Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на втори
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 2361 по описа на съда за
2018 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от министерство на отбраната срещу Л.И.Б. и И.Б.И. искова
молба за установяване правото на собственост на държавата върху търговски
помещения с площ от 66 кв.м., идентификатор 68134.1505.2372.1.42 и с площ от 43
кв.м., идентификатор 68134.1505.2372.41, представляващи части от магазин № 2,
находящ се в гр. София, ж.к. *********, построен в осеметажна сграда с
идентификатор 68134.1505.2372.1, бл. ** (стар номер 501), заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, поземлен имот идентификатор 68134.1505.2372 и за осъждане на
ответниците да му предадат владението върху тях.
Ищецът
твърди, че новопостроен жилищен блок в гр. София, ж.к. „*********включвал 74
апартамента и търговска част – 6 магазина. За имота бил съставен акт за
държавна собственост от 18.09.1995 г., предоставен за управление на
министерство на отбраната.
През
2005 г. за магазин № 2 със застроена площ от 165.55 кв.м. се съставил акт за
частна държавна собственост, който магазин бил предоставен за управление на МО,
ИА „Държавна собственост на министерство на отбраната“.
С ПМС №
167/11.07.2008 г. имотите в управление на агенцията преминали в управление на
МО. Магазинът се водел в баланса на МО и бил деклариран в данъчната служба през
2009 г.
При
проверка от служители на министерството се установило, че имотът бил отдаден
под наем на „У.-БГ“ ЕООД и „С.И Й.“ ЕООД от Л.И.Б., която твърдяла, че е
собственик на реални части от имота на основание нотариален акт от 2000 г. за
собственост на недвижим имот, придобит по давност за търговско помещение с площ
от 66 кв.м. и нотариален акт за покупко-продажба от 2013 г., сключен с И. Н.К.за
търговско помещение с площ от 43 кв.м.
Ищецът
предприел действия по принудително изземване на имота на основание чл. 80а от ЗДС, като издал заповеди, обжалвани от Л.Б. и И.Б.И., които придобили имота по
време на брака си в режим на СИО. Състав на ВАС отменил заповедите на министъра
на отбраната, тъй като бил налице спор за собственост.
Ищецът
твърди, че нито ответниците, нито праводателят И. К. са могли да станат
собственици на имотите, тъй като не са могли да ги придобият по давност,
предвид характера на собствеността и въведения мораториум за придобиване на
държавни имоти чрез своенето им в продължение на десет години. Моли ответниците
да бъдат осъдени да предадат владението върху описаните в исковата молба
обекти.
Ответниците
са подали отговор на исковата молба, в който оспорват правото на собственост на
ищеца. Твърдят, че през 1991 г. МНО сключил с КФ „А.“ договор за строеж, като
МНО изрично отстъпило на колективната фирма правото на строеж върху цялата
магазинна част. По силата на чл. 9а, ал. 5 от Указ № 463/50 г. купувачът
придобивал собствеността на жилището и другите обекти и със завършването на
строежа имотът станал притежание на частно лице.
ПротИ.поставят
възражение за придобивна давност за площта от 66 кв.м., която започнала да тече
от 1994 г.
Конституираният
на основание чл. 31, ал. 2 от ГПК министър на регионалното развитие и
благоустройството изразява становище за основателност на иска, тъй като Л.Б. не
могла да придобие правото на собственост върху процесните имоти по давност. Не
могла да се позове и на чл. 9а от Указ за създаване на жилищен фонд при МНО,
тъй като магазините не попадали в категорията „други обекти“.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
Ищецът министерство на отбраната (МО), на когото се
твърди, че са предоставени за стопанисване и управление държавни имоти,
разполага с процесуална легитимация да предявява искове за собственост срещу
всяко лице, което оспорва това право, без да отрича правото на собственост на
държавата (така решение № 29/01.03.2018 г. по гр.д. № 1865/2017 г. на ВКС, ІІ
г.о. и цитираната в него съдебна практика). В този смисъл ищецът разполага с
интерес като процесуален субституент по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ГПК да
предяви от свое име пред съд иск за защита на правото на собственост на
държавата, като поиска, по силата на предоставеното му право да стопанисва и
управлява имота, осъждане на ответника да му предаде държането на същия.
Държавата, представлявана съгласно чл. 31, ал. 2 от ГПК
от министъра на регионалното развитие и благоустройството, е конституирана като
съищец на основание чл. 26, ал. 4 от ГПК.
Съобразно правилата на доказателствената тежест в
гражданския процес, за уважаването на предявения иск по чл. 108 от ЗС в тежест
на ищеца е да докаже, че е собственик на процесните имот и че ответникът ги
владее без правно основание.
На
26.07.1989 г. от ОбНС „Искър“ е издадено разрешение за строеж на МНО, под.
38420 за построяване на бл. 501 в ж.к. „Дружба – ІІ ч.
С
протокол обр. 16 на държавна приемателна комисия от 13.06.1994 г. е предложено
издаване на разрешение за ползване, а на 20.06.1994 г. разрешението е издадено.
Според
обяснителна записка (л. 148 от делото), съдържаща се в преписка по съставяне на
акт за държавна собственост № 1521/18.09.1995 г. жилищен блок стр. номер 1/227
и граждански номер 1/227 и граждански номер *** ж.к. „Дружба“ ІІ пети
микрорайон гр. София е на 12 етажа, състоящ се от две секции вх. ******със
самостоятелни входове. Строежът включва 74 броя апартаменти, от които 20 бр.
двустайни и 54 бр. тристайни и 6 бр. магазини. С протокол обр. 16 същият е
предаден за водене на отчет, поддържане и експлоатация на под. 18780 - СЕПНИ –
София.
С АДС №
1521 от 18.09.1995 г. е актуван новопостроеният жилищен блок № ** в ж.к.
„Дружба“-ІІ ч., включващ жилищна и търговска част. Актът е съставен по молба на
началника на поделение 18780-София от 17.07.1995 г. до ТОА „Искър“, „Държавни
имоти“. В АДС № 1521/1995 г. посоченото основание за актуване е писмо на МНО и
акт обр. 16 от 13.06.1994 г., т.е. – реализирано право на строеж. Актът е
съставен от компетентен орган, съгласно чл. 78 от Наредба за държавните имоти
(отм.). Отбелязано е, че имотът е предоставен за оперативно управление на
министерство на отбраната.
За
магазин № 2 във вход „А“ със застроена площ от 165.55 кв.м. и 2.104% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото е съставен акт за
частна държавна собственост № 05494/29.08.2005 г. Посоченото в него основание
за актуване е чл. 68 от ЗДС („За имотите - държавна собственост, се съставят
актове за държавна собственост.“), чл. 147, т. 1 от ППЗДС (отм.) („Актове за
държавна собственост се съставят за всички недвижими имоти и вещни права -
собственост на държавата: 1. за сградите заедно с прилежащия към тях терен, ако
е възможно да се определи такъв, намиращи се извън границите на населените
места и селищните образувания, включително сградите, построени в земи от
държавния горски фонд. Ако със специална правна норма е въведена забрана за
определяне на прилежащ терен, сградата се актува заедно с правото на строеж
върху терена“) и чл. 146 от ППЗДС (отм.) („Актовете за недвижимите имоти -
държавна собственост, се съставят от дирекция „Административен контрол,
регионално развитие и държавна собственост“ по образец, утвърден от министъра
на регионалното развитие и благоустройството“). Не се спори, че процесните две
търговски помещения с площ от 66 кв.м. и 43 кв.м. и идентификатори съответно
64138.1505.2372.1.42 и 68134.1505.2372.1.41 са част от магазин № 2, за който е
съставен АДС (частна) от 29.08.2005 г. от дирекция „Административен контрол,
регионално развитие и държавна собственост“ и е одобрен от областния управител
на област София град. На 17.04.2006 г. актът е вписан в книгите за вписвания.
Отбелязан е съставеният по-рано АДС № 1521/18.09.1995 г.
Следователно,
неоснователно е възражението на представителя на ответника, че не е посочено
основанието, на което са съставени актовете за държавна собственост. Същото е
реализирано право на строеж.
Същевременно,
ответниците се легитимират като собственици на процесните помещения съответно с
нотариален акт върху недвижим имот по давност № 99/26.07.2000 г., том І, рег. №
10206, дело № 92 на нотариус рег. № 273 на НК, с който Л.И.Б. е призната за
собственик по давностно владение на търговско помещение, находящо се на партера
в жилищна сграда № **, ж.к. „******“, гр. София, със застроена площ от 66
кв.м., състоящо се от две търговски помещения, три коридора и санитарен възел,
при граници: север – улица, изток – търговски обекти, юг – улица, запад –
търговски обекти и стълбище, заедно със съответните ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата и нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 86/19.07.2013 г., том V, рег. №
14605, дело № 778 на нотариус рег. № 039 на НК, според който И. Н.К.продава на Л.И.Б.
търговско помещение с идентификатор 68134.1505.2372.1.41, находящ се в гр.
София, район „Искър“, ж.к. „******“, в осеметажна сграда с идентификатор
68134.1505.2372.1, бл. **, със застроена площ от 43 кв.м., състоящо се от две
търговски помещения, при съседи съгласно документ за собственост: север –
стълбище, изток – търговски обект, юг – улица и при съседи с посочени
идентификатори: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – 68134.1505.2372.1.3,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, поземлен имот с идентификатор 68134.1505.2372. При
съставяне на нотариалния акт от 2013 г. е представен нотариален акт № 98/26.07.2000
г., том І, рег. № 10205, дело № 91, с който И. Н.К.е признат за собственик по
давностно владение на гореописания недвижим имот.
При
възникнал спор за собственост ответникът, легитимиращ се с констативен
нотариален акт, следва да докаже в исковото производство осъществяване на
фактите, обусловили издаване на легитимационния акт. Праводателят на
ответниците И. К., както и Л.Б. и съпругът й дължат да установят, че към 2000
г. са придобили процесните имоти по давност. Това е и едно от възраженията,
които те са въвели в настоящото производство и което ще бъде разгледано след
обсъждане на първото такова, а именно: че през 1991 г. ищецът отстъпил на КФ „А.“
правото на строеж върху цялата магазинна част, поради което по силата на чл.
9а, ал. 5 от Указ № 463/50 г. купувачът придобивал собствеността върху жилището
и другите обекти и със завършването на строежа имотът, за който е отстъпено
право на строеж ставал притежание на частно лице.
По
смисъла на чл. 9а, ал. 1, т. 2 от Указ № 463/07.09.1950 г. за създаване на жилищен фонд
при Министерството на народната отбрана (ДВ, бр. 214/11.09.1950 г., отм. ДВ,
бр. 112/27.12.1995 г., в сила от 27.02.1996 г.) магазините не попадат в обхвата
на понятието „други обекти“ и в този смисъл е налице трайно установена съдебна
практика – решение № 667/18.01.2011 г. по гр. д. № 9/2010 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 312/28.06.2011 г. по гр. д. № 1174/2010
г. на ВКС, IV г. о., и двете постановени по
реда на чл. 290 от ГПК. Първото от тях дава отговор на въпроса дали магазините
като обект са включени във ведомствения жилищен фонд на министерство на
отбраната и с оглед на това дали началникът на поделението - инвеститор може да
се разпорежда с тях на основание чл. 9а от Указ № 463/1950 г. Даденият от ВКС
отговор е, че магазините не попадат в категорията „други обекти“ от жилищния
фонд по смисъла на чл. 9а, ал. 1, т. 2 от Указ № 463/1950 г., а понятието се
отнася до ателиета и гаражи, които, макар и самостоятелни обекти на
собственост, са функционално са свързани с жилищата. Това решение почива и на целта,
с която фондът е създаден - за задоволяване жилищните нужди на военнослужещите.
Магазините са със стопанско предназначение и не са подчинени на режима на
обектите, създадени са задоволяване на жилищни нужди.
И двете
решения се отнасят до нищожност на разпоредителни сделки – замяна на магазинно
помещение, собственост на министерство на отбраната. Счетено е от двата състава
на ВКС, че сделките са нищожни поради протИ.речие със закона: приложима е била
нормата на чл. 13, ал. 2 от ЗС (отм.).
В случая
отстъпването на правото на строеж е следвало да се извърши по същия ред,
доколкото чл. 15, ал. 1 от ЗС (отм.) препраща към чл. 13 от ЗС (отм.).
Към 1991
г. приложимият ред както за замяна, така и за отстъпване на право на строеж
върху държавна или общинска земя на юридически лица и граждани е един. В скица
№ 27 от 18.03.1999 г. е посочено, че теренът е общинска собственост съгласно АОС
№ 87/26.01.1998 г. Независимо от това и предвид липсата на доказателства
теренът, за който председателят на ОбНС „Искър“ е издал разрешение за строеж на
МНО, да е собственост на лице, различно от държавата или общината, режимът е
идентичен и той е този по чл. 15, ал. 1 вр. чл. 13 от ЗС (отм.)
Отстъпването
на право на строеж върху държавна или общинска земя се извършва въз основа на
заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет по
местонахождението на държавния имот, последван от договор между председателя на
изпълнителния комитет на общинския народен съвет и суперфициаря. Заповедта на
началника на поделение 18780 от 06.01.1992 г., издадена на основание чл. 9а от
Указ № 463/1950 г. е нищожна. Тя не е част от фактическия състав по надлежно
отстъпване на право на строеж върху държавен недвижим имот. По тези съображения
съдът приема първото от възраженията на ответниците за неоснователно. КФ „А.“
не е придобила право на строеж, за да възникне в нейния патримониум право на
собственост върху магазин в обект ж 1/227б, бл. 501, ж.к. „Дружба
ІІч“, V микрорайон, гр. София, съответно да се разпределят квотите в
съсобствеността съобразно договор за съвместна дейност от 28.12.1991 г.,
сключен между КФ „А.“, Л.И.Б. и И. Н. К..
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че в края на договор за съвместна
инвестиционна дейност за изграждане на готов строителен продукт от 29.04.1991
г., сключен между поделение 38420, представлявано от началника и счетоводителя
на поделението и КФ „А. В“, представлявано от В.В.П.(л. 83 от делото), е отбелязано,
че ОбНС „Искър“ не възразява да се сключи договора. Положен е подпис на зам. председател,
печат на Съвета и дата 20.04.1991 г. Това изявление не е от естество да замести
законово изискуемата заповед на председателя на изпълнителния комитет на
общинския народен съвет, нито договора, с който именно той, по законовата
делегация по чл. 15 вр. чл. 13, ал. 1 и ал. 3 от ЗС (отм.) следва да изрази
воля за отстъпване на право на строеж върху държавна или общинска земя.
Неоснователно
е и възражението за придобивна давност.
Основателността на претенцията на владеещия
имота несобственик се обуславя от прякото и пълно установяване на факта на
явно, необезпокоявано и непрекъснато владение с намерения за своене в
продължение на повече от 10 години. Предвид нормата на чл. 86 от ЗС, владението,
осъществено до 1996 г. не може да се зачете за годно и да се черпят права от
него. В случая едва след месец юни 1996г. би могъл да започне да тече давностен
срок против собственик – държава или община, като при условие, че тя е частна,
началният момент, от който тази давност може да започне да тече, е 01.06.1996
г.
Приложимата в случая 10-годишна давност по
чл. 79 ал. 1 от ЗС изтича на 01.06.2006 г. С § 1 от Закон за допълнение на ЗС
от 2006 г. е въведен мораториум – спиране на давностния срок за придобиване на
имоти – частна държавна или общинска собственост до 31.12.2017 г.
При тази
законодателна уредба и предвид трайно установената съдебна практика в този
смисъл (поради което с ТР № 3/17 г. на ОСГК на ВКС е отклонено искането е
отклонено предложението за приемане на тълкувателно решение по въпроса дали с
разпоредбата на §1 от ЗР на ЗД на ЗС (ДВ, бр. 46/2006г.) е постановено спиране
на давностния срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС за придобиване на имоти частна
държавна или общинска собственост, който е започнал да тече на 01.06.1996 г.,
когато влиза в сила изменението на чл. 86 ЗС (ДВ, бр. 33/1996г.), преди този
срок да изтече), нито ответниците, нито праводателят им И. Н.К.са могли да придобият
собственост по давност, чрез упражняване на фактическа власт върху държавен или
общински имот в продължение на 10 години.
Без отношение към
тези изводи е обстоятелството, че нотариусът, издал констативните нотариални
актове, е направил извод за придобито право на собственост от молителите в
нотариалното производство върху процесните имоти. Издадените удостоверения, че
имотите не са актувани като държавна и общинска собственост се отнасят за части
от помещение, което към 2000 г. е представлявало магазин № 2 с площ от 165.55
кв.м., след което от него са били обособени отделни търговски помещения, сред
които процесните две с идентификатори 68134.1505.2372.1.41 с площ от 43 кв.м. и
68134.1505.2372.1.42 с площ от 66 кв.м.
По тези съображения съдът достигна до извода, че процесните търговски
помещения са частна държавна собственост и са предоставени за управление на
министерство на отбраната.
Не се спори, че помещенията се владеят от ответниците, като същите не
доказаха свои възражения, изключващи правото на ищеца да получи владението
върху тях.
Съставянето
на констативен нотариален акт не прави ползващото се от него лице собственик на
вещта, ако основанието, чието удостоверяване се твърди да е било извършено с
представените при съставянето на акта писмени доказателства не се е
осъществило. В случая се установи неистинност на документа, въз основа на който
Л.Б. и праводателят й И. К. са се легитимирали при съставянето на констативните
нотариални актове от 26.07.2000 г. Тъй като никой от тях не е придобил правото
на собственост върху процесните обекти, нотариалните актове подлежат на отмяна.
Това обаче следва да бъде сторено единствено по отношение на акта, с който Л.Б.
е призната за собственик. Освен че И. К. не е страна в настоящото производство,
той не се легитимира като собственик на търговско помещение с площ от 43 кв.м.,
а се е разпоредил с него в полза на Л.Б., за което е съставен нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 86/19.07.2013 г., том V, рег. № 14605, дело
№ 778 на нотариус рег. № 039 на НК.
Предвид изхода на спора, на ищеца се дължат сторените по делото разноски. На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ съдът определя на процесуалния представител – юрисконсулт на
министерство на отбраната възнаграждение в размер на 450 лева. Ответниците
дължат разноски за производството пред първоинстанционния съд в размер на 1 670.02
лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявен от министерство на
отбраната, ЕИК ******** срещу Л.И.Б., ЕГН ********** и И.Б.И., ЕГН **********
иск с правно основание чл. 108 от ЗС, че търговско помещение (магазин), с
идентификатор 68134.1505.2372.1.42, находящо се в гр. София, район „Искър“,
ж.к. „******“, в осеметажна сграда с идентификатор 68134.1505.2372.1, бл. **
(стар номер 501), със застроена площ от 66 кв.м., състоящо се от две търговски
помещения, три коридора и санитарен възел, при граници: север – улица, изток –
търговски обекти, юг – улица, запад – търговски обекти и стълбище, заедно със
съответните ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото, върху което е построена сградата с идентификатор 68134.1505.2372.1, с
предназначение на обекта: за търговска дейност и търговско помещение (магазин)
с идентификатор 68134.1505.2372.1.41, находящ се в гр. София, район „Искър“,
ж.к. „******“, в осеметажна сграда с идентификатор 68134.1505.2372.1, бл. **
(стар номер 501), със застроена площ от 43 кв.м., състоящо се от две търговски
помещения, при съседи съгласно документ за собственост: север – стълбище, изток
– търговски обект, юг – улица и при съседи с посочени идентификатори: на същия
етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – 68134.1505.2372.1.3, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, върху което е построена сградата с идентификатор
68134.1505.2372.1, с предназначение на обекта: за търговска дейност, са частна
държавна собственост, предоставени за управление на министерство на отбраната и
осъжда Л.И.Б., ЕГН ********** и И.Б.И., ЕГН ********** да предадат на
министерство на отбраната владението върху гореописаните имоти.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК,
констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давност №
99/26.07.2000 г., том І, рег. № 10206, дело № 92 на нотариус рег. № 273 на НК,
с който Л.И.Б., ЕГН ********** е призната за собственик по давностно владение
на търговско помещение (магазин), находящо се на партера в жилищна сграда № **,
ж.к. „******“, гр. София, със застроена площ от 66 кв.м., състоящо се от две
търговски помещения, три коридора и санитарен възел, при граници: север –
улица, изток – търговски обекти, юг – улица, запад – търговски обекти и
стълбище, заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и правото на
строеж върху мястото, върху което е построена сградата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Л.И.Б., ЕГН **********
и И.Б.И., ЕГН **********,*** да заплатят на министерство на отбраната, ЕИК ********,
с адрес гр. София, ул. „*****“ № ** сумата от 1 670.02 лева разноски за
производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: