№ 1934
гр. Пловдив, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20215330205129 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-6207-000428/29.04.2021г. на
ВПД Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ-Труд, с което на П. Г. АЛ., ЕГН:
**********, от гр.А. , ул.******** основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закон
за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лв. за нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП,
както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 6 точки.
Жалбоподателят, в жалбата си и в съдебно заседание сочи, че са налице
медицински причини за неизползване на обезопасителен колан и прави
искане за отмяна на наказателното постановление. Претендира присъждане
на разноски за транспортни разходи.
Въззиваемата страна – РУ „Полиция“ Труд, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание. В молба-становище навежда доводи за
неоснователност на жалбата и прави искане за потвърждаване на НП. При
условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение и претендира намаляването му до
нормативно определения минимален размер.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
1
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид
което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 22.04.2021 г. св.Кр. Ил. Пл. съставил Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ бланков № 985262/22.04.2021 г. за това,
че на същата дата около 12:45 часа в с.Бенковски, на кръстовището на ул.“1-
ва“ и ул.“2-ра“ жалбоподателя П. Г. АЛ. като водач на лек автомобил
„Фолксваген Туран 1.9 ТДИ“ с рег.№ *****, негова собственост, управлявал
процесното МПС без да използва обезопасителен колан по време на
движение, с какъвто автомобилът бил оборудван. Актосъставителят
квалифицирал поведението на А. като нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното
наказателно постановление № 21-6207-000428/29.04.2021г., с което на
жалбоподателя е наложена на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на
чл.137А, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са
отнети общо 6 точки.
В хода на съдебното производство в качеството на свидетел беше разпитан
актосъставителя Кр. Ил. Пл., който потвърждава авторството на съставения
от него акт и констатираното в АУАН, но сочи, че не си спомня конкретния
случай. Съдът кредитира показанията на актосъставителя, които макар и
лишени от каквато и да е конкретност, потвърждават констатираното
нарушение.
В хода на настоящото производство беше разпитан и свидетеля по акта – М.
Г. Й., който посочва, че няма спомен за случая. Съдът възприема показанията
на свидетеля, макар същите да не представляват източник на обективна
информация с доказателствена стойност относно фактите и обстоятелствата,
относими към състава на изследваното нарушение, а възприема показанията
единствено като доказателство относно положения от свидетеля подпис върху
акта.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление
не са допуснати съществени процесуални нарушения. Същите отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на
2
актосъставителя и административнонаказващия орган следва от така
представените по преписката оправомощителни заповеди. Актът за
установяване на административно нарушение е издаден при спазване на
процедурата, предвидена в чл.40 ал.1 и чл.43 ал.1 и ал.2 от ЗАНН – актът е
съставен в присъствието на нарушителя и свидетеля, присъствал на
проверката, предявен е по надлежния ред на жалбоподателя, подписал го е и е
получил препис от него. АУАН и наказателното постановление съдържат
изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. Както в акта, така и в
наказателното постановление пълно и точно е описано нарушението, датата и
мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено и
законовите разпоредби, които са нарушени.
Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са били допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до опорочаване на производството.
При така установената фактическа обстановка и с оглед събрания
доказателствен материал, съдът приема, че констатациите в АУАН и НП
съответстват на действителното положение и с поведението си на процесната
дата, час и място жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна
страна вмененото му нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, тъй като при
управление на собствения си лек автомобил не е използвал обезопасителния
колан, с който е оборудвано въпросното МПС. Нарушената разпоредба указва
на водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2,
M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Горепосочените
обстоятелства се подкрепят и от показанията на актосъставителя, който
потвърждава констатираното от него управление на МПС от жалбоподателя
без обезопасителен колан.
Настоящата инстанция намира, че А. не е доказал, че попада в
изключенията на чл. 137А, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗДвП, тъй като тези хипотези
касаят лицата, чието физическо състояние не позволява използването на
обезопасителен колан, както и лицата с трайни увреждания на горни
крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни
превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди. Хипотезата на т.2
на чл.137А от ЗДвП касае лицата, чието физическо състояние не позволява
3
използването на обезопасителен колан. За физическо състояние, което не
позволява на лице - водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва
да се приеме само състояние, при което поради обективни причини, т.е.
стоящи извън субективните възприятия на лицето, е невъзможно да се
постави колан или ако поставянето на такъв би застрашило здравословното
му състояние. Посоченото обстоятелство обаче може да бъде установено не
просто чрез представянето на документ, който да обективира наличие на
заболяване у жалбоподателя, а чрез медицински документ, съдържащ
лекарско предписание, че физическото състояние не позволява използването
конкретно на обезопасителен колан. А въпросът дали определено заболяване
води до физическо състояние, което не позволява използването на
обезопасителен колан, е въпрос не правен, а чисто медицински. Същият
въпрос не може да бъде преценяван от служителя на МВР при проверка на
пътя, нито от съда, а е в компетентността на съответното медицинско лице.
Предвид това, изцяло в тежест на жалбоподателя е да представи в каквато и
да е форма медицинско предписание или изобщо някакво медицинско
заключение, че здравословното му състояние води до такова физическо
състояние, което не позволява използването на обезопасителен колан. В
настоящия случай жалбоподателят ангажира писмено доказателство –
експертно решение, видно от което А. страда от посттравматична /пост
партум/ брахиална плексопатия вляво, вяла горна левостранна монопареза от
средно тежка степен. Никъде обаче в този документ не е посочено, че за
жалбоподателя е противопоказно поставянето на обезопасителен колан, а
последният дава информация единствено за медицинска диагноза, но не и
значението на последната относно възможността му да управлява МПС без
предпазен колан, предвид което настоящият съдебен състав не приема, че е
налице изключението на чл.137А, ал.2, т.2 от ЗДвП. Липсват и доказателства
за наличието на отличителен знак или друго обстоятелство, което да показва,
че водачът като инвалид управлява процесния автомобил, адаптиран спрямо
нуждите му, което от своя страна не доказва и друго изключение от
правилото на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, съдържащо се в т.3 на ал.2 от същата
разпоредба. В тази връзка жалбоподателят не само не е представил относима
медицинска документация, но не е поискал и назначаването на съдебно-
медицинска експертиза, доказваща обективната невъзможност поради
констатираното заболяване, от което страда, да използва такъв колан. Нещо
4
повече, видно от приложения по административната преписка АУАН, същият
е подписан от жалбоподателя, след като последният е вписал несъгласието си
с акта и изричното твърдение, че е бил с колан, но не е отбелязал
невъзможността да ползва обезопасителен колан поради здравословното си
състояние.
Поради изложеното съдът намира за правилно ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137А, ал.1 ЗДвП. Съгласно
чл.183, ал.4, т.7 от Закона за движението по пътищата, за нарушение на
чл.137А, ал.1 от ЗДвП е предвидено административно наказание – глоба в
размер на 50 лева. В случая законодателят е предвидил наказание във
фиксиран размер, поради което наказващия орган няма право да го
индивидуализира в определени граници, нито съдът да го ревизира.
Настоящият случай не може да се определи като маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност от типичната за този вид нарушения. Конкретното нарушение е
формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава
обществените отношения, които нормата на 137А от ЗДвП е призвана да
гарантира. От значение за преценката за липса на предпоставки за прилагане
на чл.28 от ЗАНН е и установените от намиращата се по преписката справка
за нарушител/водач и други нарушения на ЗДвП, извършени от
жалбоподателя.
По аргумент от чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила
наказателно постановление, т.е. преценката за отнемане на контролни точки
не подлежи на съдебен контрол. Ето защо съдът не следва да се произнася по
този въпрос.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в
хода на административнонаказателното производство съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на
5
наказателното постановление.
Предвид това и гореизложеното, съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
По силата на чл.63 ал.3 от ЗАНН в съдебното производство по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. С оглед изхода от делото, право на
такива има въззиваемата страна. В случая въззиваемата страна не е поискала
присъждане на разноски в настоящото производство, предвид на което такива
не следва да й бъдат присъдени.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-6207-
000428/29.04.2021г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ-Труд, с
което на П. Г. АЛ., ЕГН: **********, от гр.А. , ул.******** основание чл.183,
ал.4, т.7, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лв. за
нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Із-2539
на МВР са отнети общо 6 точки.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6