Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………….
..........................., гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
При участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ и при секретаря Мая Вълева, разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА кас. адм. нак. д. № 114/2020 г. по описа на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР Варна, подадена чрез ст. юриск. К.Л.-А., срещу Решение № 2175 от 28.11.2019 г. по АНД № 4709/2019 г. на ВРС, с което е отменен Електронен фиш Серия Г № 0004189, издаден от ОД на МВР Варна.
С жалбата се поддържа, че решението на
районния съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Позовавайки се на разпоредбата на чл. 647 от Кодекса за застраховане КЗ) и на
чл. 189, ал. 4 от Закона за движение по пътища ЗДвП), касаторът настоява, че не
съществува изискване за детайлно и подробно описание на нарушението, тъй като
наличието на електронен запис, видеоклип със снимков материал, калибрована
система за засичане и елиминиране на човешкия фактор са гаранция за законност.
Сочи се, че обжалваният електронен фиш съдържа всички изброени по-горе
реквизити, нарушението е безспорно установено и се доказва от приложения по
делото снимков и видео материал. Изтъква се, че разпоредбата на чл. 647 от КЗ
няма изискване за техническото средство, като е достатъчно управлението на МПС
да е установено с техническо средство, а изготвената от служителя справка в
електронния сайт на „Гаранционния фонд“ не нарушава гаранцията за законност при
установяване на нарушението. Обръща се внимание, че наказаното лице не оспорва
фактическата обстановка, установена в издадения електронен фиш (ЕФ), а именно,
че е управлявал на посочената дата, час и място процесния автомобил без сключен
застрахователен договор „Гражданска отговорност“. Искането е да се отмени
обжалваното решение и да се потвърди електронният фиш.
Ответникът в касационното производство – Г.С.К.
***, чрез ад Й.А. – ВАК, с писмен отговор на жалбата поддържа становище за
неоснователност на касационната жалба и прави искане да бъде оставено в сила
решението на ВРС като правилно, мотивирано и законосъобразно. Излагат се доводи
за правилност на изводите на ВРС за незаконосъобразност на процесния ЕФ. В хода
по същество на делото адв. К., процесуален представител на ответника, поддържа
искането за оставяне без уважение на касационната жалба, като се претендира
присъждане на разноски за двете инстанции.
Участващият по делото прокурор дава
заключение за неоснователност на жалбата, като сочи, че решението на ВРС е правилно,
макар прокурорът да не споделя изцяло изводите на районния съд. Поддържа се, че
процесният електронен фиш не съдържа задължителните реквизити по чл. 189, ал. 4
от ЗДвП.
Касационната жалба е редовна и
допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, които са изведени от ВРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Производството пред районния съд е
образувано по жалба на Г.С.К., ЕГН
**********, с адрес: ***, подадена чрез адв. Й.А., против Електронен фиш Серия
Г № 0004189, издаден от ОД на МВР-Варна, с който за нарушение на чл. 483, ал. 1,
т. 1, във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ на К. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 250 лева.
За да отмени обжалвания пред него Електронен
фиш (ЕФ), ВРС приема, че е налице съществено нарушение на процесуалните
правила, рефлектиращо пряко върху правото на защита на нарушителя, предвид
следното:
В ЕФ липсва точно, ясно и конкретно описание на извършеното нарушение,
което е един от задължителните реквизити съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП. В конкретния случай нарушението не е описано нито от фактическа,
нито от правна страна, като е посочено само, че е „установено нарушение на КЗ“,
а и в началната част на ЕФ е посочено, че мястото на заснемане е било с
ограничение на скоростта, въведено с пътен знак В-26. Така, според ВРС, от една
страна се сочи нарушение на КЗ, а от друга страна се навеждат факти относими
към превишаване на скоростта, поради което е прието, че от съдържанието на ЕФ
не става ясно за какво точно нарушение е санкциониран въззивникът.
ВРС е приема, че към дата 09.06.2019г. е
било налице нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, тъй като към тази дата
собственикът на процесното МПС не е изпълнил задължението си да сключи
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, но от доказателствата по
делото е видно, че нарушението не е установено и заснето с АТСС, за да може да
бъде приложена разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ, доколкото процесното
техническо средство е одобрен тип средство за измерване единствено за контрол
на скорост на движение, т.е. нарушението е установено впоследствие, чрез справка в Гаранционния фонд относно
обстоятелството налице ли е валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ за процесния автомобил. ВРС посочва, че е следвало да се приложат
общите правила – да се издаде акт за установяване на административно нарушение
и въз основа на него – наказателно постановление, а като веществено
доказателствено средство да бъдат използвани снимките от АТСС по аргумент от
чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.
Настоящата касационна инстанция намира
решението на районния съд за правилно като постановено при липса на
касационните основания по чл. 348 от НПК, респ. не са налице основания за
отмяната му.
Въззивният съд
е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на наказаното лице факти
са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна
преценка е изведен правилен правен извод.
В съответствие с нормативната регламентация на процесните правоотношения ВРС приема, че съгласно нормата на чл. 647, ал. 4 от КЗ, правилата за издаване на електронен фиш при установено с АТСС нарушение на КЗ са тези по ЗДвП, а нормата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП предвижда електронният фиш да съдържа описание на нарушението, независимо от посочването на нарушените разпоредби. В този смисъл неоснователно касаторът настоява, че не съществува изискване за детайлно и подробно описание на нарушението, предвид наличието електронен запис.
Наказващият орган и в хипотезата на издаден електронен фиш за установено с АТТС нарушение на КЗ е длъжен да сочи конкретните обективни признаци на вмененото нарушение, а не само цифрово да изписва нарушената материалноправна норма. В обжалвания ЕФ описание на конкретното нарушение от обективна страна не се съдържа - липсва конкретизация на изпълнителното деяние, на съставомерните от обективна страна елементи на нарушението. С посочването в ЕФ на административнонаказателната разпоредба на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, не може да се замества изискуемото се описание на нарушението, нито с посочването на нарушената законова норма (чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ) може да санира липсата на фактическо описание на нарушението.
Формулировката, обективирана в процесния електронен фиш "... установено нарушение на Кодекса за застраховането... ", очевидно не може да бъде приета като описание на деянието, което според административнонаказващия орган съставлява административно нарушение. В този контекст, едно описание в смисъл "управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите" би било достатъчно, за да се приеме, че изискването на закона е надлежно изпълнено от административнонаказващия орган. Такова или подобно описание обаче, не се съдържа в процесния електронен фиш. Напротив, както и ВРС е констатирал в обстоятелствената част на ЕФ са посочени факти, отнасящи се единствено до управление на МПС на определено място, където е въведено ограничение на скоростта до 60 км/ч с пътен знак В-26, т.е. факти, релевантни за административното нарушение управление на МПС със скорост над разрешената (в случая 60 км/ч), което допълнително сочи на неясното на вмененото нарушение.
Това представлява нарушение на особените процесуални правила, предвидени в ЗДвП, към който закон приложимият КЗ препраща. То е съществено по своя характер, доколкото липсата на описание на обективните признаци на нарушението винаги води до нарушение на правото на защита на наказаното лице, респективно до отмяна на санкциониращия го акт, какъвто правилен краен резултат е постановил районният съд. Настоящият касационен състав напълно споделя и препраща към мотивите на ВРС в този аспект. Със спазване изискването на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за описание на съставомерните факти се изпълнява не само гаранционната функция на разпоредбата за осигуряване правото на защита, но и за спазване на законността при ангажиране на административнонаказателната отговорност по отношение забраните за повторни наказателни преследвания.
По изложените
съображения доводите в касационната жалбата в обратния аспект са неоснователни,
а обжалваното решение на ВРС, с което е отменен процесният ЕФ, е правилно
постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Предвид посоченото, което се явява достатъчно основание за отмяна на ЕФ е безпредметно обсъждането на възражението в касационната жалба по отношение извода на ВРС за неправилно ангажиране на отговорността в случая с ЕФ, а не с наказателно постановление, доколкото процесното АТСС е с предназначение за контрол на скоростта, а не за контрол за наличие на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Следва само да се посочи, че според настоящия състав на съда правилното тълкуване на нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ и на волята на законодателя е да се ангажира административнонаказателната отговорност с ЕФ при липса на сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за дадено МПС, в случаите, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на МПС. Т.е. достатъчно е с АТСС да е установено и заснето управлението на процесното МПС, като не е необходимо процесното АТСС да установява и заснема и липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Този извод се обосновава и от обстоятелството, че липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за дадено МПС към определена дата се установява чрез справка по електронен път в „Гаранционния фонд“, т.е. установяването на този факт не е поставен на преценката на контролните органи, а е по данни от информационна система. Последното обаче не променя извода, че правилно ВРС е отменил процесния ЕФ поради констатираното съществено нарушение на процесуалните правила – липса на надлежно описание на нарушението, както и извода, че следва да се остави в сила обжалваното решение на ВРС.
При извършената служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон,
за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК,
съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване
на нищожност.
С оглед неоснователността на касационната жалба, ответникът има право на претендираните своевременно разноски за настоящата инстанция – арг. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК в размер на 360 лв., каквито се установява, че са реално направени (договор за правна защита и съдействие – л. 15 от делото). Присъждането на разноските, направени в хода на производството пред въззивната инстанция, в случаите на отменен от въззивния съд ЕФ, следва да е по искане на наказаното лице пред съответния районен съд, а такова искане до ВРС в случая не е направено.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. първо
от АПК във връзка с чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2175 от 28.11.2019 г., постановено по АНД № 4709/2019 г. на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Варна
да заплати на Г.С.К., с ЕГН **********,***, сумата в размер на 360 (триста и шестдесет
лева), представляваща платено адвокатско възнаграждение по КАНД № 114/2020 г.
на АдмС – Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.