Решение по дело №2047/2014 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

              

 

 

 

 

 

  Р Е Ш Е Н И Е

 

 

       №  709

 

 

 

      гр. Пловдив, 13.04. 2020 год.

 

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

              

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Р. П. и участието на прокурора СТЕФАНИ ЧЕРЕШАРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 2047 по описа за 2014 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба, предявена от „СЪН ВЕЛЮ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Капитан Райчо” № 56, ет. 2, офис 265, представлявано от Х.К.П., чрез Адвокатско дружество „Д., П. и Баев", с БУЛСТАТ BG******,със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Хъшовска" № 5, ет. 3, представлявано от управителя адв. И.П.Д. *** срещу НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ,  с адрес: София, бул. Дондуков № 52, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди под формата на  пропуснати ползи в размер на сумата от 16 933 800,00 евро, явяваща се разликата между уговорената нетната цена на дружествените дялове по разваления предварителен договор за покупка на дружествени дялове от 23.04.2012г. в размер на 45 663 800.00 евро и пазарната стойност на тези дялове към момента на предявяване на исковата молба, която стойност възлиза на сумата от не повече от 28 730 000,00 евро, претърпени от ищеца в резултат на следните административни актове: Ревизионен акт № *********/01.10.2012г., издаден от П.И.Т. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител екип при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ Хасково и Ревизионен акт № *********/16.09.2013г., издаден от В.П.А.на длъжност началник сектор „Ревизии", възложил ревизията и П.И.Т. на длъжност главен инспектор по приходите  при ТД на НАП - гр. Пловдив - ръководител на ревизията, които са отменени по надлежния ред, както и от Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал.1 и ал.2 от ДОПК с изх. № РД-10-550/08.08.2012г., издадено от В.М., на длъжност старши публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, Постановление за налагане на обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.6 от ДОПК и чл.195, ал.1 от ДОПК с изх. № РД-11-1847/23.10.2012г., издадено от В.М., на длъжност старши публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив и Постановление за налагане на обезпечителни мерки на основание чл.195, ал.1, чл. 202 от ДОПК с изх. № РД-11-2472/05.11.201Зг., издадено от В.М., на длъжност старши публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, за които се твърди, че са нищожни.

 Иска се и да се осъди ответника  да  заплати  разноските по делото, включително възнаграждение за процесуално представителство от адвокат. 

 Твърденията, на които се основава исковата молба са, че дружеството-ищец е едноличен собственик на капитала на няколко търговски дружества – „ТЕНЕВО СОЛАР” ЕООД, ЕИК *********, „КРУМОВО СОЛАР” ЕООД, ЕИК *********, „ЯМБОЛ СОЛАР” ЕООД, ЕИК *********, „ТЕРА ИНВЕСТ 2008” ЕООД, ЕИК *********, „ФОТОТЕКС” ЕООД, ЕИК *********, „МАРКУС ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК *********, всичките със седалище и адрес на управление - гр. Пловдив, ул. „Капитан Райчо” № 56. Изброените дружества притежават фотоволтаични централи, в посочените по-долу общини с големина и специфичен доход, както следва: фотоволтаична централа в община Тенево с капацитет на съоръжението 4.000 kWh/kWp/a/, фотоволтаична централа в община Крумово с капацитет на съоръжението 2.000 kWh/kWp/а/, фотоволтаична централа в община Ямбол с капацитет на съоръжението 2.500 kWh/kWp/а/, фотоволтаична централа в община Пъдарево с капацитет на съоръжението 5.000 kWh/kWp/а/ и фотоволтаична централа в община Нова Загора с капацитет на съоръжението 3.400 kWh/kWp/a/. На 23.04.2012г. между PI Pro-Investor GmbH &Co.KG немско дружество, учредено съгласно германското законодателство, със седалище и адрес на управление: Ам Гевербепарк  4, 90552 Рьотенбах а.д. Пегнитц, Германия, представлявано от управителя К. В., в качеството на купувач и „Сън Велю България" ЕООД, представлявано от управителя на Х.К.П., в качеството на продавач, е сключен предварителен договор за покупка на дружествени дялове. По силата на договора продавачът се е задължил да продаде, а купувачът да закупи дяловете на посочените по-горе дружества на цена в размер на 2.702.00 евро на KW или общата цена на сделката възлиза на 45 663 800.00 евро. Страните са се уговорили да сключат окончателен договор след успешно проведен от страна на купувача дю дилиджънс в срок до 31.08.2012г. в кантората на нотариус М.С., peг. № 473 на НК, в гр. Пловдив, ул. „Петко Каравелов” №30, ет. 2. Проведена е успешна проверка от страна на купувача и същият е заявил готовност за сключване на окончателен договор на 31.08.2012г., като страните са уговорили финализирането на правната проверка, която е необходимо да се извърши съгласно дю дилиджънс на място в град Пловдив, в присъствието на адвокатите на двете страни. При извършената финална проверка на 21.08.2012г. в град Пловдив, продавачът е бил запознат, че има наложени запори на дяловете на дружествата, предмет на предварителния договор, наложени с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал.1 и ал.2 от ДОПК с изх. № РД-10-550/08.08.2012г., издадено от В.М., на длъжност старши публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, с което е наложен запор върху притежаваните от „Сън велю България" ЕООД 100% от дяловете от капитала на „ТЕНЕВО СОЛАР” ЕООД, ЕИК *********, „КРУМОВО СОЛАР” ЕООД, ЕИК *********, „ЯМБОЛ СОЛАР” ЕООД, ЕИК *********, „ТЕРА ИНВЕСТ” 2008 ЕООД, ЕИК ********* за обезпечаване на публични задължения в очакван размер 9 974 163,62 лв. С постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № РД-11-1847/23.10.2012г. на основание чл. 195, ал.1 от ДОПК се продължава действието на наложеното с предходно Постановление с изх. № РД-10-550/08.08.2012г. предварително обезпечение, издадено от В.М. на длъжност старши публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив във връзка с публично вземане, установено с Ревизионен акт №*********/30.05.2012г. След извършената финална проверка, с писмо от 22.08.2012г. купувачът по предварителния договор е информирал продавача, че резултата от проведения дю дилиджънс е като цяло успешен и липсват пречки за сключване на окончателния договор, с изключение на наложения запор върху дяловете на дружествата, предмет на предварителния договор, с оглед на който не може да се гарантира предвиденото в предварителния договор право на купувача да придобие пълната, необременена с тежести и продаваема собственост върху 100% от дяловете, което не може да бъде гарантирано, с оглед наложения запор върху същите от страна на Национална агенция за приходите. Купувачът е дал срок до 29.08.2012г. в 24 часа, продавачът да възстанови дължимото, съгласно договора положение, като му осигури придобиването на дяловете, свободно от тежести, като в случай, че в този срок наложения запор не бъде вдигнат, купувачът е информирал продавача, че ще се откаже от договора на основание предвиденото в т. 8.1 от същия. С оглед на обстоятелството, че запорът върху дяловете не бил вдигнат в определения срок, купувачът се е отказал от предварителния договор и е развалил същия. Така наложените обезпечения - запор върху дяловете на посочените по-горе дружества, са отменени едва с Постановление за отмяна на обезпечителни мерки изх. № РД-11-1847/29.01.2014г.

Обезпечителните мерки са наложени по повод на ревизионно производство, приключило със съставянето на Ревизионен доклад № 1202966/19.07.2012г. по описа на ТД на НАП гр. Пловдив, ИРМ Хасково. Въз основа на ревизионния доклад е съставен Ревизионен акт № *********/01.10.2012г., издаден от П.И.Т. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител екип в ТД на НАП - Пловдив, ИРМ Хасково. Същият е отменен с Решение № 1571/21.12.2012г. на Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението", гр. Пловдив, като преписката е върната за извършване на нова данъчна ревизия със съответните указания. Новото ревизионно производство е приключило със съставянето на Ревизионен доклад № 1302636/17.07.2013г. по описа на ТД на НАП гр. Пловдив, ИРМ Хасково, въз основа на който в последствие е издаден Ревизионен акт № *********/16.09.201Зг. от В.П.А.на длъжност началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и П.И.Т. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив - ръководител на ревизията. Последният е обжалван от дружеството по надлежния ред, като е постановено Решение № 78/20.01.2014г. по жалба срещу ревизионен акт, издадено от и.д. директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив при ЦУ на НАП. С цитираното решение, което е окончателно, Ревизионен акт № *********/16.09.201Зг., издаден от В.П.А.на длъжност началник сектор „Ревизии” възложил ревизията и П.И.Т. на длъжност главен инспектор по приходите приТД на НАП - гр. Пловдив - ръководител на ревизията, е отменен изцяло като незаконосъобразен. В хода на новото ревизионно производство с Постановление за налагане на обезпечителни мерки по чл. 195, ал.1, чл. 202 от ДОПК с изх. № РД-11-2472/05.11.201Зг., издадено от В.М., на длъжност старши публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив във връзка с публично вземане, установено с Ревизионен акт №*********/16.09.2013г. е наложен запор върху притежаваните от „Сън Велю България" ЕООД 100% от дяловете от капитала на „ТЕНЕВО СОЛАР” ЕООД, ЕИК *********, „КРУМОВО СОЛАР” ЕООД, ЕИК *********, „ЯМБОЛ СОЛАР” ЕООД, ЕИК ********* и „ТЕРА ИНВЕСТ” 2008 ЕООД.

Твърди се, че с оглед конститутивното действие на решението за отмяна на индивидуалния административен акт, какъвто е ревизионния акт, което решение има действие по отношение на всички, съгласно чл.177 от АПК, приложим във връзка с препращащата норма на §2 от ДР ДОПК, са отпаднали с обратна сила разпоредените с него правни последици. Предвид изложеното се твърди, че Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал.1 и ал.2 от ДОПК с изх. № РД-10-550/08.08.2012г., издадено от В.М., на длъжност старши публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, Постановление за налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 195, ал.1 от ДОПК с изх. № РД-11-1847/23.10.2012г., издадено от В.М., на длъжност старши публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив във връзка с публично вземане, установено с Ревизионен акт №*********/30.05.2012г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки по чл. 195, ал.1, чл. 202 от ДОПК с изх. № РД-11-2472/05.11.2013г., издадено от В.М., на длъжност старши публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив във връзка с публично вземане, установено с Ревизионен акт №*********/16.09.2013г., са нищожни административни актове като същите страдат от порока материална незаконосъобразност. Това е така доколкото отпадането с обратна сила на последиците на отменените два ревизионни акт, води до липса на правно основание за издаването на описаните по-горе постановления за налагане на обезпечителни мерки. Този порок е довел до нищожност на постановленията за налагане на обезпечителни мерки, поради пълна липса на условията и предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма за издаването на административни актове от тази категория, доколкото наличието на задължение, което се обезпечава с тях е задължително условие за издаване на постановления за налагане на обезпечителни мерки и тази категория актове не могат да се издават при липса на задължения, които да се обезпечават с тях.  С  оглед възможността, предвидена в чл. 204, ал.З от АПК, се иска установяване на нищожността на посочените три постановления за налагане на обезпечителни мерки. Твърди се още, че след приключване на оспорването на Ревизионен акт № *********/16.09.201Зг. по описа на ТД на НАП - Пловдив, с постановеното окончателно Решение № 78/20.01.2014г. по жалба срещу ревизионен акт, издадено от и.д. директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. Пловдив при ЦУ на НАП, дружеството е направило отново опит да продаде притежаваните от него 100% от дяловете от капитала на „ТЕНЕВО СОЛАР” ЕООД, ЕИК *********, „КРУМОВО СОЛАР” ЕООД, ЕИК *********, „ЯМБОЛ СОЛАР” ЕООД, ЕИК *********, „ТЕРА ИНВЕСТ” 2008 ЕООД, ЕИК *********, „ФОТОТЕКС” ЕООД, ЕИК *********, „МАРКУС ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК ********* като обаче получените оферти за закупуване на дяловете са били значително по-ниски от цената по разваления предварителен договор, възлизаща на сумата от 45 663 800.00 евро. С оглед на тези съображения се твърди, че към момента на предявяване на исковата молба дружеството търпи вреди под формата на пропуснати ползи, които са в пряка причинна връзка с отменените като незаконосъобразни ревизионни актове и нищожните постановления за налагане на обезпечителни мерки и възлизат на сумата от 16 933 800,00 евро, явяваща се разликата между уговорената нетната цена по разваления предварителен договор за покупка на дружествени дялове от 23.04.2012г. в размер на 45 663 800.00 евро и пазарната стойност на тези дялове към момента на предявяване на иска, която възлиза на сумата от не повече от 28 730 000,00 евро. Твърди се, че в случая вредите са пряка последица от директното въздействие на описаните по-горе незаконосъобразни ревизионни актове и от нищожните постановления за налагане на обезпечителни марки, в правната сфера на увреденото лице, доколкото същото не би претърпяло тези вреди, без издаването на незаконосъобразните и нищожни административни актове. Единствената причина за понасянето на вредите са тези административни актове, които са осуетили сключването на окончателния договор и получаване от страна на дружеството-ищец на уговорената продажна цена по същия, като наличието на наложения от органите по приходите запор върху дяловете на дружеството е изтъкнат като единствената причина от страна на купувача да се откаже от сделката и да развали договора. В тази насока се твърди, че настъпването на вредите в патримониума на дружеството - ищец е сигурно и е в пряка зависимост от отменените ревизионни актове и от нищожните постановления за налагане на обезпечителни мерки.

  С молба от 25.05.2015г. ищецът „Сън велю България" ЕООД навежда допълнителни доводи, че ревизионните актове също са нищожни, независимо от отмяната им по административен ред, доколкото са издадени при пълна липса на условията и предпоставките, визирани в хипотезите на приложимите правни норми по ЗДДС.

  В съдебно заседание ищеца чрез процесуалните си представители адвокат И.Д. и адвокат М.С. поддържа депозираната искова молба, като в подкрепа на твърденията в нея ангажира доказателства – писмени,  гласни и експертни заключения. Подробни съображения се излагат в писмена защита, депозирана по делото от страна на процесуалните представители адвокат И.Д. и адвокат М.С. с вх.№ 5240/26.03.2020г. по описа на Административен съд Пловдив.

В писмената защита на процесуалните представители на ищеца се заявява  претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, явяващо се разликата между уговорената нетната цена по разваления предварителен договор за покупка на дружествени дялове от 23.04.2012г. в размер на 45 663 800.00 евро и стойността на която са продадени същите през 2016г и 2018г. на „Zongyi /Italy/ Sicilia Solarpower"SRL. Такава претенция обаче, не е предявена с исковата молба – както бе казано претенцията, очертана в исковата молба е за присъждане на  обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на  пропуснати ползи, явяващо се разликата между уговорената нетната цена на дружествените дялове по разваления предварителен договор за покупка на дружествени дялове от 23.04.2012г. в размер на 45 663 800.00 евро и пазарната стойност на тези дялове към момента на предявяване на исковата молба. В тази насока следва да се отбележи, че в хода на съдебното производство липсва предявено по надлежния процесуален ред изменение на иска по смисъла на чл.214 от ГПК, субсидиарно приложим във връзка с препращащата норма на чл.144 от АПК, в смисъла на претенцията, заявена в писмената защита.

  Ответникът – Национана агенция за приходите в постъпил в законоустановения срок писмен отговор от процесуалните представители юрисконсулт М.М. и юрисконсулт М.Т., заявяват становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Поддържа се, че наложените обезпечителни мерки не са били обжалвани и не са отменени като незаконосъобразни, а единственото искане на ищеца е за прогласяване на тяхната нищожност, което е неоснователно. Ответникът счита, че не е налице нито един от елементите на фактическия състав на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. Оспорва се и предявеният размер на исканото обезщетение. В подкрепа на твърденията си ангажира доказателства – писмени,  гласни и експертни заключения. Подробни съображения се излагат в писмена защита, депозирана по делото от страна на процесуалните представители юрисконсулт М.М. и юрисконсулт М.Т. с вх.№ 4757/11.03.2010г. по описа на Административен съд Пловдив. Претендира се присъждането на разноските по производството, включително и юрисконсултско възнаграждение, по представен списък.

  Участвалият по делото прокурор - представител на Окръжна прокуратура Пловдив счита, че искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.

 Административен съд – гр. Пловдив, в настоящия състав, като прецени събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните прие за установено следното :

От фактическа страна се установява по делото, че с Ревизионен акт /РА/ № *********/01.10.2012г., издаден на „Сън велю България“ ЕООД от П.И.Т. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител екип при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ Хасково, след приключване на данъчна ревизия на дружеството допълнително е начислен ДДС в размер на 9 238 783,78 лв. за данъчни периоди м.09.2011г. и м.10.2011г. във връзка с констатирани в хода на ревизията неотчетени от дружеството доставки на фотоволтаични панели към : „Крумово солар“ ЕООД, „Ямбол солар“ ЕООД,“Фототекс“ ЕООД,“Маркус инвест“ЕООД,“Тера инвест 2008“ЕООД, „Електролукс Табаков и синове“ООД.

В хода на развилото се ревизионно производство с Постановление с изх. № РД-10-550/08.08.2012г., издадено на основание чл. 121 ал. 1 от ДОПК от В.М., на длъжност старши публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, е наложен запор върху притежаваните от „Сън велю България"ООД 100% от дяловете от капитала на : „Тенево солар"ЕООД, „Крумово солар"ЕООД, „Ямбол солар"ЕООД и „Тера инвест 2008" ЕООД, чиито едноличен собственик е ревизираното лице и запор върху банкови сметки на дружеството. С постановлението не са наложени обезпечителни мерки по отношение на дяловете в останалите две дружества, които касаят исковата претенция : „Фототекс" ЕООД и „Маркус инвест"ЕООД, тъй като към 2012г. същите са еднолична собственост на Х.П.Не се  твърди и не се установява от данните по делото постановлението за налагане на обезпечителни мерки да е обжалвано от страна на ищеца.

Ревизионният акт е обжалван от „Сън велю България" ЕООД по административен ред с жалба вх. № 70-00-17376/18.10.2012г. пред директора на Дирекция „ОУИ" - Пловдив.

В жалбата е направено особено искане за спиране на изпълнението на ревизионния акт, като в тази връзка „Сън велю България"ЕООД, на основание чл. 153 ал. 3, предл. последно от ДОПК е предложило да се наложи обпечение - запор върху притежаваните от него дружествени дялове в капитала на: „Крумово солар"ЕООД, „Ямбол солар"ЕООД, „Фототекс"ЕООД, „Маркус инвест"ЕООД и „Тера инвест"ЕООД, ако се приеме, че обезпечителните мерки по Постановление с изх. № РД-10-550/08.08.2012г. не са наложени надлежно или не покриват пълния размер на задълженията.

След приключването на ревизията и издаването на  Ревизионен акт /РА/ № *********/01.10.2012г. на „Сън велю България“ ЕООД, публичният изпълнител е издал Постановление за налагане на обезпечителни мерки на основание чл.121,ал.6 от ДОПК и чл. 195 от ДОПК с изх. № РД-11-1847/23.10.2012г.,  с което на основание чл.121, ал.6 от ДОПК е продължено действието на обезпечителните мерки, наложени с Постановление изх. № РД-10-550/08.08.2012г., издадено на основание чл. 121 ал. 1 от ДОПК от публичен изпълнител при ТД на НАП гр.Пловдив.

Не се твърди и не се установява от данните по делото и това постановление за налагане на обезпечителни мерки да е обжалвано от страна на ищеца.

От страна на ищеца се навежда довод, че в Постановление с изх. № РД-11-1847/23.10.2012г., продължаващо действието на наложените обезпечителни мерки, с Постановление с изх. № РД-10-550/08.08.2012г., е цитиран РА № *********/30.05.2012г., който никога не е бил издаван на „Сън велю България" ЕООД.

Действително, в Постановление с изх. № РД-11-1847/23.10.2012г., е цитиран РА № *********/30.05.2012г., който не е издаден на „Сън велю България"ЕООД. Видно от приложения РА № *********/30.05.2012г. същият е издаден на друго лице - „М-Ойл Кард"ЕООД.

В случая обаче се касае за допусната техническа грешка, като в  Постановление с изх. № РД-11-1847/23.10.2012г.,  погрешно е посочен РА № *********/30.05.2012г., вместо РА № *********/01.10.2012г.,издаден на „Сън велю България“ ЕООД, за обезпечаване на задълженията по който, всъщност е издадено постановлението, доколкото от всички останали реквизити на постановлението, включително и размера на задълженията по ревизионния акт, се установява, че същото се отнася именно до обезпечаване на задълженията, установени с РА № *********/01.10.2012г., издаден на „Сън велю България“ ЕООД.

С решение № 1571/21.12.2012г., издадено от директор на Дирекция „ОУИ" - Пловдив, е отменен РА № *********/01.10.2012г. в частта относно допълнително начисления ДДС за данъчни периоди м. 09. и м. 10.2011г., предвид наличието на новопредставени с жалбата писмени доказателства, които не са обсъдени от ревизиращия екип, и преписката е върната за извършване на нова данъчна ревизия със задължителни указания в тази й част.

По повод новата ревизия е издаден Ревизионен акт /РА/ № *********/16.09.2013г. от В.П.А.на длъжност началник сектор „Ревизии", възложил ревизията и П.И.Т. на длъжност главен инспектор по приходите  при ТД на НАП - гр. Пловдив - ръководител на ревизията.

РА е обжалван от дружеството пред директора на Дирекция „ОДОП" -Пловдив, като с решение № 78/20.01.2014г., издадено от  директора на Дирекция „ОДОП" – Пловдив РА е отменен.

След приключването на ревизията и издаването на Ревизионен акт /РА/ № *********/16.09.2013г. на „Сън велю България“ ЕООД, публичният изпълнител е издал Постановление за налагане на обезпечителни мерки, на основание чл. 195 от ДОПК с изх. № РД-11-2472/05.11.2013г., с което за обезпечаване на установените и изискуеми публични вземания по РА, е наложен запор върху притежаваните от „Сън велю България"ЕООД 100% от дяловете от капитала на : „Тенево солар"ЕООД, „Крумово солар"ЕООД, „Ямбол солар"ЕООД и „Тера инвест 2008" ЕООД, чиито едноличен собственик е ревизираното лице и запор върху банкови сметки на дружеството.

Наложените с Постановление за налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 195 от ДОПК с изх. с изх. № РД-11-2472/05.11.2013г., обезпечителни мерки са отменени, след отмяната на РА на основание чл.208, ал.1 от ДОПК, с Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх.№ РД-11-2472/29.01.2014г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив.

Междувременно Постановление за налагане на обезпечителни мерки, на основание чл. 195 от ДОПК с изх. с изх. № РД-11-2472/05.11.2013г., е обжалвано от „Сън велю България"ЕООД по административен ред пред директора на ТД на НАП–Пловдив, като с решение № 508/20.12.2013г. същото е изцяло потвърдено като законосъобразно.

Решение  № 508/20.12.2013г. на директора на ТД на НАП–Пловдив е обжалвано от „Сън велю България"ЕООД пред Административен съд Пловдив, който с Определение № 1002/10.04.2014г., постановено по адм.дело № 276/2014г. е оставил жалбата без разглеждане, като процесуално недопустима поради липса на правен интерес, с оглед отмяната му с Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх.№ РД-11-2472/29.01.2014г., и е прекратил производството по делото,

Определение № 1002/10.04.2014г., постановено по адм.дело № 276/2014г. на Административен съд Пловдив е обжалвано от „Сън велю България"ЕООД пред Върховен административен съд, който с Определение № 6413/14.05.2014г., постановено по адм.дело № 6007/2014г. е оставил жалбата без уважение, като е приел, че за дружеството е отпаднал правния интерес,  доколкото искането на лицето за отмяна е удовлетворено.

От страна на ищеца с исковата молба е представен и е приет като доказателство по делото предварителен договор от 23.04.2012г., сключен между „Сън велю България"ЕООД, представлявано от Х.П.и германското дружество „PI Proinvestor" GmbH & Co.KG, представлявано от К. В., по силата на който двете лица  са се договорили продавачът да прехвърли на купувача дяловете на българските дружества: „Тенево солар"ЕООД, „Крумово солар"ЕООД, „Ямбол солар"ЕООД, „Тера инвест 2008"ЕООД, „Фототекс"ЕООД, „Маркус инвест"ЕООД, първите четири от които, към момента на сключване на договора, са собственост на „Сън велю България"ЕООД, а последтите две - на Х.П.Договорената продажна цена възлиза на 2 702 евро/KW, или общо 45 663 800 евро нето, като същата е дължима в деня на сключване на окончателния договор. Изрично е посочено, че при сключването на предварителния договор не се дължи депозит.

Съгласно уговорените клаузи в предварителния договор, към момента на сключване на окончателния договор, следва да са изпълнени определени условия, сред които са: наличието на акт 16 и присъединяване към електрическата мрежа, споразумение за доставка на електрическа енергия с енергийния оператор и др., или най-общо се изисква фотоволтаичните централи, собственост на шестте дружества, да са напълно завършени. Крайният срок за сключване на окончателен договор е фиксиран на 31.08.2012г. При неизпълнение на договора от страна на продавача, е предвидено заплащането на обезщетение в размер на претърпените от купувача загуби или щети.

Според уговореното в предварителния договор, сключването на окончателен договор се предшества от извършването на надлежна проверка /дю дилиджънс/, успешното приключване на който, е условие за финализиране на сделката. Дю дилиджънсът се възлага по поръчение на продавача и следва да бъде извършен в рамките на два месеца, считано от 25.04.2012г. Уговорено е, че след приключването на надлежната проверка, купувачът следва да уведоми продавача, дали е задоволен от резултатите и дали ще бъде сключен окончателен договор. Уговорено е още, че неблагоприятните факти, ако има такива, следва да се опишат в писмено съобщение до продавача.

С исковата молба са представени и пет броя писма, представляващи кореспонденция между страните във връзка с изпълнението на постигнатите уговорки.

Видно от съдържанията на въпросните писма, продавачът и купувачът са имали готовност да сключат окончателен договор, който ще бъде изпратен на „PI Proinvestor" GmbH & Co.KG от „Сън велю България"ЕООД с отделно писмо. Такова писмо и  проект за такъв договор  не са представени.

Установява се също, че купувачът е бил задоволен от резултатите от извършения дю дилиджънс, включително и при посещението си на място в гр. Пловдив.

Съгласно писмо от 22.08.2012г., от името на „PI Proinvestor" GmbH & Co.KG се установява, че K. В. е научил за наложен запор от българските финансови институции, който не е взет предвид в доклада за надлежна проверка, като е определил на продавача срок до 29.08.2012г. да възстанови положението съгласно уговореното в договора. В писмото изрично е посочено, че ако запорът не бъде отменен, германското дружество ще се откаже от сключването на окончателен договор и ще си запази правото на обезщетение за вреди.

С писмо от 30.08.2012г. „Сън велю България" ЕООД е уведомило купувача, че е предприело опити за отмяна на запора /без да са представени съответните доказателства/.

С писмо от 07.09.2012г. „PI Proinvestor" GmbH&Co.KG е уведомило „Сън велю България"ЕООД, че се отказва от инвестицията в България, предвид факта, че запорът, наложен от органите на НАП върху дяловете на дружествата, до момента не е анулиран.

Представеният от ищеца предварителен договор от 23.04.2012г. и  и 5 броя писма са оспорени от процесуалните представители на ответника в отговора на исковата молба, като документи с недостоверна дата.

В тази връзка, в проведеното по делото публично съдебно заседание на 24.11.2014г. на основание чл. 193 от ГПК е оспорена автентичността на подписите, положени върху писмата с издател „РI Pro-Investitor" GmbH&Co.KG, както и е оспорено тяхното съдържание с мотива, че всички представени с исковата молба документи, са съставени за нуждите на делото и са антидатирани, като по отношение на предварителния договор от 23.04,2012г. е посочено, че се касае за едно привидно съглашение, съставено по-късно от отразената в него дата, и при условията на абсолютна симулация с една-единствена цел - да послужи с оглед нуждите на съдебното производство.

С протоколно определение от проведеното по делото публично съдебно заседание на 24.11.2014г. на основание чл. 193 от ГПК е открито производство по отношение на оспорване авторството и съдържанието на въпросните предварителен договор и 5 броя писма.

Разпределена е доказателствената тежест, като същата е възложена на ищеца.

В подкрепа на обстоятелството, че се касае за съставени в последствие документи, в отговора на исковата молба, е посочено, че ако действително подобен договор реално е съществувал към датата,  посочена в него, и е водена приложената към исковата молба кореспонденция, логично би било всички тези документи да бъдат представени от ищеца пред НАП, след налагането на обезпечителните мерки или най-малко администрацията да бъде уведомена за наличието на договорни отношения.

В  подкрепа на това становище на ответника, към отговора на исковата молба е приложен заверен препис от жалба, подадена от ищеца на 06.12.2013г. против обезпечителните мерки, наложени с Постановление с изх. № РД-11-2472/ 05.11.2013г., в която за първи път пред органите по приходите се навежда обстоятелството, че „Сън велю България"ЕООД има намерение да продаде притежаваните от него дружествени дялове.  Изтъква се, че от съдържанието на жалбата е видно, че  вредите, за които се твърди, че ще настъпят, са свързани с бъдещи, а не с минали продажби, както и че се касае за съвсем различна цена, без да е упоменат конкретен купувач. По-конкретно, твърди се, че в жалбата е посочено, че „Сън велю България" и „Sun Value"GmbH, Австрия имат сключен предварителен договор за покупко-продажба на дяловете и ако запорът не бъде вдигнат до 31.10.2013г., ищецът ще претърпи вреди в размер над 34 000 000.00лв. Изтъква се, че сумата по исковата молба обаче е различна,  където се твърди, че към 2014г. пазарната стойност на дяловете възлиза на 28 730 000евро /56 190 995,90лв./ съгласно получени предложения за продажба. Освен това се сочи, че в жалбата против постановлението, като краен срок за отмяната на запора, дружеството е посочило  31.12.2013г., а съгласно исковата претенция, вредите са настъпили след развалянето на предварителните уговорки на 07.09.2012г.

С оглед откритото производство по оспорване на автентичността на подписите върху предварителния договор и приложените към исковата молба писма от името на К. В., по искане на ищеца е допуснато извършването на съдебно-графологична експертиза, чието заключение е прието в проведеното по делото публично съдебно заседание на 31.03.2015г. Съгласно заключението на вещото лице К.С. се установява, че подписите върху изследваните документи са изпълнени от съответното лице, посочено като техен автор,като вещото лице е потвърдило автеничността на подписите, положени от К. В. и  Х.П.В хода на съдебното производство от страна на „Сън Велю България"ЕООД допълнително са представени и са приети като доказателства оп делото писмени документи, както следва : изготвен анализ от проведения дю дилижънс, 34 имейли, разменяни между лица, за които се твърди да са ангажирани с адвокатското дружество „Бърд и Бърд", „Сън велю"Австрия, Х.П.и К. В., извлечения от съответните търговски регистри относно актуалното състояние на „Сън велю" Австрия и „PI Pro-Investitor" GmbH&Co.KG, анализи на предприятия, касаещи РI Груп, годишни отчети, фактури, издадени от адвокатско дружество „Бърд и Бърд", резервации за пътуване, отчети от К. В. и други.

 В хода на съдебното производство по искане на ищеца е допуснато извършването на съдебно-техническа експертиза, която да даде отговор на въпроса дали представените електронни писма изхождат и съответно са получени от и на адресите, посочени в тях, както и каква е хронологията на тази кореспонденция.

 В проведеното по делото публично съдебно заседание на 06.11.2015г. е прието заключение по тази експертиза, изготвено от вещото лице С.М.. Вещото лице е посочило, че не е открило несъответствия в електронните писма, като допълнително при разпита си  е заявило, че по принцип „фалшифициране" на имейлите е възможно, но то би могло да доведе до грешки, каквито той не е установил при проверката си. Самата система не запазва „логове", които да показват дали нещо е било променяно. Експертиза е била извършена чрез прехвърляне на електронните писма на пощата на експерта.

С оглед откритото производство по чл.193 от ГПК и за установяване на истинността на оспорените документи,  по искане на ищеца е допуснат до разпит в качеството на свидетел К. В., представляващ „PI Proinvestor" GmbH&Co.KG,  чиито разпит е осъществен в проведеното по делото публично съдебно заседание на 24.11.2014г.

Свидетелят е заявил, че „PI Proinvestor" GmbH&Co.KG разполага с достатъчно капитал, за да направи процесната инвестиция, като той самият има право на еднолично представителство. През 2011г. се запознал с Х.П.и му било обърнато внимание на българския соларен пазар, поради което през 2011 г. /от 27.01.2011г. до 29.01.2011г./ извършил посещение на място, за да огледа парцелите, а после преговорите продължили по телефона, в България, в Мюнхен или Австрия. През пролетта на 2012г. германското дружество решило да реализира този проект и да купи инсталациите, след като всичко бъде окончателно построено. Така се стигнало до сключването на предварителния договор от 23.04.2012г. с П., който бил подписан в гр. Пловдив. Самата кореспонденция на хартия била изготвяна в офиса на В. и изпращана по пощата, но в повечето случаи се разменяли имейли. На 20.08.2012г.  В. отново дошъл в Пловдив, в офиса на Х.А., където разбрал, че съоръженията и инсталациите са поставени под възбрана от данъчните и финансовите служби. На 21.08.2012г. летял обратно през Букурещ, като след завръщането си обърнал внимание на „Сън велю България"ЕООД, че има нарушение на договора и че то трябва спешно да се отстрани. Даден бил срок с писмо, което изпратили на 7 септември, но проблемът не могъл да се уреди.Главният дю дилижънс бил извършен от международната адвокатска кантора „Бърд и Бърд". След изготвянето на анализа, той бил обсъден с адвокати и се споразумели със „Сън велю България" ЕООД да придобият всички шест дружества като портфолио. Свидетелят не помни дали същите са имали задължения, но техните баланси били проучени.Когато запорът бил вдигнат, „PI Proinvestor" GmbH&Co.KG вече било направило инвестиция на други пазари, извън България, и интересът му от сключване на сделката, отпаднал, но си запазило правото на неустойка до изтичане на давността.

По искане на представителите на НАП, на основание чл. 176 от ГПК във вр.с чл.177, ал.1, т.2 от ГПК, субсидиарно приложим на основание препращащата норма на чл.144 от АПК, съдът е допуснал на бъдат зададени въпроси на законния педставител на дружеството- ищец Х. П., свързани най-общо с обстоятелствата около изготвянето на предварителния договор, имали ли са Х. П. и представляваното от него дружество „Сън велю България" ЕООД други поети ангажименти относно прехвърляне на дружествените дялове в шестте дружества, с кои лица, в какво се изразяват те и с какви документи са обективирани, какви действия се предприети от страните по финализиране на сделката относно продажбата на дяловете, вкл. има ли изготвен проект на окончателен договор, какви действия са извършени за вдигането на запорите, какви са отношенията между Х. П. и К. В., как е уведомен купувача за наложените обезпечителни мерки от НАП, както и други въпроси във връзка с представената електронна кореспонденция и дю дилижънс.

В проведеното по делото публично съдебно заседание на 22.11.2016г., са  изслушани обясненията от лицето. Съгласно дадените обяснения П. познава К. В. още от 2010г., като понастоящем двамата имат общи проекти в Африка.През април 2012г. К. В., посетил България и извършил оглед на съответните централи, голяма част от които вече били изградени, а след това, през м. август отново дошъл в Пловдив, за да прегледа различни документи. Самият предварителен договор от 23.04.2012г. бил изготвен от Адвокатска кантора в гр. Мюнхен /която П. не може да идентифицира/ и подписан в гр. Пловдив, но фактически управителят и неговата секретарка са вършили основната подготовка. Лицето  е посочило адвокатите, които са участвали при изготвянето на дю дилижънса и прегледа на документите, както и е посочило, че за извършената работа по сделката от „Сън велю" Австрия, не са издавани фактури към „Сън велю България"ЕООД, тъй като „сам на себе си не пише фактури".Във връзка с обменяната на кореспонденция с „PI Proinvestor" GmbH&Co.KG, П. твърди, че цялата писмена документация е приложена по делото, като уточнява, че със сигурност между адвокатите е имало голяма кореспонденция, но той не разполага с нея. За запора върху дружествените дялове, П. узнал от счетоводителя си - Х., някъде около 20-ти август, а К. В. разбрал за това по време на своята проверка. Към този момент преговорите по продажба на дружествени дялове почти били финализирани и дю дилижънсът бил положителен. След като В. бил информиран за проблема, той дал допълнителен срок за неговото отстраняване, но след като запорът не бил вдигнат в рамките на този срок, купувачът се отказал от проекта. По отношение на предприетите действия за замяна на наложените обезпечителни мерки, П. сочи, че Х. направил възражение, включена била и фирма „Актус", нейният управител  А., адв. Д. - всички те обърнали внимание, че ако не се вдигнат запорите, дружеството ще претърпи големи загуби. Проведен бил и разговор с А., ръководител на данъчно-финансовата служба, но не успели да вдигнат този запор и това довело до проваляне на проекта.

В проведеното по делото публично съдебно заседание на  19.01.2016г. е прието заключение по допуснатата по искане на ответника /по въпросите от т.2 до т.6 от отговора на исковата молба/ съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице И.С., която е дала подробно заключение по въпросите какви активи и вземания притежават към 23.04.2012г. следните дружества: „Тенево солар“ ЕООД, „Крумово солар“ ЕООД, „Ямбол солар“ ЕООД, „Тера инвест 2008“ ЕООД „Фототекс“ ЕООД и „Маркус инвест“ ЕООД; Какви пасиви и задължения   притежават към 23.04.2012г. следните дружества: „Тенево солар“ ЕООД, „Крумово солар“ ЕООД, „Ямбол солар“ ЕООД, „Тера инвест 2008“ ЕООД „Фототекс“ ЕООД и „Маркус инвест“ ЕООД; Към 23.04.2012г. по коя сметка са заведени счетоводно изгражданите фотоволтаични централи от посочените по-горе дружества и характеристиката на същата предполага ли актив в завършен вид или се използва за активи, които са в процес на строителство/придобиване; Фотоволтачните панели, вложени в изграждането на централите към 23.04.2012г., включени ли са в активите на дружествата, респективно в разходите за придобиването на активи,  съответно в  два варианта - с включена стойност на фотоволтаичните панели в стойността на активите и без включена стойност на фототоволтаичните панели в стойността на активите.Вещото лице е изготвило също така и хронологична справка за всяко едно от описаните по-горе дружества относно набраните разходи по придобиване на ДМА на 23.04.2012г., като в тази справка са посочени извършените разходи по дата, стойност и видове /включително фотоволтаичните панели/, документ и доставчик.

По искане на ищеца е допуснато извършването на съдебно-оценителска експертиза, по  въпросите: 1/ каква е справедливата пазарна стойност на 100% от дяловете на капитала на дружествата, описани в предварителен договор за покупка на дружествени дялове, сключен на 23.04.2012г. към момента на завеждане на иска и към настоящия момент и 2/ на каква стойност възлиза разликата между уговорената в предварителния договор цена на 100% от дяловете на посочените в същия дружества и определената от експерта справедлива пазарна стойност на тези дялове. Задачата на вещото лице е допълнена по искане на представителите на ответника с въпроса: Каква е цената на дяловете на всяко едно от дружествата: „Ямбол солар"ЕООД, „Тера инвест"ЕООД, „Тенево солар"ЕООД, „Маркус инвест"ЕООД, „Крумово солар"ЕООД и „Фототекс"ЕООД към датата на сключване на предварителния договор.

По делото е изготвена и приета съдебно-оценителска експертиза в проведеното публично съдебно заседание на 22.11.2016г.,  с вещо лице М.Е., която, на база метода на чистата стойност на активите, е определила пазарна цена към трите процесни дати, както следва:

-           към 23.04.2012г. - 5 020 000лв.,

-           към 16.07.2014г. - 57 696 000лв. и

-           към 19.01.2016г. /31.12.2015г./ - 62 729 000лв.

Разлика между цената по предварителния договор от 23.04.2012г. /89 310 630лв./ и пазарната стойност към 16.07.2014г. - 31 614 630лв.

Заключението е оспорено от страна на ищеца с мотива, че при оценката не е взето предвид предназначението на шестте дружества и фактът, че основният им актив е вземането по дългосрочен /за срок от 20 години/ договор за продажба на електрическа енергия, която се изкупува по преференциални цени.

Поради това по искане на процесуалните представители на ищеца, допълнено със задачи и от страна на процесуалните представители на ответника, е допуснато извършването на  повторна съдебно-оценителска експертиза с вещо лице Р.К., която да даде отговор на поставените въпроси, като приложи метода на пазарните аналози, параметрите за инвестиционни разходи, цени на изкупуване на произведената от централите електрическа енергия и нормата на възвращаемост на капитала, определена в решение № Ц-18/20.06.2011г. на ДКЕВР, както и доклада, въз основа на който е изготвено решението. Поставени са два варианта на задачите: като се използват писмените доказателства, представени от ищеца и като се използват представените от ответника пазарни аналози.

В проведеното по делото публично съдебно заседание на 06.03.2019г. е изслушано и прието заключение на вещото лице по допуснатата повторна съдебно-оценителска експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, за формирането на оценката е използван метода на дисконтираните нетни парични потоци, при който стойността на едно предприятие, дял, обособена част от него или финансови активи, се определя чрез преобразуване на очакваните приходи/печалби с определена норма на дисконтиране, като същата,  в случая се равнява на 9% по решение № Ц-18/20.06.2011г. на ДКЕВР.

По отношение на пазарните аналози, след направен анализ, вещото лице е посочило, че липсват достатъчно пазарни свидетелства, които да отговарят на условията за съпоставимост с шестте оценявани дружества, поради което  пазарната стойност на дяловете е определена единствено по метода на дисконтираните парични потоци и възлиза както следва:

-           към 23.04.2012г. - 85 162 792лв.,

-           към 16.07.2014г. - 68 734 450лв.,

-           към 31.12.2016г. - 55 764 592лв.

Разлика между цената по предварителния договор от 23.04.2012г. и пазарната стойност към 16.07.2014г. - 20 576 180лв. и към 31.12.2016г. - 33 546 038лв.

Това заключение е оспорено от процесуалните представители на ответника, поради наличието на фактически пропуски, както и с оглед на констатирани неточности при определяне на пазарната цена, за което е представено подробно писмено становище в заседанието на 06.03.2019г.

Поради това по искане на процесуалните представители на ответника е допуснато извършването на повторна тройна съдебно-оценителска експертиза с вещи лица  П.С., Е.К. и Т.Б.,  по поставените въпроси относно пазарната цена на дружествените дялове към 23.04.2012г., 16.07.2014г. и 31.12.2016г., като експертизата избере метода, по който да работи и който би съответствал най-много при изпълнението на поставената задача.

Заключението на вещите лица по допуснатата повторна тройна съдебно-оценителска експертиза, е прието в проведеното по делото публично съдебно заседание на на 17.12.2019г.,  ведно с допълнително представеното от вещите лица допълнение-уточнение във връзка с някои възникнали при изготвянето на заключението спорни въпроси.

Съгласно това заключение, за определяне на пазарната цена на дяловете на шестте дружества, вещите лица са използвали два метода: методът на дисконтираните парични потоци и методът на директната капитализация, а като контролен метод - методът на нетната балансова стойност на активите, като са приели, че пазарната цена на дяловете, не може да е по-ниска от формираната чрез него оценка.

По отношение на метода на сравнимите сделки, експертите са възприели изложеното от в. л. Р.К., като са посочили, че  наличната финансова информация за пазарните аналози, е незадоволителна за извеждане на сравним резултат за процесните дружества. Поради това този подход има само информативен характер, но не участва при изготвянето на оценката.

За формиране на пазарната стойност на дяловете на шестте оценявани дружества са избрани приходните методи, при които стойността на оценяваното имущество не зависи от стойността на неговите активи, а от потенциала му да генерира доходи за неговите собственици в бъдеще, /в каквато връзка именно е и възражението на ищеца срещу заключението, изготвено от в. л. М.Е./.

При метода на дисконтираните парични потоци се отчитат бъдещите парични потоци на предприятието, дисконтирани с процент, оценяващ реалния риск и съответно - очаквания процент на възвращаемост на инвестициите.

Методът на директната капитализация се базира на устойчивото ниво на доходи, което може да бъде подържано, към което се прилага подходящ множител, за да капитализира тези доходи в стойност на бизнеса.

Тежестта на двата метода при формирането на крайната оценка е 70% : 30%, съответно за метода на дисконтираните парични потоци и метода на директната капитализация.

Вещите лица са използвали реалните счетоводни данни на дружествата, като на тяхната база са изчислили дисконтовия фактор /при метода на дисконтираните парични потоци/ и фактора на капитализация /при метода на директната капитализация/, видно от стр. 33 и стр. 37 от заключението.

