Определение по дело №1584/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 261500
Дата: 29 юни 2021 г.
Съдия: Генчо Колев Атанасов
Дело: 20205530101584
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Номер                                                Година 29.06.2021                     Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                                Първи граждански състав

На 29.06.                                                                 Година две хиляди двадесет и първа

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо А.

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията А.

гражданско дело номер 1584 по описа за 2020 година

      

            Постъпила  е молба от ищцата К.Д.С., с която се иска да бъде поправена очевидна фактическа грешка или да бъде изменено постановеното решение в частта му за разноските.

            В срока по чл.248, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от другата страна ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр. София, в който се оспорва допустимостта на молбата от гледна точка неспазване срока за нейното подаване и непредставяне на списък на разноските.

            Съдът, след като се запозна със съдържанието на молбата, намери за установено следното.

В разглеждания случай не се констатира очевидно несъответствие между формираната воля на съда и нейното обективиране в писмения текст на решението по отношение на разноските. Следователно липсва очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 от ГПК и молбата в тази ѝ част следва да бъде отхвърлена като неоснователна и следва да бъде разгледано искането по чл.248 ГПК.

            Действително върху молбата липсва поставен входящ номер и дата на нейното постъпване в съда. От извършената проверка в електронната папка на делото в САС „Съдебно деловодство“ обаче се установява, че същата е постъпила заедно с въззивната жалба, което означава, че е спазен срокът по чл.248, ал.1 ГПК. Освен това в случая не се претендират направени разноски, а такива, които се определят от съда по реда на чл.38, ал.2 ЗА, поради което е неприложимо ограничението по чл.80, ал.2 ЗА. Ето защо съдът намира, че молбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

            Молбата е основателна в частта, с която се иска присъждане на разноските в полза на адвоката на ищцата /адв. П.К. от САК/, тъй като реално К.Д.С. не е направила разноски за адвокатско възнаграждение.

            Молбата е неоснователна в частта, в която се претендира присъждане на по-висок размер на адвокатското възнаграждение по реда чл.38, ал.2 ЗА. Съдът е изложил подробни съображение за начина по-който е определен размерът на дължимото адвокатско възнаграждение и не намира основание за изменение на размера на същото. На практика искането на ищцата е за определяне на адвокатско възнаграждение не съобразно първоначалния размер на исковата претенция, а съобразно увеличението, заявено в последното с.з. преди приключване на устните състезания. В трайната си практика ВКС приема, че размерът на адвокатското възнаграждение се определя към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие /определение № 17/26.01.2017 г. по т.д.№ 1193/2016 г., I т.о., ГК на ВКС, определение № 127/09.05.2016 г. по гр.д.№ 564/2016 г., I г.о., ГК на ВКС, определение № 534/08.12.2016 г. по гр.д.№ 1135/2016 г., III г.о., ГК на ВКС и др./. Изложеното налага извода, че последващото изменение на размера на исковата претенция не може да повлияе на размера на адвокатското възнаграждение, определяно от съда по реда на чл.38, ал.2 ЗА. 

Поради гореизложеното съдът намира, че решението следва да бъде изменено в частта за разноските, като бъде осъдена ответникът да заплати присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 72 лева на адв. П.К. от САК вместо на ищцата К.Д.С.. В останалата част молбата на К.Д.С. за изменение на решение № 260223/12.03.2021 г. по гр.д.№ 1584/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд в частта за разноските следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Воден от горното и на основание чл.248 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на К.Д.С. *** за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 260223/12.03.2021 г. по гр.д.№ 1584/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд в частта за разноските.

ИЗМЕНЯ постановеното решение № 260223/12.03.2021 г. по гр.д.№ 1584/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд в частта за разноските както следва:

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр. София, бул. „Джеймс Баучер” 87, ЕИК *********, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, да заплати на адв. П.К. сумата 72 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, вместо на К.Д.С. ***.

ОТХВЪРЛЯ  молбата на К.Д.С. *** за изменение решение № 260223/12.03.2021 г. по гр.д.№ 1584/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд в частта за разноските, в останалата част.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :