Присъда по дело №1208/2021 на Окръжен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по обвинителен акт на прокурор при Окръжна
прокуратура - Бургас против Г. П. П., ЕГН ********** от с. К., общ. Нова Загора, спрямо
когото е повдигнато обвинение за това, че на 30.10.2020 г., около 21:10 часа, на
автомагистрала „Тракия“ на км 327 + 300 м по посока от гр. Бургас към гр. София, като
правоспособен водач категория „В“, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Ауди“ модел „А3“, с peг. № СН ***** АН, със скорост от 120 к/час,
нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. второ от Закона за движение по
пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на пътника А.И. Г., ЕГН ********** от
гр. Айтос, обл. Бургас, вследствие на получен политравматизъм, довел до травматичен шок -
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “в”, предл. първо, вр. чл. 342, ал. 1, предл. трето от НК, вр.
чл. 20, ал. 2, изр. второ от ЗДвП.
В хода на съдебното производство, в съответствие с разпоредбите на чл. 76 и сл. от НПК, на
основание депозирана молба, съдът конституира в процеса като частни обвинители И.Д. Г. –
съпруга на пострадалия, Д. А. Г. и И. А. Г. – синове на пострадалия, Н.И. Г. – внук на
пострадалия, Н. СТ. Г. – майка на пострадалия и Е. И. С. – сестра на пострадалия.
Съдът разгледа делото по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава двадесет и седма
от НПК, като на основание чл. 372, ал. 4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения, прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна
страна така, както е формулирано с обвинителния акт. Застъпва становище за доказаност на
обвинителната теза, с оглед направените от страна на подсъдимия самопризнания, които
изцяло се подкрепят от събраните по делото доказателства. Пледира за постановяване на
осъдителна присъда, като наказанието да се определи при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК и
на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от две години и три
месеца, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, да се отложи за
изпитателен срок от четири години. Относно кумулативната санкция по чл. 343г от НК,
предлага подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от три години.
Повереникът частните обвинители – адв. Димитринка Радева от АК – Бургас, поддържа
обвинението, повдигнато с обвинителния акт, и пледира за постановяване на осъдителна
присъда по отношение на подсъдимия, като намира за справедливо наказание лишаване от
свобода за срок от 4 години и 6 месеца, което на основание чл. 58а от НК да се редуцира с
1/3, и ако съдът прецени, изтърпяването на същото да се отложи за изпитателен срок от 5
години. Относно санкцията по чл. 343г от НК, повереникът пледира на подсъдимия да бъде
наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години. Иска се и
присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 1 000
лева за всеки един от частните обвинители.
Частните обвинители И.Г. и Д.Г. се присъединяват към казаното от повереника им – адв.
Радева.
Защитникът на подсъдимия Г.П. – адвокат Дойчин Дойчев от АК – Сливен, не оспорва
фактическата обстановка по делото. Основните претенции на защитата са свързани с
размера на наказанието, което следва да бъде наложено за извършеното престъпление.
Присъединява се към становището на прокурора наказанието на подсъдимия да бъде
определено по реда на чл. 58а, ал. 1 НК с приложение на института на условното осъждане
по чл. 66 от НК, но с по-кратък изпитателен срок. Относно кумулативната санкция по чл.
343г от НК, защитникът предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок, по-малък от предложения от представителя на държавното
обвинение, предвид здравословното му състояние и необходимостта да ползва автомобил, за
1

да ходи на рехабилитация.
Подсъдимият П. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и заявява, че не желае да се събират доказателства за тези факти. В
последната си дума изразява искрено съжаление за случилото се.

