РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Г.О., 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.О., VII СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет
и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Ас. Карагьозова
при участието на секретаря Мария Ат. Първанова
като разгледа докладваното от Милена Ас. Карагьозова Административно
наказателно дело № 20224120200170 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказанията/ЗАНН/.
Образувано е по жалба от "********" ЕООД, град Г.О., представлявано от управителя
КР. АНГ. СТ. срещу Наказателно постановление № ЗППР-00139 от 27.01.2022г., издадено от
К.Р., член на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, оправомощен със Заповед № 676
от 23.12.2021г. на Председател на Комисията за защита на потребителите, с което на
дружеството - жалбоподател са наложени четири имуществени санкции- общо в размер на
2000 лв., както следва: по т. 1 - 500 лева на основание чл. 204 вр. с чл. 47, ал. 1, т. 8 от
ЗЗП;по т. 2 - 500 лева на основание чл. 204 вр. чл. 47, ал. 1, т. 12 от ЗЗП;по т. 3 - 500 лева на
основание чл. 181н ал.2, вр. ал.1 от ЗЗП и по т. 4 - 500 лева на основание чл. 181н ал.4 от
ЗЗП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с
нея наказателно постановление/НП/ и допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Твърди се, че описаните нарушения не били извършени от страна на дружеството.
Моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно
постановление.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. В писмено
становище заема становище за неоснователност на жалбата/л.106-108 от делото/.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от
лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и
след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
По повод постъпил в КЗП сигнал/жалба/ с вх.№ Ц-03-8568/15.10.2021 г. експерти от
Дирекция "Защита на потребителите при продажби от разстояние" /ЗППР/ към Комисията за
защита на потребителите гр.С. извършили проверка на уеб сайт: ********, като сайтът се
сочи да е отворен чрез браузър Chrome. Проверката била извършена на 03.11.2021 г. в КЗП,
1
гр. С., ул.“****“ № 1 от св.Т., заемащ длъжност гл. експерт в Дирекция "ЗППР" в КЗП – С..
Резултатите от нея били обективирани в констативен протокол/КП/ № К-
0000643/03.11.2021г./л.23-24 от делото/. По време на проверката интернет сайтът бил
отворен и се установило, че същият дава възможност за сключване на договор за продажба
от разстояние. В хода на проверката била направена контролна поръчка на продукт,
подробно описан в КП. Поръчката била успешно приключена и потвърдена. В сайта като
търговец, осъществяващ търговска дейност през него, било посочено дружеството
"********" ЕООД. По тази причина св.Т./актосъставител/ посочва, че не е правил проверка
в „Регистър Бг“, а е работил по отразеното в самия сайт. Данни за дружеството се
съдържали в Търговски регистър към 03.11.2021г./приложена справка на л.58/.
Информацията, предмет на проверката, била свалена от свидетеля на хартиен носител, като
контролният орган на КЗП стигнал до извод, че преди потребителят да бъде обвързан от
договор за продажба от разстояние, търговецът не му бил предоставил по ясен и
категоричен начин информация относно:1.условията, срока и начина за упражняване на
правото на отказ от договора, както и не бил предоставил на потребителя стандартен
формуляр за упражняване правото на отказ в нарушение на чл. 47, ал. 1, т. 8 от ЗЗП;
2.Напомняне за наличието на законова гаранция за съответствие на стоката с договора за
продажба, с което нарушавал чл. 47, ал. 1, т. 12 от ЗЗП; 3.Търговецът не бил предоставил на
интернет страницата информация на потребителите относно органите за алтернативно
решаване на спорове/АРС/, в чийто обхват на дейност попадат, респективно- за органите на
АРС, към които са поели ангажимент да участват или са длъжни да използват, с което
нарушава чл. 181 н, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗЗП и 4. Търговецът не е предоставил на
интернет страницата електронна връзка към платформата за онлайн решаване на
спорове/платформа за ОРС/, с което се сочи да нарушава чл. 181 н, ал. 4 от ЗЗП.
След изготвяне на КП с дата 03.11.21г., в който се съдържат посочените констатации,
до управителя на дружеството "********" ЕООД, град Г.О., представлявано от КР. АНГ.
СТ., била изпратена покана изх.№Ц-03-8568/05.11.2021 г./с обръщение към адресат „г-н
Зл.“/, със съдържание да се яви на 23.11.2021 г. в КЗП-С. за съставяне и връчване на АУАН
в 11,00ч., която покана/л.21 от делото/, свидетелят Т. приема за получена и достигнала до
адресата. Това актосъставителят обяснява с факта, че към „електронното призоваване“ се
„прикачва“ поканата и го изпраща „като прикачен файл“ на имейл. Посочва, че не се ползва
друг начин за кореспонденция. Спорен по делото е въпросът достигнала ли е поканата до
законния представител на дружеството жалбоподател, както и дали същият надлежно е
поканен за мястото и времето на съставяне на АУАН, послужил като основание за издаване
на обжалваното наказателно постановление.
В отсъствие на представляващия по закон дружеството – жалбоподател и в
присъствието на св.К.И. и Я.С., св.Т. съставил Акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/ № ЗППР-00139/23.11.2021 г. за нарушения по чл. 47, ал.1, т.8, чл. 47,
ал.1, т.12, чл. 181н ал.2, вр.ал.1 и чл. 181н ал.4 от Закона за защита на потребителите/ЗЗП/.
Препис от АУАН бил връчен на законния представител на "********" ЕООД, град Г.О. на
30.12.2021 г., който подписал АУАН, а в съответната графа не били вписани
възражения/л.20 от делото/.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган
възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на
административно нарушение и наложил процесните четири имуществени санкции/л.14-17 от
делото/.
Изложената фактическа обстановка е установена от представените и приети по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Т. относно обстоятелствата изложени в АУАН за
начина на извършване на проверката.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал.1 от ЗЗП преди потребителят да бъде обвързан от
договор от разстояние или от договор извън търговския обект, или от подобно предложение
2
за сключване на договор, търговецът е длъжен да предостави на потребителя по ясен и
разбираем начин следната информация: според т.8 когато потребителят има право на отказ
от договора, се посочват условията, срокът и начинът за неговото упражняване съгласно чл.
52, ал. 1 и 2; търговецът е длъжен да предостави на потребителя и стандартния формуляр за
упражняване правото на отказ съгласно приложение № 6; според т.12- напомняне за
наличието на законова гаранция за съответствие на стоката с договора за продажба. В
разпоредбата на чл. 181н ал.1 от ЗЗП е предвидено, че търговците предоставят на
потребителите информация за органите за АРС, в чийто обхват на дейност попадат, и за
органите за АРС, към които са поели ангажимент да участват или са длъжни да използват.
Информацията включва адреса на интернет страницата на съответните органи за АРС, а
според ал.2 на същия текст информацията по ал. 1 се предоставя по ясен, разбираем и
леснодостъпен начин на интернет страницата на търговеца, когато има такава, и когато е
приложимо, в общите условия на договора за продажба или в договора за предоставяне на
услуги, предлагани от търговеца. В ал.4 на чл. 181н от ЗЗП е уредено, че търговците, които
сключват договори за онлайн продажби или услуги, както и местата за онлайн търговия,
установени в рамките на Европейския съюз, поставят на интернет страниците си електронна
връзка към платформа за онлайн решаване на спорове (платформа за ОРС), която е
леснодостъпна за потребителите.По силата на чл. 204 от ЗЗП за неизпълнение на
задълженията за предоставяне на информация на потребител по чл. 47, ал. 1 – 3, 5 – 7, чл. 48
и 49 на физическите лица се налага глоба от 100 до 1000 лв., а на едноличните търговци и
юридическите лица – имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. за всеки отделен
случай към момента на твърдяното нарушение/като е последвала законодателна промяна от
м.05.2022г./. Приложима е нормата към момента на твърдяното нарушение. По силата на чл.
225в от ЗЗП за неизпълнение на задължението за предоставяне на информация на
потребител по чл. 181н на физическите лица се налага глоба от 200 до 500 лв., а на
едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 500 до 1500
лв. за всеки отделен случай. Следователно, деянията, за които са наложени имуществени
санкции на дружеството жалбоподател са обявени от закона за наказуеми.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление/НП/ съдът
констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна
на санкционния акт на процесуално основание.При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение/АУАН/ са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН във връзка
със съставянето му в отсъствие на представляващия дружеството-жалбоподател.
Впоследствие, едва с връчването на екземпляр от акта е осигурена възможност да се
запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Доводите на
жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение, което да може да се квалифицира като
съществено, са състоятелни.
НП е издадено при допуснато особено съществено нарушение на установените в
ЗАНН процесуални правила за съставяне на акт за нарушение. Нарушена е разпоредбата
на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, която императивно предвижда, че съставянето на акта по чл. 36 от
ЗАНН се извършва в присъствие на нарушителя, респ. на неговия законен представител
или упълномощено лице. Като изключение от този принцип, в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е
допуснато и неприсъствено съставяне на акта. Това изключение е допустимо, но само при
наличието на някоя от изчерпателно посочените в текста предпоставки, а именно:
нарушителят, макар и известен, да не е могъл да бъде намерен, както и втората – когато
същият след покана не се е явил за съставяне на акта. Ако посочените законови
предпоставки не са налице, нормата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН задължава актосъставителя да
състави акта в присъствието на нарушителя.
В конкретния случай се касае за ангажиране на административнонаказателна
3
отговорност за нарушение при осъществяване на дейност от юридическо лице - ЕООД.
АУАН следва да се състави в присъствие лицето, което по закон представлява съответния
търговец (в случая управителя С.), като се предяви и връчи на това лице или на изрично
упълномощено от него лице, снабдено с представителна власт да ангажира дружеството с
действия във връзка с административнонаказателната отговорност.
В случая, по несъмнен начин се установява, че АУАН е бил съставен в отсъствие
на управителя или на упълномощено от него лице да представлява търговеца. По делото
липсват данни С. да е бил уведомен по какъвто и да било начин или да е бил поканен, но да
не се е явил за съставяне на акта. Същият е бил известен, но не се установява да не е могъл
да бъде намерен, нито да са извършвани опити да бъде открит, които да са останали
безрезултатни. Въззиваемата страна и не твърди да е налице такава хипотеза. Тъкмо
обратно, от свидетелските показания на св.Т. се установява, че той е разчитал единствено на
ел.поща и не ползвал други начини за кореспонденция.
Безспорно е приложен документ, касаещ изпратена покана до нарушителя по
„електронен път“. Документът, от една страна установява изпращане, а не получаване.
Липсват годни доказателства такава покана да е била връчена на представляващо
дружеството лице. При безспорната липса на доказателства за връчването на посочената
покана в необходимия срок преди издаване на АУАН следва да се направи извод за липса на
основания актът да се издаде при условията на чл. 40, ал.2 от ЗАНН. Основателен е развития
от С. довод в писмено становище до съда, че поканата за съставяне на акта е изпратена не на
регистрирания и обявен в ТР адрес на управление на дружеството, а по ел.поща на адрес,
който не е посочен от дружеството и който няма доказателства да се използва от
управителя или друго лице с права да представлява дружеството пред
административни органи. В ЗАНН не е предвидена възможност по отношение на
привлеченото към отговорност лице да се изпращат съобщения по електронна поща. В
случая поканата е следвало да се връчи по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 84 от ЗАНН,
доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и
съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и
възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда
по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред
административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите
на Наказателно-процесуалния кодекс. Ето защо поканата за съставяне на АУАН е следвало
да се връчи чрез някой от способите, визирани в чл. 180 или по реда на чл. 178 от НПК. В
никоя от тези разпоредби не е предвидено връчване на съобщения по електронен път в
описаната хипотеза, поради което в настоящото производство поканата се третира като да не
е била изпратена, респ. получена. Допуснатият порок се явява съществен, тъй като нарушава
правото на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, да
участва в производството още в най - ранния му етап. Тази възможност е установена в полза
на привлеченото към административно наказване лице и преграждането й в случая е довела
до съществено засягане на правото му на защита. Незаконосъобразното изпълнение на
4
задължението за съставяне на АУАН в присъствие на представител на нарушителя води
несъмнено до ограничение на правото на защита. Опитът в практиката да се свежда от
страна на контролните органи на изпълнение на това им задължение само до една
обикновена формалност съществено изкривява смисъла на административнонаказателното
производство и ограничава възведения в чл. 8 от АПК принцип на равенство и
състезателност. Една от гаранциите за неговото упражняване е именно съставянето на
АУАН в присъствието на нарушителя, доразвит в правото му на възражения/ в този смисъл
и решение по КНАХД № 10 145/2018 г. на АДм.съд-В.Търново/.
Според настоящия състав на съда на практика в обстоятелствените части на АУАН и
издаденото въз основа на него НП липсва съответно описание на всяко от четирите
нарушения и то дори с възможно най-общите им признаци. Подобен начин на описание - с
преразказване на информация, съдържаща се в проверявания сайт и свалена на хартиен
носител от актосъставителя, по никакъв начин не се открива съответствие със законовите
изисквания, посочени в чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 пр.1 от ЗАНН. Обстоятелствената част и
на двата административни акта съдържа само и единствено обща информация от сайта,
описание на контролна поръчка и пълно възпроизвеждане на посочени като нарушени
разпоредби. В диспозитивната част на НП са наложени четири отделни наказания, означени,
като точки 1,2,3 и 4 . По този начин изобщо не става ясно за нарушителя, с оглед
възможността му да разбере какви конкретни нарушения е извършил, доколкото липсва
описание на законово установените признаци от обективна страна на всяко от нарушенията,
за кои е привлечен да отговаря. Нарушителят безусловно следва да бъде информиран не
само кой законов текст е нарушил, но и състава на кое административно нарушение е
осъществил на първо място с описание на фактическата му страна. Съставът на
санкционната норма определя кръга на релевантните факти, които следва да бъдат
установени и непосочването им, както в случая, нарушава правото на защита на
жалбоподателя. Именно поради това основателно се явява и възражението по пункт 5-ти от
жалбата до съда/л.8/. В обстоятелствената част на НП наказващият орган е описал шест
отделни основания за ангажиране на административнонаказателна отговорност на
дружеството/по две в т.1 и 3 и по едно в т.2 и 4/. За описаните шест отделни възможни
нарушения са наложени четири санкции.
Спорен е и основният въпрос по делото, а именно този свързан с авторството на
описаните в процесния АУАН и издаденото наказателно постановление четири нарушения.
Най-общо обвинението касае неизпълнение на задължение за предоставяне на определена
информация и електронна връзка. Административнонаказателната отговорност на
дружеството –жалбоподател е ангажирана за неизпълнение на задължението за предоставяне
на уредена в ЗЗП информация на потребител в случаите на сключвани договори от
разстояние за онлайн продажби. В тежест на административнонаказващия орган е да докаже
всеки от предвидените в диспозицията на правните норми признаци на нарушенията, в т. ч и
неговото авторство. Тоест органа следва по категоричен и безпротиворечив начин да
установи наличието на съставомерно деяние, извършено от определен нарушител/в случая
дружеството жалбоподател/, а не само вероятност такова да е налице. Действително, с оглед
обективния характер на отговорността на ЮЛ, установяването по несъмнен начин на
обстоятелството, че именно санкционираното дружество е предоставяло стоки за закупуване
чрез сключване на договори за продажби от разстояние с потребители би могло да се
свърже със съдържащата се информация за наименованието и ЕИК на дружеството,
обективирана на самия сайт:*******. Този логически извод в разглеждания случай обаче, с
5
оглед и на останалите обстоятелства, не е единствено възможния. От показанията на
разпитания свидетел Т. се установи, че извод за авторството на констатираните нарушения
актосъставителят е направил въз основа на информация на самата интернет страница за
наименованието и ЕИК на дружеството "********" ЕООД, поради което не е счел за нужно
да поиска съответно такава информация от хостинг компанията, поддържаща този сайт. Не е
правена и справка в Регистър Бг по описаните от св.Т. причини/че такава информация се
съдържа в самия сайт/. Същевременно не се установява с нито едно доказателствено
средство санкционирания търговец да е имал каквато и да било връзка с предлаганите на
сайт: *******. стоки за закупуване чрез сключване на договор от разстояние . Именно с
оглед на тези правнозначими факти следва да се приеме, че съдържащата се на сайта
информация за наименование и ЕИК на дружеството не е равнозначно на осъществени от
него административни нарушения .
При това положение настоящият състав намира,че по делото не са ангажирани
категорични и безпротиворечиви доказателства, въз основа на които да следва да се приеме,
че от страна на "********" ЕООД е осъществен състава на всяко от вменените
административни нарушения.
Как се установява кой е „собственик“, ползвател на сайт? Чрез справка в
Регистър.Бг може да се провери собственика на домейна от второ ниво/името на сайта/ с
домейн от първо /най-горно/ ниво с национален код. След справка в Регистър Бг, който е
общодостъпен, лесно се установява, че ******** се свързва с името на друго дружество, а
именно- „*******“ с адрес, различен от този на санкционираното юридическо лице- гр.Г.О.,
ул.“******“ № 73. Изводът на АНО, че търговецът, опериращ през процесния сайт е именно
"********" ЕООД, град Г.О., представлявано от управителя КР. АНГ. СТ., почива
единствено на косвени доказателства, които не са достатъчни, тъй като не водят до
категоричния и безсъмнен извод, че именно този търговец е оперирал през сочения сайт.
Начинът на регистриране е ноторно известен и изисква заявка и проверка на определени
обстоятелства. Така определено лице закупува домейн/името на сайта/, който ще се полза.
То фигурира в Регистър Бг/относно бг регистрите от най-горно ниво/. В конкретния случай,
след справка се установи, че домейнът е на името на ********** ООД, като липсва доказана
връзка с фирмата жалбоподател. Когато закупуваш домейн се изисква подписване с КЕП
или нотариално заверено заявление. Има и форма за прехвърляне. Съществува и
присъствена форма. Регистър Бг е единственият „държател“ на бг домейни от най-високо
ниво. Закупуването на домейн е индиция за ползване.
Съдът намира, че липсват преки доказателства, потвърждаващи категорично и
безусловно факта, че именно санкционираният търговец е оперирал през сайта *********.
От това следва извода, че твърдението на АНО, че търговецът, опериращ през процесния
сайт е именно "********" ЕООД, град Г.О., представлявано от управителя КР. АНГ. СТ.,
почива единствено на косвени доказателства, които не са достатъчни, тъй като не водят до
категоричния и безсъмнен извод, че именно този търговец е оперирал през сочения сайт.
В случая, съдът, отчитайки, че принципно една експертиза не съставлява средство
6
за установяване на доказателства, а само способ за изясняване на някои обстоятелства по
делото, за които са нужни специални знания, не е използвал своето служебно начало, за да
назначи програмно - техническа експертиза, а и искане за такава не беше направено от
страните по делото.
Проверката в Търговския регистър, който е публичен и до който имат достъп
всички, действително установи, че жалбоподателят е регистриран на адрес: гр.Г.О.-
ул.“****“ № 1. Дори адресът на двете дружества да съвпадаше, а това не така, липсва
законова забрана да бъдат регистрирани няколко лица на един и същи адрес.
При така установената доказателствена съвкупност следва изводът, че
домейнът е собственост на лице, различно от санкционираното ЮЛ.
Съдът намира, че събраните косвени доказателства не са достатъчни, тъй като не
водят до категоричния и безсъмнен извод, че търговецът, опериращ през процесния сайт е
"********" ЕООД, поради което съдът намира, че обвинението не е доказано с изискваната
от закона категоричност.
Имайки предвид основния принцип, залегнал в ЗАНН, че тежестта на доказване на
нарушението се възлага на наказващия орган, в настоящия случай съдът приема, че с
издаването на наказателното постановление административнонаказващият орган е нарушил
разпоредбата на чл. 53, ал.1 от ЗАНН, като е наложил имуществени санкции, без да е
установил по безспорен начин кой е търговецът, опериращ през интернет сайта elimex.bg и
съответно явяващ се субект на нарушението.
Предвид на изложеното съдът намира, че обжалваното постановление следва да
бъде отменено и въз основа на изложените съображения.
На следващо място: При разпечатването на съдържанието на даден сайт на хартиен
носител разпечатките могат да се различават от действителното съдържание на интернет
страницата, което зависи от използвания браузър, версията на операционната система,
драйвера на принтера и т.н. При разпечатване на интернет страницата на хартиен носител не
винаги излиза на хартия цялото съдържание на сайта, поради което приложените по делото
на хартиен носител разпечатки не са достатъчни да удостоверят наличната информация в
сайта, поради което вменените на наказаното дружество нарушения останаха недоказани,
като в хода на съдебното следствие не се установи по безспорен начин извършването на
визираните в НП нарушения на ЗЗП, а всички те са свързани с липсата на предоставяне на
необходима информация. В тази връзка спецификата на обсъжданите нарушения изискват
очертаване също на някои особености:
Когато при „изработката“/създаването/ на уеб сайта програмистът, създавайки го,
е оставил базови функции за контрол, или сайтът е „написан“/като изходен код/ така, че дава
възможност за динамично обновяване на секциите и страниците в него, е възможно и често
срещано явление сайтът да се поддържа както от собственика/титуляра/ , така и от други,
наети от него лица/пр.външна форма чрез месечен абонамент за услуга/.
7
Всеки уебсайт има уникален дизайн и „архитектура“. Ако законодателят не е
посочил изрично мястото и заглавието на една секция, в която да се съдържат необходимата
по закон информация и линкове към външни сайтове, то собственикът сам избира как да
организира информацията в своя сайт, на какво ниво да е достъпна, дали да акцентира или
не на отделни детайли и не носи отговорност за тези свои решения. Допустимо е потребител
на уебсайт да очаква да намери съдържание на определено място, а то да не е достъпно там
или това да доведе до заключение, че търсеното съдържание или информация липсват.
Пример в тази насока е предположението, че основното меню на сайта ще бъде поместено
най-отгоре в т.нар.header/“хедър“-най-горна част на страницата/ или отляво на видимата
част на страницата, за да се постави акцент на предлаганите възможности, а формата за
контакт, регламент, полезни линкове и т.н.- най-отдолу в т.нар footer елемент на уеб
страницата/най-долна част на страницата/. Това е една практика, която се е наложила за
привличане и задържане вниманието на потребителя, той да се чувства комфортно,
разглеждайки сайта и бързо да достъпва желаната информация на очакваните места, но не е
задължителна. Разминаването в очакванията на потребителя и начина на реализиране на
уебсайта може да доведе до грешна представа у потребителя за липсващи елементи или
информация.
В разглеждания случай извършената проверка в отсъствие и при лишаване на
дружеството да участва в стадия когато се осъществяват тези релевантни
констатации/съдържа ли се или не се съдържа определена информация в сайт: *******, още
повече подчертава необходимостта привлеченото към отговорност лице да присъства,
съобразно осигурената му от закона възможност и да може да съобщи или възрази по начина
на интерпретиране на съдържаща се в неговия сайт информация, която се визуализира. Тук е
мястото да се посочи също така, че принтираните страници, представляващи според
актосъставителя съдържанието на сайта, не могат да възпроизведат в пълнота това, което
той действително съдържа. Защо? Съдържанието на съвременните уеб сайтове не е
статично, т.е. за да зареди поискана от потребителя уеб страница браузърът изпраща
GET заявка към сървър, която съдържа необходимите данни за сървъра, за да я изпълни.
От своя страна уеб сървърът изпраща като отговор съдържанието на html страницата,
заедно с изображения, ако има такива, които са реферирани в html кода. Проблеми със
сървъра, връзката с интернет или различия между отделните браузъри могат да доведат
до неуспешен отговор на заявката и поисканото съдържание да не се визуализира.
Уеб сайтовете са съставени от набор от инструкции, които формират уеб код или
т.нар. сорс код на сайта. Уеб браузърите са софтуерни приложения, които позволяват на
потребителите да достъпват уеб страници или друго онлайн съдържание посредством
графично представяне или графичен потребителски „интерфейс“/graphical user interface/. И
без специални познания е известно, че често различните браузъри интерпретират кодовите
езици по различен начин, което води до различни интерпретации или по-конкретно до
различен изглед на съдържанието на сайта. Когато браузърът прочете кода зад уебсайта, той
превежда информацията спрямо настройките по подразбиране, зададени на конкретния
8
браузър. Едно от различията може да се наблюдава в шрифта на текстовото съдържание.
Например Safari и Chrome имат различни шрифтове по подразбиране, което означава, че
шрифтът на сайта се променя. Основната причина се крие в разликите между „рендеринг“
„енджин“/букв. пр. от Rendering „Engine“, машина за изобразяване/ между различните
браузъри. Известно е, че Rendering Engine е основен компонент на всеки браузър и е
отговорен за изобразяването на конкретна уеб страница, поискана от потребителя на
неговия екран. Той интерпретира HTML документи заедно с изображения, които са
стилизирани или форматирани с помощта на CSS/каскадни стилове/ и се генерира
окончателно оформление, което се показва в потребителския „интерфейс“. Настоящият
съдебен състав също отвори процесния сайт/въпреки възможността за междувременна
промяна на обстоятелствата/, като установи следното: достъпна е информация, с която
потребител би могъл да борави съобразно собствените си умения. Ако бъде открит
твърдяния за липсващ елемент/информация/, възможно е неговото елиминиране/може да се
изтрие самия HTML код/таг/-/маркираш елемента, който искаш да изтриеш и натискаш
бутон „delete“/, след което можеш да снимаш текущото състояние с липсващ елемент, но
при „рефреш“/опресняване/ на сайта/при повторно зареждане на същия сайт/, изтритата част
е отново там в случай, че съществува. Може да се направи и обратното. Колко усилия и
възможности коства това е субективно. Може информацията да съществува на сървъра, но
да не се визуализира на сайта. Злонамерен моментен външен подход по отношение на сайта
също е мислим.
Всеки един браузър дава възможност за достъп до html кода на уеб сайта чрез клик
с десен бутон на „мишката“ върху избран елемент на уеб страницата и избиране на
възможност инспектиране. Отваря се секция „Инструменти за програмисти“/Developer
Tools/ в текущия прозорец на браузъра. Достъпвайки html кода на сайта, той може да бъде
лесно манипулиран и това да промени изгледа на уеб страницата за текущата сесия.
Всичко изложено по особен начин подчертава необходимостта от присъствие на
представляващ дружеството, тъй като са мислими различни от описаните варианти за
манипулация на заснетата информация, която е приложена по делото и не отразява
динамиката на протеклите процеси в хода на проверката. Мислими са всякакви и различни
вмешателства, които следва да се тълкуват в полза на жалбоподателя, след като на същия не
е предоставена възможност да присъства по време и място на извършваните констатации.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ЗППР-00139 от 27.01.2022г., издадено от
К.Р., член на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, оправомощен със Заповед № 676
от 23.12.2021г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което, на
"********" ЕООД, град Г.О., представлявано от управителя КР. АНГ. СТ., са наложени
четири имуществени санкции общо в размер на 2000 лв., както следва: по т. 1 - 500 лева на
9
основание чл. 204 вр. с чл. 47, ал. 1, т. 8 от ЗЗП;по т. 2 - 500 лева на основание чл. 204 вр. чл.
47, ал. 1, т. 12 от ЗЗП;по т. 3 - 500 лева на основание чл. 181н ал.2, вр. ал.1 от ЗЗП и по т. 4 -
500 лева на основание чл. 181н ал.4 от ЗЗП, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – В.Търново в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Г.О.: _______________________
10