№ 283
гр. Варна , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20213110201483 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на СТ. СЛ.
СЛ. против Наказателно Постановление № 23-0000074 / 04.02.2021г. на Началника на
отдел контрол в РД „Автомобилна администрация” -Варна, с което на СТ. СЛ. СЛ. е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 4000 лева на основание
чл.93 ал.1 т.2 от ЗАвП.
В жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила
по смисъла на чл.57 ал.1 от ЗАНН. Поради тези и други съображения се иска цялостна
отмяна на постановлението.
В съдебно заседание, въззивника редовно призован, не се явява, представлява
се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания. По същество се пледира за отмяна на постановлението.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява от
упълномощен процесуален представител, не изпраща становище.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 16.12.2020 г. в гр.Варна, било установено че при извършване на превоз на
пътници по международна автобусна линия от гр.Варна до гр. Одеса с автобус марка
Сетра кат. М3 с рег№ В9078НХ водачът не притежава разрешително за превоз
валидно в частта от маршрута и спирките намиращи се на територията на Р. България.
Водачът представил разрешително за международен превоз на пътници валидно до
1
дата 04.11.2020г.
След като констатирали горното, св. Б.И. пристъпил към съставяне на акт за
установяване на административно нарушение срещу дружеството- превозвач. В
съдържанието на акта било описано приетото за установено нарушение и била
посочена правна квалификация на същото. В графата за възражения управител на
дружеството не вписал такива. Възражения не постъпили в тридневния срок.
Впоследствие било издадено НП, видно от съдържанието на което
административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка,
описана в акта за установяване на административно нарушение. На описаното
нарушение била дадена правна квалификация по чл.44 ал.1 т.3 от Наредба №11 от
31.10.2002г на МТС във вр. с чл.34 от Наредба №11 /02г. на МТ и жалбоподателят бил
санкциониран на осн. чл.93 ал.1 т.2 от Закона за автомобилните превози.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Началник
Отдел Контрол към РД „ Автомобилна администрация ” -Варна съгласно заповед на
Министъра на транспорта.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В същото се съдържат
всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочена е нарушената материално
правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.
34 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП са посочени дата и място на извършване на
нарушението, като са посочени и нарушените норми на закона.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията
да опорочи НП, тъй като ЗАНН не вменява задължение за административно-
наказващият орган да мотивира извършената преценка и да изложи съображения
относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН. С издаването на наказателното
постановление АНО очевидно е преценил, че случаят не е маловажен, поради което
съдът не констатира съществено процесуално нарушение в този аспект.
Административно наказващия орган правилно, въз основа на събраните
по административно наказателната преписка доказателства, е направил извод,
2
че са налице признаци на административно нарушение, като правилно е
определена квалификацията по чл.44 ал.1 т.3 от Наредба №11 от 31.10.2002г
на МТС във вр. с чл.34 от Наредба №11 /02г. на МТ. В санкционната част на
наказателното постановление правилно е приложен законът, като
административно наказващият орган е приел, че при допуснатия превоз от
страна на дружеството е осъществен състав на нарушение на чл.93 ал.1 т.2 от
ЗАвП. При определяне на административното наказание правилно е
преценена приложимата санкционна норма на ЗАвП и наказанието е било
определено правилно по вид и размер. Видно от посочената за нарушена
правна норма- При извършване на превоз в автобуса трябва да се намират
следните документи: т. 3. разрешителното за превоз, валидно за частта от
маршрута и спирките, намиращи се на територията на Република България.
За извършване на международен превоз по автобусна линия освен лиценз на
Общността се изисква и разрешително за определена линия, издадено от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или
упълномощено от него лице, по утвърден от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията образец. В конкретния случай
проверката от контролните органи е извършена на 16.12.2020г. В тази връзка
съдът намира, че е било извършено вмененото нарушение тъй като по време
на проверката жалбоподателят не е притежавал изискуемия документ.
Причините за извършването на деянието са ирелевантни. В този смисъл и
съдът намери, че безспорно е осъществен съставът на нарушението.
Съдът намира, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай.
Неспазването на законовите норми, свързани с ЗАП, независимо от липсата на реално
настъпили щети не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото
нарушение. Извършеното нарушение по нищо не се отличава от други подобни
нарушения. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение
за спазване на принципите, условията и реда на ЗАП и свързаните с него Наредби.
Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се
приема като маловажно.
При определяне на размера на наложената санкция, административно-наказващият
орган се е съобразил с тежестта на извършеното. Съдът намира, че наказанието е
правилно определено, справедливо е и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
От страна на въззиваемата страна не са представени доказателства за
направени разноски. Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се
3
представлява от упълномощен процесуален представител, не изпраща становище. В
тази връзка съдът намира, че не следва да бъдат присъждани разноски.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 23-0000074 / 04.02.2021г. на
Началника на отдел контрол в РД „Автомобилна администрация” -Варна, с което на
СТ. СЛ. СЛ. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 4000 лева
на основание чл.93 ал.1 т.2 от ЗАвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4