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Съдът, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност всички допустими и относими
доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото, съобразно
разпоредбите на чл. 14 и чл. 18 НПК, и с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, прие за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Г. П. П. е роден на ***** в гр. С. и е с регистриран постоянен адрес в с. К., ул.
„Б****“ № *, общ. Нова Загора. Той е ***, *** гражданин, *****, ***** образование, *****
(****), ****, ***, с ЕГН **********.
Подсъдимият е правоспособен водач на МПС с категория „В”, „М“ и „АМ“. Притежава
свидетелство за управление на МПС № ********, издадено на ******** г., със срок на
валидност до ******** г. Преди извършване на деянието, предмет на разглеждане по
настоящото дело, подс. П. е бил санкциониран по административен ред за допуснати
нарушения по ЗДвП.
На 30.10.2020 г. свидетелите А. Г. и Б. Д., работещи като ***** в „*****“ ЕАД, се явили на
работа по график в района на производствена площадка в „Лукойл Нефтохим“ гр. Бургас,
където се провел инструктаж. Смяната им започвала от 19:00 часа на 30.10.2020 г. до 07:00
часа на 31.10.2020 г., през което време трябвало да извършват охрана на продуктопровод по
определен маршрут от „Лукойл Нефтохим“ до Нефтобаза гр. Карнобат. По време на
инструктажа била извършена и проверка за техническата изправност на служебен автомобил
„Лада Нива“ с рег. № А **** МТ, което включвало проверка на светлини и ниво на течности
в системите.
След приключване на инструктажа, Г. и Д. потеглили от „Лукойл Нефтохим“ и се насочили
към с. Равнец. Свидетелят Б. Д. управлявал служебния автомобил „Лада Нива“, а А. Г.,
който бил старши на екипа, бил на предна дясна седалка. Достигайки до с. Вратица и поради
невъзможността да се продължи по черните пътища, вследствие на мокрото трасе, Г. и Д. се
включили в движението по автомагистрала „Тракия“ в посока гр. Карнобат.
Около 21:10 часа служебният автомобил „Лада Нива“, управляван от св. Б. Д. се движел в
дясната активна пътна лента на автомагистрала „Тракия“ в района на километър 327+300
км, със скорост около 51,66 км/час. По същото време в дясната активна пътна лента и в
същата посока се движел и лек автомобил „ Ауди А3“ с рег. № СН **** АН, управляван от
подс. Г.П. със скорост от 120 км/ч.
След изминаване на известно разстояние, л.а. „Ауди А3“, управляван от подс. П., застигнал
л.а. „Лада Нива“ и последвал удар между предна дясна част на л.а. „Ауди А3“ и задна лява
част на л.а. „Лада Нива“.
След удара л.а. „Лада Нива“ извършил сложно пространствено и въртеливо движение, след
което последвал втори удар с предната дясна странична част в мантинелата. В този момент
св. А. Г., който се намирал на предна дясна седалка в л.а. „Лада Нива“, изпаднал през
страничния десен прозорец.
Разстоянието, изминато от л.а. „Лада Нива“ след удара, било около 53 метра, след което
преустановил движението си в дясна пътна лента с предна част, насочена в обратна посока.
След удара л.а. „ Ауди А3“ се отклонил към лявата пътна лента за движение, като изминал
2

90 метра и преустановил движението си в лява пътна лента с предна част, насочена към гр.
София.
Пристигналият на място екип на СМП констатирал настъпилата смърт на А. Г., след което
прегледали и двамата водачи, като св. Б. Д. бил откаран в МБАЛ – Бургас за лечение. На
местопроизшествието пристигнал и полицейски екип, който тествал двамата водачи за
установяване употреба на алкохол с Дрегер Алкотест 7410+ с фабр. номер ARSM-0094,
който отчел отрицателен резултат. Подсъдимият бил тестван и за установяване употребата
на наркотични вещества и техни аналози с Дрегер Drug Test 5000 с фабр. номер ARLB-
0021, който също отчел отрицателен резултат.
По досъдебното производство са били назначени химически експертизи за изследване на
пробите кръв, взети от подс. Г.П. и св. Б. Д.. Видно от заключенията, не се доказва
съдържание на етилов алкохол и наркотични вещества в кръвта на подс. П. (л. 77 и л. 90-91
от ДП). Идентифицираните в кръвта му лекарствени препарати тиклопидин и клопидогрел
спадат към групата на артериалните и венозни тромби и не са психоактивни вещества, не
проявяват ефект върху психиката и способността за управление на МПС и работа с машини,
както и не са класифицирани като наркотични вещества съгласно ЗКНВП.
Не е установено наличие на наркотични вещества и в предоставената от св. Б. Д. кръвна
проба (л. 82-83 от ДП).
Видът на получените телесни увреждания и причината за леталния изход на пострадалия се
установяват от заключението на съдебномедицинска експертиза на труп № 220/2020 г.,
изготвена от д-р Параско Парасков – лекар в отделение по съдебна медицина при „УМБАЛ-
Бургас“ АД гр. Бургас (л. 70-72 от ДП). Видно от същото, при огледа и аутопсията на А. Г.
са установени: политравматизъм; малък субарахноидален кръвоизлив; счупване на ребра в
дясна гръдна половина с контузия на белия дроб и разкъсване по страничната му
повърхност от счупените ребра; счупване на гръбначния стълб на ниво 2-3 гръдни
прешлени; разкъсване на черния дроб; открито счупване на дясна подбедрица; рани по
главата, лицето и крайниците; охлузвания по тялото и крайниците. Травмите отговарят да са
получени от съприкосновение на тялото с твърди тъпи предмети вътре в автомобила с
последващо изпадане и съприкосновение с терена с приплъзване по него. Непосредствената
причина за смъртта на пострадалия Г. е политравматизмът, довел до травматичен шок и са в
пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.
От заключението на назначената в хода на разследването комплексна съдебна
автотехническа и оценъчна експертиза, изготвена от вещото лице инж. Евгений Пашов, се
установява, че в този пътен участък автомагистрала „Тракия“ е с две платна за движение - по
едно за всяка посока, разделени помежду си с разделителна ивица и метална предпазна
ограда. Всяко платно е с по три пътни ленти. Релефът на пътното платно е равен. В платното
за движение в посока гр. София и двете пътни ленти са били разрешени за движение, а в
аварийната пътна лента движението не е разрешено. Двете активни пътни ленти за движение
са разделени от единична прекъсната разделителна линия. До дясната граница на аварийната
пътна лента е поставена предпазна метална ограда (мантинела). Всяка от лентите за
движение е с широчина от 4 метра. Настилката от дребнозърнест асфалт е била суха и без
неравности.
Пътната обстановка на 30.10.2020 г. е била нормална и не са били налице обстоятелства,
които да я усложняват (лоши атмосферни условия – дъжд, мъгла и др.). Автомобилите са се
движели с включени светлини в тъмната част на денонощието. Мястото на удара е в дясната
(северна) пътна лента за посока гр. София, спрямо посоката на движение на двата
автомобила и се намира на около 357 км след (западно) от приетия траен ориентир и на
около 4,5 метра в дясно от лявата (южна) граница на платното за движение, гледано в посока
от гр. Бургас към гр. София.
3

Скоростта на л.а. „Ауди А3“ преди произшествието е била около 120 км/ч, а опасната му
зона за спиране - около 111 метра. Скоростта на л.а. „Лада Нива“ преди произшествието е
била около 51 км/ч, а опасната му зона за спиране - около 35 метра.
Установено е също, че настъпилото произшествие е в пряка причинна връзка с поведението
на водача на л.а. „Ауди А3“ – подс. П.. Същият не е преценил правилно създалата се пътно-
транспортна обстановка. Вещото лице е посочило, че произшествието е било предотвратимо,
ако водачът на л.а. „Ауди А3“ бе забелязал своевременно по-бавно движещият се л.а. „Лада
Нива“ и бе предприел М.ра „изпреварване“ или бе намалил скоростта си до около 71,5 км/ч.
И в двата случая е било необходимо водачът на л.а. „Ауди А3“ да възприеме своевременно
движещият се пред него с по-ниска скорост автомобил. Пътната обстановка е била нормална
и не е имало обстоятелства или друга причина, която да попречи на подсъдимия да
възприеме своевременно движещият се пред него автомобил.
Ударът е заден, прав и ексцентричен, между предната част на лек автомобил „Ауди А3“ и
задната част на лек автомобил „Лада Нива“, което според експерта означава, че
подсъдимият не е възприел възникналата опасност на пътя и не е направил опит да
предотврати произшествието, като предприеме М.ра „изпреварване“ на л.а. „Лада Нива“ или
да намали скоростта си.
Технически правилно е, когато водачите на МПС избират скоростта си, да могат да
преустановят движението при възникване на опасност. Произшествието е станало в тъмната
част на денонощието, извън населено място, като възможността на водачите да възприемат
опасност на платното за движение изцяло зависи от зоната на осветеност на фаровете на
автомобила. Осветяването с челния фронт на светлините на МПС дава възможност на
водача да възприеме опасността своевременно. Техническата възможност за спиране на
водача на МПС при възникване на опасност (ако е възприел същата), както и възможността
изобщо да възприеме самата опасност, зависи от избраната скорост на движение с
далечината на видимост (осветената зона от фаровете).
В случая няма данни към момента на произшествието да е имало други превозни средства и
в двете платна за движение по автомагистралата, поради което водачът на л.а. „Ауди А3“ би
следвало да се е движел с включени дълги светлини на фаровете. Осветената зона на дълги
светлини може да достигне до 150 – 160 метра. Ако подсъдимият се е движел на дълги
светлини, то той е имал техническа възможност да възприеме вида на движещото се пред
него превозно средство, когато е бил на разстояние от мястото на удара на не по-малко от
около 130 – 140 метра и не повече от около 150 – 160 метра. При опасна зона за спиране от
около 110 метра, подсъдимият е имал достатъчно време и разстояние да реагира на
възникналата опасност. Габаритните светлини на л.а. „Лада Нива“ са били технически
изправни и са работили, което означава, че водачът на л.а. „Ауди А3“ е имал техническа
възможност да възприеме габаритните светлини много по-рано от момента на осветяване на
превозното средство от фронта на фаровете му. След като подсъдимият не е успял да
възприеме изобщо възникналата опасност, то това означава, че се е движел на къси
светлини, при което зоната на осветеност пред автомобила е 50 метра пред левия фар и до 75
метра пред десния фар. При опасна зона за спиране от 110 метра и движение на къси
светлини, водачът няма техническа възможност да предотврати произшествието, тъй като
опасната му зона за спиране е по-голяма от видимостта му. Скоростта при която водачът има
техническа възможност да спре в зоната на далечината на видимост, при къси светлини на
фаровете се определя от условието - опасната зона на движение да е по-малка от далечината
на видимост.
Действително избраната скорост на движение от 120 км/ч от водача на лек автомобил „Ауди
А3“ е била технически несъобразена с далечината на видимост при движение на къси
светлини на фаровете. За да може да възприеме възникналата опасност при движение на
къси светлини и да предприеме действия за предотвратяване на произшествието, водачът на
4

л.а. „Ауди А3“ е следвало да управлява същия със скорост не по- голяма от 71,49 км/ч.
В заключение вещото лице посочва, че водачът на л.а. „Лада Нива“ не е имал техническа
възможност да предотврати произшествието.
Според експертното заключение на автотехническата и оценъчна експертиза, справедливата
пазарна стойност на лек автомобил „Лада Нива“ с рег. № А **** МТ към 30.10.2020 г. е
около 6 500 лева.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, по отношение на които подсъдимият направи самопризнание
по смисъла на чл. 371, т. 2 НПК, одобрено от съда с определение по чл. 372, ал. 4 от НПК,
категорично подкрепено от събраните в досъдебното производство доказателства – от
обясненията на подсъдимия П., депозирани в качеството на обвиняем (л. 40 от ДП), от
показанията на свидетелите Б. Д. Д. (л. 44 от ДП), И.Д. Г. (л. 48 от ДП), Д. А.. Г. (л. 50 от
ДП), И. А. Г. (л. 52 от ДП), Н. СТ. Г. (л. 57 от ДП), Е. И. С. (л. 64-66 от ДП), от протоколите
за оглед на местопроизшествие и фотоалбумите, приложени към тях (л. 15-25 и л. 28-32 от
ДП), от експертните заключения на извършените по делото съдебномедицинска експертиза
на труп № 220/2020 г. (л. 70-72 от ДП), комплексна съдебна автотехническа и оценъчна
експертиза (л. 100-113 от ДП), протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта № 441/03.11.2020 г. (л. 77-80 от ДП), съдебни химико-
токсикологични експертизи (л. 82-83 и л. 90-91 от ДП), от писмените доказателства –
справка за съдимост на подсъдимия (л. 42 от ДП), справка за нарушител/водач от РУ на МВР
- Карнобат (л. 161 от ДП), удостоверение за наследници, удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки, удостоверение за раждане (л. 154, л. 155-156, л. 157 от ДП), препис-
извлечение от акт за смърт (л. 160 от ДП), копия на свидетелства за регистрация на МПС
част I и част II (л. 162 и л. л. 168 ДП), удостоверение за техническа изправност на ППС (л.
163 ДП), копия на застрахователни полици (л. 165, 166, 170 от ДП), договор за покупко-
продажба на МПС от 16.10.2020 г. (л. 164 от ДП), копия от трудови договори и
допълнителни споразумения към тях (л. 122-135 от ДП), копия от длъжностни
характеристики (л. 136-144 от ДП), копие от график за работа (л. 145-148 от ДП), разпечатка
за движението на л.а. „Лада Нива“ на дата 30.10.2020 г. (л. 149 от ДП), документи за преглед
за техническа изправност на ППС ( л. 150-151 от ДП), справка от „Национална система 112“
(л. 117 от ДП).
Съдът счита, че посочените доказателствени източници установяват по несъмнен начин
фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия.
Релевантните за решаване на делото обстоятелства (скоростта на движение на двата
автомобила, мястото на удара, механизмът на пътнотранспортното произшествие и
причините за настъпването му, както и характерът на нараняванията на пострадалия) са
установени в хода на разследването чрез способите и по реда на НПК.
Съдът изцяло възприема изготвените в хода на досъдебното производство експертни
заключения на съдебномедицинската експертиза, на комплексната съдебна автотехническа и
оценъчна, химическата и съдебните химико-токсикологични експертизи като пълни, ясни,
точни и обосновани. Същите се базират на всички събрани от досъдебното производство
доказателства, като вещите лица са отговорили аргументирано и компетентно на всички
зададени въпроси.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. Г. П. П. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б.„в”, предл.
първо, вр. чл. 342, ал. 1, предл. трето от НК, във вр. чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като на
5

