МОТИВИ
към решение № 260006 от 21.10.2022 г. по а.н.д. №
122 по описа на Добричкия районен съд за 2021 г.
Съдебното производство е образувано по
реда на чл. 376, ал. 1 от НПК, по внесено от Районна прокуратура Добрич
предложение за освобождаване от наказателна отговорност на М.П.Т., ЕГН **********,
за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, с налагане на административно
наказание.
Редовна призована за съдебно заседание,
Районна прокуратура Добрич не се представлява.
В съдебно заседание обвиняемата М.П.Т.
дава обяснения по повдигнатото й с постановлението на Районна прокуратура
Добрич по чл. 375 от НПК обвинение.
По пренията защитникът на обвиняемата М.Т.
пледира последната да бъде призната за невинна и оправдана по повдигнатото й
обвинение. Навеждат се доводи, че обвинението не е доказано по безспорен и
несъмнен начин, тъй като не съществували никакви доказателства, които да подкрепят обвинението,
че в следствие на процесното пътнотранспортно
произшествие на пострадалия П.М.П. е причинена фрактура на
десния глезен, представляваща средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.
2 от НК.
По пренията, на даденото й право на
лична защита, обвиняемата М.Т. заявява, че се придържа към казаното от
защитника си.
На дадената й последна дума обвиняемата
заявява: „Моля да бъда оправдана“ (цитат).
След преценка на събраните в хода на
съдебното дирене доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
На
13.05.2018 г., около 12:30 часа, в град ***, по бул. *** в посока към ***, се
движел ***, управляван от пострадалия - свидетеля П.М.П. ***. Пътната настилка
била асфалтова, суха и запазена, без неравности и повреди по нея. Времето било
слънчево и с добра метеорологична видимост. Достигайки до кръстовището на бул. ***,
свидетелят П.М.П. спрял управлявания от него ***, поради светещ червен сигнал
на светофарната уредба за движение направо. Свидетелят П. спрял управляваният
от него *** в лявата лента на платното за движение по бул. *** в посока ***. В
лентата вдясно от П., предназначена също за движение направо, спрял ***
управляван от свидетеля В.А.Ж.. В крайната дясна лента на платното за движение,
предназначена за завиване надясно по посока *** спрял ***, управляван от
свидетеля В.Г.Е.. При светването на зелен сигнал на светофарната уредба пред ***а
***, свидетелят П. П. потеглил и навлязъл
в кръстовището, с намерение да продължи движението си направо по бул. ***.
Свидетелят В.Ж., управлявайки автомобила си също потеглил, за да продължи
движението си направо. В същото време, по ***, в посока към *** се движел лек
автомобил ***, управляван от обвиняемата М.П.Т. Светофарната уредба за движение
наляво от *** към бул. *** в посока кв. *** светела с червен сигнал. Въпреки това
обвиняемата М.Т., при червен сигнал на светофарната уредба, работеща на
нормален режим, пресякла стоп-линията и навлязла с автомобила си в
кръстовището, образувано от ул. *** и ***, извършвайки маневра завиване наляво,
с цел да продължи движението си по булеварда в посока *** При създалата се
ситуация, в резултат на взаимното пресичане на траекториите на движение на ***а
***, управляван от свидетеля П.П. и лекия автомобил ***,
управляван от обвиняемата М.Т., настъпил удар между предното колело на *** и
предната лява врата на автомобила. Мястото на удара между тях се намира на
около 8,30 - 8,80 метра преди Ориентир № 1 (светофарна колона, поставена върху
десния триъгълен остров, намиращ се на 1,50 метра преди платното за движение по
***и на 1,00 м. в дясно от платното за движение по ул. ***) и на около 6,20 м.
в ляво от триъгълния остров (в ляво от десния край на платното за движение по ***,
по посока ***. В резултат на скоростите, масите и посоките на движение на двете
моторни превозни средства, управляваният от свидетеля П. *** пада с дясната си страна върху платното
за движение, като П. също паднал на дясната си страна и останал в легнало
положение под ***а.
Очевидци на случилото се станали свидетелите
В.А.Ж. и В.Г.Е.. Свидетелят В.Е. подал сигнал на Единния европейски номер за
спешни повиквания (ЕЕНСП) 112, след което на местопроизшествието пристигнали
полицейските служители от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Добрич – свидетелите Б.Р.А. и
Д.Ж.Д., както и екип на Центъра за спешна медицинска помощ при „МБАЛ Добрич“ АД
гр. Добрич. Свидетелят В.Ж. помогнал на П.П. да се
изправи, като същият накуцвал и се оплаквал от болки в гърдите и десния крак. П.
бил отведен в Спешното отделение при „МБАЛ Добрич“ АД гр. Добрич. Там в 13:00
часа П.П. бил прегледан от свидетеля д-р Г.М.Ж., като
резултатът от прегледа бил обективиран в лист за
преглед на пациент в ДКБ/СО с дата 13.05.2018 г. (л. 21 от том 2 от досъдебното
производство). Свидетелят Г.Ж. изготвил и искания за образно изследване -
рентгенография на десния глезен на П., както и на гръдния му кош (л. 22 от том
2 от досъдебното производство). При извършеното образно изследване от д-р не
била установена фрактура на десния глезен,
нито фрактури на ребра. Поради липса на необходимост от болнично лечение, П.
напуснал спешното отделение в 13:50 часа на 13.05.2018 г.
Свидетелят Б.Р.А. - мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР -
Добрич изпробвал обвиняемата М.П.Т. и свидетеля П.М.П. за употреба на алкохол с
техническо средство, цифровият индикатор на което не отчел наличие на алкохол,
което обстоятелство отразил в протокол за ПТП № 1597946 от 13.05.2018 г. (л. 40
от том 1 от досъдебното производство).
В продължение на два дни след
пътнотранспортното произшествие свидетелят П.М.П. изпитвал болка в глезена на
долния десен крайник. На 15.05.2018 г. П. бил прегледан от свидетеля д-р М.Г.Ж.
– началник на отделението по ортопедия и травматология към „Многопрофилна
болница за активно лечение - Добрич“ АД. Свидетелят М.Ж. констатирал, че П.П.
има фисура (счупване без разместване) в областта на фибуларния малеол на долния десен
крайник. Резултатът от прегледа бил обективиран в
амбулаторен лист № ***г. (л. 23 от том 2 от досъдебното производство).
Видно от заключението
на вещото лице по изготвената на досъдебното производство, неоспорена и приета
от съда Автотехническа експертиза (АТЕ) от 07.04.2020
г. (л.л. 85-96 от том 1 от досъдебното производство),
непосредствено преди произшествието ***се е движел със скорост около 29,34
км/ч, като при тази скорост на движение опасната зона на спиране на лекия
автомобил е имала дължина 14,39 м. В момента на удара с ***, ****** се е движел
със скорост около 26,10 км/ч, като при тази скорост на движение опасната му
зона на спиране е имала дължина около 11,79 м. Водачът на *** *** не е имал
техническа възможност да предотврати удара с *** и настъпването на пътнотранспортното
произшествие. Водачът на *** е имал техническа възможност да предотврати удара
с ***а *** и настъпването на пътнотранспортното произшествие, ако е изчакал
светването на зелена светлина на светофарната колона пред него и тогава да
навлезе в платното за движение по бул. „***“. Съгласно заключението на вещото
лице, причина за настъпването на произшествието от технически характер е
пресичането на траекторията на движение на ***а, движещ се в права посока при
зелена светлина на светофарната колона пред него, от лекия автомобил, извършващ
маневра завиване наляво.
В резултат на настъпилото
пътнотранспортно произшествие, свидетелят П.М.П. получил следните травматични
увреждания: счупване на израстъка на малкия пищял в дясна глезенна
става, травматичен оток и кръвонасядане на дясното
бедро, ожулване на десен лакът, дясно стъпало и лявото коляно. Установените
увреждания са резултат на удари с или върху твърд, тъп предмет и биха могли да
се получат по време и начин, както сочат предварителните данни – при възникнало
пътнотранспортно произшествие с ***. Счупването на външния израстък на малкия
пищял в дясна глезенна става е довело до трайно
затруднение на десен долен крайник за период от около два месеца, като
останалите увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота (Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 22/2019 г. – л.л. 75-77 от том 1 от досъдебното производство). Видно от
заключението на вещите лица по изготвената комплексна съдебномедицинска, трасологическа и автотехническа
експертиза, установените увреждания, получени от П.П.
са резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет в областта на глезенната става на десен долен крайник и отговарят да са
получени по описания механизъм на настъпване на произшествието – удар между
двете превозни средства с последващо падане върху
пътната настилка. Всички установени увреждания са в причинно следствена връзка
с настъпилото пътнотранспортно произшествие (л.л.
101-105 от том 1 от досъдебното производство).
Анализ
на доказателствения материал:
Така
описаната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по
делото свидетели В.Г.Е., В.А.Ж., както и от свидетелските показания на
пострадалия П.М.П.. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите В.Г.Е.
