РЕШЕНИЕ
№ 359
гр. Варна, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20243110204431 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„НИШИКЛИ ТРАВЕЛ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ № 185, представлявано от М. Н., ЛНЧ
**********, депозирана от Г. С. от АК-Ст.Загора срещу Наказателно постановление №
23-0002994/20.06.2024 год. на Главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна
администрация” –гр.Варна, с което за нарушение на чл. 96а, ал.1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвПр/, на осн. същия текст на дружеството е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5 000 /пет хиляди/
лева.
В жалбата се моли за отмяна на НП, като се сочи, че то е същото е постановено
при съществени нарушения на процесуалните правни норми. Твърди се , че още при
съставяне на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не е
спазено изискването по чл.40, ал.1 от ЗАНН за съставяне на този акт в присъствието на
най-малко двама свидетели. В резюме се изтъква, че АУАН № 339818/ 23.05.2024г.
противоречи на всички алтернативно предвидени от закона процесуални изисквания за
съставянето му по чл.40, ал.1, ал.3 и 4 от ЗАНН. Възз. твърди, че не са спазени
императивните реквизити на атакуваното НП залегнали в чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН,
като по-точно не са посочени смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства. Не
било посочено и взети ли са те предвид при определяне на наказанието. Счита, че този
1
пропуск представлява съществено процесуално нарушение, тъй като по този начин се
ограничава правото на защита на жалбоподателя и се затруднява изграждането на
защитна теза.
В съдебно заседание въззивното дружество не се представлява от законен или
упълномощен процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки,
преповтарящи съдържанието на жалбата. В тях се навеждат и допълнителни
аргументи, че нарушение не е извършено и че липсват доказателства за случаен
превоз на пътници. Сочат се аргументи за приложението на чл.28 от ЗАНН.
В жалбата и в становището се претендира за присъждане на адвокатско
възнаграждение, съответно 500 лв. и 300 лв.
Наказващият орган, редовно призован, се представлява от процесуален
представител- експерт с Ю.дическо образование, която оспорва жалбата. Изразява
становище за неоснователност на жалбата, депозира и писмени бележки, с които моли
НП да бъде потвърдено на аргументите посочени в писменото становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 14.05.2024г. инспектори към Областен отдел „Автомобилна администрация“ –
Бургас, спрели за проверка автобус от кат. М3, марка „Мерцедес Туризмо“, с peг. №
********** на фирма „Нишикли Травел“ ЕООД, извършващ превоз на пътници. От
представените при проверката документи, в това число билети на пътниците и
интербус книжка №300348, ведомост 2, те преценили, че се извършва случаен превоз
на пътници по редовна автобусна линия с маршрут гр.Бургас-гр.Истанбул. Събраните
при проверката документи били изпратени в ОО „АА“-Варна. Там те били
допълнително съобразени от инспектори в отдела, в това число и св.Ю. Р., който като
съобразил, че превозвачът "Нишикли Травел" ЕООД, притежавал лиценз на Общността
за международен автомобилен превоз на пътници № 0470, валиден до 31.12.2026г.
преценил, че се касае за случаен превоз на пътници по редовна автобусна линия.
При тази констатация св. Р. счел, че в гр.Варна , по седалището на дружеството,
същото е допуснало извършването на 7 (седем) броя пътници по маршрут гр. Бургас
(РБ) - гр. Истанбул (РТ) с автобус от кат. М3, марка „Мерцедес Туризмо“, с peг. №
**********, под формата на случаен превоз видно от книжка Интербус № 300348,
ведомост № 2, на превоз на пътници по автобусна линия видно от 7 бр. фискални
бонове, онлайн платформа за продажба на билети, с което е извършило нарушение на
чл. 96а, ал.1 от ЗАвПр. Поради това и съставил срещу дружеството АУАН. Актът бил
предявен на упълномощено от представляващия дружеството лице, което се запознало
със съдържанието му и го подписало с отбелязване, че има възражения. Възражения
постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
2
Впоследствие въз основа на така съставения АУАН, като възприел изцяло
описаното в АУАН и приетата от актосъставителя правна квалификация Главен
инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, издал
обжалваното НП, с което на осн. чл. 96а, ал.1 от ЗАвПр на дружеството била наложена
имуществена санкция в размер на 5 000 лв..
Наказателното постановление било връчено на упълномощеното от
представляващия дружеството лице на 26.07.2024г.. В законоустановения 14-дневен
срок-07.08.2024г., видно от пощенското клеймо, чрез наказващия орган, въззивното
дружество депозирало жалба, до РС-Варна срещу горепосоченото НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП,
вкл.АУАН, заповеди, разрешително за международен превоз на пътници с автомобилен
транспорт, интербус книжка, договори за организирано пътуване,маршрутно
разписание, пълномощни и др. които съдът кредитира изцяло като достоверни и
непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на
св.Ю.Р..
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- главен инспектор в
Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, съгласно Заповед № РД-08-
107/29.02.2024г. на Министъра на транспорта и съобщенията. Съдът не споделя
становището депозирано от процесуалния представител на наказващия орган, че
предвид неточно посочените разпоредби на ЗАНН липсва овластяване, респективно
компетентност на Началника на ОО“АА“-Варна да издава НП. Съгласно чл.92, ал.2 от
ЗАвПр Наказателните постановления се издават от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни
лица с изключение на наказателните постановления по чл. 93а, които се издават от
3
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от
определени от него длъжностни лица и наказателните постановления за установени
нарушения от лицата по чл. 91, ал. 11, които се издават от кмета на съответната
община или от оправомощени от него лица. В случая компетентен да издаде НП е
министърът на транспорта и съобщенията, който е овластен от закона да делегира
правомощия на длъжностни лица от структурите, които ръководи. Ирелевантно е, че
при издаване на заповедта е допусната непрецизност поради вписани основания по
чл.47, ал.2 вр. чл.47, ал.1, б.“б“ от ЗАНН вместо по чл.47, ал.2 вр. чл.47, ал.1, б.“а“ от
ЗАНН. Така или иначе компетентността на Министъра на транспорта и съобщенията
не произтича от ЗАНН, а от специалния закон -Закона за автомобилните превози,
който му дава права да делегира правомощия. Ето защо и възраженията в становището
на възз. не се споделят от настоящия съдебен състав.
АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в Областен отдел
„Автомобилна администрация” –гр.Варна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и
провеждане на административнонаказателното производство съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е С.А.
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН. Актът е съставен
в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на
съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира
пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно
нарушение е наказан. Използваната от законодателя множествена форма на
съществителното име „свидетели“ не може да се обоснове извод за нередовност на
съставянето на акта за установяване на административно нарушение, поради
подписването му от един свидетел. Освен това, чл. 40 ал. 4 от ЗАНН предвижда, че
когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да
се състави и в отсъствие на свидетели.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията
да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е
„маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или
писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да
мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен
реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че
4
според него случаят не е маловажен.
При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод за
основателност на жалбата и наличие на основания за отмяна на НП, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
нарушаване правото на защита на обвинения субект и неправилно приложение
на закона.
Съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл. 96а, ал.1 от ЗАвПр който
разпореди или допусне извършването на превоз на пътници по автобусни линии под
формата на случаен или специализиран превоз, се наказва с имуществена санкция
5000 лв.
В нарушение разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – относно наказателното
постановление, както и на чл.42, т.4 от ЗАНН – за АУАН, в същите два акта липсва
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, което да
кореспондира с посочената като нарушена нормативна разпоредба.
Административно наказателното производство въвежда строги правила за
осъществяването му както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните
закони, които определят различните видове административни нарушения и
наказанията за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат
административно наказателните разпоредби, да извършват това при стриктно
съблюдаване на законовите разпоредби. Именно стриктното спазване на
императивните правила е гаранция за справедливост на процедурата и липса на
произвол. В конкретния случай, когато държавните органи искат да ангажират
административно наказателната отговорност на едно лице, извършител на
административно нарушение, са задължени съобразно посочените правни норми да
опишат точно и ясно самото нарушение. Пълното, точно и ясно описание на
нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и доказателствата,
които го подкрепят са задължителни реквизити на АУАН и НП, същите
индивидуализират пряко нарушението като такова, като непосочването им по ясен и
категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Освен,
че ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво
нарушение е обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда от
възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено
нарушение, правилно ли са квалифицирано същото и правилно ли е приложена
санкционната норма.
В случая от описанието на нарушението дадено от актосъставителя , изцяло
5
възприето и от наказващия орган не би могъл да се сформира извод в какво точно
нарушение е обвинено дружеството. Описаното „допуснал извършването на 7 броя
пътници по маршрут гр.Бургас- /РБ/-гр.Истанбул/РТ/ … под формата на случаен
превоз …..по автобусна линия“ не изпълва състава на нарушението, което е вменено
на възз. Не е ясно по коя редовна автобусна линия е приел актосъставителят, а и
наказващия орган, че е извършван случаен превоз, тъй като маршрут гр.Бургас-
гр.Истанбул не е редовна линия , а част две такива и то при наличие на две
разрешителни съответно №********** за извършване превоз по редовна, сезонна,
международна автобусна линия с маршрут: Добрич-Малко Търново/Дерекьой -
Истанбул, на територията на Р България –Добрич- Варна –Бургас -Малко Търново, и
обратно и №********** за извършване превоз по редовна, сезонна, международна
автобусна линия с маршрут: Силистра-Малко Търново/Дерекьой-Истанбул, на
територията на Р България –Силистра- Разград-Шумен –Бургас -Малко Търново, и
обратно. Отделно от това, липсва яснота и защо е прието , че нарушението е
извършено в гр.Варна , по седалището на дружеството, при положение, че се касае
посочен в АУАН и НП маршрут гр.Бургас-гр.Истанбул. Недопустимо съществени
реквизити, установяващи обективната страна на деянието да се извличат по
тълкувателен път от материалите по АНП, още по малко е допустимо съществените
реквизити да се извеждат от събрани в хода на съдебното следствие доказателства.
Горните нарушения са самостоятелно основание на отмяната на НП, като
незаконосъобразно.
Освен горното съдът намира и че неправилно е приложен материалния закон. В
конкретния случай, по делото, няма спор, че въззивното дружество е "превозвач" по
смисъла на § 1, т. 5 от ЗАвПр, който дефинира, че "превозвач" е всяко физическо или
Ю.дическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на
пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Това не
се оспорва от жалбоподателя, а и се доказва от факта, че същият притежава лиценз за
международен превоз на пътници. Според §1 т. 14 от същия закон: "Международен
превоз" е всеки превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна
граница. АНО правилно е приложил Наредба 11/2002 г. МТС за извършеното
нарушение, с която в Глава четвърта „Международен превоз на пътници“, Раздел IП
„Превоз по автобусна линия до държава, която не е членка на Европейския съюз“,
законодателят предвижда задължение за превозвача ,до изтичане на валидността на
разрешителното, да осигури обслужването на автобусната линия и да спазва
утвърденото разписание, освен в случаите на бедствия, аварии и други извънредни
ситуации. От събраните по делото доказателства е видно, че на възз. "Нишикли
Травел" ЕООД, Република България, видно от представените към жалбата
Разрешително № ********** за международен превоз на пътници с автомобилен
транспорт, валидно до 15.11.2027г. и Разрешително №********** за международен
6
превоз на пътници с автомобилен транспорт, валидно до 15.11.2027г., е разрешено да
извършва превоз по редовна, сезонна, международна автобусна линия с маршрут:
Добрич-Малко Търново/Дерекьой-Истанбул, на територията на Р България –Добрич-
Варна –Бургас -Малко Търново, и обратно и по редовна, сезонна, международна
автобусна линия с маршрут: Силистра-Малко Търново/Дерекьой -Истанбул, на
територията на Р България –Силистра- Разград-Шумен –Бургас -Малко Търново, и
обратно. Видно от съдържанието на тези разрешителни, те са валидни при спазване на
условията към тях, във времевия график по маршрута.
За да е осъществена хипотезата на цитираната като нарушена норма на чл.96а, ал.1
от ЗАвПр следва да са налице в кумулативна даденост следните предпоставки: да е
осъществен обществен превоз на пътници; този обществен превоз да е извършен по
автобусна линия и същият да е осъществен под формата на превоз за собствена сметка
или случаен превоз. Според легалната дефиниция в §1, т.1 от Допълнителните
разпоредби/ДР/ ЗАвПр „обществен превоз“ е превоз, извършван за чужда сметка или срещу
заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство.
Доказателствата по делото сочат, че седемте лица, които са пътували в автобуса с марка
„Мерцедес Туризмо“, с peг. № ********** , на 14.05.2024 г. с краен пункт Истанбул,
Република Турция, са платили по 80.00 лева, видно от представените фискални бонове,
което достатъчно основание да се приеме, че е налице първата предпоставка, а именно: че е
осъществен обществен превоз на пътници.
Второто условие, предвидено в цитираната норма е общественият превоз да е осъществен
по автобусна линия. „Автобусна линия“, съобразно правилото на §1, т. 22 ДР ЗДвП е
постоянен маршрут за изпълнение на автобусни превози по утвърдено разписание. От
представените по делото договори за организирано пътуване се установява, че пътниците са
взимани от различни места - Москва, к.к „Слънчев бряг“, Поморие, Бургас, в посочен
различен час на тръгване за всеки от тях. В тази връзка, следва да се посочи, че превозът е
осъществен с МПС, собственост на „Нишикли Травел“ ЕООД, притежател на разрешително
за международен превоз на пътници с автомобилен превоз по редовна, сезонна и
международна автобусна линия с маршрут Добрич-Малко Търново/Дерекьой-Истанбул, на
територията на Р България –Добрич- Варна –Бургас -Малко Търново, и обратно /, валидно
до 15.11.2027 г. Притежава и лиценз №0470 за международен автобусен превоз на пътници
за чужда сметка или срещу възнаграждение, валиден до 31.12.2026 г./приложени към
жалбата и приобщени по делото/. Доказателствата по делото не сочат превозът да се
осъществил по редовна автобусна линия, както е отразено в НП, през времеви период за
извършване на превоз по определена автобусна линия от лицензирания превозвач /съгласно
маршрут, времеви график за международен редовен превоз на пътници/Добрич/България/-
Истанбул/Турция. Не се установява и конкретно определен маршрут, по който обичайно се
осъществява превоза от лицензирания превозвач, предвид посоченото в договорите за
организирано пътуване-начален пункт гр.Бургас, к.к „Слънчев бряг“, гр.Поморие по
маршрут до гр.Истанбул, а за един от пътниците отсечката „Слънчев бряг“ - Истанбул на
7
14.05.2024 г. е част от неговото пътуване по маршрут Москва-Истанбул-Москва. Отделно от
това, фискалните бонове прикрепени към договорите, действително са издадени от
фискални устройства от различни офиси на дружеството, но те не представляват
доказателство в полза на твърдението, че се извършва превоз по редовна автобусна линия,
тъй като не представляват валиден документ за пътуване, издаден от фискално устройство и
притежаващ всички необходими реквизити, арг. от чл.26 Наредба № Н-18/2006 г. и чл.39,
ал.2, т.3 ЗАвтПр. От така изложеното е видно, че липсва втората предпоставка – липсват
доказателства за извършване на обществен превоз по автобусна линия.
Според §1, т.1 ДР на Наредба №11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз
на пътници и товари, обн.ДВ, бр.108/19.11.2002 г., Наредба №11 от 31.10.2002 г./ „случайни
автобусни превози до страни, които не са членки на Европейския съюз“, са превозите на
предварително съставена група пътници без промяна в състава на групата от началния до
крайния пункт по предварително заявени условия. Съобразно §1, т.2 ДР Наредба №11 от
31.10.2002 г. „предварително съставена група“ е група, при която лице отговаря за нея и е
поело задължение да сключи договора или да заплати за превоза. В случая, от
административнонаказващия орган не са събрани доказателства, седемте пътници
установени в автобуса на възз. дружество, посока Истанбул, да са предварително съставена
група по предварително заявени условия, за които да отговаря конкретно лице, поело
задължение да сключи договора или да заплати за превоза. Напротив, касае се за пътници,
всеки от които е сключил отделен договор за организирано туристическо пътуване с фирма
„Нишикли Травел“ЕООД и е заплатил за пътуването определена цена, с индивидуално
определени в договора параметри: начален час на тръгване; начален пункт на тръгване;
времетраене на пътуването и пункт на пристигането. Следователно не е налице и третата
предпоставка за прилагане на състава на чл.96а, ал.1 от ЗАвПр.
С оглед всичко гореизложено, подадената жалба се явява основателна, а атакуваното
наказателно постановление – незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на Ю.дически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от Ю.сконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
8
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата
на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага
Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за отмяна на
наложената административна санкция, поради което и претенцията на наказващия
орган , с оглед изхода на спора е неоснователна.
От страна на възз. дружество също се претендират разноски в размер на 500 лева /в
жалбата / и 300 лева / в писменото становище/, но доказателства за тяхната направа не
са ангажирани по делото. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г.
по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков
път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. В случая липсват доказателства за заплащане на адвокатско
възнаграждение от страна на възз. дружество- липсва договор с вписано плащане,
липсва банково извлечение, поради което и искането за присъждане на разноски
следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0002994/20.06.2024 год. на Главен
инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, с което на
„НИШИКЛИ ТРАВЕЛ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. Вл. Варненчик № 185 за нарушение на чл. 96а, ал.1 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/, на осн. същия текст е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5 000 /пет хиляди/
лева.
9
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. Вл. Варненчик № 185
за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10