30.10.2020 г., около 21:10 часа, на автомагистрала „Тракия“ на км 327 + 300 м по посока от
гр. Бургас към гр. София, като правоспособен водач категория „В“, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди“ модел „А3“, с peг. № СН **** АН,
със скорост от 120 км/час, нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. второ от
ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на пътника А.И. Г., пътуващ в л.а. „Лада
Нива“, вследствие на получен политравматизъм, довел до травматичен шок.
От обективна страна, подсъдимият е управлявал моторно превозно средство, като е боравил
с лостовете и системите за привеждане в работен режим на автомобила. В процесния случай
автомобилът се е движел със скорост от 120 км/ч при разрешена 140 км/ч.
Изпълнителното деяние на водача на МПС при осъществяването на състава на престъпление
по чл. 343, вр. чл. 342, ал. 1 от НК се изразява в конкретно нарушение на правилата за
движение по пътищата. Установените по делото факти несъмнено указват, че поведението
на подсъдимия П. като водач на МПС сочи на допуснато нарушение на нормата на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП, изискваща от водачите на пътни превозни средства при избиране на скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни също така да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
В конкретния случай, при движение на къси светлини в тъмната част на денонощието, извън
населено място, подс. П. не е спазил задължението да намали скоростта си на движение до
71,49 км/ч – скорост, при която би имал техническата възможност да спре на разстояние по-
малко от далечината на видимост при включени къси светлини на фаровете, и в случай на
необходимост да спре, когато е възникнала опасност за движението. Като не е сторил това,
подсъдимият е застигнал в дясната активна лента за движение лек автомобил „Лада Нива“ с
peг. № A **** МТ, в резултат на което е допуснал пътно-транспортно произшествие, като
ударил с предна дясна част на автомобила си „Ауди А3“ с peг. № СН **** АН, задната част
на л.а. „Лада Нива“ и по непредпазливост причинил смъртта на пътника А.И. Г. от гр.
Айтос, вследствие на получен политравматизъм, довел до травматичен шок. Допуснатото от
подсъдимия нарушение на правилата за движение по ЗДвП – не е избрал такава скорост на
движение при сочените атмосферни условия и видимост, че да има техническа възможност
да спре на разстояние по-малко от далечината на видимост при къси светлини на фаровете,
безспорно е в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на смъртта на пострадалия.
Налице са всички обективни съставомерни признаци на инкриминираното деяние от страна
на подсъдимия П. - противоправно поведение, изразяващо се в нарушаване на
горепосочените правила за движение, в резултат на което е настъпило ПТП и уврежданията
на пострадалия.
Съдът не намери основание за изведе неправомерност в действията на водача на лекия
автомобил „Лада Нива“, които да са в причинна връзка с настъпилите общественоопасни
последици, поради което възприе извод за изключителна вина на подс. П. за настъпилото
ПТП. В случая фактическите констатации по делото не установяват неправомерно
поведение на водача на лекия автомобил – св. Б. Д..
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината несъзнавана
непредпазливост (небрежност) по смисъла на чл. 11, ал. 3, предл. първо от НК. Подсъдимият
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, а именно, че ще причини
ПТП, в резултат на което ще настъпи смъртта на А.И. Г.. Подсъдимият обаче е бил длъжен
(съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП) и е могъл да ги предвиди и предотврати, ако не беше
допуснал посочените по-горе нарушения на правилата за движение по пътищата. В случая
са налице и двата признака от съдържанието на непредпазливата вина - обективният, тъй
като подсъдимият е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните
6

последици, и субективният - тъй като е могъл да ги предвиди. Задължението и
възможността на подс. П. да стори това се извеждат от формираната в съзнанието му
представа относно правно дължимото за него като водач на МПС поведение – да избере
съобразена с конкретните атмосферни условия и видимост скорост, и фактическото му
поведение - в разрез с тези законови изисквания.
Налице са изискуемите законови предпоставки за ангажиране на наказателната отговорност
на подсъдимия Г.П..

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

С оглед на това, че делото се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 373,
ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, при определяне вида и размера на наказанието, с оглед
императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, наказанието следва да се определи при
условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна
присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от
свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така
определеното наказание с една трета. За извършеното престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“
от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от две до шест години.
При определяне на наказанието съдът се съобрази с императивните критерии на чл. 54 от
НК, ръководейки се от степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Извършеното от подс. П. деяние, с оглед характеристиките на същото и настъпилия
вредоносен резултат, бележи висока степен на обществена опасност. Обществената опасност
на този вид престъпления се обуславя от непосредствения обект на засягане – обществените
отношения, свързани с безопасността на транспорта, транспортните средства и съоръжения,
и здравето и живота на хората, респ. на всички участници в движението по пътищата.
Високата степен на обществена опасност се обуславя и от динамиката на извършване на
подобен род престъпления.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство съдът отчете допуснатото от
него нарушение на правилата за движение, което е в причинна връзка с настъпилия резултат
– отнет е един човешки живот. От значение за отговорността на подсъдимия се явява и
обстоятелството, че престъпният резултат се дължи изцяло на личното му неправомерно
поведение, тъй като от доказателствата по делото не се установи поведението на водача на
лекия автомобил „Лада Нива“ да е допринесло за настъпване на общественоопасните
последици.
Формирайки изводите си досежно тежестта на наказателна репресия, която следва да бъде
упражнена спрямо подсъдимия, съдът съобрази наред с горното и обстоятелството, че
същият е с чисто съдебно минало, няма регистрирани противообществени прояви,
добросъвестното му поведение по време на воденото против него наказателно производство
и изразеното в съдебното производство искрено разкаяние и критичност, които
обстоятелства съдът отчете като смекчаващи вината. Като допълнително смекчаващо вината
обстоятелство съдът оцени и влошеното здравословно състояние на подсъдимия.
Поначало наличието на наложени на подсъдимото лице наказания по административен ред
за извършени нарушения на правилата за движение следва да се ценят като обстоятелства,
характеризиращи го като водач на МПС. Значението на тези обстоятелства обаче следва да
се преценява не само формално - единствено с оглед броя на нарушенията, а като се
извърши анализ на давността, честотата, естеството и сериозността на нарушенията. В
настоящия случай, видно от справката, издадена от РУ на МВР - Карнобат, подс. П. е бил
7

санкциониран по административен ред – с фиш № Х/262408/16.06.2020 г., с който за
извършено нарушение по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП (за движение на МПС без светлини), на
основание чл. 185 от ЗДвП му е била наложена глоба в размер на 20 лева. Тези
обстоятелства сочат, че не следва да се надценява значението на наложеното на подсъдимия
административно наказание за нарушение на правилата за движение при преценката му на
плоскостта на обществената опасност на подсъдимия като водач на МПС и на поведението
му като участник в движението. Предходното нарушение не е тежко, поради което и липсват
основания да се счита, че подсъдимият е системен нарушител и степента на личната му
обществена опасност е завишена.
Като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете самопризнанието
на подсъдимия П., депозирано по реда на чл. 371, т. 2 НПК, тъй като съставлява елемент на
цялостно, изначално и обективно проявено още от досъдебното производство процесуално
поведение, спомогнало за разкриване на обективната истина по делото.
В случая съдът счете, че не са налице предпоставките за индивидуализиране на наказанието
спрямо подсъдимия при условията на чл. 55 НК, тъй като изброените смекчаващи
отговорността обстоятелства не могат да обосноват несъразмерност между извършеното
престъпление и най-лекото предвидено в закона наказание.
При тези данни и съобразно изискванията на чл. 54 от НК, съдът прие, че наказанието по
отношение на подсъдимия П., за извършеното от него престъпление, следва да се определи
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, към минималния предвиден в
закона размер, поради което и определи като справедливо наказание лишаване от свобода за
срок от три години. Съдът намира за неоснователно становището на повереника на частните
обвинители, че справедливото наказание по отношение на подсъдимия следва да се
определи в размер на 4 години и 6 месеца. Според настоящия съдебен състав обсъдените по-
горе смекчаващи обстоятелства, преценени самостоятелно и в съвкупност, не оправдават
извод за необходимост от прилагане на по-строга санкция с оглед постигане на съответствие
с извършеното, както и за успешното реализиране на целите на наказанието.
Така определеното като справедливо наказание три години лишаване от свобода, на
основание чл. 58а, ал. 1 от НК, следва да бъде намалено с една трета, при което
окончателният размер на наказанието се определя на лишаване от свобода за срок от две
години. Този размер съдът прие за справедлив и адекватен на тежестта, обществената
опасност и моралната укоримост на осъщественото деяние.
Като взе предвид, че са налице законовите предпоставки за приложение разпоредбата на чл.
66, ал. 1 от НК и като съобрази изложените по-горе смекчаващи вината обстоятелства, съдът
намери, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК и най-вече за поправянето и
превъзпитаването на подсъдимия, не е наложително той ефективно да изтърпи наложеното
му наказание. Подсъдимият е лице с ниска степен на обществена опасност. Както беше
посочено, към момента на извършване на деянието същият е неосъждан и не е имал
противообществени прояви. Здравословното му състояние е влошено, което налага
необходимост от провеждане на рехабилитация. По мнение на съда воденото наказателно
производство срещу подсъдимия само по себе си е започнало да оказва върху него
поправящо и превъзпитаващо въздействие. На следващо място, отчетеното предходно
наказание за нарушаване правилата за движение не е с голяма тежест и значение, от което да
се почерпи основание за ефективното изпълнение на наказанието. Посоченото наказание не
може да определи П. като системен нарушител и водач, който не се съобразява с
изискванията на закона.
Поради изложеното и за да се постигне принципът за справедливост на наказанието, чрез
неговата индивидуализация, настоящият състав намери, че на основание чл. 66, ал. 1 от НК
изтърпяването на наказанието две години лишаване от свобода следва да се отложи за срок
от пет години. Отлагането на изтърпяването на наказанието за максимално възможния
8

изпитателен срок в необходимата степен ще упражнят възпитателен и възпиращ ефект по
отношение на поведението на подсъдимия П. като водач на МПС.
Съдът, като съобрази, че кумулативно предвиденото наказание по чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1,
т. 7, вр. чл. 49, ал. 2 НК не може да бъде за срок по-малък от наказанието лишаване от
свобода и като отчете посочените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
наложи на подс. П. наред с наказанието лишаване от свобода и кумулативно предвиденото в
чл. 343г от НК наказание лишаване от право да управлява МПС, като счете, че справедлив
размер за това наказание е за срок от три години. С отнемането на възможността на
подсъдимия да управлява МПС за продължителен период от време, ще се отнеме
възможността той да извърши ново нарушение на правилата за движение.
Съдът счита, че така наложените наказания са справедливи, съответстват на обществената
опасност на деянието и на дееца, достатъчни са за оказване на предупредително,
превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху самия подсъдим, така и върху
останалите членове на обществото.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед виновността на подсъдимия Г.П., съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК, го осъди
да заплати на И. Д. Г., Д. А. Г., И. А. Г., Н.И. Г., представляван чрез баща си И. А. Г., сума в
размер от 4 000 (четири хиляди) лева, представляваща направени от частните обвинители
разноски по делото (заплатено адвокатско възнаграждение).
На същото основание съдът осъди подсъдимия П. да заплати в полза на държавата, по
сметка на ОД на МВР – Бургас, сума в размер на 1040.18 (хиляда и четиридесет лева и 18 ст)
лв, представляваща направени по делото разноски в досъдебната фаза.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
9

Номер на акта:	1
Дата:	19 януари 2022 г. (в сила от 19 октомври 2022 г.)
Съдия:	Събчо Атанасов Събев

Дело:	20212100201208
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 ноември 2021 г.

Присъда по дело №1208/2021 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите