Р Е
Ш Е Н
И Е № 142
гр.Враца, 27.12.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 04.12.2018г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ИВАНОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА ЦЕКОВА
разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№125 по описа за 2016г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК.
Ищецът "Първа инвестиционна
банка"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.***
твърди, че в качеството на универсален правоприемник на "МКБ
Юнионбанк"АД е сключил с "Трейд Агро"ЕООД, ЕИК 2*****, със
седалище и адрес на управление гр.Враца, ул.*** Договор за предоставяне на
банков кредит срещу складов запис
№060-107/27.09.2011г., изменен и допълнен с анекси от 03.08.2012г.,
21.12.2012г., 29.03.2013г. и 21.12.2013г., по силата на който е предоставен
банков кредит в максимален размер 236 900лв., който е изцяло усвоен от
кредитополучателя на 27.09.2011г. по банковата му сметка. Съгласно т.6/1 от
договора формираният редовен дълг се олихвява с годишен лихвен процент за
редовен дълг, определен в размер на сумата на лихвената база - действащ
едномесечен/1М/ SOFIBOR и
надбавка в размер на 641 базисни точки, но не по-малко от 8.5%, като лихвеният
процент се увеличава с 1 пункт при неизпълнение на условието, с което
кредитополучателят се е задължил да реализира минимум 500 000лв. тримесечни
обороти по сметката си в банката, отчитащо се на тримесечие. В т.8.3 от
договора страните са постигнали съгласие при просрочие на главницата
кредитополучателят да дължи такса за просрочие еднократно в първия работен ден
след изпадане в просрочие, като процент върху остатъка от главницата в размер
на 2%. На основание т.17 от договора при неиздължаване на главницата в
предвидените в договора срокове дължимата съгласно т.6 лихва се увеличава с
наказателна добавка от 1 000 базисни точки, а увеличеният размер на лихвата се
прилага до ликвидиране на всички просрочия. Прието е при неиздължаване на
дължимата сума по кредита в срока по чл.5 банката да събира допълнително
еднократна такса по т.8.3 върху просрочената главница.
В исковата молба се сочи, че с анекси
към договора са променени условията относно лихвите и погасяването на кредита.
Въпреки поетите задължения по договора
и анексите към него, ответното дружество не е извършвало погасявания по
кредита, поради което въз основа на извлечения от счетоводните си книги ищецът се е снабдил със Заповед за
изпълнение №1907/29.06.2016г. и изпълнителен лист, издадени по
ч.гр.д.№2809/2016г. по описа на Районен съд-Враца за сумата 50 000лв. - част от
просрочената главница и разноски по делото.
С това, че длъжникът е подал възражение
срещу заповедта за изпълнение е обоснован правния интерес от предявяването на
иск за установяване на съществуването на вземанията по нея.
Ответното дружество, представлявано от
адв.Й.Й. от САК, е подало отговор на исковата молба, в който се заявява, че
предявеният иск е допустим, но неоснователен поради погасяване на вземането на
ищеца в резултат от извършено извънсъдебно прихващане с насрещно вземане на
ответника.
В отговора не се оспорват твърденията
на ищеца за сключването на процесния договор за банков кредит и анексите към
него.
На първо място ответникът прави
възражение за погасяване на вземанията на ищеца за главница и лихви поради
изтекла давност.
За да поддържа, че вземане на ищеца не
съществува, ответникът твърди, че на 15.06.2016г. е направил изявление за прихващане
на вземането си срещу ищеца за сумата 1 021 339.90лв. срещу задълженията по
процесния договор за кредит и по Договор за предоставяне на кредит срещу
складов запис №060-88/12.09.2011г. с общ размер на главницата 536 293.40лв.
Това вземане според ответника му се следва като обезщетение за причинени вреди
от бездействието на банката по опазване на 1 230.53 тона маслодаен слънчоглед,
реколта 2011г., който е предаден като обезпечение по Договор за предоставяне на
кредит срещу складов запис №060-88/12.09.2011г. и Договор за предоставяне на
кредит срещу складов запис №060-170/27.09.2011г. В подкрепа на твърдението за
съществуване на насрещно вземане срещу ищеца ответникът твърди следните факти:
За обезпечаване на вземанията по
посочените договори за кредит е сключен Договор за цесия №060-108/27.09.2011г.
и е подписан протокол от същата дата, по силата на който кредитополучателят
предава на банката складови записи №010348 А-2008, №010349 А-2008, №010355
А-2008 и №010356 А-2008 за количество в размер на 512.020 тона черен маслодаен
слънчоглед, реколта 2011г., отговарящ на БДС. Това количество слънчоглед е
предоставено като обезпечение, по указание на банката е предадено в склад,
собственост на "Агрикул Ленд"ООД, ЕИК ***, въз основа на сключен
Договор за влог на зърно в публичен склад №7/07.09.2011г. По силата на този
договор "Агрикул Ленд"ООД е приело на склад срещу възнаграждение
посоченото количество слънчоглед със задължение да го пази за срок до
07.09.2012г. и да го върне на ответника-влогодател или на легитимирано лице при
условията на чл.582 от ТЗ. В изпълнение на изискването на т.3 от договора са
подписани протоколи за приемане на зърното от 07.09.2011г., 08.09.2011г.,
19.09.2011г., 21.09.2011г. и 22.09.2011г. за предаване на 1 230.53 тона маслодаен
слънчоглед, реколта 2011г., предназначени да послужат като обезпечение по
посочените два договора за кредит с ищеца.
Ответникът сочи, че на 02.05.2012г.
служителите на Национална служба по зърното гл.експерт Б.В.И. и гл.експерт В.Й.М.
с участието на Ц.Т. - управител на "Агрикул Ленд"ООД са извършили
проверка и органолептична оценка на наличното зърно в склада, за което е
съставен констативен протокол от 02.05.2012г. и са взети 5 броя средни проби,
като резултатите от изследването са отразени в протоколи №№94, 95, 96, 97 и 98
от 03.06.2012г. В свое становище изх.№17/04.05.2012г. Национална агенция по
зърното уведомява "Агрикул Ленд"ООД за резултатите от анализа, които
показват, че складираните слънчоглед и пшеница следва да бъдат незабавно
изнесени и реализирани, като по този начин ще се предотврати похабяването на
зърното и ще се намалят загубите.
Според ответника от уведомително писмо
на "Агрикул Ленд"ООД до "МКБ Юнионбанк"АД
вх.№01-600-2854/17.05.2012г. става ясно, че собственикът на публичния склад е
предал зърното, предмет на залога, на разпореждане на "Тедвик
Сийдс"ООД, като е указал изрично получените от реализацията суми да бъдат
преведени по посочена от банката банкова сметка ***. На 18.05.2012г. в публичния склад на
"Агрикул Ленд"ООД е извършена проверка на количествата слънчоглед и
пшеница от В.И. - служител на Управление "Проблемни вземания" към
"МКБ Юнионбанк"АД. От съставения протокол е видно, че към тази дата в
публичния склад не е имало никакви количества слънчоглед и пшеница, сред които
са били тези, предоставени от ответника като обезпечение.
Ответникът твърди, че въпреки
констатираната липса на заложеното в полза на банката количество слънчоглед,
същата не е предприела никакви действия за защита на интересите на залогодателя
и дори не го е уведомила за установената липса. Не е предприела и действия
срещу собственика на публичния склад, който е действал като нейно доверено
лице. Такива действия не са предприети и спрямо третото лице "Тедвиг
Сийдс"ООД пред Гаранционен фонд на публичните складове за съхранение на
зърно, въпреки че фондът изплаща обезщетения за щети, произтичащи от установено
виновно неизпълнение на задълженията на публичния склад.
Твърдението на ответника е, че към
момента на предаване на 515.020 тона маслодаен слънчоглед, за който са издадени
посочените по-горе складови записи и е предмет на договора за цесия от
27.09.2011г., е прехвърлил на банката и бъдещите си вземания за обезщетяване на
вредите от евентуално увреждане или погиване на слънчогледа в условията на
чл.12 от Наредба за условията и реда за създаване на Гаранционен фонд на
публичните складове за съхранение на зърно. Въз основа на протокол от
27.09.2011г. ответникът е предал на банката и самите складови записи, издадени
от публичния склад, в резултат от което рискът от евентуално увреждане или
погиване на заложената вещ е преминал върху държателя на складовите записи
"МКБ Юнионбанк"АД, чийто правоприемник се явява ищецът. Ответникът
поддържа, че дори да е бил уведомен за установената липса, не би бил в
състояние да защити правата си, тъй като бъдещите вземания за обезщетения за
вреди са прехвърлени на банката, която единствено би могла да предприеме
необходимото за получаване на обезщетение.
В отговора се поддържа, че
бездействието на банката е виновно и се намира в причинна връзка с причинените
на ответника вреди. Поддържа се също, че от 27.09.2011г. - датата на предаване
на складовите записи и прехвърлянето на вземанията срещу Гаранционен фонд банката
носи отговорност за предмета на учредения в нейна полза залог, в т.ч. 515.020
тона черен маслодаен слънчоглед, реколта 2011г., отговарящ на БДС, и е длъжна
да обезщети собственика на зърното, т.е. ответника. Твърди се, че на банката е
изпратена покана вх.№10-936/17.02.2016г. да установи къде се намира зърното,
респ. ако същото е продадено, да се извършат съответните корекции в размера на
задължението на ответника. След като не получил отговор на отправената покана и
установил, че пазарната цена на черен маслодаен слънчоглед, реколта 2011г. е
830лв. за тона, ответникът е направил изявление за прихващане
вх.№07-3272/15.06.2016г.
Ищецът е подал допълнителна искова
молба, в който поддържа следното:
Не са настъпили правни последици от
направеното от ответника изявление за прихващане.
Ищецът няма неизплатено изискуемо и
ликвидно задължение към ответника, за което се излагат следните съображения:
Твърденията, че банката не е предприела
никакви действия за защита на правата на кредитополучателя във връзка с
изчезналото зърно и че ответникът е научил за изчезването на зърното за пръв
път през 2016г. са неверни, поради което се прави възражение за погасяване на
насрещните му права по давност.
Срокът на влога в публичен склад е до
07.09.2012г. и на тази дата влогодателят е следвало да изнесе внесения
слънчоглед или да подпише анекс към договора за влог, което не е сторено.
Твърди се, че от страна на ищеца е извършено предявяване за плащане на
складовия запис спрямо страните по договора за влог и в резултат от липсата на
плащане от нотариус С.П. са издадени констативни протоколи за извършен протест
поради неплащане акт №86, том І, рег.№3017/12.07.2012г., №88, том І,
рег.№3019/12.07.2012г., №90, том І, рег.№3021/12.07.2012г., №92, том І,
рег.№3023/12.07.2012г. и №78, рег.№2224/11.07.2012г. и към датата на подаване
на отговора на исковата молба петгодишният давностен срок за предявяване на
насрещните права на ответника е изтекъл.
Ищецът твърди, че е предприел всички
действия по предявяването на складовите записи и реализиране на правата по
ценните книги и във връзка с друг клиент на банката от публичния склад
"Агрикул Ленд"ООД е поискано извършване на продажба на вложеното
зърно. В отговора на влогоприемателя действително е посочено, че заложеното
зърно е предадено на разпореждане на "Тедвик Сийдс"ООД, но за това
предаване на банката не са представени никакви документи, въпреки че такива са
били изрично изискани. В тази връзка се твърди следното:
Представители на банката са направили
проверка на място и са установили липсата на вложеното зърно, след което е
сезиран надзорния орган за дейността на публичните складове - Национална служба
"Зърно" и Районна прокуратура-Монтана, които са отказали да образуват
проверка. Банката е изпратила и искане за изплащане на обезщетение за изискуеми
вземания на основание чл.12, вр. чл.15 от Наредбата за условията и реда за
създаване на гаранционен фонд за публични складове за съхранение на зърно и
чл.9а от Закона за съхранение и търговия със зърно до Гаранционен фонд
"Зърно" с копие до Национална служба по зърното и Министерство на
земеделието и храните. Поради отказ на гаранционния фонд да получи искането,
същото е изпратено повторно с нотариална покана. С уведомително писмо
изх.№18/28.09.2012г. на Гаранционен фонд "Зърно" е изпратен отговор,
с който е отказано изплащането на претендираните обезщетения поради липса на
нормативни основания за това. С оглед липсата на мотиви за отказа банката е
поискала протокол от общото събрание на Съвета на участниците, какъвто не е
получен. За направения отказ за плащане е сезирана Софийска районна
прокуратура, която е отказала да образува досъдебно производство. Направено е
ново предявяване на претенцията към Гаранционен фонд "Зърно", който е
издал повторен немотивиран отказ.
По молба на ищеца е открито
производство по несъстоятелност спрямо "Акрикул Ленд"ООД, дружеството
е обявено в несъстоятелност и е заличено от търговския регистър.
Ответникът обръща внимание на това, че
със Закона за закриване на Националната служба по зърното/обн. ДВ бр.57 от
28.07.2015г./ Гаранционен фонд "Зърно" е закрит.
Ответникът е подал допълнителен
отговор, в който поддържа изложеното в първоначалния.
В подкрепа на поддържаното виновно
бездействие на ищеца ответникът изтъква, че не е уведомен за констатираната
липса на зърно и че ищецът не е предприел адекватни съдебни действия срещу
Гаранционен фонд на публичните складове за съхранение на зърно, тъй като с
получаването на отказ на фонда не се изчерпва възможността за получаване на
обезщетение от държателя на складов запис чрез предявяване на иск.
Ответникът оспорва направеното от ищеца
възражение за погасяване на насрещните му права поради изтекла давност.
С допълнителна молба ответникът е
посочил размера на насрещното си вземане срещу ищеца, възлизащо на сумата 1 021
339.90лв. и представляващо обезщетение под формата на левова равностойност по
борсови цени към 18.05.2012г. на 1 230.53 тона черен маслодаен слънчоглед,
реколта 2011г.
След като анализира и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, от
фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 27.09.2009г. между страните е
сключен Договор за предоставяне на кредит срещу складов запис №060-107, изменен
и допълнен с анекси от 03.08.2012г., 21.12.2012г., 29.03.2013г. и 21.12.2013г.,
по силата на който на ответника е предоставен банков кредит в максимален размер
236 900лв., който е усвоен от кредитополучателя на 27.09.2011г. В т.6/1 от
договора е предвидено, че формираният редовен дълг се олихвява с годишен лихвен
процент за редовен дълг, определен в размер на сумата на лихвената база -
действащ едномесечен SOFIBOR
и
надбавка в размер на 641 базисни точки, но не по-малко от 8.5%, като лихвеният
процент се увеличава с един пункт при неизпълнение на условието, с което
кредитополучателят се е задължил да реализира минимум 500 000лв. тримесечни
обороти по сметката си в банката, отчитащи се на тримесечие. Съгласно т.8.3 от
договора при просрочие на главницата кредитополучателят дължи такса за
просрочие еднократно в първия работен ден след изпадане в просрочие, като
процент от остатъка от главницата в размер на 2%. Съгласно т.17 от договора при
неиздължаване на главницата в предвидените срокове дължимата лихва по т.6 се
увеличава с наказателна добавка от 1 000 базисни точки, а увеличеният размер на
лихвата се прилага до ликвидиране на всички просрочия. Страните са приели, че
при неиздължаване на дължимата сума по кредита в срока по т.5 банката събира
еднократна такса по т.8.3 върху просрочената главница.
Въз основа на извлечения от
счетоводните си книги ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК и с изпълнителен лист за сумата 50 000лв. - част от
главницата по процесния договор, ведно със законната лихва, считано от 28.06.2016г.
до изплащане на вземането, както и за разноските в заповедното производство в
размер на 2 280лв., издадени по ч.гр.д.№2809/2016г. по описа на Районен
съд-Враца. Длъжникът е възразил срещу заповедта за изпълнение, поради което с
разпореждане от 11.10.2016г. на заявителя са дадени указания да предяви иск за
установяване на вземането си.
Ответникът не оспорва обстоятелствата
във връзка със сключването на договора за банков кредит и наличието на неизпълнение
по него.
По делото е допусната и изслушана
специализирана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не се оспорва от
страните и се възприема от съда.
Вещото лице е установило, че кредитната
сума е изцяло усвоена от ответника еднократно на 27.09.2011г. Установило е
също, че в периода от 28.02.2014г. до 28.06.2016г./датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК/ по сметката на кредитополучателя не са внасяни
суми, с които да се изплати задължението
по просрочената главница, чийто общ размер е 222 869.41лв. Вещото лице и
изчислило и размера на неплатените от ответника редовна/възнаградителна/ и
наказателна лихви, както и на таксите за просрочие.
С отговора на исковата молба е
представено заверено копие от договор за цесия от 27.09.2011г., с който за
обезпечаване на вземанията на банката за разноски, лихви и главница по
процесниая договор за кредит ответното дружество е прехвърлило на "МКБ
Юнионбанк"АД бъдещите си вземания по чл.15, ал.1, т.1 и 2, вр. чл.12 от
Наредба за условията и реда за създаване на гаранционен фонд на публичните
складове за съхранение на зърно и неговите функции.
Представен е протокол от
27.09.2011г., от който се установява, че ответникът е предал на представител на
"МКБ Юнионбанк"АД складови записи №010348А-2008, №010349А-2008,
№010355А-2008 и №010356А-2008, издадени от Публичен склад "Агрикул
Ленд"ООД, зърнобаза Монтана, заложени в полза на ищеца.
На 07.09.2011г. между ответника и
"Агрикул Ленд"ООД е сключен договор за влог на зърно в публичен склад
за влагане на 3 000 тона слънчогледово семе, реколта 2011г., качество,
отговарящо на БДС. Договорът е със срок до 07.09.2012г. В договора е предвидено
задължението на влогоприемателя по чл.575, ал.4 от ТЗ да застрахова от името и
за сметка на влогодателя вложеното зърно срещу определени застрахователни
рискове, но доказателства за застраховане на зърното не са представени.
Представени са 6 броя протоколи от
м.септември 2011г. за предаване на зърното на влогоприемателя.
По делото е представено становище на
Национална служба по зърното, с което във връзка с писмо на "Агрикул
Ленд"ООД от 27.04.2012г. дружеството-влогоприемател на заложения
слънчоглед е уведомено, че е извършена проверка и органолептична оценка, чиито
са резултати са показали, че е наложително складираният слънчоглед и пшеница да
се изнесат и реализират незабавно с цел предотвратяване на похабяването на
зърното и намаляване на загубите. На 17.05.2012г. "МКБ Юнионбанк"АД е
уведомена от "Агрикул Ленд"ООД, че във връзка със становището на
Национална служба по зърното и с искане
на банката за организиране на продажба на заложеното зърно същото е предадено
за разпореждане на "Тедвик Сийдс"ООД с указание получените суми да
постъпват по посочена от банката банкова сметка.
С допълнителната искова молба ищецът е
представил сигнал от 19.05.2012г., с който по повод предаването на вложеното в
публичния склад зърно на "Тедвик Сийдс"ООД е уведомил Национална
служба по зърното, че "Агрикул Ленд"ООД няма право да предава зърното
на трето лице преди да извърши продажба чрез публичен търг с явно наддаване и да
предаде на банката реализираните суми. НСЗ е уведомена, че на 18.05.2012г.
представители на "МКБ Юнионбанк"АД са извършили проверка в публичния
склад в гр.Монтана и са установили, че в помещенията липсват каквито и да е
количества и вид зърно. В писмото се настоява службата да извърши проверка и да
предприеме нужните действия.
На 22.08.2012г. "МКБ
Юнионбанк"АД е отправила искане пред Гаранционен фонд "Зърно", в
което е уведомила фонда за събитията във връзка с влагането на заложено в нейна
полза зърно в публичен склад "Агрикул Ленд"ООД, за извършените от
последния неправомерни действия и за липсата на зърното и е направила искане за
изплащане на обезщетение в размер на 4 011 206.48лв., което й се следва в
качеството на легитимиран държател на складови записи, издадени от публичния
склад. На 04.09.2012г. на Гаранционен фонд "Зърно" е изпратена
нотариална покана.
С писмо от 28.09.2012г. Гаранционен
фонд "Зърно" е уведомил банката, че на 27.09.2012г. е проведено
извънредно събрание на Съвета на участниците, което е взело решение на
"МКБ Юнионбанк"АД да не се изплаща обезщетение, тъй като не са налице
нормативните основания за това. По повод друго искане на банката от
23.12.2014г. Гаранционен фонд "Зърно" със свое писмо от 19.01.2015г.
я уведомява, че няма промяна в становището на фонда по искането за изплащане на
обезщетение. За неправомерните според него действия на фонда ищецът е сезирал
Софийска районна прокуратура със сигнал от 01.11.2012г.
С писмо от 30.01.2013г. Национална служба
по зърното е уведомила "МКБ Юнионбанк"АД, че действащото
законодателство не дава на службата правомощия да дава препоръки или да
извършва контрол на дейността на гаранционния фонд.
Представен е сигнал от 18.05.2012г., с
който банката е сигнализирала Районна прокуратура-Монтана, че на 03.05.2012г. с нарочно писмо е поискала от
"Агрикул Ленд"ООД извършване на продажба на вложено в склада и
заложено в нейна полза зърно, на което е получила отговор за предаване на
зърното на разпореждане на "Тедвик Сийдс"ООД. Обърнала е внимание на
това, че публичният склад няма основание за такова предаване и е уведомила
прокуратурата за установената липса на зърното. Представено е постановление от
22.08.2012г., с което прокуратурата е отказала за образува наказателно
производство по образувана преписка. Постановлението е обжалвано от "МКБ
Юнионбанк"ООД с жалба от 04.09.2012г., но с постановление на Окръжна
прокуратура-Монтана от 03.10.2012г. е потвърдено.
Представено е решение на Окръжен
съд-Монтана от 28.02.2018г., постановено но т.д.№28/2015г., от което е видно,
че "Агрикул Ленд"ООД е обявено в несъстоятелност, производството е
прекратено и е постановено заличаване на дружеството от търговския регистър.
Ищецът е представил заверени копия
четирите складови записа и съставните им части - стоков запис и заложен запис.
Върху заложните записи са оформени редовни първи джира за прехвърлянето им на
"МКБ Юнионбанк"АД.
Представени са Констативен протокол от
11.07.2012г. на нотариус Я.Ц., рег.№579 на НК с район на действие Районен
съд-Монтана, от който е видно, че поради липса на складов регистър и
представител на "Агрикул Ленд"ООД на адреса на зърнохранилището не е
осъществено предявяването за плащане на заложните записи, част от процесните
складови записи, издадени от публичния склад. На 12.07.2012г. от нотариус С.П.,
рег.№006 на НК с район на действие Районен съд-Враца са съставени констативни
протоколи за извършен протест поради неплащане по заложните записи.
За доказване на размера на насрещното
вземане на ответника, предмет на възражението за прихващане, по делото е
изслушана специализирана съдебно-оценителна експертиза, чието заключение не се
оспорва от страните. Вещото лице се произнася, че средната пазарна цена по борсовите бюлетини
за зърно на "Софийска стокова борса"АД на 1 230 тона черен маслодаен
слънчоглед, реколта 2011г. към 18.05.2012г. е 977 850лв. без ДДС.
При така изяснената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Между страните липсва спор по фактите
относно наличието на валидно правоотношение по договор за банков кредит, по
който ответното дружество е усвоило изцяло кредита, но е останало задължено за
сумата, установена от счетоводната експертиза.
Спорът се концентрира върху въпроса за
съществуването на насрещно вземане на ответника срещу ищеца, което може да бъде
прихванато срещу задължението му по договора за кредит.
На първо място съдът намира, че
направеното от ответника извънсъдебно изявление за прихващане не е произвело
правопогасяващ ефект поради отсъствие на предпоставките по чл.103, ал.1 от ЗЗД.
За разрешаване на спора във връзка с
основателността на направеното от ответника процесуално възражение за
прихващане и съществуването на компенсационното му право съдът взе предвид
следното:
Предявеното от ответника компенсационно
право се основава на твърдение за виновно поведение на ищеца, свеждащо се до
бездействие по повод установената липса на количество слънчоглед, предоставен
от ответното дружество като обезпечение по договора за банков кредит.
По делото е установено, че заложеният
слънчоглед е вложен от ответника в публичен склад на "Агрикул
Ленд"ООД по силата на договор за влог на зърно в публичен склад от
07.09.2011г. Срокът на договора е изтекъл на 07.09.2012г.
На 27.09.2011г. публичният
склад-влогоприемател "Агрикул Ленд"ООД е издал 4 броя складови записи
с двете им съставни части - стоков запис и заложен запис, като на същата дата
върху заложните записи са оформени редовни първи джира в полза на ищеца.
Складовите записи са предадени на ищеца с протокол от 27.09.2011г.
На 27.09.2011г. между страните е
сключен договор за цесия, с който ответникът е прехвърлил на ищеца бъдещите си
вземания по чл.15, ал.1, т.1 и 2, вр. чл.12 от Наредба за условията и реда за
създаване на гаранционен фонд на публичните складове за съхранение на зърно и
неговите функции.
На 11.07.2012г. е съставен констативен
протокол, с който нотариус е удостоверил невъзможността за предявяване за
плащане на заложните записи на влогоприемателя "Агрикул Ленд"ООД. На
следващата дата с констативни протоколи на нотариус е удостоверен извършен от
ищеца протест поради неплащане.
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че през м.май 2012г. служители на Национална
служба по зърното са дали препоръка на публичния склад "Агрикул
Ленд"ООД да изнесе и реализира незабавно вложеното в склада зърно с цел
предотвратяване на похабяването и намаляване на загубите. Отново през м. май
2012г. ответникът е уведомил ищеца, че във връзка с дадените от НСЗ предписания
заложеното зърно е предадено за разпореждане на "Тедвик Сийдс"ЕООД,
но доказателства за това кредитодателят и заложен кредитор да е дал съгласие за
това предаване по делото не са представени.
От представените от ищеца писмени
доказателства се установява, че също в началото на м.май 2012г. същият е отправил
искане до публичния склад да организира продажба на заложеното зърно. Предвид
констатираната липса на зърното ищецът незабавно е сигнализирал Национална
служба по зърното и прокуратурата за неправомерното му предаване на трето лице
/"Тедвик Сийдс"ЕООД/ и в качеството на легитимиран държател на
складовите записи е предявил неколкократно пред Гаранционен фонд
"Зърно" претенции за заплащане на обезщетение. Безспорно е, че
обезщетение не е изплатено.
По инициатива на ищеца е образувано
производство по несъстоятелност за дружеството-публичен склад, което е заличено
от търговския регистър.
Горното обобщение на релевантните за
насрещната претенция факти, обсъдено във
връзка със съществуващите паралелно правоотношения, дава основание за следните
изводи:
Вземанията на ищеца по процесния
договор за банков кредит са обезпечени със залог върху зърно, което от своя
страна е вложено от ответника в публичен склад по силата на договор, попадащ в
хипотезата на чл.573 от ТЗ. За стоката влогоприемателят е издал складови
записи.
На плоскостта на правоотношението по
договора за влог в публичен склад следва да се отбележи, че влогоприемателят е
длъжен да върне стоката на влогодателя. Ако е издаден складов запис, чиито две
съставни части /стоков запис и заложен запис/ представляват заповедни ценни
книги, стоката трябва да се предаде на легитимираното лице - последния по
непрекъснатата верига на джира държател. В този случай връщането на стоката се
отбелязва върху складовия запис. Стоката се връща там, където е била пазена.
В разглеждания случай договорът за влог
е сключен за определен срок. Договор като процесния може да бъде прекратен на
няколко основания, едно от които е възникването на опасност от повреждане на
стоката, за съществуването на каквато по делото са налице данни, предвид
установеното от НСЗ. Договорът за влог не е прекратен, независимо от наличието
на основание за това.
Във връзка с правата по ценните книги,
чийто легитимиран държател се явява ищецът, съдът взе предвид няколко техни
особености. Складовият запис е ценна книга на заповед, която се състои от две
части: стоков запис/цедула/ и заложен запис/варант/. Цедулата материализира
право да се получи стоката, а варантът - заложното право върху нея. Смисълът на
варанта е влогодателят или последният титуляр да може да ползва стоката като
залог, срещу който да получи кредит от трето лице. Заложното право се
материализира в заповедната ценна книга, което улеснява прехвърлянето му. По
принцип залогът не може да се прехвърли отделно от вземането, тъй като е
акцесорен. Възможно е двете части на складовия запис да се прехвърлят заедно,
което означава, че влогодателят може да прехвърли на трето лице правото да
получи стоката. Смисълът на издаването на ценната книга е, че стоката стои на
едно място, а се прехвърля само ценната книга и това създава бързина и улеснява оборота. За да се учреди
залог е достатъчно да се джироса варанта, но независимо дали двете части са
заедно или поотделно, джирото трябва да е датирано, за да се знае в кой момент
кой какви права притежава. Освен това самият залог трябва да се впише в
складовия регистър, но такива доказателства за вписване на залога в складовия
регистър на влогоприемателя "Агрикул Ленд"ООД по делото не са
представени, а тъкмо обратното е удостоверил нотариусът при предявяването на
ценните книги за плащане.
На падежа на обезпеченото със заложен
запис вземане заложният запис се предявява на длъжника по него, тъй като той е
получил кредита, като предявяването се извършва в публичния склад.
Предявяването е само за плащане. При неплащане трябва да се извърши протест,
след който за заложния кредитор възникват следните права: да продаде стоката и
да се удовлетвори от цената, а ако сумата е недостатъчна, той има регресни
права до пълния размер на сумата срещу джирантите по заложния запис и срещу
джирантите по стоковия запис след разделянето, т.е. към онези държатели на
стоковия запис, на които залогът е противопоставим. Всички длъжници по стоковия
и по заложния запис отговарят солидарно. Ако заложният кредитор не извърши
протеста в срок или не продаде стоката в 20-дневен срок след протеста, той губи
правата си против джирантите по заложния запис. В тази хипотеза му остава
регреса срещу длъжника и джирантите по стоковия запис.
В настоящия случай публичният склад е
издал складови записи, с които е доказано влагането на зърното и възникването
на задължение за склада да го върне на ищеца като легитимиран държател на
ценните книги на заповед. По надлежния ред са оформени предявяването им за
плащане и на протестите поради неплащане. Установена е липса на заложеното
зърно и са налице данни за предаването му на трето лице без съгласие на
заложния кредитор и легитимиран държател на складовите записи.
Представените от ищеца писмени
доказателства опровергават твърдението на ответника за бездействие от негова
страна в качеството на държател на складовите записи при действието на Закона
за съхранение и търговия със зърно/отм. ДВ бр.57 от 28.07.2015г./ и на
Наредбата за условията и реда за създаване на гаранционен фонд на публичните
складове за съхранение на зърно. Незабавно след установяване на липсата на
заложеното зърно ищецът е сигнализирал Национална служба "Зърно" и
прокуратурата за неправомерното поведение на публичния склад и предаването на
заложеното зърно на трето за правоотношението лице. Предявена е претенция за
заплащане на обезщетение пред гаранционния фонд, който е постановил два
последователни отказа. Инициирал е и производство по несъстоятелност срещу
търговското дружество-влогоприемател, което е приключило със заличаването му от
търговския регистър.
Изложеното дава основание на съда да
приеме за недоказано твърдението на ответника за виновно бездействие на ищеца,
което му е причинило вреди, настъпили в резултат от изчезването на зърното,
предмет на учредения за обезпечаване на кредита залог.
Дори да бе основателна и доказана,
насрещната претенция на ответника е погасена поради изтичане на давностния срок
по чл.110 от ЗЗД. Съдът не споделя доводите на защитата на ответната страна, че
претенцията не е погасена по давност, тъй като страната е узнала за липсата на
зърното едва през 2016г. Както бе
посочено, срокът на договора, с който ответникът е вложил зърното-предмет на
залога в публичен склад, е изтекъл на 07.09.2012г. и не е продължен. От това
следва, че след този момент вложеното зърно е следвало да се върне на
влогодателя. След изтичането на срока по договора за влог ответникът не може да
се позове на прехвърлянето на правата върху издадените от публичния склад
складови записи, за да обоснове защитната си позиция за загубване на правата
върху предмета на залога, чийто собственик не е престанал да бъде.
По тези съображения съдът приема, че
възражението за прихващане е неоснователно и недоказано, поради което
предявеният иск следва да бъде уважен.
При този изход на делото в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски по представения списък
по чл.80 от ГПК в размер на 6 100лв., както и тези в заповедното производство в
размер на 2 280лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено съществуването
на вземане на "Първа инвестиционна банка"АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.*** срещу "Трейд Агро"ЕООД, ЕИК 2*****,
със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул.*** за сумата 50 000лв., част
от главница по Договор за предоставяне на банков кредит срещу складов запис
№060-107/27.09.2011г., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2016г. до
окончателното й изплащане, за която по ч.гр.д.№2809/2016г. по описа на Районен
съд-Враца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
ОСЪЖДА "Трейд Агро"ЕООД, ЕИК 2*****,
със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул.*** да заплати на "Първа
инвестиционна банка"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.*** направените по делото разноски в размер на 6 100лв., както и
разноските в заповедното производство в размер на 2 280лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: