Определение по дело №391/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение №111/16.08.2011г., постановено по гр.дело № 276/2011 година, Момчилградският районен съд е отхвърлил предявеният иск от М. М. С. от С., О. срещу РУ „СО”, гр.К., с правно основание чл. 1 от Указ № 527 от 23.12.1961г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред, във вр. с чл. 124 ГПК - за установяване на трудовия му стаж като животновъд в ТКЗС „В.” – П.-с.Ч., О., за периода от 01.01.1985г. до 31.12.1986г. и за периода от 01.01.1988г. до 31.12.1990г.

Въззивното производство е образувано по постъпила въззивна жалба от М. М. С., с която първоинстанционното решение се обжалва като недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения. Жалбодателят моли въззивния съд да отмени атакуваното решение. С въззивната жалба се прави доказателствено искане за допускане на гласни доказателства, което съдът е оставил без уважение.

Отговор по реда на чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран.

В съдебно заседание въззивникът не се явява Þ не се представлява.

Въззиваемият също не изпраща представител за участие в ОСЗ.

Въззивният съд, за да се произнесе, взе предвид:

Първоинстанционното съдебно производство е образувано по предявен от М. М. С. от С., О. против РУ „СО”, гр.К., иск с правно основание чл.1 от Указ № 527 от 23.12.1961г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред, във вр. с чл. 124 ГПК - за установяване на трудовия му стаж като животновъд в ТКЗС „В.” – П.-с.Ч., О., за периода от 01.01.1985г. до 31.12.1986г. и за периода от 01.01.1988г. до 31.12.1990г.

В първоинстанционното съдебно производство е представено и прието като доказателство Удостоверение № 393-961/15.04.2009 година, издадено ТП на Н./ архивохранилище, гр.К., в което се сочи, че ищецът е работил в ТКЗС „В.” П. – с.Ч. като животновъд, през периодите 01.01.1983г. – 31.12.1983г.; 01.01.1984г. – 31.12.1984г.; 01.01.1987г. – 31.12.1987г.; 01.01.1991г. – 31.05.1991г. За периода 1979г. – 1982г. е вписана забележка, че лицето не фигурира в разплащателните ведомости животновъди; за периодите 1985г. – 1986г. и 1988г. – 1990г. са вписани забележки, че не са предадени ведомости животновъди.

Прието е също така и писмо изх.№78/09.04.2009г., изходящо от кметство с.Ч., О., адресирано до РУ „СО”-К., в което се сочи, че в кметството няма документи, установяващи осигурителен стаж и доход на лица, работили като овчари в ТКЗС „В.”, с.П., което било видно и от приемо-предавателните протоколи в сектор „архивно стопанство”, гр.К..

С отговора си ответникът по иска РУ „СО”-К. е представил заверени копия от две страници от книга за лични пенсионни вноски; писмо с изх.№ К-3717/ 23.03.2009г.; писмо с изх.№ 78/ 09.04.2009г.; писмо с изх.№ 78/ 29.04.2009г.; протокол от 20.11.1996г. и опис на книги и ведомости от АПК-П..

В проведеното съдебно заседание на 13.07.2011г., поради липсата на писмени доказателства по чл. 4 от Указ № 527 от 23.12.1961г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред и чл. 14 от Наредбата за прилагането му, съдът отказал да разпита свидетели.

За да отхвърли предявения иск като недоказан първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е представил документи, които могат да послужат за начало на писмени доказателства – такива, които установяват вероятността на трудовия стаж; както и че приетата по делото извадка от книгата за пенсионни вноски на кооператорите, и конкретно относно М. М. С., не доказва за процесните периоди наличие на трудово правоотношение, тъй като в графа „лична годишна вноска върху дохода” липсва отбелязване, а също липсва и подпис на длъжностното лице, извършило съответните вписвания.

При тези данни по делото въззивният съд намира предявеният иск за установяване на трудов стаж по съдебен ред за допустим, но неоснователен по същество, а решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен, за правилно. Удостоверението по чл.1, ал.2 от Указ № 527 от 23.12.1961г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред, че книжата, ведомостите и пр. са загубени или унищожени, е изискване за допустимостта на иска. Независимо от това, чл.4 от Указа изисква във всички случаи и начало на писмено доказателство за допустимостта на свидетелски показания. Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от Указа, по исковете за установяване на трудов стаж свидетелски показания се допускат само при наличност на писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и изхождат от учреждението, предприятието, ТКЗС или организацията, където е работил ищецът, или от друго държавно учреждение, предприятие, ТКЗС или организация по време на полагане на трудовия стаж. Последните могат да послужат за начало на писмено доказателство по смисъла на предходната алинея, ако са съставени въз основа на книжа, ведомости и пр., водени в същото учреждение, предприятие, ТКЗС или организация по време на полагане на трудовия стаж. Цитираната правна норма въвежда принципа на писменото начало в процеса, и само при наличието на такова е допустимо събирането на гласни доказателства. В този смисъл такива писмени доказателства, съставени въз основа на някои от посочените документи, които да устан¯вяват вероятността на трудовия стаж и да обосноват допускането на свидетелските показания, ищецът не е представил нито в първоинстанционното съдебно производство, нито с въззивната жалба.

Ето защо, въззивната инстанция намира, че правилно от първоинстанционния съд е било отказано изслушването на свидетели. Също така, съдът намира за правилен и извода в атакуваното решение, че приобщената като доказателство по делото извадка от книгата за пенсионни вноски на кооператорите, и по-конкретно относно М. М. С., не доказва за процесните периоди наличие на трудово правоотношение, тъй като в графа „лична годишна вноска върху дохода” липсва отбелязване, а също липсва и подпис на длъжностното лице, извършило съответните вписвания.

По изложените съображения предявеният иск се явява недоказан, поради което е неоснователен и правилно е бил отхвърлен.

Предвид горното въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №111/16.08.2011г., постановено по гр.дело № 276/2011 година по описа на Момчилградския районен.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.