№ 651
гр. Разград, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на трети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20223330101264 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 и чл.92 от
Закона за задълженията и договорите.
Депозирана е искова молба от “Угренова естейт“ЕООД срещу М. Х. Х., с
която е предявен иск за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата
54,51 лв., представляваща неустойка по договор, сключен между ответника и
„БТК“ЕАД с кл.№ 17075679001 от 24.08.2018 г. и законната лихва от датата
на заявлението, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК. Иска от съда да осъди ответника да заплати направените в това и в
заповедното производство разноски. Твърди, че между ответника и Българска
телекомуникационна компания е бил сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 24.08.2018 г. за ползване на
далекосъобщителна услуга с месечна абонаментна такса от 21,80 лв. с ДДС за
срок от 24 месеца – до 24.08.2020 г. Твърди, че за предоставените услуги по
този договор „БТК“ЕАД е издала фактури за периода м.май – м.юли 2019 г. на
стойност 50,40 лв., че ответникът не е платил същите, което е породило право
на „БТК“ЕАД да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя. Сочи също така, че след едностранното прекратяване
„БТК“ЕАД е издал крайна фактура с №********** с начислена сума за
плащане в размер на 79,50 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на
договора. Твърди, че датата на деактивация на процесния абонамент е
25.07.2019 г. и същата се генерира автоматично по вградената електронна
система на оператора при нерегистрирано плащане след изтичането на срока,
както и че неустойката се дължи на основание т.2 от договора, че същата е в
трикратния размер на абонаментните такси, както и че същата е посочена и в
Общите условия, които абонатът приел, подписвайки декларация за това.
Сочи, че с договор за цесия това вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ЕАД с
договор от 23.09.2020 г., че с анекс от 05.10.2020 г. към договор за цесия
„С.Г.Груп“ЕАД е прехвърлила вземането на „ЮБЦ“ЕООД. Твърди, че
„ЮБЦ“ЕООД е предишното наименование на “Угренова естейт“ЕООД, че за
1
извършените цесии ответникът е уведомен с приложение към исковата молба,
както и че за това вземане ищецът е поискал и е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№1029/2022 г. по описа на РС - Разград.
Ответникът оспорва иска. Счита, че същият е недопустим и неоснователен.
Сочи, че договорът за цесия не е изпратен по съответния ред. Сочи, че
приложеното уведомление съдържа заличени данни и дати на падеж, които не
съответстват с дати на приложените фактури. Конкретно сочи и че в
уведомлението за цесия липсва датата и мястото на съставяне на документа,
както и означение кой го е подписал, поради което счита цесията за
недействителна. Счита, че ищецът следва да докаже истинността на всеки
документ, приложен към исковата молба. В о.с.з. пояснява, че в телефонен
разговор с представител на ищеца е заявила готовност да заплати сумата, но
от другата страна са настоявали да заплати и направените разноски, вкл. и
адвокатско възнаграждение. Сочи, че срещу нея е имало и друго дело за суми
по същия договор.
Предявеният иск е допустим предвид постановената заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №1029/2022 г. на РзРС.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:
Между „Българска телекомуникационна компания“ЕАД и ответника са
сключени договор за мобилни услуги от 24.08.2018 г./л.71 и сл./ за ползване
на услуга „ Лятна оферта за Mobix. На стр.3 от договора е посочено, че при
прекратяване на договора преди края на срока по вина на абоната, същият
дължи неустойка в размер на месечните абонаменти за услугите до края на
срока на договора, но за не повече от трикратния им размер.
Към договора е приложен приемо-предавателен протокол за предоставен на
ответницата рутер и сим карта.
По договора са издадени:
Месечна сметка №**********/01.06.2019 г. за сумата 33,60 лв. за
услуги/л.76/;
Месечна сметка №**********/02.07.2019 г. за сумата 50,40 лв., от
които 33,60 лв. баланс от предходни периоди, а останалите – за услуги /л.75/;
Месечна сметка №**********/01.08.2019 г. за сумата 129,35 лв. /л.74/,
от които вече 50,40 лв. баланс за предходни периоди и 79,50 лв. корекция,
дарения и услуги от партньори /л.74/.
В горепосочените сметки е вписан кл.№17075679001
С договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен между „Българска
телекомуникационна компания“ЕАД и „С.Г.Груп“ООД са прехвърлени
вземания /л.14/, посочени в приложение към договора. Съответно „Българска
телекомуникационна компания“ЕАД е упълномощила „С.Г.Груп“ООД да я
представлява при уведомяването за цесията /л.13/.
С договор от 01.10.2019 г. „С.Г.Груп“ООД /л.20/ е прехвърлил на
„ЮБЦ“ЕООД закупени вземания, сред които и тези, закупени от „Българска
телекомуникационна компания“ЕАД с договора от 16.10.2018 г.
По делото е приложено и извлечение от приложение №1 към анекс от
05.10.2020 г. към договор за цесия от 01.10.2019 г., подписано от управителя
„С.Г.Груп“ООД , че вземането срещу ответницата в размер на 54,51 лв. по
договор с кл.№17075679001 е прехвърлено на „ЮБЦ“ЕООД
Към исковата молба е приложено уведомлението за цесията /л.24/.
По заявление на ищеца от 03.06.2022 г. е образувано ч.гр.д.№1029/2022 г., по
2
което на е издадена заповед за изпълнение за сумите 54,51 лв. неустойка по
договор за далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва от
02.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 25,00 лв.
разноски по делото и 180 лвадвокатско възнаграждение.. Заповедта е връчена
на длъжника и в срока по чл.414 от ГПК същият е депозирал възражение, а в
срока по чл.415 от ГПК ищецът е предявил установителен иск.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване на задължението за заплащане на сумата
54,51 лв. според исковата молба е за заплащане на неустойка, която според
ищеца е уговорена в договора между ответницата и „БТК“ЕАД. По делото не
е представено нито едно доказателство за наличие на такова задължение на
ответницата към „БТК“ЕАД, както като основание, така и като размер. След
като такова вземане не е установено, то същото не е могло да бъде предмет на
последващите цесии. Ето защо Съдът намира така предявения иск за
неоснователен е недоказан.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ ЕООД с ЕИК:
********* и адрес: гр. София, БУЛ.*************** 81, вх.В, ет.8, РАЙОН
ТРИАДИЦА, общ. Столична, обл. София (столица), законен представител
М.А.У., чрез пълномощник адв.В. Г., адрес гр.София, бул.“***************“,
№81, вх.В, ап.22, тел. ***************, за установяване, че М. Х. Х. с ЕГН:
********** и адрес: гр. Разград, ***************, общ. Разград, обл. Разград
дължи сумата 54,51 лв. /петдесет и четири лева и петдесет и една стотинки/
неустойка по договор за далекосъобщителни услуги, ведно със законната
лихва от 02.06.2022г. до окончателното й изплащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение №557/06.06.2022 г. по ч.гр.д.№1029/2022 г. на
РзРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Окръжен съд - Разград.
След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-
докладчик по ч.гр.д. №1029/2022 г. на РзРС.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3