Р Е Ш Е Н И Е
№ 260017
гр. Пловдив,
17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи наказателен
състав, на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в открито
съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН
ГАНЕВ
с участието на секретаря НИНА
СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора ВАНЯ ХРИСТЕВА, като разгледа
докладваното от съдия ХРИСТО КРАЧОЛОВ, въззивно наказателно общ характер дело №
578 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по
реда на гл. 21 НПК.
С присъда № 260004/28.09.2020 г. по НОХД 367/2020 г. Пазарджишкият
окръжен съд е признал подс. А.Т.Т., със
снета по делото самоличност, ЗА ВИНОВЕН в това, че при условията на продължавано
престъпление в периода от 02.12.2019 г. до 08.12.2019 г. в гр. С.и гр. Б.
използвал платежен инструмент - дебитна карта № ****, издадена от Б. - клон
С.на името на С.А.И. *** и данни от нея - ПИН код и е осъществил шест броя трансакции на обща
стойност 2 600.00 лв., без
съгласието на титуляра С.А.И., като деянието не съставлява по-тежко
престъпление:
- в 20:46 ч. на
02.12.2019 г. в гр. С.използвал платежен инструмент - дебитна карта № ****,
издадена от Б. - клон С.на името на С.А.И. *** и данни от нея - ПИН код, като е
изтеглил от АТМ устройство „S.“ с № ***
собственост на Ю.АД, гр. С., в гр. С., ул. „К.“ парична сума в размер на 400
лв., без съгласието на титуляра С.А.И., като деянието не съставлява по-тежко престъпление;
- в 20:47 ч. на 02.12.2019 г. в гр. С.използвал
платежен инструмент - дебитна карта № ****, издадена от Б. - клон С.на името на
С.А.И. *** и данни от нея - ПИН код, като е изтеглил от ATM устройство „S.“ с № ***
собственост на Ю.АД - гр. С., в гр. С., ул. „К.“ парична сума в размер на 400
лв., без съгласието на титуляра С.А.И., като деянието не съставлява по-тежко
престъпление;
- в 19:45 ч. на 07.12.2019 г. в гр. Б. използвал
платежен инструмент - дебитна карта № ****, издадена от Б. - клон С.на името на
С.А.И. *** и данни от нея - ПИН код, като е изтеглил от АТМ устройство „В.“ с № D., собственост на Б.
ЕАД, гр. С., в гр. Б., ул. „О.“ № 5 парична сума в размер на 400 лв., без
съгласието на титуляра С.А.И., като деянието не съставлява по-тежко
престъпление;
- в 19:46 ч. на 07.12.2019 г. в гр. Б. използвал
платежен инструмент - дебитна карта № ****, издадена от Б. - клон С.на името на
С.А.И. *** и данни от нея ПИН код, като е изтеглил от АТМ устройство „В.“ с № ***, собственост на
Б. ЕАД, гр. С., в гр. Б., ул. „О.“ № 5, парична сума в размер на 400 лв. без
съгласието на титуляра С.А.И., като деянието не съставлява по-тежко
престъпление;
- в 19:47 ч. на 07.12.2019 г. в гр. Б. използвал
платежен инструмент - дебитна карта № ****, издадена от Б. - клон С.на името на
С.А.И. *** и данни от нея ПИН код, като е изтеглил от ATM устройство „В.“ с № ***, собственост на
Б. ЕАД, гр. С., в гр. Б., ул. „О.“ № 5 парична сума в размер на 200 лв., без
съгласието на титуляра С.А.И., като деянието не съставлява по-тежко
престъпление;
- в 10:35 ч. на 08.12.2019 г. в гр. Б. използвал
платежен инструмент - дебитна карта № ****, издадена от Б. - клон С.на името на
С.А.И. *** и данни от нея ПИН код, като е изтеглил от ATM устройство „В.“ с № D., собственост на Б.
ЕАД, гр. С., в гр. Б., ул. „О.“ № 5 парична сума в размер па 800 лв., без съгласието
на титуляра С.А.И., като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради
което и на основание чл. 249 ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 54 ал.
1 и чл. 57 ал. 2 НК го е ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и ГЛОБА в размер
на 2 600.00 /две хиляди и шестстотин/ лева, платима в полза на
Държавата по сметка на бюджета на Съдебната власт.
На основание чл.
68, ал. 1 НК съдът е ПОСТАНОВИЛ подс. А.Т.Т. да изтърпи и отложено наказание
от ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по присъда № 45/22.03.2018 г.
на Районен съд - П., постановена no НОХД № 444/2018 г., влязла в сила на 11.04.2018 г.
На основание чл.
57 ал. 1 т. 2 б. В ЗИНЗС е ОПРЕДЕЛИЛ на подс. А.Т.Т.
първоначален СТРОГ режим при изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода.
На основание чл.
59, ал. 1 НК съдът е ПРИСПАДНАЛ времето, през което подс.
А.Т.Т. е задържан за срок от 24 часа със заповед за задържане по чл. 72 ал. 1
т. 1 ЗМВР.
Със същата
присъда подс. А.Т.Т. е ОСЪДЕН да заплати на гражданския ищец С. А.
*** сумата 2 100.00 /две хиляди и сто/ лева, представляващи обезщетение за
имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано
от 02.12.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
Съдът
се е произнесъл и по направените по делото разноски.
Недоволен
от така постановения съдебен акт е останал подсъдимият, който чрез своя
защитник го е обжалвал, с искане да бъде отменен и той бъде признат за невинен
по така повдигнатото обвинение и се отхвърли гражданският иск.
Като
алтернативна позиция се поддържа становище за намаляване размера на наложеното
наказание.
Прокурорът даде
заключение, че жалбата е неоснователна.
Гражданският ищец счита,
че присъдата следва да бъде потвърдена.
Пловдивският
апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените
оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
За да
постанови атакуваната присъда, Пазарджишкият
окръжен съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че
подс. А.Т. и св. С.И. се запознали през ноември
2019 г. Свидетелят живее в гр. С., а подсъдимият в гр. Б.. Той често посещавал гр. С., където
живеела и приятелката му св. М..
На
02.12.2019 г. привечер подс. А.Т. и св. С.И. се отправили към дома св. М., находящ се в
гр. С., обл. П., ул. „К.“ № 22. По пътя влезли в магазин „Н.“. От
банкомат пред магазина свидетелят изтеглил сумата 200 лв., използвайки дебитна карта № ****, издадена
от Б. - клон
С.на негово име. Държал картата в кожено калъфче заедно с личните си и други
документи. Той не
закрил с ръка набирането на ПИН. Подсъдимият, който бил с него, възприел и запаметил четирите номера на комбинацията. С парите бил закупен алкохол и мезета, след което двамата се отправили към дома на
св. М..
В дома
на момичето се
събрала голяма компания. Всички консумирали алкохол. Свидетелят
С.И. се напил и заспал на масата, след което бил преместен на легло в стая
на жилището, намираща се на втория етаж.
Възползвайки
се от състоянието на приятеля си, подс. А.Т. взел калъфчето му с документи заедно с дебитната
карта № **** на Б., с намерение да изтегли парични суми от банкомат.
Около 20.46 ч. на 02.12.2019 г. подсъдимият отишъл до банкомат - ATM устройство „S.“ № ***, собственост на Ю.АД, гр. С., находящ се
в гр. С., ул. „К.“, недалеч от дома на св. М.. Без съгласието на титуляра на платежния
инструмент - дебитна карта на св. С.И., в 20.46 часа, изтеглил от банкомата сумата от 400.00 лв.
Една минута по-късно, в 20.47 часа, отново използвал дебитната карта и чрез същия
банкомат извършил втора трансакция, с която изтеглил отново сумата от 400.00
лв. След това се върнал при компанията.
Около 22.00
часа на 02.12.2019 г. св. С.И. с помощта на двама приятели от компанията,
напуснал дома на св. М. и се прибрал в дома си.
В мотивите на атакуваната
присъда е прието, че по-късно същата
вечер, св. М. и подс. А.Т. излезли от
дома й, за да
посрещнат майката на приятелката му - св. И.Ч.. Отишли да я чакат на спирка, в близост до
която се намирал банкомат на Б.. Подсъдимият отишъл до терминалното устройство и в 23.21 ч. направил справка за наличност по кредитната
карта № ***, за което получил бон озаглавен „баланс по сметка“. Отразена била наличност 2 752.00 лв. Подсъдимият дал бележката
на св. М., за да види
какви пари има по сметката си. След като св. И.Ч. слязла на спирката, дъщеря й споделила, че
подсъдимият получил заплатата си и проверил в картата си какви пари има, за да
знае как да разполага с тях. След това тримата се прибрали.
На следващия
ден св. С.И. установил липсата на калъфчето си с документи и дебитната си
карта на Б. в него.
Позвънил на св. М. да ги
потърси в жилището си. Свидетелката се качила на втория етаж, в стаята където
предната вечер бил настанен свидетелят и потърсила калъфчето с документите и
картата, но не ги открила. След като подс. А.Т. се събудил казала и на него, че св. С.И. си търси
документите и дебитната карта. Той също отишъл в стаята да ги търси и след като
се завърнал заявил на приятелката си, че ги открил под леглото, където спал предната
вечер св. С.И.. Свидетелката останала учудена, тъй като била погледнала под леглото и там
липсвали търсените вещи и документи. Телефонирала на св. С.И., който
посетил дома на св. М., където последната му предоставила калъфчето с
документи.
На 06.12.2019 г.
подс. А.Т. поканил
св. С.И. на прасе в
дома си в гр. Б.. Поискал от свидетеля 700 лв. в заем, тъй като не му стигали парите
да заплати прасето, като ще му ги върне на следващия ден. Приятелят му неохотно се съгласил и дал на заем сумата от 700 лв.
Вечерта на
07.12.2019 г. св. С.И. бил откаран от чичо си с автомобил от
гр. С.до гр. Б.. Той оставил калъфчето с документите и дебитната
си карта в автомобила си, който чичо му управлявал, на скоростния лост между
предните седалки. Вечерта подсъдимият заявил, че не може да му върне парите, които
бил получил в заем. Двамата се сдърпали, но след като подс.
А.Т. обещал, че на следващия ден ще му върне
парите, отношенията
им се успокоили. Тъй като св. С.И. употребил алкохол се обадил на чичо си да дойде
да го вземе. Качил се на
предната дясна седалка в автомобила. Калъфчето с документите и дебитната карта се
намирали на мястото, където ги бил оставил преди това -
до скоростния лист между предните седалки.
Тогава подс. А.Т. си навел
главата през дясна врата на автомобила, подал торба с работните дрехи на
св. С.И. и незабелязано от него взел калъфа му с документите и дебитната карта.
Малко
по-късно подсъдимият съобщил на св. М., че ще излезе. Въпреки,
че приятелката му поискала да отиде с
него той заявил да остане вкъщи и излязъл сам.
Около 19.45
часа на 07.12.2019 г. подс. А.Т. се приближил до банкомат - АТМ
устройство „В.“ с № D., собственост на Б. ЕАД, гр. С., находящ се в гр. Б.,
ул. „О.“ № 5. Използвал дебитната карта № ****, издадена от Б. - клон
С., на името
на С.А.И. ***, без
съгласието на титуляра. Поставил дебитната карта в банкомата и въвел в 19.45 часа
ПИН - кода, който бил научил преди това в гр. С.и изтеглил сумата от
400.00 лв.
Една минута
по-късно, в 19.46 часа, отново използвал дебитната карта и данни от нея - ПИН кода, без
съгласието на титуляра, като чрез същия банкомат (ATM) с № D. на Б. ЕАД, гр. С., находящ се в гр. Б., ул. „О.“ № 5, извършил
втора трансакция, с която
изтеглил отново сумата от 400.00 лв.
Една
минута след това, в 19.47 часа, за трети
път използвал дебитната карта и данни от нея - ПИН кода, без съгласието на
титуляра, като
чрез същия банкомат (ATM) с № D. на Б. ЕАД, гр. С., находящ се в гр. Б., ул. „О.“
№ 5, извършил трета трансакция, с която изтеглил сумата от 200.00 лв.
На следващия
ден, около 10.35 ч. на 08.12.2019 г., подсъдимият отново се приближил до
банкомат - АТМ устройство „В.“ с № ***, собственост на Б. ЕАД, гр. С., находящ се в гр. Б., ул. „О.“
№ 5. Използвал платежния инструмент - дебитна карта № ****, издадена от Б.
- клон С.на името на С.А.И. *** и данни от нея - ПИН кода, без съгласието на
титуляра, като я поставил в банкомата и в 10.35 часа изтеглил сумата от 800.00
лв.
На следващия
ден, 08.12.2019 г., св. С.И. започнал да си търси документите, но не ги намирал. Обадил се на
подс. А.Т. дали ги
е открил, но същият
отговорил отрицателно. Негов приятел го закарал от гр. С.до дома на подсъдимия в гр. Б.. Последният му върнал парите, които бил взел в заем за закупуването
на прасето - 700 лв., като към тях прибавил от него и още 100 лв. Свидетелят заявил, че му няма документите и картата и ги търси, но подсъдимият не реагирал.
След като не
намерил дебитната си карта и документите пострадалият се обадил в Б. да му блокират дебитната
карта. При справка в банката се установило, че от дебитната му карта
неправомерно, шест пъти са изтеглени общо 2 600 лева.
Сигнализирал органите на реда, като предположил
авторството в лицето на подсъдимия. Бил насочен към св. И.Г., полицейски
служител в РУ С..
Свидетелят се свързал със
служител в О. Б., който отговарял за
сигурността на видеонаблюдението. Разбрал, че има поставени камери, които
обхващат района на центъра на гр. Б. и Б..
На
10.12.2019 г. св. И.Г. призовал подсъдимия в РУ С..
Подсъдимият
заявил, че ще върне 500 лв. и ще си остави в себе си 100 лв. Бил съставен
протокол за доброволно предаване от 10.12.2019 г. /л.34, т.1 ДП/.
На
18.12.2019 г. сумата от 500 лева била върната с приемо- предавателен протокол
на св. С.И. /л.37, т.1 ДП/.
С писмо с изх.
№ 01-10-13183/1/18.12.2019 г. по описа на Б. ЕАД гр. С. /л.39, т.1 ДП/ за нуждите на
разследването бил предоставен един брой СД, съдържащ снимков материал от външна
камера за видеонаблюдение на АТМ устройство „В.“ с № D., собственост на Б. ЕАД, гр. С., в гр. Б., ул. „О.“ № 5 /л. 23, т. 1 ДП/.
Свидетелят С.И. представил и дадената му от Б. справка - извлечение за периода от
01.12.2019 г. до 11.12.2019 г. за извършените трансакции с
дебитна карта № *** за периода /л.27 т.1 ДП/.
От
заключението на видеотехническата експертиза, извършена от вещото лице Н.Й.се изяснява, че
заснето лице от мъжки пол е със сходни общи черти на главата и лицето с тези на
представените, като сравнителен
материал снимки на А.Т.Т.. Вещото лице сочи, че от проведените сравнителни
лицево- идентификационни изследвания може да се направи извод, че: на ф.к.1.1 и ф.к.3.1
(извлечени от обекта на експертизата за дата 07:12:2019 г.) и ф.к.2.2,
ф.к.4.1 и ф.к.4.2 (извлечени от обекта на експертизата за дата
08:12:2019 г.) е заснето
едно и също лице; на ф.к.1.1 и ф.к.1.3 (извлечени от обекта на експертизата) и
сн. 2 и сн. 3 (сравнителен материал) е заснето едно и също лице, посочено като
А.Т.Т..
Описаната по-горе фактическа
обстановка е установена след внимателен и задълбочен анализ на всички събрани
по делото доказателства.
Неоснователно е възражението
на защитата, според което Окръжният съд в П. е изградил изводите
си върху негодно доказателствено средство. Твърди се, че приложената
справка от Б. ЕАД е на английски език. Поради това и съдържащата в нея
информация е неясна, поради отразяването й на чужд език.
По време на досъдебното
производство, в края на разпита си /л.5 гърба ДП/, пострадалият предоставил на
разследващите извлечение от Б. ЕАД /л. 27 ДП/. В него подробно е посочено
движението по сметката на титуляра С.И. за времето от 01.12.2019 г. до
11.12.2019 г. Отразени са всички трансакции за периода вкл. начислените банкови
такси. Обстоятелството, че местонахождението на съответните терминални
устройства е изписано с латински букви не означава, че това е сторено на чужд
език, а и неясно защо защитата счита, че това е английски. Населеното място на
съответния банкомат е посочено с българското му наименование и по никакъв начин
не може да се приеме, че се създава затруднение в неговото разчитане, още
повече необходимост от извършване на превод, понеже на практика няма какво да
се превежда. В извлечението обаче много ясно са отразени характерът на
банковите операции, всички от които са теглени и начислени такси от картата на
С.И.. Тъй като извлечението касае движение по сметка, очевидно няма как в него
да е отразена справката за баланс по нея, понеже същата не касае теглене,
внасяне или събиране на дължима банкова такса за извършена операция.
Не може да се сподели доводът
на защитата, според който е допуснато съществено процесуално нарушение по
смисъла на чл. 348 ал. 3 НПК, понеже липсвал пълноценен анализ на
противоположните тези, предвид липсата на обсъждане на доказателствените
източници. Поради това се твърди, че защитата била лишена от възможността
пълноценно да възрази.
В мотивите към съдебният акт,
след като е очертал фактическата обстановка, която приема за безспорно
установена, съдът е анализирал изключително подробно събраните гласни,
писмени и веществени доказателства. Анализирани са обясненията на
подсъдимия /л.56 ДП/, дадени по време на досъдебното производство и приобщени в
хода на съдебното следствие по реда на чл. 279 ал.2 вр. ал.1 т.4 НПК /л. 52
НОХД/, колкото и пестеливи да са те. Направен е внимателен и
задълбочен анализ на показанията на разпитаните свидетели: С.И., М., И.Ч..
Думите им са съпоставени с приложените по делото писмени доказателства и
изготвените експертизи от компетентните вещи лица.
Въз основа на внимателния
анализ на всички събрани по делото доказателства, Пазарджишкият
окръжен съд е изградил своите правни изводи. Поради това и не може да се приеме
тезата, че липсва анализ на доказателствата и не може да се проследи начинът на
формиране волята на съда относно постановения съдебен акт.
Обсъждайки този довод на защитата е необходимо да
се посочи, че Пловдивският апелативен съд изключва от доказателствата по делото
показанията на полицейския служител И.Г. /за когото в мотивите към атакуваната
присъда на л. 62 гърба НОХД е допусната досадна техническа грешка при изписване
на името му, посочено неправилно като Г./ и не изгражда своите изводи върху
тях. Свидетелят бил ангажиран с изясняване на обстоятелствата по случая като
мл. разузнавач в Група „К.п.“ към РУ гр. С.. Снел е обяснения по време на
предварителната проверка от А.Т. и С.И.. В разпита си като свидетел пред
първостепенния съд св. И.Г. преразказал споделеното пред него от обвиняемия и
пострадалия и оперативната работа, която е извършил. Съдебната практика отдавна
е изяснила, че проведените беседи с подсъдимия, преди той да има каквото и да е
друго процесуално качество, по същността си не са нищо друго, освен предварително
снети обяснения спрямо лице, по отношение на което има данни и съмнения да е
съпричастно към извършено престъпление, с цел получаване на информация за
начало и насоки на разследването. Поради това те нямат никакво процесуално
качество в досъдебната фаза на процеса, а проведените от тях разговори с
подсъдимия не са доказателствено средство /**н.о./.
Отделно от това няма пречка полицейски служители да
бъдат разпитвани за факти и обстоятелства, които са възприели лично, респ.
показанията им в тази част могат да бъдат ползвани. Те обаче не могат да бъдат
разпитвани и информацията в показанията им не може да бъде ползвана, когато тя
им е станала известна в резултат на проведена беседа с лице, което впоследствие
придобива качеството на обвиняем. Това е така, защото законодателят в
разпоредбата на чл. 55 НПК императивно е гарантирал защита правата на
обвиняемия и, съответно, възможността да направи информиран избор, след като е
бил уведомен за повдигнатото му обвинение дали да даде или да откаже да даде
обяснения. При провеждане на неформален разпит, т. е. беседа, действително не е
спазен стандартът, предвиден в НПК, и тези обяснения са депозирани в нарушение
на задълженията, регламентирани в чл. 138 НПК за извършване на това действие по
разследване. Това е и причината информацията, съдържаща се в разпита на
свидетелите, полицейски служители, станала им известна в резултат на
проведената беседа, да не може да бъде ползвана при изясняване на релевантните
факти /**ІІ н.о./.
Отделно от това, при беседите в хода на
предварителната проверка, същите са ориентирани към получаване на уличаваща
съответното лице информация, в контекста на наказателното производство.
Сведенията при нея са дадени на място и среда, които, от една страна, не са
били избрани по собствено желание и преценка от подсъдимия, а, от друга страна,
сами по себе си са били от естество да повлияят нагласите му и да му наложат
определено поведение /Р-2017-ІІ н.о./.
Поради тази
причина и Пловдивският апелативен съд не обсъжда показанията
на св. И.Г. и в тази насока възраженията на защитата са основателни. Това обаче
не налага промяна в изводите относно авторството на деянието и липсата на
съпричастност на подсъдимия в инкриминираното деяние, в каквато насока е
основната защитна теза, поддържана пред въззивната инстанция.
Първо, в разпита си пред съда
св. С.И. /л.47 гърба НОХД/ подробно и добросъвестно е очертал хронологията на
събитията вечерта на 02.12.2019 г. Той чистосърдечно е описал как първоначално
с подс. А.Т. посетили питейно заведение в гр. С., а по-късно се отправили към
жилището на св. М.. Отбили се до магазина, за да купят нещо за почерпка.
Свидетелят по този повод изтеглил пари от банкомат, но понеже бил вече почерпен
не скрил ПИН-кода на картата си. Точно в този момент подс. А.Т., който бил до
него, видял комбинацията от цифри.
Тези думи се потвърждават от
банковото извлечение, от което е видно, че от супермаркет в гр. С.с картата на
пострадалия е извършено теглене в 18.56 ч. на сумата от 200 лв.
След това свидетелят споделя,
че си пийнал, заспал и са го качили на горния етаж, като документите с картата
за теглене държал в себе си в калъфче. От дома на свидетелката си тръгнал
същата вечер, според него около полунощ, когато се наложило да бъде изпращан от
приятелите си. На следващата сутрин установил, че му няма документите, обадил
се на св. М., която първоначално заявила, че не ги открила. После му се обадила
и му казала, че ги е открила.
Досежно обстоятелството за
намирането на документите и банковата карта св. М. също добросъвестно доверила
пред съда, че проверила първоначално в спалнята, където оставили св. С.И. да
поспи и не открила калъфа с картата и документите. За това и първоначално му
казала, че ги няма. Едва след като и подсъдимият отишъл да провери те били
открити, а той и отправил репликата „Ти къде гледаш, не ги ли видя?“ уведомила
пострадалия, че са намерени.
От това следва извод, че от
момента, в който пострадалият напуснал жилището на св. М. до получаването на
картата с документите си, те не са се намирали в него т.е. нямало е как да
извършва транзакции с картата си.
Видно обаче от банковото
извлечение, на 02.12.2019 г. в 20.46 ч. от същия банкомат в гр. С.е било
извършено теглене на сумата от 400 лв. и минута по-късно, в 20.47 ч., още едно
теглене на сума от 400 лв.
Безспорно е установено, че св.
С.И. е напуснал жилището на свидетелката след този времеви интервал. По думите
на пострадалия това е станало около полунощ, а според свидетелката около 22
часа. Във всички случаи пострадалият си е тръгнал преди 23.21 ч., понеже след
това свидетелката и подсъдимият са излезли да посрещнат, прибиращата се от
втора смяна св. И.Ч.. Точно в 23.21 ч. подс. А.Т. направил справка от картата
на приятеля си. Това обстоятелство се установява от приетата като веществено
доказателство от първоинстанционния съд бележка от банкомат /л.28 и л.29 НОХД/.
Неоснователно е възражението
на защитата, според което от същата не можело да се установи, че
касае именно сметката с титуляр С.И.. В разпита си пред съда свидетелката М.
изрично е подчертала, че преди да посрещнат св. И.Ч. подсъдимият ходил до
банкомат, след което показал бележката за баланса по сметката. В нея са
отразени последните четири цифри на картата, които съвпадат с тази на
пострадалия. Освен това думите за извършената проверка относно наличността на
авоара по сметка на св. М. изцяло кореспондират с казаното и от св. И.Ч., която
също от дъщеря си узнала за направената от подсъдимия проверка до близкия
банкомат. Всичко това съответства и с установената в приложената бележка за
баланс по сметка налична сума от 2 752.00 лв. Тя изцяло съвпада с остатъка от
аритметичната разлика между началното салдо по сметката на 01.12.2019 г. и
тегленията и събраните такси от банката до последната за деня 02.12.2019 г.
транзакция в 20.47 ч. За установяване на това обстоятелство е достатъчно да се
извърши елементарно изчисление и не е необходимо използването на лице със
специални знания.
Тъй като в 23.21 ч. е проверен
именно баланса по сметката, това действие да не е отразено в извлечението,
получено от Б. ЕАД, в което са отразени само действително извършените тегления
по картата.
Следователно, единственият
възможен и категоричен извод е, че по времето, когато са направени двете
тегления на 02.12.2019 г. в 20.46 ч. и в 20.47 ч. картата не се е намирала у
титуляра си, а е била у подсъдимия, който е извършил двете тегления, а след
това в 23.21 ч. е проверил и баланса по сметката.
Второ, свидетелят С.И. също
подробно е описал хронологията на събитията на 07.12.2019 г. На този
ден си тръгнал около 18.00 - 18.30 ч. До този момент документите му с банковата
карта се намирали до скоростния лост на автомобила, управляван от чичо му.
Подавайки му дрехите, подсъдимият влязъл почти целия през отворения прозорец на
автомобила. На следващия ден пострадалият отново установил липсата на
документите си. Именно след 18.30 ч. на 07.12.2019 г. са осъществени три
трансакции - в 19.45 ч.; 19.46 ч. и 19.47 ч., а на следващия ден още една в
10.35 ч. Това напълно кореспондира със заключението на вещото лице по
изготвената видеотехническа експертиза, според която от проведените сравнително лицево - идентификационно изследване може да
се направи извод, че: на ф.к.1.1 и ф.к.3.1 (извлечени от обекта на експертизата
за дата 07:12:2019 г.) и ф.к.2.2, ф.к.4.1 и ф.к.4.2 (извлечени от
обекта на експертизата за дата 08:12:2019 г.) е заснето едно и също лице; на ф.к.1.1 и ф.к.1.3
(извлечени от обекта на експертизата) и сн. 2 и сн. 3 (сравнителен
материал) е заснето едно и също лице, посочено като А.Т.Т.. Вещото
лице изрично е посочило в заключението методологията и техническите параметри
при изготвяне на заключението, подробно е описал начина, по който е извършено
сравнителното изследване дали му основание да посочи достатъчната степен на
категоричност в установеното сходство /л.19 ДП/.
Неоснователно е възражението
на защитата, че обвинението относно авторството на тегленията, извършени
02.12.2019 г. не е установено, понеже липсвали видеозаписи от охранителните
камери. Както беше посочено по-горе по делото са събрани достатъчно убедителни
доказателства, въз основа на които да се направи несъмнения извод, че именно
подс. А. Т.е извършил двете трансакции на въпросната датата. В хода на
досъдебното производство наличността на видеокамери в района на терминалното
устройство е било предмет на установяване. Видно от отговора на Ю.АД /л.42 ДП/
няма монтирани видеокамери на външно локиран АТМ с № ***/Супермаркет/, с адрес
гр. С., ул. „К.“ № 11, поради което банката не е представила записи за времето
от 18.50 ч. до 21.00 ч. 02.12.2019 г.
Също като неоснователно
въззивната инстанция намира и твърдението на защитата, че било необходимо да се
изяснява въпросът относно собствеността на терминалните устройства, от които
обвинението твърди, че са извършени тегленията. Видно от извлечението по
движение по сметка терминалните устройства, където подс. А. Т.е изтеглил
сумите, предмет на настоящото обвинение, използвайки платежния инструмент на името
на С.И., са точно индивидуализирани, чрез посочване на техния номер. В случая
са събрани всички необходими доказателства, въз основа на които да се установи
фактическата обстановка и се направят съответните правни изводи за
съставомерността на деянието по чл. 249 ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Установено е, че е използван платежен инструмент, без съгласието на титуляра,
точните часове на трансакциите, техният размер и коя банка обслужва съответното
терминално устройство.
Показанията на св. С.И. и заключението
по посочената експертиза кореспондират с протокола за доброволно предаване
/л.34 ДП/. От него е видно, че подсъдимият доброволно е предал на разследващите
сумата от 500 лв., като саморъчно е посочил, че с нея възстановява част от
парите, изтеглени без съгласието на С.И. от сметката му. В същата насока са и
обясненията на подс. А. Т., дадени пред органите на досъдебното производство
л.56 ДП, прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл. 279 ал.2 вр.
ал.1 т.4 НПК /л. 52 НОХД/.
Достоверността в показанията
на св. С.И. се потвърждава и от обстоятелството, че той не е отрекъл между
датите 02.12.2019 г. и 07.12.2019 г. да е теглил от картата си и именно тогава
се усъмнил в това, че сметката му е намаляла, без той да е извършвал плащания респ.
тегления от банковата си карта Това съответства на отразеното в извлечението за
движение по сметката, от което е видно, че на 04.12.2019 г. в 07.57 ч., когато
е изтеглил 200 лв. Следващото теглене от него е извършено на 06.12.2019 г. в
10.31 ч. в размер на 700 лв., който изцяло съответства на сумата, която същия
ден е дал на заем на подсъдимия, която не отрича да му е била върната още на
следващия ден.
Въз основа на всичко посочено
по-горе единственият възможен и категоричен извод е, че подс. А. Т.е автор на
деянието, предмет на настоящото обвинение, а защитната му версия е безответно
опровергана от анализираните гласни, писмени и веществени доказателства.
При така установената
безспорна фактическа обстановка, първоинстанционният съд законосъобразно е
преценил, че подс. А.Т.Т. е осъществил от обективна и субективна
страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 249 ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 НК,
понеже при условията на продължавано престъпление в
периода от 02.12.2019 г. до 08.12.2019 г. в гр. С.и гр. Б. използвал платежен
инструмент - дебитна карта № ****, издадена от Б. - клон С.на името на С.А.И.
*** и данни от нея - ПИН код и е осъществил шест броя трансакции на обща стойност 2 600.00 лв., без съгласието на титуляра С.А.И., като
деянието не съставлява по-тежко престъпление:
- в 20:46 ч.
на 02.12.2019 г. в гр.С.използвал платежен инструмент - дебитна карта № ****,
издадена от Б. - клон С.на името на С.А.И. *** и данни от нея - ПИН код, като е
изтеглил от АТМ устройство „S.“ с № ***
собственост на Ю.АД, гр. С., в гр. С., ул. „К.“ парична сума в размер на 400 лв., без
съгласието на титуляра С.А.И., като деянието не съставлява по-тежко
престъпление;
- в 20:47 ч. на 02.12.2010 г. в гр. С.използвал
платежен инструмент - дебитна карта № ****, издадена от Б. - клон С.на името на
С.А.И. *** и данни от нея - ПИН код, като е изтеглил от ATM устройство „S.“ с № ***
собственост на Ю.АД - гр. С., в гр. С., ул. „К.“ парична сума в размер на 400
лв., без съгласието на титуляра С.А.И., като деянието не съставлява по-тежко
престъпление;
- в 19:45 ч. на 07.12.2019 г. в гр. Б. използвал
платежен инструмент - дебитна карта № ****, издадена от Б. - клон С.на името на
С.А.И. *** и данни от нея - ПИН код, като е изтеглил от АТМ устройство „В.“ с № D., собственост на Б.
ЕАД, гр. С., в гр. Б., ул. „О.“ № 5 парична сума в размер на 400 лв., без
съгласието на титуляра С.А.И., като деянието не съставлява по-тежко
престъпление;
- в 19:46 ч. на 07.12.2019 г. в гр. Б. използвал
платежен инструмент - дебитна карта № ****, издадена от Б. - клон С.на името на
С.А.И. *** и данни от нея ПИН код, като е изтеглил от АТМ устройство „В.“ с № ***, собственост на
Б. ЕАД, гр. С., в гр. Б., ул. „О.“ № 5, парична сума в размер на 400 лв. без
съгласието на титуляра С.А.И., като деянието не съставлява по-тежко
престъпление;
- в 19:47 ч. на 07.12.2019 г. в гр. Б. използвал
платежен инструмент - дебитна карта № ****, издадена от Б. - клон С.на името на
С.А.И. *** и данни от нея ПИН код, като е изтеглил от ATM устройство „В.“ с № ***, собственост на
Б. ЕАД, гр. С., в гр. Б., ул. „О.“ № 5 парична сума в размер на 200 лв., без
съгласието на титуляра С.А.И., като деянието не съставлява по-тежко
престъпление;
в 10:35 ч. на
08.12.2019 г. в гр. Б. използвал платежен инструмент - дебитна карта № ****,
издадена от Б. - клон
С.на името на С.А.И. *** и данни от нея ПИН код, като е изтеглил от ATM устройство „В.“ с № D., собственост на Б. ЕАД, гр.
С., в гр. Б., ул. „О." № 5 парична сума в размер па 800 лв., без
съгласието на титуляра С.А.И., като деянието не съставлява по-тежко
престъпление.
От
субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
неговите общественоопасни последици и е искал това.
Основателно
е поддържаното като алтернативно становище искане за намаляване размера на
наложеното наказание. Първостепенният съд е преценил, че е висока степента на
обществена опасност на деянието. В случая не е без значение времето, мястото и
обстановката при неговото осъществяване. Очевидно е, че подс. А. Т.се е ползвал
с доверието на своя приятел, св. С.И.. Въпреки това е проявил упоритост, като е
извършил общо шест трансакции и е изтеглил сума в размер на 2 600 лв., като
междувременно пострадалият е проявил разбиране и му е предоставил сумата от 700
лв. на заем. Въз основа на тези безспорно установени факти напълно правилна е
преценката за високата степен на обществена опасност на подс. А. Т.. Всички
тези обстоятелства заедно с негативните характеристични данни и извършване на
престъплението в изпитателния срок по друго осъждане – присъда № 45/22.03.2018
г. по НОХД № 444/2018 г., по описа на Пазарджишкия районен съд, за престъпление
по чл. 343б НК, с основание са отчетени като отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Пред първостепенния съд са
представени медицински документи, л. 30 и сл. НОХД, от които е видно, че
майката на подсъдимия, има заболяване и се нуждае от грижите на близките си.
Това обстоятелство, наред със сравнително младата възраст на подсъдимия, а така
също и първоначално демонстрираното желание да възстанови сумата, чрез
връщането на 500 лв. следва да се отчетат по-осезателно, като смекчаващи
отговорността обстоятелства. Не може да се пренебрегне и обстоятелството, че в
обясненията си, дадени по време на досъдебното производство, подсъдимият е
признал вината си и е изразил съжаление за стореното. Промяната на защитната му
позиция по време на съдебното следствие пред първоинстанционния съд не следва
да се преценя в негов ущърб, понеже е право на подсъдимия да преценя каква
защитна позиция да заема по време на наказателното производство.
С оглед изложеното,
Пловдивският апелативен съд счита, че най-справедливо е наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА да бъде намалено от ТРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. Наложената ГЛОБА е в справедливо определен размер на 2600 лв.,
съобразена е с имотното състояние на подсъдимия и не следва да бъде коригирана.
В случая липсва законова
възможност за приложението на чл. 66 НК, поради което е безпредметно то да бъде
обсъждано и от настоящата инстанция.
Законосъобразно, на основание
чл. 57 ал. 1 т. 2 б. В ЗИНЗС е определен първоначален СТРОГ режим на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Законосъобразно е приложена
разпоредбата на чл. 68 ал. 1 НК и е постановено подс. А.Т. да изтърпи и
отложеното наказание в размер на ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено с
присъда № 45/22.03.2018 г. по НОХД № 444/2018 г., по описа на Пазарджишкия
районен съд, за престъпление по чл. 343б НК, влязла в сила на 11.04.2018 г. при
първоначален СТРОГ режим.
Гражданският иск е с правно
основание чл. 45 ЗЗД.
Безспорно е установено, че от
банковата карта на св. С.И. е изтеглена сумата в размер на 2 600 лв. В хода на
досъдебното производство подсъдимият е възстановил част от нея, а именно 500
лв.
В случая е налице деликт в
размер на 2100 лв. от извършеното престъпление по чл. 249 ал.1 пр. 1 вр. чл. 26
ал. 1 НК.
Поради това и напълно правилно
Пазарджишкият окръжен съд е осъдил подсъдимия да заплати на С.И. посочената
сума, ведно със законната лихва до нейното окончателно изплащане.
Направените по делото разноски
са правилно изчислени и на основание чл. 189 ал. 1 НПК са възложени в тежест на
подсъдимия.
Пред настоящата инстанция
такива не са направени, поради което не се и присъждат.
Законосъобразно е процедирано
с приложените по делото веществени доказателства.
Предвид на
изложеното и на основание чл. 337 ал.1 т.1 НПК, Пловдивският апелативен съд и
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда
№ 260004/28.09.2020 г., постановена по НОХД 367/2020 г., по описа на Пазарджишкия
окръжен съд в наказателно-осъдителната й ЧАСТ, както следва:
- НАМАЛЯВА наложеното
на подс. А.Т.Т. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от ТРИ ГОДИНИ и
ШЕСТ МЕСЕЦА на ТРИ ГОДИНИ за извършеното престъпление по чл.
249 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата
в останалата й ЧАСТ.
РЕШЕНИЕТО не
е окончателно и подлежи на обжалване или протест в петнадесетдневен срок пред
ВКС от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.