Мотиви
към присъда от 02.07.2017г. по НОХД № 407/2018г. по описа на РС-гр.Сливница
Районна прокуратура–гр.Сливница е внесла обвинителен акт по досъдебно
производство № 12/2018г. по описа на РУ-гр.Сливница, пр.пр.7/2018г., срещу И.Б.Г., с установена по
делото самоличност, за извършени от него престъпления, както следва :
1.
Около 02.00 часа на 25.11.2017год. пред заведение „Ловна среща" в
град Драгоман, обл.Софийска, на ул. „Петрушин Мадов" чрез нанасяне на удар
с юмрук в лицето е причинил на Е.А.Г. лека телесна повреда без разстройство на
здравето, изразяваща се в отток, кръвонасядане и охлузване на лицето, като
деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл.131, ал.1,
т.12 вр. чл.130, ал.2 от НК.
2.
Около 02.30 часа на 25.11.2017год. в град Драгоман, обл.Софийска, на ул.
„Пенчо Славейков" посредством неколкократни удари със секира повредил
противозаконно чужда движима вещ - лек автомобил марка „БМВ" модел
„116" с рег.№ СО 8886 ВС, собственост на С.Й.С., като насякъл предния
капак на автомобила и стойността на повредата е на стойност 591 /петстотин
деветдесет и един/ лева - престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
3.
Около 02.30 часа на 25.11.2017год. в град Драгоман, обл.Софийска, на ул.
„Пенчо Славейков" извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото- нанесъл
неколкократни удари със секира по лек автомобил марка „БМВ" модел
„116" с рег.№ СО 8886 ВС, собственост на С.Й.С., докато И.Б.К., М.
Атанасова Г. и С.Й.С. се намирали в превозното средство - престъпление по
чл.325, ал.1 от НК.
В хода на съдебните
прения, представителят на РП-гр.Сливница, поддържа повдигнатите обвинения срещу
подсъдимия. Счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства,
се потвърждава фактическата обстановка описана в обвинителния акт.
Прокуратурата намира за доказани и трите престъпления. По отношение на
причиняването на лека телесна повреда по хулигански подбуди намира, че са
налице както достатъчно гласни доказателствени средства, така и
съдебно-медицинската експертиза, която бе назначена и изслушана в хода на
съдебното следствие. Моли да не се кредитират показанията на св.Л.А.,
братовчедка на подсъдимия, че тя е причинила телесната повреда на Е.Г.. Намира
това за защитна версия, която не се подкрепя от свидетелските показания,
развива се три години след деянието и не е житейски логична и в противоречие с
изготвената и приета по делото СМЕ, според която получените телесни увреждания
са причинени от човешки юмрук, но за да се покрие тази зона, той трябва де е
по-голям, какъвто е мъжкия.
По отношение и на престъплението хулигансто и на
причиняването на телесна повреда по хулигански подбуди, прокуратурата намира,
че в случая подсъдимият е осъществил двете престъпления при евентуален умисъл –
като е целял пряко да се разправи веднъж със свидетеля Е.Г., а в последствие с
дошлите отново да потърсят обяснение от него за поведението му близки на
свидетеля Е.Г., но се е съгласявал и е съзнавал, че по начина, по който той
осъществява деянията по хулигански подбуди - извършил и двете деяния на
публично място в присъствието и на други лица, с което показал че не е обвързан
от обществените норми и очевидно не намира за необходимо да ги спазва.
По отношение на престъплението унищожаване и повреждане,
прокуратурата счита за доказано по безспорен начин. Наличието на причинени щети
се доказва от полицейските служители, които са се отзовали на сигнала съобщават
за причинени щети по капака, от изисканата справка от застрахователя също са
картографирани. Според прокуратурата счита, че не е налице маловажност,
позовавайки се на практиката на ВКС, според която при преценка за маловажност,
трябва да се вземат предвди всичките факти и обстоятелства, всички
общественоопасни последеци, настъпили от деянието, личността на дееца и
конкретната му обществена опасност. Подчертава, че стойността на причинената
щета, сама по себе си не може да бъде единствения ориентир дали се касае за
маловажен или не случай. Щетата е такава, че до
нейното отстраняване на тази повреда, основната вещ не е могла да се ползва
съгласно нейното предназначение, предвид изискванията на Закона за движение по
пътищата, поради и което счита че в конкретния случай, предвид и начина на
причиняване на повредата е неприложима.
При определяне на вида и размера на наказанията, прокуратурата
моли да се вземат предвид като смегчаващи отгворността обстоятелства чистото
съдебно минало на подсъдимия Г. и все още подлежи на превъзпитаване, като има
възможност да преосмисли поведението си. За отегчаващо отговорността
обстоятелство прокуратурата, намира факта че подсъдимият се е намирал в
алкохолно опиване, от което да не може да контролира своите импулси и реакции.
Моли наказанията да бъдат определени при превес на смегчаващите отговорността
обстоятелства.
Прокуратурата пледира за налагане на наказание в
размер на 4 месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 131 от НК , 6
месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 216 НК и 5 месеца лишаване
от свобода и обществено порицание за срок от 30 дни за престъплението по чл.
325 НК. Моли да се приложи чл. 23, ал. 1 НК и да бъде определено едно общо,
най-тежко наказание, което в случая да бъде в размер на 6 месеца лишаване от
свобода, към което да бъде присъединено и наказанието обществено порицание,
което да се изтърпи чрез поставяне на диспозитива
на присъдата на видно място в сградата на Община Драгоман за срок от 30
календарни дни. Предвид, чистото съдебно минало смята, че няма пречки
изпълнението на наказанието да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за
срок от 3 години.
Защитата на подсъдимият, И.Г., адв. Д., пледира за
оправдателна присъда. Счита, че обвинителната теза е несъстоятелна и не почива
на събраните доказателства. Излага установента според защитата фактическа
обстановка. По отношение показанията на постр. Е.Г. моли съдът да кредитира
същите през призматана факта, че според обвинителната теза е пострадал от
престъплението, за което е привлечен да отговаря подзащитния му, което според
съдебната практика „може да го мотивира да бъде тенденциозен, недобросъвестен и
необективен.”( Решение № 836 от 28.XII.1990 г. по н. д. № 812/90 г., н. о.). В тази
светлина според защитата следва да бъдат ценени и показанията на св.М.Г. –
сестра на пострадалия, св.И.К. – негова майка, св.Наделин А., чиято майка има
общо бете с бащата на пострадалия. Посочва конкретни противоречия в показанията
на цитираните по-горе свидетели – по отношение на телефонните обаждания от И.К.
и родителите на подсъдимия, относно присъствието на св.К. и св. С. в ресторант
„Ловна среща“ при влизането и излизането на подс.Г., относно това кой е свалил
записите на диск, кой е чистил в заведението повърнатото, дали се сае за един
или за повече от един твърдени удари, относно това дали е имало едно или две
празненства, относно това дали подсъдимият е проблемен или не клиент и т.н.,
поради което намира същите за неубедителни.
Моли да
бъдат кредитирани показанията
на свидетелите Л.К.А., Д.О.Д., Б.Д.Г., Б.И.Г., считайки същите за обективни, последователни, логични
и намиращи опора в събрания по делото доказателствен материал.
По отношение показанията на полицейските служители С. и В. от
досъдебната фаза отразяват процес по копиране и вмъкване (copy&paste) на
съдържанието, поради което и съобразявайки се с установената съдебна практика следва
да се ценят критично.
Обръща внимание на заключението по съдебномедицинската
експертиза според което се визира долния клепач на лявото око и прилежащо в
лявата ябълчна област, както и предлигавицата на долната устна вляво и левия
ъгъл на устата, факти коренно различни от заявените от пострадалия Е.А.Г., св.И.К.
и св.М.Г. и тримата свидетелстват за нараняване в дясно .
На следващо място, защитата развива доводи относно различията
мужду състава на дребно хулиганство по УБДХ и съставът на престъпление
хулиганство по НК.
Предвид всичко изложено, счита обвиненията за недоказани по
изискуемия начин, поради което пледира за оправдаване на подс. Г..
Защитата на подсъдимият, И.Г., адв. Т. се присъединява към
исканията на колегата Д. съдът да намери подс. И.Б.Г. за невиновен по трите
повдигнати обвинения и да го признаве за невиновен за всяко едно от тях.
Намира, че за нито едно от внесените с
обвинителния акт обвинения , прокуратурата не успя да докаже в пълна степен и с
необходимата от закона категоричност няколко обстоятелства. На първо място за
част от тези обвинения тя не доказа, че изобщо е налице престъпен състав, че
има извършени престъпления. Отделно не бе доказано по ясен и безспротиворечив
начин дали ако има престъпление, то е извършено от нашия подзащитен и дали са
налице всички признаци от обективна и субективна страна на трите отделни
престъпни състава.
По отношение обвинението за извършено от подс.Г. престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 12, а именно нанасянето на лека телесна повреда по
хулигански подбуди на Е.А.Г. посочва, че по делото прокуратурата разчита на
показанията на пострадалия, на неговият далечен роднина в някаква сватовска
връзка, Н.А., както и на експертното стоновище на д-р Т., на които се противопоставят редица показания - на свидетелите Р.И., св.М.А., св.Б. и Б.
Григорови, които макар и родители на подсъдимия са дали показания и следва да
бъдат ценени на общо основание, като вземете предвид съответно и тяхната
роднинска връзка. Изтъква че деянието следва да бъде доказано по един
категоричен и безспорен начин, каквото доказване не е налице, посочвайки
противоречията между заявеното от свидетелите нараняване и констатираното от
експертизата. В тази връзка счита че следва да се кредитират показанията на
св. Р.И., който е служител на МВР заявява
категорично в разпита си, че след излизането на групата хора пред ресторанта,
той е огледал добре лицето на Е.Г. и не е забелязал нито кръв, нито наранявания
по него. На следващо място излага твърдения за липса на доказателства именно
подазщитния му да е причинил телесното увреждане. В тази връзка само
представящия се за пострадал Е.Г. твърди, че ударът му е нанесен от подсъдимия,
поддържано от неговия далечен сватовник и близък приятел Н.А.. Моли съдът да
съобрази показанията на Л.А., които кореспондират с останалата част от
доказателствата, а именно, че тя е лицето, което с дясната си ръка е нанесла
удар точно в лявата скула, като счита показанията на тази свидетелка за
достоверни. Моли съдът да приеме, че няма данни за обективна находка за лека
телесна повреда, няма данни тя да е причинена от нашия подзащитен, има данни то да е причинено от учстаниците в това
производство - свидетелката А.. Счита, че дори и да се приема, че е налице лека
телесна повреда, то същатата категорично не очертава понятието и признака
хулигански подбуди. Моли съдът да обърне внимание на видеотехническата
експертиза, която е приложена като доказателство по делото, като въпреки
селективността на свалените снимки и неяснотата от кого точно са свалени, от
тези кадри, които са представени е видно че от групата около пострадалия, че
подсъдимият замахва към Е.Г., но не успява неговата ръка да влезе в
съприкосновение с лицето,т.е. не е осъществен никакъв физически контакт между
подсъдимия и Е.Г.. Счита че установен такъв контакт, но изразяващ се в удряне
на шамар от подсъдимия на Н.А., който косвено се установява от показанията на
неговите родители свидетелката Б.Г. и свидетелят Б.Г., на които, посъдимия,
непосредствено след инцидента, казал че е ударил един шамар на Наделин.
По отношение на обвинението по чл. 216, ал. 1 НК, адв. Т.
допълва изложеното от адв. Д.. Обръща внимание и моли да бъде отчетено в
настоящия случай времето, мястото, начина и причината на осъществяване на този
акт, личността на дееца, стойността на нанесената щета, които аргументират
малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК.
Посочва че в хода на досъдебното производство не е извършен оглед на
съответния автомобил, няма албум, не е приложен по делото като в.д., което
поставя въпроса дали изобщо е доказано деяние по цитирания текст. В подкрепа та
това си твърдение посочва показанията на св. Д., съсед на подсъдимия и пряк свидетел на
говора, на караницата, в която са взели участие возещите се в автомобила И.К.
като водач, С.С., возещ се на задната седалка и М.Г., като пътник на предна
дясна седалка.
По отношение обвинението за извършено от подзащитният му
престъпление по мл 325, ал. НК , обръща внимание, че трябва да са налице
непристойни действия, които грубо да нарушават обществения ред и да изразяват явно неуважение към обществото. Те
трябва да изразяват брутална демонстрация против установения ред. Явното
неуважение трябва да бъде в такава висока степен към личността и подсъдимият да
съзнава обществения характер на своето поведение. Според защитата нито един от
тези елементи не е налице в нощта на 25.11.2017 г. в 2.30 часа на улица „Пенчо
Славейков“ пред дома на подсъдимия напротив излага гледна точка, посочвайки че мястото
е публично, но е 03.00 часа посреднощ и посочва че свидетелят Д. сочи, че е чул
само викове, но не е чул удари от нанасяне на повреди на този капак, а е бил
само на 10 метра от това разстояние. Предвид изложеното счита че и по този
текст липсва извършено престъпление.
С оглед на всичко, пледира за оправдаване на подсзащитния му И.Б.Г..
Подсъдимият, И.Б.Г., не дава обяснения във връзка с
обвинението. В правото си на лична защита се присъединява към казаното от
неговите защитници. В последната си дума моли за оправдателна присъда.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Подсъдимият, И.Б.Г. е роден на ***г***. Българин е, български
гражданин. Не е женен, с висше образование. Не е осъждан, безработен. Живее в гр.София,
бул. „Цар Борис III“, бл.56, ет.2, ап.5, ЕГН **********.
Родителите на
посъдимия – св. Б.Д.Г., Б.И.Г., живеят в гр.Драгоман, на ул.Пенчо
Славейков“, където отсядал подсъдими Г., когато бил в гр.Драгоман.
На 24.11.2017г.
вечерта, подс.Г. и свидетелите М.А. и Р.И. излезли да пийнат в ресторант „При
Кума“ в гр.Драгоман. По-късно, около 24,00ч., тримата се преместили в ресторант
„Ловна среща“. В ресторант „Ловна среща“ имало много хора, повече от две
компании и била весела обстановка. Тримата седнали на бара, където си поръчали
по питие.
По някое време на подс.И.Г. му станало лошо и повърна малко
на земята пред бара на заведението където седял. Св.М.Г. му се развикала, за
това. За да компенсира неприятната ситуация и за да не мрънка, св.А. дал 20лв.
на св. М.Г.. Тя ги приела и служител на заведението почистил. След този случай
решили да си тръгват, което и направили. Първи вървял св. А., а непосредствено
след него, подс.Г.. При излизането от заведението, подс. Треснал вратата при
затваряне. Св.Е.Г. се ядосал от това, че подс. Г. треснал вратата и го
последвал навън, като с него излязъл и св.Н.А.. Подс.Г. си бил тръгнал, когато
св. Е.Г. му извикал в гръб. Подсъдимият Г. се върнал и започнали разправия със
св. Г.. Св.А. присъствал на разправията, при която подс.Г. ударил шамар на св.А.,
което видял и св. М.А.. В този момент,
като чули разправията пред заведението излезли и други хора, вкл. и св. Л.А., св. М.Г. и св.Р.И.. Подс.Г. със св.А. си
тръгнал, като при кафе „Престиж“ се разделили в различни посоки всеки към дома
си.
След като св.И.К. разбрала за инцидента в ресторант „Ловна
среща“ по телефона от сервитьорите, заедно със св. С.С., с когото по онова
време живеели заедно в жилище в гр.Драгоман, в близост до заведението, отишли
на място. Отишли с автомобила, собстнест на св. С., „БМВ" модел „116" с рег.№
СО 8886 ВС. В ресторанта заварили св. М.Г. и св. Е.Г., деца на св. И.К., които им
разказали че И. и Е. се били били. Св.С. не видял наранявания по св. Е.Г. и св.Наделин. Св.К. се
обадила по телефона на св.Б.Г. – баща на подсъдимия и заедно със св.М.г. и св.С.С.,
тръгнали към дома на подс. И.Г., който е на 500м. от заведението. Тримата се
качили в колата на св. С., „БМВ" модел „116" с рег.№ СО 8886 ВС,
която била управлявана от св.К., св.С. седял на задната седалка, а св. М.Г.
била отпед до
шофьорското място. Спрели пред портата и изчакали да дойде някой от родителите
на И. , на които се била обадила св.К., за да говорят за случилото се. Когато
пристигнали и спрели пред дома на подсъдимия, той бил на портата, като се
опитвал да си отключи. В последствие се обърнал с лице към тях, започнал
разговор на висок глас между подсъдимия и хората в колата, което накарало св. Д.О.Д.,
живеещ срещу дома на подс.Г. в гр.Драгоман да стане и да погледне през
прозореца. След размяната на реплики, лекия автомобил потеглил. Св. И. К. се обадила на спешен телефон 112 за случая
и се отправили с автомобила към РГПД Драгоман, където изчакали пристигането на
полицейските служители – св. М.В.С. и С.П.В.. Полицейските служители видели
дупки – 5-7- по предния капак на автомобила с който били, като свидетелите не
са категорични за броя на дупките и големината им. От св.И.К. разбрали, че са
нанесени от от лице на име И. с брадва. Св. М.В.С. и С.П.В. направили обход на
гр.Драгоман, не установили подс. И.Г., с което приключили предприетите
действия.
На следващия ден, св.С. закарал св.К. и св.Е.Г. до съдебна
медицина, където последния бил освидетелстван и е издадено съдебномедицинско
удостоверение № 309.11/2017год. на Доктор Атанас Николаев Х. - специалист по
съдебна медицина, видно от което е, че при прегледа на св.Е. Атанасов Г. на
инкриминираната дата се установяват оток и кръвонасядане на долния клепач на лявото око
и охлузване на лицето в областта долната устна в ляво .
Извън заведението „Ловна среща“ имало камери за наблюдение, от които бил
свален и предаден на разследването запис на случилото се на инкриминираната
дата, от св.К..
Лек автомобил „БМВ" модел „116"
с рег.№ СО 8886 ВС е бил собстнеост на св.С.С. към датата на инкриминираното
деяние и е разполагал със застраховка в ЗК“Армеец“. На 27.11.2017г. е извършен
оглед на автомобила от експерт работещ за застрахователното дружеството.
Представен е сников материал от извършения оглед.
Видно от заключението на изготвената по делото оценителна
експертиза към инкриминираната дата стойността по пазарни цени на насечен със
секира преден капак на лекия автомобил марка „БМВ" модел „116" с рег.№ СО 8886 ВС е 591,00
/петстотин деветдесет и един/ лева.
Според заключението на съдебна психолого-психиатрична експертиза, към инкриминираната дата подс.Г. се е намирал
в състояние на алкохолно опиване- лека степен, като същият същият е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Изслушани в съдебно заседание вещите лица заявяват, че констатираните в
заключението неточности са в резултат на технически грешки.
Според заключението на съдебна психолого-психиатрична експертиза, към инкриминираната дата св.Е.Г. не страда от
психично заболяване. Към датата ан деянието същият е бил непълнолетен, но е
можел да възприема правилно фактите, които имат значение за делото и да дава
достоверни показания за тях. Към момента на деянието , св. Г. е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да дава достовени показания и
да ръководи постъпките си.
От изготвената видео-тенчиска експертиза на предадения от св.К.
запис от камерите на заведение „Ловна среща“ е видно, че представеният за
изследване оптичен диск съдържа файл с начало 03:43:32 часа на 25.11.2017г. и е
с продължителност 03:12 минути. Предвид неподходящото осветление изображенията
са негодни за идентификация , както и за установяване на точните действия,
които извършват лицата. В съдебно заседание, вещото лице заяви, че на снимковия
материал може да се разграничи повече от едно лице, но не могат да бъдат
отграничени по пол и не могат да бъдат описани точните действия, които извършват
отделните лица.
