№ 118
гр. Т. 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20223500500208 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 и сл. от ГПК.
Предмет на обжалване е решение № 327, постановено по гр.д. № 1349/
2021 г., по описа на РС – Т. с което са отхвърлени предявените от К. Г. З.,
чрез адв. Я. Д. от АК – София, К.А. З. и Я. А. З., обективно съединени искове
против „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, за заплащане на сумата от 25
000 евро – разходи за репатриране на тленни останки; 2506,08 евро,
представляващи 1/3 от застрахователната сума за смърт от злополука по
групова полица № *********, след приспадане на баланса по кредита след
датата на смъртта на застрахования; 6266,96 евро, представляваща 1/3 от
застрахователната сума за смърт от злополука по групова полица №
***********, след приспадане на баланса по кредита към датата на смъртта
на застрахования, като НЕОСНОВАТЕЛНИ. Отхвърлени са и аналогичните
искове на К. А. З. и Я. А. З. за заплащане на сумите от по 2506,08 евро,
представляващи 1/3 от застрахователната сума за смърт от злополука по
групова полица № *********, след приспадане на баланса по кредита след
датата на смъртта на застрахования и 6266,96 евро, представляваща 1/3 от
1
застрахователната сума за смърт от злополука по групова полица №
***********, след приспадане на баланса по кредита към датата на смъртта
на застрахования, като неоснователни. Присъдени са и разноски по делото в
полза на ответника
Жалбата е подадена от ищците, чрез адвокат Я. Д.. Решението се
обжалва в отхвърлителната част: за сумата от 2500 евро – обезщетение за
репатриране на тленни останки и в останалите части както следва: за сумите
от по 2506,08 евро за всеки един от тримата ищци по застрахователната
полица ********* и от по 6260,66 евро по застрахователната полица
***********. Излагат се доводи за необоснованост на решението. Съдът бил
възприел механизъм на произшествието, при което е загинал наследодателят
на ищците, без да назначи експертиза, като е възприел дословно техническата
такава, изготвена при разследване на произшествието в Италия. Неправилно
съдът е отхвърлил иска поради наличие на алкохол в кръвта на починалия. Не
е установено да има причинна връзка между това съдържание на алкохол и
произшествието. С оглед на това, въззивниците молят, съдът да отмени
решението в обжалваната част и да постанови ново, с което да уважи
предявените искове, включително и в частта за разноските. В съд.зас. адвокат
Д. поддържа жалбата.
В срок е постъпил отговор от ответника „Дженерали Застраховане“ АД
гр. София, чрез ю.к. М. М.. В него се посочва, че възприетият от съда
механизъм на произшествието е на основание твърденията в самата исковата
молба и това, че смъртта на наследодателя е настъпила вследствие на телесни
увреждания, причинени при ПТП. Неоснователно е оплакването, че липсва
връзка между причиненото ПТП и наличието на алкохол в кръвта на
починалия. Самото наличие на алкохол в кръвта на пострадалия е основание
да се откаже изплащането на съответната застрахователна сума. Затова се
иска решението да бъде потвърдено и да се присъдят направените по делото
разноски. За съдебното заседание беше представено писмено становище от
пълномощника, в което се оспорва жалбата и се иска решението да бъде
потвърдено.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: Решението е валидно и в обжалваната част е процесуално
допустимо. В едната част е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл
2
свръх петитум по претенцията за заплащане на сумата за репатриране на
тленните останки на наследодателя на ищците. Видно от исковата молба,
претенцията е за 2500 евро. В мотивите на решението обаче, съдът е посочил,
че К. З. предявява иска за 25 000 евро. Т.е. така е приел съдът, че такава
претенция е предявена. Така се е произнесъл и в диспозитива.
С оглед на това, че решението не се обжалва в тази част и на основание
чл. 269 от ГПК, въззивният съд не следва да се произнася по нея.
По съществото на спора. Страните не спорят по много от фактите по
делото и те са следните:
Искът е за заплащане на обезщетение по застраховки „Злополука“,
които техният наследодател е имал, на база притежавани кредитни карти и
сключени групови застраховки по тях с ответника. Тъй като е налице отказ за
доброволно изплащане се иска съдът да постанови решение в този смисъл.
Ищците са наследници на А.Б. З., починал на 08.07. 2020 г. – негови
съпруга и деца. Починалият е извършвал транспортна дейност, чрез фирмата
„Д.Г.“ ЕООД, *********, със седалище в гр. Т. като собственици са били
както той, така и съпругата му. Причината за смъртта са тежки телесни
увреждания, получени при пътнотранспортно произшествие, в Италия, с
управляван от З. влекач, с рег.№ Т **** ТН, марка „Скания“ и ремарке за
товарен автомобил рег.№ Т **** ЕЕ, марка „Щмитц“. Наследодателят е
притежавал банкова карта Visa Classic, издадена от „УниКредит Булбанк“
АД, като на това основание е включен в групата на застрахованите лица по
застраховка „Помощ при пътуване и Злополука на притежателите на банкови
карти" при пътувания в цял свят по застрахователна полица № *********/
03.07. 2014 г., заменена впоследствие с абонаментна полица по Групова
застраховка „Помощ при пътуване и Злополука на притежателите на банкови
карти“ № *********/ 22.06. 2016 г., сключена между „Дженерали
застраховане“ АД, като застраховател и „Уникредит Булбанк“ АД, като
застраховащ. Съгласно приложение № 1 към Абонаментна застрахователна
полица № *********/ 22.06.2016 г., за застрахователните покрития „Смърт от
злополука“, застрахователния лимит за карта Visa Classic е 8000 евро, а за
„Репатриране на тленни останки“ е 2500 евро. Няма спор, че
застрахователната премия е плащана редовно по посочената абонаментна
полица, след включването на А. З. в групата на застрахованите лица.
3
Индивидуалното застрахователно покритие в чужбина за всяка застраховано
лице се задейства със закупуване през периода на застраховката на
туристически пакет или част от него или друга услуга, свързана с пътуването,
посредством застрахованата карта на територията на република България или
при използване на картата на АТМ, или ПОС в чужбина през срока на
пътуването. Картата е ползвана многократно, което е установено от
експертизата.
Починалият А. З., към 08.07.2020 г. е имал действащ договор за
издаване на кредитна карта iCard Mastercard Gold. Същият е включен и в
групата на застрахованите лица по застрахователна полица № ***********/
30.11.2018 г. за застраховка „Помощ при пътуване и Злополука на
притежателите на платежни карти“, сключен между „Дженерали
застраховане“ АД, като застраховател и „Айкарт“ АД, като застраховащ.
Според приложение № 1 към застрахователна полица № ***********/
30.11.2018 г., за застрахователните покрития „Смърт от злополука“
застрахователният лимит за карта iCard Mastercard Gold е 20 000 евро, а за
„Репатриране на тленни останки“ е 3500 евро. Няма спор, че
застрахователната премия е плащана редовно по посочената застрахователна
полица, след включването на А. З. в групата на застрахованите лица. Същият
е получил застрахователен сертификат. Съгласно клаузата „Период на
застраховката и начало на индивидуалното застрахователно покритие“,
срокът на застрахователния договор е до 30.11. 2020 г., като индивидуалното
застрахователно покритие в чужбина за всяко застраховано лице се задейства
със закупуване през периода на застраховката на туристически пакет или част
от него /напр.билет за самолет, автобус или друг транспорт, резервация за
хотел, рент-а-кар/ или услуга, свързани с пътуването посредством
застрахованата карта на територията на Република България или при
използването на картата на АТМ или ПОС в чужбина през срока на
пътуването. Транзакция по тази карта е извършена на 27.06. 2020 г., за сумата
от 5,99 евро, на територията на гр. План дьо Оргон, в Република Франция. А
преди това със същата карта има отразена транзакция на 24.06.2020г. в
Република Италия за сумата от 15,63 евро. Към датата на смъртта на А. З. на
08.07. 2020 г. в Италия е било налице валидно застрахователно
правоотношение с активирано застрахователно покритие. Съгласно
Специалните условия на застрахователен договор с полица № ********* за
4
застраховка „Помощ при пътуване и Злополука на притежателите на банкови
карти“, покритият риск „Смърт от злополука по време на пътуване в
чужбина“ означава: ако през периода на застраховане застрахованото лице
претърпи тежко телесно увреждане, в резултата на злополука по време на
пътуването или на престоя, ограничен до 90 дни максимум, което пряко и
независимо от други причини доведе до смърт в рамките на 12 календарни
месеца от злополуката“. В Общите условия /ОУ/ за тази застраховка „Помощ
при пътуване и Злополука на притежателите на банкови карти“, раздел V.
„Общи изключения“, т.12.2. е регламентирано изрично, че: „Независимо от
клаузите и покритието, посочени в полицата, застрахователят не изплаща
застрахователни обезщетения за щети, респ. застрахователни суми за
събития, свързани или в резултат на: употреба от застрахованото лице на
алкохол, опиати, наркотични или други силно упойващи вещества, които не
са предписани от квалифицирано медицинско лице.“ Застрахователната
полица, ОУ и добавъците към тях са неразделни една от друга части на
застрахователния договор. По сходен начин е формулиран покритият риск
„Смърт от злополука по време на пътуване в чужбина“ в Специалните
условия за застраховка „Помощ при пътуване и Злополука на притежателите
на банкови карти“ на застрахователен договор с полица № ***********, а
именно: „Застрахователят заплаща обезщетение по тази клауза за смърт или
загубена или трайно намалена работоспособност, вследствие на злополука на
застрахования при пътуване в чужбина, като злополуката следва да е
настъпила в срока на индивидуалното застрахователно покритие. Смъртта,
загубата или намаляването на работоспособността следва да е настъпила 12
месеца след датата на злополуката.“ В ОУ за застраховка „Помощ при
пътуване в чужбина с осигурен асистанс", приложими по полица №
***********, раздел IV. „Общи изключения от застрахователното покритие“,
чл. 19.14. е регламентирано изрично, че „Застрахователят не поема и/или не
носи отговорност по претенции, предявени пряко или косвено от, или които
са в резултат от: застраховано лице, което е под въздействие на алкохол или
наркотични вещества, или страда от алкохолизъм, наркомания или друга
зависимост.“
От представеното от ищците и неоспорено от ответника писмено
доказателство – Протокол – Спешни проверки, изд. на 08.07.2020 г. в 08.50 ч.
от Държавна полиция, подразделение Пътна полиция в Алесандрия Овест / в
5
превод на български език лист 32-35/, се установява, че на 08.07.2020 г., към
08.00 ч., А. З. е бил в кабината като шофьор на тир Скания/Шмитц, с рег.№
Т**** ТН / Т**** ЕЕ/ BG, като е пътувал в еднопосочната лента А/21 от
Торино към Пиаченца. Близо до километър 149+495 юг, не забелязал навреме
забавянето на трафика пред себе си, при което въпреки решително спирачно
действие, достигнал и се блъснал силно в предходно тежкотоварно МПС,
което е било спряно в момента. Движението е било забавено поради пътен
ремонтен обект по-нататък по пътя. Вследствие на верижния сблъсък З. се
оказал заклещен вътре в кабината, със силно смачкани ламарини,
впоследствие бил изваден безжизнен от персонала на пожарната команда. От
описанието на пътната обстановка става ясно, че в момента движението е
било интензивно, небето е било ясно, видимостта добра, осветление – дневно,
пътно покритие – сухо и в добро състояние. Също от представения от ищците
като писмено доказателство доклад за техническа консултация от съдебна
медицина относно причините за смъртта на З. /в превод на български език
лист 42-49/ се установява, че на починалия на 08.07. 2020 г., около 08.00 ч., е
извършена аутопсия на 13.07.2020 г., в 14.00 ч., т.е. около 5 дни и 6 часа след
смъртта. На стр. 8 от доклада е констатирано след изследване за съдържание
на алкохол в кръвта, направено с кръвна проба чрез техника - газова
хроматография /HS GC/MS/, положителен резултат от 0,44 гр/л. В резултат на
това може да се допусне за психо-физичното състояние на лицето – като леко,
минимално пияно състояние. Най-общо с такова съдържание на алкохол се
асоциират следните ефекти: намалена способност за бдителност, внимание,
контрол, намалена двигателна координация на рефлекси, на странично
виждане, повръщане. На стр. 11 от същия доклад се чете, че смъртта на З.
явно се дължи на травматичен шок, вторичен – поради сериозните
наранявания в гръден кош и корем, включващи значителен стомашен
кръвоизлив заради скъсана лява бъбречна артерия, което е в пряка причинна
връзка със събитието от дата 08.07.2020 г.
От писменото заключение по назначената в настоящото исково
производство медицинска експертиза и от допълнително дадените в открито
заседание на 13.04. 2022 г. разяснения от вещото лице д-р В.Г. се установява
следното: в кръвта на А. З., който е изследван посмъртно по
газхроматографския метод, показва наличие на алкохол в кръвта от 0,44
промила. Това количество алкохол в кръвта отговаря на субклинична степен
6
на алкохолно опиване. Не може да се приеме, че З. е бил в пияно състояние.
Пияно състояние е, когато има наличие на алкохол в кръвта над 0,5 промила,
според българските стандарти. При субклиничната степен на алкохолно
опиване се наблюдава отслабване на фините координационни движения,
намаляване на вниманието, съобразителността и възприятията. Доктор Г.
изрично посочва, че в съдебната медицина специалистите смятат, че при
такова количество алкохол е абсолютно недопустимо да се управлява МПС,
макар и да не е в пияно състояние. Според д-р Г. това субклинично опиване,
което е вследствие на наличието на 0,44 промила алкохол в кръвта, не може
да доведе до 15 секундното забавяне в рефлексите, в реакциите.
Няколко месеца преди произшествието А. З. е бил на лечение в Първо
вътрешно отделение в МБАЛ – Т. в периода от 14.02.2020 г. до 21.02.2020 г. и
е ползвал отпуск поради временна неработоспособност до 02.03. 2020 г. с
диагноза „Хроничен стеатохепатит“ /омазняване – мастна дистрофия на
черния дроб/. По повод на това заболяване му е предписана терапия за дома:
Карзил макс – 3 х 1 табл. и Ензимил – 3 х 1 табл., а в болничното отделение е
лекуван и с Трансметил. Тези три медикаменти не съдържат алкохол или
други съставки, които да са повлияли установеното количество алкохол в
кръвта на А. З. – 0,44 промила и то към момента на настъпване на смъртта
08.07.2022 г. Още повече, че една от причините за самото заболяване мастна
дистрофия на черния дроб е алкохолът и добрата медицинска практика
изисква да не се лекува с причинителя на самото заболяване. При тази
диагноза „Хроничен стеатохепатит“ функциите на черния дроб са нарушени
или затруднени и се забавя разграждането на алкохола. Според вещото лице,
това че се намира алкохол в кръвта на З., най-вероятно се дължи на
заболяването на черния дроб и съответно забавено разграждане на алкохола.
Не е спорно, че в Италия специалното ограничение за професионални
водачи е 0.0 промила. Т.е. в Република Италия, за професионалните водачи на
МПС от категория С+Е т.е. влекач с ремарке, какъвто е бил наследодателят на
ищците, е абсолютно забранено консумация на алкохол в каквото и да е
количество и според италианското законодателство за този вид шофьори
стойността за алкохол е 0.0 промила.
Задължението към „Уникредит Булбанк“ АД по издадената на А. З.
карта Visa Classic 2015, вкл. редовна главница и редовна лихва, към датата на
7
неговата смърт 08.07.2020 г. е общ дълг в размер на 921,53 лв. /471,17 евро/,
от които усвоена част 916,38 лв. и лихви 5,15 лв. съгласно условията в
груповата застрахователна полица застрахователят дължи на наследниците
разликите между застрахователната сума и баланса на кредитното задължение
към датата на смъртта на застрахования или 8000 евро– 471,17 евро=7528.83
евро, което означава, че за всеки един от тримата наследници дължимата сума
би била в размер на 2509,91 евро.
Отделно от това и от писмените доказателства се установява, че първата
ищца – съпругата на А. З., е заплатила 4889,57 лв. за репатриране на тленните
му останки от гр. Пиаченца, Италия до гр. Т. България. От ССЕ се
установява, че към датата на смъртта по издадената карта iCard Mastercard
Gold А. З. има остатъчно задължение към „Айкарт кредит“ ЕАД в размер на
1218 евро, включваща редовна главница и редовна лихва. Разликата между
застрахователната сума от 20 000 евро и баланса на кредитното задължение
към датата на смъртта на застрахования е равна на 18 782 евро. На всеки един
от тримата наследници дължимата сума би била 6260,67 евро. Видно от
уведомително писмо от 28.01.2021 г. от „Дженерали Застраховане“ АД до К.
З., предявени са претенции по полица № ********* и по полица №
***********, застраховка „Помощ при пътуване и злополука“, преписки №
********* и № *********, със застраховано лице А. Благоев З..
Застрахователят е отказал на наследниците да изплати съответните суми с
основните три мотива, като единият от тях е употребата на алкохол, а другата
е, че властите в Италия са установили, че починалият е виновен за
произшествието.
При така описаните факти и с оглед на това, че производството се
развива пред въззивната инстанция, спорните въпроси между страните се
свеждат до следното: каква е причината за произшествието, има ли забавена
реакция на починалия и дали ако това е така, причината за това е употребата
на алкохол.
Страните не спорят, че всички останали предпоставки за изплащане на
обезщетение са налице: има застрахователен договор, който е бил валиден
към датата на произшествието, налице е застрахователно покритие – смърт
при транспортна злополука, това събитие е настъпило, ищците като законни
наследници по принцип са носители на материалното право и могат да
8
получат обезщетението.
Нормативният акт, който урежда правоотношенията, свързани с
изплащане на обезщетения при злополука, е КЗ – чл. 459 и чл. 460 от КЗ,
които препращат и към разпоредбите в същия кодекс, касаещи застраховката
„Живот“.
В чл. 460 е посочено, че доколкото не е уговорено друго,
застрахователят се освобождава от задълженията си по застрахователния
договор, ако нараняването, увреждането на телесната цялост, загубата на
работоспособността или смъртта са настъпили:
1. ако застрахованият съзнателно причини собствената си смърт;
2. в резултат на извършване от застрахования на престъпление от общ
характер;
3. при война, военни действия или вследствие на терористичен акт, а в
ал. 2, че страните могат да договорят и други изключения.
Именно такава е и уговорката в общите условия по двете полици, че
обезщетения и суми не се изплащат за събития“, свързани или в резултат на
употреба на застрахованото лице на алкохол…“ и „Застрахователят не носи
отговорност по претенции,… които са резултат от: застраховано лице, което е
под въздействието на алкохол или наркотични вещества или страда от
алкохолизъм, наркомания или друга зависимост“.
И двете клаузи предвиждат, че следва да е налице причинна връзка
между употребата на алкохол и произшествието, довело до настъпване на
застрахователното събитие.
В случая употребата на алкохол е установена по категоричен начин,
предвид наличието на алкохол в кръвта на застрахования. Спорен е въпросът
доколко именно това е причината за злополуката.
От събраните по делото доказателства, съдът намира, че може да се
направи извод, че действително е налице причинна връзка между употребата
на алкохол от загиналия и произшествието. Както се установява от протокола
на полицията в Италия, именно З. е блъснал камиона си в спрелите пред него
други товарни автомобили. Времето е било хубаво, ясно, при много добра
видимост. Т.е., З. не е изпълнил едно от основните си задължения на водач,
когато види препятствие да намали скоростта и да спре. От протокола за
9
оглед се установява, че е имало спирачни следи в продължение на около 30
метра, до сблъсъка с предния автомобил. Няма данни той и предният преди
него, които са били спрели, да са го направили внезапно. На пътя е имало
ремонт. В протокола е посочено, че е извършено забързано действие и
следите са от силно натискане на спирачките. От удара е изместен предният
автомобил, който на свой ред също удря стоящият преди него спрял товарен
автомобил. Пострадал е и водачът на първия ударен автомобил, а З. е бил
притиснат в кабината, като е получил травми, които са несъвместими с
живота.
Т.е., според съда са налице безспорни доказателства, че е налице
забавена реакция на застрахования, който е бил длъжен да намали скоростта
си и да спре навреме. След като от този протокол безспорно може да се
направи извод, кой е причинил произшествието и на какво разстояние е
задействана спирачната система, то съдът прави извод, че именно забавената
реакция е причина за това произшествие и за смъртта.
Дължи ли се тази забавена реакция на употребата на алкохол от страна
застрахования. Въззивният съд счита, че това действително е така.
Категорично е заключението на вещото лице, че макар и починалият да не е
бил в пияно състояние, това е субклинично алкохолно опиване, което води до
отслабване на фините координационни движения, намаляване на вниманието,
съобразителността и възприятията. И още по-категоричното становище на
вещото лице, че в съдебната медицина се смята, че при такова количество
алкохол е абсолютно недопустимо да се управлява МПС, че не може то да се
управлява пълноценно.
Т.е. може да се приеме за безспорно, че вследствие употребата на
алкохол при застрахования са били налице отслабени фини коориданционни
движения, било е намалено вниманието му, съобразителността и
възприятията. От протокола за аутопсия не се установява да има някаква
друга причина, която да е довела до тази забавена реакция. След като
вниманието и коориданцията са били повлияни от алкохола, то безспорно и
това е допринесло за тежкия удар и настъпването на смъртта.
Предвид на това въззивният съд също споделя изводите на РС – Т. че е
доказано изключението, даващо право на застрахователя да откаже
изплащането на обезщетение.
10
Предвид наведените от жалбоподателите и техния пълномощник
доводи, следва да се посочи следното: съдът основава изводите си на
установени факти не от заключението на техническата експертиза в Италия, а
от официалния свидетелстващ документ на италианските полицейски власти.
Установените там факти не са оборени от събраните по делото доказателства.
На следващо място, в оплакванията си в жалбата, пълномощникът се
позовава само на една част от заключението на съдебния експерт д-р Г. и
пропуска да отбележи другата част, която е свързана именно със спорния по
делото въпрос. С оглед на изложените вече мотиви от втората инстанция,
всички оплаквания в жалбата са неоснователни.
Предвид на това, решението в обжалваната част е правилно и следва да
бъде потвърдено.
По разноските. На въззиваемата страна следва да се присъди ю.к.
възнаграждение, което съдът определя на 150 лв.
По обжалваемостта. Съдът приема, че се касае до спор с потребител,
при което в ГПК изрично е посочено, че това са граждански дела, а не
търговски. С оглед на това, претенцията на всеки един от ищците надхвърля
общо сумата от 5000 лв. и следователно решението може да се обжалва.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно, решение № 327,
постановено по гр.д. № 1349/ 2021 г., по описа на РС – Т. В ЧАСТТА, в която
са отхвърлени като неоснователни предявените от К. Г. З., чрез адв. Я. Д. от
АК – София, К. А. З. и Я. А. З., обективно и субективно съединени искове
против „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, за заплащане на сумите както
следва:
За иска на К. З. в частта за 2500 евро – разходи за репатриране на
тленни останки;
За исковете на К. З., К. З. и Я. З. в размер на по 2506,08 евро за всеки от
тримата, представляващи по 1/3 от застрахователната сума за смърт от
злополука по групова полица № *********, след приспадане на баланса по
кредита след датата на смъртта на застрахования;
11
В размер на по 6260,66 евро, представляващи по 1/3 от
застрахователната сума за смърт от злополука по групова полица №
***********, след приспадане на баланса по кредита към датата на смъртта
на застрахования, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА К. Г. З., ЕГН **********, К. А. З., ЕГН ********** и Я. А. З.,
ЕГН **********, тримата от гр. Т. ул.“С.“ № 3, ет. 2, ап. 7, представлявани от
адв. Я. Д. от гр. София, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Дженерали застраховане“ АД гр.
София, бул.“Княз Ал. Дондуков“ № 68, сумата от по 50 лв. всеки /общо 150
лв./, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщаването му
на страните, пред ВКС, при наличието на основанията по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12