и В.А.Ж., които пресъздават свои непосредствени възприятия (същите са очевидци
на настъпилото пътнотранспортно произшествие) и чиито показания са
последователни, логични и безпротиворечиви. Няма
основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните
показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина,
отчитайки, че същите кореспондират както помежду си, така и с останалите доказателства по
делото, като липсва индиция за тяхната
заинтересованост. Така например, в съдебно заседание,
след покана от председателя на съдебния състав да изложи във форма на
свободен разказ всичко, което му е известно по делото, след запознаване с
отговорността по чл. 290 от НК, свидетелят В.Г.Е., заявява: „Обещавам
да говоря истината. Очевидец бях на едно ПТП. Има три години и повече от тогава,
датата не помня. На бул. „***” на кръстовището с
улица „***” се движех с ***. Чаках в лента за завиване надясно по улица „***”.
Светофарът светеше в червено. Моторът и един джип седяха в лентите за направо.
Светна зелено, госпожата от улица „***” мина на червено. Чух удара и видях
мотора как пада. Мотористът накуцваше и имаше кръв по лицето и по устата, с
каска беше. Беше паднал на дясната си страна. Лицето му беше в кръв, каза че го
болят гърдите. Аз се обадих на тел. 112. Първо дойде полицейската кола, те
повикаха линейка, която взе моториста и го закараха на снимка. Линейката го
върна после и той ми каза, че няма счупване. Полицаите описаха нещата.
Госпожата отначало ни убеждаваше да не викаме полиция, всичко да се размине без
полиция. Тя беше с ***“ (цитат – л.л. 36-37 от делото). На въпросите на защитата докато дойде линейката, пострадалият в какво
състояние е бил и дали забелязал автомобила на обвиняемата, свидетелят
отговаря: „Изправи се, но каза, че го болят гърдите и
накуцваше, видимо беше пострадал. След като го върна линейката, беше в същото
състояние, куцаше, каза, че го болят гърдите. За крака не каза нищо, но куцаше,
мисля, че с десния крак“ и „Да, *** мина пред мен.
Светофарът, който дава предимство на движещите се по булеварда, и моят светват
едновременно, и те светнаха зелено, което означава, че тя е минала на червено.
Аз нейния светофар не съм го видял. Светна зелено, тръгнахме и веднага се чу
удар. Аз спрях на отбивката на спирката веднага. Спря
и джипът, който беше до ***иста. Аз видях зелено и
тръгнах. Нейният автомобил мина пред мен и влезе в кръстовището в посоката за
ляв завой. Тя влезе на червено в кръстовището. След нея нямаше други автомобили
и пред нея нямаше. Само тя беше“ (цитат – л. 37 от делото). Идентична
обстановка пресъздава и свидетелят В.А.Ж., който в съдебно заседание дава
следните показания: „Обещавам да говоря истината. Долу-горе имам бегли
спомени за ПТП с ***. Не помня къде беше, но пътувах в посока Центъра с личния
ми ***. Бях спрял на светофара в дясната лента за направо, светна ми зелено,
потеглих и дали имаше и 1 метър, видях, че колата, идваща от дясно няма да спре
на светофара. Спрях и колата мина пред мен, и се блъсна с ***иста, който беше от лявата ми страна. Той се движеше, не
беше спрял. Двамата тръгнахме на зелено. Аз тръгнах и спрях, но той явно е бил
по – нагоре и му е светнало зеленото. След удара ***истът
се изправи, свали си каската, помогнах му да се изправи, вдигнахме и мотора.
Мисля, че носът му беше разбит, не мога да ви кажа, не се сещам. Нормално, като
паднеш, да ти помогнат, просто отидох и го вдигнах, защото и моторът падна
отгоре му. Преместихме го, той седна на бордюра, дадохме му да пие вода. Не си
спомням дали дойде Бърза помощ. Аз избързах, преместих си колата по надолу, да
не пречи на движението. *** се блъсна в автомобила, той се опита да спре, но се
удари в колата. Не си спомням дали се е занесъл при опита си да спре, но
моторът падна върху него и той, и аз, вдигахме мотора. Аз му помогнах на него
да се изправи. Придържахме го да седне на бордюра и да му измием лицето“(л. 53 от делото). Аналогични са и свидетелските
показания на пострадалия П.М.П., който в съдебно заседание заявява: „Обещавам
да говоря истината. На 13.05.2018 г., движейки се по бул. „***“ в посока „***”
надолу към „***”, бях в лявата лента. На кръстовището на булеварда с улица „***”
в дясната лента имаше един джип и аз спрях до него. Като светна зеленото,
тръгнахме двамата, и джипът, и аз. Пред мен от улица „***” нагоре към „***” ляв
завой направи госпожата (сочи обвиняемата) и се ударих в нея. С предната част
на ***а се ударих в предния ляв калник на автомобила и паднах на дясната си
страна в легнало положение, под мотора. Някой се е обадил на Бърза помощ и те
дойдоха, и ме взеха. Направиха ми снимка на гръдния кош и на десния крак. Не са
ми давали диск или рентгеновата снимка. Тогава ми казаха, че нямам счупвания.
Това беше неделя. В понеделник отидох при съдебния лекар и му казах, че ме боли
кракът. Той ме прати на ортопед. Във вторник на 15-ти май отидох на ортопед.
Той ме изпрати пак на снимка и от нея се установи, че десният ми глезен е пукнат.
Нямам рентгенова снимка и от този преглед. Предложи ми да си купя ортеза или да ме гипсира. Аз не исках гипс и си купих ортеза, и 40 дни ходих с нея“(цитат-л. 35 от делото).
Описаната
фактическа обстановка се установява и от свидетелските показания на пострадалия
П.М.П., чийто показания са безпротиворечиви,
последователни и логични. Единственото констатирано
противоречие между показанията на П. и останалите доказателства по делото е
относно обстоятелството колко броя образни изследвания (рентгенови снимки) са
му били правени и кога. Така например, в съдебно заседание П. заявява, че на
15-ти май, ортопедът го е изпратил пак на снимка и от нея се установило, че
десният му глезен е пукнат, което твърдение не се подкрепя от приложената по делото
медицинска документация, видно от която, образно изследване на десния глезен на
П. е правено само на 13.05.2018, т.е. в деня на пътнотранспортното
произшествие. В случая, съдебният състав намира за съвсем нормално П. да не знае
колко образни изследвания (рентгенови снимки) на десния му глезен са правени,
тъй като това са обстоятелства, които е нормално да не бъдат отчетени като
значими от П., отчитайки, че същият не притежава медицински познания. При
конкретните обстоятелства е нормално и логично, вниманието на П. да е насочено
към собствените му преживявания, свързани с причинените му при
пътнотранспортното произшествие болки и страдания, а не към странични детайли,
свързани с действията на съответните медицински специалисти и проведените във
връзка с тях медицински изследвания, включително и образни такива.
Ето защо, съдът не намира основание
да не кредитира показанията на пострадалия П.М.П., който еднозначно описва
механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие и получените в
резултат на него травматични увреждания. От друга страна показанията, които
дава П., досежно механизма на настъпване на
пътнотранспортното произшествие и получените в резултат на него травматични
увреждания, напълно съвпадат с показанията на свидетелите В.Г.Е. и В.А.Ж.. Следва да се отчете, че до момента
на настъпване на пътнотранспортното произшествие, същите не са имали връзка
помежду си, като в същото време разкриват подробно механизма на пътнотранспортното
произшествие и състоянието на П. след него, които са изключително сходни. От
това обстоятелство след съвкупна преценка с останалите доказателства по делото,
подкрепени
със заключенията на вещите лица по изготвените на досъдебното производство, неоспорени
и приети от съда съдебномедицинска експертиза, автотехническа
експертиза и комплексна
съдебномедицинска, трасологическа и автотехническа експертиза, може да се извлече правно
обоснования извод, че обвиняемата М.П.Т., управлявайки автомобила си е
преминала през кръстовището на червен забранителен сигнал на светофарната
уредба.
Съдът кредитира изцяло и показанията
на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Б.Р.А., Д.Ж.Д., Г.М.Ж. и
М.Г.Ж., тъй като същите са еднопосочни, логични, взаимнодопълващи се и кореспондиращи както помежду си, така
и с останалите, събрани в хода на съдебното дирене доказателства, като липсва индиция
за тяхната заинтересованост.
Съобразно императивната разпоредба на
чл. 13, ал. 1 от НПК, съдът, в пределите на своята компетентност е длъжен да
вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина. С този
принцип е свързан принципът за оценка на доказателствените
материали по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото - чл. 14, ал. 1 от НПК.
В случая, с оглед разкриване на
обективната истина, съдът, с протоколно определение от съдебно заседание, проведено
на 24.06.2021 г. е определил да се изиска от управителя на „МБАЛ Добрич“ АД -
гр. Добрич на електронен носител копие от дигиталното изображение от
извършеното образно изследване на пострадалия П.М.П. на 13.05.2018 г.
Видно от приложеното по делото писмо
от „МБАЛ Добрич“ АД (л. 62 от делото), копие от дигиталното изображение от
извършеното образно изследване на пострадалия П.М.П. на 13.05.2018 г. не може
да бъде представено, тъй като поради голямата натовареност на апарата, не се
поддържа архив от 2018 г.
Това обстоятелство обаче не води до
извода за недоказаност на причинната връзка между настъпилото пътнотранспортно
произшествие и получените от П. при същото телесни увреждания.
За пълнота на изложението, както и за
яснота, съдът намира за нужно да отбележи следното:
В действителност, в бланката за
резултата от образното изследване на десния глезен на П., извършено на
13.05.2018 г. от д-р Д. ***, е вписано, че не личат фрактури. Впоследствие
обаче, при извършения от свидетеля М.Г.Ж. на 15.05.2018 г. преглед на свидетеля
П.М.П., след разчитането на дигиталното изображение от извършеното на последния
образно изследване на 13.05.2018 г. е
установена фисура, описана в издадения от свидетеля М.Ж.
амбулаторен лист № ***г. (л. 29 от том 2 от досъдебното производство) и която фисура е била получена именно на 13.05.2018 г. в резултат
на настъпилото пътнотранспортно произшествие, която обаче не е била забелязана
от рентгенолога д-р ***. Така например в съдебно заседание, проведено на
26.01.2022г., на въпроса на защитата на подсъдимата: „По време на този преглед Вие сте установили фисура
на десен глезен на долен крайник, без разместване“, свидетелят М.Ж., дава
следните показания: „Да когато е без
разместване е фисура. Фисура
е неразместена фрактура“ (л. 90). Също
така на въпроса на защитата дали е правено ново образно изследване, както и на
въпроса на съда дали е възможно фисурата да е
съществувала на 13.05.2018 г., но да не е била установена при изследването от
рентгенолога, свидетелят М.Ж. отговаря: „По
принцип използваме предното образно изследване, това което е правено по
спешност. Аз влизам в програмата на компютъра и го виждам. Възможно е, да е
било направено в момента, а може и да съм гледал от компютъра. Предполагам, че
съм гледал образното изследване от 13.05.2018 г., когато съм влизал в
програмата. Аз като влизам в програмата всички снимки, които са правени на
датата излизат. Не е необходимо на оптичен носител да се носи изследването,
когато дойде лицето, аз влизам в програмата и виждам образното изследване,
което е правено на датата. Травмата е на 13.05.2018 г., аз съм видял образното
изследване, направено по спешност на 13.05.2018 г. и съм изготвил амбулаторния
лист. Ако мине месец и повече, една неразместена фрактура, може да зарасне и да
не се види, но като са минали 2 дни след травмата, би трябвало да се използва
тази снимка, която е по спешност. С оглед краткият период от време не е
необходимо да облъчваме още веднъж пациента…Рентгенологичният
образ е едно. Не смея да коментирам професионалните качества на колежката ***,
но при нас дава възможност, разглеждайки вече снимката подробно, при увеличение
и контраст на тези фрактури, да бъде установено това нещо на същия образ. Освен
рентгенов образ ние имаме и клинична картина, и когато съвпаднат и двете, можем
да го приемем. Рентгенологът гледа само рентгеновия образ, а ние гледаме и
клиничната картина. В този случай клиничната картина е била с данни за фрактура
и понеже няма данни за разместване, трябва да има много голям професионален
опит за да го коментира“, „Аз при прегледа на 15.05.2018 г. съм разгледал рентгенографското изображение от образното изследване от
13.05.2018 г. и съм поставил диагнозата. Без да имам рентгеновия образ, не мога
да поставя диагнозата…Рентгеноложката описва
резултата само въз основа на рентгеновата снимка, но не и на клинична картина и
е възможно да не го е забелязала. От компютъра виждаме един и същи образ.
Предполагам, че това е пропуск на рентгенолога, че не е установил тази фисура. Има случаи, в които има по-тежка клинична картина,
има кръвонасядания, без да имаме фисура,
но ако има оток, вече целенасочено гледаме костна структура и когато няма
разминаване, тя не е видима фрактура с дислокация, би могло да се допусне, че
не е забелязана от рентгенолога“(л.л. 90-91 от
делото).
От теорията е известно, че експертизата не
съставлява средство за установяване на доказателства, а само способ за
изясняване на някои обстоятелства по делото, за които са нужни специални
знания. В случая показанията на разпитаните по делото свидетели, в това число и
тези на свидетеля д-р М.Г.Ж., доколкото са били необходими специални научни знания от областта на
медицината и техниката, са били проверени посредством заключението на вещите
лица по изготвената на досъдебното производство, неоспорена и приета от съда комплексна
съдебномедицинска, трасологическа и автотехническа експертиза, видно от което заключение,
всички установени увреждания са в причинно следствена връзка с настъпилото
пътнотранспортно произшествие (л. 105 от том 1 от досъдебното производство).
Основно
средство за защита на обвиняемия е правото му да дава обяснения по обвинението.
Обясненията на обвиняемия са доказателствено
средство, но и средство на защита, което той упражнява по свое усмотрение. Обвиняемата
М.П.Т. не се признава за виновна, дава обяснения по повдигнатото й с
обвинителния акт обвинение. Защитната й позиция, поддържана в наказателното
производство се базира на оспорване на обективната и субективната съставомерност на деянието.
Съгласно чл.
55, ал. 1 от НПК обвиняемият има право да дава такива обяснения, каквито намери
за нужно, т.е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината.
Затова достоверността на обясненията му относно фактите от предмета на
доказване следва да се оценява в светлината на всички други доказателства и доказателствени средства, възприети от съда непосредствено.
Както вече бе посочено, обвиняемата М.Т. дава обяснения по подигнатото й с
обвинителния акт обвинение, като твърди, че е навлязла в кръстовището на зелен
сигнал на светофарната уредба по посоката й на движение. В настоящия случай
съдът не кредитира обясненията на обвиняемата, дадени в съдебно заседание, като
намира същите за недостоверни и като израз на защитната й позиция, тъй като
същите се оборват по категоричен начин от останалите, събрани по делото гласни
и писмени доказателства, анализирани по-горе.
Описаната фактическа
обстановка се доказва от събраните по делото доказателства – гласните
доказателства, обективирани посредством показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели П.М.П., В.Г.Е.,
Д.Ж.Д., Г.М.Ж. и М.Г.Ж., показанията
на свидетелите
Б.Р.А. и В.А.Ж.,
дадени в съдебно заседание, както и тези, дадени пред орган на досъдебното
производство и приобщени към доказателствения
материал по делото, съобразно чл. 281, ал. 5 във вр.
с ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2 от
НПК, както и от останалите приложени по досъдебно производство № 597/2018 г. по описа на Първо РУ
на МВР - Добрич писмени доказателства: Лист за
преглед на пациент в ДКБ/СО 13.05.2018г.; Допълнителен лист за преглед на
пациент в спешно отделение; Амбулаторен лист № 000743/15.05.2018г.; Протокол за
ПТП № 1597946/13.05.18г.; Съдебно медицинска консултация № 68/2018г.; АУАН
№575693/13.05.2018г.; АУАН № 1085/13.05.2018г.; Характеристически
данни за лицето М.П.Т. 10.06.2020г.; Справка за съдимост 04.06.2020г.; Протокол
за оглед на ПТП от 21.01.2020 г., ведно с фотоалбум; Мащабна скица на мястото,
където е станало пътнотранспортното произшествие на 13.05.2018г.; Писмо от МВР Дирекция „Национална система 112-МВР“ РЦ
112-Варна рег.№10582р-1865, екз.№2/14.08.2018г.; Лист
за преглед на пациент в ДКБ/СО 13.05.2018г.; Фиш за спешна медицинска помощ от
13.05.18г.; Допълнителен лист към Лист за преглед на пациент в спешно
отделение; Искане за образно изследване № 3452/13.05.18г.; Резултат от образно
изследване от 13.05.18г.; Справка картон на водача на М.П.Т.; Наказателно
постановление № 18-0851-001085 от дата 29.05.2018г.; Наказателно постановление
№ 18-0851-001072 от дата 29.05.2018г.; АУАН № 1072 от дата 13.05.2018г.; Скица
извадка от плана на гр. Добрич към 13.05.2018 г. на кръстовището но бул. „***“
и ул. „***“; Лист за преглед на пациент в ДКБ/СО от 13.05.18г.; Искане за
образно изследване от 13.05.18г.; Резултати от образно изследване от
13.05.18г.; Допълнителен лист към Лист за преглед на пациент в спешно
отделение; Фиш за спешна медицинска помощ от 13.05.18г.; Писмо от Медицински
център „Добрич“ ЕООД гр. Добрич от 09.12.2020г.; Амбулаторен лист №100313 от
дата 23.05.2018г.; Амбулаторен лист № 000743 от дата 15.05.2018г.; Актуална
справка за съдимост за лицето М.П.Т.; Справка картон на водача. Същите
кореспондират със заключението на вещите лица по изготвените съдебномедицинска
експертиза № 22/2019 г.,
автотехническа експертиза от
07.04.2020 г., комплексна
съдебномедицинска, трасологическа и автотехническа експертиза и техническа експертиза № 98
от 27.08.2018 г., проверени
в съдебно заседание по реда на чл. 282 от НПК и приети като обективно и
компетентно изготвени, и налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
Обвиняемата М.П.Т. е осъществила от
обективна и субективна страна състава, предвиден и наказуем по чл. 343, ал. 1,
б. „б” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като на 13.05.2018
г., в град Добрич, на кръстовището на бул. „***“ с ул. „***“, при управление на
моторно превозно средство - ***, нарушила правилата за движение по пътищата, а
именно:
-
чл. 6, т. 1, предл. 2 от Закона за движението по
пътищата: „Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите
на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението
по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка“ и
-
чл. 31, ал. 7, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за движението по
пътищата: „Светлинните сигнали имат следното значение: „Червена светлина – означава
„Преминаването е забранено“. Водачите на пътни превозни средства не трябва да
преминават „стоп-линията“ или, ако няма такава, да преминават линията, на която
е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището,
водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека“
и по непредпазливост причинила средна
телесна повреда на П.М.П. ***, изразяваща се в счупване на външния израстък на
малкия пищял в дясна глезенна става, довело до трайно
затрудняване движението на долния десен крайник за период от около два месеца.
Съдът намира за безспорно установени
всички елементи на възведения престъпен състав. Съдържащите се в писмените доказателства данни сочат по
безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното
деяние. Гласните доказателства са безпротиворечиви,
че именно обвиняемата М.П.Т. е управлявала въпросното моторно превозно
средство. Налице са всички обективни съставомерни
признаци на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б” във вр.
с чл. 342, ал. 1 от НК, а именно - противоправно
поведение, изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата, в
частност – чл. 6, т. 1, предл. 2 от Закона за движението по пътищата и чл. 31,
ал. 7, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата, настъпване на вредоносен
резултат-причиняване на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК на
едно лице, установена със съдебномедицинска експертиза, както и причинната
връзка между тях.
Съгласно константната съдебна практика,
уврежданията са съставомерни по чл. 129, ал. 2 от НК,
когато са трайни - болестното състояние да е продължило един сравнително дълъг
период от време, обхващащ поне 30 дни. В настоящия случай счупването на външния израстък на
малкия пищял в дясна глезенна става на П.М.П. е
довело до трайно затрудняване движението на долния десен крайник за период от
около два месеца, което представлява средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.
Релевантни за наказателната отговорност,
както и за определяне на гражданските последици от деянието са само онези
нарушения на правилата за движение по пътищата, допуснати от обвиняемия, които
се намират в причинна връзка с настъпилите общественоопасни
последици. Съдът намира, че обвиняемата, управлявайки автомобила си е нарушила
следните правила за движение по пътищата, съгласно ЗДвП и ППЗДвП,
а именно:
-
чл. 6, т. 1, предл. 2 от Закона за движението по
пътищата: „Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите
на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението
по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка“ и
-
чл. 31, ал. 7, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за движението по
пътищата: „Светлинните сигнали имат следното значение: „Червена светлина – означава
„Преминаването е забранено“. Водачите на пътни превозни средства не трябва да
преминават „стоп-линията“ или, ако няма такава, да преминават линията, на която
е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището,
водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека“.
В настоящия случай именно нарушенията на
императивните правила на чл. 6, т. 1, предл. 2 от ЗДвП и чл.
31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП се намират в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Правило е, че специалната норма изключва
приложението на общата норма. Чл. 6, т. 1, предл. 2 от ЗДвП и чл. 31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП от една страна и чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и чл.
25, ал. 1 от ЗДвП от друга страна, са в съотношение
между специални и общи норми, поради което съдът призна обвиняемата за невинна и я оправда по
първоначално повдигнатото обвинение за извършени нарушения на правилата за
движение по пътищата по чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Тук е мястото да се отбележи, че
свидетелят П.М.П., в качеството си на участник в движението – водач на двуколесно пътно превозно средство (***), от своя страна по
никакъв начин не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като от
негова страна няма извършени нарушения на правилата за движение по пътищата.
Деянието е извършено от обвиняемата при
формата на вината – престъпна небрежност (несъзнавана непредпазливост), тъй
като обвиняемата М.П.Т., управлявайки моторното превозно средство не е
предвиждала настъпването на общественоопасните
последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди.
Причина за извършване на деянието са
неспазване на правилата за движение по пътищата.
Деянието е извършено при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, липса на
неприключили наказателни производства и много добри характеристични данни по
местоживеене.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство следва да се отчете наличието на нарушения на правилата за
движение по пътищата, за които обвиняемата е била санкционирана по
административен ред. Безспорно, същите на са многобройни и са с голяма давност,
но не следва безкритично да се подминава обстоятелството, че към
инкриминираната дата – 13.05.2018 г., обвиняемата П. е управлявала ***,
без сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите –
нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, за което с
влязло в сила на 25.06.2018 г. наказателно постановление № 18-0851-001072/29.05.2018 г., издадено от
Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Добрич и е било наложено
административно наказание глоба в размер на 250 лева, на основание чл. 638, ал.
1, т. 1 във вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса за
застраховането (АУАН – л. 44 от досъдебното производство и справка картон на
водача – л.л. 124-125 от делото).
В санкцията на правната норма на
чл. 343, ал. 1, б. „б” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три години или пробация.
Обвиняемата М.П.Т. е с чисто съдебно минало, не е била освобождавана от
наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от Общата част на НК. В пряк и
непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са настъпили съставомерни имуществени вреди.
С оглед наличието на материалноправните
предпоставки, визирани в чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът намери, че следва да
освободи обвиняемата Т. от наказателна отговорност, като й бъде наложено
административно наказание глоба в минималния предвиден от законодателя размер,
а именно глоба в размер на 1000 лв., което би изпълнило целите на административнонаказателната репресия, визирани в чл. 12 от ЗАНН, вземайки предвид факта, че обществената опасност на самия извършител е
невисока, както и съобразявайки се с имотното й състояние.
Тия обстоятелства мотивираха съда да
приеме, че се касае за инцидентна противоправна
проява и поправяне и превъзпитание на обвиняемата би се постигнало ефикасно и с
налагане на минимално по размер административно наказание глоба.
Съгласно разпоредбата на чл. 343г от НК
във всички случаи на чл. 343, 343а, 343б и чл. 343в, ал. 1, съдът постановява и
лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 и може да постанови лишаване от право
по т. 6.
В настоящия случай, с оглед провеждане
на диференцираната процедура: „Освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание” и съобразявайки разпоредбата на чл. 78а,
ал. 4 от НК, съдът следва да извърши преценка следва ли на обвиняемата да бъде
наложено и административно наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство.
Безспорно е,
че решаващият критерий за налагане на това наказание се обуславя както от
начина на осъществяване на престъпния състав, от настъпилите съставомерни последици, наличието на едни или други
квалифициращи деянието обстоятелства, както и с оглед обстоятелството дали се
явява обществено оправдано и целесъобразно за действителното поправяне на
обвиняемия, той да изтърпи такова наказание. Или при налагане на това
административно наказание, съдът трябва да се съобрази както с личните качества
на обвиняемия, така и с конкретната обществена опасност на престъплението и
най-вече с това, дали с налагането му ще се постигнат целите на чл. 36 от НК.
В този ред на мисли съдът намира за
нужно да отбележи, че деянието, извършено от обвиняемата М.П.Т. се отличава с
висока степен на обществена опасност на деянието. Фразата „висока степен на
обществена опасност на деянието” е твърде слаба, когато става въпрос за
честотата на извършваните нарушения на правилата за движение по пътищата.
Особено укорими са нарушенията, извършвани от
водачите на моторни превозни средства, довели до причиняване на
пътнотранспортни произшествия, отчитайки, че управлението на моторно превозно
средство е правнорегламентирана дейност с безспорно
голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в
движението – водачи, пътници и пешеходци.
Съдът,
отчитайки начина на осъществяване на престъпния състав, настъпилите съставомерни последици, наличието на смекчаващи вината
обстоятелства, съотнесени към високата степен на
обществена опасност на деянието, намира, че за действителното поправяне на
обвиняемата М.Т., същата следва да изтърпи и наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за определен срок, в рамките на
предвидения от закона. По отношение на този срок и при преценяване на всички обстоятелства
по делото, имащи значение за тази преценка (наличието на други нарушения на
правилата за движение по пътищата, за които е била санкционирана по административен
ред, обстоятелството, че към инкриминираната дата 13.05.2018 г., обвиняемата П.
е управлявала лекия автомобил без сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, както и с оглед на останалите благоприятни за
личността на обвиняемата обстоятелства), съдът намери, че същият този срок
следва да се определи към средния размер, а именно - една година и шест
месеца.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и с
оглед признаването на обвиняемата М.П.Т. за виновна, съдът я осъди с решението
си да заплати сторените по делото разноски в размер на 1436,31 лева (хиляда четиристотин
тридесет и шест лева и тридесет и една стотинки) по сметка на ОД на МВР - Добрич
и 320 (триста и двадесет) лева по сметка на Районен съд Добрич.
С решението съдът постанови приложеното
по делото веществено доказателство - 1 бр. СD-R-диск, „Verbatim”,
700 МВ, с ръкописен надпис на него 6976р-4565/2018 и 10582р-1865/14.08.2018 г.,
екз. 2, предоставен от Национална система 112, да
остане по делото в срока на съхранение на същото, след което да се унищожи
Така
мотивиран, съдът постанови решението си!
Районен съдия:
(Данчо Д.)
Мотивите към решението са изготвени на
21.12.2022 г.