Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Корнелия Колева | |
С решение по АНД № ..../2011г. на ВТРС деецът Ц. С. Ц. е признат за виновен в това, че на 07.12.2009г. в гр. В.Т. при управление на МПС в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП и чл.132, т.2 от ЗДвП по непредпазливост причинил на З. И. Д. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движението на горен десен крайник – престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2, вр.чл.342, ал.1, пр.3, вр.чл.129, ал.2, пр.2, алт.2, вр.ал.1 от НК, вр.чл.5, ал.1, т.1, пр.2 и чл.132, т.2 от ЗДвП. На основание чл.304 от НПК Ц. С. Ц. е признат за невинен и оправдан в частта по първоначалното обвинение по чл.20, ал.1 от ЗДвП. На основание чл.78а, ал.1 от НК Ц. С. Ц. освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв. На основание чл.78а, ал.4, вр.чл.343г, вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК Ц. С. Ц. е лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца, считано от влизане в сила на решението. Подадена е въззивна жалба от Ц. С. Ц. против решението. Наведени ас оплаквания за неправилност на същото. Моли да се отмени решението на ВТРС, като се постанови друго такова, с което да бъде признат за невинен по обвинението за извършено престъпление. Представителят на В. заема становище да се потвърди решението на ВТРС. Жалбоподателят Ц. Ц. поддържа жалбата в съдебно заседание. Моли същата да се уважи. В правото си на последна дума жалбоподателят Ц. Ц. моли да се отмени решението на първоинстанционният съд, като бъде признат за невинен по обвинението за извършено престъпление. Великотърновският окръжен съд в качеството си на въззивна инстанция като обсъди наведените в жалбата оплаквания, становището на страните, събраните по делото доказателства и извърши цялостна служебна проверка на постановеното решение прие за установено следното: Подадената жалба е неоснователна. При извършената служебна проверка не се констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, при разглеждане на делото от първоинстанционния съд и при постановяване на атакуваното решение, които да водят до отмяната му на това основание. От тук следва да се обсъди обосноваността и приложението на материалния закон при постановяването й. Това налага обсъждане на събрания доказателствен материал. От същия се установява, че жалбоподателят е с чисто съдебно минали и положителна обществена характеристика. Същият е правоспособен водач на МПС и работи като водач на автобус от градския транспорт в гр.В.Т.. На 07.12.2009г. жалбоподателят управлявал автобус, който се движел по маршрут № 5. Около 18.00 часа автобусът се движил в посока към ВТУ. Към 18.30ч. спрял на автобусна спирка в зоната на жп гара- В.Т.. Там се намирала св.Д. Жалбоподателят отворил само задната врата, като свидетелката следвало да се качи през нея. Св.Д. носела в лявата си ръка ръчен багаж. Същата като се качила не седнала на свободна седалка в задната част на автобуса. Започнала да се придвижва към предната му част, захващайки се последователно с дясната свободна ръка за тръбната конструкция. По здравословни причини св.Д. предпочитала да пътува в предната част на автобуса. Жалбоподателят посредством страничните огледала и огледалото за обратно виждане имал видимост към пътниците включително и към нея. Жалбоподателят управлявал автобуса като засилвал и намалявал скоростта. След потеглянето от спирката отново увеличил скоростта, след което намалил. Правостоящата св. Д. се приближила до седалката, към която се насочила да седне. Оставила багажа си върху седалката. Свидетелката политнала назад, поради рязкото движение на автобуса, след което паднала на пода върху дясната си ръка. Същата не могла да се изправи. Жалбоподателят без да спре или намали скоростта, продължил движението на автобуса. Св.Й. и неизвестно лице на име Д. помогнали на Д. да се изправи и настани на свободна седалка. Св.В. -кондуктор на автобуса се приближил към пострадалата. Последната му обяснила за състоянието си. Неизвестното лице й закупило билет. Свидетелката Й. предложила да се обади на Спешна помощ, но св.Д.отказала. При пристигане на автобуса на спирка „Съдебна палата” последната била посрещната от дъщеря си. Същата по молба на майка си запомнила регистрационния номер на автобуса и я съпроводила до ЦСМП –В.Т., където било установено счупване на дясната ръка в областта на китката. По делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза от вещото лице д-р Н. Г.. От заключението към същата е видно, че на пострадалата е причинено счупване на дясната лъчева кост на типично място, с гипсова имобилизация за 35 дни. Травматичното увреждане е получено в резултат от удар и притискане върху дясната китка в защитното й положение, като е възможно да е получено от удар върху вътрешните части на автобус при падане на пода върху дясната ръка. Травматичното увреждане е довело до трайно затрудняване движението на горен десен крайник с оздравителен период от около 3-4 месеца. По делото е изготвена тройна автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица И. И., П. П. и С. С.. В заключението същите приемат, че местопроизшествието е настъпило при движение на градски автобус по път с възходящ наклон, достигащ на места 3-4% и завои вляво и вдясно с радиуси на кривата, като на места са по-малки от 100м, създаващи странични инерционни сили върху пътниците. Липсват данни за трафик и наличие на други ППС. Местопроизшествието е настъпило на около 30-ина метра от спирката на жп гарата, при изправено положение на тялото на пострадалата. Същата се е придвижвала към предната част на автобуса със заета лява ръка, като се е придържала с дясната ръка за тръбната конструкция. Пътничката след качването си в автобуса е следвало да се придвижи за най-кратко време до най-близката свободна седалка и да я заеме. За това е имала възможност и време. Водачът е следвало да управлява автобуса във всеки момент без да създава опасност за пътниците чрез допълнителни динамични натоварвания, които да нарушават устойчивостта им. Такива натоварвания върху тях се получават при потегляне и спиране, както и при движение на превозното средство в завой. От техническа гледна точка изискването към водачите е да управляват със стойности на ускорение, които не надвишават 1.5-2 м/с на квадрат. При спиране на автобуса с ускорение по голямо от 2 м/с на квадрат телата на пътниците се стремят да се придвижат напред, а при потегляне -назад. В момента, в който устойчивостта на пострадалата пътничка се нарушила и е паднала назад, автобусът се е движил с ускорение по-голямо от посоченото. Според вещите лица причините за настъпилото ПТП е в неправилната преценка на пътната обстановка както от водача на автобуса, така и от пострадалата пътничка. С оглед на гореизложеното съдът приема, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2, вр.чл.342, ал.1, пр.3, вр.чл.129, ал.2, пр.2, алт.2, вр.ал.1 от НК, вр.чл.5, ал.1, т.1, пр.2 и чл.132, т.2 от ЗДвП. От обективна страна на 07.12.2009г. в гр. В.Т. същият при управление на МПС-автобус №5 от градския транспорт в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – да не поставя в опасност живота и здравето на пътуващата в автобуса З. Д. и чл.132, т.2 от ЗДвП -преди потегляне не се убедил, че са осигурени всички условия за безопасно превозване на същата, като й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движението на горен десен крайник. При управлението на МПС жалбоподателят е допуснал нарушения на чл.5, ал.1, т.1, пр.2 и чл.132, т.2 ЗДП. Същите са в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат. Жалбоподателят нарушил разпоредбата на чл.132, т.2 от ЗДвП, като не се убедил, че са осигурени всички условия за безопасно превозване на пътниците. Същият управлявал превозното средство с неравномерна скорост. Под въздействието на центробежните сили, възникнали от рязко преминаване от състояние на покой в състояние на движение на автобуса, устойчивостта на пострадалата пътничка се нарушила и паднала назад. Същата получила травматично увреждане. С управлението си жалбоподателят е поставил в опасност здравето на пострадалата, което се явява нарушение на чл.5, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП. Налице е съпричиняване от страна на пострадалата. Същата с поведението си е допринесла за настъпването на резултата. Пострадалата е имала възможност да седне на намираща се в непосредствена близост свободна седалка. Същата се е придвижила към предната част на автобуса при наличието на неравномерното движение, довело до допълнителните динамични натоварвания върху нея в резултат, на което загубила равновесие и паднала. От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост, изразена като небрежност. Жалбоподателят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. На основание чл.304 от НПК правилно първоинстанционният съд е признал жалбоподателя за невинен и го е оправдал по първоначалното обвинение по чл.20, ал.1 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства не се установява същият да не контролирал непрекъснато ППС, което управлявал. Налице са основанията за приложението на чл.78а НК. Жалбоподателят е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер, както и не е освобождаван от наказателна отговорност с приложение на чл.78 А НК. От деянието няма причинени имуществени вреди. За извършеното престъпление се предвижда наказание до три години лишаване от свобода или пробация. Като смекчаващи вината обстоятелства правилно са отчетени липсата на данни за други нарушения по ЗДвП или за други противообществени прояви, извършени от жалбоподателя. Налице е съпричиняване от страна на пострадалата в значителна степен. На жалбоподателя правилно е наложено административно наказание глоба в минимален размер, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, считано от влизане на решението в сила. С оглед изложените съображения атакуваното решение се явява постановено в съответствие с процесуалните правила, обосновано, при правилно приложение на материалния закон и справедливо определено наказание. Същото следва да се потвърди.Водим от изложените съображения, Окръжният съд РЕШИ: ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 1082/13.10.20011г. по АНД № 1608/2011г. на В. РАЙОНЕН СЪД. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |