Р
Е Ш Е
Н И Е
№
_____
гр. Варна, _______03.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на пети
февруари, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ
ХРИСТОВА
при
секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА, като
разгледа докладваното от съдия Р.Славов в.т.д.№30 по описа за 2020г. на ВАС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството
е образувано по жалба на НАП-София срещу
решение № 907/21.10.2019год. по т.д. № 424/2019год. на ВОС, в частта му,
с която съдът е отхвърлил предявения от Национална агенция за приходите, гр. София, срещу
„Варна капитал" ЕООД (н), ЕИК *********, с адрес гр.Варна, ул. „Софроний
Врачански“ № 6, ет. 2, ап. 2, при участието на И.А.М. – в качеството му на постоянен синдик на „Варна капитал" ЕООД (н), иск с правно основание чл. 694, ал. 2 т.1 ТЗ за установяване съществуването на предявено и неприето в производството по
несъстоятелност вземане в размер на 6 056,65 лева, представляващо лихва за
забава, начислена до 24.07.2018 г., върху главно задължение, формирано от
вземанията за местни данъци и такси по Актове за установяване на задължения по
чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ000072/11.07.2016 г. и № АУ000228/09.05.2013 г.,
издадени от Община Балчик, с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т.
6 от ТЗ;.
Счита
решението в обжалваната част за неправилно- поради необоснованост на същото, по
изложени съображения, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с
което искът да бъде уважен.
Сочи,
че съдът се е позовал на приетата ССчЕ, според която общият размер на
лихвите по чл.107 ал.3 ДОПК по Актове за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ000072/11.07.2016 г. и №
АУ000228/09.05.2013 г., издадени от Община Балчик, начислени до датата на
съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност срещу длъжника,
възлиза на 20 795,13лв., а вземанията за лихви за забава, начислени до
същата дата, включени в одобрения от съда по несъстоятелността на приети
вземания бил по-голям от установеното от вещото лице.
Според въззивника този извод е
необоснован, съобразно приетите доказателства и приетата ССЕ, като в подкрепа
на този извод са посочени конкретни съображения.
Жалбата
отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.262 ГПК и са допустими.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.
Въззиваемата
страна „Варна
капитал" ЕООД (н), ЕИК *********, не се явява, не изразява становище по
жалбата.
Синдикът на „Варна капитал" ЕООД (н), ЕИК
********* И.А.М., оспорва жалбата като неоснователна.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното, относно обжалваната част от решението:
Производството е било образувано по
искова молба, подадена от Национална агенция за приходите срещу „Варна
капитал" ЕООД (н), ЕИК *********, при участието на постоянния синдик на
„Варна капитал“ ЕООД (н), И.А.М. за:
установяване съществуването на предявено в производството по
несъстоятелност с молба вх. № 28324/03.10.2018 г. на кредитора НАП вземане в
размер на 6 056,65 лева, индивидуализирано в списъка на неприетите
вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ, обявен в ТР под № 20190109093137,
като публично вземане за задължение по ЗМДТ, представляващо лихва за забава,
начислена до 24.07.2018 г., върху главно задължение, формирано от вземанията за
местни данъци и такси по Актове за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3
от ДОПК № АУ000072/11.07.2016 г. и № АУ000228/09.05.2013 г., издадени от Община
Балчик, с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ;
Искът е с правно основание чл.
694, ал. 2, т. 1 от Търговския закон.
Ищецът твърди, че на основание чл. 687, ал. 2
от ТЗ във връзка с чл. 164, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК), когато вземането е установено с влязъл в сила акт, синдикът е длъжен да
го включи в списъка на приетите вземания на кредиторите на дружеството така,
както е предявено.
В
срока по чл. 367 от ГПК ответникът „Варна капитал" ЕООД (н), ЕИК *********, не е
изразил становище.
Постоянния синдик на „Варна
капитал“ ЕООД (н), И.А.М. оспорва иска като неоснователен, по изложени
съображения.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното, относно
обжалваната част от решението: Не е
спорно следното:
Вземането, предмет на иска, представлява лихва за забава в размер
на 6 056,65 лева, начислена до 24.07.2018 г., върху главно задължение,
формирано от вземания за местни данъци и такси. Същото е включено в списъка на
неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ, обявен в ТР под №
20190109093137. Ищецът е възразил срещу списъка на неприетите вземания,
възражението му е оставено без уважение и вземането не е включено в
одобрения от съда по несъстоятелността с определение № 806/01.03.2018 г. списък
с приети вземания по чл. 692 ТЗ.
Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки, за
допустимост на предявения иск и при наличието на правен интерес от
провеждането му. За да се
произнесе, съдът съобрази следното:
Не е спорно по делото, че с решение № 612/24.07.2018 год. постановено по т.д. № 5/2018 г. е
обявена неплатежоспособността на „Варна капитал" ЕООД (н), със седалище
гр.Варна, ЕИК *********, с начална дата на
неплатежоспособността 31.12.2017г., открито е производство по несъстоятелност,
дружеството е обявено в несъстоятелност и производството е спряно.
С Решение №
647/27.8.2018г. спряното производство по несъстоятелност на „Варна капитал”
ЕООД, ЕИК *********, е възобновено и е
постановено започване на осребряване на имуществото, включено в масата на
несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество.
Не се оспорва факта,
че по изп.д. № 20167370400793 по описа на от ЧСИ Лучия Тасева въз основа на
извършени в периода 28.04.2017 г. – 28.09.2018 г. разпределения в полза на
Община Балчик са преведени суми в общ размер на 7762.19 лева, което е видно от
приложената по делото справка от ЧСИ Лучия Тасева по изп.д. № 20167370400793.
Фактът, че банковата сметка на Община Балчик е заверена с разпределените по
изпълнителното дело суми в общ размер на 7 762,19 лева, е удостоверен и в
служебно изисканата справка от Община Балчик, имаща характер на официален
свидетелстващ документ.
За разлика от
направения извод от окръжния съд, съдът прави следния извод, от заключението на
вещото лице по допуснатата по искане на ищеца съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните: От ССЕ се
установява, че Община Балчик е осчетоводила извършените плащания от ЧСИ като
погашения по главници.Това е видно от изготвената таблица в констативната част
на заключението /стр.84/, от която се установява, че главниците и по двата
административни акта, намаляват, според преведените от ЧСИ суми. Това
обстоятелство се установява и от представена справка от Община Балчик, според
която с всички постъпили от ЧСИ суми, са погасени задължения –главници за Данък
върху недвижими имоти /стр.33 от преписка по т.д. н. № 5/18год. на ВОС/. В резултат, т.е. като е взело в предвид
извършените плащания по главници, вещото лице е установило общ размер на
лихвите по двата акта към датата на откриване на производството по
несъстоятелност- 20 795,13 лева, а към датата на предявяване на вземането
– 21 885,15 лв. Впрочем, следва да се отбележи, че посоченото погасяване в
Община Балчик, е съобразено и с чл.169 ал.1 ДОПК, според която публичните
вземания се погасяват в следната последователност: главница, лихви и разноски.
За това, правилно с преведените от ЧСИ суми по разпределение на кредитора
Община Балчик, са намалели главницитте по посочените № АУ000072/11.07.2016г. и №
АУ000228/09.05.2013г., издадени от Община Балчик. Това безспорно е дало
отражение и на дължимите лихви-като същите са в по-малък размер-посочен от ССЕ.
Следователно, не може да бъде споделено становището на синдика, че с
преведените от ЧСИ суми, са погасени задълженията за лихви за забава. Но
въпреки това, искът се явява неоснователен, поради следното:
Вземането на ищеца,
включено в одобрен от съда по несъстоятелността в производството по т.д. №
5/2018 г. по описа на ВОС списък на приетите вземания, е в размер на
24 167,45 лева, представляващи лихви за забава върху главницата по двата
акта в общ размер 59 973,19 лева, начислени за периода до датата на
откриване на производството по несъстоятелност – 24.07.2018 г. А както се
посочи, според неоспореното заключение, вещото лице е установило общ размер на
лихвите по двата акта към датата на откриване на производството по
несъстоятелност -20 795,13 лева, а към датата на предявяване на вземането
– 21 885,15 лв. Следователно, в производството по несъстоятелност с
приемането на лихви в размер от 24 167,45 лв. са приети лихви в повече от
установения от вещото лице размер. За това искът за включване и на сумата от
6 056,65лв. в списъка на приетите вземания е неоснователно, понеже не се
установи задължение към кредитора НАП в този размер, респективно, не се дължи
допълнително сумата от 6 056лв.
При това положение
се налага извода, че неприетото вземане в размер на 6 056,65 лева е
недължимо, тъй като към датата на предявяването му, такова задължение не
съществува, поради което няма основание, същото да бъде включено в списъка на
приетите вземания.
По повод на
становището на ищеца, следва да се отбележи следното:
Задължението на
синдика да включи установено с влязъл в сила акт вземане в списъка на приетите
вземания така, както е предявено, се отнася до непогасените публични вземания,
но не и до погасените чрез плащане такива, обстоятелство, което се установи че
е извършено след издаване на двата административни акта.
Ето защо искът,
предмет на настоящия процес, следва да се отхвърли като неоснователен.
Поради
съвпадане на крайните изводи на настоящето решение, с обжалваното решение,
същото следва да се потвърди.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 907/21.10.2019 год., постановено по т.д.№ 424/2019 год. по описа на ВОС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.