№ 2785
гр. София, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110119410 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 03.09.2024 г.
(на лист 72 от делото) на „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. Н. Г. (за аб.
№ ****), с която са предявени претенции за признаване за установено по
отношение на ответницата, че дължи на дружеството следните суми – 1706,77
лева – цена за доставена за периода май 2020 г. – април 2022 г. до
топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „Г. Д.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, топлинна
енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 24.10.2023 г., до окончателното плащане;
294,34 лева – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за
периода 15.09.2021 г. – 13.10.2023 г.; 55,92 лева – цена за услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за
периода спетември 2020 г. – април 2022 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.10.2023
г., до окончателното плащане, и 13,16 лева – законна лихва за забава за
плащане на последната описана сума за периода 15.11.2020 г. – 13.10.2023 г.–
вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело №
58293/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 28. състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти
на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно
право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат
доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил
определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.
150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията
за енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се,
1
че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил
определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се
доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна
енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната
година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от
дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи,
че това дружество е „Директ“ ЕООД, като поради това се иска привличането
му по делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за
потреблението на ответниците. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – М. Н. Г. (за
аб. № ****), с който предявеният иск се оспорва като неоснователен, като се
поддържа, че ищецът не предоставя доказателства да са били начислявани
задължения на ответницата, партидите са на друго лице, и ответницата не е
била търсена да плати. Прави се и възражение за погасяване на задълженията
по давност. Иска се отхвърляне на иска. Представен е документ за плащане на
2070,19 лева на 15.05.2024 г., като се поддържа, че това е направено не като
признание на иска. Претендират се разноски.
Третото лице – помагач на ищеца – „Директ“ ЕООД с писмена молба
иска делото да се гледа в отсъствие на представител и не взема становище по
иска.
В съдебното заседание ищецът признава получаването на 2070,19 лева
от дружеството по делото, като поддържа, че е останала непогасена част от
главницата в размер на 122,81 лева, законни лихви, и разноски в исковото
производство.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представено на лист 24 – 25 от делото Възлагателно
постановление от 04.03.2020 г. по изпълнително дело № 20198440402320 на
частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Стоян Якимов, вписано с рег. №
48351/07.09.2020 г. като акт № 252, том X, от делото № 36993/2020 г. по
имотна партида № 316366 на Службата по вписванията – София, недвижим
имот с адрес: С., ж.к. „Г. Д.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, ведно със съответни
идеални части от сградата е възложен на ответницата след публична продан.
Датата на влизане на постановлението в сила е нечетлива.
На лист 30 и 31 от делото фактури, издадени от ищеца на 31.07.2021 г. и
31.07.2022 г., които не се отнасят за процесния имот. Съгласно извлечение на
лист 34 от счетоводството на ищеца, за процесния апартамент в процесния
период са издадени за периода от месец септември 2020 г. до месец април 2022
г. сметки за 1762,69 лева (равна на претенците за цена на топлинна енергия и
за услугата „дялово разпределение“).
Съгласно представени на лист 83 – 84 от делото годишни отчети,
издадени на името на Ю. В. И. – длъжника по делото, по което ответницата е
закупила процесния апартамент на публична продан, се установява, че на
2
01.06.2021 г. и 10.05.2022 г. са отчетени уредите в описания в първия абзац на
решението апартамент и е установено потребление на топлинна енергия.
Съгласно заключението на техническата експертиза по делото, прието в
откритото заседание на 02.10.2024 г. (на лист 108 от делото), а в писмен вид –
на лист 101 – 103 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо методите си на изчисление, топломерът в
абонатната станция е преминал през метрологича проверка (вкл. и през 2021 г.
и 2024 г. с резултат за съответствие), спазени са нормативно определените
формули за разпределение на цената за топлинна енергия („топлинно
счетоводство“) в сградата, в апартамента има четири радиатора, един от които
е с нулеви показания, и една щранг-лира (уред за който е невъзможно
отчитане с индивидуален топломер), и за процесния период начисленията по
прогнозни суми са: за месец май 2020 г. – 40,50 лева; за месец юни 2020 г. –
40,50 лева; за месец юли 2020 г. – 42,83 лева; за месец август 2020 г. – 42,83
лева; за месец септември 2020 г. – 42,59 лева, за периода от октомври 2020 г.
до април 2021 г. включително – общо 637,37 лева, или от май 2020 г. до април
2021 г. – общо 846,62 лева, като при годишното изравняване е била
определена сума за връщане 57,96 лева или общо отчетено задължение за
април 2020 г. – май 2021 г. в размер на разликата между тези две суми или
788,66 лева, а за периода от май 2021 г. до април 2022 г. са начислени
прогнозно 988,78 лева, от които след годишното изравняване при сума за
връщане от 30,57 лева действителното потребление е определено в размер на
958,21 лева (и за двата периода сумите съответстват на извадката от
счетоводството на лист 34 от делото).
На лист 41 от делото е представен договор между ищеца и третото лице
– помагач за извършване на услугата „дялово разпределение“, към който
ищецът, въпреки дадените му с определение от 23.08.2024 г. (на лист 63 от
делото) указания, че не сочи доказателства за уговорена цена на услугата, не е
представил съответно приложение към договора с описани цени.
Съгласно представените на лист 49 от делото Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на
клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г.,
абонатите на ищцовата страна са длъжни да заплащат месечните си сметки в
45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1), а
съгласно чл. 33, ал. 2 във връзка с чл. 32, ал. 3 от същите срокът за плащане на
годишните изравнителни сметки е 45 дена от издаването на изравнителната
сметка. Съгласно чл. 22, ал. 2 извършените разходи за услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“ се заплащат чрез ищеца. Съгласно чл.
33, ал. 3 във връзка с чл. 32, ал. 3 от общите условия при неплащане в срок на
годишната фактура се начислява законна лихва за забава. В чл. 61, ал. 1 от
общите условия е предвидено, че при промяна на собствеността новият
собственик е длъжен да подаде заявление за откриване или промяна на
партидата със заявление по образец, като срокът за това е определен в чл. 12,
т. 11 от общите условия – 30 дена от настъпилото прехвърляне на
собствеността. Ако това не е направено, съгласно чл. 61, ал. 3 от общите
условия партида на новия собственик се открива служебно въз основа на
3
документа за собственост.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Първият предявен иск за цена на топлинна енергия е с квалификация по
чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Този иск се
уважава, ако съдът установи, че ответникът е собственик или титуляр на
вещно право върху имот в сграда в режим на етажна собственост, до който
ищецът е доставял топлинна енергия, като размерът, до който се уважава, се
определя от количеството на доставената енергия и единичната цена.
В случая не е спорно между страните и се установява от възлагателното
постановление, че ответницата е собственик на имота, но не от датата на
издаване на постановлението, а от датата на влизането му в сила, която при
липса на други данни съдът следва да приеме, че съответства на датата на
представяне пред службата по вписванията – 07.09.2020 г. Следователно
ответницата дължи на ищеца заплащане на отчетената топлинна енергия за
периода от октомври 2020 г. включително до края на исковия период – април
2022 г., както и 2/3 от задължението за септември 2020 г. Тези задължения
възлизат на 958,21 лева действително потребление за май 2021 г. – април 2022
г.; 637,37 лева по фактурите от октомври 2020 г. до април 2021 г. включително,
намалени със сумата за връщане по изравняването от 57,96 лева (на основание
чл. 162 ГПК, тъй като ответницата е придобила имота преди пускане на
отоплението в сградата за зимата съдът приема, че следва това намаляване на
цената да е в полза само на ответницата), или 579,41 лева, както и 2/3 от
стойността на фактурата за септември 2021 г. – 42,59 лева, или 28,39 лева, т.е.
задължението за целия процесен период възлиза на сбора от 958,21 лева;
579,41 лева, и 28,39 лева, или 1566,01 лева.
Искът е неоснователен за периода от май 2020 до 06.09.2020 г., тъй като
за този период съдът приема, че ищцата не е била собственик на процесния
имот, тъй като няма данни дали възлагателното постановление е било влязло в
сила в този период. Поради това и няма смисъл да се разглежда възражението
за погасяване на вземанията по давност, доколкото заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, което на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл.
116, б. „б“ ЗЗД прекъсва давността, е подадено на 24.10.2020 г., а срокът за
плащане според общите условия на ищеца е 45 дена от месеца, за който е
месечната фактура, т.е. в случая от 15.11.2020 г., откогато тече давността, и
същата не е била изтекла към октомври 2020 г. за основателната част от
претенцията.
Неоснователни са възраженията на ответницата за това, че не можело да
съществува задължение на ответницата, ако тя не е уведомена. Съгласно чл.
150 ЗЕ общите условия на ищеца стават задължителни от публикуването им в
два ежедневника, за което на съда е служебно известно, че е направено (както
е обявил на страните с определението от 23.08.2024 г.) през 2016 г. Няма
нужда ищцата да бъде уведомявана за каквото и да било, като тя е била
длъжна да си открие партида при придобиване на имота и да е активна в тази
насока. Ищецът не може да търпи негативни последици от неизпълнение на
4
задължение на ответницата. Освен това въпросът за уведомяването не се
свързва с възникване на задължението, което става с придобиване на правото
на собственост, като съобщаването може да има значение единствено за
падежа на задължението, ако не е предвиден срок.
С оглед на горното следва да се уважи искът за цена на топлинна
енергия е бил основателен за сумата от 1566,01 лева и за периода от 07.09.2020
г. до 30.04.2022 г., и неоснователен – за разликата между присъдените 1566,01
лева до пълния размер от 1706,77 лева, и за периода от 01.05.2020 г. до
06.09.2020 г., като обаче поради плащането на ответницата от 2070,19 лева
искът следва да се отхвърли поради погасяване в хода на процеса, като
неусвоени от платената сума остават неусвоени 504,18 лева.
По претенцията за лихва за забава:
В общите условия на ищеца се предвижда начисляване на законна лихва
от 45-ия ден след издаването на изравнителните фактури за съответната
година, т.е. от 15.09.2020 г. и 15.09.2022 г., поради което е налице хипотезата
на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – лихва се дължи от определения в договора срок.
Изчислена по чл. 162 ГПК с помощта на калкулатора на НАП –
единствения такъв на държавна институция, лихвата върху сбора от 579,41
лева и 28,39 лева (задълженията за отоплителен сезон 2020 – 2021 г.), или
607,80 лева от 15.09.2021 г. до 13.10.2023 г. е в размер на 199,65 лева, а за
следващия сезон върху задължението от 958,21 лева от 15.09.2021 г. до
13.10.2022 г. е в размер на 217,59 лева. Така претенцията за лихва е
основателна към образуване на делото за сумата от 417,24 лева. Искът обаче
следва да се отхвърли, тъй като и тази сума е погасена с останалите платени и
неусвоени за цена 504,18 лева.
По претенциите за цена на услугата „дялово разпределение“ и законна
лихва върху нея.
За да се уважи този иск в полза на ищеца, следва да се установи доставка
на услугата за ответницата, уговорена цена и право на ищеца да получи
плащане вместо извършилия услугата. Установява се ползване на услугата от
изготвените изравнителни сметки, но не и цената, за която въпреки дадените
указания ищецът не е представил никакви доказателства за установения
размер на цената. Поради това следва да се отхвърли иска за цена на услугата,
а оттук – и съединения иск за лихва.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищецът
пропорционално на тази част от исковете, която към датата на подаване на
исковата молба е била основателна (сбора от 1566,01 лева и 417,24 лева, или
общо 1983,25 лева от общо предявен размер от 2070,19 лева, или 95,80 %) и
ответникът – пропорционално на отхвърлената част (4,20 %) на основание чл.
78, ал. 1 и 3 ГПК. Плащането в хода на процеса не изключва правото на ищеца
на разноски, тъй като към завеждане на делото е имало повод да се предяви
иск – чл. 78, ал. 2 ГПК.
Ищецът е доказал разноски в размер на 250 лева – депозит за вещо лице;
5
41,41 лева – държавна такса, и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение по
чл. 78, ал. 8 ГПК, определено от съда, поради което следва да му се присъдят
от признатите общо 441,41 лева разноски пропорционално на уважената част
от иска 422,87 лева. На ищеца следва да се платят и пропорционално част от
разноските му в заповедното производство – 41,40 лева държавна такса, и 50
лева – юрисконсултско възнаграждение, от които пропорционално да се
присъдят 87,56 лева.
Ответницата е доказала разноски в размер на 510 лева – адвокатски
хонорар по договор от 15.05.2024 г. (на лист 60 от делото), който съдържа и
разписка за плащане, поради което следва да му се присъдят от признатите
общо 510 лева разноски пропорционално на отхвърлената част от иска 21,42
лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Топлофикация София“ ЕАД искове с правна квалификация по чл. чл. 79, ал.
1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено по отношение на М. Н. Г., с ЕГН: **********, и
адрес: С., кв. „С.“, ул. **, № *, къща **, че дължи на „Топлофикация София“
ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес: София, ул. „Ястребец“ № 23б, сумите
1706,77 лева (хиляда седемстотин и шест лева и 77 стотинки) – цена за
доставена за периода май 2020 г. – април 2022 г. до топлоснабден имот с адрес:
С., ж.к. „Г. Д.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, топлинна енергия, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 24.10.2023 г., до окончателното плащане; 294,34 лева (двеста
деветдесет и четири лева и 34 стотинки) – лихва за забава за плащане на
посочената по-горе сума за периода 15.09.2021 г. – 13.10.2023 г.; 55,92 лева
(петдесет и пет лева и 92 стотинки) – цена за услугата „дялово разпределение
на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода
спетември 2020 г. – април 2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.10.2023 г.,
до окончателното плащане, и 13,16 лева (тринадесет лева и 6 стотинки) –
законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода
15.11.2020 г. – 13.10.2023 г. – вземания по заповед за изпълнение, издадена по
частно гражданско дело № 58293/2023 г. по описа на Софийския районен съд,
28. състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Н. Г., с ЕГН: **********,
и адрес: С., кв. „С.“, ул. **, № *, къща **, да плати на „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес: София, ул. „Ястребец“ № 23б,
сумата 422,87 лева (четиристотин двадесет и два лева и 87 стотинки) –
разноски по делото, и 87,56 лева (осемдесет и седем лева и 56 стотинки) –
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Топлофикация София“
6
ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес: София, ул. „Ястребец“ № 23б, да плати на
М. Н. Г., с ЕГН: **********, и адрес: С., кв. „С.“, ул. **, № *, къща **, сумата
21,42 лева (четиристотин двадесет и два лева и 87 стотинки) – разноски по
делото.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на
страната на ищеца – „Директ“ ЕООД, с ЕИК: *********.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7