Р А З
П О Р Е Ж
Д А Н Е
Номер 985 04.04.2019 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо гражданско и търговско отделение,
На четвърти април, две хиляди и деветнадесетата година
В закрито заседание в следния състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: ________________
Прокурор:________________
Като разгледа докладваното от
съдия Кирил Градев
Търговско дело №93 по описа за 2019 година
И за да се произнесе взе в предвид следното:
С вх.№5468 от 02.04.2019 г. по делото е постъпил отговор на исковата молба по чл.367 от ГПК от страна на ответника „ЗД „Бул Инс“ АД със седалище и адрес на управление - гр.София. Исковете се оспорват на първо място като процесуално недопустими, евентуално - по същество като неоснователни, необосновани, недоказани и прекомерно завишени по размер. Излагат се подробни съображения в подкрепа на становището – отговор на исковата молба. На първо място се оспорва изключителната вина на водача Катрапелов за причиненото ПТП – че същото е вследствие на движението с несъобразена скорост. Въпросът за съпричиняване , както и подробния механизъм на ПТП-то не е изследван дори и в НОХД №349/18 г. по налагане наказание на водача Катрапелов. СТраната излага становището си , че е налице изключителен принос и на пострадалия, който прекъсва причинно-следствената връзка между поведението на застрахования водач и настъпване на събитието. Ответникът твърди , че е налице съпричиняване в значителна степен на вредоносния резултат от страна на потърпевшия: - осъществявано е пресичане на участък от републикански път – четири лентов с монтирана между двете платна мантинела, където автомобилите се движат със скорост от 70-80 км/ч. Действително пострадалият е бил на 9 г. , но съгласно разпоредбата на чл.125 ал.3 от СК родителите на детето са длъжни да осигуряват постоянен надзор по отношение на него. Съпричиняването в конкретния случай е поне 80% при определяне размера на справедливо обезщетение съобразно чл.51 л.2 от ЗЗД. В случая - ищецът се опитва да черпи права от собственото си противоправно поведение, довело до смъртта на детето – страната сочи , че е категорично налице съществен принос за настъпване на злополуката от страна на самия ищец. Съпричиняване е налице и когато пострадалият е създал специален превишаващ определените норми риск, който риск е възможно да възникне в сферата на пострадалия стихийно , случайно и дори да не се намира под негов контрол. Принос за настъпването на увреждането е налице и когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите или е допринесло за механизма на увреждането – за съпричиняването е без значение дали пострадалият е действал виновно. В случая поведението на пострадалия е било в грубо нарушение на правилата на ЗДвП и страната изразява становището си , че същото не може да бъде предвидено , очаквано и предотвратено от водачите на МПС в този участък. По НОХД липсва изследване на въпроса за съпричиняване на вредите от пострадалия и в тази връзка това следва да бъде изследвано в настоящото производство като предпоставка за справедливо определяне на обезщетението при спазване на разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД като намалянето следва да бъде извършено въз основа на комплексна оценка включваща степента на каузалното действие на деянието на пострадалия , степента на неговата обективна вредоносност, тежестта на правонарушението. В причинна връзка с настъпването на вредоносен резултат е и поведението на самия ищец. Оспорва се и размера на предявения иск за неимуществени вреди като се преценя , че същия е прекомерен и противоречи на принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД и във връзка с приложимостта на чл.51 ал.2 от ЗЗД в конкретния случай. На следващо място ответната страна оспорва твърденията на ищеца за претърпени болки и страдания и неудобства. От изложеното в исковата молба не може да се направи извод за близост на пострадалото дете с ищеца – ищецът твърди само , че е живял на един адрес с пострадалото дете, липсват каквито и да са други изложения за емоционална близост, трайна , дълбока и емоционална връзка и т.н. Формалното живеене на едно място не представлява доказателство нито за наличие на особена връзка с пострадалия , нито за претърпени неимуществени вреди. Мястото на произшествието е забранено за пресичане и опасно място, детето в учебен ден е оставено да пресича на това място, без да е осъществяван необходимия родителски надзор. Страната сочи че обезщетението следва да е съобразено по отношение на неговия размер по критерия на чл.52 от ЗЗД – по справедливост , като това понятие не е абстрактно , а е свързано с преценка на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства – Решение на ВКС 83-2009 – ІІ т.о. по т.д.№795/2008 г. и решение 1-2012 – ІІ на т.о. по т.д.№299/2011 г. постановени по чл.290 от ГПК. С оглед твърденията и доказателствата по делото претендираната парична сума е в изключително завишен размер според ответника. Оспорва се и иска за лихва по претенцията за неимуществени вреди като неоснователен по съображенията за неоснователност на главния иск. Възразява се по искането за присъждане на лихва начиная от 02.05.2015 г.. Не са удостоверени близките връзки на ищеца с пострадалото лице и действително претърпените вреди. Според ответника искането за лихва следва да бъде уважено считано от датата на предявяване на иска пред съда. Отделно от това върху вземането за лихва от 02.05.2015 г. е изтекла погасителна давност, за което страната прави изрично възражение на самостоятелно основание. По така изложените съображение се прави искане за постановяване на решение , с което да се отхвърлят предявените искове от М. С. като недопустими , неоснователни и недоказани. Алтернативно – при присъждане на обезщетение то същото да бъде намалено , тъй като претендирания размер не е съобразен с чл.52 от ЗЗД и съдебната практика както и да се съобрази твърдяното в отговора съпричиняване по чл.51 ал.2 от ЗЗД. Претендира се присъждане на разноските в производството.
Прави се особено искане по чл.219 от ГПК – за привличане на Даниел Катрапелов като трето лице – помагач по чл.500 ал.1 т.3 от КЗ на страната на ответника. Страната обосновава правния си интерес от привличането във връзка с евентуалното доказване в хода на производството на факти и обстоятелства от значение за реализиране на правото на застрахователното дружество при регресен иск по см. на чл.500 ал.1 т.3 от КЗ. Прави се сикане за назначаване на СТЕ, като се поставят и конкретни въпроси – задачи към същата. Страната се противопоставя на искането на ищеца за допускане до разпит на двама свидетели за едни и същи обстоятелства. Прави се искане да се укаже на ищеца да посочи трите имена на свидетеля , както и фактите и обстоятелствата , които ще бъдат удостоверявани с показанията му. Моли се за оставяне без уважение на искането за представяне на застрахователната полица. Страната твърди , че е налице валидна застрахователна полица , действаща към датата на процесното ПТП. Сочи се , че с оглед становището на ищците и евентуално направените възражения ще се ангажират допълнителни доказателства по делото.
Препис от постъпилия отговор следва да бъде връчен на ищцовата страна. Следва да бъде указано на ищеца - да конкретизира и посочи обстоятелствата по искането си за допускане на свидетели до разпит.
Съобразно горното и на осн. чл.372 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р А З П О Р Е Д И :
ПРЕПИС от отговора на исковата молба на ответника ЗД „Бул Инс“АД , депозиран по делото чрез процесуален представител – адвокат да се връчи на ищеца М.М.С. *** като предоставя на същия възможност по чл.372 от ГПК - в двуседмичен срок от получаване на отговора на исковата молба да подаде допълнителна искова молба.
УКАЗВА на ищеца М.С. да посочи в допълнителната си искова молба трите имена на исканите свидетели, както и кой свидетел какви факти и обстоятелства ще удостоверява с показанията си.
Окр. съдия: