Р Е
Ш Е Н
И Е
№201
11.05.2021г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на двадесети април две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………..
Прокурор:………………………………………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдия Цв.
Димитрова административно дело №253 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.
118, ал.3, вр. ал.
1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по
Жалба на А.Х.В. *** против Решение № Ц1012-26-553-1 от
19.01.2021г. на Директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт – гр. Хасково.
Твърди се, че решението е неправилно и
непълно. Представеното от жалбоподателя УП-30 № 171 от 12.05.1993г. от ЗКД ЕООД
Ивайловград било от 03.03.1969г. до 01.07.1988г. с общ трудов стаж от 14г. 24
м. и 7 дни. В този трудов стаж имало бяло петно от 29.05.1972г. до
10.07.1979г., което оспорващия попълвал с УП №94-00-303 от 17.08.2020г. Цитира
се и военна книжка за отбита служба от 20.10.1969г. до 20.10.1964г. Твърди се,
че осигурителният стаж от III категория труд
бил факт и не трябвало от него да се сторнира.
Моли се за компетентно решение.
В съдебно заседание жалбата се поддържа лично
от жалбоподателя и от негов пълномощник. Уточнява се, че решението се атакува само в
частта му, с която не е признат трудов стаж на жалбоподателя от трета категория за периода 29.05.1972г.-10.07.1975г. Претендира се за
отмяна на оспореното решение.
Ответникът
- Директор на ТП на НОИ, гр. Хасково, чрез процесуален представител,
заема становище за неоснователност на жалбата, поради което моли за
отхвърлянето й. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди
доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства
приема за установено от фактическа страна следното:
На 23.06.1993г. жалбоподателят А.Х.В. подал до
Управление“Социално осигуряване“
Дирекция“Пенсионно осигуряване“ , гр.Кърджали
молба с вх. № 641/16.06.1993г. за
отпускане на лична пенсия за изслужено време
и старост. Към заявлението си, същия приложил документи удостоверяващи трудовият му и
осигурителен стаж. С разпореждане № 002760 от 24.08.1993г. на Ръководителя на
РУ“СО“, гр.Кърджали такава му била отпусната, считано от 21.05.1993г. – пожизнено,
в размер на 1320.00 лева месечно. Впоследствие, с разпореждания на
компетентните органи размера на отпуснатата на жалбоподателя пенсия бил
неколкократно изменян, преизчисляван и осъвременяван.
Последно, в
разпореждане № ********** от
01.04.2020г. на Ръководителя на „ПО“ при
ТП на НОИ-Хасково, с което размера на пенсията на А.В. бил преизчислен, било
посочено, че последния има осигурителният стаж от II
категоррия в размер на 0г., 03м. и 24 д., осигурителен стаж от III труд – 18г.
02м. и 14 дни и осигурителен стаж по чл. 104, ал.3 от КСО в размер на 07.г., 08
м. и 22 дни, както и че на основание чл.104, от КСО общият му осигурителен стаж
превърнат към III категория труд
възлиза на 41г. 09м. и 13 дни.
На 21.08.2020г. под вх. № Ц1012-26-332 при ТП на НОИ-Хасково А.В. подал жалба до
Директора на ТП на НОИ- Хасково срещу горецитираното разпореждане, като оспорил приетото в същото че стажът му от II
категория труд възлиза на 00г., 3
м. и 24 дни. С жалбата представил УП -3 № 94-00-303 от
17.08.2020г. издадено от Областно пътно управление гр. Кърджали,
в което било удостоверено, че е заемал в това предприятие длъжността
Началник цех“Асфалтова база“ през
периода м. май 1972г. – м. юни 1975г. ,
като в жалбата си посочил, че в същия документ е удостоверено че този стаж е от II
категория труд. Съответно поискал да се
коригира обжалваното разпореждане, да се приеме, че към посочения в него стаж
от 00г., 3 м. и 24 дни следва се
прибавят още 950 дни и на база така направената корекция да бъде преизчислен
размера на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Преди
произнасяне на Директора на ТП на НОИ по подадената жалба, с разпореждане № **********/прот.№
01360 от 18.09.2020г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково бил изменен(увеличен) размера на
отпуснатата на А.В. ЛПОСВ считано
от 21.08.2020г. пожизнено по чл. 99,
ал.1, т.2 , б.“д“ от КСО. В разпореждането било отразено, че стажът на жалбоподателя от II категория възлиза на 3г., 05 м. и 02
дни, осигурителният му стаж от III категория труд
възлиза на 15 г. 01м. и 06 дни,
осигурителният му стаж по чл. 194, ал.3 от КСО е в размер на 7 г. 08м. и 22
дни, а на основание чл. 104 от КСО общият му осигурителен стаж превърнат към III категория труд е в размер на 42г., 06м.
и 22 дни.
Разпореждането
било съобщено на адресата си на
14.12.2020г., а на 21.12.2020г. под вх. № Ц 1012-26-553 А.В.
го оспорил пред Директора на ТП на НОИ-Хасково.
С Решение № Ц
1012-26-553-1 от 19.01.2021г. Директорът на ТП на НОИ, гр. Хасково приел, че жалбата е неоснователна и отхвърлил същата.
Решението било
съобщено на адресата си на 12.02.2021г.
видно от представеното по делото известие за доставяне, а жалбата срещу него
била подадена на 22.02.2021г чрез
административния орган, видно от поставения входящ номер.
Като
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната
преписка по издаване на оспорения акт, както и заверен препис от
Удостоверение обр. УП № 30 № 171 от
12.06.1993г. издадено от „ЗКД“ ЕООД Ивайловград.
Въз
основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи
от правно естество:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес от оспорването,
срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Проверяваното в
настоящото производство решение изхожда
от материално и териториално компетентен
орган, съгласно нормата на чл. 117 ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 б. „ а” от КСО. Досежно потвърденото с оспорения акт
разпореждане, последното също изхожда от
компетентен издател, съобразно разпоредбите
на чл. 98, ал.1, т.1 от КСО- от длъжностно лице на което е възложено
ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ, гр. Хасково.
Оспореното решение е
издадено в предвидената от закона писмена форма, както и съдържа всички
предвидени, в чл. 59 ал. 2 от АПК, вр. чл. 117 ал. 5 от КСО реквизити, вкл. изрични правни и
фактически основания за постановяването си.
При проведената
административна процедура по издаване на обжалваният акт не са допуснати съществени нарушения на
производствените правила. Такива не се констатират и в процедурата по издаване
на потвърденото с него разпореждане № **********/прот.№
01360 от 18.09.2020г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” на ТП на НОИ,
гр. Хасково.
По отношение
основният спорен по делото въпрос, а именно съответствието на решението с
материалният закон съдът намира следното:
С оспореното
решение административният орган – Директорът на ТП на НОИ, гр. Хасково е
разгледал жалбата по същество - съобразно предмета на оспорване ограничен до зачитането на стажа удостоверен в УП-3 изх. № 94-00303
от 17.08.2020г., като е възприел разпореждането на Ръководителя на „ПО”, при ТП
на НОИ гр. Хасково в тази му част за законосъобразно издадено, предвид
удостовереното в представеното от
жалбоподателя ново доказателство УП-3 от
17.08.2020г. че стажът му положен в
периода от 29.05.1972г. до 05.07.1975г.
попада в т.26 от ПКТП/отм./ и е от втора
категория труд, поради което е приел, че
същият стаж правилно е изваден от стажа от трета категория, респ.е бил зачетен
като такъв от втора
категория и прибавен към последния.
Спорът между
страните се заключава единствено в това дали стажът на жалбоподателя
удостоверен в УП-3 с изх. № 94-00-303 от 17.08.2020г. издадено от Областно пътно управление, гр. Кърджали е
зачетен от административният орган, респ. от коя категория следва да бъде зачетен той.
Нормата на чл. 99, ал.1 от КСО предвижда
влязлото в сила разпореждане по чл. 98 от КСО да може да се измени или отмени от органа, който го е издал, при наличията
на основанията посочени в т.1 – т.6 от
същата норма. Безспорно, както правилно са приели и пенсионният орган и
Директорът на ТП на НОИ представеното от А.В. Удостоверение УП-3 № 94-00-303 от 17.08.2020г. издадено от Областно пътно управление представлява
ново доказателство, тъй като не е било представяно от жалбоподателя по
пенсионната му преписка.
Удостоверения
в същото стаж, касаещ периода м.05.1972г.
- м.06.1975г. от 03г., 01м. и 08дни при първоначалното отпускането на пенсия оспорващия е бил зачетен като такъв от III категория труд при първоначалното отпускане на
ЛПОСВ. Това не е спорно по делото
обстоятелство и е видно от съпоставката на стажа посочен в разпореждане № **********
от 01.04.2020г. по прот.№ N 04Р7К от
07.05.2020г., описа на документите и стажа
посочени в молбата на
жалбоподателя за отпускане на пенсия от
16.06.1993г. и приетата като доказателство по делото справка за опис на
осигурителният стаж на А.В..
С § 2 от ПМС № 75/1998 г. за
отменяне на ПКТП,
е възприето, че трудовият стаж при пенсиониране на работниците
и служителите, придобит до 31.12.1999 г. включително, се зачита за съответната
категория по действащия до тази дата ПКТП. Нормата следователно е приложима при определяне процесната категорията
труд
на
жалбоподателя,
с оглед периода на полагане на труда.
В цитираното УП-3 с изх. № 94-00303 от 17.08.2020г. на
ОПУ-Кърджали е удостоверено, че така положеният стаж е такъв по т. 26 от
отменения ПКТП, респ. е от втора
категория труд, което обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Това удостоверение е официален
удостоверителен документ и се ползва с материална доказателствена сила. Предвид
това, правилно обективираното в същото, досежно категорията на положения от
жалбоподателя труд за времето м. 05.1972г.- м.06.1975г. е било
зачетено от административният орган.
Ето
защо, законосъобразно така
удостовереният стаж е зачетен
за такъв от втора категория, респ. е изваден от зачетения до този момент стаж от
трета категория и съответно прибавен към
осигурителният стаж от втора категория на жалбоподателя. Следователно, действително се установява твърдяното намаляване на стажа от трета
категория на А.В. – от 18г.02м. и 14 дни на 15г.01м. и 06 дни, но същевременно
стажа на последния от втора категория е
увеличен от 00г. 03м. и 24 дни на 03г.05м. и 02 дни. Обстоятелство, което е
изцяло благоприятно за жалбоподателя, тъй като е довело и до увеличаване на общия му
осигурителен стаж превърнат към трета категория по реда на чл.104 от КСО - от
41г. 09м. и 13 дни, на 42г. 06м. и 22 дни, респ. и до увеличаване размера на
пенсията му от 541.19 лева на 584.89 лева, тъй като с оглед първоначално
неправилното зачитане на процесния стаж за
такъв от трета категория, същата е била определена в неправилен(по-нисък) размер.
Предвид
това съдът намира, че решението, с което жалбата срещу процесното разпореждане е
отхвърлена е законосъобразно и в съответствие с материалните разпоредби.
С оглед материалната законосъобразност на
решението, същото се явява и в съответствие с целта на закона.
Предвид изхода на делото, основателна се явява претенцията на ответника
за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсулско
възнаграждение и такива
следва да се присъдят в размер на минималният предвиден в закона размер от
100.00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на А.Х.В. *** против Решение № Ц1012-26-553-1 от
19.01.2021г. на Директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт – гр. Хасково.
ОСЪЖДА
А.Х.В., с ЕГН ********** *** да заплати
на ТП на НОИ, гр.Хасково сумата от 100.00(сто) лева, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщението, че е
изготвено.
Съдия: