№ 11
гр. Разград, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Анелия М. Й.
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Анелия М. Й. Въззивно гражданско дело №
20223300500286 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Първоинстанционното производство пред РС - Разград е образувано по депозирана
искова молба от „Първа Инвестиционна Банка“ АД, гр. София, ЕИК *********, подадена
чрез пълномощник срещу ответниците Т. А. Р. и Л. М. С., първата като кредитополучател, а
втората като поръчител, с която са предявени обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.422 вр. с чл. 415 от ГПК, за установяване съществуването на вземане,
произтичащо от Договор за банков кредит от 12.11.2009 година, сключени между страните и
за което в полза на банката е била издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК, общо за сумата в размер на 20 844,85 евро, от които:
сумата от 6960,71 евро, представляваща просрочена главница, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, сумата от 7 227,03 евро, просрочена договорна
лихва за периода от 15.03.2010 г. до 15.11.2019 година, сумата от 6657,11 евро,
представляваща наказателна лихва за периода от 15.02.2010 г. до 20.11.2019 г., сумата от
109,01 лева - държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
С Решение № 24/25.01.2021 г., постановено по гр. д. № 1615/2020 г. по описа на РС
– Разград, в производство по чл.422 от ГПК съдът е приел за установено, че Т. А. Р. и Л. М.
С. дължат солидарно на „Първа инвестиционна банка”АД, ЕИК *********, първата като
кредитополучател, а втората като поръчител, сумата 6960,71 евро главница по договор за
банков кредит от 12.11.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
1
21.11.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 7 227,03 евро договорна лихва
за периода 15.03.2010 г. – 15.11.2019 г. и 1003 евро наказателна лихва за периода 21.11.2016
г. – 21.11.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ №4772/25.11.2019 г. по ч.гр.д.№2343/2019 г. по описа на РС
Разград. Отхвърлил е претенцията на ищеца за дължимост на наказателна лихва до
първоначално предявения размер от 6 657,11 евро като неоснователен и
недоказан.Присъдил е в полза на страните разноски, съобразно уважената, съответно
отхвърлена част от иска.
Недоволни от решението са останали и двете ответници, поради което са депозирали
въззивни жалби, с които са атакували първоинстанционното решение. Предвид
депозираните въззивни жалби е образувано в. гр. д. № 142/2021 г. по описа на Окръжен съд
– Разград, което е приключило с постановяване на Решение № 103/19.07.2021 г.,
постановено по същото дело, с което е потвърдено Решение № 24/25.01.2021 г., постановено
по гр. д. № 1615/2020 г. по описа на Районен съд - Разград в производство по чл. 422 от
ГПК. Присъдил е дължимите се разноски.
Недоволни от въззивното решение останали въззивниците – Л. С. и Т. Р.. Същите са
депозирали касационни жалби против Решение № 103/19.07.2021 г., постановено по в. гр. д.
№ 142/2021 г. по описа на Окръжен съд – Разград. Обжалваното въззивно решение е
допуснато до касация с Определение № 403 от 13.05.2022 г. по ГД № 4674/2021 г. на ВКС,
III ГО, в което се сочи за вероятна необоснованост на въззивното решение. Касационното
производство е приключило с постановяване на Решение № 50173 от 13.10.2022 г. по ГД №
4674/2021 г. по описа на ВКС, III ГО, с което въззивното решение по ВГД № 142/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Разград е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на Окръжен съд – Разград за изслушване на нова счетоводна експертиза съгласно т. 3
на ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 х., ОСГТК на ВКС.
Вследствие на решението на ВКС делото е върнато на Окръжен съд - Разград и е
образувано настоящото производство – ВГД № 286/2022 г.
Т. А. Р., чрез пълномощник атакува решението в частите му за дължимите главница,
договорна и наказателна лихва. По отношение на дължимата главница счита, че като
неправилно решението следва да бъде отменено по отношение на сумата от 1989.,02 евро за
периода от м. март, 2010 г. до м. ноември, 2014 г. или за сумата над 4 971,69 евро до пълния
уважен размер от 6 960,71 евро. По отношение на договорната лихва, счита, че решение то
следва да бъде отменено за сумата от 6178,52 евро за периода от м. март, 2010 г. до м.
ноември, 2016 г. , т.е. за сумата над 1 048,51 евро до пълния уважен размер от 7 227,03 евро.
Счита също така, че изцяло следва да бъде отменено решението в частта му за дължимата
наказателна лихва от 1003 евро. Излагат се подробни съображения във връзка с
неправилността на решението.
Л. М. С. атакува решението, чрез пълномощник като счита, че същото е неправилно,
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и с константната
практика на ВКС в аналогични хипотези. По отношение на главницата, сочи, че същото
2
следва да бъде отменено за сумата от 6052,07 евро от уважения размер. По отношение на
сумата в размер на 1003 евро - наказателна лихва за периода от 21.11.2016 г. до 21.11.2019
г., счита, че клаузата, с която е уговорена същата е нищожна, поради противоречие със
закона, като претенцията за нейната дължимост следва да се отхвърли и поради това, че
същата е погасена за съответен период.
Досежно договорната лихва сочи, че решението следва да бъде отменено за сумата
от 7176,61 евро за периода от м. март, 2010 г. до м. април, 2019 г., т.е. за сумата над 50,42
евро до пълния уважен размер от 7227,03 Евро.
Насрещната в производството страна не е депозирала отговор на въззивните жалби.
Представила е писмена защита,като оспорва жалбите като неоснователни.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество се явява частично основателна.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на
12.11.2009 г. между ищеца „Първа инвестиционна банка”АД и ответницата Т. А. Р. е
сключен договор за банков кредит за сумата 7000 евро с краен срок за погасяване –
15.11.2019 г. В т.4 от договора кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката
годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на Банката за евро, увеличен с надбавка
от 8,61 пункта, като конкретно е посочено, че към датата на сключване на договора този
базов лихвен процент е в размер на 7,89 % годишно. Вт.5 от същия договор е посочено, че
към датата на сключване на договора – 12.11.2009 г. годишният процент на разходите по
договора е 18,82%. В т. 10 от договора е посочено, че плащания, дължими, но неизвършени
в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в
банката, се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в т.4 лихвен процент плюс
наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ сатата на
падежа на съответната вноска. В т.12 от този договор е посочено, че за обезпечение на
вземанията на банката по предоставения кредит - главница, лихви, такси, комисионни и
разноски, банката приема поръчителство от ответницата Л. М. С.. Към договора за кредит е
приложен план за погасяване /л.19/. В него са посочени падежите на всяка една от
анюитетните вноски и размера им. Размерът на всяка от тях е 120,58 евро. В края на плана е
посочено, че лихвата и съответната месечна вноска са ориентировъчни, тъй като са
изчислени на база размера на FIB_BLP към датата на подписаване на договора за кредит.
13.11.2009 г. между ищеца „Първа инвестиционна банка”АД и ответницата Л. М. С. е
сключен договор за поръчителство, с който последната се е задължила да отговаря за
изпълнението на задълженията на ответницата Т. А. Р. за главница, лихви, такси, комисиони
и разноски, произтичащи от отпуснат банков кредит в размер на 7000 евро по договор
№076LD-R-000477/13/11/2009 г. за банков кредит. В т.2 от договора за поръчителство
изрично е записано, че коръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя за всички
3
последици от неизпълнението на главното задължение, вкл. за лихвите и разноските. Със
заявление, депозирано на 21.11.2019 г. „Първа инвестиционна банка”АД е поискала
издаване на заповед за незабавно изпълнение и по ч.гр.д.№2343/2019 г. Районен съд -
Разград е допуснал незабавно изпълнение и е издал заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредил ответниците да
заплатят солидарно на „Първа инвестиционна банка”АД сумата 6960,71 евро главница,
ведно със законната лиха, считано от 21.11.2019 г., сумата 7 227,03 евро договорна лихва за
периода 15.03.2010 г. – 15.11.2019 г. и сумата 6,657,11 евро наказателна лихва за периода
15.02.2010 г. – 20.11.2019 г., както и сумата 815,39 лв. разноски по делото и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Срещу тази заповед двете длъжници са подали
възражение по чл.414 от ГПК.
По делото, пред районния съд е изслушано заключение на ССЕ, според което
банковият кредит е усвоен по банкова сметка. Посоченото в него задължение на
кредитополучателя е 14 469,24 евро. Видно от движението на средствата по тази банкова
сметка, получените като кредит средства са използвани за погасяване на задължения на Т.
А. Р.. Последната платена вноска за погасяване на кредита от същата е от 25.10.2010 г., като
кредитът е просрочен още от 15.02.2010 г. След приспадане на платените от ответницата Р.
суми - 364, 25 евро договорни лихви и 39, 29 евро главница, според първоначалния
погасителен план към 20.11.2019 г. са дължими 7 104,99 евро договорна лихва и 6960,71
евро главница. Според изчисленията на ответника договорната лихва е в размер на 7227,03
евро. Според вещото лице тази разлика се дължи на промяна в базовия лихвен процент. В
счетоводната система на банката кредитът не е отбелязан като предсрочно изискуем и не е
обявяван за такъв. Наказателната лихва по кредита, изчислена от банката в съответствие с
т.10 от договора е в размер на 6 657,11 евро за периода 15.02.2010 г. – 20.11.2019 г. При
годишен лихвен процент от 16,50% с надбавка от законовата лихва наказателната лихва за
просрочие би била в размер на 5 850,72 евро.
Съгласно дадените указания с Решение № 50173/ 13. 10. 2022 г. по гр. д. № 4674/ 2021
г. по описа на ВКС, настоящата въззивна инстанция е назначила и изслушала допълнително
заключение на ССЕ. Според заключението, лихвения процент е променян само веднъж за
периода на кредита, считано от 01. 05. 2010 г. До тази дата е бил 16, 5 % /7,89 + 8,61/, а след
01. 05. 2010 г. до 15. 11. 2019 г. – 16,6% /7,99 +8,61/. Промяната на лихвения процент се
дължи на промяната на единия формиращ компонент, а именно БЛП, който е променен за
EUR от 7,89 на 7,99 от 01. 05. 2010 г. Промяната на БЛП, според заключението е направена
съгласно Раздел II, т. 4 от договора за кредит; Общите условия на Банката – Раздел I, б.“л“,
Раздел IV, т. 9.1. Размерът на договорната лихва по погасителния план е 7 469, 24 евро.
Размерът на начислената такава от Банката е 7 592, 78 евро, а разликата за целия период на
кредита е 123, 54 евро.
При тези фактически данни, следва да се приеме, че въззивната жалба е частично
основателна само досежно размера на дълижите договорни лихви.
Безспорно е между страните, на 12.11.2009 г. между ищеца „Първа инвестиционна
4
банка”АД и ответницата Т. А. Р. е сключен договор за банков кредит за сумата 7000 евро с
краен срок за погасяване – 15.11.2019 г. Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от
ГПК – 21. 11. 2019 г. , срокът на действие на договора за кредит е изтекъл. Според
събраните по делото писмени доказателства и заключението на ССЕ, прието от районния
съд, кредитът не се е обслужвал от 15. 02. 2010 г. и от тази дата е в просрочие. От
главницата е погасена сумата 39, 29 евро и е дължима сумата 6960,71 евро. 364, 25 евро са
платените договорни лихви и са дължими 7 104,99 евро, според първоначалния погасителен
план при 16, 5%, без да се отчита промяната лихвения процент от банката след 01. 05. 2010
г., която е прилагана до 15. 11. 2019 г. – 16,6%. Доказателства и твърдения за извършено
плащане на тези суми след 25. 10. 2010 г., за когато се установява последното плащане по
кредита, не са посочени от ответниците. Предявеният установителен иск е основателен и
доказан за размера на 6960,71 евро главница, 7 104,99 евро договорни лихви за периода от
15.03.2010 г. до 15.11.2019 година.
Неоснователно е възражението на ответниците за погасяване на вземането на ищеца за
главница и договорни лихви по давност. Настоящият състав на съда споделя
преобладаващата съдебна практика на ВКС, според която началният момент, от който
започва да тече давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по
погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена и респективно,
настъпила предсрочна изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване на
кредита. В случая, началната дата на изискуемостта е датата на последната вноска
15.11.2019 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 22.11.2019
г., вземането за главница и възнаградителна лихва не е погасено по давност по тези
съображения. С оглед на така възприетото становище, съдът приема, че преклузивният 6 –
месечен срок по чл. 147 от ЗЗД, който ограничава отговорността на поръчителя, започва да
тече от уговорения краен срок за погасяване на задължението по кредита, поради което към
датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК , от когато се счита иска за предявен,
този срок не е бил изтекъл. Ето защо, ответницата С. отговаря като поръчител за изпълнение
на задължението.
Основателно е възражението на ответниците – въззивници в настоящото производство,
че уговорката в т. 4 от договора кредитополучателя да заплаща годишна лихва в размер на
базовия лихвен процент на банката за евро, увеличен с надбавка от 8, 61 пункта е
неравноправна. Според формираната многобройна, последователна и непротиворечива
практика на ВКС, съдържаща се в решения № 15 от 18.4.2018 г. по търговско дело №
2439/2016 г. на I ТО на ВКС, № 51 от 04.04.2016 г. по т. д. № 504/15 г. № 77 от 22.04.2015 г.
по гр. д. № 4452/14 г. на ІІІ ГО, № 424 от 02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/15 г. на ІV ГО, № 95
от 13.09.2016 г. по т. д. № 240/15 г. на ІІ ТО и много други, уговорката в договор за банков
кредит, предвиждаща възможността на банката за едностранна промяна в договорения
лихвен процент въз основа на непредвидено в самия договор основание и когато такова
договорено изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола на
доставчика на услугата, е неравноправна по смисъла на общата дефиниция на чл. 143 ЗЗП.
5
Методът на изчисление на съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и конкретно
разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и
относителната тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и индикатори.
Потребителят трябва да разполага с достатъчно информация как кредиторът може да
промени едностранно цената на доставената му финансова услуга, за да може и той да
извърши необходимите действия в своя защита. В противен случай уговорката е
неравноправна и съответно-нищожна. В случая, от събраните по делото писмени
доказателства и допълнителното заключение на ССЕ, прието от въззивната инстанция, се
установява, че ГЛП е променен от Банката едностранно след 01. 05. 2010 г. до 15. 11. 2019 г.
на 16, 6%, вместо уговорения ГЛП 16, 5 %, без да е ясно въз основа на какви обстоятелства е
изменен БЛП от 7, 89 на 7, 99 %. С оглед на това, въззивниците дължат размера на
договорната лихва по първоначалния погасителен план, съгласно уговорения ГЛП в
договора за кредит – 16, 5%. Съобразявайки извършеното плащане на договорни лихви в
размер на 364, 25 евро, въззивниците дължат сумата 7 104,99 евро. Законосъобразно
районният съд е приел, че въззивниците дължат сумата 1003 евро наказателни лихви.
Съобразена е разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, според която обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Въззивниците дължат само законната лихва по
отношение на вземането на въззиваемия за периода от 21. 11. 2016 г. до 21. 11. 2019 г.
Предвид изложеното, обжалваното решение на районния съд следва да бъде отменено
в частта, в която е прието за установено, че въззивниците дължат сумата над размера от 7
104,99 евро договорни лихви до приетия за установен 7 227, 03 евро за периода от 15.03.2010
г. до 15.11.2019 година /за разликата от 122, 04 евро/, а в останалата обжалвана част следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК въззивниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на въззиваемата страна разноските по съдебното производство пред
въззивната инстанция в размер на 150 лева за юрисконсултско възнаграждение. На осн. чл.
78, ал. 6 от ГПК въззиваемата страна следва да заплати, съразмерно с уважената част на
въззивната жалба, по сметка на Разградския окръжен съд сумата 25 лева за държавна такса, а
по сметка на Върховния касационен съд сумата 25 лева. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
въззиваемият дължи на въззивниците сумата 60 лева разноски пред ВКС за заплатени
държавни такси, сумата 100 лева – разноски пред настоящата инстанция, а на осн. чл. 38, ал.
2 от ЗА на адв. С. Й. Д. 300 лв. адвокатско възнаграждение пред ВКС и 300 лв. пред
въззивната инстанция, определено на осн. чл. 7, ал. , т. 1 от НМАВ / преди изм. ДВ.бр. 88/
2022 г./
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 24/25.01.2021 г., постановено по гр. д. № 1615/2020 г. по описа
на РС – Разград В ЧАСТТА, в която в производство по чл.422 от ГПК съдът е приел за
6
установено, че Т. А. Р. и Л. М. С. дължат солидарно на „Първа инвестиционна банка”АД,
ЕИК *********, първата като кредитополучател, а втората като поръчител, сумата над
размера от 7 104,99 евро договорни лихви за периода от 15.03.2010 г. до 15.11.2019 година и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Първа инвестиционна банка”АД в производство по
чл. 422 от ГПК да бъде прето за установено, че Т. А. Р. и Л. М. С. дължат солидарно на
„Първа инвестиционна банка”АД, ЕИК *********, първата като кредитополучател, а
втората като поръчител, сумата над размера от 7 104,99 евро до размера на 7 227,03 евро
договорни лихви за периода от 15.03.2010 г. до 15.11.2019 година, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 24/25.01.2021 г., постановено по гр. д. № 1615/2020 г.
по описа на РС – Разград в останалата обжалвана част.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Т. А. Р. и Л. М. С. да заплатят на „Първа инвестиционна банка”АД, ЕИК
********* сумата 150 лева разноски по делото пред въззивната инстанция за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка”АД, ЕИК ********* да заплати на Т. А. Р. и
Л. М. С. сумата 160 лева разноски по делото, а на адвокат С. Й. Д. от САК 600 лева за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка”АД, ЕИК ********* да заплати 25 лева по
сметка на Разградския окръжен съд и сумата 25 лева по сметка на Върховния касационен
съд за държавна такса.
ПК ГПКг
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с касационна жалба пред ВКС .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7