№ 1189
гр. Бургас, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20222120203610 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от Д. В. П., роден на *, чрез адв. * от БАК,
срещу Наказателно постановление № 22-0769-002434/23.09.2022 г., издадено от началник на
група в сектор ПП, към ОД на МВР - Бургас, с което на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от
ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени
административни наказания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. И. * от БАК,
преупълномощен от адв. * от БАК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. По
делото са постъпили и писмени бележки за отменя на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк. Р. Ж.,
която моли за потвърждаване на НП. По делото е изразено и писмено становище за
неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд,
поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за установеност на
следната фактическа обстановка:
1
На 23.09.2022 г., около 14:40 ч., в гр. Бургас, в ж.к. М. Рудник, на кръстовището
между ул. Въстаническа и ул. Александър Г. Коджакафалията, жалбоподателят Д. П.
управлявал л.а. Фолксваген Поло с рег. № *. При извършена проверка жалбоподателят
отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с
техническо средство дрегер „Дръг тест 5000“, с фаб. № ARPK-0024, и му бил издаден талон
за медицинско изследване, но водачът не дал кръв за анализ.
За установеното нарушение свидетелят Д. А. съставил срещу жалбоподателя АУАН,
който бил подписан от жалбоподателя и получил препис от него. Жалбоподателят не е
направил възражение в предоставения му срок. На 23.09.2022 г. било издадено и
обжалваното в настоящото производство НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед на събраните по
делото доказателства. Показанията на актосъставителя Д. А. изцяло се подкрепят от
събраните писмени доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да
поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.
От правна страна:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от
приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице - младши
автоконтрольор към ОД на МВР - Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите
за контрол, предвидени в ЗДвП, и който по силата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП е компетентен да
съставя АУАН за нарушения по този закон.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а НП е било издадено в 6-месечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.
57 ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 и чл.
44, ал. 4 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяващa да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени
са нарушените разпоредби, като наказанието е индивидуализирано правилно. В случая не са
налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
отговорността на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на производството.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на
производствените правила. В разпоредбата на чл. 44, ал. 4 и чл. 52, ал. 1 ЗАНН, е
предвидена законова възможност за нарушители, които нямат постоянен адрес в Република
България, както е в процесния случай, съставеният АУАН да се предоставя незабавно на
наказващия орган, който се произнася в деня на получаване на преписката. В случая е
процедирано по указания начин, с което е спазен законът. Съгласно нормата на чл. 44, ал. 4
ЗАНН, към акта се прилагат писмени обяснения или възражения на водача, като даването на
такива срещу съставения АУАН е право на нарушителя. След като АУАН е предявен на
нарушителя, той може да направи възражения срещу акта, в общия случай в 7-дневен срок
2
от подписването му, а в изключението, когато нарушителят няма постоянен адрес в
Република България - само при подписването на акта. В случая, АУАН е предявен за подпис
на нарушителя и му е връчен препис от същия, с което му е осигурено правото да направи
писмени възражения срещу акта. Неупражненото право на даване на обяснения или
възражение срещу АУАН не нарушава процесуалните правила и само в случай, че
нарушителят даде писмени обяснения или възражения, същите, на основание чл. 44, ал. 4,
изр. второ ЗАНН, следва да се приложат към акта и незабавно, да се предоставят на
наказващия орган. С оглед на горното, съдът счита, че в случая нарушение не е допуснато,
поради което и доводите на жалбоподателя в обратната посока не се споделят.
Настоящият състав не споделя и доводите на жалбоподателя, че правото му на защита
е било ограничено, защото не му е извършен превод от квалифициран преводач.
Действително това не е сторено, но видно от протокола за медицинско изследване и от
жалбата, Д. П. все пак е разбрал много добре какво е съдържанието на документа,
организирал е защитата си и е атакувал санкционния акт пред съда. При това положение,
дори да се приеме, че е било допуснато нарушение, то категорично не може да се счете за
съществено, защото по никакъв начин не е попречило на жалбоподателя да узнае за какво е
наказан и да организира адекватна защита срещу НП. Безспорно е, че при установяване на
нарушението и съставянето на АУАН гражданите, които не владеят български език, имат
правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно с това право на невладеещото
български език лице следва да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение,
свързано с назначаване на преводач. Ето защо, преценката дали липсата на преводач при
предявяване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение не следва да се
прави формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да
обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Следва да се има предвид, че
правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него
език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му на
зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния
процес пред РС. В Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 г., относно
правото на устен и писмен превод в наказателното производство, и Директива 2012/12/ЕС,
относно правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че
при налагане на санкции за леки нарушения, например пътно транспортни нарушения,
установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на
информация важи единствено за производството по обжалване пред съд, като за
извършените административни нарушения такова задължение липсва. Затова, сама по себе
си липсата на назначен преводач при съставянето и връчването на акта не може да обуслови
съществено процесуално нарушение в административното производство /Решение №
897/19.05.15 г. по д. № 368/2015 г. на АдмС-Бургас/. В случая, видно от показанията на
полицейските служители - Д. А. и С. С., както и от показанията на преводача - св. Т. Т.,
жалбоподателят много добре е разбирал както процедурата, така и възможностите и правата
които има. Той е изпълнявал полицейските разпореждания да предостави документите си, да
слезе от автомобила, първоначално да бъде тестван за алкохол, след това е бил уведомен, че
3
ще бъде тестван за наркотици, но в този момент е отказал и е подписал необходимите
документи. От показанията на свидетелите А. и С. се установи, че жалбоподателят е работил
в гр. * и е разбирал малко български език, включително и че му се извършва проверка за
наркотици. Нещо повече, при самия отказ да даде проба за анализ е присъствал преводач -
св. Т. Т., която установи по делото, че жалбоподателят е говорил руски език и е разбирал
всичко, което му се превежда, дори в самия протокол собственоръчно е записал, че отказва
да даде кръв за наркотици. Всичко това кара настоящият състав да приеме, че в
действителност жалбоподателят много добре е разбирал случващото се, като липсата на
преводач по никакъв начин не е осуетило правото му на осведоменост, поради което и
твърденията за порочност на производството само на това основание не се възприемат от
съда.
В случая се касае за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на МПС, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява МПС,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Следователно съдействието може да бъде дадено по два начина - чрез съгласие на
лицето да бъде изпробвано с тест или чрез изпълнение на предписание за медицинско
изследване и даване на проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. Това са и
методите за установяване на употребата на наркотични вещества и техни аналози от
водачите на МПС, предвидени в Наредба № 1/19.07.17 г. за реда за установяване употребата
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Всеки от тези методи е годен да
удостовери дали съответният водач е употребил наркотични вещества. Така, ако водачът
откаже съдействие за реализирането на който и да е от посочените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
методи, той на практика не изпълнява задължението, вменено с разпоредбата на чл. 174, ал.
3 от ЗДвП. Нарушението на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е едно и се изразява в липса на съдействие
от водача, което води до невъзможност да бъде установено дали е употребил наркотични
вещества или техни аналози. В случая от доказателствата по делото се установява, че
водачът е отказал да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества или техни
аналози, а впоследствие не е дал и кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно
изследване. С това си поведение той безспорно е нарушил чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
С оглед на изложеното съдът прави извод за доказаност на извършеното от
жалбоподателя нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
При правилно определена правна квалификация на извършеното нарушение,
4
наказващият орган му е наложил и наказания в съответствие с разпоредбата на чл. 174, ал. 3
от ЗДвП, а именно глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца. Доколкото санкциите са определени в закона по абсолютен начин
относно техния вид, размер и срок, за съда не съществува възможност да ги обсъжда, нито
да ги редуцира (арг. чл. 27, ал. 5 от ЗАНН).
При извършения цялостен служебен контрол за законосъобразност не се установиха
основания за отмяна или изменение на обжалваното НП, което налага то да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора и направеното искане в полза на администрацията се следва
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., определено съобразно чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0769-002434/23.09.2022 г.,
издадено от началник на група в сектор ПП, към ОД на МВР - Бургас, с което на основание
чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на
жалбоподателя Д. П. са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА Д. В. П., роден на *, с адрес: гр. *, хотел „*“, да заплати на Областна
дирекция на МВР - Бургас разноски в размер на 80 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5