., подадено от кредитора “У.” ЕООД, в частта по отношение на вземанията на “П.И.Б.” АД срещу длъжника по договор за банков кредит № 000LD-L-000660/20.07.2015 г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 15.10.2015 г., Анекс № 2 от 12.11.2015 г., Анекс № 3 от 08.01.2016 г. и Анекс № 4 от 31.01.2017 г., за сумата от общо 3 515 650,48 лева – главници (сбора на главниците по чл. 4.1. от договора и по чл. 9.4. вр. с чл. 2 от Анекс № 1/15.10.2015 г. касателно банкови гаранции), сумата от 128 803,60 лева - неплатен остатък за просрочена лихва към 22.02.2022 г. върху главница по усвоени банкови гаранции, сумата от 192 561,34 лева - законна лихва, начислена за периода от 25.04.2019 г. до 19.03.2020 г. и сумата от 60 лева - неплатени разноски и такси за връчване на покани.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно възражение с вх. № 344473/20.08.2021 г., подадено от “К.З.” АД.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно възражение с вх. № 344604/20.08.2021 г., подадено от “К.З.” АД, в частта по отношение на вземанията на “П.И.Б.” АД срещу длъжника по договор за банков кредит № 000LD-L-000660/20.07.2015 г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 15.10.2015 г., Анекс № 2 от 12.11.2015 г., Анекс № 3 от 08.01.2016 г. и Анекс № 4 от 31.01.2017 г., за сумата от общо 3 515 650,48 лева – главници (сбора на главниците по чл. 4.1. от договора и по чл. 9.4. вр. с чл. 2 от Анекс № 1/15.10.2015 г. касателно банкови гаранции), сумата от 128 803,60 лева - неплатен остатък за просрочена лихва към 22.02.2022 г. върху главница по усвоени банкови гаранции, сумата от 192 561,34 лева - законна лихва, начислена за периода от 25.04.2019 г. до 19.03.2020 г. и сумата от 60 лева - неплатени разноски и такси за връчване на покани.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно възражение с вх. № 344996/24.08.2021 г., подадено от кредитора Държавата чрез НАП.

ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ, Списък на приетите от синдика предявени вземания на кредиторите на “Р.М” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК ******, по чл. 686 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 11.08.2021 г., със следните изменения:

1. ВКЛЮЧВА в Списъка на приетите вземания предявени с молба с вх. № 35039/23.03.2020 г. вземания на кредитора “У.” ЕООД към длъжника, произтичащи от договор за заем от 03.11.2014 г. и допълнителни споразумения към него от 15.07.2015 г., 24.07.2015 г., 12.05.2016 г., 08.06.2016 г., 15.11.2016 г. и 28.12.2017 г., сключени между “М.Х.” АД и “Р.М” ЕООД, придобити от “У.” ЕООД по силата на договор за цесия от 19.04.2019 г. от цедента “М.Х.” АД, в общ размер на 6 149 546,65 лева, от които: 4 762 194,53 лева – главница, 924 361,41 лева – лихва към 05.04.2019 г., 423 306,18 лева – лихва за периода от 06.04.2019 г. до 19.02.2020 г., обезпечение – не, горните с поредност за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 10 от ТЗ, както и 39 684,53 лева – лихва за периода от 20.02.2020 г. до 20.03.2020 г. и законната лихва върху главницата от 20.03.2020 г. до окончателното й плащане – определяем размер, обезпечение – не, с поредност за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ.

2. ДОПУСКА изменение в Списъка на приетите вземания по предявени с молба с вх. № 35068/23.03.2020 г. вземания на кредитора “П.И.Б.” АД в частта обезпечение със законна ипотека на основание чл. 60, ал. 4 от ЗКИ с вх. рег. № 3771 от 28.07.2015 г., акт 41, т. 17, като вместо “Служба по вписванията – гр. Русе” да се чете “Служба по вписванията - гр. Перник”.

3. ВКЛЮЧВА в Списъка на приетите вземания по предявени с молба с вх. № 35068/23.03.2020 г. вземания на кредитора “П.И.Б.” АД, освен посочените в списъка обезпечения, и следното обезпечение: особен залог на вземания, вписан в ЦРОЗ с peг. № 2015072900363 и подновен вписване peг. № 2020052201769.

4. ИЗКЛЮЧВА от Списъка на приетите вземания предявени с молба с вх. № 35068/23.03.2020 г. вземания на кредитора “П.И.Б.” АД срещу длъжника по договор за банков кредит № 000LD-L-000660/20.07.2015 г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 15.10.2015 г., Анекс № 2 от 12.11.2015 г., Анекс № 3 от 08.01.2016 г. и Анекс № 4 от 31.01.2017 г., сключени между банката и “Р.М” ЕООД като кредитополучател, както следва: за горницата над 3 515 650,48 лева до 16 313 141,08 лева – главници (сбора на главниците по чл. 4.1. от договора и по чл. 9.4. вр. с чл. 2 от Анекс № 1/15.10.2015 г. касателно банкови гаранции), за горницата над 128 803,60 лева до 655 094,21 лева - договорна лихва, начислена за периода от 01.10.2018 г. до 24.04.2019 г. включително, съгласно т. 1 от Анекс № 4/31.01.2017 г., 2 359,01 лева - договорна лихва по усвоени банкови гаранции, начислена съгласно чл. 9 от Анекс № 1/15.10.2015 г., за периода от 25.04.2019 г. до 26.05.2019 г. включително, 14 160,38 лева - наказателна лихва, начислена за периода от 01.10.2018 г. до 24.04.2019 г. включително съгласно Раздел IX, т. 19 от договора за кредит, 41 646,83 лева - наказателна лихва по усвоени банкови гаранции, за периода от 27.05.2019 г. до 19.03.2020 г. включително, съгласно Раздел IX, т. 19 от договора за кредит, за горницата над 192 561,34 лева до 1 472 845 лева - законна лихва, начислена за периода от 25.04.2019 г. до 19.03.2020 г., 642 245,19 лева – разноски.

5. ИЗКЛЮЧВА от Списъка на приетите вземания предявени с молба с вх. № 35036/23.03.2020 г. вземания на кредитора Държавата чрез НАП, както следва: публичните вземания за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за имот в гр. Перник за периода 2019 г. и 2020 г. в общ размер на 11 328,37 лева, от които главница– 11 092,32 лева и лихва към 13.03.2020 г. – 236,05 лева; вземания за данък недвижими имоти за имоти в гр.Р. за 2019 г. в общ размер на 30 627,37 лева, от които 27 130,55 лева – ДНИ за 2019 г. и 3 496,82 лева – лихва; вземания за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за имот в гр. Русе за 2020 г. в общ размер на 795,86 лева – главници.

ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ, Списък на неприетите от синдика предявени вземания на кредиторите на “Р.М” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК ******, по чл. 686 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 11.08.2021 г., с направените по-горе изменения.

ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 1 от ТЗ, Допълнителен списък на приетите от синдика предявени вземания на кредиторите на “Р.М” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК ******, по чл. 688 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 21.09.2021 г.

ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 1 от ТЗ, Допълнителен списък на неприетите от синдика предявени вземания на кредиторите на “Р.М” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК ******, по чл. 688 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 21.09.2021 г.

СВИКВА събрание на кредиторите на “Р.М” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** 3, което следва да се проведе на 10.05.2022 г. от 10,45 часа в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София, бул. “Витоша” № 2, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-8 състав, Търговско отделение, Софийски градски съд, при следния дневен ред: 1. Избор на постоянен синдик на дружеството и определяне на възнаграждението му. 2. Определяне реда и начина за осребряване имуществото на длъжника. 3. Определяне метода и условията на оценка на имуществото. 4. Избор на оценители и определяне на възнаграждението им.

Определението не подлежи на обжалване.

НЕЗАБАВНО да се изпрати препис от настоящото определение за обявяване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенцията по вписванията, на основание чл. 692, ал. 5 от ТЗ.

НЕЗАБАВНО да се изпрати покана за събрание на кредиторите за обявяване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенцията по вписванията, с което длъжникът и всички кредитори се смятат за редовно уведомени на основание чл. 675, ал. 2 от ТЗ.

Препис от определението да се изпрати на синдика.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ при СГС, ТО. 

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :