Решение по дело №10041/2023 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№66

гр. Велико Търново, 7.04.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и трета  година в състав:

 

                                                            

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:              ДИАНА КОСТОВА

                                                                                                          ЕВТИМ БАНЕВ

                                                                                                         

                                                                      

При секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура В.К.,  разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 041/2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

           

            Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

            Образувано е по касационна жалба на „ХЮМЪН ЕКСПЕРТ КОНСУЛТ“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.В. Търново, ул.“Полтава“ № 3, вх.О ап.1, представлявано от ... А.Т.Г., чрез адвокат Д. В. от САК, против Решение № 541/23.12.2022г., постановено по НАХД 20224110201240/2022г. по описа на Районен съд - В. Търново, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 04-2200077 от 15.9.2022г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - В. Търново, с което на „ХЮМЪН ЕКСПЕРТ КОНСУЛТ“ ООД за извършено административно нарушение на чл. 62, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ и на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева, като намалява размера на наложената санкция от 2 000 лева на 1 500 лева.

            В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание - касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Според касатора изискванията на закона и не е налице извършване на твърдяното нарушение по КТ. Твърди се , че съвпадението на датите на изпратеното уведомление за регистриране на трудовия договор и датата на започване изпълнението по трудовия договор не води до нарушение на трудовото законодателство, а е следвало да бъде изследван въпросът относно точния час, в който е положен подписът на управителя на дружеството и в колко часа работникът е бил допуснат до работа. Релевират се оплаквания и за необоснованост на съдебното решение като се счита, че въззивният съд не е обсъдил всички направени в процеса възражения и е достигнал до правни изводи, противоречащи на събраните по делото доказателства. Доколкото КТ и приложимата Наредба №5/9.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ не съдържат изискване за посочване на точен час на подписване и на връчване и е достатъчно връчването на трудов договор  и на копие от него, ведно със справката от НАП, да са извършени в рамките на един и същи ден, които изисквания в случая са били изпълнени от работодателя. В случай че се приеме наличието на извършено нарушение на трудовото законодателство, в условията на алтернативност излага съображение за маловажност на нарушението и приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. От съда се иска да отмени обжалваното Решение на ВТРС и постановяване на друго по съществото на спора, с което НП бъде отменено. В о.з. чрез упълномощения адвокат поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.

 

                Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - В. Търново, редовно призован не се явява и не се представлява. В депозираното по делото становище вх. №1347/15.03.2023г. намира подадената жалба за неоснователна и недоказана. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, същото е в съответствие с материалния закон и обосновано. Счита че от събраните доказателства по безспорен начин се доказва извършеното административно нарушение, за което излага подробни доводи. Моли съдът да остави в сила оспорваното решение. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на така подадената касационна жалба. Намира, че решението на ВТРС е правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка. За това намира , че решението на ВТРС следва да бъде оставено в сила.

 

Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК, по принцип, свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Предвид това, следва да се посочи, че от касатора е наведено оплакване за необоснованост на обжалваното решение на Великотърновския районен съд, необосноваността не е конкретно касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК, за наличието на което по силата на чл. 63в от ЗАНН, настоящата инстанция да дължи произнасяне - единствено законоустановените такива са противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните норми, наложеното наказание е явно несправедливо. Следователно, в настоящото производство не могат да бъдат правени нови фактически установявания, съгласно чл. 220 от АПК, респ. решението на въззивния съд да бъде отменено поради необоснованост. 

Воден от така определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира касационната жалба за основателна, а оспорваното решение за валидно, допустимо, но неправилно.

               Предмет на настоящото производство е Решение № 541/23.12.2022г., постановено по НАХД 20224110201240/2022г. по описа на Районен съд - В. Търново, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 04-2200077 от 15.9.2022г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - В. Търново, с което на „ХЮМЪН ЕКСПЕРТ КОНСУЛТ ООД“ за извършено административно нарушение на чл. 62, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ и на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева, като намалява размера на наложената санкция от 2 000 лева на 1 500 лева.

                За да постанови този правен резултат, ВТРС е приел за установено от фактическа страна следното : На 27.05.2022г. служители на ДИТ В. Търново са извършили документална проверка по спазване на трудовото законодателство с обект на контрола сладкарница „Амарето“, гр. Велико Търново, ул. „В. Левски“ № 15. При проверката били установени лица, които работели в трудови правоотношения с дружеството „ХЮМЪН ЕКСПЕРТ КОНСУЛТ“ ООД, вкл. Й.К.Й.като продавач – консултант. От касов бон от фискалното устройство в обекта било установено, че същият регистрира продажбите от името на „Ив трейд 2016“ ООД. В резултат на това била оставена призовка до това дружество за представяне на документи, като впоследствие е връчена и призовка на представител на „ХЮМЪН ЕКСПЕРТ КОНСУЛТ“ ООД и е започнала проверка и по отношение на това дружество. От страна на „ХЮМЪН ЕКСПЕРТ КОНСУЛТ“ ООД е представено трудовото досие на  Й.К.Й., вкл. трудов договор №1743/03.05.2022г., длъжностна характеристика, справка по чл. 62, ал. 5 от КТ, два броя декларации от 03.05.2022г., молба за постъпване на работа, служебна бележка за начален инструктаж по БЗР, график и присъствена форма за м. май 2022г. При проверката по документи било установено, че Й. е постъпила на работа на 03.05.22г. – денят, в който е сключен трудовият договор,  посочен като ден в молбата за първоначално постъпване, в който лицето желае да започне работа като продавач – консултант и в служебната бележка за проведен първоначален инструктаж. Установено е, че справката по чл. 62, ал. 5 от КТ е с изходящ номер от 10:47:06ч. на 03.05.2022г., докато според присъствената форма за явяване/неявяване на работа и график за работа за м. май 2022г. лицето е започнало да престира работната си сила преди 09:00ч. като е полагало труд в междинна смяна с продължителност от седем часа(07:00ч/15:00ч.). От друга страна, от справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ е констатирано, че договорът е регистриран в ТД на НАП на 03.05.2022г. в 10:47:06 часа, т.е. след започване на работа на работника. С оглед на това, е направен извод, че работодателят - „ХЮМЪН ЕКСПЕРТ КОНСУЛТ“ ООД с ЕИК ..., е допуснал до работа лицето Й.К.Й.на длъжност „продавач – консултант“ без да й предостави предвидените от законодателя документи - копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, удостоверяващо, че трудовият й договор е регистриран в ТД на НАП. Горното е квалифицирано като нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, за което на дружеството е съставен АУАН №04-2200077 от 29.06.2022г, връчен на  работодателя на същата дата. Въз основа на този АУАН, административно-наказаващият орган е издал НП №04-2200077 от 15.09.2022г., което е било оспорено пред ВТРС в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН.

Тази фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на събраните по делото писмени доказателства и изслушаните свидетелски показания. Намерил е, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила по ЗАНН, в изискуемата от закона форма и отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Преценено е, че нарушението е безспорно доказано и правилно е ангажирана отговорността на дружеството за извършеното нарушение на КТ. В този смисъл, въззивният съд не е кредитирал показанията на разпитаната като св. Й. като е приел, че същата е в служебна зависимост от работодателя и е заинтересовано лице да изложи твърдения в негова полза. Изложените от свидетелката твърдения са приети като защитна позиция с цел избягване на съответната административна отговорност от дружеството. Съдът е приел, че от събраните по делото писмени доказателства (график за м.май 2022г.) безспорно се установява, че работникът е започнал да престара работната си сила на 03.05.2022г. преди 09:00ч. -  полагало е труд в междинна смяна с продължителност от седем часа(07:00ч/15:00ч.), а справката за приетите и отхвърлени уведомления по чл.62ал.5 от КТ е регистрирана в 10:47:06 ч. на 03.05.2022г., т.е. към тази дата работодателят е допуснал до работа Й., без преди това да й връчил изискуем документ по силата на Кодекса на труда, а именно копие от уведомлението за регистрация на сключения трудов договор, заверено от ТД на НАП - В. Търново. За неоснователни са намерени изложените в жалбата доводи за маловажност на деянието и приложението на чл. 28 от ЗАНН. Въпреки това, е прието, че размерът на наложеното наказанието не съответства на тежестта на нарушението. Районният съд е изложил мотиви за това, че наложената санкция е прекомерно висока, отчитайки обстоятелството, че не са налице доказателства за други влезли в сила, но издадени НП. При това положение е изменил размера на наложената „имуществена санкция“, като е намалил размерът й от 2 000 лв. на 1 500 лв.Така е формиран крайният извод за законосъобразност на НП.

 

Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо,  при неговото постановяване не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанията са съставени протоколи. Противно на наведените в касационната жалба твърдения в обжалваното решение са обсъдени всички направени пред РС възражения и са събрани относимите за тях доказателства, като правилно същите са преценени за неоснователни. Констатациите на РС съответстват на доказателствата по делото – писмени и гласни, събрани по предвидения процесуален ред. Това, че при преценката на събраните доказателства решаващият състав е достигнал до изводи, различни от тези на касатора, без да е налице логическо противоречие с обстановката, не съставлява нарушение на процесуалните правила.

Настоящият касационен състав намира за правилни изводите на Великотърновския районен съд, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения, които да водят до тяхната отмяна. При съставяне на АУАН и издаване на НП е спазена процедурата, предвидена в ЗАНН.

 

Съгласно действащото законодателство страните по трудово правоотношение са длъжни да сключат трудов договор, когато предмет на престацията е предоставяне на работна сила. Писмената форма е форма за действителност на трудовия договор, а работодателят е длъжен след сключването му, в тридневния срок по чл. 62, ал. 3 от КТ, да изпрати уведомление за сключения трудов договор до съответната ТД на НАП. Същевременно, по аргумент от чл. 63, ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на работника преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП.Това задължение по чл. 62, ал. 3 от КТ е регламентирано и в чл. 3, ал.1, т.1 б“а“ от Наредба №5/9.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ.

В настоящия случай, деянието, за което дружеството е санкционирано, е обявено от законодателя за нарушение на трудовото законодателство - в качеството на работодател дружеството не е изпълнило задължението си по силата на чл. 63, ал. 2 от КТ да не допуска на работа работник преди да му връчи копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, че трудовият договор е регистриран. Настоящата инстанция не споделя изводите на ВТРС досежно доказаност на извършеното нарушение. По делото е установено  от писмени доказателства, свидетелски показания на служители на ДИТ и работник Й.К., че трудовият договор между нея и работодателят е сключен на 3.05.2022г. и същата е престирала работната си сила на същата дата. Установено е, че работодателят е изпълнил задължението си по чл. 62, ал. 3 от КТ като е регистрирал трудовия договор в ТД на НАП  В. Търново на същата дата в 10:47:06 часа. Спорният по делото въпрос е бил моментът, от който работникът е бил допуснат до работа да престира работната си сила. ВТРС се е позовал на представения по делото писмен график, утвърден от Управителя на дружеството, като съдът не е кредитирал показанията на Кирова, тъй като същата се намира в служебна правоотношения с наказаното лице. . Настоящата инстанция обаче не споделя този извод на съда, тъй като по делото безспорно се е доказало, че работодателят е изпълнил всички произтичащи от КТ задължения по сключване на трудов договор, регистриране на същия в ТД на НАП, допускане на работника до работа след инструктаж, на работника са били предоставени всички документи – трудов договор и уведомление. Както се посочи по- горе съдът намира, че представения по делото график, доколкото не е подписан от работника не доказва извършеното от работодателя нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства установяват, че работникът е започнал престирането на своята работна сила след 12 часа на 3.05.2022г., когато вече е бил регистриран в ТД на НАП сключения трудов договор. Неправилно съдът не е кредитирал показанията на св. Кирова, като е намерил, че поради служебната обвързаност на същата тя дава неверни такива. Показанията на свидетелите от ДИТ не оборват нейните, доколкото същите са посочили, че работникът е бил допуснат до работа на 3.05.2022г., но не са били изследвали въпроса в колко часа реално това е станало. Единственото противоречие е с представения по делото график, но същият в качеството си на частен документ няма материална доказателствена сила. Реално макар да не е развило производство по оспорване на това доказателство, това е станало от страна на наказаното лице, при което според процесуалните правила неговото съдържание може да се оспорва и със свидетелски показания. След като е установено горното, то съдът неправилно е приел, че соченото нарушение е доказано. За индивидуализация на  нарушението е достатъчно посочването на конкретния трудов договор и времето на бездействие на работодателя. Не се явяват съставомерни респ. индивидуализиращи както присъствена форма, ведомост, платежно нареждане за трудово възнаграждение, тъй като законодателят за осъществяване на това нарушение не изисква по трудовият договор да е положен и заплатен труд.  С оглед на така изложеното съдът намира, че не е осъществен състава на  нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ , за което разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ предвижда за работодателя имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв., макар в случая правилно въззивният съд да е приложил разпоредбата на чл.3,ал.2 от ЗАНН и да е изменил издаденото НП, като е намалил размера на наложеното с него административно наказание „имуществена санкция“ от 2 000 лева към предвидения в закона минимален размер от 1500 лева, отчитайки отегчаващите и смекчаващи обстоятелства.

Настоящият съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл. 218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо, но постановено в противоречие с приложимия материален закон, като на основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за основателна. Обжалваното решение следва да бъде отменено и съдът да постанови друго по съществото на спора, с което се отмени обжалваното НП. .

С оглед на така изложеното в полза на касатора следва да се присъдят направените по делото разноски на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в размер на 450- четиристотин и петдесет – лева заплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е искането за заплащане на държавна такса, доколкото това производство е безплатно. Неоснователно се явява и искането за заплащане на ДДС върху договореното задължение, тъй като по делото липсват доказателства за регистрация по ЗДДС на адвокатското дружество.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд - В. Търново

Р Е Ш И:

      

               ОТМЕНЯ Решение № 541/23.12.2022г., постановено по НАХД 20224110201240/2022г. по описа на Районен съд - В. Търново само в частта под 1500 лева , вместо което постановява

 

               ОТМЕНЯ  измененото Наказателно постановление /НП/ № 04-2200077 от 15.9.2022г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - В. Търново, с което на „ХЮМЪН ЕКСПЕРТ КОНСУЛТ“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.В. Търново, ул.“Полтава“ № 3, вх.О, ап.1, представлявано от ... А.Т.Г., за извършено административно нарушение на чл. 62, ал.3 от Кодекса на труда КТ/ и на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева, като е намален размерът на наложената санкция от 2000 лева на 1 500 лева.

 

              ОСЪЖДА ДИТ В. Търново да заплати разноски на ХЮМЪН ЕКСПЕРТ КОНСУЛТ“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.В. Търново, ул.“Полтава“ № 3, вх.О, ап.1, в размер на 450- четиристотин и петдесет – лева.

               

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:1

 

 

                                                                                         2.