Спорен момент при определянето на пазарната цена се явяват предоставените от шестте дружества заеми за периода от 2013г. до 2017г. на „Zongyi /Italy/ Sicilia Solarpower"SRL и през 2015 и 2016г. на две румънски дружества /"Sun evolution" S.A. - в размер на 306 022 лв. /156 466 евро/ и „Sun Energy Complet"SA - в размер на 625 7322лв. /312 932евро/ общо в размер към 23.04.2012г. - 0лв., към 17.07.2014г. - 10 639 715лв. и към 31.12.2016г. -26 449 000лв., които не са върнати и към настоящия момент.

Предвид горното, в допълнението-уточнение към тройната експертиза, вещите лица са посочили, че съгласно МСО, т. С 11, ред. 2011г., валидни до 2017г., за определяне на общата стойност на собствения капитал, пазарната стойност на лихвоносните задължения се изважда от стойността на предприятието, като е необходимо да бъдат взети предвид и неизползваните активи, т. е. и неоперативните активи, които се добавят към стойността на бизнеса.

Според вещите лица, въпреки наличието на неясноти в теорията и оценителската практика относно определянето на предоставените заеми като неоперативни активи, оценителските стандарти са водещи и същите изискват при оценката да съобразят и неоперативнте активи, като се предоставя възможност за преценка от страна на оценителите във връзка с включването на тези активи като елемент при формиране на пазарната стойност на капитала на дружествата.

От вещото лице П.С. се удостоверява какъв е характера на вземанията от чуждестранните дружества, като при разпита си в заседанието, проведено на 17.12.2019г.,  вещото лице е заявило, че безспорно предоставените заеми представляват неоперативни активи.

Предвид горното, експертизата е преценила предоставените заеми като неоперативни активи, но е приела, че включването на тези финансови активи в стойността на предприятията, би изкривило обективността на оценката.

За да стинат до този извод, вещите лица са направили анализ на предоставените заеми, като са взели предвид, че същите са анексирани многократно с оглед срока на връщане, като последно, по данни от счетоводството, са с падеж през 2025г. Вземанията не са обезпечени и са предоставени на чуждестранни юридически лица, чиято платежоспособност не е известна.

С оглед всички тези фактори,  вещите лица са определили предоставените от шестте дружества заеми като високо рискови, които за периода 2013 - 2016г., най-общо са с между 38 и 52% обезценка.

Крайната пазарна цена на оценяваните дялове към трите процесни дати е  определена от вещите лица както следва:

- към 23.04.2012г. - 77 467 040лв.

- към 17.07.2016г. - 79 756 215лв., а с неоперативни активи - 90 395 930лв. 

- към 31.12.2016г. - 72 545 504лв., а с неоперативни активи - 98 994 504лв. Разликите с цената по предварителен договор от 23.04.2012г. /45 663 800 евро или 89 310 630лв/ - без неоперативните активи, възлиза на:

-към 23.04.2012г. - 6 055 531 евро /11 843 589лв./

-към 17.07.2014г. - 4 885 095 евро /9 554 415лв./

-към 31.12.2016г. - 8 571 873 евро /16 765 126лв./

А ако към посочените по-горе стойности се прибавят и неоперативните активи, под форматата на предоставени заеми, дори и при най-ниския процент на събираемост, определен от вещите лица /38%/, цената на дружествените дялове би била:

-към 23.04.2012г. - 77 467 040лв.

-към   17.07.2014г.  - 83 799 306лв.  =  79  756 215лв. + 4 043 091лв.  /38%  от 10 639 715лв./, разлика с предварителния договор - 5 511 324лв.;

-към  31.12.2016г.  - 82 596 124лв.  =  72 545 504лв.  +  10 050 620лв.  /38%  от 26 449 000лв./, разлика с предварителния договор 6 714 506лв.

По искане на процесуалните представители на ищеца, на повторната  тройна съдебно-оценителска експертиза са поставени допълнителни задачи,  както следва: Имат ли характер на неоперативни активи предоставените заеми и на базата на какви критерии; Какъв е произходът на средствата, от които са предоставени заемите и представляват ли същите приходи от електрическа енергия; Да се изготви вариант на заключение при съобразяване с т. 120.4 от МСО от 2017г.; Да се изчисли каква е разликата между цената по предварителен договор и цената, на която дяловете са продадени през 2016 и 2018г.; Да се изготви вариант на заключението, като се отчете въздействието на последващи нормативни промени в областта на енергетиката с решение № СП-1/31.07.2015г. и решение № Ц-33/14.09.2012г. на КЕВР, както и да се изготви вариант на заключението, при което  вещите лица използват нормата на възвращаемост на капитала, определена в решение № Ц-18/20.06.2011г. на ДКЕВР.

Заключението на вещите лица по така допуснатата експертиза е прието в проведеното по делото публично съдебно заседание на 21.02.2020г.

Относно първият въпрос, вещите лица са потвърдили изводите си, направени във вече депозираното по делото допълнение-уточнение относно възможността заемите да бъдат включени при определянето на пазарната цена в качеството си на неоперативен актив.

           Относно вторият въпрос, е установено, че приходите на шестте дружества се формират от продажбата на електрическа енергия и са достатъчни за да се предоставят заемите на италианското и двете румънски дружества.

По отношение на влиянието на последващите промени в сферата на енергетиката, част от които са документирани с решение № СП-1/31.07.2015г. и решение № Ц-33/14.09.2012г. на КЕВР, вещите лица са посочили, че експертизата е работила с реални счетоводни данни на шестте дружества за периода 2012 - 2018г., в които решенията на КЕВР вече са намерили отражение, както за таксата по пренос на електрическа енергия /във връзка с което е издадено решение № Ц-33/14.09.2012г. на КЕВР/, така и по отношение на ограниченията за изкупуването на произведената електрическа енергия /за което е издадено решение СП-1/31.07.2015г./.

Вещите лица са посочили, че въпросните решения са отменени с решения на ВАС, поради което на практика не са действащи.

В заключението на вещите лица също така е определена и пазарната стойност на дяловете по метода на дисконтираните парични потоци, като, в съответствие с поставените задачи, е използвана фиксираната в решение № Ц-18/20.06.2011г. на ДКЕВР норма на възвращаемост на капитала от 9%.

Изчислената при тази норма на дисконтиране цената на дружествените дялове възлиза, както следва:

-към 31.12.2012г. - на 60 089 000лв.

-към 17.07.2014г. - на 64 317 000лв.

-към 31.12.2016г. - на 60 315 000лв.

Що се касае до въпроса за извършените последващи продажби на дяловете на шестте дружества, вещите лица са констатирали /с известна неточност, изтъкната от процесуалния представител на ответника в заседанието на 21.02.2020г., която не оказва влияние върху крайния извод на експертизата/, че през 2016г. и през 2018г. дяловете на: „Ямбол солар"ЕООД, „Тера инвест"ЕООД, „Тенево солар"ЕООД, „Маркус инвест"ЕООД, „Крумово солар"ЕООД и „Фототекс"ЕООД са били предмет на няколко прехвълителни сделки, в резултат на които към настоящия момент едноличен собственик на шестте дружества се явява „Zongyi /Italy/ Sicilia Solarpower"SRL.

Установява се, че на 17.05.2016г. са извършени продажби на дялове от шестте дружества между Х. П., „Сън велю България"ЕООД и „Сън велю"Австрия /с ново име „СВ Модулпродакшън“/, чрез които в крайна сметка съдружници в оценяваните дружества остават „Сън Велю България"ЕООД и „СВ Модулпродакшън".

При „Тенево солар"ООД, „Крумово солар"ООД и „Ямбол солар"ООД, продажбата е на цена по-висока от номиналната стойност на дяловете /за първите две дружества около осем пъти повече, а за третото - около три пъти повече/, а за останалите три юридически лица: „Тера инвест 2008"ООД, „Фототекс"ООД и „Маркус инвест"ЕООД, продажната цена е по номинална стойност на капитала /в текстовата част на експертизата неправилно е записано, че Тера инвест 2008", „Маркус инвест" и „Фототекс" са продадени над номинал, а всъщност, видно от таблицата на стр. 9 от заключението, продажбата е извършена по номинална стойност/.

На 17.06.2016г. е извършено следващо прехвърляне на дялове от шестте дружества - с прехвърлител „СВ Модулпродакшън" и приобретател „Zongyi /Italy/ Sicilia Solarpower"SRL, като продажната цена е по номинална стойност на дяловете и възлиза общо на 39 451 459лв.

На 19.03.2018г. „Сън велю България"ЕООД е прехвърлило и своите дялове на „Zongyi /Italy/ Sicilia Solarpower"SRL, като цената за всички дружества, общо в размер на 80 511,60лв., е 10 пъти по-ниска от номиналната стойност на дяловете /в текстовата част на експертизата неправилно е посочено, че за „Тера инвест 2008", „Маркус инвест" и „Фототекс" продажната цена е по номинал, докато видно от таблиците на стр. 11 от заключението, същата е 10 пъти по-ниска от стойността на дяловете/.

Вещите лица са констатирали също, че „Zongyi /Italy/ Sicilia Solarpower"SRL придобива 100% от капитала на шестте оценявани дружества чрез сделките през 2016 и 2018г. общо за цена от 39 531 971лв., която е под номиналната стойност на дяловете и представлява 57,28 % от балансовата стойност на собствения капитал, равняващ се към 31.12.2016г. на 69 019 000лв. Разликата между стойността, на която са прехвърлени дяловете на „Zongyi /Italy/ Sicilia Solarpower"SRL и цената по предварителен договор от 23.04.2012г. възлиза на 49 778 659лв.

 След анализа на така изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от правна страна:

 Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ /Доп. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., изм., бр. 30 от 2006 г./ Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Исковете се разглеждат по реда на АПК, като се касае за специална подсъдност, регламентирана в разпоредбата на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, произтичаща от общата подведомственост на административните съдилища по чл.128,ал.1, т.5 от АПК.

В разпоредбата на чл.204 от АПК са въведени специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК, наред с общите предпоставки за допустимост на исковете, предвидени в ГПК. Така, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбите на ал.3 и 4 от АПК, където липсва изискване за предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно решение относно нищожността на административния акт, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието. Тоест, когато твърдяните вреди са настъпили от нищожен административен акт, незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, предварителното установяване на нищожността или незаконосъобразността, не е процесуална предпоставка нито за завеждане на делото, нито за ангажиране на отговорността. Необходимо е обаче в исковото производство, сезираният съд да установи нищожността на акта, респективно незаконосъобразността на действието или бездействието, преюдициално в мотивите на решението, а когато има обективно съединяване на иск за обезщетение с оспорване на административния акт по чл.149, ал.5 от АПК и/или с искане по Глава ХV от дял III на АПК, съдът се произнася с един съдебен акт. Към този ред препраща и изричния текст на чл.19, ал.1 от Закона за Национална агенция за приходите, съгласно който агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, а съобразно ал. 2 от същия член обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия по ал. 1 може да се искат след тяхната отмяна. Когато вредите са причинени от нищожен акт на органите или служителите на агенцията или от тяхно незаконно действие или бездействие, нищожността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В настоящият случай, съобразно фактическите твърдения в исковата молба се претендират вреди, произтичащи от незаконосъобразни административни актове, отменени по съответния ред - Ревизионен акт № *********/01.10.2012г., издаден от П.И.Т. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител екип при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ Хасково и Ревизионен акт № *********/16.09.2013г., издаден от В.П.А.на длъжност началник сектор „Ревизии", възложил ревизията и П.И.Т. на длъжност главен инспектор по приходите  при ТД на НАП - гр. Пловдив - ръководител на ревизията, които са отменени по надлежния ред, както и от Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал.1 и ал.2 от ДОПК с изх. № РД-10-550/08.08.2012г., издадено от В.М., на длъжност старши публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, Постановление за налагане на обезпечителни мерки на основание чл.121,ал.6 от ДОПК и чл. 195, ал.1 от ДОПК с изх. № РД-11-1847/23.10.2012г., издадено от В.М., на длъжност старши публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив и Постановление за налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 195, ал.1, чл. 202 от ДОПК с изх. № РД-11-2472/05.11.201Зг., издадено от В.М., на длъжност старши публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, за които се твърди, че са нищожни, и се иска установяване на нищожността им от Съда по смисъла на чл.203,ал.3 от АПК, и в този смисъл искът е процесуално допустим.

 Разпоредбата на чл.205 от АПК сочи като ответник по иска за обезщетение юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая такова юридическо лице, съгласно чл.2, ал.2 от Закона за Националната агенция за приходите, е Национална агенция за приходите, като искът за обезщетение е предявен спрямо надлежен ответник.

Впрочем, въпросът за редовността и допустимосттта на исковата претенция е окончателно разрешен с Определение №  9452 от 14.09.2015, постановено по адм. дело № 9435/2015г. на ВАС, първо отделение.

При така изложеното, настоящият състав на съда намира, че исковата претенция е процесуално ДОПУСТИМА, като предявениа от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес, с оглед фактическите твърдения в исковата молба, че като търговец, регистриран в Република България ищецът е претърпял вреди от незаконосъобразена административна дейност по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. 

  Разгледан по същество, искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

  За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен/включително и нищожен/ акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, издадени при или по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди - както имуществени, така и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Цитираната правна норма сочи, че следва да се установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконосъобразния административен акт като елемент от горепосочения фактически състав, от който възниква обезщетителната отговорност на Държавата и общините. Тук под вредоносен резултат /вреда/ следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно имуществените права и защитените от правото блага на увредения, а под "пряка и непосредствена" се разбира тази вреда, която следва закономерно от незаконосъобразния административен акт, действието или бездействието на съответния административен орган, по силата на безусловно необходимата връзка между тях. Казано с други думи, причинна връзка е налице, когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод и във връзка с него.

Все  в тази насока е необходимо да се посочи,че имуществените вреди по принцип представляват претърпяна загуба и/или пропусната полза. За да е налице претърпяна загуба е необходимо нещо да съществува в патримониума на ищеца и в резултат на незаконосъобразен акт, действие или бездействие да се е стигнало до неговата липса, погиване, увреждане, т.е. до намаляване на имущественото състояние, до обедняване с нещо. Пропусната полза пък, каквато се претендира в настоящото съдебно производство от ищеца, в доктрината и съдебната практика се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото, макар да са съществували всички изгледи за това, а като резултат от деянието ищецът е бил лишен от сигурна облага. Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда. Това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличението (в този смисъл е и тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. на ВКС по т.дело № 3/2012 г.). Казано с други думи, пропуснатата полза като вид имуществена вреда, се изразява в неосъществяването на една сигурна възможност да бъде реализирано определено имущество или парично оценим интерес. За да се признае, че е налице пропусната полза, придобиването на тези приходи следва да е безсъмнено, а невъзможността да се получат, да се дължи единствено на отменения като незаконосъобразен административен акт. Съдебната практика приема още, че претенцията за пропуснати ползи не може да се основава на абстрактни и хипотетични предположения, а трябва да бъде доказана с конкретни факти /решения на ВАС по адм. д. 11843/10г., адм. д. № 14054/10г. и др./.

При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на Държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за установяване наличието на всички предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение, съобразно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК за разпределение на доказателствената тежест, като за да бъде уважен искът за вреди, следва да е проведено пълно доказване на фактите от хипотезата на правната норма.

С оглед фактическите твърдения и заявения петитум в исковата молба от страна на ищеца е предявен осъдителен иск за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, който черпи своето основание от разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу ответника Национална агенция за приходите, произтичащи от Ревизионен акт № *********/01.10.2012г., издаден от П.И.Т. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител екип при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ Хасково и Ревизионен акт № *********/16.09.2013г., издаден от В.П.А.на длъжност началник сектор „Ревизии", възложил ревизията и П.И.Т. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив - ръководител на ревизията, които са отменени по надлежния ред, както и от Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал.1 и ал.2 от ДОПК с изх. № РД-10-550/08.08.2012г., издадено от В.М., на длъжност старши публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, Постановление за налагане на обезпечителни мерки на основание чл.121,ал.6 от ДОПК и чл. 195, ал.1 от ДОПК с изх. № РД-11-1847/23.10.2012г., издадено от В.М., на длъжност старши публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив и Постановление за налагане на обезпечителни мерки  на основание чл. 195, ал.1, чл. 202 от ДОПК с изх. № РД-11-2472/05.11.201Зг., издадено от В.М., на длъжност старши публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, за които се твърди,че са нищожни.

По отношение на първата  предпоставка от сложния фактически състав на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността - незаконосъобразен административен акт, който да е отменен по съответен ред, респективно нищожен административен акт, е необходимо да се посочи следното:

Действително, следва в случая да се констатира, че Ревизионен акт № *********/01.10.2012г. и Ревизионен акт № *********/16.09.2013г., са отменени по надлежния ред по повод задължителния административен контрол, осъществен от горестоящия административен орган, като решението за отмяната е влязло в законна сила и по отношение на този факт не съществува спор между страните по делото.

          Не така стои въпросът по отношение на Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал.1 и ал.2 от ДОПК с изх. № РД-10-550/08.08.2012г., Постановление за налагане на обезпечителни мерки на основание чл.121,ал.6 от ДОПК и чл. 195, ал.1 от ДОПК с изх. № РД-11-1847/23.10.2012г., и Постановление за налагане на обезпечителни мерки  на основание чл. 195, ал.1, чл. 202 от ДОПК с изх. № РД-11-2472/05.11.201Зг. В тази насока е необходимо да се посочи, че в разпоредбата на чл.197 от ДОПК, към която препраща и чл.121,ал.2 от ДОПК, е предвиден специален ред за оспорване законосъобразността на наложените обезпечителни мерки. В исковата молба липсват твърдения, а и по делото не са представени доказателства тези постановления да са отменени, като незаконосъобразни по повод тяхното обжалване, поради което съдът приема, че те са влезли в законна сила.По-конкретно, първите две постановения, издадени в периода, през който, според твърденията на ищеца, се е стигнало до развалянето на предварителния договор, въобще не са били обжалвани от дружеството. По отношение на третото постановление, издадено след окончателното приключване на ревизията, обективирана с РА № *********/16.09.2013г., е била подадена жалба, но тя е била оставена без разглеждане и от двете съдебни инстанции, поради липсата на правен интерес.

          Както вече бе казано твърденията на ищеца са, че постановленията за налагане на обезпечителни мерки са нищожни, тъй страдат от порока материална незаконосъобразност и са издадени в несъответствие с целта на закона, доколкото с отмяната на ревизионните актове, и тяхното действие било заличено с обратна сила.

            В закона няма легална дефиниция относно това кога един административен акт е нищожен, а основанията за нищожност се извличат от правната теория и съдебната практика, като се приема, че нищожен е този акт, който е засегнат от толкова съществен порок по чл. 146 от АПК, че изначално, от момента на издаването му, не поражда правни последици. Нарушенията на материалния закон, каквито в случая се релевират от „Сън велю България"ЕООД, принципно касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен на посоченото основание би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. В този смисъл само при пълната липса на предпоставките, предвидени в съответната материалноправна норма и отсъствието на каквото и да е основание изобщо за който и да е орган да издаде акт с конкретното съдържание, би се стигнало до нищожност. Ето защо, нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно отсъстват визираните в хипотезата на приложимата материалноправна норма предпоставки, когато актът е лишен изцяло от законово основание и когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон от нито един орган. Иначе казано - административният акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред.

           В настоящия случай,  това не е така и действията на публичния изпълнител по налагане на обезпечителни мерки не са в противоречие с материалния закон, доколкото законът позволява публичният изпълнител да пристъпи към налагане на обезпечителни мерки преди да е приключило ревизионното производство(чл.121,ал.1 от ДОПК), както и преди влизане на ревизионния акт в законна сила(чл.121,ал.6 от ДОПК и чл.195 от ДОПК). В този смисъл доводите на ищеца за липса на правно основание за издаването на посочените по-горе постановления за налагане на обезпечителни мерки, с оглед на отпадането с обратна сила на последиците на отменените два ревизионни акта, с които ищеца обосновава твърдения за нищожност на обсъжданите обезпечителни актове, са неоснователни. В обсъжданата насока е необходимо да се посочи,че материално правните предпоставки за налагане на предварителните обезпечителни мерки по чл.121,ал.1 от ДОПК (каквито са обективираните  в Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал.1 и ал.2 от ДОПК с изх. № РД-10-550/08.08.2012г., издадено публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив) са регламентирани в разпоредбата на чл.121, ал.1 от ДОПК. Така, съгласно посочената норма, предварителните обезпечителни мерки се налагат в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт, с цел предотвратяване извършването на сделки или действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. В настоящия случай, тези предпоставки са били налице към момента на налагане на обезпечителните мерки, като публичния изпълнител е извършил преценка на въпросните обстоятелства, и като е взел предвид очаквания размер на публичните задължения, и наличните активи на дружеството, е формирал  съответен на закона извод за наличие на предпоставките на чл.121, ал.1 от ДОПК и в постановлението на публичния изпълнител са изложени мотиви в тази насока. Това обстоятелство, съпоставено и с факта, че дружеството не е имало други активи за обезпечаване на публичните вземания, към момента на налагане на обезпечителната мярка, без всякакво съмнение обосновава извод за наличието на обезпечителна нужда по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.121, ал.1 от ДОПК, тъй като е очевидно, че дружеството  не е разполагало с имущество в съответния размер, което евентуално да послужи за погасяване на публичните задължения. Все в тази насока е необходимо да се посочи, че разпоредбата на чл.121, ал.1 от ДОПК, регламентира случаите на налагане на обезпечителни мерки на неустановено по размер, или съответно на установено по размер, публично вземане по невлязъл в сила данъчен акт. В случая с обсъжданото постановление се касае за обезпечителни мерки, наложени в първата хипотеза, в хода на възложено и неприключило ревизионно производство - преди издаване на ревизионния акт, когато конкретния размер на публичните задължения все още не е окончателно установен и не е настъпила  тяхната изискуемост. Въпросните мерки имат привременен характер/така чл.121, ал.4 и 5  от ДОПК/, като предназначението им е да дадат обезпечителна защита на този етап от ревизионното производство,  като по този начин гарантират събирането на публичните вземания, с оглед предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, които биха осуетили събирането на задълженията за данъци, които евентуално ще бъдат установени с ревизионнен акт. В този случай, ако при приключване на ревизионното производство с ревизионен акт, бъдат установени публични задължения в очаквания размер, публичния изпълнител пристъпва към продължаване на действието на наложените мерки, съгласно възможността, предвидена в разпоредбата на чл.121, ал.6 от ДОПК, с налагане на обезпечителни мерки на основание чл.195 от ДОПК от същия вид и върху същото имущество, обезпечаващи конкретно установените с ревизионния акт по основание и размер публични задължения(каквито са обективираните  в Постановление за налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 121,ал.6  от ДОПК и чл.195 от ДОПК  с изх. № РД-11-1847/23.10.2012г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив), а в случай, че не се стигне до установяване на очаквания размер на публичните задължения, може да се процедира по реда на чл. 208, ал. 1 от ДОПК.

 Процесните обезпечителни мерки (обективирани в Постановление за налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 121,ал.6  от ДОПК и чл.195 от ДОПК с изх. № РД-11-1847/23.10.2012г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив и Постановление за налагане на обезпечителни мерки по чл. 195, ал.1, чл. 202 от ДОПК с изх. № РД-11-2472/05.11.201Зг., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив) са наложени на основание разпоредбата на чл.195, ал.1 от ДОПК, регламентираща случаите на налагане на обезпечителни мерки на установено по размер с ревизионен акт(независимо дали е обжалван и влязъл в сила) и изискуемо (с изтекъл 14-дневен срок за доброволно изпълнение – арг. от чл.127,ал.1 и 2 от ДОПК) публично задължение. В този смисъл материално правните предпоставки за налагане на обезпечителни мерки от тази категория са регламентирани в разпоредбата на 195, ал.1 от ДОПК, съгласно която подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания.  В настоящия случай, тези предпоставки са били налице  към момента на налагане на обезпечителните мерки и в постановленията на публичния изпълнител са изложени мотиви в тази насока. В процесния случай е са били налице установени и изискуеми публични вземания на длъжника „Сън велю България” ЕООД по Ревизионен акт № *********/01.10.2012г. и съответно по Ревизионен акт № *********/16.09.2013г.,  съставляващи годно изпълнително основание съгласно чл. 209, ал. 2, т. 1 ДОПК, независимо от обстоятелството, че същите са били обжалвани.  

 В случая, противно на твърденията на ищеца, отмяната на Ревизионен акт № *********/01.10.2012г. и Ревизионен акт № *********/16.09.2013г. не заличава с обратна сила правните последици на наложените обезпечителни мерки, обективирани в обсъжданите три постановления за налагане на обезпечителни мерки. Това е така защото обезпечителните мерки се налагат на самостоятелно основание - възникнала обезпечителна нужда на съответния етап от ревизионното производство(преди издаване на ревизионен акт или при издаване на ревизионен акт, но преди влизането му в законна сила), като обезпечителните мерки имат самстоятелно съществуване, обусловени са от възникване на обезпечителна нужда на съответния етап от ревизионното производство, като съществуват до отпадане на обезпечителната нужда, и съответно подлежат на самостоятелно обжалване. Обстоятелството, че обезпечителните мерки се прилагат в ревизионното производство, приключило с издаването на незаконосъобразен ревизионен акт, не води до обратен извод и не обосновава извод за несамостоятелните им съществуване и обжалвамост. В този смисъл отмяната на ревизионните актове на лишава обезпечителните мерки от правно основание (каквото е възникналата обезпечителна нужда на съответния етап от ревизионното проиводство) и не обосновава тяхната нищожност в твърдяния аспект, респективно на постановленията, с които същите се налагат. В този смисъл и за пълнота е необходимо да се посочи, че и последващата отмяна на постановленията за налагане на обезпечителни мерки, с постановление, издадено на основание чл.208, ал.1 от ДОПК, не обосновава извод за тяхната незаконосъобразност,защото основанието за тяхната отмяна е отпадането на обезпечителната нужда, а не тяхната материална незаконосъобразност. Отмяната на обезпечителните мерки поради отпадане на обезпечителната нужда по смисъла на чл.208,ал.1 от ДОПК, не се приравнява на отмяна или на оттегляне на самия акт, с който мерките са наложени и не попада в хипотезата на чл.1 от ЗОДОВ. Това е така, тъй като при отмяната на мерките, липсва констатирана незаконосъобразност на постновлението, с което те са наложени, а е налице промяна, настъпване на нови обстоятелства, които изискват мярката да бъде съобразена с актуалната фактическа обстановка. В този смисъл съдебната практика /намерила израз в Определение № 11550 от 01.10.2014по адм. д. № 10605/2014г. на ВАС/ е подчертала, че с отмяната на акта, респективно - с неговото оттегляне, се заличават с обратна сила породените от него правни последици, а когато се отменя наложената обезпечителна мярка, тъй като нуждата от нея е отпаднала, отмяната действа занапред и не е равнозначна на отмяна на самия акт, с който тя е постановена.

Казано с други думи, в случая обезпечителните мерки, обективирани с процесните три постановления са законосъобразно наложени при наличие на законоустановените предпоставки – обезпечителна нужда на съответния етап от ревизионното производство, като действието им законосъобразно е продължило до отпадане на обезпечителната нужда, като в този смисъл отмяната им по чл.208, ал.1 от ДОПК има действие занапред, а не с обратна сила като последица от отмяната на ревизионния акт, както се твърди от ищеца.

Следователно в случая към датата на издаване на процесните три постановления за налагане на обезпечителни мерки са били налице  законоустановените предпоставки за тяхното издаване, както от страна на съответните правни норми, така и с оглед на  компетентността на съответния орган. Липсва съществено и недопустимо от правния мир нарушение на закона, за да бъдат същите обявени за нищожни.

В случая не  е бил превишен и необходимият баланс между защитата на обществения интерес и този на ревизираното лице, съгласно разпоредбата на чл.6,ал.2 от АПК, субсидиарно приложим на основание препращащата норма на §2 от ДР ДОПК,  доколкото обезпечителните мерки са били съпоставими с размера на предполагаемото, респективно - определеното с РА към момента на налагането им, данъчно задължение.

            При този нормативен анализ съдът приема, че Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал.1 и ал.2 от ДОПК с изх. № РД-10-550/08.08.2012г., издадено от В.М., на длъжност старши публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, Постановление за налагане на обезпечителни мерки на основание чл.121,ал.6 от ДОПК и чл. 195, ал.1 от ДОПК с изх. № РД-11-1847/23.10.2012г., издадено от В.М., на длъжност старши публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив и Постановление за налагане на обезпечителни мерки по чл. 195, ал.1, чл. 202 от ДОПК с изх. № РД-11-2472/05.11.201Зг., издадено от В.М., на длъжност старши публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, са издадени от компетентен орган, в  предвидената форма, при спазване на административно производствените правила, не противоречат на закона и не са нищожни.  

Извод за нищожност на Постановление за налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 195, ал.1 от ДОПК с изх. № РД-11-1847/23.10.2012г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив не може да бъде обоснован с факта, че в него е посочен Ревизионен акт № *********/30.05.2012г.(издаден на друго дружество), вместо Ревизионен акт № *********/01.10.2012г.(издаден на „Сън велю България“ ЕООД),чиито задлжения в действителност същото обезпечава. В случая се касае за очевидна фактическа грешка, която не влияе в никаква степен на валидността на постановлението, за която е приложим реда по чл.62 от АПК, субсидиарно приложим на основание препращащата норма на §2 от ДР ДОПК.

По отношение на втория наведен в исковата молба порок за нищожност на постановленията за налагане на обезпечителни мерки - несъответствие с целта на закона или т. нар. превратно упражнение на власт, следва са се посочи, че принципно този порок също води единствено до незаконосъобразност на административните актове. Само ако преследваната цел не може да се постигне по никакъв начин и с никакъв акт, въпросният порок води до нищожност.

В настоящия случай обаче актовете на публичния изпълнител са съставени в съответствие с целта на закона - ДОПК, който, посредством предвидената възможност за налагане на обезпечителни мерки, е призван да гарантира необходимостта да се обезпечи последващото принудително събиране на публичните задължения. Както се каза и по-горе, постановленията са издадени при наличието на необходимите материалноправни и процесуални предпоставки към момента на тяхното издаване, поради което не може да се приеме, че преследват някаква друга, различна цел, освен гарантирането на последващото събиране на установените при ревизията данъчни задължения.

Изложеното по - горе налага да се приеме, че в периода,през който съобразно твърденията в исковата молба се е стигнало до разваляне на предварителния договор, са били налице законосъобразно наложени и валидно действащи обезпечителни мерки,  реализирани при наличие на законоустановените предпоставки за налагане на обезпечителни мерки по чл.121 от ДОПК, чл.121,ал.6 от ДОПК и чл.195, ал.1 от ДОПК.

           По отношение на доводите за нищожност на Ревизионен акт № *********/01.10.2012г. и Ревизионен акт № *********/16.09.2013г., следва да се посочи, че същите са неоснователни. Ревизионните актове са издадени след валидно възлагане на ревизията, в законоустановената форма и от надлежно оправомощени компетентни органи, а основанията за начисляване на ДДС кореспондират с изложената фактическа обстановка,установена в хода на ревизията и не са нищожни. По отношение на  РА № *********/16.09.2013г. и доводите за нищожност, следва още да се отбележи, че е приложимо разрешението дадено в приетото от Общото събрание на колегиите при Върховния административен съд Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. по тълкувателно дело № 10/2016г. (съгласно което, ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен.).По отношение на довода за нищожност на  Ревизионен акт № *********/30.05.2012г., възведен в писмената защита на процесуалните представители на ищеца, за пълнота следва да се посочи, че същият е неотносим към настоящия административноправен спор, доколкото този ревизионен акт не е издаден на дружеството – ищец, а на друго лице.

Действително, и както бе казано процесните два ревизионни акта са били отменени по надлежния ред. В случая обаче твърдените от ищеца претърпени вреди (пропуснати ползи) поради невъзможността да се извърши продажба на дружествените дялове на предвидената в предварителния договор цена, се явяват пряка и непосредствена последица не от отменените ревизионни актове, а от наложените с обсъжданите три постановления  като обезпечителни мерки запор върху дружествени дялове на „Сън велю България” ЕООД.Това е така, тъй като с ревизионния акт само се установяват видове задължения и се посочват периодите, за които се отнасят, но ревизионният акт сам по себе си не води до невъзможност за ищеца да разполага с дружествените си дялове, а това е последица от наложените обезпечители мерки (запори на дружествени дялове) с процесните три постановления. Поради това, макар и отменени като незаконосъобразни, посочените два ревизионни акта не могат да се разглеждат като предпоставка за ангажиране отговорността на Националната агенция по приходите. Съгласно чл. 121, ал. 2 ДОПК предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197. При положение, че мерките не са били обжалвани и актовете, с които са наложени, не са отменени,респективно актовете не са нищожни, на ищеца не се дължи обезщетение за вреди. Основание за присъждането на обезщетението е незаконната административна дейност, каквато в случая не е била установена по предвидения в закона ред. Обстоятелството, че обезпечителните мерки се прилагат в ревизионното производство, приключило с издаването на незаконосъобразен ревизионен акт, не води до друг извод по съществото на спора. Законността на мерките не се контролира с обжалването на крайния административен акт. Те подлежат на самостоятелно обжалване и само ако бъдат отменени или прогласени за нищожни, може да се търси отговорност от юридическото лице, чийто орган е причинил вреди при извършването на административна дейност в противоречие с нормативните изисквания. В изложения смисъл е и Решение № 681 от 17.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2634/2017 г., III о., Решение № 14842 от 03.12.2018 по адм. д. № 7991/2017г. на ВАС, и Решение 2684 от 22.02.2019по по адм. д. № 11681/2017г. и други.

По изложените съображения, следва да се приеме, че в случая липсва първата предпоставка за реализиране на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно липсват отменен по съответния ред незаконосъобразен административен акт или нищожен административен акт,издаден от административен орган.

 По отношение на втората предпоставка от сложния фактически състав на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността – настъпила вреда в правната сфера на ищеца, е необходимо да се посочи следното:

С оглед фактическите твърдения в исковата молба дружеството – ищец е претърпяло имуществени вреди под формата на пропуснати ползи поради това, че вследствие на наложените му запори от НАП, е бил развален предварителен договор за продажба на дружествени дялове от 23.04.2012г. с германското дружество „PI Proinvestor" GmbH&Co.KG на договорена висока цена, и към датата на предявяване на иска цената на процесните дружествени дялове значително е спаднала.

В случая на първо място следва да се отбележи, че във въпросния предварителен договор не са предвидени никакви гаранции за продавача под формата на аванси, задатък, депозити и други подобни, което би било в съответствие с обичайната търговска практика, като се има предвид огромния материален интерес на споразумението.

От друга страна, и както вече бе казано от страна на процесуалните представители на ответника, на основание чл. 193 от ГПК е оспорена автентичността на подписите, положени върху писмата с издател „РI Pro-Investitor" GmbH&Co.KG и тяхното съдържание, с мотива, че всички представени с исковата молба документи, са съставни за нуждите на делото и са антидатирани, като по отношение на предварителния договор  е заявено становище, че същият е едно привидно съглашение, съставено по-късно от отразената в него дата, и при условията на абсолютна симулация с една-единствена цел - да послужи в настоящото съдебно производство.

По повод откритото производство по чл.193 от ГПК е разпределена е доказателствената тежест, като същата е възложена на ищеца, който не се е справил с доказателствената задача.

С оглед откритото производство по оспорване автентичността на подписите върху предварителния договор и приложените към исковата молба писма от името на К. В., е допуснато извършването на съдебно-графологична експертиза, която установи, че подписите във въпросните документи са изпълнени от съответното лице, посочено като техен автор, като вещото лице е потвърдило автеничността на подписите, положени от К. В. и  Х.П.Установяването на авторството на документите обаче, не е равнозначно на доказването на истинността на тяхното съдържание, включително и по отношение на вписаните в тях дати.

Както основателно се сочи от страна на ответника, от съдържанието на представения доклад за проучване /дю дилижънс/ се установява, че същият е изготвен от чуждестранното адвокатско дружество „Бърд и Бърд" по възлагане на „Сън велю" Австрия във връзка с предстояща продажба на дяловете на процесните шест дружества: „Тенево солар"ЕООД, „Крумово солар"ЕООД, „Ямбол солар"ЕООД, „Тера инвест 2008"ЕООД, „Фототекс"ЕООД, „Маркус инвест"ЕООД, но без да са налице ясни данни кой е бил съответния купувач. Последното ясно личи и от обстоятелството, че на нито едно място в проучването не е споменато конкретно наименование на лице, на което ще бъдат продавани дяловете, а навсякъде се говори за „потенциален" купувач и „потенциален" инвеститор, което навежда на извода, че дю дилижънсът е направен по нареждане на „Сън велю" Австрия, за да се проучат принципно възможностите за продажба на шестте фотоволтаични централи. В подкрепа на този извод е записаното в част Г, „Доклад" на проучването, където изрично е отразено, че: „"Сън велю" понастоящем преценява възможността да продаде 5 вече работещи.... соларни паркове", която формулировка не би била вярна, ако продавачът беше обвързан с един вече сключен договор и правният анализ се извършваше именно във връзка с това /както е посочено в т. 2.1.2.2. от предварителния договор от 23.04.2012г./.

Съгласно т. 3.8 от част Г, ,Доклад" от резултатите за проведения дю дилижънс, сред предоставените от възложителя документи във връзка с анализа, фигурира декларация от 29.07.2011г., подписана от Х.П., с която същият в лично качество и като управител на „Сън велю България"ЕООД се е съгласил да прехвърли собствеността на „Тенево солар"ЕООД, „Крумово солар"ЕООД, „Ямбол солар"ЕООД, „Тера инвест 2008"ЕООД, „Фототекс" ЕООД и „Маркус инвест"ЕООД, заедно с движимото и недвижимо имущество, на китайското дружество „Джиянгсу зонги ко" /"Jiangsu Zongyi Co"/ или на друго, посочено от него лице. В тази връзка от ответника се сочи в отговора на исковата молба и  се поддържа в настоящото производство, че предварителния договор от 23.04.2012г. е едно антидатирано и привидно съглашение, съставено с оглед нуждите на настоящото производство, доколкото в един по-ранен момент Х. П. се е обвързал, лично и като управител на „Сън велю България"ЕООД, да продаде собствеността върху дяловете на шестте процесни дружества на съвсем различно лице от формално посочения в договора купувач.

В потвърждение на обстоятелството, че именно тази уговорка е била действителната,  е и това, че през 2016 и 2018г. чрез поредица от последователни сделки, дяловете на: „Тенево солар"ЕООД, „Крумово солар"ЕООД, „Ямбол солар"ЕООД, „Тера инвест 2008"ЕООД, „Фототекс" ЕООД и „Маркус инвест"ЕООД са прехвърлени изцяло на „Зонджи /Италия/ Сицилия Соларпауър"ЕООД /"Zongyi Italy Sicilia Solarpower"SRL/, което, съгласно приложните по настоящото дело удостоверения за актуално състояние от търговската камара в гр. Милано,  е собственост на китайското юридическо лице „Jiangsu Zongyi Co" LTD.

По този повод, на основание чл. 190 от ГПК, приложим субсидиарно на основание препращащата норма на чл.144 от АПК, по искане на представителите на ответника в заседанието, проведено на 19.01.2016г. съдът е задължил ищеца да представи въпросната декларация от 29.07.2011г., както и всички сключени във връзка с посочената декларация: договори /вкл. предварителни/ и придружаващи ги документи като: кореспонденция, оферти, насрещни волеизявления и др. /в случай, че такива съществуват/.

Съгласно изричното изявление от името на ищеца, в заседанието от 24.03.2016г., процесуалния представител адв. Д. е посочил, че не разполагат с тази декларация и не могат да я представят.

В  случая поведението на ищеца следва да се преценява с оглед разпоредбата на чл. 161 от ГПК, приложим субсидиарно на основание препращащата норма на чл.144 от АПК и твърдените от ответника обстоятелствата, във връзка с които ищецът е създал пречки за събиране на доказателства /че е била налице уговорка за продажба на дружествените дялове не на „РI Pro-Investitor" GmbH&Co.KG, а на китайското дружество „Jiangsu Zongyi Co" LTD или друго посочено от него лице/, следва да бъдат приети за доказани.

Впрочем, наличието на предварителни уговорки с „Jiangsu Zongyi Co" и свързани с него дружества, в това число и „Zongyi Italy Sicilia Solarpower"SRL се  потвърждава също така и от констатациите в ревизионния доклад към РА № *********/01.10.2012г. на „Сън велю България“ ЕООД, където са цитирани документите, приложени към отговора на австрийската данъчна администрация при извършена проверка на „Сън Велю" Австрия, оформена с формуляр реф. № E_BG_AT_20120315_9589_IND-120594_R /цитирани на стр. 19 от РД/.

Видно от ревизионния доклад, към представените от австрийската администрация документи, е приложено споразумение между „Сън велю" Австрия и „Zongyi Italy Sicilia Solarpower"SRL относно проект на централи в: Ново село, Тенево, Крумово, Ямбол и Нова Загора /3,4 MW/, общо с мощност от 16,9 MW /посочените мощности и населени места съответстват напълно на шестте дружества: „Тера инвест 2008"ЕООД, „Тенево солар"ЕООД, „Крумово солар"ЕООД, „Ямбол солар"ЕООД и общо - „Маркус инвест"ЕООД и "Фототекс"ЕООД/. Според  въпросното споразумение австрийското дружество ще планира и развива проекта, както и ще е отговорно за всички стоки и услуги, необходими за изграждането на централите. От своя страна, италианското лице ще е отговорно за лицензи, експертизи и разрешения, свързани с оборудването на проекта. Към отговора са приложени платежни документи, от които е видно плащане от страна на италианската компания към австрийското дружество с основание - плащане по проект.

Относно представената от ищеца електронна кореспонденция, при преглед на същата, се установява, че действително по повод дю дилижънса са се разменяли имейли между служители на адвокатската кантора и служители на „Сън велю"- Австрия. Видно е също така, че е било планирано посещение на К. В. в Пловдив. Никъде обаче не е споменато, че контактите между К. В., респективно К.Б./който е другият преставляващ на „РI Pro-Investitor“, с Х. П., съответно - със служителите на „Сън велю" Австрия или на адвокатското дружество, са били именно по повод на процесната сделка с дяловете на шестте дружества.

Прави впечатление също така, че към писмата е имало прикачени документи, които обаче не са приложени от процесуалните представители на ищеца.  Индиция, че представената електронна кореспонденция не е пълна, се съдържа и в становището от 24.11.2014г. от  процесуалните представители на ищеца, които сочат, че представят само „част от огромната кореспонденция", която се е разменяла между страните, както и в становище от 04.02.2015г., в което е отразено, че останалата кореспонденция, разменяна между страните, е неотносима.

В този смисъл допуснатата и приета в хода на съдебното производство по съдебно-техническа експертиза, е установила, че не  са открити несъответствия в електронните писма, но това не променя в никаква степен извода за непълнотата на представената по делото  електронна кореспонденция.

Наличието на допълнителни имейли, които не са приложени по делото, навежда на извода, че непредставената кореспонденция от страна на ищеца очевидно съдържа информация, която не подкрепя тезата за наличието на договорни отношения с германското дружество „РI Рго-Investitor" GmbH&Co.KG по повод процесния предварителен договор.

Наистина от обсъжданите документи е възможно  да се направи извод,че е имало някакви преговори с К. В. или последният е пътувал до България с оглед на други съвместни проекти с Х. П., по повод на които е била разменяна и въпросната електронна кореспонденция, но че това са били именно отношенията, свързани с предварителния договор, не може да се установи по безпорен начин от  събраните доказателства по делото.

В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че В. и П. чрез управлявани от тях дружества, участват в общи съдружия /видно от обясненията на Х. П./, поради което не би имало пречка, както размяната на кореспонденцията да е свързана с други правоотношения, така и между двете лица да са се съставяли документи, които привидно симулират наличието на договорни отношения, без такива са са действително налице.

По отношение на оспорените от представителите на ответника  компетенции на К. В. и финансовите възможности на „РI Pro-Investitor" GmbH&Co.KG да закупи дружествени дялове на такава огромна стойност, направено в отговора на исковата молба, от страна на ищеца  са предоставени справки за актуалното състояние на търговското дружество, годишни финансови отчети на PI Група, анализи за дейността на чуждестранния контрагент и др.

Въз основа на данните от  представените анализи за дейността на „РI Pro-Investitor" GmbH&Co.KG / анализ на PI Proinvestor" GmbH&Co.KG от м. март 2010г. и анализ на предприятие от Щефан Апелт от 18.05.2010г./, баланс на „Соларен фонд 1" към 31.12.2012г., може да се направи извод, че решението за участието на „PI Proinvestor" GmbH&Co.KG в предварителния договор от 23.04.2012г. би следвало да бъде предшествано от редица допълнителни процедури, изисквани от вътрешните му правила, доказателства за изпълнението на които, не бяха представени от страна на ищеца. Същевременно, по собствените си критерии, германското дружество инвестира  само в Германия, както и не разполага със свободен финансов ресурс /видно от баланса за 2012г./ да извърши огромната инвестиция от 45 663 800 евро, каквато е предвидена по предварителния договор от 23.04.2012г. Ето защо и обстоятелството, че К. В. притежава власт да представлява еднолично PI Proinvestor" GmbH&Co.KG, което се установява от документите, свързани с вписванията на „РI Pro-Investitor" GmbH&Co.KG в германския търговски регистър, само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че „Сън велю България"ЕООД се е справило с доказателствената си задача, като удостовери, че решението за инвестиране по договора от 23.04.2012г. е взето при спазване на всички процедури, изисквани от учредителния акт на германското дружество, и че сключения предварителен договор е действителен.

В този смисъл показанията на свидетеля К. В., следва да се  преценяват в съответствие с разпоредбата на чл. 172 от ГПК, приложим субсидиарно във връзка с препращащата норма на чл.144 от АПК, като се държи сметка да наличието на заинтересованост от страна на свидетеля с Х. П., предвид наличието на общи търговски отношения. В тази връзка е необходимо да се посочи,че заявеното от В. противоречи на приложените писмени документи относно критериите за инвестиране на „PI Proinvestor" GmbH&Co.KG и финансовото състояние на инвестиционния фонд. Липсва и логично обяснение, защо купувачът не е потърсил правата си по предвидените в договора неустойки, като се заявява най-общо, че давностният срок все още не е изтекъл.

С дадените обяснения по реда на чл.176 от ГПК във вр.с чл.177, ал.1, т.2 от ГПК, субсидиарно приложим във връзка с препращащата норма на чл.144 от АПК Х.П.не дава конкретна информация по въпросите: съществували ли са други уговорки за продажба на дружествените дялове, освен с PI Proinvestor" GmbH&Co.KG, имало ли е проект за окончателен договор и кой го е съставил, какви конкретни действия са предприети от страна на „Сън велю България"ЕООД във връзка с вдигането на запорите върху дяловете. В този смисъл обясненията на законния представител на дружеството- ищец следва да се преценяват при условията на чл.176, ал.3 от ГПК субсидиарно приложим във връзка с препращащата норма на чл.144 от АПК, като твърдяните от ответника обстоятелства да се приемат за установени.

По отношение на отговорите на П., които  подкрепят тезата на „Сън велю България"ЕООД, следва да се има предвид, че поначало обясненията по чл. 176 от ГПК имат доказателствена стойност и могат да имат характер на признание, само когато се отнасят до неизгодни за страната факти. В обратния случай - когато удостоверяват изгодни за страната обстоятелства, те се приравняват на твърдения и не могат да се ценят като годно доказателствено средство.

Изложеното по-горе обосновава извода на съда, че ищецът, на когото в случая е възложена доказателствената тежест, не успя да удостовери оспорения от  ответника факт, като докаже, че сключеният предварителен договор от 23.04.2012г. е действителен и има достоверна дата, респективно - че приложените към исковата молба писма от 23.04.2012г. са документи с вярно съдържание.

Както вече бе казано, за да се докаже наличието на причинена имуществена вреда под формата на пропусната полза, е необходимо нереализираното увеличение на имуществото да е сигурно и неизбежно, а не хипотетично.

 В тази насока в казуса, ищецът  следваше да установи не само наличието на сключен предварителен договор, който, поради действията на органите на НАП, е бил развален, но и да установи, че прехвърлителна сделка при условията и цените, определени с предварителния договор от 23.04.2012г., не е могла да бъде сключена към момента на завеждането на иска. Доказателства в тази насока, обаче не са ангажирани от страна на ищеца. Липсват доказателства за наличието на последващи преддоговорни отношения, оферти, кореспонденция с евентуални купувачи и други подобни документи, касаещи сключването на сделка за продажба на дружествените дялове през 2014г.  Налице са единствено твърдения в исковата молба, че след отмяната на РА № *********/16.09.2013г., „Сън велю България"ЕООД е направило опит да продаде притежаваните от 100% от дяловете от капитала на шестте дружества, но получените оферти са били значително по-ниски от цената по разваления предварителен договор, като разликата възлиза на 16 933 800лв.,без да са ангажирани каквито и да е доказателства в тази насока.

           В обсъжданата насока следва да се посочи, че в случая твърдяните вреди не са доказани и по размер. Относимо към разрешаването на този въпрос е заключението на вещите лица по назначената повторна тройна съдебно - оценителска експертиза, което Съдът възприема, като обективно и компетентно изготвено, въвеждащо в процеса с необходимата пълнота релевантните факти и обстоятелства, необходими за правилното решаване на настоящия административноправен спор, при съобразяване и на приложимата в случая нормативна уредба, включително и Международните оценителски стандарти. Вещите лица по тази експертиза са определили пазарната цена на дяловете на шестте дружества, като са използвали два метода: методът на дисконтираните парични потоци и методът на директната капитализация, а като контролен метод - методът на нетната балансова стойност на активите, като е прието, че пазарната цена на дяловете, не може да е по-ниска от формираната чрез него оценка.При изготвяне на заключението вещите лица са използвали реалните счетоводни данни на дружествата, като на тяхната база са изчислили дисконтовия фактор /при метода на дисконтираните парични потоци/ и фактора на капитализация /при метода на директната капитализация/, видно от стр. 33 и стр. 37 от заключението.Това обстоятелство, наред с дадения изчерпателен, обоснован и логичен отговор в оценителски аспект на поставените въпроси, кореспондиращ със събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, според настоящия състав на съда, е основание за кредитиране заключението на вещите лица. Съгласно обсъжданото заключение, пазарната стойност на дяловете на шестте оценявани дружества, към 23.04.2012г. е с 11 843 589лв. по-висока от цената по предварителния договор, или това се равнява на около 13% завишение. От друга страна, от заключението е видно, че през следващата 2014г. се наблюдава завишаване на пазарната стойност на дяловете, в сравнение с 2012г., което се държи най-вече на факта, че дружествата са изплатили своите дългове. Тъкмо наличието на подобно увеличение, опровергава твърдението в исковата молба, че към момента на предявяване на искът, ищецът не е могъл да продаде дяловете на изгодна цена, поради факта, че последната е спаднала. Действително, както се установява от заключението на вещите лица в основния му вариант, през 2016г. е налице известен спад в пазарната стойност спрямо 2012г., но при разглеждането на настоящия казус, това обстоятелство не следва да бъде вземано предвид, доколкото предметът на спора е очертан от исковата молба, а към момента на нейното предявяване /16.07.2014г./, 2016г. все още не е настъпила, т. е. същата излиза извън предмета на спора, при липса и на предявено по надлежния процесуален ред изменение на иска в тази насока. В този смисъл извън предмета на правния спор, очертан с исковата молба, се явява и претенцията, възведена в писмената защита на процесуалните представители на ищеца за присъждане на обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи,  явяващо се разликата между уговорената нетната цена по разваления предварителен договор за покупка на дружествени дялове от 23.04.2012г. в размер на 45 663 800.00 евро и стойността на която са продадени същите през 2016г и 2018г. на „Zongyi /Italy/ Sicilia Solarpower"SRL. В този смисъл е и практиката на съдилищата /напр. решение по гр. д. 6714/2014г. на ВКС/. Позовавайки се на чл. 298, ал. 1 от ГПК, съдът е посочил, че исковете по чл. 49 от ЗЗД между едни и същи страни, дори когато с тях се претендират обезщетения за едни и същи по вид вреди, произтичащи от едно и също виновно и противоправно поведение, но настъпили през различни периоди от време, са с различен предмет, респективно - и с различно основание. Изтъкнато е, че с всеки такъв иск ищецът търси съдебна защита на оспорвано му от ответника право на обезщетение за вреди, които макар и едни и същи по вид, и произтичащи от едно и също виновно и противоправно поведение, не са идентични, а са различни - нови вреди, тъй като са настъпили в следващ период от време.Ето защо, според съда, с всеки такъв иск се търси съдебна защита на различно спорно субективно право, в сравнение с иска за друг процесен период, макар част от елементите на правораждащите ги фактически състави по чл. 49 от ЗЗД да съвпадат. Причината за последното е, че силата на пресъдено нещо не би могла да се разпростре извън времевите предели, очертани най-напред с исковата молба, а след това и с влязлото в сила решение, постановено по нея.

            Възраженията на ищеца по заключението на така изготвената повторна тройна съдебно-оценителска експертиза, се свеждат главно до обстоятелството дали заемите следва да бъдат приети за неоперативни активи, като така също се поддържа, че чрез тяхното включване в стойността на дяловете, се оценява два пъти един и същи паричен поток, доколкото приходите от продажбата на електрическа енергия са вече взети предвид при изготвянето на заключението. Освен това се сочи, че вещите лица не са се съобразили с последващите промени във ВЕИ-сектора, намерили израз в решения № СП-1/31.07.2015г. и № Ц-33/14.09.2012г. на КЕВР, чрез които се дерогира действието на договорите за изкупуване на електрическа енергията по преференциални цени и се въвежда компенсаторно плащане от Фонд „Сигурност на енергийната система" до размера на нетното специфично производство.

             Относно първото възражение, че чрез включването на заемите като неоперативен актив, се стига до дублиране на едни и същи парични потоци, следва да се съобрази заявеното в тази насока от вещите лица, че избраната от тях методология, следва да отчете приходите на оценяваното предприятие, но без да държи сметка за свободните парични средства, като съответно размерът на собствения капитал, намира отражение в дисконтовата норма, а именно - колкото по-голям е собственият капитал, толкова рискът за съответното лице е по-малък.

  Във връзка с второто възражение, следва да се посочи, че съгласно чл. 31 ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, действащ към процесния период 2012 - 2014г., електрическата енергия от възобноваеми източници се изкупува от обществения доставчик, съответно от крайните снабдители по определената от ДКЕВР/КЕВР преференциална цена, действаща към датата на въвеждане в експлоатация по смисъла на ЗУТ. Видно от чл. 32 ал. 1 т. 1 от ЗЕВИ ДКЕВР определя преференциални цени за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници с изключение на енергията, произведена от ВЕЦ с инсталирана мощност над 10 М\W,ежегодно в срок до 30-ти юни. В изпълнение на цитираната разпоредба, държавният регулатор е издал решение № Ц-18/20.06.2011г. със срок на действие спрямо всички производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, чиито централи са въведени в експлоатация до 30.06.2012г., с което е определена преференциална цена за изкупуване на произведената електрическа енергия, в случая относно ФЕЦ с инсталирана мощност над 200 кВтр - 485лв./Мвт.ч. Съгласно изменение на чл. 31 ал. 5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., общественият доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР. Според § 1 т. 29 от ДР на ЗЕВИ „нетно специфично производство" е средногодишното производство на електрическа енергия от 1 KW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. В съответствие с  цитираните норми, с решение № СП-1/31.07.2015г. КЕВР е определила размера на нетното специфично производство, вкл. и по решение № Ц-18/20.06.2011г., като относно електро централи с фотоволтаични модули над 200 KW същото възлиза на 1188 kWh при определена преференциална цена от 485,60лв/ MWh. По повод направените промени в законовата уредба, при разпита си вещите лица са посочили, че тъй като оценката е формирана на база реални потоци, всички секторни изменения в нормативната база на практика са намерили отражение в самите счетоводни документи на оценяваните дружества. Същевременно е предвидена възможността за специфичен риск при изчислението на дисконтовата норма и фактора на капитализация, като така също и при метода на директната капитализация, устойчивият паричен поток е намален, за да остане резерв от около 700 000 лева. Експертите са уточнили още, че съгласно решение на КЕВР № СП-1/31.07.2015г., размерът на нетното специфично производство, за което се дължи доплащане от Фонд „Сигурност на енергийната система" е 1188 KW/h на година, и въпреки, че дружествата са произвеждали повече от този лимит, в прогнозния паричен поток, само за едно от дружествата се надвишава стойността от 1188 KW/h на година.

Както бе казано, във връзка с  възраженията на ищеца по повод приетата тройна експертиза, от страна на ищеца са поставени допълнителни задачи на повторната тройна съдебно-оценителска експертиза. В това заключение вещите лица са потвърдили възприетите от съда изводи, направени в депозираното по делото допълнение-уточнение към заключението по тройната експертиза относно възможността заемите да бъдат включени при определянето на пазарната цена в качеството си на неоперативен актив.По отношение констатациите на вещите лица за извършената продажбата на дяловете от „Сън велю България"ЕООД през 2018г. и свързаното с него лице - „СВ Модулпродакшън" през 2016г. на цена под собствения капитал следва да се посочи, че тази цена очевидно не може са се приеме за реална пазарна стойност, поради което не следва да служи като доказателство в подкрепа на доводите в исковата молба,  че след 2012г. дяловете не могат да достигнат цената, определена в предварителния договор от 23.04.2012г. Това е така,  защото цената, на която дяловете са продадени на „Zongyi /Italy/ Sicilia Solarpower"SRL е далеч по-ниска от определената от експертите стойност към 2016г. на база реални данни от счетоводството на оценяваните дружества. Обратно - при прехвърлянето на дяловете на италианското дружество, договорената цена не достига дори и чистата стойност на активите, която, съгласно заключението на тройната експертиза, е възможната най-долна граница, а продажбата е извършена на цена, която представлява около половината от балансовата стойност на собствения капитал. Същевременно не са известни фактори, които да обуславят необходимостта от бърза ликвидция на притежаваните от ищеца финансови активи, нито в исковата молба се твърди подобно нещо, а от счетоводството на шестте дружества се установява, че същите реализират значителни и стабилни приходи от продажбата на електрическа енергия и положителни финансови резултати.

            Съдът не кредитира заключението на вещото лице по допуснатата повторна тройна съдебно-оценителска експертиза на вещото лице Р.К.. Съгласно това заключение, при формирането на извод за пазарната цена, вещото лице е използвало метода на дисконтираните нетни парични потоци( поради липса на достатъчно пазарни свидетелства, които да отговарят на условията за съпоставимост), при който стойността на едно предприятие, дял, обособена част от него или финансови активи, се определя чрез преобразуване на очакваните приходи/печалби с определена норма на дисконтиране, като същата,  в случая се равнява на 9% по решение № Ц-18/20.06.2011г. на ДКЕВР.

            Заключението  изобилства от фактически пропуски, както при определяне на пазарната цена се констатират редица неточности, които  водят до извод за неговата необоснованост. По-конкретно, при преглед на таблиците, в които е извършена оценка на шестте дружества към дата 23.04.2012г. /стр. 65 - 69/ е видно, че оценката всъщност е за годишен период и касае цялата 2012г. Последното се установява от обстоятелството, че приходите и разходите са изчислени за календарна година, независимо от факта, че оценяването се прави към конкретна дата /23.04.2012г./ и поради това следва да обхваща единствено периодите след нея. Не е отчетено за 2012г., че три от дружествата /"Тера инвест 2008" ЕООД, „Фототекс" ЕООД и „Маркус инвест" ЕООД/ реално са започнали да произвеждат електрическа енергия едва от м. 07.2012г. /видно от протоколите за изкупуване с ЕВН, предоставени от ищеца и от таблицата на стр. 44 от заключението/.С така допуснатите неточности необосновано е завишен приходът за 2012г., което оказва влияние върху коректността на заключението.

            Констатира се също, че за всяка следваща година след 2012г. от оценявания период, приходите намаляват с 0,5% /сбор от: 0,25% от приходите от продажбата на електрическа енергия и 0,25% от другите приходи/. За това вещото лице се е мотивирало с износването на фотоволтаичните модули, но не е ясно въз основа на каква база при изчисленията е приет точно този коефициент.

            Същевременно намаляването на очакваните приходи за следващите години, след първата, противоречи принципно и на самия метод на дисконтираните парични потоци, чиято същност е описана от експерта на стр. 51. Обстоятелството, че липсва спад на приходите след 2012г. се подкрепя и от реалните данни за производството на електрическа енергия за периода 2012 - 2016г. /описани на стр. 44 -46/, от които е видно, че през 201Зг. е отчетен пик в производството, а през останалите години същото остава сравнително постоянно, но при всички случаи превишава това през 2012г. Посочените неточности оказват влияние върху оценката, като намаляват нетния паричен поток след 2012г.

            По отношение на приетите от вещото лице прогнозни разходи, според посоченото в експертизата, същите се индексират за всяка година след 2012г. с 2% инфлация съгласно решение № Ц-18/2011 на ДКЕВР и са формирани, както следва: при оценката към 2012г. - на база решението на ДКЕВР чрез прилагането на коефициент от 0,0307лв./kWh, а при оценките към 2014 и 2016г. с използването на коефициент от 0,08лв./ kWh, тъй като „централите са работещи". Не е ясно обаче как е определен индексът от 0,08лв./ kWh. Ако същият представлява реално съотношения между реализирани приходи и извършени разходи, след въвеждането на централите в експлоатация, няма данни кои точно приходи/разходи са включени в изчислението му.Отделно, с избрания подход по отношение на разходите за 2014 и 2016г. вещото лице е променило съществено приетата от самото него методика за изчисление на нетните парични потоци, тъй като нито приходите, нито финансовите разходи, както разходите и за амортизации са изчислени върху действителните счетоводни записи.

            Видно от заключението на вещото лице, приходите се формират на теоретичен принцип, въз основа на договорената за изкупуване електрическа енергия по преференциални цени, като към тях са добавени и приходи от продажба на електрическа енергия на свободния пазар /за каквито реално няма данни/ в размер на 25% от основните приходи.

            Относно разходите, същите са изчислени отново хипотетично чрез коментираните по-горе коефициенти. Избран е теоретичен подход и при определяне на разходите за амортизации, които са изчислени на база амортизационните норми в решението на ДКЕВР, въпреки, че видно от представеното счетоводство, дружествата реално прилагат по-ниски амортизационни отчисления. Чрез приложения по-горе подход реално в разходната част на паричните потоци към различните дати на оценката - 2012г., 2014г. и 2016г., както и по отношение на следващите години, част от прогнозния период фигурират разходи с различни стойности, но отнасящи се към една и съща прогнозна година в зависимост от датата на оценката, като с най-ниска стойност те са към дата 2012г. и необосновано по-висока - към 2014 и 2016г.

            От друга страна, увеличаването на разходите за следващите години почти тройно спрямо 2012г. не е логично, като се има предвид, че основните инвестиции са завършени до 2013г. /видно от представените счетоводни документи и приетата по делото ССЕ/, а оттам нататък предвидимите разходи би следвало да останат сравнително постоянни. Последното се потвърждава от приложените счетоводни регистри, от които е видно, че за годините, за които има реални данни и през които централите са работили целогодишно, основните разходи подържат сравнително еднакви стойности. По този начин необосновано се намалява оценката на дяловете след 2012г.

            Наред с изложеното се констатира още, че за всяка една от годините 2012г., 2014г. и 2016г. вещото лице е намалявало паричния поток с разход за погасяване на дълг /означен като разход за инвестиции/ в размер на 15 829 733лв., който е постоянен за всички оценявани години. Заемът представлява сбор от кредитните салда и обороти по сметка 151 „Получени дългосрочни заеми", описани на стр. 34 и според отбелязаното от вещото лице, се отнася за периода 2012-2016г. Посочените стойности обаче, по никакъв начин не съвпадат с реалните кредитни салда по см. 151 „Получени дългосрочни заеми/, тъй като от представените счетоводни регистри е видно, че към 23.04.2012г. общата сума на дължимите заеми от шестте дружества се равнява на 8 286 629,20лв /салдо по сметка 151/, към 31.12.2012г. - на 3 707 497,60лв., към 31.12.2013г. - на 23 625,86лв., а през останалите оценявани години общо задлъжнялостта в групата е 0лв.

            На практика, чрез намаляването на паричните потоци с разходите за дългосрочни заеми към дати на оценката 2014 и 2016г., неправилно се занижават паричните потоци към 2014 и 2016г, доколкото към тези периоди заемите са били погасени.

            На следващо място, съгласно посоченото на стр. 50 от заключението, избраният метод за оценка изисква паричните потоци да бъдат намалени с разходите за инвестиции. В случая, тези инвестиции са се реализирали за периода 2012 - 2013г., видно от счетоводните регистри, приетата ССЕ и отразеното на стр. 26 - 32 от експертизата. Следователно оценката към 23.04.2012г. е трябвало да бъде съобразена с факта, че дружествата все още не са завършили своите инвестиции, и да бъде намалена със съответните разходи, но това не е сторено от вещото лице. По този начин отново необосновано, са завишени паричните потоци за 2012г.

           Констатираните неточности в заключението касаят на следващо място  оценката към 2014г. и се отнасят до намаляването на паричните потоци с т. нар. такса сигурност, отразена в колона 9 в таблиците на стр. 71-74. Както е видно от реалните данни по счетоводство на оценяваните дружества обаче, през 2014г. такава такса не е заплащана, а и самото вещо лице на стр. 69 потвърждава, че тя е валидна от 2015г., но въпреки това я включва в оценката към 2014г. по прогнозни данни.

           Съдът не кредитира като необосновано и заключението на вещото лице по допуснатата  първоначална съдебно-оценителска експертиза на вещото лице М.Е.. Съгласно това заключение вещото лице, е определило пазарна цена към трите процесни дати на база метода на чистата стойност на активите. При оценката обаче вещото лице  не е взело предвид предназначението на шестте дружества и фактът, че основният им актив е вземането по дългосрочен /за срок от 20 години/ договор за продажба на електрическа енергия, която се изкупува по преференциални цени.

По изложените съображения, следва да се приеме, че в случая липсва  и втората предпоставка за реализиране на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно липсва доказана реално настъпила вреда в правната сфера на ищеца.

По отношение на третата  предпоставка от сложния фактически състав на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността – наличие на причинна връзка между вредата и незаконосъобразния, респ. нищожен администратвен акт, е необходимо да се посочи следното:

Тъй като в конкртния случай липсва отменен като незаконосъобразен административен акт, респективно нищожен административен акт  /постановление за налагане на обезпечителни мерки/ и не е доказано наличието на реално претърпяна вреда, не е налице и изискваната от състава на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ причинно-следствена връзка.

В тази насока и както вече бе казано, при разглеждане на въпроса за наличието на първата предпоставка за ангажиране на отговорността, процесните два ревизионни акта са били отменени по надлежния ред,но в случая твърдените от ищеца претърпени вреди не се явяват пряка и непосредствена последица от отменените ревизионни актове, а от наложените с обсъжданите три постановления  обезпечителни мерки запор върху дружествени дялове на „Сън велю България” ЕООД. Това е така защото  ревизионният акт сам по себе си не води до невъзможност за ищеца да разполага с дружествените си дялове, а това е последица от наложените обезпечителни мерки (запори на дружествени дялове) с процесните три постановления, които не са нито отменени като незаконосъобразни, нито са нищожни.

Наред с гореизложеното, следва в случая да се посочи и това, че запорите с процесните постановления, са наложени единствено върху дружествените дялове на „Крумово солар"ООД, „Тенево солар"ООД, „Ямбол солар"ЕООД и „Тера инвест 2008"ООД, на които към 2012г. и 2013г. собственик е било „Сън велю България"ЕООД. Дяловете на останалите две дружества обаче - „Фототекс"ЕООД и „Маркус инвест"ЕООД,които са били собственост на управителя - Х. П. не са запорирани от органите на НАП с процесните постановления, поради което не е съществувала твърдяната от ищеца пречка същите да бъдат продадени през 2012г. Казано с други думи, твърдяната невъзможност да се извърши продажба на дяловете в посочените две дружества, не е в причинна връзка с наложените обезпечителни мерки, които освен това не са нито незаконосъобразни, нито нищожни.

Все в обсъжданата насока е необходимо да се посочи, че по делото не се  ангажираха доказателства, ищецът да е проявил нужната инициатива, предлагайки замяна на обезпечителните мерки с други, каквато възможност предвижда разпоредбата на чл.199 от ДОПК, след като, се твърди,че момента на действието на обезпеченията, е имал намерение да се разпореди с притежаваните от него дружествени дялове. Във връзка с това обстоятелство,  следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 199 от ДОПК, според които със съгласието на публичния взискател, длъжникът по всяко време може да поиска замяна на наложената му обезпечителна мярка, като предложи друго равностойно обезпечение. Съгласно чл. 199 ал. 2 от ДОПК пък, без съгласието на публичния взискател, длъжникът може винаги да замени наложеното обезпечение с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа. Не се установява ищецът да се е възползвал от която и да е от тези законови възможности, за да  замени наложената му обезпечителна мярка, след като се твърди, че е имал намерение да се разпореди с дружествените дялове. Впрочем, в подкрепа на извода, че дружеството не е имало възражения против вида на обезпечителните мерки, е изложеното в жалбата против РА № *********/01.10.2012г.,в която  самото дружество е предложило на основание чл. 153 ал. 3, предл. последно от ДОПК, да бъде наложен запор върху притежаваните от него дружествени дялове в капитала на: „Крумово солар"ЕООД, „Ямбол солар"ЕООД, „Фототекс"ЕООД, „Маркус инвест"ЕООД и „Тера инвест"ЕООД, ако се приеме, че обезпечителните мерки с постановление изх. № РД-10-550/08.08.2012г. не са наложени надлежно или не покриват пълния размер на задълженията.

По изложените съображения, следва да се приеме, че в случая липсва и третета предпоставки за реализиране на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно липсва  доказана пряка причинно-следствена връзка между увредата и отменените като  незаконосъобразни административни актове.

В обобщение следва в случая да се посочи, че доказателствената тежест за установяване наличието на предпоставките на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ лежи изцяло върху ищеца. В конкретния случай съдът намира, че ищецът не е изпълнил задължението си да докаже предявения от него иск, както по отношение на неговото основание, така и по отношение на претендирания размер на обезщетението.

По изложените съображения съдът намира, че искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.

           При този изход на делото основателно с оглед разпоредбата на чл.10,ал.2 от ЗОДОВ се явява искането на ответника за присъждане на сторените разноски по производството.Те се констатираха в размер на 26 363,23 лв. съгласно представения по делото списък на разноските на л.7301,том 23 от делото.

Не следва да бъде уважена претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, т. к. съгласно § 6 от Заключителните разпоредби на Закона за допълнение на ЗОДОВ (обн. ДВ, бр. 94/2019 г.) изменението в чл. 10 се прилага за искови молби, подадени след влизането му в сила, а настоящият случай не попада в тази хипотеза. Трайна и последователна е практиката на ВАС, преди посоченото изменение, че в производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ до влизането в сила на допълнението обн. ДВ, бр. 94/2019 г. означава, че юрисконсултско възнаграждение не се дължи.В този смисъл е константната практика на ВАС по този въпрос, намерила израз в редица съдебни актове/Решение № 428/13.01.2020г., постановено по адм.дело № 12089/2018г. на ВАС, 3 отд., Решение № 2203/11.02.2020г., постановено по адм.дело № 9732/2018г. на ВАС, 3 отд., Решение № 2776/20.02.2020г., постановено по адм.дело № 9731/2018г. на ВАС, 3 отд., Решение № 134/28.01.2020г., постановено по адм.дело № 4541/2019г. на ВАС, 3 отд., Решение № 1899/05.02.2020г., постановено по адм.дело № 69/2019г. на ВАС, 3 отд., Решение № 1851/05.02.2020г., постановено по адм.дело № 2084/2019г. на ВАС, 3 отд. и други/.

Така мотивиран, Пловдивският Административен съд, ІІ отделение, ІІ състав,

                          Р  Е  Ш  И :

 

  ОТХВЪРЛЯ предявения от „СЪН ВЕЛЮ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Капитан Райчо” № 56, ет. 2, офис 265, представлявано от Х.К.П., чрез Адвокатско дружество „Д., П. и Баев", с БУЛСТАТ BG******,със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Хъшовска" № 5, ет. 3, представлявано от управителя адв. И.П.Д. ***, иск срещу НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ,  с адрес: София, бул. Дондуков № 52, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди под формата на  пропуснати ползи в размер на сумата от 16 933 800,00 евро, явяваща се разликата между уговорената нетната цена на дружествените дялове по разваления предварителен договор за покупка на дружествени дялове от 23.04.2012г. в размер на 45 663 800.00 евро и пазарната стойност на тези дялове към момента на предявяване на исковата молба, която стойност възлиза на сумата от не повече от 28 730 000,00 евро, претърпени от ищеца в резултат на следните административни актове: Ревизионен акт № *********/01.10.2012г., издаден от П.И.Т. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител екип при  ТД на НАП - Пловдив, ИРМ Хасково и Ревизионен акт № *********/16.09.2013г., издаден от В.П.А.на длъжност началник сектор „Ревизии", възложил ревизията и П.И.Т. на длъжност главен инспектор по приходите  при ТД на НАП - гр. Пловдив - ръководител на ревизията, които са отменени по надлежния ред и за които се твърди,че са и нищожни, както и от Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал.1 и ал.2 от ДОПК с изх. № РД-10-550/08.08.2012г., издадено от В.М., на длъжност старши публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, Постановление за налагане на обезпечителни мерки на основание чл.121,ал.6 от ДОПК и чл. 195, ал.1 от ДОПК с изх. № РД-11-1847/23.10.2012г., издадено от В.М., на длъжност старши публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив и Постановление за налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 195, ал.1, чл. 202 от ДОПК с изх. № РД-11-2472/05.11.201Зг., издадено от В.М., на длъжност старши публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, за които се твърди,че са нищожни.

 ОСЪЖДА „СЪН ВЕЛЮ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Капитан Райчо” № 56, ет. 2, офис 265, представлявано от Х.К.П.,   да заплати на Национална агенция за приходите сумата в размер на 26 363,23 лева, представляваща сторените разноски по производството.

 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на процесуалния представител на Национална агенция за приходите за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

 РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба по реда на Глава Дванадесета от АПК пред Върховния административен съд на Република България в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: