Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 260114 12.01.2021
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На четвърти юни през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 18727 по
описа за 2017 година.
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр.
чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
Ищецът Община Пловдив твърди, че съгласно АДС от
1952г. е собственик на поземлен имот нахощящ се в гр. П.*********** съставляващ
УПИ ******* по плана от 1992г. Понастоящем имотът бил заснет в кадастралната
карта с идентификатор *******, като част от него с площ от 198 кв.м. била
погрешно включена в имот идентификатор ********* собственост на ответниците.
Ищецът започнал процедура по изменение на кадастралната карта за привеждането ѝ
в съответствие с действителното правно положение, но ответниците възразили, че
спорната част от имота е тяхна собственост.
С оглед това се иска да бъде признат ищеца за собственик на спорната
част от имота.
Ответниците отричат съществуването на правно
основание, въз основа на което община Пловдив да е придобила право на
собственост върху спорните части от имота. Поддържат, че още през 1940 г. за
имота е налице нотариален акт за собственост, като имотът е бил владян от тях в
тези граници още от 1978г. Считат, че не е налице погрешно заснемане на
границите на техния имот, поради което предявеният иск е неоснователен.
След като обсъди събраните в хода на производството
доказателства съдът намери за установено следното:
С акт за общинска собственост съставен на 10.11.1999г.
за собственост на ищеца е обявен парцел **, имот пл. № ********* застроено и
незастроено място с площ от около 1050 кв.м., заедно с две общински жилища
построени в него , съгласно плана на ІІІ градска част, одобрен със заповеди №
617/21.06.1984г., № АО 1289/05.08.1992г. и № АО185/24.02.1999г., с
административен адрес гр. П.************** /
лист 27/. В акта границите на имота са
описани по следния начин: *********************. Описанието на имота е
извършано по ЗРП одобрен със заповед ОА-1289/05.08.1992г. /лист 34/. В
акта е отбелязано, че е налице предходно актуване с акт №656/5756-стар/
12.05.1952г. /. От съдържанието на акта от 1952г. е видно, че с него е удостоверено
право на собственост върху две сгради – два блока общински жилища / лист 25/.
Отбелязаният стар акт с №5656 е съставен на 12.05.1952г. и е относно завземане
на недвижим имот за държавен, съставляващ стар общински имот. Предмет на това
завземане са два блока тоест двете сгради, описани в акта за държавна
собственост / лист 24/.
След влизане в сила на кадастралната карта на гр. П.,
недвижимият имот № ***, в кв.*** е заснет с идентификатор ************* / лист 38/.
Имотът на ответниците, съгласно действуващата
кадастрална карта, е заснет с идентификатор *************, като на север
граничи с поземления имот на ищеца / лист
40/. Относно този имот в заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че за първи път е заснет в кадастралния и
регулационен план одобрен през 1936г. /лист
308/ като за него е отреден парцел **** с
площ от 269,80 кв.м., който на север граничи с парцел **** от 986,60 кв.м. Съгласно
разписния списък към този план е посочено, че поземлен имот **, за който е
отреден парцел **** е издаден Нот. акт №***********. /лист 319/. С
този нотариален акт за собственици на имота е призната Е.С.Б. /по мъж - А./,
като е посочено, че той е с площ от 300 кв.м. /лист 85 и 86/. Установява се от
представения протокол за делба от 23.12.1969г., че имотът е било застроен с
двуетажна със сутерен жилищна сграда, като по силата на делбата И.А.А., Л.А.А.
и Е.С.А. са придобили самостоятелни жилища на съответните етажи, както и
съответно по 40/270 ид.ч. от дворното място за И.А. и Л.А. и 55/270 ид.ч. за Е.А..
Освен това с нот. акт ************ Е.Б. е продала на ответниците К.Н.Г. и М.С.Г.
една четвърт ид. ч. от процесния имот, който към онзи момент бил заснет с пл. №
******, като в полза на приобретателите било учредено право на строеж върху
четвъртия етаж на съществуващата сграда /лист
88/. С нот. акт ************** Е.А.
продала на Б.Л.П. и С.К.П една четвърт идеални части от дворното място, като им
учредила правото да построят етаж /трети/ над съществуващата жилища сграда /лист 91/. Установява
се от представеното удостоверение за наследници, че ответникът В.Б.П. е
наследник на Б.П. и С.П. /лист 146/.
Преди годината на осъществяване на гореописаните
сделки процесните два имота са били отразени в общ регулационен план от 1953г.
и кадастрален и регулационен план от 1965г. В плана одобрен през 1953г. имотът
на общината е заснет с №**, а този на ответниците с № ** и за двата липсва
отреждане на парцели. Те попадат в предвидено разширението на уличната
регулация /лист 309/. Изчислената от вещото лице площ на имот ** е 1001
кв.м., а на имот № **– 280 кв.м. По кадастралния и регулационен план одобрен
през 1965г. имотите са отразени с нови номера – **** за имота на ищците и ***
за имота на ответниците, като са включени в рамките на кв.***. За имота №*** /на
ответниците/ е налице отреждане на парцел *****. Имот *** е с площ от 919,89
кв.м., а имот *** – 312,58 кв.м./лист 311/. Съгласно т.6 от заключението на експертизата при
сравняване с предходния план от 1953г. е видно, че части от старите имоти № **
и № ** са включени в уличното пространство като разширен тротоар. Върху скица
№4 границата между тротоара и кадастралните граници на имоти ******** преминава
по точки 2,3,4,5,16,15,14. Към имот № *** – този на ответниците е придадена
част от п.и. № * по КРП -1953 г. /лист
306/.
Следващият кадастрален и регулационен план е приет
през 1972г., като при него имотите имат същата номерация, а границите им имота
съвпадат с тези по предходния план, което е онагледено на скица №7 /лист 314/.
През 1978г. със заповед № 740 от 15.05.78г. част от
недвижим имот пл. № ******** по действуващия тогава план от 1972г. била
отчуждена от собствениците. В заповедта е посочено, че се отчуждава само празно
дворно място, а жилищната сграда се запазва със застроителен режим /лист 216/. Отчуждаването
разпоредено с така посочената заповед е било отменено със заповед
СД-100/11.08.1981г. на ОНС П. / лист 193/.
През 1984г. бил одобрен кадастрален и регулационен
план за дворищна и улична регулация, като от него е видно, че предвижданията по
регулация от предходния план от 1972г. не са осъществени, а кадастралните
основи на процесните имоти ******** по граници са идентични с предходните
планове – т.10 на заключението / лист
315/.
Със заповед ОА-1289/05.08.1992г. е одобрен кадастрален
и регуалационен план извадка от който е онагледена на скица №9 от заключението
на вещото лице. При сравняването между нея и предходния план се установява, че
няма промяна в границите на процесните два имота, като регулационните
предвиждания по плана от 1984г. не са приложени. Съгласно регулационната част
на плана от 1992г. за имот *** се отрежда парцел ** с площ 1012 кв.м., а за
имот *** парцел **** с площ 202,60 кв.м. Предвижда се придаване на 108 кв.м. от
п.и. **** към п.и. ***. По делото няма представени доказателства, че е
осъществена процедурата по заплащане на придаваемите части, което е видно и от
заключението на експерта. Съгласно вещото лице в действуващия понастоящем
регулационен план и в кадастралния план действувал към момента на създаване на
кадастралната карта няма нанесени изменения на кадастралната основа за двата
имота.
При извършеното геодезическо заснемане вещото лице е
установило, че границите на имотите и очертанията на сградите от заснемането,
съвпадат с отразеното в кадастралната карта, като разликите са в рамките на
допустимите по чл.19 от Наредбата за създаване и поддържане на кадастралните
карти – приложение №4 /лист 327/. Границата между поземлени имоти ********** към
момента на заснемането не е материализирана на терена. Вещото лице я е нанесло
съобразно преходните кадастрални планове като продължение на най-северната
паянтова стопанска сграда.
Според показанията на свидетелите незастроената част
от имот пл.н. *** се ползва от живеещите в къщата още от седемдесетте години,
когато било осъществено нейното надстрояване. Свидетелите сочат, че северната
граница между имота на ответниците и този на ищеца не е променяна от този
момент. Според свидетеля Б.Б., който понастоящем е на 59 г., през времето на
неговото детство между двата имота, още докато съществувала старата къща, имало
кирпичена ограда, която отделяла двора от общинските жилища на север /лист 294/. Свидетелите сочат, че в пространството северно от
четириетажната сграда в имот пл.н. *** има разположени гаражни клетки, които се
ползвали от собствениците / лист 286 и
294/.
При така установените факти се налагат следните
изводи:
Съгласно чл.54 ал.1 ЗКИР непълноти или грешки в
кадастралната карта се допълват или поправят от службите по геодезия,
картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за
изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти.
Когато тези грешки са свързани със спор за материално право, съобразно чл.54,
ал.2 ЗКИР той се решава по съдебен ред.
Общината ищец е придобила
собствеността върху имот пл. №*** по стария план, съобразно §7, ал.1 т.6 ПЗР на
ЗМСМА, в сила от 17.09.1991г. По силата на тази норма в собственост на общините
преминават обектите на общинската
инфраструктура с местно значение, предназначени за административните
потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно,
търговско, битово, спортно или комунално обслужване.
Установява се от заключението на експертизата, че
съгласно регулационните предвиждания на плана от 1992г. част от имота на
ответниците е следвало да се придаде към имота на ищеца. Това предвиждане е
направено при действието на ЗТСУ/отм./. Отчуждителното действие на регулацията
по този закон, макар и настъпващо по силата на самия план е поставено под
отлагателно условие, изразяващо се в това, че то не се зачита, ако към
съставяне на последващ план, регулацията не е приложена. Тълкувателно решение
№3 от 15.07.1993г. на ОСГК на ВС сочи, че дворищнорегулационният план се счита
за приложен тогава, когато регулационните линии се трансформират в имотни
граници съобразно чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗТСУ /отм./. В случая не са налице
доказателства за изпълнение на така описаните предпоставки. Освен това след влизане
в сила на ЗУТ регулационните предвиждания по предходни планове, запазват
действието си само ако в сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от допълнителните
разпоредби на закона бъдат приложени. След изтичане на този срок, по арг. от §
8, ал.1 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени
дворищнорегулационни планове за заемане на придадени поземлени имоти или части
от поземлени имоти се прекратява. Следователно, при липсата на доказателства за
прилагане на плана от 1992г., ищецът не може да се легитимира като собственик
на спорната част от имота на ищците. Имотната граница, която очертава
пространствените предели на собствеността на ответниците, следва да се счита
тази, която е отразена в кадастралната основа по плановете от 1965г. до 1992г.,
която съвпада и с отразената в кадастралната карта. Следва да се има предвид,
че с акт на общината ищец – заповед №160А 3149 от 22.11.2016г. е изменен
подробния устройствен план, като са отредени урегулирани поземлени имоти ***********
по имотните граници на поземлени имоти ********* и *********** /лист 21/.
Не са налице доказателства и за прилагане на
регулационните предвиждания по плана от 1984г. В този смисъл не налице грешка в
заснемането на имотните граници при сравняване на тези два плана и
действуващата кадастрална карта. Такава разлика не се наблюдава и спрямо
по-старите планове до този от 1965г., включително.
Съгласно
разясненията дадени от вещото лице в последното съдебно заседание налице е
разлика между имотните граници между двата имота само между плановете одобрени
през 1953г. и 1965г., като макар цялостното им приобщаване към разширение на
улица „***********“ да не е било осъществено, части от имота на ответниците са
били придадени към улично простраство. Това ясно е онагледено на комбинираните
скици №3 и 5 в които имотните граници на п.и. №**по плана от 1953г. откъм
улиците „********“ и „**********“ са изместени навътре, а северната му граница е изместена северно в имот пл.н. № ** /*** по
плана от 1965г./. Тоест налице е компенсиране на площи отнети от имота на
ищците и придадени към улично пространство, чрез придаване към него на части от
съседния имот ***, който към онзи момент е бил държавна собственост. Такова
изменение не е без нормативно основание, както се твърди в писмената защита на
ищеца /стр. 2/. В тази връзка следва да се има предвид, че след
присъединяването на части от имот *** към уличното пространство и включването
му в тротоар, отреденият за него парцел **** по плана одобрен през 1965г. е
останал с площ от 268 кв.м. и лице по-малко от 14 м., което го прави маломерен
съобразно изискванията на §41, ал.2 от ППЗПИНМ /отм./. Последното е дало
основание за този имот да бъде приложен §47, ал.1 ППЗПИНМ /отм./, съгласно
който недвижими имоти, които във връзка
със създаване на уличната регулация са станали маломерни (по повърхност или лице),
се упълномеряват с разполагаеми части от съседни имоти.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че е не е
налице грешка при заснемането на имота на ищеца в действуващата кадастрална
карта и предявеният иск се явява неоснователен, което налага отхвърлянето му.
Съобразно чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на
ответниците деловодни разноски в размер на 6450 лв.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен иска с осн. 124, ал.1 ГПК
вр. чл.54, ал.2 ЗКИР, предявен от Община Пловдив ЕИК ********* с адрес гр.
Пловдив, пл. Стефан Стамболов №1 за признаване на установено по отношение на Л.А.А.
ЕГН ********** с адрес ***, К.Н.Г. ЕГН ********** с адрес ***, М.С.Г. ЕГН ********** с адрес ***, В.П.А. ЕГН**********
с адрес ***, А.И.А. ЕГН********** с адрес
***, В.Б.П. ЕГН ********** с адрес ***, Г.Г.Г.
ЕГН ********** с адрес *** и В.Т.И. ЕГН ********** с адрес ***, че ищецът е
собственик, на основание §7, ал.1 т.6 от ПЗР на ЗМСМА, на площ от 198 кв. м.,
заснета неправилно в действуващата кадастрална карта, като част от имот
идентификатор *******, целият с площ от 313кв.м. с адм. адрес гр. П***********
със съседи поземлени имоти с идентификатори *******************, която реална
част, съгласно проект за изменение на кадастралната карта, представлява
новообразуван поземлен имот с идентификатор *************, съгласно скица
проект за изменение на кадастралната карта за поземлен имот ************.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Л.А.А., К.Н.Г., М.С.Г.,
В.П.А., А.И.А., В.Б.П., Г.Г.Г. и В.Т.И., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 6450лв.
/шест хиляди четиристотин и петдесет лева/, представляваща деловодни разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД