№ 1381
гр. Варна, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100502144 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на П. А. Й.
чрез адвокат А. Б. срещу решение № 2534 от 28.07.2022 г., постановено по
гр.д.№ 447 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, петдесет и трети
състав, в частта, с която се дава разрешение, заместващо съгласието на
майката П. А. Й. малолетното дете Д. Ж. З.а ЕГН **********, да пътува извън
пределите на Република България през всеки сезон на годината до определени
държави, а именно: до всички държави от ЕС, САЩ, Турция, Сърбия и
Северна Македония, Египет, Дубай Доминиканска република, Мексико,
Сингапур, Тайланд, Малайзия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Занзибар,
Куба, Великобритания и държави от Руската федерация, придружавано от
своя баща Ж. И. З., за срок на престояване до 30 дни, за неограничен брой на
пътуванията и до навършване на 10 годишна възраст на детето, само в режима
на лични отношения между детето и бащата, считано от влизане в сила на
решението, както и за издаване на необходимия паспорт за това, на основание
член 127а, алинея 2 от СК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
1
необоснованост на решението. Сочи се, че детето е прекалено малко, за да
пътува извън страната и да създава трайни впечатления от чужди култури и
езици, още повече в отсъствието на майка си. С оглед отсъствието на бащата
поради естеството на работата му детето е прекалено привързано към майката
и търси непрекъснато нейното присъствие, което не би било възможно да се
осъществи, ако детето е в чужбина. Набляга, че не е постигнато съгласие
между родителите относно срок на пътуване от тридесет дни, а най-дългият
срок, за който детето ще престоява при баща си е петнадесет дни. Поради това
се иска решението в тази му част да бъде отменено и молбата да бъде
отхвърлена.
Въззиваемият Ж. И. З. чрез адвокат Д. Ч. в писмен отговор е оспорил
жалбата като неоснователна. Излага, че страховете на майката са в сферата
на фантазиите, а интересът на детето е да открива нови светове.
Производството не предполага обсъждане дали са налице належащи
обстоятелства за пътуване в чужбина. Сочи, че тридесетдневният период е
общ за цялата година, а не еднократен, и може да се ползва на някалко пъти.
Желае потвърждаване на решението в обжалваната му част. Възразява против
исканото събиране на доказателства.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и прецени събраните по
делото доказателства на основание член 235 от Гражданския процесуален
кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът Ж. И. З. е депозирал и иск по реда на член 127а от СК за даване
на разрешение, заместващо съгласието на майката, за пътуване на детето Д.
Ж. З.а ЕГН **********, придружено от неговия баща, до всички държави от
всички държави от ЕС, САЩ, Турция, Сърбия и Северна Македония, Египет,
Дубай Доминиканска република, Мексико, Сингапур, Тайланд, Малайзия,
Босна и Херцеговина, Черна гора, Занзибар, Куба, Великобритания и държави
от Руската федерация, за срок на престояване до 30 дни, за неограничен брой
на пътуванията и до навършване на 10 годишна възраст на детето, само в
режима на лични отношения между детето и бащата, считано от влизане в
сила на решението, и за издаване на необходимия паспорт за това. В тази
връзка излага твърдения, че има приятели и близки извън страната, като иска
да има възможността да пътува с детето на почивка и да гостуват заедно на
2
близките през празничните дни. Сочи, че това е невъзможно, тъй като майката
категорично отказва да даде съгласието си детето да пътува извън страната.
В срока по член 131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор на
исковата молба от ответника, в който се излага по отношение на иска с
правно основание член 127а от СК, че доколкото й е известно бащата има
само един приятел, който живее в Норвегия. Намира, че детето е прекалено
малко, за да пътува на дълго разстояние без майка си, както и да може да
натрупа впечатления и спомени, респективно да оцени пътуване в чужбина.
Предвид това изрично се противопоставя на това да бъде издадено
разрешение, заместващо съгласието й, за издаване на задграничен паспорт на
детето Д. З.а, както и на бащата Ж. З. да бъде разрешено да пътува с детето
извън пределите на Република България. Счита, че решението за издаване на
задграничен паспорт на детето следва да бъде взето заедно от двамата
родители, а пътуванията в чужбина да се случват след изрично и конкретно
разрешение от майката, след обсъждане между двамата родители на
причината и/или желанието за това и то еднократно, за определен период от
време за всяко пътуване.
Не се спори между страните, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че страните са родители на детето Д. Ж. З.а, родено на *** г.;
че родителските права са предоставени на майката, при която е определено
местоживеенето на детето и, че на бащата е определен режим на лични
отношения.
Съдебната практика по споровете по член 127а от СК е последователна,
че с оглед спазването правата на детето излизането извън пределите на
страната е в негов интерес. Даването на разрешение е в унисон с
гарантираното в член 35, алинея 1 от Конституцията на Република България
право на свободно придвижване, установено и в редица международни
актове, които след ратификацията и обнародването им представляват част от
вътрешното законодателство на България.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС, постановено
по тълк.д.№ 1/2016 г. на ОСГК, съдът може да разреши по реда на член 127а
от СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието
на единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до
определени държави, респективно държави, чийто кръг е определяем.
Интересът на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция
3
по § 1, точка 5 от ДР на ЗЗДт, които по същината си отразяват елементите,
подлежащи на преценка при оценяването и определянето на най-добрите
интереси на детето, посочени в Конвенцията за правата на детето, а именно:
възгледите на детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда
и поддържане на взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и
безопасност, уязвимо положение, право на детето на здравеопазване, право на
детето на образование. Решението на съда трябва да вземе предвид в
конкретната фактическа обстановка по случая кои елементи имат отношение
към оценката на най-добрия интерес на детето и да се определи тежестта на
всеки един от тях спрямо останалите, като е възможно не всички елементи да
имат отношение към всеки индивидуален случай, а различните елементи
могат да се разглеждат по различни начини в различните случаи и да имат
различна важност в цялостната оценка. Съдебното решение следва изрично да
посочва всички фактически обстоятелства относно детето, елементите, които
са счетени за имащи отношение към оценката на най-добрия му интерес,
съдържанието на елементите в конкретния случай и как те са претеглени, за
да се определи най-добрия интерес на детето. При тази преценка освен
положението на конкретното дете се съобразява и дали твърдението за
неговия най-добър интерес от страна на родителите не се основава на
собствените им интереси в споровете, свързани с грижите за детето.
Поради изложените съображения, настоящият състав на въззивния съд
намира, че на детето следва да бъде осигурена възможност да пътува със своя
баща до посочените от него държави с изключение на САЩ, Доминиканска
република, ОАЕ /Дубай/, Доминиканска република, Мексико, Сингапур,
Тайланд и Руската федерация. Последното е обусловено от обстоятелството,
че Министерство на външните работи е определило индекс на риска за тези
държави на ниво 4, тоест предупреждение за преустановяване на пътуванията
в цялата страна /освен при крайна необходимост/. Разрешението следва да
бъде издадено за срок до навършване на десетгодишна възраст на детето. За
да се гарантира в най-голяма степен изпълнението на решението и за да не се
допуска злоупотреба с предоставеното право, детето следва да пътува
единствено придружено от своя баща.
С оглед частично различните крайни изводи, до които достигна
въззивния съд, то решението на първоинстанционния такъв в
обжалваната му част следва да бъде частично отменено и вместо него да
4
се постанови друго в посочения по-горе смисъл.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2534 от 28.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 447
по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, петдесет и трети състав, в частта,
с която се дава разрешение, заместващо съгласието на майката П. А. Й.
малолетното дете Д. Ж. З.а ЕГН **********, да пътува извън пределите на
Република България през всеки сезон на годината до определени държави, а
именно: САЩ, Обединени арабски емирства /Дубай/, Доминиканска
република, Мексико, Сингапур, Тайланд и Руската федерация, на основание
член 127а от СК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на Ж. И. З. ЕГН ********** от *** за даване
разрешение, заместващо съгласието на майката П. А. Й. ЕГН **********
малолетното дете Д. Ж. З.а ЕГН ********** да пътува извън пределите на
Република България през всеки сезон на годината до следните държави:
САЩ, Обединени арабски емирства /Дубай/, Доминиканска република,
Мексико, Сингапур, Тайланд и Руската федерация, на основание член 127а от
СК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея
3, точка 2 от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5