Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.12.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3188 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - Ф.
„Н.и.”, твърди, че
ответникът - „А.” ЕООД, е кандидатствал с проект в
национален конкурс „Финансиране на фундаментални научни и научноприложни
изследвания в приоритетните области- 2012 г., като проектното му предложение е
с наименование „Изследване на отношението на публиката към музейната институция
чрез теренни изследвания – анкети и анализ на документи, свързани с ролята на
музея в българското общество. Изготвяне на програма за привличане и
интерактивен сайт на музейните колекции“. Посочва, че проектът е допуснат и
класиран от временно-научна експертна комисия в област „Мултидисциплинарни
изследвания с приложение в повече от едно приоритетно направление“. Направено е
предложение за финансиране на този проект, което е одобрено от Изпълнителния
съвет на Ф. „Н.и.“ и Министъра на образованието, младежта и науката. Въз основа
на това между ищеца и ответника е сключен договор № ДФНИ М01/ 7 от 21.11.2012
г. за финансиране на научноизследователския проект. Уговореният срок на
действие на договора е 24 месеца, а размерът на предоставените средства възлиза
на сумата от 260 000 лв. Ищецът твърди, че на 23.11.2012 г. превел по сметка на
ответника сумата от 182 000 лв., представляваща авансово плащане по сключения
договор. Посочва, че впоследствие е извършена проверка на действията на
ръководството на Ф. „Н.и.”, при която са констатирани допуснати нарушения по
конкурсната процедура. С оглед на това на 11.02.2013 г., на основание чл. 99,
ал. 1 АПК Министърът на образованието, младежта и науката е издал Заповед № РД-09-122/ 11.02.2013
г., с която е отменено утвърденото класиране по проектните предложения за
финансиране от Ф. „Н.и.”, предложени от временно-научна експертна комисия в
област „Мултидисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно
приоритетно направление“. С отмяната на този административен акт, по силата на
който е сключен договора между страните, породените от него правни последици са
отпаднали с обратна сила, поради което е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД и сумата, която ищецът е платил на ответника въз основа на този
договор, се явява получена от последния на отпаднало основание и подлежи на
връщане. Твърди, че ответникът дължи и обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на законната лихва за периода от датата на изпадане в
забава – 23.11.2012 г. до датата на подаване на исковата молба. Поради
изложеното Ф. „Н.и.” моли „А.” ЕООД да бъде осъдено да му заплати сума в размер
на 182 000 лв., представляваща такава получена на 23.11.2012 г. на отпаднало
основание за това, както и сума в размер на 92 586, 65 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 23.11.2012 г. до
23.11.2017 г. Претендира да му бъдат присъдени и направените
по делото разноски.
Ответникът - „А.” ЕООД, не заявява становище по основателността на предявените
искове.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира
за установено от фактическа и правна
страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД:
За да бъде уважен иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, съдът следва да установи наличието на две предпоставки: 1) получаване на нещо от обогатилото се лице -ответника, което му се дава от обеднялото лице-ищеца и 2 ) липса на основание за получаването, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД основанието, на което е осъществена престацията между страните, следва да е отпаднало, каквито са и твърденията въведени от ищеца в настоящото производство.
От приетото като доказателство по делото платежно нареждане, издадено на 23.11.2012 г., се установява, че ищецът Ф. „Н.и.” е заплатил на ответното дружество „А.” ЕООД сумата от 182 000 лв. Доказването на този факт в процеса означава, че е установено настъпването на първата от посочените две предпоставки, при които в полза на ищеца възниква парично вземане по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
В този платежен документ като основание за извършване на плащането на паричната сума в размер на 182 000 лв. е записано, че то е в изпълнение на задължение за авансово плащане на първи етап, като е посочен и следния номер „ДФНИ – М01/2012”. От представените в производството писмени доказателства се установява, че този номер е идентичен с номера, поставен върху договора за финансиране на научноизследователски проект в конкурс „Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания в приоритетните области”, който е сключен между страните по спора на 21.11.2012 г., поради което съдът приема, че сумата от 182 000 лв. е заплатена от ищеца на ответника за погасяване на парично задължение, което е възникнало в тежест на платеца точно по този договор.
Правото на едно лице да получи обратно даденото от него в хипотезата на третия фактически състав, предвиден в чл. 55, ал. 1 ЗЗД, възниква тогава, когато се установи, че основанието, въз основа на което е осъществена престацията, е съществувало към момента на нейното получаване от обогатилото се лице, но след това то е отпаднало с обратна сила. В този смисъл са задължителните указания, дадени в Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС. Ето защо в случая съдът трябва да се произнесе по това дали е настъпил факт, който води до отпадане на действието на сключения между страните договор с обратна сила.
За да се отговори на този въпрос на първо място трябва да се съобрази, че договорът, в изпълнение на който е престирана процесната парична сума, е такъв за отпускане на целеви средства за насърчаване на научните изследвания. Този договор се сключва след проведен конкурс по реда на Закона за насърчаване на научните изследвания /ЗННИ/, между Ф. „Н.и.”, който е юридическо лице към министъра на образованието и науката със седалище, осъществяващо дейност по подкрепяне финансово на проекти и дейности за насърчаване и развитие на научните изследвания, и този правен субект, който е спечелил конкурса за отпускане на целево финансиране на изготвен от него проект.
В чл. 29 ЗННИ е регламентиран редът, при който се провежда конкурсната процедура, както и правомощията на всеки от органите, които участват в нея. Тя включва извършване на оценка на конкурсните проекти от национални и/или международни оценители /чл. 29, ал. 1 ЗННИ/, изготвяне на класиране на проектите съобразно получените оценки от временни научно-експертни комисии, което се представя на Изпълнителния съвет на Ф. „Н.и.” /чл. 29, ал. 2 ЗННИ/, издаване на решение от Ф. „Н.и.”, с което се определят проектите, които ще бъдат финансирани, и размера на средствата, които им се предоставят, в рамките на общия размер на определените за конкурса финансови средства /чл. 29, ал. 3 ЗННИ/, сключване на договор, с който се определят условията за финансиране и изпълнение на всеки от определените за финансиране проекти /чл. 29, ал. 2 ЗННИ/.
При тълкуване на посочената разпоредба се налага изводът, че облигационните отношения между страните по повод отпускане на целеви средства за насърчаване на научните изследвания възниква от смесен фактически състав, включващ административноправен елемент - решение на Изпълнителния съвет на Ф. „Н.и.”, с което се определя проекта, който ще бъдат финансиран, и размера на средствата, които се предоставят като финансиране /чл. 29, ал. 3 ЗННИ/, което има характера на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като представлява волеизявление на административен орган, с което се създават права и задължения, и частноправен елемент - договор за финансиране, сключен между Ф. „Н.и.”, действащ чрез управителя си, и лицето, спечелило конкурсната процедура /чл. 29, ал. 4 ЗННИ/. С решението на Изпълнителния съвет на Ф. „Н.и.” се определя както едната от страните, така и съдържанието на част от основните задължения, които възникват за съдоговорителите по договора за финансиране, който се сключва по реда на ЗННИ, каквото е това, което възниква в тежест на Ф. „Н.и.” да предостави на лицето, изготвило класиран в конкурсната процедура проект, парични средства за финансиране на разходите по изпълнение на проекта. Тези елементи от облигационната връзка, която възниква въз основа на сключения договор, не могат да бъдат предмет на постигната между страните по сделката уговорка, т.е. не подлежат на определяне от тяхната свободна воля, а се определят по административен ред.
От представените по делото доказателства се установява, че в случая е осъществен гражданскоправният елемент от сложния фактически състав, при който договорът за финансиране на научни изследвания се счита за сключен и при който за ищеца възниква задължението за изплащане на средства за финансиране на изпълнителя на проекта, който е одобрен в проведения по ЗННИ конкурс – на 21.11.2012 г., между Ф. „Н.и.” и ответното дружество „А.” ЕООД е сключен писмен договор за финансиране на научноизследователски проект в конкурс „Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания в приоритетните области”, който е подписан от представител на всеки един от съдоговорителите.
От приетия като доказателство по делото протокол № 11 от заседание на Изпълнителния съвет на Ф. „Н.и.” се установява, че на 09.11.2012 г. от този орган са приети решения за одобряване на класиране на проектните предложения в конкурсна сесия „Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания в приоритетните области” – 2012 г. и за определяне на това кои от класираните проекти да бъдат предложени за финансирани, като в област „Мулти дисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно приоритетно направление” е взето решение да бъдат предложени за финансиране проектни предложения до пореден № 19 според класирането в приложение № 7, сред които под № 19 е посочено проектното предложение на ответното дружество „А.” ЕООД. Установява се, обаче, че това решение на Изпълнителния съвет на Ф. „Н.и.”, което както се посочи има характер на индивидуален администартивен акт е отменено по реда на чл. 99, т. 1 АПК, в частта, с която е одобрено класирането на проектните предложения за финансиране в област „Мулти дисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно приоритетно направление”. Това е станало със заповед № РД09-122/ 11.02.2013 г. на Министъра на образованието младежта и науката. Въпреки, че в диспозитива на самата заповед не е ясно посочено точно кой от всички актове, които се издават в производството по отпускане на финансиране по ЗННИ се отменя, съдът счита, че актът, който се отменя с нея е решението на Изпълнителния съвет на Ф. „Н.и.” по чл. 29, ал. 3 ЗННИ, което е това по определяне на проектите, които ще бъдат финансиран въз основа на направените предложения за класиране от Временните научно-експертни комисии. Този извод се налага както при съобразяване на текста на диспозитива на заповедта, така и на факта, че индивидуалният административен акт, с който се утвърждава по окончателен начин класирането в конкурс, който е проведен по ЗННИ и с който се определя кои са лицата, които ще получат финансиране, т.е. от който се пораждат права за определен субект, е именно решението на Изпълнителния съвет на Ф. „Н.и.”. Такива права не се пораждат от нито един от останалите актове, които се издават от помощните органи, които участват в провеждането на това производство, каквито са например научно-експертните комисии. В закона не е предвидено решението на Изпълнителния съвет на Ф. „Н.и.” да подлежи на утвърждаване с акт на друг административен орган. Ето защо съдът счита, че решението на Изпълнителния съвет на Ф. „Н.и.” в частта му, с която е одобрено класирането на проектните предложения за финансиране в област „Мулти дисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно приоритетно направление”, е този акт, който е отменен с издадената на 11.02.2013 г. заповед, като отмяната е станала по реда на чл. 99, т. 1 АПК от по-горестоящия административен орган, който е Министъра на образованието, младежта и науката. По въпроса кой точно индивидуален административен акт е отменен със заповед № РД09-122/ 11.02.2013 г. на Министъра на образованието младежта и науката е налице и практика на Върховния административен съд, който се е в произнесъл в същия смисъл с Решение № 9912 от 02.07.2013 г., постановено по адм. д. № 3378/2013 г. по описа на ВАС, VII отд.
С оглед на така установения факт и за да отговори на въпроса дали с отмяната на административния акт отпадат последиците на възникналите въз основа на него и на сключения договор облигационни отношения, съдът трябва да се произнесе по това какво е действието на акта за отмяна на влязъл в сила административен акт по отношение на породените от последния правни последици – дали тази отмяна има обратно действие и породените от акта последици не се считат за настъпили от момента на издаването му или отмяната действа за в бъдеще и правните последици от акта отпадат занапред.
Уредената в чл. 99 АПК отмяната на влязъл в сила административен акт, необжалван по съдебен ред, когато е налице някое от изрично и изчерпателно изброените в тази норма основания, представлява регламентира извънреден способ за контрол на един порочен административен акт. В чл. 105 АПК е предвидено изрично какво е действието на отмяната на административния акт по този ред по отношение на трети добросъвестни лица, които са придобили права по него. В тази разпоредба е посочено, че отмяната или изменението на административния акт по реда на чл. 99 АПК не може да засегне правата, придобити от трети добросъвестни лица, което означава, че спрямо тази категория правни субекти отмяната действа занапред. По аргумент за противното от чл. 105 АПК и доколкото липсва изрична норма, с която да е уредено какво е действието на отмяната на административния акт по този ред по отношение на страните в административното производство по издаване на акта, трябва да се приеме, че спрямо тази категория лица отмяната има обратно действие, т.е. действа от момента на издаването на акта.
Ответникът „А.” ЕООД е лице, което е придобило права от решението от 09.11.2012 г. на Изпълнителния съвет на Ф. „Н.и.” за одобряване на класирането на проектните предложения и определяне на проектите, които ще бъдат финансирани по ЗННИ, поради което това дружество е страна в административното производство по издаване на този индивидуален административен акт. Следователно по отношение на ответника отмяната на този акт по реда на чл. 99, т. 1 АПК има обратно действие и спрямо това лице се счита, че той никога не е пораждал своите правни последици, които са да определи правният субект, с който да бъде сключен договора за финансиране, както и съдържанието на едно от основните задължения по този договор, които възникват за от Ф. „Н.и.”, а именно това да предостави на лицето, изготвило избрания съответния научноизследователски проект, парични средства за финансиране на неговото изпълнение. Това означава, че административноправният елемент, при наличие на който договорът, по силата на който ищецът е престирал на ответника процесната парична сума и при осъществяването на който се поражда задължението, в изпълнение на което е направено плащането, е отпаднал с отмяна на решението на Изпълнителния съвет на Ф. „Н.и.” от по-горестоящия орган, като от момента на неговата отмяна и предвид нейното обратно действие се счита, че този елемент никога не е бил налице. С отпадане на административно-правния елемент с обратна сила, се счита, че цялото облигационно отношение отпада с обратна сила, тъй като без него фактическият състав, при който то възниква, не е довършен. Съществуването на гражданскоправния елемент, който е сключения договор, без наличието на индивидуалния административен акт, сам по себе си не може да породи никакви правни последици.
След като по делото се установи, че сумата от 182 000 лв.
е заплатена от Ф. „Н.и.” на „А.” ЕООД в изпълнение на задължение, което е
възникнало на правно основание, което в своята съвкупност се счита отпаднало с
обратна сила с отмяната на основание чл. 99, т. 1 АПК на индивидуалния административен
акт, който е част от неговия фактически състав, то трябва да се приеме, че е налице
хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и за обогатилото се лице „А.” ЕООД е
възникнало задължение да върне на Ф. „Н.и.” получените парични средства в пълен
размер.
С оглед изложеното, се налага крайният извод, че предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е основателен и следва да се уважи в пълния заявен с исковата молба размер.
По иска с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението за връщане на получената без основание сума, възникнало по силата на закона в тежест на ответника е парично, поради което и последният дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. С оглед липсата на предвиден в закона срок, в който обогатилото се лице трябва да изпълни задължението си да върне полученото без основание, то ще изпадне в забава след като бъде поканено от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства, от които да е видно, че ищецът е отправил покана до „А.” ЕООД да изпълни възникналото в негова тежест по силата на закона задължение да му върне сумата в размер от 182 000 лв., която е получена на отпаднало правно основание за това, което означава, че това дружество не е поставено в забава преди завеждане на делото и акцесорният иск за присъждане на мораторна лихва е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на спора и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски такива му се следват. Доказаха се реално заплатени от тази страна разходи за водене на делото в общ размер от 17 970, 71 лв., от които 6 987, 24 лв. – платена държавна такса и 10 561, 49 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено. При съобразяване на размера на уважената част от предявените искове на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 11 911, 25 лв.
Ответникът не е направил искане за присъждане на направените от него разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете, поради което и съдът не дължи произнасяне по тях.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „А.”
ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***,
ДА ЗАПЛАТИ на Ф. „Н.и.”, с БУЛСТАТ:
*******със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.
55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сума в размер на 182 000 лв. /сто осемдесет и два хиляди лева/, представляваща заплатена на 23.11.2012 г. на отпаднало основание сума съгласно договор за финансиране на
научноизследователски проект в конкурс „Финансиране на фундаментални научни и
научноприложни изследвания в приоритетните области”, сключен на 21.11.2012 г.,
между Ф. „Н.и.” и „А.” ЕООД, въз основа на Решение на Изпълнителния съвет на Ф.
„Н.и.”, обективирано в протокол № 11 от заседание на Изпълнителния съвет на Ф.
„Н.и.”, проведено на 09.11.2012 г., което решение в частта, касаеща изготвения
от „А.” ЕООД научноизследователски проект, е отменено на основание чл. 99, т. 1 АПК със заповед № РД09-122/ 11.02.2013 г. на Министъра на образованието
младежта и науката, ведно със
законната лихва върху сумата за периода от 23.11.2017 г. – датата на подаване
на исковата молба, до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. „Н.и.”
срещу „А.” ЕООД иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 92 586, 65 лв.
/деветдесет и две хиляди петстотин осемдесет и шест лева и шестдесет и пет
стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от
182 000 лв., начислена за периода от 23.11.2012 г. до 23.11.2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „А.” ЕООД да заплати на Ф. „Н.и.” сума в размер на 11 911, 25 лв. /единадесет хиляди деветстотин и единадесет лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: