РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 18.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на седми
юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 8951
по описа за 2016 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от И.Г.Б. против „Б.с.“ ЕООД (в
несъстоятелност), „Т.С.“ ЕООД (в несъстоятелност), „Р.“ ЕООД и „Р.(Б.)“ АД, с
която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът твърди, че с Нотариален акт №
177, т. ХХХ, д. № 4861/1983 г. придобил чрез дарение от баща си собствените му
7/32 идеални части от недвижим имот – дворно място – имот планоснимачен № 29,
кв. 312, с площ от 343 кв.м. с настоящ административен адрес гр. София, район
Красно село, ул. „*******, ведно с построената в този имот двуетажна
еднофамилна жилищна сграда със застроена площ според описанието на нотариалния
акт – около 72 кв.м., разгърната застроена площ от 144 кв.м., състояща се от:
първи етаж – вестибюл, две стаи, кухня, антре и тоалетна и втори етаж – антре,
стая и две тавански помещения. Твърди, че по настоящия регулационен план УПИ
VІІ-29, кв. 315а по плана на гр. София, със съседи – ул.*****, ул. Хубча, ПИ №
28 (УПИ VІІІ-28) и ПИ № 24 (УПИ VІ-24). Твърди, че съсобствениците на
останалите идеални части, наследници на Г. С.К., са направили разпореждания с
тях. През 1975 година с Нотариален акт № 106, т. ХХХV, д. № 6868/1975 г- Н. Д.Б.
е дарила на Е.Д.Б. своите идеални части от имота. През 2004 г. с Нотариален акт
№ 163, т. V, рег. № 16760, д. № 860/2004 г. Е.Д.Б. прехвърлила на „Б.с.“ ЕООД
13/32 идеални части от имота. През 2005 г. с нотариален акт № 118, т. І, рег. №
2865, д. № 109/2005 г. Р.Л.С.и К.Л.С.прехвърлили на „Б.с.“ ЕООД 12/32 идеални
части от имота. Твърди, че след прехвърлянето на идеалните си части
съсобствениците му заминали за чужбина. Твърди, че в периода от 2004 – 2005 г.
с „Б.с.“ ЕООД ищецът водил преговори за съвместно строителство, но те останали
безрезултатни. Твърди, че „Б.с.“ ЕООД в този период изтеглил кредити от „Р.Б.“
АД, които обезпечил с ипотека върху тези имоти, но преустановил плащанията си
по тях и банката е предприела действия по принудително изпълнение върху
идеалните части от имота, като било образувано изпълнително дело № 4826/2009 г.
по описа на ЧСИ М.Б.. Върху 21/32 идеални части била наложена възбрана. Твърди,
че през 2013 г. по молба на Р.Б. АД било образувано производство по
несъстоятелност по т.д. № 8423/2013 г. по описа на СГС, VІ-1 състав, като с
Решение № 56/08.01.2016 г. била обявена неплатежоспособността на дружеството е
обявено в несъстоятелност. Твърди, че на 20.03.2014 г. с нотариален акт № 98,
т. ІІ, рег. № 4937, д. № 262/2014 г. „Б.с.“ ЕООД е прехвърлило на „Г.С.ГД“ ЕООД
25/32 идеални части от имота, на
16.04.2014 г. с договор за прехвърляне на търговско предприятие, „Г.С.ГД“ ЕООД
е прехвърлило на „Т.С.“ ЕООД цялото си предприятие като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения, включително и правата на собственост върху
процесния имот. Твърди, че с вписване на договора за прехвърляне на търговско
предприятие „Г.С.ГД“ ЕООД е заличено като юридическо лице – търговец. Твърди,
че след 1983 г., когато е придобил правото на собственост върху идеални части
от процесния имот започнал да го счита за свой, като от края на 2002 година
започнал да свои имота изцяло и да демонстрира това обстоятелство, което
продължава и до датата на предявяване на иска. Твърди, че в този период, в
който е владял имота е демонстрирал пред всички намерението си да стане
собственик, извършвал е значителни подобрения в него. Моли да бъде признато за
установено, че е собственик на 25/32 идеални части от процесния имот по силата
на осъществено от него давностно владение, продължило повече от 10 години.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „Б.с.“ ЕООД (в
несъстоятелност), призован чрез синдика К.Б., не е подал отговор в
законоустановения срок, но е ангажирал доказателства.
Ответникът „Т.С.“ ЕООД (в
несъстоятелност), призован чрез синдика С.Ж., в отговора на исковата молба
поддържа, че предявеният установителен иск за собственост е неоснователен, тъй
като ищецът не е променил намерението си да придобие идеалните части на
съсобствениците си и не е демонстрирал по отношение на тях промяната в
намерението си. Твърди, че ищецът е осъден с невлязло в сила съдебно решение на
СРС от 17.03.2016 г. по гр.д. № 34/2013 г. да заплаща на „Т.С.“ ЕООД
обезщетение по чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността.
Ответникът „Р.“ ЕООД не е
представило отговор на исковата молба в законоустановения срок и не е въвело
твърдения относно правнорелевантни факти.
Ответникът „Р.(Б.)“ АД в отговора на
исковата молба оспорва предявения иск като поддържа, че ищецът не е
демонстрирал несъмнено промяната в намерението си да държи имота като свой
спрямо останалите съсобственици. Оспорва твърдението, че е изтекъл срок от 10
години, тъй като твърди, че същият е бил прекъсван с действия по отношение на
имота от страна на другите съсобственици.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Не е спорно между страните, че
процесният имот е бил собственост на Г. С.К., починал на 30.08.1966 г. и
оставил като наследници по закон Л. Г. С. и С.Г.Б.. Видно от удостоверение за
наследници № 1416/03.11.2004 г. от СО – район Красно село. Установява се, че Л.
Г. С. е починал на 22.02.1995 г. и е оставил като наследници по закон Р.Л.С.и К.Л.С.а,
а С.Г.Б. е починала на 30.06.1978 г. и е оставила като наследници по закон Г. Д. Б., Н. Д.Б. и Е.Д.Б..
С Договор за дарение, сключен на
19.05.1975 г. с Нотариален акт № 106,
т. ХХХVІ, д. № 6868/1975 г. на І-ви Нотариус при Софийски районен съд Н. Д.Б. е
прехвърлила на Е.Д.Б. правото на собственост върху 1/8 идеална част от дворно
място с планоснимачен номер 14 в кв. 315 по плана на гр. София, местността
Красно село – Боянско ІІ част, цялото с пространство 434 кв.м. при съседи от
две страни улица, Д.С.и З. Хр. П., заедно с 1/8 идеална част от постройката,
състояща се от един етаж от три стаи, вестибюл и кухня с таван.
С Договор за дарение, сключен на
24.11.1983 г. с Нотариален акт № 177, т. ХХХ,
№ 4861/1983 г. на І-ви Нотариус при Софийски районен съд Г. Д. Б. е
прехвърлил на сина си И.Г.Б. собствените си 7/32 идеални части от следния
недвижим имот: дворно място от 434 квадратни метра, находящо се в гр. София,
ул. *********, представляващо имот пл. № 29 в кв. 312 по плана на ст. София,
ж.к. Плавателен канал, при съседи: от две страни: улица, Д.С.и З. П. с
построената в дворното място двуетажна, еднофамилна сграда, със застроена площ
от около 72 кв.м. и разгърната площ от
144 кв.м., състояща се: първи етаж от вестибюл, две стаи, кухня, антре и
тоалетна и втори етаж – от антре, стая, две тавански помещения.
По силата на договор за дарение от
24.11.1983 г., сключен с Нотариален акт № 177, т. ХХХ, нотариално дело №
4861/1983 г. на Нотариус при Софийски районен съд Г. Д. Б. е прехвърлил на сина
си И.Г.Б. правото на собственост върху 7/32 идеални части от дворно място от
434 кв.м., находящо се в гр. София, ул. „*********, представляващо имот пл. №
29 в кв. 312 по плана на София, ж.к. „Плавателен канал“ при съседи: от две
страни улица, Д.С.и З. П., заедно с построената в двороното място двуетажна,
еднофамилна жилищна сграда, със застроена площ от 72 кв.м. и разгърната площ от
144 кв.м., състояща се: първи етаж – вестибюл, две стаи, кухня, антре и
тоалетна и втори етаж – от антре, стая и
две тавански помещения.
С Нотариална покана рег. № 1185, т.
І, акт № 30 от 28.05.2004 г. на Нотариус В.Б., вписана в НК под № 259 И.Г.Б. е
поканил Е.Д.Б. е направил искане в качеството си на съсобственик да му бъде
осигурен достъп до дворно място и къща, находяща се в гр. София, ул. „*******.
С Нотариална покана рег. № 1930, т. Д-І, акт № 026 от 01.06.2014 г. на Нотариус
Н.Г.Е.Б. е уведомила И.Б., че не препятства достъпа му до имота. Поканата е връчена
на адресата Б. на 15.06.2004 г., видно от нотариалното удостоверяване с рег. №
047/22.06.2004 г. Видно от приети по делото Фактура № 199/20.08.2004 г., Фактура
№ 130/22.08.2004 г. и № 131/14.09.2004 г., издадени от ЕТ „Г. И.“ с получател Е.Б.
на нейно име е фактурирано задължение за основен ремонт на покрив в общ размер
на 1960 лева.
На 03.12.2004 г. между Е.Д.Б. и „Б.с.“ ЕООД е сключен договор
за замяна с Нотариален акт № 163, т. V, рег. № 16760, д. 860/2004 г. на
Нотариус Ц.С., вписана в НК под № 030, с район на действие Софийски районен
съд, по силата на който Е.Б. е прехвърлила на дружеството 13/32 идеални части
от поземлен имот № 29, в кв. 315 по плана на гр. София, местност „бул. „Цар
Борис ІІІ“, находящ се на ул.***** № 14 – нова, бивша ул. „*****“, целият с
площ от 434 кв.м. при съседи по скица: ул. Хубча, ул.*****, ПИ с пл. № 28, и ПИ
с пл. № 24 и при съседи по доказателствен акт: от две страни – улици, Д.С.и З.
Хр. П., за който поземлен имот е образуван УПИ №VІІ-29, кв. 315 по плана на гр.
София, местност „бул. Цар Борис ІІІ“, целият с площ от 434 кв.м. при съседи по
скица ул. Хубча, ул.*****, УПИ VІІІ - 28, и УПИ VІІІ- 24, заедно с построената
в мястото едноетажна жилищна сграда с таван, със застроена площ от 60 кв. м. и
разгърната застроена площ от 120 кв.м., състояща се на етажа от две стаи,
вестибюл, кухня, антре и баня-клозет и на таванския етаж от антре, стая и две
тавански помещения.
С договор за покупко-продажба,
сключен на 25.02.2005 г. с Нотариален акт № 118, т. І, рег. № 2865, д. №
109/2005 г. на Нотариус Ц.С. Р.Л.С.и К.Л.С.са прехвърлили на „Б.с.“ ЕООД
правото на собственост върху 3/8 идеални части от поземлен имот № 29, в кв. 315
по плана на гр. София, местност „бул. „Цар Борис ІІІ“, находящ се на ул.***** №
14 – нова, бивша ул. „*****“, целият с площ от 434 кв.м. при съседи по скица:
ул. Хубча, ул.*****, ПИ с пл. № 28, и ПИ с пл. № 24 и при съседи по
доказателствен акт: от две страни – улици, Д.С.и З. Хр. П., от който поземлен
имот е образуван УПИ №VІІ-29, кв. 315 по плана на гр. София, местност „бул. Цар
Борис ІІІ“, целият с площ от 434 кв.м. при съседи по скица ул. Хубча, ул.*****,
УПИ VІІІ - 28, и УПИ VІІІ- 24, заедно с построената в мястото едноетажна
жилищна сграда с таван, със застроена площ от 70 кв. м., състояща се от три
стаи, вестибюл и кухня и други сервизни помещения.
С Постановление от 12.11.2009 г.
по изпълнително дело № 20098380404826 по описа на ЧСИ М.Б. е наложена възбрана
по искане на взискателя Р.(Б.) ЕАД върху 21/32 идеални части от недвижим имот,
собственост на „Б.с.“ ЕООД, а именно поземлен имот № 29, в кв. 315 по плана на
гр. София, местност „бул. „Цар Борис ІІІ“, находящ се на ул.***** № 14 – нова,
бивша ул. „*****“, целият с площ от 434 кв.м. при съседи по скица: ул. Хубча,
ул.*****, ПИ с пл. № 28, и ПИ с пл. № 24 и при съседи по доказателствен акт: от
две страни – улици, Д.С.и З. Хр. П., за който поземлен имот е образуван УПИ
№VІІ-29, кв. 315 по плана на гр. София, местност „бул. Цар Борис ІІІ“, целият с
площ от 434 кв.м. при съседи по скица ул. Хубча, ул.*****, УПИ VІІІ - 28, и УПИ
VІІІ- 24, заедно с построената в мястото едноетажна жилищна сграда с таван, със
застроена площ от 60 кв. м. и разгърната застроена площ от 120 кв.м., състояща
се на етажа от две стаи, вестибюл, кухня, антре и баня-клозет и на таванския
етаж от антре, стая и две тавански помещения за обезпечаване на вземане на „Р.(Б.)“
АД по изпълнителен лист, издаден на 23.10.2009 г. по гр.д. № 47004/2009 г. по
описа на СРС, 29 състав.
На 11.09.2013 г. е извършен опис
на процесния имот по изпълнително дело № 20138380406060 по описа на ЧСИ М.Б.,
образувано по молба на „Р.(Б.)“ ЕАД против длъжника „Б.С. ЕООД. В протокола за
опис е посочено, че имотът е оставен за управление на И.Г.Б., който е поел
задължение по чл. 486 от ГПК.
С договор за прехвърляне на
недвижими имоти срещу погасяване на вземане, сключен на 20.03.2014 г. с
Нотариален акт № 98, т. ІІ, рег. № 4937, д. № 262/2014 г. на Нотариус И.Д.,
вписан в НК под № 039, с район на действие Софийски районен съд „Б.с.“ ЕООД е прехвърлило на „Г.С.ГД“ ЕООД правото на
собственост върху 25/32 идеални части от поземлен имот № 29, в кв. 315 по плана
на гр. София, местност „бул. „Цар Борис ІІІ“, находящ се на ул.***** № 14 –
нова, бивша ул. „*****“, целият с площ от 434 кв.м. при съседи по скица: ул.
Хубча, ул.*****, ПИ с пл. № 28, и ПИ с пл. № 24 и при съседи по доказателствен
акт: от две страни – улици, Д.С.и З. Хр. П., за който поземлен имот е образуван
УПИ №VІІ-29, кв. 315 по плана на гр. София, местност „бул. Цар Борис ІІІ“,
целият с площ от 434 кв.м. при съседи по скица ул. Хубча, ул.*****, УПИ VІІІ -
28, и УПИ VІІІ- 24, заедно с построената в мястото едноетажна жилищна сграда с
таван, със застроена площ от 60 кв. м., състояща се на етажа от две стаи,
вестибюл, кухня, антре и баня-клозет и на таванския етаж от антре, стая и две
тавански помещения.
На 16.04.2014 г. между „Г.С.ГД“
ЕООД и „Т.С.“ ЕООД е сключен договор за покупко-продажба на предприятие с
нотариална заверка на подписите рег. № 6929/16.04.2014 г. на Нотариус И.Д.,
вписан в НК под № 039, с район на действие Софийски районен съд, по силата на
който„Г.С.ГД“ ЕООД прехвърля правото на собственост върху търговско предприятие
на „Т.С.“ ЕООД като съвкупност от права, задължения и фактически отношения,
като в т. 1.2 от договора е посочено, че правата и задълженията на търговското
предприятие са описани подробно в приложение № 1. Под т. 4 от Приложение № 1 е
записано правото на собственост върху 25/32 идеални части от поземлен имот №
29, в кв. 315 по плана на гр. София, местност „бул. „***“, находящ се на ул.*****
№ 14 – нова, бивша ул. „*****“, целият с площ от 434 кв.м. при съседи по скица:
ул. Хубча, ул.*****, ПИ с пл. № 28, и ПИ с пл. № 24 и при съседи по
доказателствен акт: от две страни – улици, Д.С.и З. Хр. П., за който поземлен
имот е образуван УПИ №VІІ-29, кв. 315 по плана на гр. София, местност „бул. Цар
Борис ІІІ“, целият с площ от 434 кв.м. при съседи по скица ул. Хубча, ул.*****,
УПИ VІІІ - 28, и УПИ VІІІ- 24, заедно с построената в мястото едноетажна
жилищна сграда с таван, със застроена площ от 60 кв. м., състояща се на етажа
от две стаи, вестибюл, кухня, антре и баня-клозет и на таванския етаж от антре,
стая и две тавански помещения. С договор с нотариална заверка на подписите рег.
№ 6231/17.06.2014 г. Г.С.ГД“ ЕООД е предал владението на „Т.С.“ ЕООД върху
процесния имот, включен в търговското предприятие на Г.С.ГД“ ЕООД, което е
прехвърлено с Договор от 16.04.2014 г.
На 08.05.2014 г. „Т.С.“ ЕООД е
учредил в полза на „Р.“ ЕООД особен залог върху търговското си предприятие като
съвкупност от права, задължения и и фактически отношения с договор, сключен с
нотариална заверка на подписите № 8143/08.05.2014 г. на Нотариус И.Д., вписан в
НК под № 039, с район на действие Софийски районен съд.
С Решение №56/08.01.2016 г. по
т.д. № 8423/2013 г. по описа на СГС, ТО VІ-1 състав е обявена
неплатежоспособността на „Б.с.“ ЕООД, с начална дата 31.12.2011 г., открито е
производство по несъстоятелност и дружеството е обявено в несъстоятелност и е
наложен общ запор и възбрана върху имуществото му.
С Нотариална покана рег. № 3772, т. І, акт № 26 от 18.06.2005 г. на
Нотариус Диана Танева, вписана в НК под № 246, с район на действие Софийски
районен съд „Б.С.“ ЕООД е поканило И.Г.Б. и Г. Д. Б. да разчистят двора, като
премахнат незаконното строителство, да осигури достъп до имота и да се
разпредели ползването му, като е направено искане да бъде заплащано обезщетение
по чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността.
По искова молба вх. № 29332/12.03.2013
г., предявена от „Б.С.“ ЕООД против И.Г.Б. е образувано гр.д. № 3472/2013 г. по
описа на СГС, І-14 състав. С решение № 2226/17.03.2016 г. е уважен предявения
иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността. Против
решението е постъпила въззивна жалба, по която е образувано в.гр.д. № 3399/2016
г. по описа на САС.
Във връзка с установяване на
твърденията за установяване на фактическа власт върху имота са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите. Е.Д.Б., Д. И. Т. и А.Н.С.. В
показанията си свидетелката Б. установява, че е живяла на ул. „******* от 1945
г. до 2004 г. със семейството си, като до 1989 г. живяла там с баща си. През
2004 г. направила замяна на имота и се преместила. През целия период от 1989 г.
до 2004 г. е имала достъп до имота като е прекъсвала пребиваването си там само
в периода от 1977 г. до 1982 г. Установява, че с И.Б. искали имотът да бъде
преустроен и да бъдат променени нещата, но не стигнали до разбирателство.
Установява, че е имала достъп до имота до 2004 г. и има документи за правения
ремонт на къщата, за платени данъци и разрешение за достъп от страна на ищеца.
Свидетелката заявява, че И.Б. е искал да бъде собственик, но не го е постигнал
никога. Установява, че в имота има постройки, който до 2004 г. са ползвани от
семейството, а след това от Б..
В показанията си свидетелят А.Н.С.
установява, че познава И.Б. от 2000 г., тъй като има бизнес на Красно село и
ищецът чу бил клиент. Ходил в имота, който бил стара къща на два етажа, чийто
вход от ул. „Дебър“, който пък имот граничел с магазина, в който свидетелят бил
дълги години. Откакто познавал Б., той живеел там със семейството си. След 2000
година Б. видимо променил къщата, заживял там. Преди това, тя била доста
съборена. Споделял, че всички средства, които е вложил в санировка,покрив са
негови лични средства. Споделял също, че има препирни с роднини и с някакъв
багаж, който са си взели. И. винаги считал имота за свой. Това била бащината му
къща и казвал, че никога няма да си тръгне изгонен оттам. Свидетелят заявява,
че за пръв път влязъл в къщата през 2010 г., а преди 5 години карали в нея
заедно Нова година.
В показанията си свидетелят Д. И.
Т. установява, че е съсед на И.Б.,*** от 1997 г., а мястото на ул.***** граничи
с неговия имот. Това била стара къща с градина и има магазини, които И. давал
под наем. Установява, че Б. живее в имота от много години – 10 – 15 години.
Свидетелят заявява, че не е виждал друг да живее там, нито е идвал и не е
предявявал претенции. Възприемал ищеца като собственик, защото той живее там, а
фирмата „Б.С.“ не му била известна. Установява, че бащата на И.Б. живеел там,
докато бил жив. Свидетелят не е виждал друг човек да влиза там, откакто
действали магазините след 1997 г.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването
или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има
интерес от това.
Допустимостта
на предявения иск се предпоставя от наличието на правен интерес у ищеца. Въз
основа на твърденията на страните, съдът намира, че е налице спор относно
собствеността върху процесните имоти, доколкото и по делото се установява, че
ответниците „Б.С.“ ЕООД и „Т.С.“ ЕООД са приобретатели по договори, с които
съсобственици на процесния имот са им прехвърляли дялове, а ответниците „Р.(Б.)
ЕАД и „Р.“ ЕООД са кредитори на тези дружества, които могат или са насочили
изпълнението си към идеални части от процесния имот.
Принадлежността
на правото на собственост се установява, ако от събраните по делото
доказателства се извежда правното основание, въз основа на което то е
възникнало с оглед въведените от ищеца твърдения в исковата молба, а именно, че
е осъществявали давностно владение в периода от 1996-1997 г. върху 25/32
идеални части процесния имот до настоящия момент. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от
Закона за собствеността правото на собственост по давност върху недвижим имот
се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Владението
представлява фактическа власт върху имот, която владелецът държи като своя. В
чл. 69 от Закона за собствеността е въведена законова презумпция, че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. От събраните
по делото доказателства се установява, че първоначално съсобствеността върху
процесния имот е възникнала по силата на наследствено правоприемство от Г. С.К., починал на 30.08.1966 г.
След смъртта му всеки от наследниците му е упражнявал владение върху своите
идеални части, лично или чрез друг съсобственик. В този смисъл и презумпцията
по чл. 69 от Закона за собствеността се счита оборена. При последващите
прехвърляния на правото на собственост върху притежаваните от наследниците
идеални части съсобствениците са продължавали владението върху тях на своите
праводатели. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че до
2004 г. имотът е ползван съвместно от съсобствениците, като в свое изявление И.Б.,
обективирано в нотариална покана от 28.05.2004 г. е заявил, че има качеството
съсобственик в процесния имот. Следователно към този момент той не е променил
намерението си да владее целия имот като свой. Едновременно с това, съсобственикът
му Е.Б. в показанията си в качеството на свидетел в настоящото производство
установява, че е имала свободен и необезпокояван достъп до имота и съответно го
е ползвала, тъй като ползването е било разпределено между съсобствениците. След
прехвърлянето на идеалните части от имота на 03.12.2004 г. от Е.Б. на „Б.С.“
ЕООД, И.Б. като собственик на 7/32 идеални части от процесния имот е започнал
да ползва целия имот. С оглед на обстоятелството, че основанието, от което е
започнало владението, а именно първоначално наследяване, а впоследствие и
прехвърляне на съсобствени дялове от имота, то съсобственикът Б. е бил владелец
за своите идеални части и държател на идеалните части на другия съсобственик „Б.С.“
ЕООД. Промяната в намерението да държи идеалните части на съсобственика като
свои и съответно да ги придобие след изтичане на предвидения в закона срок, то
е следвало да установи в производството по делото, че е извършил по отношение
на другия съсобственик действия, които по явен и недвусмислен начин показват,
че отрича владението му (Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС). От
събраните по делото доказателства се установява, че за пръв път по ясен и
недвусмислен начин ищецът е заявил намерението си да свои имота с отговор на
искова молба, по която е образувано гр.д. № 3472/2013 г. по описа на СГС, като
изрично е направил възражение за това, че между страните не съществува
съсобственост и се е позовал на давностно владение, по силата на което е
твърдял, че е придобил имота. Отговорът на исковата молба е подаден на
13.07.2103 г. и следователно това е моментът, в който ищецът демонстрирал на
съсобственика си намерението да владее за себе си съсобствения имот и от този
момент следва да се приеме, че е започнал да владее имота като свой.
Въз основа на изложеното, съдът
намира, че ищецът не е придобил правото собственост по силата на давностно
владение към датата, на която са приключили устните състезания пред настоящата
инстнация, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
С оглед разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника „Р.(Б.)“ АД
сумата от 30 лева, представляващи направени по делото разноски.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.Г.Б., ЕГН-**********,*** против „Б.С.“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК – *******, със седалище и адрес на
управление ***, „Т.С.“ ЕООД (в
несъстоятелност), ЕИК -*******, гр. Силистра, ул. „*******, „Р.“ ЕООД, *** и „Р.(Б.)“ ЕАД, ЕИК –*******, гр. София, със седалище и адрес на
управление *** иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК с искане да бъде признато по отношение на ответниците, че
И.Г.Б. е собственик по силата на давностно владение, установено от 1996-1997 г.
до настоящия момент върху 25/32 идеални
части от следния недвижим имот: недвижим имот – дворно място – имот планоснимачен № 29, кв. 312, с площ от 343 кв.м. с настоящ
административен адрес гр. София, район Красно село, ул. „*******, ведно с
построената в този имот двуетажна
еднофамилна жилищна сграда със застроена площ според описанието на
нотариалния акт – около 72 кв.м., разгърната застроена площ от 144 кв.м.,
състояща се от: първи етаж – вестибюл, две стаи, кухня, антре и тоалетна и
втори етаж – антре, стая и две тавански помещения като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК И.Г.Б., ЕГН-**********,***
да заплати на „Р.(Б.)“ ЕАД, ЕИК –*******,
гр. София, със седалище и адрес на управление *** сумата от 30 (тридесет) лева, представляващи
направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: