Решение по дело №13376/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4646
Дата: 2 декември 2022 г.
Съдия: Ангел Фебов Павлов
Дело: 20211110213376
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 4646
гр. София, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110213376 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на С.
В. П. срещу НП № 92-12-41/05.07.2021 г., издадено от министъра на правосъдието, с което
на жалбоподателката за нарушение, квалифицирано като такова на чл. 38, ал. 1, т. 1 вр. чл.
35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ вр. пар. 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗПКОНПИ, на релевирано
основание чл. 174, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗПКОНПИ е наложено административно наказание
глоба в размер на 300 лева. От страна на жалбоподателката се иска отмяна на
постановлението, като се излагат доводи за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Административно-
наказващият орган чрез процесуалните си представители прави искане за потвърждаване на
НП и за присъждане на разноски, като прави препратка към аргументите, изложени в самото
постановление.
От ангажираните писмени доказателствени материали (по арг. от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл.
84 от ЗАНН ангажирането и на гласни не е задължително, а в случая не е и необходимо за
разкриване на обективната истина) освен оправомощаването на актосъставителя с писмена
(и подписана) заповед на министъра на правосъдието за съставяне на съответния вид АУАН
и освен депозирането на съответната декларация от страна на въззивничката на 08.01.2021 г.
се установява още описаната в обжалваното постановление фактическа обстановка, към
която съдът препраща (забрана за подобно препращане липсва в релевантната нормативна
уредба), поради което действително е налице нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 вр. чл. 35, ал. 1,
т. 2 от ЗПКОНПИ вр. пар. 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗПКОНПИ. Закъснението от 19 дни – при
положение, че срокът за депозиране е едномесечен – не дотам малко, а депозираните
декларации от г-жа П. по-рано през 2020 г., за което се сочи в жалбата, са изначално
1
относими към различни периоди от този, за който е следвало да се декларира в процесния
случай, поради което хипотеза по чл. 28 от ЗАНН (включително в редакцията, действала до
23.12.2021 г.) не е налице. В случая, обаче, не е приложим съставът по чл. 174, ал. 2 вр. ал. 1
от ЗПКОНПИ, а този по чл. 173, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗПКОНПИ, доколкото не се касае за
хипотеза на недеклариране на конкретно обстоятелство или невярно деклариране на такова,
а за хипотеза на неподаване на декларация в срок.
При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН съдът не установи основания за отмяна на атакуваното постановление, но с оглед
изложеното преди малко установи основание за изменение на постановлението по реда на
чл. 63, ал. 7, т. 1 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН с прилагане на закон за
еднакво наказуемо нарушение без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението, а именно с прилагане на чл. 173, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗПКОНПИ вместо на чл.
174, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗПКОНПИ като основание за налагане на наказанието; не са налице
други основания за изменение на НП. С оглед препращането към уредбата по АПК съгласно
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, с която разпоредба смислово е свързана тази на чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН, доколкото уредбата по АПК (виж чл. 143!) не съдържа (разбираемо) правила,
относими към хипотеза на изменяне на акта, предмет на оспорване, липсва правно
основание за присъждане на разноски в полза на административно-наказващия орган.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 92-12-41/05.07.2021 г., издадено от министъра на правосъдието, като
прилага закон за еднакво наказуемо нарушение без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението, а именно като прилага чл. 173, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗПКОНПИ
вместо чл. 174, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗПКОНПИ като основание за налагане на наказанието.
Отхвърля искането за присъждане на разноски в полза на административно-наказващия
орган.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите


за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на С.
В. П. срещу НП № 92-12-41/05.07.2021 г., издадено от министъра на правосъдието, с което
на жалбоподателката за нарушение, квалифицирано като такова на чл. 38, ал. 1, т. 1 вр. чл.
35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ вр. пар. 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗПКОНПИ, на релевирано
основание чл. 174, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗПКОНПИ е наложено административно наказание
глоба в размер на 300 лева. От страна на жалбоподателката се иска отмяна на
постановлението, като се излагат доводи за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Административно-
наказващият орган чрез процесуалните си представители прави искане за потвърждаване на
НП и за присъждане на разноски, като прави препратка към аргументите, изложени в самото
постановление.
От ангажираните писмени доказателствени материали (по арг. от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл.
84 от ЗАНН ангажирането и на гласни не е задължително, а в случая не е и необходимо за
разкриване на обективната истина) освен оправомощаването на актосъставителя с писмена
(и подписана) заповед на министъра на правосъдието за съставяне на съответния вид АУАН
и освен депозирането на съответната декларация от страна на въззивничката на 08.01.2021 г.
се установява още описаната в обжалваното постановление фактическа обстановка, към
която съдът препраща (забрана за подобно препращане липсва в релевантната нормативна
уредба), поради което действително е налице нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 вр. чл. 35, ал. 1,
т. 2 от ЗПКОНПИ вр. пар. 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗПКОНПИ. Закъснението от 19 дни – при
положение, че срокът за депозиране е едномесечен – не дотам малко, а депозираните
декларации от г-жа П. по-рано през 2020 г., за което се сочи в жалбата, са изначално
относими към различни периоди от този, за който е следвало да се декларира в процесния
случай, поради което хипотеза по чл. 28 от ЗАНН (включително в редакцията, действала до
23.12.2021 г.) не е налице. В случая, обаче, не е приложим съставът по чл. 174, ал. 2 вр. ал. 1
от ЗПКОНПИ, а този по чл. 173, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗПКОНПИ, доколкото не се касае за
хипотеза на недеклариране на конкретно обстоятелство или невярно деклариране на такова,
а за хипотеза на неподаване на декларация в срок.
При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН съдът не установи основания за отмяна на атакуваното постановление, но с оглед
изложеното преди малко установи основание за изменение на постановлението по реда на
чл. 63, ал. 7, т. 1 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН с прилагане на закон за
еднакво наказуемо нарушение без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението, а именно с прилагане на чл. 173, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗПКОНПИ вместо на чл.
174, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗПКОНПИ като основание за налагане на наказанието; не са налице
други основания за изменение на НП. С оглед препращането към уредбата по АПК съгласно
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, с която разпоредба смислово е свързана тази на чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН, доколкото уредбата по АПК (виж чл. 143!) не съдържа (разбираемо) правила,
относими към хипотеза на изменяне на акта, предмет на оспорване, липсва правно
основание за присъждане на разноски в полза на административно-наказващия орган.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
1