№ 28
гр. гр. Добрич , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и осми май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава Б. Николова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20213200500252 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.Подадена е жалба от „Тиготийм Ой Аб“-
дружество,вписано в търговския регистър на Финландия с фирмен №0587055-8,със
седалище и адрес на управление Riistapolku 4 C 48 02120,Еспоо,Финландия,в качеството му
на взискател срещу постановление от 25.07.2018 г. на ЧСИ Н.Н. с район на действие ДОС,с
което е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК производството по изп.д.
№20138100400868 по описа на посочения съдебен изпълнител.С доводи за
незаконосъобразност на атакуваното постановление се настоява за отмяната му.
Длъжникът по изпълнението „Каварна Ексклузив“ ЕООД-гр.Варна не изразява становище
по допустимостта и основателността на жалбата.
Като постави на разглеждане депозираната жалба,Добричкият окръжен съд установи
следното:
За атакуваното постановление жалбоподателят не е бил надлежно уведомен от ЧСИ
/изпратеното съобщение не е връчено на процесуалния представител на страната-върнато от
пощенския оператор като непотърсено,а нови опити за връчване не са осъществени/,поради
което следва да се приеме,че жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по
чл.436 ал.1 от ГПК.Доколкото видно от книжата по изпълнителното дело новият
процесуален представител на взискателя адв.М.П. е узнал за прекратяването на 04.02.2021
1
г.,то и спрямо тази дата горният срок за обжалване не е пропуснат,тъй като е изтекъл на
18.02.2021 г.,а жалбата е подадена чрез куриер именно на 18.02.2021 г. според разписката на
лист 10 от делото на ДОС.Предвид горното и като изхождаща от активно легитимирано
лице-взискател по изпълнението,респ. като насочена срещу акт на съдебния изпълнител от
категорията по чл.435 ал.1 т.3 от ГПК,за който е предвиден от процесуалния закон контрол
за законосъобразност чрез жалба на взискателя,жалбата е процесуално допустима.Разгледана
по същество,същата е неоснователна.
Изп.д.№20138100400868 по описа на ЧСИ Н.Н. е образувано на 24.06.2013 г. по повод
молба на взискателя „Тиготийм Ой Аб“-дружество,вписано в търговския регистър на
Финландия с фирмен №0587055-8,със седалище и адрес на управление Riistapolku 4 C 48
02120,Еспоо,Финландия,от същата дата и изпълнителен лист от 17.06.2013 г.,издаден в
полза на горното дружество въз основа на решение №557/13.06.2013 г. по т.д.№540/2013 г.
на Окръжен съд-Варна за осъждане на длъжника „Каварна Ексклузив“ ЕООД-гр.Варна да
заплати на дружеството-взискател определени парични суми.
В молбата на взискателя за образуване на делото се съдържат искания за вписване на
възбрана върху недвижими имоти на длъжника и налагане на запор върху притежавани от
него МПС,както и върху банковите му сметки.На практика исканията са основно за налагане
на обезпечителни мерки в изпълнителното производство /възбрана и запор върху МПС/,като
единственият конкретен изпълнителен способ,посочен от взискателя,е запор върху банкови
сметки,но същият не е конкретизиран с уточняване банковите сметки на длъжника /№ на
същите и банка,в която са открити/.Съдебният изпълнител е изпълнил вменените му
задължения по вписване на възбрани върху недвижими имоти и налагане на запор върху
МПС на длъжника още в края на юни и началото на юли 2013 г.След подаване на молбата за
образуване на изпълнителното дело други изпълнителни действия не са извършвани,като
взискателят не е бил активен повече от две години /от юни 2013 г. до датата 25.07.2018 г. на
постановяване на прекратяването от ЧСИ Н.Н. са изминали 5 години/-нито е уточнил
единствения посочен от него способ за принудително изпълнение чрез налагане на запори
върху банкови сметки с посочване сметките на длъжника,нито е настоял за извършване на
опис и публична продан на възбранените недвижими имоти и на запорираните МПС на
длъжника.Въз основа на издадени от ЧСИ удостоверения по чл.456 ал.2 и ал.3 от ГПК
взискателят се е присъединил като такъв към две изпълнителни дела по описа на ЧСИ Л.Т. с
район на действие ДОС,посочени в удостоверенията,образувани срещу същия
длъжник.Именно по тези дела,както сочи и жалбоподателят,същият е очаквал да събере
дължимите му суми,като едва след като не е бил удовлетворен по цитираните дела на ЧСИ
Л.Т. е проявил интерес към процесното изпълнително производство по описа на ЧСИ
Н.Н..Взискателят счита,че ЧСИ Н.Н. не е имал основание да прекрати образуваното пред
него изпълнителното производство поради настъпила перемпция,тъй като изпълнителни
действия за събиране на процесните вземания били извършени и то многобройни по
изпълнителните производства по описа на ЧСИ Л.Т.,към които жалбоподателят се бил
2
присъединил.Жалбоподателят намира незачитането от ЧСИ Н.Н. на изпълнителните
действия по дела на ЧСИ Л.Т. за неправилно.
Горното становище е незаконосъобразно.Изпълнителните производства пред двамата ЧСИ
са различни и напълно самостоятелни,респ. и преценката за настъпила перемпция се
осъществява индивидуално по всяко производство.Присъединяването на взискателя по
производството,образувано пред ЧСИ Н.Н.,към изпълнително производство пред друг ЧСИ
не води до съединяване на двете производства в едно общо такова.Те се развиват паралелно
и самостоятелно,още повече че са образувани пред различни съдебни изпълнители.В т.10 от
ТР №2/26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се изброяват примерни
изпълнителни действия,прекъсващи давността,които по правило са релевантни и при
преценката за настъпване на перемпция,а именно насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана,присъединяването на кредитора,извършването на опис и
оценка на вещ,назначаването на пазач,насрочването и извършването на продан и пр.Касае се
обаче за изпълнителни действия,извършени по конкретното дело,а не по други дела,към
които взискателят се е присъединил.Относно действието „присъединяване на кредитора“ се
има предвид присъединяване на кредитора към изпълнителното производство за
принудително събиране на вземането,за което се отнася преценката за изтекла перемпция,а
не присъединяване на взискателя към други изпълнителни дела.
В съдебната практика се приема,че взискателят следва да бъде активен и да се стреми да
предотврати перемпцията,като сезира своевременно съдебния изпълнител с искане за
изпълнение на служебните му задължения,като това положение важи дори и в
случаите,когато взискателят е упълномощил ЧСИ с правомощията по чл.18 ал.1 от ЗЧСИ да
избира начина на изпълнение.В настоящия случай такова упълномощаване с молбата за
образуване на изпълнителното дело няма.Но дори и при такова упълномощаване не може да
се приеме,че така съдебният изпълнител е натоварен изцяло служебно да движи
производството и спрямо взискателя перемпция не може да се приложи.В хода на
изпълнителното производство могат да възникнат хипотези,които да налагат ако не изрични
волеизявления на взискателя,то поне одобрение на реализацията на предприети от
овластения ЧСИ решения.Най-малкото ЧСИ не би могъл служебно да започне по своя
преценка изпълнение,ако действията му не бъдат подкрепени от взискателя с внасяне на
изискуемите такси и разноски.Следователно ЧСИ в хода на изпълнителното производство
следва да има яснота поддържа ли все още взискателят искането си за принудително
изпълнение или не.В случая взискателят след присъединяването си към дела на ЧСИ Л.Т. не
е проявил никаква активност по процесното изпълнително дело,поради което и съдебният
изпълнител не е предприел никакви изпълнителни действия в продължение на пет години по
отношение на възбранените имоти и запорираните МПС.Към датата на постановяване на
атакуваното постановление за прекратяване на изпълнителното производство 25.07.2018 г.
са били налице предпоставките на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК за настъпила перемпция-
бездействие на взискателя по изп.д.№20138100400868 по описа на ЧСИ Н.Н. повече от две
години.
3
С оглед изложеното съдът намира атакуваното постановление за прекратяване на
изпълнителното производство за законосъобразно.Подадената срещу последното жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата,подадена от „Тиготийм Ой Аб“-дружество,вписано в търговския
регистър на Финландия с фирмен №0587055-8,със седалище и адрес на управление
Riistapolku 4 C 48 02120,Еспоо,Финландия,в качеството му на взискател срещу
постановление от 25.07.2018 г. на ЧСИ Н.Н. с район на действие ДОС,с което е прекратено
на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК производството по изп.д.№20138100400868 по описа на
посочения съдебен изпълнител.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4