Съгласно изготвената и приета по делото съдебномедицинска
експертиза , на пострадалия Е.Г. са констатирани
следните увреждания : кръвонасядане ангажиращо лявата ябълчна област и долния клепач на лявото
око и охлузване на долната устна вляво до устния ъгъл. Според експертизата и
двете увреждания могат да бъдат причинени от един удар нанесен с юмрук, като
охлузването би могло да се причини от контакт с нокът на пръст от свитата в
юмрук ръка в момента на нанасяне на удара. В съдебно заседание на поставените
от стръните въпроси, вещото лице заяви, че констатираните увреждания би могло
да се получат и от повече от един удар, но те трябва да се насложат в същата
анатомична зонапри което по морфологичен път не може да бъде определен броя на
ударите. Заявява, че се е запознал със свидетелските показания относно страната
на която са нанесени травматичните увреждания, но заявява, че е изградил
заключението си позовавайки се на консатираната обективна находка описана в
официален медицински документ от съдебен лекар, който има опит и квалификацията
да опише подробно една находка. Вещото лице не може да дад категорично
заключение дали ударът е нанесен от женски или мъжки юмрук. Предвид констатираното
охлузване на долната устна вляво до устния ъгъл, според вещото лице не е
възможно да не се причини обилно кървене, т.к. това е богато кръвоснабдена зона
и след всяко нараняване се получава кървене, което се вижда от околните, като
вещото лице е категорично, че кървене на по-късен етапне е възможно да се
получи.
Горепосочената фактическа обстановка ,съдът приема за
доказана, въз основа на :
а/Гласни доказателства – съдържащи се в свидетелските показания на М.Ю.А.
(включително прочетените частично на основание чл.281, ал.5, вр.ал1, т.2 НПК
показания дадени в хода на ДП № 12/2017г. по описа на РУ-Сливница, л.44) , М.С.
(включително прочетените на основание чл.281, ал.4, вр.ал1, т.1 НПК показания
дадени в хода на ДП № 12/2017г. по описа на РУ-Сливница, л.49) , С.П.В., С.Й.С. (включително прочетените частично на
основание чл.281, ал.5, вр.ал1, т.2 НПК показания дадени в хода на ДП №
12/2017г. по описа на РУ-Сливница, л.41), Наделин С.А., М. Атанасова Г.
(включително прочетените на основание чл.281, ал.5, вр. ал. 1, т.1 и т.2 НПК
показания дадени в хода на ДП № 12/2017г. по описа на РУ-Сливница, л.39), Е.
Атанасов Г. , И.Б.К. (включително прочетените частично на основание чл.281,
ал.5, вр.ал. 1, т. 1 и т.2 НПК показания дадени в хода на ДП № 12/2017г. по
описа на РУ-Сливница, л.34), Л.К.А., Б.Д.Г., Б.И.Г., Д.О.Д., Р.Ч.И., Г.К.П., както и изслушаните в съдебно
заседание вещи лица – Н.Г.И., Т.Т.Р., Д.Н.Й. , М.Х.С., Ц.Д.П. и В.Т. ;
б/Протоколи и други документи по чл.283 от НПК – прочетени и приети като
доказателства изготвени и приложени по досъдебно производство № 12/2018г. по
описа на РУ-Сливница : декларация
за семейно и имотно състояние (л.33), съдебномедецинско удостоверение (л.35),
СМЕ (л.49-57), техническа експертиза (л.63-79), съдебна автотехническа и
оценителна експертиза (л.82-84), писмо от ЗК „Армеец“ (л.86-89) справка от
телефон 112 (л.92), свидетелство за съдимост (л.96),
както и изисканите в хода на съдебното следствие свидетелство за
съдимост на подсъдимия и съдебно медицинска експертиза и изговената съдебно
психологична експертиза.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля М.А. защото са
непротиворечиви и свидетелите са последователни при отразяване на фактите и
обстоятелствата, свързани с установяването на фактическата обстановка по делото
досежно срещата си с подсъдимия, отиването в ресторант „Ловна среща“ и
тръгването на посъдимия от заведението. Свидетелят А. добросъвестно разказва за
свадата развила се извън ресторанта между подсъдимия и св.Е.Г. и св.Н.А. при
която подсъдимия ударил шамар на св.Н.А.. Показанията му се подкрепят от
показанията на св. Е.Г. и св.Н.А.. Съдът няма причина са счита свидетеля М.А.
за заинтересован от изхода по делото.
Съдът кредитира изцяло показанията
на свидетеля Р.Ч.И., т.к. са логични, последователни и кореспондиращи с
останалите гласни доказателства относно отиването в заведението и свадата.
Свидетелят е полицейски служител и може да му се има вяра, че след скандала
между подс. Г. и св.Г. и св.А. не е установил наличието на наранявания по
когото и да от тях.
Съдът кредитира показанията на св. Г., св.Г., св.К. и св. А. относно идването
на подсъдимия в заведението, причината за скандала със св.Г. и св.А., самия
скандал, позвъняването по телефона от св.К. на бащата на подсъдимия – Б.Г.,
отиването до дома на подс. Г., „за да се разберат“ и повреждането на предния
капак на лекия автомобил „БМВ" модел „116" с рег.№ СО 8886 ВС от страна на подсъдимя.
В тези части показанията им кореспондират с показанията на останалите свидетели
по делото и с изготвената оценителна експертиза на автомобила, както и със събраните
писмени доказателста – представената от ЗК „Армеец“ преписка относно щетата на
лекия автомобил. Съдът цени критично
показанията на тези свидетели, като отчита, че от една страна те са в близки
родствени връзки, а от друга са заинтересовани от изхода по делото. На последно
място показанията на тези свидетели, относно получените от св.Г. наранявания се
подкрепят единствено от самите тях и са в противоречие с останалите свидетелски
показания и СМЕ.
Съдът кредитира свидетелските
показания на св.С.С., дадени в хода на съдебното следствие. Самият свидетел
заяви, след прочитане на показанията му дадени в хода на ДП, че поддържа
показанията дадени в съдебно заседание. Към момента на деянието, св.С. е живеел
на семейни начала със св.К., поради което счита, че показанията дадени в хода
на ДП са повлияни от тези му отношения. Към даване на показанията му в съдебно
заседание , св.С. и св.К. не живеят заедно, поради и което за св.С. са
неприложими разпоредбите на чл.119 и чл.121 НПК, поради и което съдът намира,
че показанията му дадени в хода на съдебното следствие са достоверни и
кореспондират с показанията на свидетелите – относно факта, че по лицето на
пострадалия, непосредствено след случая не са констатирани никакви наранявания.
Съдът кредитира показанията на св. Д.О.Д.,
намирайки същият за незаинтересован и същият излага показанията си логично и
последователно в частта в която разказва за пристигането на лица с автомобила
на С.С. пред дома на подсъдимия и размяната на реплики между тях. Не кредитира
показанията му във връзка че не е чул друг шум освен размяната на реплики. В
тази част показанията му не кореспондират с показанията на полицейските
служители – св.М.С. и С.В., които са възприели непосредствено след събитието
наличието на повреждане на предния капак на лекия автомобил„БМВ" модел „116" с рег.№
СО 8886 ВС.
Съдът кредитира показанията на св. Б.Д.Г.
и Б.И.Г. относно обждането по телефона на инкриминираната дата от страна на св.К.,
т.к. този факт не се спори от същата, напротив изтъква се като причина за
отиването им до дома на подсъдимия. В останалата част, показанията им не касаят
съставомерни факти и обстоятелства.
Свидетелските показания на св. Л.К.А.
съдът цени досежно фактаите за възникналия скандал между подс. Г. и св.Г. и св.А.
пред ресторанта „Ловна среща“, защото се подкрепят от свидетелските показания
на останалите свидетели по делото. Съдът цени показанията в останалите части
критично, отчитайки родствената й връзка с подсъдимия и естественото желание да
подпомогне защитата му.
Съдът кредитира показанията на свидетелите М.С. (включително прочетените
на основание чл.281, ал.4, вр.ал1, т.1 НПК показания дадени в хода на ДП №
12/2017г. по описа на РУ-Сливница, л.49) , С.П.В., които в качеството си на
полицейски патрул са изпратени на повикването на спешен №112 от св.К..
Показанията им са логични, хронологични и взаимно свързани. Същите се подкрепят
от показанията на св.К., св.Г. и св.С. за нанесени удари от подс. Г. по предния
капак на лекия автомобил скойто са били. Показанията им се подкрепят и от
писменте доказателства изискани и приложени от ЗК „Армеец“.
С
оглед приетата за установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните
изводи :
По отношение повдигнатото на
подсъдимия Г. обвинение по чл. 131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2 от НК,
като на на 25.11.2017год., около 02.00 часа в пред заведение „Ловна
среща" в град Драгоман, обл.Софийска, на ул. „Петрушин Мадов" чрез
нанасяне на удар с юмрук в лицето е причинил на Е.А.Г. лека телесна повреда без
разстройство на здравето, изразяваща се в отток, кръвонасядане и охлузване на
лицето, като деянието е извършено по хулигански подбуди, съдът намира следното:
Обект на престъплението по чл.130 от НК с оглед систематичното му място в
НК са отношенията свързани с телесната
неприкосновеност и по-конкретно защита срещу посегателствата, насочени към
здравето на хората. Изпълнителното деяние на престъплението по чл 130 от НК се
осъществява, както чрез действие, така и чрез бездействие, но по своето
естество представлява такова въздействие върху организма на другиго, в резултат
на което настъпва изменение в отделни органи, тъкани или системи на организма
на пострадалия или да предизвика промяна в тяхното функциониране. От гледна
точка на въздействието върху обекта, телесните повреди са типични резултатни,
увреждащи престъпления.
В конкретния случай, действително е
констатирано увреждане на
св. Е.А.Г. според СМЕ , а именно кръвонасядане ангажиращо лявата ябълчна област и долния
клепач на лявото око и охлузване на долната устна вляво до устния ъгъл. И
според експертизата може да се причини с удар с юмрук и предвид констатираното
охлузване е съпроводено с кървене. Няма нито едно доказателство, след
съприкосновението между подс. Г. и св. Г. последния да е кървял. Напротив,
всички свидетели – С.С., Р.И. и Л.А. са категорични, че по св.Г. не е имало
никакви следи от нараняване. Единствено в свидетелските показания на св.К.,
майка на св.Г. и св. М.Г. – сестра на
св.Г. се съдържат данни за това че „устата му кървяла“. Но всички те пък са
категорични, включително и св. Г., че му е нанесен удар в дясната част на
лицето, където такава находка не е установена при извършеното съдебномедицинско
освидетелстване извършено на 25.11.2017г. в 09,45ч. и за което е издадено
съдебномедицинско удостоверение №309.11/2017г. Още повече този факт не е заявен
от св.К., св.Г. и св. С. при идването на полицейските служители – св.
М.С. и С.П.В., след позвъняване на спешен телефон 112.
Предвид изложеното, настоящия състав намира че
липсват доказателства, от които да се установява, че подсъдимият Г. е причинил
констатираното телесно увреждане на пострадалия Г., за което е привлечен към
наказателна отговорност.
Предвид несъставомерност на деянието по чл.130, ал.1 НК, съдът намира за ненужно да излага мотивите си относно наличието респективно
липсата на квалифициращия елемент – хулигански подбуди.
Предвид гореизложеното и на основание чл.304,
пр.4 от НПК, съдът е признал подсъдимия за невинен и го е оправдал по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с
чл.130, ал.1 от НК.
По отношение повдигнатото на подсъдимия Г.
обвинение по по
чл.216, ал.1 от НК, за това че около 02.30 часа на 25.11.2017год. в град Драгоман,
обл.Софийска, на ул. „Пенчо Славейков" посредством неколкократни удари със
секира повредил противозаконно чужда движима вещ - лек автомобил марка
„БМВ" модел „116" с рег.№ СО 8886 ВС, собственост на С.Й.С., като
насякъл предния капак на автомобила и стойността на повредата е на стойност 591,00
/петстотин деветдесет и един/ лева съдът намира следното:
Унищожаването
и повреждането е престъпление, което засяга обществените отношения, в рамките на
които се упражнява правото на собственост върху движими или недвижими вещи, и
по-конкретно тези, които осигуряват физическата цялост на вещите и запазване на
техните качества така, че те да служат по предназначението им.
От
обективна страна предмет на престъплението са чужди движими вещи – лек автомобил марка „БМВ" модел „116" с рег.№ СО
8886 ВС, собственост на С.Й.С., като насякъл предния капак на автомобила.
Унищожаването
и повреждането е типично резултатно престъпление, при това очертано в закона
именно чрез престъпните последици. Те могат да приемат две форми, свързани със
степента на изменение в основните свойства на предмета на посегателство.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.216 ал.1 от НК може да се
осъществи както чрез действие, така и чрез бездействие и се изразява във
въздействие върху субстанцията или
структурата на вещта така, че последната се променя отрицателно с оглед
първоначалното й предназначение. Повреждането е такова изменение в субстанцията
или структурата на предмета, което прави вещта временно или частично негодна за
използване по предназначение. В случая чрез повреждане на предния капак на
лекия автомобил, посредством нанасяне удари със секира лекият автомобил е бил
засегнати по начин, че е са станал временно негоден за ползване по
предназначение, в което се изразява и престъпния резултат. В поскрепа на
осъщественото от подс.Г. деяние са свидетелските показания на полицейските
служители – св. М.С. (включително прочетените на основание чл.281, ал.4,
вр.ал1, т.1 НПК показания дадени в хода на ДП № 12/2017г. по описа на
РУ-Сливница, л.49) и С.П.В., които са възприели ударите по предния капак на
лекия автомобил. В подкрепа на извършеното повреждане са и доказателствата
изпратени от ЗК“Армеец“ досежно огледа на автомобила от техен експерт,
констатирането на повредата и изплащането на щетата. Съгласно изготвената
оценителна експертиза, стойността на повредения капа възлиза на 591,00 лв. Така определената стойност на причинената
вреда е под две минимални работни заплати за страната, която за инкриминираният
период съгласно ПМС №141/13.07.2017г. е 460,00лв. С оглед така приетата за
установена по делото фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият Г. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.216 ал.4
във връзка с ал.1 от НК. За да приеме маловажност на случая, съдът съобрази не
само стойността на повреденото имущество но и личността на подсъдимия, който е
не осъждан, без криминалистически регистрации, с отлични характеристични данни.
Настоящият състав не споделя становището на
защитата, че когато унищожаването или повреждането на чужда движима вещ е част
или продължение на хулиганските действия, се осъществява единствено съставът на
престъпление по чл. 325 от НК и е невъзможна идеална съвкупност между него и
престъплението по чл. 216 от НК. Съгласно установената трайна събедбна практика
и в наказателната теория неизменно се приема, че когато хулиганството се е
изразило в посегателство над личността или собствеността на друго лице, е
налице идеална съвкупност от две престъпления. За наличието на идеална
съвкупност между престъпленията по чл. 216 от НК и по чл. 325 от НК е от
значение, че предвид систематичното им място в Особената част на НК те имат различни
непосредствени обекти на посегателство. Унищожаването и повреждането на чужда
движима вещ накърняват правото на собственост, докато хулиганството е насочено
срещу установения в страната ред и общественото спокойствие. Наред с това не е
налице нито една от хипотезите на т. нар. „мнима идеална съвкупност“, защото
цитираните разпоредби не отнасят помежду си като общ към специален състав, нито
като общ към квалифициран или привилегирован такъв, за да се приеме, че
идеалната съвкупност между тях е недопустима. Не е налице и субсидиарно
приложение на единия от двата престъпни състава, а законодателят не е възприел
и принципа на поглъщане на престъплението по чл. 216 от НК от хулиганството (
Решение №80/09.05.2018г. на
III-то н.о. на ВКС по н.д. №267/2018г.) .
Поради нежеланието на пострадалия С.С. да се
конституира като страна по делото: частен обвинител и граждански ищец, не са
налице и предпоставките на чл.287, ал.5 от НПК, при определени условия да
поиска от съда да се произнесе с присъдата за престъпление от частен характер,
каквото е престъплението по чл.216 ал.4
във вр. с ал.1 от НК, настоящия
състав на основание чл.304, пр.4 от НПК, съдът е призна подсъдимия за невинен и
го е оправда по повдигнатото му обвинение за престъпление по по
чл.216, ал.1 от НК.
По отношение повдигнатото на подсъдимия Г.
обвинение по чл.325,
ал.1 от НК, за това че около 02.30 часа на 25.11.2017год. в град Драгоман, обл.Софийска, на ул.
„Пенчо Славейков" извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото- нанесъл
неколкократни удари със секира по лек автомобил марка „БМВ" модел
„116" с рег.№ СО 8886 ВС, собственост на С.Й.С., докато И.Б.К., М.
Атанасова Г. и С.Й.С. се намирали в превозното средство намира следното :
Обект на престъплението по чл.325 от НК с оглед систематичното му място в
НК са отношенията свързани с установения
в страната ред и общественото спокойствие. Съгласно установената практика под “обществен ред” се имат предвид
обществени отношения , основани на нравствеността и определящи поведението на
хората в процеса на обществения живот. Изпълнителното деяние на престъплението
по чл 325 от НК е “действие”, което да е “непристойно”. Такива са действия
които от една страна изразяват невъзпитаност, от друга скандализират
обществото.
Установено е от фактическа страна, че след скандал в заведение „Ловна
среща“, подс.Г. си тръгва към къщи. Установено е, че е било през нощта, около
02,30ч. и че подсъдимия е бил употребил алкохол и според заключението на съдебна
психолого-психиатрична експертиза,
се е намирал в състояние на алкохолно опиване - лека степен. Установено е също
така, че св.К., св.Г. и св.С., тръгнали към дома на подсъдимия, в който живее с
родителите си, за да се разправят по повод сканадала на подсъдимия със св.Г..
Според свидетеля Д.О.Д., съсед на подсъдимия, чул се шум от автомобил и е възприел размяна на реплики на висок глас
между мъжки и женски глас. Свидетелят познава автомобила на св.С., като
разпознава и подс.Г., като стоящ извън автомобила и с когото е бил сканадала.
Според свидетеля това съприкосновение е продължило кратко във времето и
автомобилът е потеглил. Свидетелят заявява, че мястото не е било осветено, т.к.
уличната лампа не е в непосредствена близост. Предвид така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че в конкретния случай, действията на
подс. Г. са насочени пряко към хората в автомобила. Действително, всичко това се е случило на
улицата, т.е. на публично място, но това не е достатъчно, за да се приеме, че
действията на подсъдимия са насочени към сканадализиране на обществото. На
следващо място, идването на св.К., св.Г.
и св.С. след 02,30ч. да се обясняват, разправят и разбират с когото и да е,
само по себе си е извън установените и общоприети норми на общуване в
обществото ни. Същите не могат да се ползват с повече права от подсъдимия. За
тях важат същите норми на поведение, общо приети в обществото ни. За всеки член
на обществото ни се изисква спазването на определена етика, „при което следва да се съобразява с
основните права на гражданите, да не навлизат безпричинно в личната им сфера,
подлагайки ги на психически тормоз и превръщайки ги в жертви на собствените им
действия“. (в този смисъл Решение №247/13.01.2020г. на ВКС, I-во н.о. по н.д.№№818/2019г.).
Предвид изложеното съдът намира че с действията си подс.Г., с които обективно
е засегнал правото на собственост на св.С., не е осъществил от обективна и
субективна страна елементите от състава на престъплението по чл.325, ал.1 от НК, поради което
съдът го оправда по обвинението по
чл.325, ал.1 НК поради несъставомерност на деянието
като хулиганство.
Все пак, настоящият състав намери поведението на подсъдимия за укоримо и
като такова предвид по-ниската обществена опасност на административно нарушение
по чл.1, ал.2 от УБДХ, поради което и на основание чл.305, ал.6 НПК ангажира
администратинтонаказателната отговорност на подс.Г., като му наложи
административно наказание на основание чл.1, ал.1, т.2 от УБДХ, а именно глоба
в размер на 100,00лв.
Предвид изхода по делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът осъди подсъдимия, И.Б.Г., да заплати в полза на Държавата по сметка на РУ МВР Сливница направените по делото разноски в хода на
досъдебното производство в размер на 467,11 /четиристотин шестдесет и седем
лева и 11 ст./ лв. и по сметка на РС-Слвница направените в хода на съдебното
производство разноски в размер на 715,40 /седемстотин и петнадесет лева и 40
ст./ лева.
Воден
от горното съдът постанови присъдата си.
Председател: