РЕШЕНИЕ
№ 5132
гр. София, 24.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20241110213505 по описа за 2024
година
I.). ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО е образувано по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалван е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР серия К № 8975738
от 28.03.2024г., с който за административно нарушение по състава на чл. 189,
ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП вр. с чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от
ЗДвП на Т. Т. М., с ЕГН: ********** му е наложено административно
наказание парична „глоба“ в размер на 100.00 (сто) лева.
ИНВОКИРА СЕ ОТ ВЪЗЗИВНИЯ ЖАЛБОПОДАТЕЛ, че процесния
електронен фиш е неправилен и незаконосъобразен, като постановен при
съществени процесуални нарушения. Релевират се подробни доводи и
съображения за липсата на административно нарушение. В съдебно заседание
жалбоподателят редовно призован, се представлява от професионален
защитник - адвокат, които поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Претендират се разноски.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА СДВР е редовно уведомена, но не изпраща
процесуален представител в съдебно заседание. Не се претендират разноски
Въззивният съд, като последна инстанция по фактите, обсъди на
основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на
страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за
установено следното:
II.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана в законоустановения
1
преклузивен срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН вр. чл.189, ал.8 от ЗДвП -
виж становище на въззиваемата страна на л.10 от делото за невърната
разписка за връчване на електронния фиш; от процесуално легитимирана
страна; с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН
– електронен фиш, подлежащ на законов съдебен контрол пред родово, местно
и функционално компетентен въззивен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон
реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
III.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
IV. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Предмет на обжалване е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР серия К
№ 8975738 от 28.03.2024г., с който за административно нарушение по състава
на чл. 189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП вр. с чл.21, ал.2 вр. чл.21,
ал.1 от ЗДвП на Т. Т. М., с ЕГН: ********** му е наложено административно
наказание парична „глоба“ в размер на 100.00 (сто) лева.
В съответствие с техническата годност на АТСС с № MD 1193 и съгласно
удостоверение и протокол на БИМ с валидност до 13.06.2027г., което е било
преминало метрологична проверка, в условията на повторност в едногодишен
срок от влизането в сила на връчения на 16.06.2023г. и необжалван издаден
електронен фиш - серия К с № 8988634 от 01.07.2023г. за нарушение по
чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 от ЗДвП, е било заснето и установено
с протокол с № 4332р-25441/29.03.2024г. на полицейски инспектор от СДВР
Величка Батева, че на 28.03.2024г., в 19:52 часа в гр.София, по „Околовръстен
път“ срещу № 36 с посока на движение от бул. „Черни връх“ към бул.
„България“, жалбоподателят Т. Т. М. е управлявал лек автомобил марка и
модел „БМВ 3 3“ с рег. № ********* (собственост на същия, съгласно
заявление за регистрация на МПС с № 164134089024/07.06.2016г.) със скорост
на движение от 97.00 км/ч (след приспадане на 3.00 км/ч толеранс) при
ограничение на скоростта на движение от 80.00 км/ч за населено място,
въведено с пътен знак В 26 (и съгласно транспортните схеми по делото) и при
надвишаване на допустимата разрешена скорост с 17.00 км/ч.
ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА СЕ УСТАНОВЯВА
по еднопосочен начин и непротиворечиво от събраните по делото писмени
доказателства, въз основа на които е издаден обжалваният електронен фиш,
които съдът кредитира изцяло. С оглед липсата на противоречия или
непълноти в тях, съдът не следва да излага подробни съображения на
основание чл.305, ал.3 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН по силата на основния
принцип на формалната логика и тълкуването - “per argumentum a contrario”.
V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
СЪДЪТ НАМИРА, с оглед събраните по делото доказателства, че
правилно и законосъобразно е била ангажирана административно-
2
наказателната отговорност на жалбоподателя Т. Т. М. за това, че в условията
на повторност в едногодишен срок от влизането в сила на връчения на
16.06.2023г. и необжалван издаден електронен фиш - серия К с № 8988634 от
01.07.2023г. за нарушение по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 от ЗДвП,
на 28.03.2024г., в 19:52 часа в гр.София, по „Околовръстен път“ срещу № 36 с
посока на движение от бул. „Черни връх“ към бул. „България“ е управлявал
собствения си лек автомобил марка и модел „БМВ 3 3“ с рег. № ******** със
скорост на движение от 97.00 км/ч (след приспадане на 3.00 км/ч толеранс)
при ограничение на скоростта на движение от 80.00 км/ч за населено място,
въведено с пътен знак В 26 (и съгласно транспортните схеми по делото) и при
надвишаване на допустимата разрешена скорост с 17.00 км/ч. В 14
(четиринадесет) дневен срок от връчване на електронния фиш жалбоподателят
М. не е представил декларация с посочване на друго лице, което да е
управлявало евентуално процесния автомобил. Решаващата инстанция на
въззивния съд намира, че жалбоподателя М. е осъществил от обективна страна
състава на вмененото му административно нарушение по чл. 189, ал.4 вр.
чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП вр. с чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е
управлявал в условията на повторност процесния лек автомобил със скорост
от 97.00 км/ч при ограничение от 80.00 км/ч в рамките на населено място,
въведено с пътен знак В26 (съгласно транспортните схеми на Столична
община). Изпълнени са предпоставките на материалния закон. Реализиран е
признак за повторност на административното нарушение - в тази насока са
събраните по делото надлежни писмени доказателства. Съдът намира
нарушението за безспорно установено от показанията на техническото
средство и приложения снимков материал, тъй като изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административно-наказателния процес, поради което съдът кредитира изцяло
приложената по преписката снимка, както и останалия непротиворечив
доказателствен материал. Извършеното от нарушителя М. административно
деяние е съставомерно и от субективна страна, като същото е реализирано при
форма на вина пряк умисъл, доколкото същият е съзнавал, че управлява МПС
в условията на повторност със скорост 97.00 км/ч при разрешена скорост от
80.00 км/ч в рамките на населено място, което ограничение е било въведено с
пътен знак В 26, регламентирано в разпоредбата на чл. 21, ал.2 вр. ал.1 от
ЗДвП, като е целял това негативно изменение на обективната действителност.
Същевременно съдът намира, че деянието не съставлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото разкрива типичната, а не по-ниска степен
на обществена опасност на деяния от този вид (чл. 93, т. 9 НК). Извършеното
нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил
настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на това
се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не
някакви вредни последици от извършеното нарушение. Следва да се
отбележи, че нарушенията, свързани с управлението на моторни превозни
средства с превишена скорост, застрашават в значителна степен обществените
3
отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от
настъпването на вредни последици - причиняване на ПТП с увреждане на
живота, здравето и имуществото на останалите участници в движението. За да
достигне до извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН към
конкретния случай, съдът съобрази и че се касае за превишение на скоростта с
17.00 км/ч., което не може да бъде определено като незначително. Съгласно
разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, когато превишението е с от 11.00 км/ч
до 20.00 км/ч, се наказва с глоба в размер на 50.00 лева, а според разпоредбата
на чл.182, ал.4 от ЗДвП - при условията на повторност - в двоен размер,
съгласно чл. 189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП вр. с чл.21, ал.2 вр.
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Доколкото глобата е в абсолютно определен размер,
излагането на съображения досежно нейната индивидуализация се явява
безпредметно.
При извършената на основание чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 314 от
НПК цялостна служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съдът не
констатира основания за неговата отмяна или изменение, поради което същият
следва да бъде потвърден изцяло, а подадената жалба да се остави без
уважение като неоснователна.
VI.). ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора разноски са недължими на жалбоподателя. Такива
не са дължими и на въззиваемата страна, тъй като не са претендирани
своевременно, а от друга страна - не е представлявана от надлежен
процесуален представител в съдебно заседание.
ВОДЕН ОТ ИЗЛОЖЕНОТО, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ТИ СЪСТАВ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛЕН И ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР серия К № 8975738 от 28.03.2024г., с
който за административно нарушение по състава на чл. 189, ал.4 вр. чл.182,
ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП вр. с чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП на Т. Т. М., с
ЕГН: ********** му е наложено административно наказание парична
„глоба“ в размер на 100.00 (сто) лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4