Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и трети март
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при секретаря Нина Георгиева, като разгледа гр.д. № 1832 по описа на ВРС за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал.
1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК.
Ищецът
„Топлофикация-Враца” ЕАД гр. Враца e подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Х.В.
К., за сумите от: 468,59лв. - главница за незаплатена топлинна енергия за периода
30.11.2016г. - 30.06.2019г., сумата 72,14
лв. - мораторна лихва за периода 31.12.2016г.
- 28.11.2019г., законната лихва върху
главницата, считано от 16.12.2019 г. до изплащане на вземането, сумата 25.00лв. - разноски за държавна такса, както и сумата 50,00лв.
- разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По ч.гр.д. №
5091 по описа на РС-Враца съда за 2019
год. е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК с № 7 / 07.01.2020 г.за посочените суми.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. След указание до
заявителя е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение.
Ищецът
твърди да е доставил топлинна енергия през периода от 30.11.2016г. -
30.06.2019г. за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия,
отдадена от сградната инсталация, за жилище с адрес: гр.***, ж.к.” ***” № ***,
вх.*** ап. ***, за която ответникът не му заплатил дължимата цена в размер на
468,59лв., представляваща задължение по процесната партида за посочения период.
Сочи още, че за периода от 31.12.2016г. - 28.11.2019г. ответникът му дължи
сумата от 72,14 лв., представляваща размера на обезщетението за забавено
плащане на главницата, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение 16.12.2019 г. до окончателното й
заплащане. Моли съдът да установи съществуването на претендираното вземане.
Претендира разноски.
Назначения
на ответника особен представител – адв. В.Л.
оспорва предявените искове както по основание, така и по размер. Твърди,
че не са ангажирани доказателства за възникване на облигационно отношение между
страните.Оспорва твърдението, че ищцовото дружество многократно е канило
ответника да изпълни задължението си.Оспорва всички представени от ищеца
доказателства, тъй като се явяват частни свидетелстващи документи, с което
ищеца удостоверява изгодни за себе си обстоятелства, поради което не следва да
бъдат кредитирани с доверие. Поради тези и останалите подробно изложени
съображения моли предявения иск да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на
задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна
енергия.
През процесния период
относно облигационното отношение между страните приложение е намерила
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно правилото,
установено в чл. 153, ал. 2 ЗЕ, за да не бъдат клиенти на топлинна енергия за
отопление и/или за горещо водоснабдяване, собствениците, притежаващи най-малко
две трети от собствеността в сградата – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са длъжни да декларират
писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна
станция или от нейното самостоятелно отклонение. В противен случаи, те се
смятат за клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването
/чл. 153, ал. 3 ЗЕ/.
От
приетата по делото справка от Община Враца, отдел „Местни данъци и такси“
/л.93/, се установява, че Х.В. К. е декларирал собственост върху недвижим имот,
нходящ се в гр.***, ж.к.” ****” № ***, вх.*** ап. ***.Освен това, от
извършената от съда служебна справка по реда на Наредба № 14 / 18.11.2009 г. се
установява, че както постоянния, така и настоящия адрес на Х.В.П. ***.По
делото не са ангажирани доказателства върху процесният имот да е учредено
ограничено вещно право на ползване или да е сключен договор с ползвател на
договорно основание.По изложените съображения съдът намира, че Х.В. Катърски
е клиент на топлинна енергия за процесния
период - /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/.
Ответникът не оспорва, че за
процесния период е ползвал имот с адрес
в гр.***, ж.к.” ***” № ***, вх.*** ап. ***.Между страните не се спори
още и относно обстоятелството, че ищецът е доставчик и продавач на топлинна енергия,
както и че процесният имот е включен към
централизирано топлоснабдяване - отопление и битово горещо
водоснабдяване към топлопреносната мрежа на “Топлофикация-Враца” ЕАД.Освен
това тези обстоятелства се доказват и от приобщените към делото доказателства.
Поради изложените съображения, съдът
приема, че между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по
договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл.
150 ЗЕ, се регулира от Общи условия.
За установяване обема на ползваната
топлинна енергия е прието заключение на съдебно-техническа експертиза.
Съгласно заключението по приетата
СТЕ, имотът на ответника е част от Етажна собственост на адрес гр.***, ж.к.” **” № **, вх.** , като
същата е топлоснабдена с енергия за отопление и БГВ от „Топлофикация Враца” ЕАД
гр. Враца посредством абонатна станция № 27. Посочено е, че на абонатите към
абонатна станция № 27, към която е и имот в гр. ***. ж.к. “**" № **,
в.х."**‘, ап.№ ** през отоплителните сезони, касаещи настоящето заключение
е извършвано прогнозно начисляване на топлинна енергия на база отчетени
показания на уредите в имотите на абонатите от предходния отоплителен сезон. В
края на отоплителния сезон /отчетния период/ фирмата за дялово разпределение е
извършвала отчитане на индивидуалните разпределители и водомерите за топла вода
на абонатите и е изготвила индивидуалните за имотите и общите за отчетената
топлинна енергия в АС 27 изравнителни сметки. С изравнителната сметка са
изравнени действително потребеното през съответния отоплителен сезон количество
топлинна енергия с начисленото прогнозно
/фактурираното през отделните месеци от “Топлофикация Враца”ЕАД/ и са
определени прогнозните дялове за отопление и за битово горещо водоснабдяване за
имотите през следващия отоплителен сезон. От извършена проверка в “Топлофикация
Враца” ЕАД се установило, че топломера в АС 27 е преминал на метрологичен
контрол в специализирана лаборатория. От извършените изпитания на уреда е
издаден протокол, в който е отразено, че уреда отговаря на техническите
изисквания.
Отразено е също така, че в имот в
гр.***. ж.к. "***” № ***, вх.”***”, ап.№ ****е разпределяна и начислявана
топлинна енергия за сградна инсталация - общи разходи на база отопляемия обем
на имота по проект и за налична в имота щранг лира - отоплително тяло без
мерителен уред. За отоплителните сезони, предмет на анализ в заключението, в
имота не е осигуряван достъп са отчитане показанията на наличните в имота уреди.
За съответния отоплителен сезон са оформяни констативни протоколи, като са
отразени имотите, в които не е осигуряван достъп на представителя на топлинния
счетоводител, като протоколите са оформени от представител на етажната собственост.
Изготвяни са изравнителни сметки за процесния период, по които не са открити
подавани писмени възражения.
Вещото
лице е изчислило, че за процесния период 31.11.2016 г. - 30.06.2019 г. дължимата сума за топлоенергия енергия за
главница е размер на 468,59 лева. Сумите са дължими по общо 20 фактури.Посочено
е, че сумата за мораторната лихва за забава за претендираният период
31.12.2016г. - 28.11.2019 г. е изчислена
на 72,01 лева.
Съдът кредитира експертното
заключение като пълно и обективно, което не е оспорено от страните.
Съгласно разпоредбата на
чл.
142 ал. 2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите.
С оглед на изложеното, съдът приема,
че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно
уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.
Налага
се извод, че незаплатената сума от претендираната главница за процесния период
31.11.2016 г. - 30.06.2019 г. е в размер на 468,59 лева.Такъв размер е предявен
и с подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.
Ответникът
не доказа погасяване, поради което искът следва да бъде уважен в пълния му
предявен размер.
По иска по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя
съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 32, ал.1 от Общите
условия, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в
тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно чл. 32, ал. 6 от Общите условия, при забава в плащането потребителят
дължи обезщетение в размер на законната лихва. При анализа на тези разпоредби
се налага изводът, че независимо от прогнозния характер на месечните сметки,
потребителят е длъжен да заплаща същите в уговорения срок, като при забава
дължи лихва, а в случай че след изравняването се установи по-малко количество
на потребена енергия, това не се отразява на възникналото вече задължение за
лихва върху забавената месечна сметка. Ето защо ответникът дължи лихва върху
месечните задължения съгласно издадените фактури, считано от падежа на всяко
отделно вземане. Непогасената сума от претендираната
лихва за процесния период е в размер на 72,01
лева, поради което искът следва да бъде уважен до този размер.
По
разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане
на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 625,00 лв. / държавна такса – 75.00 лева, юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.78,
ал. 8 ГПК – 100.00 лева, депозит за особен представител – 250.00 лева и депозит за вещо лице – 200.00 лева /.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане
за разноски в размер на 75,00 лв.
/държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422 ГПК, че
Х.В. К., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация - Враца” ЕАД, ЕИК ********* сумите,
както следва:
- на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ - сумата от 468,59 лева,
представляваща цена за доставена топлинна енергия
на адрес:
гр.****. ж.к. "***” № **, вх.”***”,
ап.№ *** за периода от 31.11.2016 г. - 30.06.2019 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК с
№ 7 / 07.01.2020 г. по ч.гр.д. № 5091 по описа на РС-Враца съда за 2019 год., както и
законна лихва върху тази сума, считано от
16.12.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането.
- на основание
чл. 86 ЗЗД - сумата от 72,01 лева - лихва за
забавено плащане, за периода 31.12.2016г. - 28.11.2019 г. , за която сума е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК с № 7 /
07.01.2020 г. по ч.гр.д. № 5091 по описа на
РС-Враца съда за 2019 година.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК Х.В.
К., ЕГН ********** да заплати
на „Топлофикация - Враца” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 625,00 лв., представляваща направени разноски в
производството по гр. дело № 1832 /2020 г. по
описа на РС Враца.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК Х.В.
К., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация - Враца” ЕАД, ЕИК *********
сумата от 75,00 лв., представляваща разноски по ч.гр.д. № 5091 по описа на РС-Враца за 2019 год.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните съгласно
чл.7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр.
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: