№ 143
гр. Шумен, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XVI-И СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мирослав Цв. Марков
при участието на секретаря Ана В. Пушевска
като разгледа докладваното от Мирослав Цв. Марков Гражданско дело №
20223630101304 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано по повод предявен осъдителен
иск от И. К. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Добрич, ж.к. *** 1, бл. 9, ет. 8,
ап. 29, съдебен адрес: гр.София, ул. „***” № 7, ет.5, ап.9, чрез адв. В. Н. от
САК, против „Стик-Кредит” АД, ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, пл. „***“ № 13Б, представлявано от С.Н.Т. с искане
да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в общ размер на сумата
в размер на 92,71 лева /деветдесет и два лева и седемдесет и една стотинки/,
представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски
кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране
на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.
Ищецът подробно твърди, че процесният договор е нищожен
/недействителен/ на основание, чл. 22 от Закона за потребителския кредит
/ЗПК/, във вр. с чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/,
тъй като противоречи на закона, не са спазени процедурите, уредени в Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ и Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/; не
е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният
процент на разходите /ГПР/; в договора е налице грешно посочен размер на
ГПР, а действителният такъв /в размер на 124.54 % за конкретния договор/ е
над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Посочва, че процесната неустойка за неизпълнение на задължение,
което не е свързано пряко с претърпени вреди е пример за неустойка, която
накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване. Налице е и заобикаляне на закона по смисъла на
1
чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.
Според ищеца процесната клауза е изцяло неравноправна и нищожна на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй
като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано висока неустойка и не е индивидуално
уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.
Твърди, че договорът е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл.
22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна
лихва /ГЛП/ е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Евентуално, сочи, че договора е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради
нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП
поради неравноправност, отделните клаузи от процесния договор.
В допълнително писмено становище, поддържа предявените искове.
Изрично уточнява, че претендираната сума в размер на 92.71 лева
представлява неоснователно заплатена сума по договор за потребителски
кредит № 677631 от 18.03.2021 г. на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД поради
липса на основание, евентуално поради отпаднало основание, включваща
неоснователно заплатените от ищеца суми за възнаградителна лихва и
„неустойка“ по процесния договор.
Ответникът в хода на производството заявява, че договорът е валиден и
действителен както изцяло, така и всички негови отделни клаузи. Процесният
договор бил сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на
финансови услуги, организирана от кредитора, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват средства за
комуникации от разстояние. Редът за организиране на системата е посочен в
„Общите условия уреждащи отношенията между „Стик - Кредит“ АД и
неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството финансови
услуги от разстояние“ наричани за краткост ОУ, неразделна част от
индивидуалните договори за кредит. Актуалните ОУ се намирали и са
общодостъпни на уебсайта на www.stikcredit.bg.
Сключването на договора е инициирано от ищеца със създаването на
личен акаунт на уебсайта на ответника, който акаунт се ползва с посочена от
потребителя електронна поща и избрана от него парола.
На 18.03.2021 година, чрез създадения от ищеца потребителски профил,
същият е попълнил заявка за кандидатстване за кредит от разстояние, като в
зададените полета в заявлението са въведени необходимите данни.
От фактическа страна се установи следното:
Не се спори между страните, като в този смисъл съдът приема за
безспорно, че между тях е сключен договор за кредит, по силата на който на
ищеца от ответното дружество е предоставен потребителски кредит в размер
на 1000,00 лв. Не се спори, че след сключване на договора ищецът е изплатил
на ответното дружество сума съобразно сключения между страните договор.
Основният спор между страните е относно действителността на договора,
2
респ. негови клаузи, като съответстващи, или несъответстващи на Закона за
потребителския кредит.
На 18.03.2021 г. И. К. И. сключил договор за потребителски кредит №
677631 със „Стик-Кредит” АД. В договора е посочено, че сумата по
отпуснатия кредит е в размер на 1000.00 лева.
В чл. 7, ал. 1 от договора е посочено, че заемателят се задължава на
основание чл. 183 и следващите от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/, в срок до 3 /дни/ дни от получаване на заемната сума по договора, да
осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на
солидарно задължение в полза на Заемодателя за връщане на всички дължими
погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция,
съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на
„Стик-Кредит“ АД всички задължения на Заемателя по Договора за кредит в
срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила
писмено искане от страна на „Стик-Кредит“ АД за заплащане на тези
задължения.
Посочено е, че в случай, че Заемателят не изпълни задължението си
посочено в чл. 17 от договора същият дължи на Заемодателя неустойка в
размер на 0.9 % /нула цяло и девет на сто/ от стойността на усвоената по
кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение, която
се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в
погасителния план, неразделна част от договора.
И. К. И. е погасил предсрочно изцяло сумата по сключения договор, а
именно в общ размер на 1092.71 лева на 08.04.2021 г.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира изцяло. В заключението на експертизата се посочва, че от страна
на „Стик-Кредит” АД е предоставен кредит на ищеца. На 08.04.2021г. И. И.
заплаща на „Стик-Кредит” АД с една вноска сума в размер на 1092,71 лв.,
като със сумата е погасен размерът на кредита, включващ главница
1000,00лв., начислена неустойка в размер на 72,71 лв. и възнаградителна
лихва в размер на 20,00 лв.
Съдът намира посочената по-горе фактическа обстановка за безспорно
установена, за което по същество не се спори и между страните.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Съдът констатира, че исковата молба е допустима, а разгледана по
същество частично основателна.
В конкретният случай приложение намират нормите на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги, в съответствие с които
съдът приема, че писмената форма на договора е спазена и няма основания за
подписване на електронния документ, чрез електронен подпис или
последващо подписване на хартиен носител. Налице е валиден договор за
потребителски кредит, който отговаря на изискванията на чл.11 от ЗПК, а
3
неразделна част от същия са Общите условия/ОУ/. С попълване на
заявлението и изпращането му на ответното дружество, след получаване по
електронната поща на договора, ОУ за предоставяне на кредити, предоставена
информация за потребителските кредити, ответникът е направил електронно
изявление, че приема условията на договора, включително поръчителстването
от страна на настоящия ищец.
Съдът е на мнение, че във връзка с установените обстоятелства и
приети по делото доказателства, приложени и приобщени към настоящото
гражданско дело, безспорно е установено наличието на валидно
облигационно правоотношение. Редът и условията, при които кредиторът е
отпуснал кредит на кредитополучателя, се уреждат от договора за паричен
заем.
Съдът намира за основателно направеното възражение за нищожност
на клаузата, касаеща заплащането на неустойка. Ищецът притежава
качеството потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП, даващ легална
дефиниция на понятието "потребител", според който текст потребител е всяко
физическо лице, което ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност. На ответника в
качеството на физическо лице е предоставен заем. Разпоредбата на чл. 143 от
ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в
договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на доставчика и
потребителя. Неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договореното. В договора за потребителски кредит е било
предварително посочено, че неустойката ще се начислява и заплаща
разсрочено. Всички посочени суми имат вторичен характер, същите не
рефлектират пряко върху същинското задължение за погасяване на договора
за паричен заем.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че тези клаузи противоречат
на добрите прави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, тъй като
нарушават принципа на справедливост. Според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, такива са - договорни клаузи, които не са индивидуално договорени
и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на
потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията,
произтичащи от договора. В този смисъл в тази част исковата претенция,
относно начислената неустойка следва да бъде приета за основателна.
В останалата си част, исковата претенция относно платената
възнаградителна лихва в размер на 20,00 лв, следва да бъде отхвърлена по
изложените по-горе съображения, тъй като същата не е неравноправна клауза
4
и не противоречи на добрите нрави.
По отношение на направените възражения от ищеца в останалите
части на исковата молба, съдът намира същите за неоснователни.
На основание чл.78 ал.1 ГПК, ответникът дължи на ищеца и
направените по заповедното и настоящото дело разноски, съразмерно
уважените искове. Размерът им, съпоставен с минималните размери на
адвокатските възнаграждения е съобразен с правната и фактическа сложност
на делото.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Стик-Кредит” АД, ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, пл. „***“ № 13Б, представлявано от С.Н.Т. да заплати
на И. К. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Добрич, ж.к. *** 1, бл. 9, ет. 8, ап.
29, съдебен адрес: гр.София, ул. „***” № 7, ет.5, ап.9, чрез адв. В. Н. от САК
сума в размер на сумата в размер на 72,71 лева /седемдесет и два лева и
седемдесет и една стотинки/, представляваща недължимо платени суми за
неустойка по договор за потребителски кредит, ведно с законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
погасяване на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до
пълния предявен размер от 92,71 лева /деветдесет и два лева и седемдесет и
една стотинки/, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Стик-Кредит” АД, ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, пл. „***“ № 13Б, представлявано от С.Н.Т. да заплати
на И. К. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Добрич, ж.к. *** 1, бл. 9, ет. 8, ап.
29, съдебен адрес: гр.София, ул. „***” № 7, ет.5, ап.9, чрез адв. В. Н. от САК,
сума в общ размер на 546,00 лв. представляваща направените разноски по
делото съразмерно уважената част на иска.
ОСЪЖДА И. К. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Добрич, ж.к. *** 1, бл.
9, ет. 8, ап. 29, съдебен адрес: гр.София, ул. „***” № 7, ет.5, ап.9, чрез адв. В.
Н. от САК, да заплати на „Стик-Кредит” АД, ЕИК: *** със седалище и адрес
на управление: гр. Шумен, пл. „***“ № 13Б, представлявано от С.Н.Т. сума в
общ размер на 66,00 лв. представляваща направените разноски по делото
съразмерно отхвърлената част на иска.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен
срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5