Определение по дело №65/2019 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 123
Дата: 6 февруари 2019 г. (в сила от 6 февруари 2019 г.)
Съдия: Росина Николаева Дончева
Дело: 20191800500065
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 януари 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. София, 06.02.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕ:               ДОРА МИХАЙЛОВА

               РОСИНА ДОНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията Дончева ч. гр. д. № 65 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното.

                                          

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на С.В.С., като майка и законен представител на малолетното дете М. И. Н.,  срещу определение от 06.12.2018 г. по гр. д. № 964/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Костинброд, първи състав, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за освобождаване от държавна такса по делото.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като всички предпоставки за уважаване на молбата за освобождаване от държавна такса по делото са били налице, но съдът без убедителни аргументи е отхвърлил същата.

Софийският окръжен съд намира жалбата за допустима, тъй като изхожда от легитимирана страна с правен интерес да обжалва определението на първоинстанционния съд, като жалбата е подадена в преклузивния 1-седмичен срок.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Първоинстанционното производство е образувано по осъдителни искове (главен иск в размер на 20 000 лв., предявен като частична претенция, цялата от общо 45 000 лв., както и акцесорен иск в размер на 200 лв., предявен като частичен иск от претенция в общ размер от 300 лева) за обезщетяване на увредения ищец от претърпени вреди, които претенции са насочени срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка “гражданска отговорност”.

В исковата молба се съдържа и искане за освобождаване от държавна такса по производството. Ищцата е обосновала това свое искане с твърдението, че е безработна, че съпругът й също бил без работа, а имали и дете. Представена е декларация, в която се сочи, че ищцата не получава месечен доход, не упражнява дейност като едноличен търговец, нито извършва услуги с личен труд, нито извършва селскостопанска дейност, че живее на семейни начала без сключен брак, че е безработна, че не притежава дялове и акции в търговски дружества, че притежава жилище в гр. К., вила, както и МПС, че притежава влог от 800.00 лв., от който се издържа, както и че не страда от заболяване, което да налага постоянни разходи. Към декларацията са представени и доказателства за посочените обстоятелства. От удостоверения от 28.11.2018 г., издадено от „П.Ф.“ ЕООД, и от 29.11.2018 г., издадено от НОИ, се установява, че за периода м. ноември 2017 г. - м. октомври 2018 г. ищцата е получила брутен доход от едва 255. 00 лева, а за м. ноември 2018 г. е получила парично обезщетение за безработица в размер на 288. 00 лева.

С обжалваното определение районният съд е оставил искането на ищцата по чл. 83, ал. 2 ГПК без уважение, тъй като е приел, че щом е в работоспособна възраст може да упражнява трудова дейност.

  Настоящата съдебна инстанция счита за незаконосъобразен крайният правен извод на районния съд за неоснователност на молбата за освобождаване на ищцата от заплащане на държавна такса по производството.

Съгласно нормата на чл. 83, ал. 2 от ГПК такси (и разноски) в производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Посочени са и обстоятелствата, които съдът взема предвид при произнасяне по направеното искане. Установеното тежко имуществено състояние и доход от около 250 лева месечно за цялото семейство, обосновават наличието на основание за освобождаване на ищцата от държавна такса по производството.

 Въз основа на тези правни съображения въззивната инстанция счита, че първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно определение, което трябва да бъде отменено и вместо него – постановено друго, с което молбата за освобождаване от държавна такса по производството следва да се уважи.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение от 06.12.2018 г. по гр. д. № 964/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Костинброд, първи състав, с което е оставена без уважение молбата на С.В.С., като майка и законен представител на малолетното дете М. И.Н., за освобождаване от държавна такса по делото, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК ищцата С.В.С., като майка и законен представител на малолетното дете М. И. Н.,  от заплащане на държавни такси по производството.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                        2.