Решение по дело №661/2019 на Районен съд - Поморие

 

РЕШЕНИЕ

 №

гр.Поморие, 25.07.2022 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                  

                                                                     СЪДИЯ: Димитър Д.

 

               при участието на секретаря Галина Койчева, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 661 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по искова молба от В.И.Г. и В.Г.Г., двамата с адрес ***, с пълномощник и съдебен адресат адв.Ж.Х., против В.М.Я.-П. *** хода на производството ответницата В.М.Я.-П. е починала и в това качество е конституиран наследникът и по закон Б.К.П..

В хода на делото е починал и ищецът В.Г.Г., поради което в качеството на ищци са конституирани наследниците му по закон Д.В.Г. и Г.В.Г..

Ищците твърдят, че са съсобственици на самостоятелен обект на собственост (СОС) с идентификатор 57491.502.316.1.13 по КК и КР на гр.Поморие, а ответникът е собственик по наследство на СОС, находящ се над този на ищците, че в имота на ищците има течове, причинени от липсата на хидроизолация по подовете и стените на две открити тераси на имота на ответника, некачествено изпълнено отводняване на терасите и пробиване пода на същите за поставяне на климатик, вследствие на които течове в имота на ищците били нанесени щети, които го направили негоден за обитаване, поради което от 28.12.2017 г. ищците го напуснали и заживели в друг апартамент.

Предявени са искове с правно основание чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД, за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия и бездействия, с които пречи на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху СОС с идентификатор 57491.502.316.1.13 по КККР на гр.Поморие, както и за осъждане на ответника да заплати на ищците сума в размер 1 200 лв., представляваща обезщетение за нанесени на ищците имуществени вреди от неоснователните действия на ответника, както и сума в размер 1 200 лв., представляваща част от обезщетение в размер на средния пазарен наем на жилището на ищците за периода от 28.12.2017 г., до окончателното преустановяване на неоснователните действия на ответника, а така също и сума в размер 1 000 лв., представляваща обещетение за неимуществени вреди от неоснователните действия на ответника, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

В хода на делото съдът е приел увеличение на размера на предявените искове по чл.45 ЗЗД за имуществени вреди и пропуснати ползи, съответно от 1 200 лв. на 1 938.33 лв. и от 1 200 лв. на 21 640 лв.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който предявените претенции са оспорени като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ищцата В.И.Г. се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен  процесуален представител – адв.Ж.Х., който поддържа исковата молба.

Ищците Д.В.Г. и Г.В.Г., не се явяват в съдебно заседание, редовно призовани.

В съдебно заседание ответнкът се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адв.Е.А., който поддържа застъпеното в отговора становище за неоснователност и недоказаност на предявените претенции и моли съдът да я отхвърли като такава.

За да разреши така поставения спор съдът се запозна подробно със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие от фактическа и правна страна следното.

Страните не спорят, а и се установява от представените по делото писмени доказателства – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 23/11.12.2003 г., нот.дело № 720/2003 г., на нотариус Х. Р.; схема на самостоятелен обект в сграда № 15-531878/26.10.2017 г., на СГКК – Бургас и удостоверение за наследници № 617/07.04.2021 г., издадено от община Столична, че ищците са собственици, на собствено основание и по наследство, на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 57491.502.316.1.13 по КК и КР на гр.Поморие, с предназначение ателие за творческа дейност, с площ 77.92 кв.м.

Безспорно е също така, а и се установява от представените по делото нотариален акт за дарение на право на строеж № 81/26.02.2003 г., нот.дело № 68/2003 г., на нотариус Х. Р.; нотариален акт за учредяване право на строеж срещу задължение за строителство № 40/03.02.2003 г., нот.дело № 34/2003 г., на нотариус Х.Р.и удостоверение за наследници № 1290/09.10.2019 г., издадено от община Поморие, че ответникът е собственик по наследство на апартамент с площ 186.26 кв.м., състоящ се от три спални, дневна-трапезария с кухненски блок, две бани с тоалетни, коридор, килер и две тераси, който апартамент е разположен над обекта на ищците.

Представен е констативен протокол от 26.04.2019 г., по щета 18260060022 на ЗК „Уника“ АД, подписан от застрахован ищцата и вещо лице К. М., в който са описани вреди по имота на ищците след дъжд, изразяващи се в намокрена стена и таван, както и мокър таван на тераса.

Представен е такъв констативен протокол от 15.07.2019 г., подписан от ищцата и вещо лице, в който са описани вреди по имота на ищците след дъжд, изразяващи се в мокри петна от теч по таван (ъгъл) и стена.

По делото е представен и препис от писмо от 31.07.2019 г. от ЗК „Уника“ АД до ищцата, в което се сочи, че не са налице основанията за ангажиране отговорността на застрахователя за уврежданията в имота на застрахованата по имуществена застраховка ищца, тъй като застрахователят не дължи обезщетение при грешка в проектирането, некачествен ремонт, реконструкция или монтаж, ремонтни дейности, нарушени строително-технически норми и изисквания, неотстранени повреди от по-рано настъпили събития.

Представен е препис от констативен протокол № 2/14.08.2019 г., съставен от експерти в отдел „Контрол по строителството“, дирекция „СУТОСУП“, общ.Поморие, съгласно който в имота на ищците е констатирано наличие на петна и влага на стената, граничеща с калканния зид на сградата, констатирана е влага и от югозападната страна на апартамента. Съгласно протокола петна от влага на стена, траничеща с калканния зид на сградата, са констатирани и в апартамента на наследодателката на ответника, като причина за наличието на влага не е установена.

Съгласно приетото като доказателство заключение на вещото лице инж.К.М. по извършената по делото съдебно-техническа и оценъчна експертиза, съгласно което СОС на ищците с идентификатор 57491.502.316.1.13, се състои от дневна, кухня, спалня, коридор, санитарен възел с баня и две тераси, като жилището се намира на трети жилищен етаж от четири в сградата.

Съгласно заключението апартаментът на ответната страна /ап.17/ е разположен точно над този, собственост на ищците /ап.13/, като терасата на ап.17, над входа на сградата към ул. „Търговска“, е разположена над спалнята на ап.13, с размери на терасата 3.50/3.68 м., при размер на стаята 5.28/3.68 м. Площта, която е открита тераса на ап.17, над кухнята на ап.13, е с размери 0.80/2.00 м.

Вещото лице сочи, че стените на спалнята в жилището са силно компрометирани, има следи от влага, а към момента на огледа /21.10.2021 г./, предвид дъждовно време в този ден, в стаята е имало теч. Вещото лице е констатирало следи от влага и мухъл и по тавана, в който участък дограма е раздута, латексовото покритие и шпакловката по стените са олющени и напукани, видим е алуминиевия ъгъл над прозореца. Установени са от вещото лице следи от влага и напуквания на крайното покритие на тавана в кухнята и терасата към нея.

Съгласно заключението строително-ремонтните работи (СРР), необходими за отстраняване на констатираните в имота вреди са на стойност 1 938.33 лв., с начислен ДДС, като СРР следва да се извършат след откриване и отстраняване на причината за проникване на вода в апартамента.

Вещото лице сочи като вероятни причини за течовете и влага в жилището на ищците напукана настилка на терасата от керамични плочки и изронена фуга между тях; некачествено изпълнение на наклона на терасата, като това е предпоставка за задържане на вода след дъжд, която прониква на по-долно ниво; липса на добро изолиране на отводнителните канали и задържането на вода в тях; стесняване на диаметъра на отводнителна тръба, която поема вода от улуците на покрива и която е зазидана в стената, граничеща със съседната сграда – хотел, с уточнението, че когато водата влиза от тръба с по-голям диаметър в тръба с по-малък такъв се увеличава налягането, вследствие на което се получава задържане на вода в тази тръба и компрометиране на връзките, което води до излизане на вода от тях. Включването на отводняването на каналите на терасата към водосточните тръби посредством колена е посочено като предпоставка за задържане на отпадъци, водещо до задържане на вода.

Съгласно приетите като доказателства първо и второ допълнителни заключения на вещото лице, изготвени след подробно запознаване със свидетелските показания по делото и оглед на място в имота на ответника, причината за щетите в апартамента на ищците е лошото състояние на сифоните на терасата на апартамента на ответника и водосточната тръба, зазидана/вкопана в стената, граничеща със сградата-хотел, която тръба е компрометирана и запушена, като е невъзможно фугата между двете сгради  да е причина за течовете в жилището на ищците.

Съгласно заключението за определяне на средната месечна наемна цена за имота периода от 28.12.2017 г. до изготвяне на същото – октомври 2021 г., вещото лице е използвало сравнителен подход по метода на посредственото сравнение, при приложение на подходящи корекционни коефициенти, на база  информация от реални обяви, публикувани във вестници, като сравнението на имотите е извършено по критерии – местоположение, обзавеждане и общо техническо състояние. Така определената от вещото лице стойност на средния месечен наем за м.12.2017 г. е 515 лв.; за периода м.01.2018 г. – м.12.2018 г. е 460 лв., месечно; за периода  м.01.2019 г. – м.12.2019 г. е 420 лв., месечно; за периода  м.01.2020 г. – м.12.2020 г. е 495 лв., месечно и за периода  м.01.2021 г. – м.10.2019 г. е 535 лв., месечно. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че за определяне на средния пазарен наем са използвани обяви за дълготрайно отдаване на имоти под наем, публикувани през месеците януари, февруари и март.

Съгласно приетото като доказателство първо допълнително заключение на вещото лице инж.К.М., при сравнителен подход, без да са използвани луксозните аналози, стойността на средния месечен наем на имота за м.12.2017 г. е 350 лв.; за периода м.01.2018 г. – м.12.2018 г. е 410 лв., месечно; за периода  м.01.2019 г. – м.12.2019 г. е 420 лв., месечно; за периода  м.01.2020 г. – м.12.2020 г. е 490 лв., месечно и за периода  м.01.2021 г. – м.10.2019 г. е 580 лв., месечно.

По делото са изслушани показанията на св.Б. В. Б. (познат на ищцата Г.), който сочи, че през 2018 г. (три години преди разпита на свидетеля, извършен на 17.09.2021 г.), по молба на ищцата Г. посетил горепосочения имот ателие и установил течове по тавана и стените в две от стаите му, изронена боя и шпакловка. Сочи, че по същото време посетил и обекта, собственост на ответника, по това време собственост и обитаван от наследодателката на ответника, която споделила, че за удобство е поставила керамични плочки на тераса на апартамента и е зазидала водосточна тръба (улук) в стената.

В качеството на свидетел е разпитана и Е. В. М. (също позната на ищцата Г.), която сочи, че от 9-10 години и е известен проблем в имота на ищците, в който е пребивавала многократно, който проблем се изразявал в силен теч в северната стая, водата от който се просмуквала в стената. Твърди, че ищцата и съпругът и многократно извършвали ремонти в имота, но след същите течът продължавал.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прие следните правни изводи.

Разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ЗС, предвижда възможността собственикът да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.

За да бъде основателен и като такъв уважен предявеният иск е необходимо ищецът да установи, че е собственик на процесния имот, че е налице неоснователно, противоправно действие от страна на ответника, с което се пречи на ищеца да упражнява своите права на собственик в пълен обем.

Не се спори, а и се установява от представените по делото доказателства, че ищците са съсобственици на недвижим имот в сграда, представляващ, ателие с площ 77.92 кв.м., над който е разположен имот, представляващ апартамент с площ 186.26 кв.м., собственост на ответника.

От доказателствената съвкупност по делото, в това число показанията на свидетелите, събраните писмени доказателства и заключенията на вещото лице по извършената основна и две допълнителни съдебно-технически и оценъчни експертизи, които съдът кредитира изцяло като пълни, ясни и обосновани, безспорно се установява, че в резултат от лошо състояние на сифони на тераса на апартамента на ответника, разположена над ателието на ищците, и компрометирана и запушена водосточната тръба на същата тераса, зазидана/вкопана в стената, са причинени течове в имота на ищците, довели до влага и мухъл по стените и тавана на ателието, раздуване на дограма, олющване и напукване на латексовото покритие и шпакловката по стените, които повреди правят имота негоден за обитаване.

В производството не се доказа течовете да се дължат на други причини, извън горепосочените, като обстоятелството дали терасата към апартамента на ответника е обща част е неотносима към предмета на доказване, тъй като причина за течовете /зазиданата водосточна тръба/ са действия на наследодателката на ищеца, авторството на които се установява от показанията на св.Бо.в Б., а поддържането на сифоните на терасата в добро състояние е задължение на собственика.

За да бъде уважен иска по чл.109 ЗС /actio negatoria/, с който съдът дава търсената защита за нарушеното право на собственост от всяко неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, собственикът следва да установи кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е авторът на това действие и в какво се състои нарушението – Решение № 57/26.03.2013 г. по гр. д. № 907/2012 г., II г. о., ГК на ВКС.

Несъмнено се установиха по делото неоснователни действия и бездействия – лошо състояние на сифони на тераса на апартамента на ответника и зазиждане/дкоповане на водосточната тръба на същата тераса, същата компрометирана и запушена, които са такива препятстващи упражняването на правото на собственост на ищците в пълен обем, тъй като водят до течове в апартамента на ищците, правещи го негоден за обитаване.

Съдът приема за доказана и последната предпоставка за основателност на иска – ответникът, респ. неговата наследодателка, да е автор на тези действия/бездействия, по аргументите изложени по-горе в решението.

В съвкупност от изложеното съдът намира искът по чл.109 ЗС за основателен и като такъв същият следва да бъде уважен.

Съгласно чл. 45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а по силата на чл.45, ал.2 ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

В случая се установява, че от действията и бездействията на ответника, респ.неговата наследодателка, са настъпили вреди за ищците, представляващи сигурни претърпени загуби от необходимостта от ремонт на жилището им, както и такива, представляващи пропуснати ползи от невъзможността да ползват имота си по предназначение, каквато реална възможност биха имали при годен за обитаване имот.

С оглед посоченото, съдът намира, че е доказан фактическият състава на непозволеното увреждане, поради което на ищците се дължи сумата, установена от заключението на вещото лице, а именно сумата от 1 938.33 лв., за отстраняване на вредите, поради което искът в тази му част е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи изцяло.

Предвид установяване на непозволеното увреждане на ищците се дължи и обезщетение за пропуснати ползи в размер на средния пазарен наем за имота, за периода от 28.12.2017 г. до приключване на съдебното следствие /чл.235, ал.3 ГПК/, която претенция е установена от заключението на вещото лице до м. октомври на 2021 г.

Изцяло неоснователни са възраженията на ответника, че вредите по ателието на ищците са лесно отстраними и са могли да бъдат премахнати, преди отдаването му под наем, както и че в гр.Поморие отдаването под наем на имотите е сезонно.

Това е така, тъй като на първо място съгласно заключението на вещото лице строително-ремонтните работи, необходими за отстраняване на констатираните в имота вреди, следва да се извършат след откриване и отстраняване на причината за проникване на вода в апартамента на ищците, а тези причини не са отстранени до приключване на съдебното следствие.

На второ място обезщетението за пропуснати ползи от невъзможността ищците да ползват имота си по предназначение е остойностено посредством средномесечния наем за имота за процесния период, като видно от заключението на вещото лице, същото е определено на база реално отдадени под целогодишен наем в гр.Поморие имоти.

Предвид посоченото на ищците се дължи и обезщетение за пропуснати ползи, поради което искът в тази му част е установен по основание.

Съгласно заключението на вещото лице, общият размер на обезщетението, определен без използване на луксозни аналози, който размер съдът кредитира, предвид характера и вида на имота на ищците, за който приема, че не е луксозен, е 22 834 лв., поради което искът следва да се уважи изцяло, до предявения размер от 21 640 лв.

Претенцията за осъждане на ответника да заплати на ищците обезщетение по чл.45 ЗЗД, за неимуществени вреди от деликта, е недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.

Предвид възприетото от съда решение на спора, с оглед направеното от ищците искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищците разноски в производството в размер 2 382.70 лв., съразмерно с уважената част от исковете.

На основание чл.78, ал.3 ГПК ищците следва да заплатят на ответника разноски в размер 48.40 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА Б.К.П., ЕГН **********,***, със съдебен адреса***, адв.Е. А., в качеството му на собственик на недвижим имот, представляващ апартамент № 17, с площ 186.26 кв.м., находящ се на четвърти етаж на жилищна сграда, построена в УПИ ІV-2827, кв….1 а, по плана на гр.Поморие, състоящ се от три спални, дневна-трапезария с кухненски блок, две бани с тоалетни, коридор, килер и две тераси, да прекрати неоснователните си действия и бездействия, с които пречи на В.И.Г., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адреса***, адв.Ж.Х., Д.В.Г., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, и Г.В.Г., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект на собственост с идентификатор 57491.502.316.1.13 по КК и КР на гр.Поморие, като извърши ремонт на тераса на собствения си имот, находяща се над имота на ищците, в това число извърши ремонт на водосточна тръба на терасата, зазидана/вкопана в стената, по начин ремонтът да предотврати течове в имота на ищците.

ОСЪЖДА Б.К.П., ЕГН **********, със съдебен адресат адв.Е.А., да заплати на В.И.Г., ЕГН **********, със съдебен адресат адв.Ж.Х., Д.В.Г., ЕГН ********** и Г.В.Г., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес ***, сума в размер 1 938.33 лв. (хиляда деветстотин тридесет и осем лева и тридесет и три стотинки), представляваща обезщетение от непозволено увреждане, за отстраняване на имуществени вреди в собствения на ищците имот с идентификатор 57491.502.316.1.13 по КК и КР на гр.Поморие.

ОСЪЖДА Б.К.П., ЕГН **********, със съдебен адресат адв.Е. А., да заплати на В.И.Г., ЕГН **********, със съдебен адресат адв.Ж.Х., Д.В.Г., ЕГН ********** и Г.В.Г., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес ***, сума в размер 21 640 лв., представляваща обезщетение от непозволено увреждане, за пропуснати ползи от невъзможността ищците да ползват по предназначение собствения си имот с идентификатор 57491.502.316.1.13 по КК и КР на гр.Поморие, в периода от 28.12.2017 г. до м.октомври на 2021 г.

ОТХВЪРЛЯ иска на на В.И.Г., ЕГН **********, със съдебен адресат адв.Ж.Х., Д.В.Г., ЕГН ********** и Г.В.Г., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес ***,за осъждане на Б.К.П., ЕГН **********, със съдебен адресат адв.Е. А., да им заплати сума в размер 1 200 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане.

ОСЪЖДА Б.К.П., ЕГН **********, със съдебен адресат адв.Е. А., да заплати на В.И.Г., ЕГН **********, със съдебен адресат адв.Ж.Х., Д.В.Г., ЕГН ********** и Г.В.Г., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес ***, сума в размер 2 382.70 лв. (две хиляди триста осемдесет и два лева и седемдесет стотинки), представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА В.И.Г., ЕГН **********, със съдебен адресат адв.Ж.Х., Д.В.Г., ЕГН ********** и Г.В.Г., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес ***, да заплатят на Б.К.П., ЕГН **********, със съдебен адресат адв.Е. А., сума в размер 48.40 лв. (четиридесет и осем лева и четиридесет стотинки), представляваща разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :