№ 1220
гр. Варна, 08.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осми август през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело №
20223100900031 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 1259/18.01.2022г.,
уточнена с молби вх. № 3928/16.02.2022г., вх. № 7490/28.03.2022г. и вх. №
9156/14.04.2022г., с която са предявени обективно евентуално съединени
искове с правно осн. чл.415, ал.1, т.3 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД
от ЯВ. Й. Ч., ЕГН **********, гр. Варна, действащ чрез процесуален
представител адв. Б.Р., за осъждане на ответника „ОМЕГА-НН“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. Варна, да заплати на ищеца, както следва:
- сумата от 96 666.67 лева, представляваща възнаградителна лихва в
размер на 12% годишно, изчислена върху главница от 100 000 лева по
Договор за заем от 05.02.2013г. за периода 01.03.2013г. до 15.12.2021г.,
- в евентуалност сумата от 75 166.67 лева, представляваща
възнаградителна лихва в размер на 12% годишно, изчислена върху главница
от 100 000 лева по Договор за заем от 05.02.2013г. за периода от 01.03.2013г.
до 31.12.2019г. и сумата от 19 946.04 лева законна лихва за забава върху
главницата за периода от 01.01.2020г. до 15.12.2021г.,
- в евентуалност сумата от 38 166.67 лева, представляваща
възнаградителна лихва в размер на 12% годишно, изчислена върху главница
от 100 000 лева по Договор за заем от 05.02.2013г. за периода от 01.03.2013г.
до 31.12.2016г. и сумата от 50 337.36 лева законна лихва за забава върху
главницата за периода от 01.01.2017г. до 15.12.2021г.
По допустимостта на исковете:
Изложените в исковата молба твърдения обуславят извод за редовна
искова молба, обективираща осъдителни искове в хипотезата на чл. 415, ал. 3
вр. чл. 415, ал. 1, т.3 ГПК и чл.86 ЗЗД, предявени от и срещу правосубектни
страни, при спазване и на законоустановения преклузивен едномесечен срок
за иска по чл.415 ГПК. Сезираният съд е родово и местно компетентен да
разгледа спора. Предвид наличието на положителните процесуални
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на
иск и с оглед липсата на процесуални пречки, съдът намира производството
за допустимо.
1
Направените от ответната страна възражения за недопустимост на иска
са неоснователни, доколкото в хипотезата, в която заповедният съд е отказал
да издаде заповед за изпълнение, искът който предявява заявителят е с
характер на осъдителен, а що се отнася до претенцията за възнаградителна
лихва, предмет на настоящото производство, се установи, че именно тя е
отхвърлена от заповедния съд. Евентуалният иск за обезщетение за забава е с
крайна дата преди датата на подаване на заявлението в заповедното
производство, от която дата в това производство е присъдена законна лихва,
поради което е допустим. По наведените твърдения за нередовност на
исковата молба, съдът намира, че нередовностите бяха надлежно отстранени
от ищеца след дадени указания.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявените искове, то производството следва да
се разгледа по особения ред за търговски спорове на осн. чл.365, т.1 ГПК.
Размяната на книжа, предвидена в чл.367 – 373 ГПК е приключила. На
основание чл.374, ал.2 ГПК, делото следва да бъде насрочено в открито
съдебно заседание, като на страните се съобщи настоящото определение,
ведно с проект за доклад на делото, както и да бъдат напътени към процедура
по медиация за доброволно уреждане на спора.
По доказателствата:
Представените от ищеца писмени доказателства са относими и
допустими, поради което и следва да бъдат допуснати до приемане.
Направеното от ищеца искане за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза следва да се уважи, предвид значението на поставените въпроси за
изясняване на обстоятелства по делото.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част трета, гл.32
ГПК „Производство по търговски спорове".
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на
21.10.2022г. от 11:30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
НА ДЕЛОТО, на основание чл.374, ал.2 ГПК:
Предявени са обективно евентуално съединени искове с правно осн.
чл.415, ал.1, т.3 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от ЯВ. Й. Ч., ЕГН
**********, гр. Варна, действащ чрез процесуален представител адв. Б.Р., за
осъждане на ответника „ОМЕГА-НН“ ЕООД , ЕИК *********, гр. Варна, да
заплати на ищеца, както следва:
- сумата от 96 666.67 лева, представляваща възнаградителна лихва в
размер на 12% годишно, изчислена върху главница от 100 000 лева по
Договор за заем от 05.02.2013г. за периода 01.03.2013г. до 15.12.2021г.,
- в евентуалност сумата от 75 166.67 лева, представляваща
2
възнаградителна лихва в размер на 12% годишно, изчислена върху главница
от 100 000 лева по Договор за заем от 05.02.2013г. за периода от 01.03.2013г.
до 31.12.2019г. и сумата от 19 946.04 лева законна лихва за забава върху
главницата за периода от 01.01.2020г. до 15.12.2021г.,
- в евентуалност сумата от 38 166.67 лева, представляваща
възнаградителна лихва в размер на 12% годишно, изчислена върху главница
от 100 000 лева по Договор за заем от 05.02.2013г. за периода от 01.03.2013г.
до 31.12.2016г. и сумата от 50 337.36 лева законна лихва за забава върху
главницата за периода от 01.01.2017г. до 15.12.2021г.
Ищецът твърди, че на 05.02.2013г. сключил договор за заем, с
нотариална заверка на подписите, с ответното дружество „ОМЕГА-НН“
ЕООД, по силата на който предоставил на последното в заем сумата от
100 000 лева при 12% годишна лихва и срок за връщане на заетата сума
31.07.2013г. С Допълнителни споразумения (анекси), с нотариална заверка на
подписите, страните изменили срока за връщане на заетата сума на
31.12.2019г. (Анекс № 4/18.11.2019г.). За обезпечаване на вземанията по
договора ответното дружество е учредило в полза на ищеца договорна
ипотека върху право на строеж за недвижим имот, обективиран в нотариален
акт № 145, том I, рег. № 2395, дело № 140/2013г. Сочи се, че от
заемополучателя са извършени частични плащания на 04.04.2014г.,
11.04.2014г. и 22.05.2014г. в общ размер от 6 833.33 лева, с които е погасена
част от дължимата за 2013г. лихва, като задължението по договора за заем не
е заплатено. Посочва също, че на 17.12.2021г. е депозирал заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК за сумата от
100 000 лева – дължима и незаплатена главница по договор за заем и сумата
от 96 666.67 лева – дължима годишна лихва върху предоставената в заем сума
за периода от 01.03.2013г. до 15.12.2021г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното му
изплащане, като заповедният съд отхвърлил заявлението за дължимата
годишна лихва върху предоставената в заем сума за периода 01.03.2013г. до
15.12.2021г. Разпореждането на съда не е обжалвано и е влязло в законна сила
на 27.12.2021г. Уточнява, че за периода от 01.03.2013г. до датата на
депозиране на заявлението дължимата възнаградителна лихва възлиза на
104 500 лева, от която следва да се приспадне извършеното през 2014г.
плащане.
В евентуалност навежда доводи, че до 31.12.2019г. заетата сума, ведно
с дължимата лихва, не е върната, като с изтичане на така удължения с Анекс
№ 4/18.11.2019г. срок договорът е прекратен поради което и считано от
01.01.2020г. ответникът дължи законна лихва върху предоставената в заем
сума. Сочи, че с процесния анекс ответникът е признал дължимостта на
договорната лихва за периода от 01.03.2013г. до 31.12.2019г. Счита, че до
датата на прекратяване на договора – 31.12.2019г. се дължи възнаградителна
лихва в размер на 12% върху главницата, т.е за периода от 01.03.2013г. до
31.12.2019г., а за периода след това – от 01.01.2020г. до 15.12.2021г., се
дължи законна лихва върху предоставената в заем сума.
По втората евентуална претенция посочва, че с Анекс № 2/31.12.2013г.
страните са изменили срока за връщане на заетата сума от 31.12.2013г. на
31.12.2016г., като с изтичане на този срок договорът за заем е прекратен и
3
считано от 01.01.2017г. ответникът дължи законна лихва върху заетата сума.
Впоследствие с Анекс № 3/11.07.2018г. и Анекс № 4/18.11.2019г., страните са
продължили срока до 31.12.2018г. и 31.12.2019г., като ответникът е признал
формираното задължение за периода от 01.03.2013г. до 31.12.2016г. Счита,
че законна лихва върху предоставената в заем сума се дължи от 31.12.2016г.
до 15.12.2021г., като до 31.12.2016г. се дължи договорна лихва в размер на
12% годишно върху главницата.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът „ОМЕГА-НН“ ЕООД е депозирал
отговор на исковата молба, с който излага становище за недопустимост на
иска, евентуално за нередовност. Оспорва исковите претенции както по
основание, така и по размер. Сочи, че заявеният петитум не съответства на
предявения иск, както и че част от претенцията съответства на заявеното в
заявлението по чл. 417 ГПК. Навежда доводи, че доколкото искането на
ищеца за законна лихва, считано от 17.12.2021г. до окончателното изплащане
на вземането, е уважено изцяло от заповедния съд и заповедта за изпълнение
е влязла в сила, то исковата претенция в тази част се явява недопустима.
Излага подробни съображения за нередовност на исковата молба, касаещи
фактическите твърдения на ищеца и формулирания петитум. Не оспорва
обстоятелството, че с процесните анекси страните са променили
неколкократно падежа на плащане на заемната сума, като съобразно
последния датата на падежа е 31.12.2019г. Намира, че искът е неоснователен
по размер, тъй като ищецът не е доказал уговореното възнаграждение,
съответно начина на изчисляването му и определянето на размера му. Сочи,
че при изчисляване на дължимата възнаградителна лихва от 12% годишно
върху сумата от 100 000 лева за периода от предоставяне на заемната сума до
01.03.2013г. се получава сумата от 825 лева. Счита за неоснователни и
претенциите за законна лихва, като дори такава да се дължи, то не е в
претендирания размер. Възразява, че дори и в полза на ищеца да съществува
вземане по главния или евентуалните искове, то е погасено по давност, като
приложение намира кратката тригодишна давност, доколкото се касае за
вземания за лихви. Излага съображения, че давността не е прекъсната нито с
подписване на споразуменията за промяна на падежа, нито с подаване на
заявлението по чл.417 ГПК. Сочи, че поради липса на покана за изпълнение,
длъжникът не е изпаднал в забава, поради което не следва да се претендира
законна лихва, като ответникът е уведомен за претенцията на ищеца за първи
път с исковата молба, която е депозирана след изтичане на давността за
възнаградителната лихва. Прави възражение за нищожност на договорната
клауза за възнаградителната лихва поради прекомерност, противоречие на
морала и добрите нрави, както и поради обстоятелството, че с нея се цели
постигането на забранен от закона резултат. Моли за отхвърляне на исковете
и присъждане на разноски.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова
молба, в която оспорва направените от ответника възражения. Сочи, че
съответно на предписанията на закона, заявеният петитум е осъдителен, както
и че липсва идентитет между претенцията пред заповедния съд и настоящата,
предвид заявените периоди. Твърди, че със сключените анекси ответникът е
признал вземането, с което давността е прекъсната. По възражението за
нищожност на договорната клауза за възнаградителна лихва посочва, че
4
нейният размер не надвишава съществено този на законната лихва, предвиден
в Постановление № 426 на МС от 18.12.2014г.
В срока по чл. 373, ал.1 ГПК, ответникът е депозирал отговор на
допълнителната искова молба, в който поддържа наведените с отговора на
исковата молба оспорвания и възражения. Твърди, че ищецът има право само
на един вид лихви и след като е избрал да претендира законна, то
договорената наказателна не следва да му се присъжда, тъй като
наказателните лихви се следват в рамките на изпълнение на договора, а не и
след неговото прекратяване.
Доказателствената тежест в процеса се разпределя както следва:
В тежест на ищеца е да докаже валидно възникнало правоотношение по
твърдяния договор за заем от 05.02.2013г. между страните; реалното
предоставяне на договорената сума на заемателя; дължимостта на
възнаградителна лихва в посочените размери и за твърдяните периоди. По
претенциите за мораторна лихва, следва да установи настъпването на падежа
на задължението на ответника, че последният е изпаднал в забава, като
докаже претенцията по период и размер.
В тежест на ответника е да установи наведените правоизключващи и
правопогасяващи възражения.
Приема за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че между страните е сключен Договор за заем от
05.02.2013г., по който страните са подписали допълнителни споразумения, с
които са удължили срока за изпълнение на задължението на ответника.
ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото представените от
ищеца писмени доказателства.
УКАЗВА на страните, че по делото е приложено ч.гр.д. №18043/2021г.
по описа на РС – Варна.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице
след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите
изчисления, да отговори на въпросите, формулирани от ищеца в
допълнителната искова молба /л.74 – гръб/.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 250лв., платими от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението с представяне на доказателства за това.
НАЗНАЧАВА на основание чл.195, ал.1 ГПК в качеството на вещо
лице по изпълнение на поставената задача Р.С., което да бъде уведомено за
изготвяне на експертизата. УКАЗВА на вещото лице задължението да
информира съда с мотивиран отказ в седемдневен срок от уведомяването, в
случай, че не може да изготви заключението поради липса на квалификация,
болест или друга обективна причина или в определения срок, както и да
представи заключението си най-малко една седмица преди насроченото
съдебно заседание, на основание чл.197, ал.2, чл.198 и чл.199 ГПК, както и
отговорността, която носи по чл.86 ГПК. УКАЗВА на вещото лице, че за
определяне на окончателен размер на възнаграждението, е необходимо да
представи към заключението си справка - декларация, съгласно чл.23, ал.2 и
чл.26, ал.1 от Наредба №2/29.05.2015г. за вписването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица.
5
УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат
становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят
доброволно възникналия помежду им спор - чрез сключване на спогодба, или
чрез съдействие на медиатор.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява,
че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора,
който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на
спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер, на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
НАСОЧВА страните към провеждане на процедура по МЕДИАЦИЯ
като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на основание чл.140 ал.3
ГПК и чл.11 ал.3 Закона за медиацията.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен
метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение, в рамките на съдебно производство или извън него.
Процедурата по медиация е неформална и поверителна. Ръководи се от
медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо лице, специално
обучено да подпомага спорещите страни и да способства за постигане на
оптимално решение на спорните въпроси.
Медиацията може да бъде осъществена без заплащане на такси в
ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.
„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/,
всеки работен ден от 9 до 17 ч.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора
за Окръжен съд - Варна: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62,
както и на e-mail: *********@***.**.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6