Р Е Ш Е Н И Е
№260006
Гр.Русе, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение в открито съдебно заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
С. ПАВЛОВА
при секретаря НЕДЯЛКА
НЕДЕЛЧЕВА като разгледа търговско дело №302 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“
АД, ЕИК000694959, чрез юрисконсулт А.Т. е предявила иск против „ЕЛ ЕН ДЖИ
СИСТЕМИ“ ЕООД гр.Русе, ЕИК203558172, с който претендира в качеството на
пристъпил към изпълнение заложен кредитор на „Полисан“
АД гр.Русе, ответника да му заплати обезщетение в размер на 100000лв., частично
от 2993107.06лв., за претърпени имуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от изчезването на тежко котелно гориво-3685.423СВМ при 15 С,
равняващо се на 3672.524 МТ при 15 С, находящо се в резервоар R301, което било предадено на ответника в качеството му на
купувач, комуто е възложен имота, ведно с резервоарите в него. Твърди, че като
пристъпил към изпълнение по реда на ЗОЗ заложен кредитор на „Полисан“ АД, считано от 27.04.2018г., на основание чл.32, ал.3 ЗОЗ е легитимиран да
извършва действия на разпореждане като продаде заложеното имущество. Към
момента на пристъпване към изпълнение, въз основа на неколкократни
измервания е установено наличие на приблизително 3672.524МТ тежко /котелно/
гориво в резервоар R 301. Според експертно заключение по изпълнително дело
№677/2018г. на ЧСИ М.М., пазарната цена на тон
котелно гориво е 652.58лв., поради което общо дължимото обезщетение е
2547360лв. Твърди, че заложеното имущество се намирало в резервоар R 301, находящ се бивша база на „Полисан“
АД в гр.Русе, бул. „Тутракан“ №100, а на 14 и 15 март 2019г., то било предадено
в държане и на отговорно пазене на купувача на имота-ответника, въз основа на
постановление за възлагане №1155/28.02.2019г. по изп.дело
№422/18г., ведно с находящите се в него съоръжения,
резервоари, вкл. и заложените в полза на банката горива. При въвода във владение на ответника, била извършена съвместно
с представител на ТД към Дирекция Митници, проверка на актуалните количества
налични горива в данъчния склад, за което бил съставен протокол от 14.03.2019г.
Ответникът приел без възражения владението на предаденото му имущество, вкл. и
държането на 3672.524 МТ тежко котелно гориво в резервоар R 301. Твърди, че три седмици
по-късно, на 05.04.2019г. било установено, че резервоарът е празен, а
заложеното в полза на банката гориво не е налично. Последното било установено
при съвместна проверка на представители на банката, ответника и служители на
Агенция Митници, като замерването било извършено от „СЖС България“ООД. Твърди,
че ответника, комуто бил възложен имота, вкл. и резервоар R 301 е бил наясно, че в него се намира чуждо имущество, предмет на
принудително изпълнение, както и за наложените обезпечителни мерки, поради
което бил длъжен да вземе всички мерки за опазване на запорираното
имущество в състоянието, в което то му е предадено, което той не сторил чрез
бездействие. Горивото не би могло да бъде отклонено от резервоара без да се
премахнат поставените от Агенция Митници и ЧСИ М. пломби на изпускателните и нагнетателни клапани и кранове, което е допуснато да стане
от ответника. Касае се до посегателство, извършено посредством поредица от
действия, предполагащи специални знания, човешко присъствие в обект с ограничен
достъп, а собственикът-ответник бил длъжен да констатира и предприеме мерки за
предотвратяването им с цел опазване на повереното му имущество. Ответникът бил
длъжен да осигурява и техническата изправност на изградената в данъчния склад
система, както и да спазва специфичните нормативни изисквания, вкл. наложените
ограничения с оглед намиращото се в имота чуждо заложено и запорирано
имущество. Имотът бил придобит от ответника заедно с изградената в него система
за контрол на измервателни уреди /СКИУ/, състояща се поне от интегриращо
комуникационно устройство за управление и контрол и самостоятелна преносна
мрежа /индустриална/ мрежа и той е длъжен да съхранява и води отчетност на
документацията по чл.8 и 9 от Наредба Н-1/22.01.2014г. Твърди, че
неизпълнението на тези нормативно установени задължения на ответника са в пряка
и непосредствена причинно-следствена връзка с източването на процесното гориво. Няма как ответника да не е констатирал
отчетено от сензорите движение на гориво през време на източването му, но той
не предприел нищо. Твърди, че вредите които претърпял се изразяват в липсата на
заложено имущество и невъзможност да се удовлетвори като привилегирован
кредитор чрез продажбата му и са в размер на пазарната стойност на същото.
Претендира ответника да бъде осъден да му заплати сумата 100000лв., частично от
2993107.06лв. /размер, увеличен с молба на л.587/, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, ведно със законна лихва от предявяване на
иска, както и направените разноски по делото.
Ответникът е подал в срок
отговор на исковата молба. Оспорва иска по основание и размер. Твърди, че нито
по силата на закона, нито чрез надлежно възлагане от комепетентен
орган с негово съгласие е задължен да опазва процесното
гориво в резервоар R 301. Твърди, че няма
разпоредба, която да го задължава в качеството на собственик на резервоара да
пази и носи отговорност за съхранението на гориво, намиращо се в него, при
условие, че то е собственост на трето лице и не е вложено в неговата вещ по
силата на договореност. Постановлението
за възлагане на недвижим имот №1155/28.02.2019г. по и.д.№422/18г. на ЧСИ В.М.
поражда само и единствено вещни права, но с него не може и не се възлагат
задължения за пазене на чужда вещ. Съдебния изпълнител не е предал за пазене
горивото. Твърди също, че преди да закупи базата, както по отношение на процесното гориво в резервоар R 301, така и по отношение на това в други резервоари-R302, R111 и R112 е назначена денонощна и непрекъсната охрана, в т.ч. и по искане и на
разноски на ищеца, която била осъществявана както през целия период
14.03.2019г.-05.04.2019г. /когато ищецът твърди, че е установил, че горивото
липсва/, така и след този момент, поне до 31.05.2019г. Охраната била възложена
от двама различни съдебни изпълнители на два различни и независими един от друг
субекти. Предвид това, сочи, че не носи отговорност за твърдяното липсващо гориво.
Твърди, че не са налице и останалите елементи от фактическия състав на деликта, наличие на пряка и непосредствена причинна връзка
между твърдяното поведение и твърдените вреди. Твърди, че не бил субект на
задълженията по Наредба Н-1/22.01.2014г. и Наредба Н-7/19.09.2016г., тъй като
не бил лицензиран складодържател, поради което не е
длъжен да поддържа цитираната система. Сочи, че системата, монтирана в процесната база от предишния собственик не функционира,
като след въвода във владение било констатирано, че
някой е увредил контролното табло. Претендира отхвърляне на иска.
Предявява насрещен осъдителен иск срещу ищеца за
сумата 141191.54лв., частично от 860471.54лв., представляваща общ размер на обезщетение
за лишаване от ползване на собствените му резервоари R301, R302, R111 и R112 за периода 08.03.2019г.-31.01.2020г., като частично претендираната
сума е за периода 08.03.2019г.-30.04.2019г.
Претендира и законна лихва върху главницата от датата на предявяване на
насрещния иск до окончателното плащане.
Твърди, че по силата на постановление за възлагане на недвижим имот
№1155/28.02.2019г. по изп.д.№422/2018г. по описа на
ЧСИ В.М., влязло в сила на 08.03.2019г., е собственик на резервоари за гориво R301, R302, R 111 и R 112, находящи
се в производствена база в гр.Русе, бул. „Тутракан“№100, бивша собственост на „Полисан“ АД. На 27.04.2018г. „ОББ“ АД пристъпило към
изпълнение по реда на ЗОЗ по отношение на горивата, намиращи се в резервоарите,
което не е приключило и особения залог, обременяващ резервоарите продължава да
е вписан. С писмо от 22.03.2019г. банката ги уведомила за висящото изпълнение,
признала, че същото пречи на нормалното ползване на имоти и моли за разбиране,
с уверение, че в скоро време изпълнението ще бъде преустановено, за да могат ползват
резервоарите, ангажимент, който не е изпълнен и към момента. В резултат на
поведението на ответника са лишени от възможността да ползват резервоарите по
предназначение-за съхранение на собствени горива, респ.-за отдаване под наем,
поради което търпят загуби, изразяващи се в пропуснати ползи. Многократно
канили ответника да освободи резервоарите, да преустанови изпълнението по реда
на ЗОЗ или да им заплаща наем за ползването, но не било предприето нито едно от
тези действия. Увреждането от страна на ответника се изразява в ползите, от
които са лишени за времето, през което не могат да ползват процесните
резервоари и се определя като прихода, който биха получили, ако можеха да ги
отдадат под наем. Поведението му е неправомерно, тъй като с действията си е
блокирал ползването на чужди вещи, без да има право и без тяхно съгласие.
Твърденията на ответника за липса на заложено в негова полза гориво, за
премахване на пломби не променя горното и е неотносимо,
тъй като пречката да ползват собствените си резервоари не са пломбите, а
вписания особен залог и пристъпване към изпълнение по него. Докато това
изпълнение не бъде приключено, не може да ползва резервоарите нито лично, нито от
трето лице с тяхно позволение, защото рискува изпълнението да се насочи към
вложени в тях горива, за удовлетворяване вземането на банката към „Полисан“ АД. Твърденията в първоначалната искова молба за
опит на ЧСИ М.М. да премахне пломби, поставени от нея
и позоваването на протокол от 28.06.2018г. счита неотносими
към спора. Не е уведомен за това действие на ЧСИ и не е бил надлежно
представляван, тъй като посоченото в протокола лице Ц. Ц. не е техен служител,
бил е техен пълномощник по повод само въвода във
владение на имота, с приключването на който пълномощията му са изчерпани.
Заявява, че общо претенцията му касае периода 08.03.2019г.-31.01.2020г., като
обезщетението което ответната банка дължи за лишаването от ползване на процесните резервоари, е в размер на пазарния месечен наем
за ползване на резервоари като процесните, както
следва: за резервоар R301-35000лв., за R302-35000лв., за R111-4960лв, за R112-4960лв., или общо 79920лв. на месец за всички резервоари. Частичната
претенция от 141191.54лв. се формира от обезщетението за периода 08.03.2019г.-31.03.2019г.-61271.54лв.
и това за м.април 2019г.-79920лв. Претендира съдът да осъди ответната банка
„ОББ“ АД да му заплати сумата 141191.54лв.-обезщетение за лишаване от ползване
на процесните четири броя резервоари за периода 08.03.2019г.-31.04.2019г.,
частично предявен от общо 860471.54лв., дължимо за периода 08.03.2019г.-31.01.2020г.,
ведно със законна лихва от подаване на насрещния иск до окончателното изплащане,
както и разноските.
Ищецът по първоначалния иск,
ответник по насрещния „ОББ“ АД е подал допълнителна искова молба и отговор на
насрещния иск. Поддържа твърдението, че заложеното в негова полза гориво било в
държане на ответника, поради което той носи отговорност за своите действия и
бездействия, още повече, че то било прието от него без възражения. Счита
възражението за назначена охрана за неоснователно, не спори, че ответника търпи
ограничения в имота си и не може в пълнота да упражнява правата си. Оспорва
основателността на насрещния иск. Оспорва твърдението, че резервоари R111 и R112 са ползвани от банката, т.к. те са били празни и
експлоатацията им не е препятствана. Оспорва твърдението, че пречка за
ползването на резервоарите не били пломбите, положени от съдебните изпълнители
и Агенция Митници, а наличието на вписан особен залог. Исканията на ищеца за
предприемане на действия по заличаване на особения залог са в разрез със
законните интереси на банката, с оглед евентуално упражняване на правата на
заложен кредитор по повод установените липси съгласно чл.10, ал.1, т.3 вр. чл.16, ал.3 от ЗОЗ. Поканите от ищеца за сключване
договор за наем са необосновани. В качеството на привилегирован взискател по изп.д.№677/18г. на
ЧСИ М.М., банката поискала от последната да свали
пломбите от процесните резервоари, а ищеца не го
допуснал до базата. На следващо място, твърди, че заложеното имущество в нито
един момент не е предавано на заложния кредитор, поради което и банката не би
могла да сключи договор за наем, дори и в резервоарите да било налично гориво.
Съдебният изпълнител е компетентен да разпореди евентуално преместване на запорираното гориво,
а не взискателя. Твърди, че не е ползвал
резервоарите, тъй като заложеното гориво не му е предадено, резервоари R111 и R112 още при описите, извършени на 23.05.18г. и
20.06.2018г. било установено, че са празни, а за R301и R302, че са празни било установено на 05.04.2019г. Твърди, че ищецът сам
обективно препятствал възможността си да ползва последните два резервоара,
причинил настъпването на вреди в имуществената си сфера, като не осигурил
достъп на ЧСИ до тях. Твърди, че не е ясно какви вреди е претърпял ищеца,
подлежащи на обезщетяване.
„ЕЛ ЕН ДЖИ СИСТЕМИ“ЕООД е
подал отговор на допълнителната искова молба. Твърди, че не е бил държател на процесното количество гориво, тъй като никога не е
установявал фактическа власт върху него, то никога не му е предавано, нито му е
възлагано да го пази и съхранява. Липсват доказателства дали това гориво се е
намирало процесните резервоари към датата на въвода. Твърди, че в ДИМ ищецът за първи път се позовава на
чл.50 ЗЗД, не сочи коя е тази вещ, от която е претърпял вреди, в какво се
изразяват те и кой е собственик на вещта. Няма ясно, конкретно и аргументирано
посочване на конкретните действия и бездействия, с които са го увредили. В
исковата молба ищецът твърди, че „Независими сървейори
и консултанти“ ЕООД / по отношение на този ответник производството по делото е
прекратено/ не е извършил правилно замерване на процесните
количества гориво и му е предоставил погрешни резултати, като допуска, че
цилиндърът е бил монтиран още преди измерванията. Твърди, че за целия период процесното гориво е било под денонощна охрана от
професионалисти, ангажирани по искане и на разноски на ищеца, поради което и
ако за този период са налице липси, субектите, осъществяващи охраната му следва
да понесат отговорност.
„ЕЛ ЕН ДЖИ СИСТЕМИ“ЕООД – ищец по
насрещния иск е подал допълнителна искова молба, с която поддържа насрещната
такава. Уточнява, че не претендира заплащане на наем за процесните
резервоари, че претенцията си основава на факта, че банката чрез вписването на
особен залог върху горивата и пристъпване към изпълнение, прави невъзможно
ползването на резервоарите по предназначение, чрез складиране на горива в тях.
Позовава се на чл.32, ал.3 ЗОЗ, според който с вписването на пристъпване към
изпълнение заложеното имущество преминава в разпореждане на заложния кредитор,
той има право да вземе мерки за запазването му, да го управлява и да го
продаде. Вписаният особен залог върху евентуално количество е пречка да ползва
собствените си вещи нито лично, нито да ги отдава под наем.
„ОББ“ АД е подал отговор на
допълнителната искова молба по насрещния иск. Поддържа възраженията за неговата
нередовност, поддържа и отговора на насрещната искова молба. Счита, че
наличието на вписан особен залог върху горивото не е пречка ищеца да ползва резервоарите
си, след освобождаването им по надлежния ред от органите, които са ги
запечатали. Единствено ЧСИ и публичните такива биха могли да премахнат пломбите
и да се разпоредят с местонахождението на запорираното
имущество. Бездействието на ищеца не може да му бъде вменено във вина. За
банката е налице интерес особения залог да е валиден и противопоставим, с оглед
вземанията му от „Полисан“АД, които са
привилегировани.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото няма спор, че
ищецът „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД, ЕИК ********* е заложен кредитор на
„ПОЛИСАН“АД, с вписан особен залог върху съвкупности от движими вещи /готова
продукция, суровини и материали/стоки/ на обща стойност 4000000 евро, по силата
на договор от 05.04.2016г. и допълнително споразумение №1 към него от
22.05.2017г., обезпечаващ договор за банков кредит №10 от 05.04.2016г.
Заложеното имущество включва съвкупност от суровини, материали, стоки, в това
число, но не само, горива, битум, битумни материали, изолационни материали и
всякакви други нефтопродукти, или съставки за производство на нефтопродукти, находящи се във всички складове /собствени/наети/ на „Полисан“АД, включително, но не само на резервоари R301, R302 и R112 с местонахождение гр.Русе, бул. „Тутракан“100, данъчен склад на „Полисан“АД /л.23/. Не се спори, че ищецът е пристъпил към
изпълнение на заложеното имущество,
предмет на особения залог. По образуваното изп.дело
№1025/2018г. на ЧСИ И. Х., на 16.05.2018г. е извършен опис на имуществото, като
за установяване на количеството на наличностите в резервоари R305,R306, R111 и R112 е извършено замерване на
празните сантиметри с рулетка и измерване на температурата с термопроб от К. Ч.-*******. Ч. заявил, че изчисленията ще
бъдат направени въз основа на измерванията в сантиметри, температурата и вида
на суровината-плътността й, които са му подадени от „Полисан“АД
. На описа е присъствал представител на ищеца, посочено е, че вещите остават на
отговорно пазене на длъжника и е наложен запор на продуктите, намиращи се в
четирите резервоара /л.40/. Приложени са протоколи за изпитване на проби,
изготвени от Изпитвателна лаборатория за горива на „Полисан“АД, в резервоар R305-от 17.02.2018г., R306-16.02.2018г.-от котелно
гориво, R111-16.02.2018г. и R112-18.02.2018г. По
образуваното изп.д.№677/2018г. при ЧСИ М.М., /след преместване на изп.д.№1025/18г.,
на 05.06.2018г. е направен опис, при който е поставена пломба на резервоар R306, наред с пломбите,
поставени от Митницата, без да се засяга тяхната цялост. Било измерено количеството
и температурата на всеки от резервоарите-с метална рулетка с тежест, както и
празния обем. Съгласно извършените замервания и изчисления на НСК ЕООД,
наличното количество в резервоар R306 е 2642,412 МТ. С протокол за
опис от 14.06.2018г. на ЧСИ М., на който е присъствал представител на ищеца, е
констатирано, че на резервоар R306 е залепено сиво фолио с надпис R 301. Насрочено е измерване на количествата в резервоари
306/301/ и 305/302/ на 20.06.2018г. В протокол за опис от 22.06.2018г. на ЧСИ
В.М. /л.52-56, изп.д. е образувано по молба на взискателя „Уникредит Булбанк“АД/
е указано на фирма „ТИМ“ЕАД да предоставя достъп на назначената от ЧСИ М. фирма
„ЮСИС“ООД за наблюдение на резервоарите, находящи се
две УПИ. Представено е постановление за възлагане на недвижим имот
№1155/28.02.2019г., издадено по изп.дело №422/2018г.
на ЧСИ В.М., с което на ответника е възложена производствено-складова база,
ведно с находящия се в нея данъчен склад за
съхранение на нефтопродукти, находящи се в гр.Русе,
собственост на „Полисан“АД, подробно описана.
Купувачът-ответника е въведен в имота с протокол от 14.03.2019г. При продължение
на въвода на 15.03.2019г., е посочено, че наличните
резервоари в базата се предават с наличните горива и нефтопродукти, които
остават на отговорно пазене на фирма „ТИМ“ ЕАД, по данни за наличности,
съгласно изготвено експертно заключение №23493/07.11.2018г., описани в
приложение към протокола. Според приложението-допълнение към сертификат за стоков контрол №RS-111/23.10.2018г./л.81-82/ в резервоар R301 има 3672524к. Представена е
стокова експертиза № RS-111/06.11.2018г. на „Глобал Карго
Контрол“ ЕООД, неподписана, с приложение №1, неразделна част от стокова
експертиза № RS-111/23.10.2018г./л.86-88/.
Представен е протокол за извършена проверка на Агенция Митници от 05.04.2019г.
/л.89-90/, при която е извършено замерване на количеството акцизен продукт в
резервоар R301 от представители на Независима
сървейорска организация „СЖС България“ООД.
Констатирано е при замерване през люк за пробовземане с потапяща се рулетка, че тя опира в твърдо
дъно на ниво около 2.10м. от билото на резервоара. Било констатирано, че в
резервоара има монтирано допълнително съоръжение-метален цилиндър с диаметър
по-малък от отвора на ревизионния люк, в който има
около 1.5 м флуид. След премахване на радарния нивомер,
монтиран до горния люк на резервоара и спускане
отново на рулетка се установило, че тя опира на твърдо дъно на ниво около 15
м., а отчетеното ниво на флуид било около 18см. от дъното. Посочено е, че при
така монтираното съоръжение при стандартно мерене биха се установили погрешни
резултати. На проверката са присъствали представители на двете страни, двама
представители на митницата и трима инспектори на „СЖС България“ООД /л.89-94/. Във
връзка със запитване на ЧСИ М., от ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“
са отговорили с писмо изх.№2802/26.06.2018г., че „Полисан“АД
в качеството на съхранител по ЗЗНН, съхранява в 4
резервоара, единия от които R301-котелни горива-3428,249 тона /л.95/. Представена е покана от ответника до ищеца /л.202/, получена на
14.03.2019г., с която е поканен преди въвода от ЧСИ М., насрочен за 14.03.2019г. да ги
уведоми относно правата им и да поставят пломби върху закупените резервоари.
Уведомен е и, че в случай, че продуктите останат на съхранение в по-дългосрочен
период, ограничаването на правото на ползване ще доведе до начисляване на
наемна цена, както и че не носи и няма да носи отговорност относно вида,
количеството и качеството на нефтопродуктите, горивата и пр., находящи се в базата, бивша собственост на „Полисан“АД. „ОББ“АД с писмо вх.№10/22.03.2019г. е
отговорила, че предвид извършената публична продан по изп.д.№422/18г.
на ЧСИ М. и с оглед недопускане евентуално оставане на запорираните
горива без охрана, с постановление от 01.03.2019г. по своето изп.дело №677/18г. ЧСИ М. назначила охрана на горивото, находящо се в резервоари
301 и 302, която осъществява наблюдение над резервоарите и в момента.
Банката е поискала да допусне продължаване на дейността по опазване на горивата
от назначената охрана, като е декларирала пълна готовност дейността й да бъде
съгласувана с техните изисквания, за да не се създават затруднения при
нормалната експлоатация на собствеността им. Заявили са надежда в най- скоро
време да освободят вместимостите, с оглед действията им по реализация на
заложеното в тяхна полза гориво в резервоарите, както и че при наличие на
интерес от закупуване на горивото в резервоарите, ще положат необходимите
усилия в тази насока. Представен е протокол на ЧСИ М. от 01.03.2019г., с който
по изп.дело №677/2018г. е възложено на „БОДУ“ООД да
осъществява денонощен надзор над резервоари 301 и 302, с цел да не се извежда
гориво от тях, на разноски на взискателя „ОББ“ АД.
„ЮСИС“ООД е освободен от функциите му, относно този обект /л.205/. С
уведомление от 31.05.2019г. от ЧСИ М., ответника е уведомен, че с разпореждане
от същата дата е вдигнат наложения запор върху горивата и нефтопродуктите, находящи се в складовата база и е освободен назначения
пазач „ТИМ ЕАД/л.206/. Представен е протокол за извършена проверка от 03.04.2019г.
на Агенция Митници, по повод искане на ответника в качество на собственик, за
премахване на поставените митнически акцизни пломби. Посочено е в него, че са
проверени митническите пломби. Отразено е, че митническите акцизни пломби,
поставени на резервоари, дренажни кранове и съоръжения, обезопасяващи горивото,
налично в базата, не са били премахнати /л.207-210/. Представено е пълномощно
/л.225/, с което ответникът е упълномощил Ц. Ц. да го представлява по изп.д.№422/18г. на ЧСИ М., както и във връзка с въвода във владение, вкл. да подписва, подава и получава
всякакви документи и да извършва всички необходими действия от името и за сметка на дружеството.
Представено е оттегляне на това пълномощно /л.226/, за което Ц. е уведомен на
18.03.2019г. Представен е протокол от 20.01.2020г. на ЧСИ по изп.д.№677/2018г., протокол за извършена проверка на
Агенция Митници от 20.01.2020г. /л.257-261/, писмо на Агенция Митници
/рег.№32-193482/04.07.2018г./ и протоколи за извършена проверка от митническите
органи от 25.06.2018г. и 26.06.2018г. /л.353-359/. С писмото, Агенция Митници
уведомява „Полисан“АД и ЧСИ М., че с решение
№Р-269/32-156261/01.06.2018г. е отнет лиценза на „Полисан“АД
за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки на
територията на КТМ, бул.Тутракан и е прекратено действието му. Решението е
обжалвано, а Адм.съд Русе е спрял предварителното му
изпълнение. На 04.06.2018г. са предприети действия по обезпечаване наличните
количества акцизни стоки в данъчния склад, чрез поставяне на пломби на
спирателните кранове, изпускатели и дренажи към резервоарите в същия. След
извършения на 22.06.2018г. опис на недвижими имоти и съоръжения от ЧСИ М. по изп.дело №422/2018г., Митницата е уведомена от него, че по
искане на взискателя имота и съоръженията са
запечатани и предадени за пазене на охранителна фирма „ТИМ“ЕАД. Посочено е в
писмото, че на 24.06.2018г. при регулярно наблюдение от митническите органи е
установено, че двата ИКУНК /Интегриращо комуникационно устройство за наблюдение
и контрол/ на „Полисан“АД са в статус INACTIVE /неактивни/ и са
преустановили предаването на данни от средствата за измерване и контрол /СИК/ към
информационната система на Агенция Митници. Констатирано е при проверката, че
липсва интернет връзка, по неустановена причина. Същото положение относно
статуса на двата ИКУНК е установено и на 04.07.2018г. и че те не предават данни
от СИК към ИС на Агенция Митници. Констатирано е, че в обекта има само
охранители на запорираното имущество, а помещенията,
вкл. и сървърното са затворени и запечатани
от ЧСИ. На 26.06.2018г. митнически служители са установили, че липсва
електронно контролно табло /контролер на СИК/ на посочена контролна точка,
заедно с поставена пломба №0045194, последната, поставена във връзка с
уведомление на „Полисан“АД по чл.6, ал.6 от Наредба
№Н-1/2014г. В протоколите от 25.06.2018г. и от 26.06.2018г. са описани
посочените констатации и те са подписани от представители на „ТИМ“ЕАД.
Представен е протокол за извършена проверка на Агенция Митници от 10.04.2018г.,
в който е отразено, че при извършено замерване на наличните количества
енергийни продукти в данъчния склад, извършено от независима сървейорска организация „Глобал карго контрол“ ЕООД, е констатирано в резервоар R301, с обем на съда 3775
куб.м., 88.2см ниво, приравнено количество 3737984л. Отразено е, че извън
посочените резервоари /сред които не е процесния/, е
извършено замерване на празен обем./л.362-369/. Представен е сертификат за
стоков контрол от 10.04.2018г., издаден от „Глобал карго контрол“ ЕООД /л.372-374/, по възлагане на Митница
Русе, според който е извършено замерване на нивото на нефтопродуктите с
мерителна лента /рулетка/ с дължина 20м., изчисленията за определяне на
обемната маса в литри на нефтопродуктите са направени по калибровъчна
таблица за всеки резервоар. Отразените в сертификата данни съвпадат с тези в
цитирания протокол, като е отразено, че в резервоар R301 има котелно
гориво. Представени са протокол от изпитване №3156/07.06.2018г- на Изпитвателна лаборатория за нефтопродукти СЖС България,
както и протокол по изп.дело №677/2018г. на ЧСИ М.М., в който се съдържат констатации, че върху резервоар R306 от другата страна има
надпис R301. Представена е
кореспонденция между страните в периода 09.05.2019г.-18.07.2019г., както и
други писмени доказателства. По делото е изслушано заключение на съдебно-оценителска експертиза с вещо лице Ж.Т., което е
дало заключение за средния месечен пазарен наем за всеки от резервоарите.
Изслушано е и заключение на съдебна оценителска
експертиза с вещо лице доц.д-р инж. химик Р.Г., както и тройна експертиза, досежно пазарната стойност на един тон гориво към
05.04.2019г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По делото е безспорно установено, че
ищецът е заложен кредитор с вписан особен залог върху процесното
гориво в резервоар R301 /идентичен с резервоар R306/, който се намира в гр.Русе, на бул. Тутракан №100 –Производствена и
складова база на „Полисан“АД, към момента на
вписването на залога и пристъпването към изпълнение. Безспорно е установено
също така, че по силата на Постановление за възлагане по изпълнително дело
№422/2018г. на ЧСИ В.М., влязло в сила на 08.03.2019г., ответникът „ЕЛ ЕН ДЖИ СИСТЕМИ“ЕООД
е придобил производствено-складовата база, ведно с находящия
се в нея данъчен склад за съхранение на нефтопродукти, подробно описана, вкл. и
резервоар R301. Безспорно е, че ответникът е въведен в имота с протокол за въвод на 14-15 март 2019г. на ЧСИ В.М..
По главния иск, с правно
основание чл.45 ЗЗД, вр.чл.49 ЗЗД-за вреди от
непозволено увреждане.
Непозволеното увреждане е сложен фактически състав, включващ противоправно деяние /действие или бездействие/,
вина на дееца,
вреда и причинна връзка между деянието
и вредата. Всички
предпоставки следва да са налице в кумулативна даденост. Страната, която твърди деликта
следва да докаже всички елементи,
освен вината, която се предполага
до доказване на противното /Така, ППВС № 7/1959 г.,
решение по гр.д.№ 1263/2016г., ІІІ ГО на ВКС
и др./. В тежест
на ответника по иск, предявен на
деликтно основание, е да установи отсъствието
на презумираното от закона виновно
поведение, довело до причинените вреди. Според ТР№4/29.01.2013г. по
т.д.№4/2012г. ОСГТК на ВКС, на обезщетяване подлежат всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съдът намира, че предявеният иск е
недоказан, поради което е неоснователен. Недоказано е по делото на първо място противоправно деяние-действие или бездействие на ответника. След като е придобил имота, в
който се намира и процесния резервоар R301, горивото в който е предмет на особен залог и
по отношение на което ищецът е пристъпил към изпълнение, за ответника не е налице
задължение за ответника да опазва същото, по силата на придобИ.ето.
В случая той е принуден да търпи ограничение на правото
си на собственост, като с оглед поставените на резервоара пломби от ЧСИ М. и
тези на Митницата, не може да си служи и да се разпорежда с придобитата вещ.
Следва да се отбележи, че в исковата молба няма наведени фактически твърдения,
за противоправни действия на ответника във връзка с придобИ.ето на данъчен склад, съотв.,
за негови нарушени задължения в тази връзка. Отделно от това, съдът намира, че
при непозволеното увреждане, на каквото основание е предявена претенцията, противоправното поведение следва да бъде насочено спрямо
ищеца, а не спрямо трети лица. Предвид това, дори и ответника да е нарушил
норми, свързани със статута на имота на данъчен склад, то те не биха били относими към спора, предмет на делото. На следващо място,
безспорно към момента на въвода във владение на
ответника /14-15 март 2019г./, на имота са назначени пазачи от двамата ЧСИ, пред
които има образувани от различни взискатели, от ЧСИ М.-„БОДУ“ООД
и от ЧСИ М. –„ТИМ“ЕАД. Следователно, както бе посочено по-горе, ответника не е
имал задължение да пази горивото в резервоара, предмет на особения залог на
ищеца, т.е. той не е нарушил свое задължение и не е действал, нито бездействал противоправно. Такова
задължение според съда са имали назначените пазачи. Установено е също така
безспорно, че още на 24.06.2018г. митническите органи са констатирали, че двата
ИКУНК /Интергиращо комуникационно устройство за
наблюдение и контрол/ на „Полисан“АД са в статус INACTIVE /неактивни/ и са
преустановили предаването на данни от средствата за измерване и контрол
/СИК/към информационната система на Агенция Митници. Същото положение относно
статуса на двата ИКУНК е установено и на 04.07.2018г., както и че те не
предават данни от СИК към ИС на Агенция Митници. Следователно не може да се
вмени законово задължение на ответника да поддържа тези системи, нито да се
изисква от него да предприеме действия по възстановяването им. Още повече, че
те не са били активни доста време преди той да придобие собствеността. Следва
да се отбележи, че в исковата молба изобщо липсват твърдения относно това
ответника с твърдяното бездействие кои правни норми е нарушил, т.е. в какво се
изразява противоправното му поведение. Ето защо съдът
намира, че тази предпоставка не е установена по делото. Само липсата на тази
предпоставка е основание за отхвърляне на претенцията. Съдът за изчерпателност
ще се произнесе и по останалите елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане.
По отношение на вредата: Не
е установено по делото, че е настъпила вреда в патримониума
на ищеца, която да подлежи на обезщетяване от ответника. Недоказани са
твърденията на ищеца, че в процесния резервоар
R301 към момента на въвода във владение /на 14-15 март 2019г./ се е намирало
твърдяното в исковата молба количество тежко /котелно/ гориво-3685,423 СВМ.
Според съда няма категорични данни и доказателства, какво количество гориво, а
и от какъв вид е имало в резервоара. В исковата молба ищецът борави с понятията
тежко/котелно/гориво, като по този начин се стреми да обхване посочените такива
в писмените доказателства, с които доказва претенцията си горива-„котелно“
гориво и „тежко“ гориво. Без съмнение е за съда, с оглед заключението на вещото
лице доц. Г., че котелно гориво и тежко гориво са различни видове горива. На
следващо място, всяко от измерванията, за което са посочени доказателства, в
периода от 16.05.2018г. до 05.04.2019г., е извършвано по различен метод,
установявани са количества в различни мерни единици. На 16.05.2018г. при опис
на имуществото по изп.д. №1025/2018г. на ЧСИ И. Х.,
за установяване на количеството на наличностите в резервоари R305,R306, R111 и R112 е извършено замерване на
празните сантиметри с рулетка и измерване на температурата с термопроб от К. Ч.-*******. Няма данни за измереното количество.
При извършения на 05.06.2018г. от ЧСИ М.М. опис,
/след преместване на изп.д.№1025/18г на ЧСИ Х./, при
който е поставена пломба на резервоар R306, наред с пломбите, поставени от Митницата, без да се засяга тяхната
цялост, е измерено количеството и температурата на всеки от резервоарите-с
метална рулетка с тежест, както и празния обем. Съгласно извършените замервания
и изчисления на „НСК“ ЕООД, наличното количество в резервоар R306/ идентичен с 301/ е 2642,412 МТ. При стоковата експертиза
на „Глобал карго контрол“
ЕООД от 07.11.2018г.-Приложение №1, на база на което ответника е въведен в
имота си на 15.03.2019г., с количество в резервоар R-301-3672524кг, е отразено, че е извършено определяне на линейни
размери за установяване ниво на запълване, като измерването е извършено с
калибрирана метална лента /рулетка/ с дължина 20м. Измерено е ниво 88см., а в
забележка е посочено, че нивото в резервоари от позиция 19 до 37, включваща и процесния резервоар, е измерено на празен обем. Т.е. според
съда не може да бъде категорично установено какво количество и от какъв вид
гориво е имало в процесния резервоар, когато
ответникът е въведен във владение. За да е налице вреда, то следва да е ясно
какъв вид и количество гориво е имало в резервоара, съответно, да е налице има
разлика в същото /количество и вид/, констатирана при проверката на
05.04.2019г. В случая такава не е установена. Наред с горното, следва да се
отбележи, че в производството по несъстоятелност на „Полисан“АД,
ищецът е предявил цялото вземане, произтичащо от сключения договор за кредит №10/05.04.2016г.,
вземането по който е обезпечено с договора за особен залог, същото е прието от
съда изцяло и е включено в одобрения от съда списък по чл.693 ТЗ. Ето защо,
доколкото обезпеченото със залога вземане е прието, съдът счита, че вреда за
ищеца не е настъпила. Отделно от това, от заключението на единичната и тройната
експертизи е установено, че котелното гориво по протокола за изпитване от 07.06.2018г.
не отговаря на изискванията за качество, поради което не може да бъде обект на
сделка, а подлежи на унищожаване. Т.е. дори и да се приеме, че това гориво е
било котелно и е било налично, то същото няма стойност, съответно-ищецът не е
увреден от неговата липса. Тъй като без наличие на вреда няма отговорност, на
това основание искът също следва да се отхвърли.
За
пълнота, съдът сочи, че не е налице и причинна връзка между твърдените вреди,
които следва да са преки и непосредствени
и действията, респ. бездействието на ответника. Според правната теория и
съдебната практика причинната връзка е зависимост, при която деянието /действие
или бездействие/, е предпоставка за настъпване на вредата, а тя е следствие от
конкретно действие или бездействие. Както бе посочено, причинната връзка трябва
да се докаже /Постановление №7/30.12.1959г. на Пленума на ВС/, което не е
сторено по делото.
Ето защо с оглед гореизложеното, съдът
намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
По насрещния иск, с правно основание чл.59,
ал.1 ЗЗД.
Съдът намира същия за неоснователен.
Съгласно приетото с ППВС № 1/79 г.
на ВС, ищецът разполага с иска по чл. 59 ЗЗД, когато не са налице
фактическите състави на чл.
55, ал. 1 ЗЗД, липсва друг път за правна защита, но е увеличено без
основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице.
Обогатяването може да се изразява не само в увеличение на имуществото на
лицето, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друг
правен субект. Съгласно чл. 59, ал. 2 ЗЗД правото на иск по този
текст възниква, когато страната не разполага с друг иск, с който да може да се
защити. По този начин се осуетява чрез законна норма всяко неоснователно
преминаване на блага от едно имущество в друго и този, който твърди, че се е
обеднил за сметка на лице, което не е имало основание за получаване на
съответната имуществена облага, разполага със защитата по чл. 59 ЗЗД. Връзката между обогатяването и
обедняването е винаги конкретна, подлежи на установяване във всеки отделен
случай, като следва да се изясни дали обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти / т. 1 и т. 5 от ППВС
№ 1/1979 г./. В тежест на ищеца по иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже както своето
обедняване, така и обогатяването на ответника, а също и общите факти, от които
произтичат обедняването и обогатяването /връзката между тях/. В практиката по
приложението на чл. 59 ЗЗД е изяснено още, че когато
собственикът на една вещ е лишен от ползването й, той пропуска ползи, но тези
ползи се реализират от владелеца/държателя на вещта независимо от това, по
какъв начин той си служи с вещта - лично или чрез другиго. /В този смисъл са и
постановените решения по т.д.№512/2017г. на Първо ТО, т.д. №834/2016г., на
Второ ТО, гр.д.№1480/2011г. на Трето ГО, гр.д.№2688/2019г., на Трето ГО на ВКС
и др./. По делото е установено, че през периода от 08.03.2019г., /когато е
влязло в сила постановлението за възлагане на имота/, до 30.04.2019г. собствените
на ЕЛ ЕН ДЖИ СИСТЕМИ“ЕООД резервоари R301, R302, R111 и R112 са били заети с гориво, предмет на особения залог
на „ОББ“ АД, по отношение на който е пристъпено към
изпълнение. Изпълнението по ЗОЗ е по реда на ГПК, следователно, заложния
кредитор „ОББ“АД не е получил държането на заложеното имущество. Действително,
ищецът по насрещния иск не може да ползва резервоарите, но ползи не реализира и
банката, която не е техен държател, а упражнява като заложен кредитор свое законно
право по договора за особен залог. Т.е. пропускането на ползи от ищеца не е в
резултат на действия на ответника, обедняването на ищеца не е в корелация с
обогатяване на ответника, за негова сметка, тъй като последния не е спестил
разходи, както и няма връзка между тях. Ето защо и ответникът по иска не може
да бъде отговорен за ползите, от които ищецът е лишен, съответно, не дължи обезщетение
под формата на наем за резервоарите за процесния
период. Предвид гореизложеното, насрещният иск следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
С оглед изхода на спора, направените от
страните разноски остават за тях така, както са направени.
По
изложените съображения, Окръжният съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“АД, ЕИК000694959, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул. Витоша №89Б, против „ЕЛ ЕН ДЖИ СИСТЕМИ“ЕООД, ЕИК203558172, със седалище и
адрес на управление гр.Русе, бул. Тутракан №100, ет.1, офис 5, иск за сумата
100000 лева, частично предявен от общо 2993107.06 лева, за претърпени вреди,
ведно със законна лихва от предявяването му до окончателното изплащане, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЕЛ ЕН ДЖИ СИСТЕМИ“ЕООД, ЕИК203558172,
със седалище и адрес на управление гр.Русе, бул. Тутракан №100, ет.1, офис 5,
против „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД, ЕИК000694959, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. Витоша №89Б, НАСРЕЩЕН ИСК за сумата 141191.54лв.-обезщетение
за лишаване от ползване на четири броя резервоари-R301, R302, R111 и R112, за периода 08.03.2019г.-31.04.2019г., частично
предявен от общо 860471.54лв., дължимо за периода 08.03.2019г.-31.01.2020г.,
ведно със законна лихва от предявяването му до окончателното изплащане, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Апелативен съд-гр.Велико Търново.
Окръжен съдия: