Р Е Ш Е Н И Е
№…….
Димитровград, 26.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: Силвия Д.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№638 по описа
за 2020г., за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 от ГПК – установителен за
вземане.
В исковата молба се твърди, че с
Договор за потребителски кредит №1808312408780147 от 05.09.2018г. ищецът
„Райфайзенбанк България“ЕАД отпуснала на ответника Р.С.С. кредит в размер на
17535,50 лева, с краен срок на погасяване на задълженията по него 20.09.2025г.
Този кредит бил напълно усвоен от кредитополучателя, като по този начин Банката
изпълнила своето задължение по Договора. В същия договор страните били
уговорили задължение на ответника освен главницата да заплати и възнаграждение
за кредитора- редовна лихва, като за първите 12 месеца тя била фиксирана в
размер на 4,90%, а след изтичане на този срок се дължала годишна лихва в размер
на променлив референтен лихвен процент +5,070 пункта надбавка. Редовната лихва
се начислявала върху усвоената непогасена главница на годишна база. Определен
предварително бил и размера на евентуалното обезщетение за забава. Задължението
трябвало да се изплати на 84 месечни вноски, всяка в размер на 247,02 лева за
първите 12 месеца, дължими на 20-о число на съответния месец. Ищецът твърди, че
към момента редовно изискуеми са вземанията му, представляващи вноски по
кредита и други акцесорни вземания, които са с настъпил падеж /20.03.2019г. до
20.10.2019г./. Настъпването на уговорените частични срокове за плащане
подканяло длъжника към незабавно изпълнение, като при неизпълнение той изпадал
в забава. В този случай не се изисквала съдебна покана за плащане на
падежиралите вноски, за да се постави длъжника в забава. На датите на падеж
през периода от 20.03.2019г. до 20.10.2019г. ответникът не заплатила дължимите
месечни вноски към Банката в необходимия размер, което представлявало
неизпълнение на договорните задължения. Поради това, ищецът обявил за изцяло
предсрочно изискуем целия ползван кредит и поставил длъжника в забава по
отношение на предсрочно изискуемите вземания. Той изпратил писмо до ответника с
уведомления за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като то било
редовно връчено на адресата. Поради липса на изпълнение, на 13.11.2019г.
Банката депозирала в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, във връзка с която било образувано
ч.гр.д.№1884/2019г. по описа на съда. По това дело на 14.11.2019г. съдът издал
Заповед №1036 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която
разпоредил на Р.С.С. да заплати на заявителя сумата от 16651,22 лева главница, редовна лихва за времето от 20.02.2019г. до 27.10.2019г.
в размер на 542,10 лева, наказателна
лихва за периода от 20.03.20169г. до
11.11.2019г. в размер на 174,04 лева, законна лихва от 12.11.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, както
и сумата от 347,35 лева - платена
държавна такса и 150 лева
–юрисконсултско възнаграждение. Тази заповед била връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което съдът разпоредил на ищеца, че може да предяви установителен
иск за вземането си. В указания му срок, ищецът е депозирал искова молба с
правно основание чл.422 от ГПК против Р.С., като с нея иска съдът да постанови
решение, с което да признае по отношение на ответника, че дължи на
„Райфайзенбанк България“ЕАД сумите визирА.в Заповед №1036/14.11.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д.№1884/2019г. по описа на РС-Димитровград. При условията на евентуалност,
в случай, че установителния иск бъде отхвърлен, иска ответника да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 14088 лева- главница по месечни вноски с падежи
от 20.01.2020г. до датата на връчване на исковата молба на ответника и
предсрочно изискуема главница, ведно със законна лихва за забава върху всяко
отделно претендирано вземане, считано от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното му изплащане. Претендира присъждане на направените деловодни
разноски в настоящото и заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК,
ответникът Р.С.С., чрез назначения й от съда особен представител, депозира
отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е допустим, но
неоснователен. Счита, че ищецът не е изпълнил задължението си да уведоми
надлежно длъжника за предсрочната изискуемост на задължението му по договора за
кредит. Предсрочната изискуемост представлявала изменение на договора, но за да
бъде породен правен ефект от това изявлението за него трябвало да достигне до знанието
на другата страна- длъжника. В случая ищецът не представял годни доказателства,
които да доказват това му твърдение в исковата молба. Особеният представител на
ответника оспорва твърдението на ищеца за редовно връчено съобщение до
ответника за предсрочна изискуемост на кредита. При липсата на завършен
фактически състав относно обявяването на договора за кредит за предсрочно
изискуем, не били налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист.
Намира предявените искове за неоснователни и счита, че те трябва да бъдат
отхвърлени изцяло. По отношение на предявения евентуално осъдителен иск намира
същия за допустим, но го оспорва по размер. С връчването на исковата молба
макар и на особен представител следвало да се приеме, че длъжника е уведомен за
предсрочната изискуемост на кредита. Оспорва по размер претендираните суми в
осъдителния иск.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетия
като доказателство по делото Договор за потребителски кредит
№1808312408780147/05.09.2018г., сключен между ищеца „Райфайзенбанк
България“ЕАД,като кредитор, и ответника Р.С.С., като кредитополучател, Банката
е предоставила на последната кредит в размер на 17535,50 лева за потребителски
нужди. Срокът за погасяване на кредита е 20.09.2025г., като отпуснатата сума е
трябвало да бъде усвоена еднократно по конкретно посочена в Договора сметка на
името на кредитополучателя. За ползвания кредит, ответника дължи на Банката
заплащане на лихва, която за първите 12 месеца, считано от първата падежна
дата, е фиксирана в размер на 4,90%.
След изтичане на този срок, на кредитора се заплаща лихва, формирана от сбора
на променлив референтен лихвен процент и надбавка в размер на 5,070 пункта. В
случай на неизпълнение на задълженията за плащане на дължимите вноски от страна
на ответника, Банката има право да му начислява наказателна надбавка, върху
забавената сума /вноска или част от вноска/, без да обявява предсрочна
изискуемост, считано от първия ден на забавата. Наред с това, Банката има право
едностранно, с писмено уведомление до кредитополучателя да обяви всички усвоени
и непогасени по Договора суми, начислена лихва и евентуално наказателна
надбавка и комисионните за предсрочно и незабавно изискуеми. В Договора изрично
е предвидено, че всички уведомления и изявления във връзка с него трябва да
бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени от Кредитополучателя,
ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска
фирма с обратна разписка до адреса за кореспонденция на Кредитополучателя,
посочен в настоящия Договор или в уведомление за промяна на адреса.
Съгласно
представения с исковата молба Погасителен план, подписан от страните по
Договора, задължението по така отпуснатия кредит следва да бъде върнато от
ответника на 84 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 248,09 лева
през периода от 20.10.2018г. до 20.09.2025г.
С Писмо
изх.№001-79675/04.10.2019г., изпратено от Банката до Р.С. ***, последната е
била уведомена, че през периода от 19.03.2019г. до 04.10.2019г. не е платила
дължимите към кредитора месечни вноски в необходимия размер. Налице бил случай
на неизпълнение на задълженията по Договора, поради което същия се обявявал от
кредитора за предсрочно изискуем и незабавно платим. Ответникът е била поканена
да заплати на ищеца незабавно всички дължими суми по Договора. Въпросното
писмо-уведомление е било изпратено до Р.С. чрез „Български пощи“ЕАД на адрес в
Димитровград, ул.“************, като видно от известието за доставяне, то е
останало непотърсено от адресата и съответно невръчено.
На 12.11.2019г.
ищецът е депозирал в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. В тази връзка, в съда е било образувано
ч.гр.д.№1884/2019г., по която на 14.11.2019г. е издадена Заповед №1036 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Със същата заповед съдът е
разпоредил на Р.С. да заплати в полза на „Райфайзенбанк България“ЕАД сумата от
16651,22 лева- неплатена главница по Договор за потребителски кредит
№1808312408780147/05.09.2018г., редовна лихва за времето от 20.02.2019г. до
27.10.2019г. в размер на 542,10 лева, наказателна лихва за периода от
20.03.2019г. до 11.11.2019г. в размер на 174,04 лева, законна лихва от
12.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 347,35
лева- платена държавна такса и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение. Тази
заповед била връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради
което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
За изясняване на
обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и изслуша заключение
на съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на вещото лице М.Д.А.,
което съдът кредитира, като обосновано и безпристрастно дадено, сумата по
потребителския кредит в размер на 17535,50 лева е била преведена еднократно на
07.09.2018г. по сметка на кредитополучателя. По договора за кредит е имало
просрочени задължения за периода от 20.03.2019г. до 20.10.2019г.Към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 12.11.2019г.,
общият размер на задълженията е 17367,36 лева, в т.ч. просрочена главница-
16651,22 лева, просрочена редовна лихва- 542,10 лева и просрочена наказателна
лихва- 174,04 лева. Размерът на непогасените задължения на Р. Стефановакъм
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
12.11.2019г., е за редовно изискуема главница- 1451,27 лева, предсрочно
изискуема главница, формирана от вноските с ненастъпил падеж- 15199,95 лева,
начислена редовна възнаградителна лихва- 542,10 лева, начислена наказателна
лихва за забава- 174,04 лева, съдебни разноски- 347,35 лева.Размерът на
непогасените от ответника задължения към 16.01.2021г. е за редовно изискуема
главница по вноски с настъпил падеж- 1451,27 лева, предсрочно изискуема
главница- 15199,95 лева, начислена редовна лихва- 542,10 лева, наказателна
лихва за забава- 174,04 лева, начислена законна лихва- 1715,96 лева, съдебни
разноски 1966,05 лева. За периода от 20.03.2019г. до 20.10.2019г. е имало
просрочени задължения. Към 28.10.2019г. просрочието е било с 222 дни, към
12.11.2019г.- с 237 дни, а към 16.01.2021г.- с 667 дни. След подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда няма плащания по
Договора от кредитополучателя. Редовно падежиралите главници за периода от
20.03.2019г. до 20.09.2020г. е в размер на 3512,88 лева. Предсрочно изискуемата
главница е в размер на 13138,34 лева към 28.09.2020г.Начислената редовна лихва
за периода от 20.02.2019г. до 20.09.2020г. е в размер на 1202,23 лева.
Начислената редовна лихва за времето от 20.09.2020г. до 27.09.2020г. е 350,02
лева.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
С предявения
установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато
съществуването на вземането му по отношение на ответника визирано в Заповед
№1036/14.11.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена от РС-Димитровград по ч.гр.д.№1884/2019г.
Между страните не
се спори, че на 05.09.2018г. „Райфайзенбанк България“ЕАД и Р.С.С. са сключили Договор
за потребителски кредит №1808312408780147.
Безспорно установено е и че съгласно този договор на ответника е бил
отпуснат кредит в размер на 17535,50 лева, който тя е трябвало да върне на 84
месечни вноски, в срок до 20.09.2025г. На последно място по делото няма спор,
како в тази насока е и заключението на изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, че кредитополучателя е преустановила плащането на вноските по
кредита от месец март 2019г.
Спорно между
страните е уведомил ли е ищеца надлежно длъжника за предсрочната изискуемост на
задължението му по договора за кредит, както и редовно ли е било връчено това
уведомление на ответника. В този смисъл спорно по делото е настъпила ли е
предсрочната изискуемост на задълженията по процесния договор за кредит, така
както твърди ищеца в исковата си молба.
Съгласно сключения
между страните Договор за потребителски кредит №1808312408780147 от
05.09.2019г., ищецът е отпуснал кредит на ответника в размер на 17535,50 лева.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза
безспорно се установи, че тази сума е била преведена по сметка на Р.С. еднократно
на 07.09.2018г. По този начин Банката е изпълнила основното си задължение по
Договора, а за кредитополучателя е възникнало задължение да върне така
получената в кредит сума, ведно с уговорената договорна /възнаградителна
лихва/. Това е трябвало да стане на месечни вноски през периода от 20.10.2018г.
до 20.09.2025г., като първите 12 вноски са в размер на по 247,02 лева, а
останалите 72 вноски-по 249,16 лева, всяка. Така дължимата от ответника към
Банката сума, включваща главница и договорна лихва възлиза на обща стойност от
20904,11 лева.
От заключението на
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че Р.С. е
преустановила окончателно плащанията на вноски по кредита от м.март 2019г.,
като след този момент не е плащала никакви суми за погасяване на задълженията
си към ищеца. Позовавайки се на разпоредбата на чл.9.2 от Договора, Банката е
обявила за предсрочно изискуеми и незабавно платими всички дължими по Договора
суми, които към 04.10.2019г. са били в размер на 17164,73 лева, в т.ч.16651,22
лева главница и 513,51 лева лихва. До ответника е било изпратено писмо
изх.№001-79675/04.10.2019г., с което тя се уведомява за обявяване на предсрочна
изискуемост на задълженията й по Договора за кредит. Видно от писмото е, че то
е било изпратено на длъжника на адрес в Димитровград, ул.“************, но е
останало невръчено, тъй като не е било потърсено от адресата. Съгласно чл.11.8
от процесния Договор за потребителски кредит, всички уведомления и изявления
във връзка с Договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат
получени от кредитополучателя, ако по факт, чрез лично доставяне или чрез
изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна разписка, достигнат до адреса
за кореспонденция на кредитополучателя, посочен в настоящия Договор или в
уведомлението за промяна на адреса. Видно от същия Договор е, че Р.С. е
посочила за свой постоянен адрес ***, на който е било изпратено горепосоченото
уведомително писмо. Същевременно, тя изрично е посочила адрес за
кореспонденция, който е в гр.София, ж.к.************. Въпреки това, уведомление
за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит не
й е било изпратено на този посочен адрес за кореспонденция.
Предвид изложеното
съдът счита, че ищецът
неправилно е приел, че въпросното уведомително писмо за обявената от него
предсрочна изискуемост на вземането по процесния договор за кредит е било
редовно връчено на ответника. Това е така, доколкото в случая е била нарушена
разпоредбата на чл.11.8 от Договора, като писмото до Р.С. е било изпратено на
нейния постоянен адрес ***, а не на декларирания от същата адрес за
кореспонденция в гр.София. Поради това и с оглед обстоятелството, че писмото не
е било връчено на адресата и на постоянния й адрес, съдът приема, че ответника
не е била надлежно уведомена за обявената от Банката предсрочна изискуемост на
задълженията й по Договора за кредит и съответно такава по отношение на нея не
е настъпила към датата на депозиране на заявлението заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в РС-Димитровград на 12.11.2019г.
На следващо място,
съгласно Тълкувателно решение № 8/2017 от
02 април 2019 г. по т.д. № 8/2017 г. по описа на ОСГТК, допустимо е предявеният
по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск за установяване дължимостта на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за
вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Предявеният по реда на
чл.422 ал.1 от ГПК иск може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Решението на съда трябва да отразява
правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на
приключване на съдебното дирене.
В този смисъл, обстоятелствата по настоящото производство съответстват на
тези изложени в горепосоченото Тълкувателно решение- предявен е иск с правно
основание чл.422 от ГПК, същият е за установяване на вземане по договор за
банков кредит, предсрочната изискуемост на част от дължимите вноски с
ненастъпил падеж по който не е била обявена на длъжника по надлежния ред преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Предвид това, съдът намира, че така предявения иск с правно основание
чл.422 от ГПК се явява основателен и доказан, но само до размера на вноските за
главница и договорна лихва, чийто падеж
е настъпил до приключване на устните състезания по делото- до
20.01.2021г.
Като взе предвид приложения по делото погасителен план, който е неразделна
част от сключения между страните Договор за потребителски кредит, както и
заключението на назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза,
съдът приема за установено, че за периода от 20.03.2019г. до 20.01.2021г.са
настъпили падежите на 23 вноски за главница, чиято обща стойност е 4285,63
лева. За разликата над тази сума, до пълния предявен размер на главницата от
16651,22 лева иска се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С исковата молба се
претендира съдът да признае за установено, че ответинка дължи на ищеца
просрочена редовна лихва в размер на 542,10 лева за периода от 20.02.2019г. до
27.10.2019г. Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, както и приложения към Договора за потребителски кредит Погасителен
план, съдът приема за устатновено, че за процесния период задължението на Р.С.
за плащане на договорна лихва е в размер на общо 524,60 лева. Предвид това,
иска в частта му досежно търсената договорна лихва за горепосочения период се
явява основателен и доказан до сумата от 524,60 лева, като за разликата над
нея, до пълния предявен размер от 542,10 лева следва да бъде отхвърлен.
С така предявения
иск по чл.422 от ГПК се иска да бъде признато за установено, че ответника дължи
на ищеца и наказателна лихва в размер на 174,04 лева за периода от 20.03.2019г.
до 11.11.2019г. Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, както и приложения към Договора за потребителски кредит Погасителен
план, съдът приема за устатновено, че дължимата наказателна лихва за
горепосочения период е в размер на 174,04 лева, така както се претендира от
ищеца по делото.
Предвид частичното
отхвърляне на предявените установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК, поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди
заявлението по чл.410 от ГПК, съдът разгледа предявения при условията на
евентуалност осъдителен иск от страна на ищеца. Съгласно Решение № 198 от 18.01.2019
г. по т.д. № 193 по описа за 2018 г. на ВКС, ТК уведомяването на длъжника по
кредита за изявлението на банката за настъпване на предсрочната изискуемост се
осъществява с получаване на обективираното в исковата молба изявление т.е. с
връчване на ответника на препис на исковата молба, с която е предявен и
осъдителен иск за вземанията. Приема се, че при назначен на ответника особен
представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК с връчването на препис от исковата
молба и на уведомление за предсрочна изискуемост на особения представител, се
счита, че е налице надлежно уведомяване и на длъжника ответник.
С оглед на това, съдът счита, че с връчването
на препис от исковата молба и на приложението към нея документи, включително и
уведомление за обявяване на кредита за пресрочно изискуем, на особения
представител на отвеника, кредитът се счита за предсрочно изискуем. В настоящия
случай препис от исковата молба и приложените към нея доказателства е връчен на
особения представител на ответника на 28.09.2020 г., от който момент цялото
задължение по договора за кредит, става предсрочно изискуемо.
Съгласно Тълкувателно
решение 3/2017 г. от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС размерът
на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит
следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по
договора парична сума (главницата) и законната лихва върху нея. Уговорената в
договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната
сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно –
обезпечителна функция съгласно чл.71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на
санкция. Изменението на договора поради неизправност на заемополучателя има за
последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на задължението
(чл.70, ал.1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска
изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск
преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради
което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след
настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи.
Относно осъдителният иск
за главница, доколкото се установява, че предсрочната изискуемост настъпва с
връчнане на препис от исковата молба, но след това до приключване на устните
състезания по делото е настъпил падежа на дължимите вноски до 20.01.2021г.
включително, съдът намира ,че иска се явява основателен и следва да бъде уважен
за всички останали неплатени от ответника вноски за главница, считано от 20.02.2021г.
до 20.09.2025г. Видно от приложения по делото Погасителен план към Договора за
потребителски кредит е, че размера на тези вноски възлиза на общо на 12365, 59
лева. Върху тази сума се дължи законна лихва за забава, считано от датата на
постановяване на настоящото съдебно решение.
Предвид изложеното съдът
счита, че предявения като евентуален осъдителен иск следва да бъде уважен до
размера на 12365,59 лева- главница, за периода от 20.02.2021г. до 20.09.2025г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.02.2021г. до окончателното й
изплащане, като иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от
14088 лева и за месечната вноска с падеж 20.01.2021г., следва да бъде отхвърлен
ката неоснователен.
При този изход на делото,
на основание чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски за платена държавна такса, възнаграждение за
вещо лице, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за особен представите
в общ размер на 2068 лева.
На ищеца следва да бъдат
присъдени и направените в заповедното производство деловодни разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, като съобразно уважената част
от предявения иск по чл.422 от ГПК те възлизат на 143,24 лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Р.С.С., с ЕГН **********,***,
че дължи на „РАЙФАЙЗЕНБАНК
БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Лозенец“, бул.“Никола
Вапцаров“ №55, Експо 2000, представляван
от А.В.А.–изпълнителен директор и М.Т.П.-прокурист,
сумата в размер на 4285,63
лева /четири хиляди двеста осемедсет и пет лева и шестдесет и
три стотинки/, представляваща
главница-неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №1808312408780147
от 05.09.2018г. за периода от 20.03.2019г. до 20.01.2021г., редовна лихва за времето от
20.02.2019г. до 27.10.2019г. в размер на 524,60 лева
/петстотин двадесет и четири лева и шестдесет
стотинки/, наказателна лихва за
периода от 20.03.20169г. до
11.11.2019г. в размер на 174,04 лева /сто седемдесет и четири лева и четири
стотинки/, законна лихва от 12.11.2019г. до окончателното изплащане на
вземането, за което е издадена Заповед №1036/14.11.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по гр.д.№1884/2019г. по описа
на РС-Димитровград, както иска в частта му за главница над 4285,63 лева до пълния предявен размер от 16651,22
лева и за договорна лихва над 524,60 лева до пълния предявен
размер от 542,10 лева, ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА Р.С.С., с ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на „РАЙФАЙЗЕНБАНК
БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Лозенец“, бул.“Никола
Вапцаров“ №55, Експо 2000, представляван
от А.В.А.–изпълнителен директор и М.Т.П.-прокурист, сумата от 12365,59
лева /дванадесет хиляди триста шестдесет и пет лева и петдесет и девет
стотинки/- главница по Договор за потребителски
кредит №1808312408780147 от 05.09.2018г., за периода от 20.02.2021г. до
20.09.2025г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.02.2021г. до
окончателното й изплащане, като иска за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 14088 лева, ОТХВЪРЛЯ, ката неоснователен.
ОСЪЖДА Р.С.С., с ЕГН **********,***, да
заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК
БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Лозенец“, бул.“Никола
Вапцаров“ №55, Експо 2000, представляван
от А.В.А.–изпълнителен директор и М.Т.П.-прокурист, сумата в размер на 143,24 лева
/сто четиридесет и три лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща
разноски по ч.гр.д.№1884/2019г. по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА Р.С.С., с ЕГН **********,***, да
заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК
БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Лозенец“, бул.“Никола
Вапцаров“ №55, Експо 2000, представляван
от А.В.А.–изпълнителен директор и М.Т.П.-прокурист, сумата в размер на 2068 лева
/две хиляди шестдесет и осем лева/.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: