Определение по дело №2445/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 2174
Дата: 9 октомври 2019 г. (в сила от 29 ноември 2019 г.)
Съдия: Галя Димитрова Русева
Дело: 20197040702445
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2174

 

гр. Бургас, 09.10.2019 г.

 

Бургаският административен съд, ХХІІІ състав, в закрито заседание през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Русева

 

като разгледа докладваното от съдия Русева адм.дело № 2445 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е образувано по сигнал на инж. Т.Н.Т. за извършено административно нарушение във връзка с издаването на Заповед № 102/22.11.2018 г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“. В сигнала са изложени доводи за назначаване с процесната заповед на г-жа В.С. на длъжност главен експерт, Дирекция „Планове и разрешителни“, Отдел „Разрешителни“ в Басейнова дирекция „Черноморски район“, с месторабота в гр. Варна, в нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.1 от Закона за държавния служител.

По същността си сезиращото искане до съда представлява именно сигнал по смисъла на чл.107 и сл. от АПК /а не жалба, въпреки че има петитум за отмяна на посочената заповед като издадена в нарушение на закона/, тъй като съдържа твърдение за незаконосъобразно действие на административния орган, издал акта, с което се засягат държавни и обществени интереси. Освен това, лицето, подало сигнала, не е адресат на заповедта и като такова няма правен интерес да подава жалба срещу нея, тъй като не би било надлежна страна.

С Определение № 2483/02.10.2019 г. на Административен съд – Варна, ХХІХ състав, постановено по адм.дело № 2737/2019 г. по описа на Адм.съд – Варна, пред който първо делото е било висящо, сигналът на г-н Т.Н.Т. е квалифициран като „жалба“ против Заповед № 102/22.11.2018 г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, като с така постановения съдебен акт съдът е оставил същата без разглеждане, прекратил е производството пред себе си и е изпратил делото по правилата на местната подсъдност на Административен съд – Бургас. За да достигне до този извод, Варненският административен съд се е позовал на разпоредбата на чл. 133, ал.1 от АПК, според която делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. След като е събрал служебно данни, че подалият „жалбата“ Т.Н.Т. е с постоянен адрес ***, Административен съд – Варна е преценил, че на осн.чл.133, ал.1 от АПК компетентен да разгледа „жалбата“ е Административен съд – Бургас.

Административен съд – Бургас счита, че неправилно делото, образувано по сигнала на г-н Т., му е било изпратено по подсъдност. На първо място, изводът на Административен съд – Варна за местна компетентност на настоящия съд е неправилен, доколкото цитираната в Определение № 2483/02.10.2019 г. по адм.дело № 2737/2019 г. по описа на Адм.съд – Варна разпоредба на чл. 133, ал.1 от АПК, послужила като основание за препращане на делото на настоящия съд, има предвид именно местна компетентност на съда по постоянен адрес или по седалище на посочения в акта адресат. В случая г-н Т.Т. не е адресат на акта, който Административен съд – Варна е приел, че се обжалва, тъй като адресат на Заповед № 102/22.11.2018 г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ е г-жа В.С., за чийто постоянен адрес Административен съд – Варна дори не е събрал данни в съответствие с разпоредбата на чл. 133, ал.1 от АПК, а е следвало да събере такива, след като е приел, че сигналът на г-н Т. представлява „жалба“ срещу индивидуален административен акт по смисъла на АПК.

Настоящият състав счита, че искането на г-н Т., макар и отправено до административния съд, не представлява жалба срещу индивидуален административен акт, а сигнал, предвид изложеното в него съдържание. Поради това, разпоредбата на чл. 133, ал.1 от АПК, на която се е позовал Административен съд – Варна като основание за препращане на делото на Административен съд – Бургас по подсъдност, се явява изцяло неприложима. Същата би могла да бъде предмет на обсъждане, ако искането е подсъдно по принцип на някое от административните съдилища.

Съгласно разпоредбите на чл. 107 и сл. от АПК, по реда на глава 7 - „Предложения и сигнали“ – се разглеждат предложенията и сигналите, подадени до административни органи, както и до други органи, които осъществяват публичноправни функции. Според ал.2 на чл. 107 АПК, тази глава не се прилага за предложенията и сигналите, за чието разглеждане и решаване в закон е предвиден друг ред. В случая не е предвиден друг ред в Закона за държавния служител за разглеждането на сигнал за нарушаване на разпоредбите по този закон, поради което редът за разглеждането на процесния сигнал е този на глава 7 от АПК. Според чл. 119, ал.1 от АПК компетентни да разгледат сигналите са органите, които непосредствено ръководят и контролират органите и длъжностните лица, за чиито незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия се съобщава. В конкретния случай органът, който непосредствено ръководи и контролира длъжностното лице, за което се твърди да е извършило незаконосъобразното действие, е Министерството на околната среда и водите, който орган се явява и компетентен да разгледа и да се произнесе по така подадения сигнал. Ето защо, сигналът не попада в подведомствеността на административните съдилища по аргумент на противното от чл. 128, ал.1 от АПК, в която разпоредба е изчерпателно изброено по какви искания е компетентен да се произнася административният съд.

Според чл. 130, ал.1 от АПК, административният съд решава сам дали образуваното дело подлежи на разглеждане от него или от друг орган извън системата на съдилищата, като този въпрос може да бъде повдигнат при всяко положение на делото и служебно от съда. Съгласно ал.4 на чл. 130 от АПК, ако намери, че делото не му е подведомствено, съдът го изпраща на надлежния орган.

Настоящият случай е именно такъв – искането на инж. Т.Н.Т. не е подведомствено на административните съдилища, поради което сигналът му следва да бъде оставен без разглеждане от Административен съд – Бургас, образуваното по него адм.дело № 2445/2019 г. по описа на същия съд следва да се прекрати и на осн.чл.130, ал.4 вр. чл.119, ал.1 от АПК сигналът следва да се препрати по компетентност на Министерство на околната среда и водите – София за разглеждане и произнасяне.

Мотивиран от горното и на осн.чл.130, ал.4 вр.чл.119, ал.1 от АПК, Бургаският административен съд

 

                               О П Р Е Д Е Л И :

 

                   ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ сигнал от инж. Т.Н.Т. относно извършено административно нарушение във връзка с издаването на Заповед № 102/22.11.2018 г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“.

                   ПРЕКРАТЯВА поради неподведомственост производството по адм.дело № 2445/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас.

                   ИЗПРАЩА по компетентност за разглеждане и произнасяне на Министерството на околната среда и водите сигнал от инж. Т.Н.Т. относно извършено административно нарушение във връзка с издаването на Заповед № 102/22.11.2018 г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“.

 

                    Определението подлежи на обжалване от инж. Т.Н.Т. и от Министерство на околната среда и водите – София  с частна жалба в седмодневен срок от връчването му пред Върховен административен съд съгласно чл. 130, ал.4 от АПК.                      

 

 

                                                           СЪДИЯ: