№ 5752
гр. София, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Божана Желязкова
при участието на секретаря Ива Ат. Иванова
като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело №
20231100114087 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД
и чл. 86, ал.1 ЗЗД с искане за присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лв. за
причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.10.2023 г.( дата
на настъпване на инцидента) до окончателното изплащане.
ИЩЕЦЪТ-С. З. В., ЕГН **********, действаща чрез пълномощника си адв. А. В. - САК;
твърди, че на 26.10.2023г., около 14.30ч., на територията на Столична община, в гр. София, в
района на подлеза на бул. „България“ и бул. „Гоце Делчев“, е вървяла с посока на движение
от ул. „Кестенова гора“ към ул. „Солун“. При излизането от подлеза стъпва на решетка, част
от тротоара, която поддава, вследствие на което пада в създалата се дупка и наранява
дясната си ръка. Сочи, че причина за падането е неподдържана и необезопасена решетка на
подлеза, която при движението й като пешеходец през същата част поддава и се отваря,
което предизвиква падането й. Въпреки че е била с подходящо и удобно за сезона облекло и
обувки, поради нестабилността на повърхността и различното ниво на настилката е
пропаднала и паднала. Решетката, на която е стъпила, не е била обозначена или оградена.
След падането е изпитала спонтанна и палпаторна болезненост в дясното си рамо, а
движенията й били ограничени и болезнени. Непосредствена след инцидента е потърсила
медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н. И. ПИРОГОВ“ ЕАД в гр. София, като след извършена
образни изследвания е установено е, че се касае за фрактура на десния хумерус с луксация на
дясната раменна става. При извършения преглед е взето решение за провеждането на
консервативна терапия чрез раменна шина тип Дезо“. Дадени са й предписания за спазване
на щадящ режим, провеждане на рехабилитация и прием на обезболяващи медикаменти.
Твърди, че получената вследствие на инцидента телесна повреда й е причинила значителни
1
болки и страдания, които са били със значителен интензитет през първият месец от
възстановителния период. През първия месец след инцидента тя е била в пълна
невъзможност да натоварва водещата си ръка. Това състояние освен с физически болки е
причина и за редица битови неудобства и несгоди, свързани с невъзможността сама да
посрещане на елементарни битови потребности като личен тоалет и обличане. Изтъква, че
продължава да изпитва болки и ограничения в движенията в областта на травмата, като
възстановяването протича бавно, мъчително и болезнено тъй като поради възрастта й
възстановяването отнема по-дълъг период от време, който е съпътстван с болки и страдания.
Посочва, че в съответствие с чл. 45 вр. чл. 49 от ЗЗД всеки дължи да поправи вредите, които
е причинил другиму. Съгласно чл. 30, ал. 4 и, ал. 5 и чл. 31 от Закона за пътищата за СО е
задължението да осъществява чрез съответните служби за контрол дейностите по ремонт,
поддръжка в изправно състояние на общинските пътища, подземните съоръжения,
тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и
крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните
територии, сигнализиране за препятствията по тях, както и отстраняването на препятствията
и неизправностите във възможно най-кратък срок, а съгласно чл. 48, ал. 1, т. 2 б. "б." от
ППЗП организирането на дейностите по поддържане на тротоарите, подземните
съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и
крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските
пътища в границите на селата и селищните образувания, е на съответната община.
Разрушените и неподдържани настилки са източник на опасност за пешеходците, като от
правна страна представляват неизпълнение на вмененото й със закон задължение по чл. 11
ЗОС. Поради общественото предназначение на общинските пътища Столична община
следва да осъществява дейността по тяхна поддръжка, като осигуряла нормален достъп,
проходимост и придвижване на пешеходци по тях. Като не е изпълнила вмененото й със
закон задължение, Столична община носи отговорност за причинените от бездействието на
нейните служители вреди на трети лица. Настилката на подлеза, част от която е, както и
необезопасената решетка, на която е станал инцидентът, е общинска собственост и според
цитираната нормативна уредба задължението за поддържането му е на общината. Изтъква,
че ответникът има задължение да осигурява поддръжката на тротоарите и тяхната настилка
във вид, съответен на предназначението им за безопасно ползване от гражданите, чрез свои
служители или чрез трети лица. С оглед изложеното моли съдът да постанови решение, с
което да осъдите СТОЛИЧНА ОБЩИНА да й заплати 30 000 лева /тридесет хиляди лева/,
представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от дата на увреждането-26.10.2023г.- до окончателното изпълнение на
задължението. Претендира и разноски.
ОТВЕТНИКЪТ- Столична община гр.София, чрез юриск. А. Г. оспорва иска по основание
и размер, като сочи, че липсват категорични доказателства точно при какви обстоятелства е
настъпил инцидентът и конкретното място на препъването и падането, поради което не
може да се приеме, че отговорността е на Столична община. Липсват твърдения и
доказателства за мястото на инцидента. Оспорва твърдението на ищеца за компрометирания
2
участък. Твърди, че Столична община е изпълнявала и изпълнява задълженията си по
текущо поддържане на процесния участък в съответствие с нормативната уредба. Оспорва
описаното увреждане да е вследствие твърдения механизъм. Оспорва твърденията, че
вследствие на спъване е настъпило увреждането на ищеца. Сочи, че Столична община е
изпълнила законовото си задължение да поддържа посочения участък като негов стопанин,
поради което предявения иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен. Изтъква, че дейностите по текущ ремонт и поддръжка на подлезите, намиращи
се на територията на Столична община, район „Триадица“, се извършват съгласно Договор
№ РТР22-ДГ56- 99/19.12.2022г, сключен между Кмета на район „Триадица“ и „Е.“ ЕООД, в
чийто обхват на извършените строителни дейности попада и решетката на линейния
отводнител, отчетени с Протокол № 6/21.09.2023г. и приемо - предавателен протокол от
21.09.2023г. Същите са разплатени с фактура № **********/25.09.2023г. Въз основа на
сключения Договор на дружеството е възложено следното: изправяне на огъната решетка,
почистване на шахта с изнасяне на отпадъците и ремонт на пропаднала решетка, почистване
на шахта с изнасяне на отпадъците. Дружеството е приело и е изпълнило възложените му
работи преди настъпване на процесното събитие, за което представя надлежно документи.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от Договор № РТР22-ДГ56-99/19.12.2022г., сключен между Столична
община и „Е.“ ЕООД, Гаранционните срокове за изпълнените СРР и съоръжения, приети с
офертата на изпълнителя, са съобразно действащата нормативна уредба на Република
България, като в процесния случай решетката представлява метален елемент, като
предвидената гаранция е пет години. Съгласно ал. 2 гаранционните срокове започват да
текат за всеки отделен обект на възложена строителна интервенция от датата на подписване
на съответния протокол по чл. 3, ал. 4 за действително изпълнени СРР. Съгласно чл. 27, ал. 1
от Договора изпълнителят носи пълна отговорност за изпълняваните от него дейности от
датата на подписване на договора до деня на изтичане на гаранционните срокове за всеки
отделен, изпълнен от него ремонт. Желае да бъде привлечен като трето лице помагач - "Е.“
ЕООД, ЕИК *******, с адрес: гр. София, р-н Овча купел, ул. "******* *******, ап. 42,
представлявано от С.Д.Р.. Прави възражение за сдъпричиняване. Прави евентуално
възражение за прекомерност на исканото обезщетение.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ - "Е.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес: гр. София, р-н Овча
купел, ул. "******* *******, ап. 42, представлявано от С.Д.Р., оспорва иска по основание и
размер, релевира възражение за съпричиняване, за прекомерност на претендираното
обезщетение. Оспорва и конституирането си като ТЛП.
Съдът, като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено следното:
С исковата молба е представена мед. документация, с която се установява проведено лечение
на ищцата и която е от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда
отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.
Според заключението на СМЕ, дадено от д-р Т. Д., ортопед-травматолог, се установява, че
ищцата С.П. е получила следните травматични увреждания : съчетание на изкълчване на
3
раменната става и счупване в горния край на раменната кост - големия туберкул. Описаните
травматични увреждания са довели до трайно затруднение в движенията на десния горен
крайник за около 3 месеца. Получените телесни увреждания могат да бъдат получени по
начин, описан в Исковата молба. Непосредствено след ПТП ищцата е прегледана в Спешно
отделение на болница „Пиро гов“, където е направена рентгенова снимка и установено
Изкълчване на дясната раменна става и Счупване на горния край на дясната раменна кост.
Направено е безкръвно наместване на уврежданията и поставена мека имобилизираща
превръзка тип „Дезо“. След 9 дни е определен контролен преглед, който е направен на 13.12.
2023г - превръзката е свалена и ищцата е започнала раздвижване на крайника в домашна
обстановка. Ищцата е претърпяла непосредствено след произшествието болки и страдания с
голям интензитет за около 6-7 дни, болки и страдания с умерен интензитет за около 2-3
месеца, след което интензитетът на болките и страданията е започнал да намалява.
Здравословното състояние на ищцата е стабилизирано. Счупването в горния край на дясната
раменна кост е зарастнало напълно. Ставата е наместена правилно. Дясната раменна става
извършва движения в обем по-малък от нормата 16 %. С оглед характера, вида и
местоположението на травматичните увреди на ищцата, давността на получаването им,
сегашното състояние и възрастта на пострадалата може да се опита подобряване на обема на
движения на дясната раменна става чрез провеждане на санаториално рехабилитационно и
балнеолечение. Едва след това може да се направи точна преценка на прогнозата за пълното
възстановяване на ищцата.
Представени са и писмени доказателства, които установяват задължения по дейностите по
текущ ремонт и поддръжка на подлезите, намиращи се на територията на Столична община,
район „Триадица“.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Свидетелката Е.Г.С.-Д., свекърва на ищцата твърди, че на 26-ти октомври 2023г., на
Димитровден, била със снаха си до магазин „Лили“ да й купят боя, за да я боядиса. Сочи, че
магазинът се намирал на бул. „Гоце Делчев“ от лявата страна. Купили са боя за коса и
отивайки къмдома на свидетелката, която живела от другата страна на бул. „България“,
слизайки надолу по стълбите на подлеза, в последното стъпало, ищцата вървяла две крачки
пред нея и изведнъж кракът й потънал в желязната решетка, направила плонж напред,
паднала и изпищяла. Спънала се на последната решетка в подлеза, отводнителната. Тази
решетка не била застопорена и половината й крак хлътнал. Твърди, че ищцата видяла
решетката, но си стъпила спокойно, тъй като там решетките така би трябвало да бъдат.
Вследствие на падането рамото й било счупено, извадено, било много страшно.
Свидетелката повикала такси и я завели в болница „Пирогов“. Изтъква, че са й казали, че
към днешна дата решетката е поправена, но тя ги прескача като минава. Времето било
хубаво. Снаха й била обута с маратонки.
Други относими доказателства не са ангажирани.
4
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Искът с правно основание чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД е основателен.
Ищцата се стреми да ангажира деликтната отговорност на ответника по реда на чл.49 ЗЗД
вр. с чл.45 ЗЗД. Неговата отговорност е свързана с виновното и противоправно действие на
други лица, на които са възложили определена работа за вредите, причинени при или по
повод изпълнението на тази работа. В този смисъл отговорността ответника има
обезпечително–гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица.
Съгласно нормата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на работата. За да
бъде основателен предявеният иск, следва да се установи осъществяването на всички
елементи от сложния правопораждащ фактически състав: ответникът да е възложил работа
на негов служител, респ. служители; извършването на противоправно деяние от това лице,
респ. лица при изпълнението на работата или по повод изпълнението на тази работа;
настъпването на описаните в исковата молба вреди, както и наличието на пряка причинно –
следствена връзка между деянието и вредите. Нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява
оборима презумпция за вина във всички случаи на непозволено увреждане, поради което
ищцата не следва да установява наличието на вина.
По правилото на чл.154, ал.1, изр.1 от ГПК ищцата следваше да проведе главно и пълно
доказване на обстоятелствата, които според определението на СГС съставляват фактически
основания на претенцията й.
По делото се доказа противоправното бездействие на служителите на ответника,
представляващо неизпълнение на нормативно възложените им задължения с разпоредбите
на чл. 11, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, чл. 30, ал. 4 от Закона за
пътищата (ЗП-„Изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения,
тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и
крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните
територии се организират от съответната община.)/ и чл. 48, т. 2, б. "Б" от Правилника за
приложение на Закона за пътищата /ППЗП/. С изброените норми /чл. 30, ал. 3 от ЗП и чл. 48,
т. 2, б. "Б" от ППЗП/ на общината е възложено изграждането, ремонтът и поддържавено на
пътищата. В частност- на ответника СО е възложена поддръжката и ремонтът на процесния
участък от улицата (решетка, която е част от тротоар), разположен на негова територия, като
тези задължения ответникът следва да изпълнява с грижата на добрия стопанин и в интерес
на населението /чл. 11, ал. 1 от ЗОС/. От събраните по делото гласни доказателства -
показанията на свидетелката Е.Г.С.-Д., които съдът кредитира като почиващи на нейни
преки и непосредствени впечатления и кореспондиращи на фактите, безспорно се
установява, че на процесната улица, на тротоара била с решетка, необезопасена, която
поддава и създава опастност за хората , минаващи по нея.. Т.е., безспорно и категорично се
установява неизпълнението на горепосоченото нормативно възложено на ответника
5
задължение за ремонт и поддръжка на пътищата.
На следващо място, от показанията на св. Е.Г.С.-Д., категорично се установява причинно-
следствената връзка между неизпълнението на задълженията от служителите на ответника
за поддръжка на улицата и причинените на ищцата неимуществени вреди, като пряка и
непосредствена последица от падането на ищцата в процесната улица с неподдържана и
увреденарешетка на тротоара. Изпълнението на задълженията на ответника по чл. 30, ал. 4
от ЗП и чл. 48, т. 2, б. "Б" от ППЗП изисква изграждането, ремонтът и поддръжката на
процесната улица. Неоснователно е и възражението на ответника за недоказан механизъм на
падането. Напротив, свидетелката изрично и категорично установява, че падането на ищцата
е резултат от увредена решетка на улицата. С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен
състав приема, че по делото са безспорно установени следните елементи от фактическия
състав по чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД: противоправно бездействие на служителите на
ответника, натоварени с изпълнението на нормативните задължения по чл. 30, ал. 4 от ЗП и
чл. 4848, т. 2, б. "б. " от ППЗП, вината за неизпълнението на тези задължения от служителите
на ответника се презюмира, на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като законовата презумпция не
е опровергана от ответника в съответствие с носената от него доказателствена тежест.
Доказана е и причинно-следствената връзка между неизпълнението на нормативно
възложените задължения от служителите на ответника и падането на ищцата и причинените
й в резултат на това падане вреди.
По отношение на вредите, за които е доказано по делото, че са в пряка причинно-следствена
връзка с процесния инцидент, настоящият съдебен състав приема следното: на първо място,
съдът приема, че това са причинените на ищцата неимуществени вреди - болки и страдания,
претърпяни от полученото в резултат на падането. Причинно-следствената връзка между
инцидента и счупваията на ищцата е доказана с показанията на св. Е.Г.С.-Д. и приетото по
делото и неоспорено заключение на СМЕ. От неоспореното заключение на СМЕ се
установява, че в представените по делото медицински документи, също неоспорени от
ответника, се съдържат достатъчно данни за установяване конкретното състояние на
ищцата.
Неоснователно е възражението на ответника за наличие на съпричиняване- в тази насока не
се ангажираха доказателства.
При така установената тежест на травмите, интензивност на претърпените от ищцата болки
и страдания, настоящата икономическа обстановка в страната, настоящият съдебен състав
приема, че сумата от 5 000, 00 лева е адекватно и в съответствие с принципа за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД репарира претърпените от ищцата неимуществени вреди, в
който размер искът следва да бъде уважен, а за разликата да се отхвърли като неоснователен.
Обезщетението за забавено изпълнение се дължи от датата на увреждането, когато са
настъпили и вредите – чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което следва да се уважи искането за
присъждане на законната лихва върху главницата.
При този изход на делото и двете страни имат право на разноски с оглед уважената,
6
съответно отхвърлената част от иска. С оглед уважената част от иска ищцата има право на
100 лв. от направени 600 лв. Видно от данните по делото размерът на адвокатското
възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с
чл.7, ал.2, т.2 от Н №1 за размера на адв. възнаграждение и уважената част от иска приема,
че адв. възнаграждение е в размер на 800лв.
С оглед отхвърлената част на иска ответникът има право на 300лв.(юриск.възнаграждение).
След компенсация ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер на 200лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна
такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 200лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес гр. София, 1000, ул. “*******, да заплати на С.
З. В., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „Г******* ******* действаща чрез
пълномощника си адв. А. В. - САК; съдебен адрес: гр. София, ул. *******, по иск с правно
основание чл.49 вр. чл. 45 от ЗЗД обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/, заедно със законната лихва върху тази сума от
26.10.2023г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетяване на
неимуществени вреди за разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв.
ОСЪЖДА С. З. В., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „Г******* ******* действаща
чрез пълномощника си адв. А. В. - САК; съдебен адрес: гр. София, ул. *******, да заплати
на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, адрес гр. София, 1000, ул. “*******, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК направените разноски по делото в размер на 200лв.(след компенсация).
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, адрес гр. София, 1000, ул. “*******, да заплати на адв.
А. В. - САК; съдебен адрес: гр. София, ул. *******, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 800лв.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, адрес гр. София, 1000, ул. “*******, да заплати на по
сметка на СГС държавна такса в размер на 200лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на
страните за изготвянето му.
7
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8